Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 21.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание на единадесети април,
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: Г.Х.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №2221/2016
г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на В.И.С.
ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН **********,*** – наследници на С. С.С.,***, с
която против „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. Д*, ул. „*” №* са предявени осъдителни искове с правно основание чл.200,
ал.1 КТ и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, за заплащане на всеки един от двамата
ищци на сума в размер на 65000 лв. или сума общо в размер на 130000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател,
вследствие претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 05.07.2012
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба ищецът излага следните фактически
твърдения:
На 05.07.2012 г., по време на жътва, С.
С.С. – съпруг на В.И.С. и баща на С.С.С., изпълнявайки трудовите си задължения
като шофьор на товарен автомобил при работодател – ответното дружество,
претърпява ПТП, вследствие, на което получава телесни увреждания. Двадесет дни
след претърпения инцидент, С. С. почива. С разпореждане № 33/16.07.2012 г. на
НОИ РУСО Добрич, злополуката се приема за трудова, на осн. чл. 55, ал.1 КСО. С
решение № Б-663/20.03.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна – В*“ АД се приема за
установена причинно-следствена връзка между увреждането на здравето на С. С.,
признато за трудова злополука с разпореждане № 33/16.07.2012 г. на НОИ РУСО Д* и настъпилата смърт, поради
наличието на функционална причинно-следствена връзка между тях. Ищците сочат,
че след смъртта на техния съпруг и баща, те са изпаднали в тежко нервно
психическо състояние. До смъртта на С. семейството им е живяло задружно, всички
въпроси са решавали заедно. Между ищците и починалия били изградени отношения
характеризиращи се с топлина, обич и взаимна загриженост. След смъртта му усещали
липсата му във всичко и навсякъде; тя им се отразила изключително тежко, като
двамата и до настоящия момент изпитват мъка и страдат за загубата на своя
съпруг и баща. Признаването на злополуката за трудова, ангажира безвиновната
отговорност на ответника по смисъла на чл. 200 КТ, в качеството му на
работодател. Душевните травми и страдания, причинени от смъртта на С., следва да
бъдат репарирани в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Настояват
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от тях сума в размер на
65000 лева, представляващи неимуществени вреди, понесени от тях като съпруга и
син на лице, починало вследствие на трудова злополука, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главното
задължение. След изменение на иска в с.з., претендират сума в размер на 48200
лева, за всеки от двамата ищци, като сочат, че заявяват този размер, с оглед
изплатени от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застрахователни обезщетения в общ
размер на 33600 лева или по 16800 лева за всеки един от тях.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените
искове.
Твърди, че не е налице причинна връзка между
полученото на 05.07.2012 г. увреждане на работника и настъпилата по-късно
смърт. В случай, че се приеме, че такава връзка съществува, релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Предявените искове са с правно осн. чл. 200 КТ,
поради което, като трудови спорове, те следва да бъдат предявени в срока по
чл.358, ал.1, т.3 КТ – в тригодишен срок. Срокът за предявяване на исковете
започва да тече от смъртта на работника – 27.07.2012 г. В случай, че съдът
приеме, че е налице трудова злополука, както и че исковете не са погасени по
давност, отговорността на работодателя следва да бъде намалена, тъй като
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, поради допускане груба
небрежност. Като водач на ППС, на 05.07.2012 г., извън пътната мрежа на с. В., С.
е управлявал товарния автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, по
неравен земен път, с голям наклон, загубил е контрол върху автомобила и поради
това се е преобърнал. В случай, че съдът приеме исковете за основателни,
ответникът прави възражение, че същите са значително завишени по размер с оглед
претърпените болки и страдания от ищците в резултат на смъртта на наследодателя
им. Сочи, че дължимото обезщетение следва да бъде намалено с размера на
получените суми по сключените договори за застраховка на работниците и
служителите. Ответното дружество е имало сключен договор с „ДЗИ – общо
застраховане“ ЕАД, за застраховане наследодателя на ищците, като след смъртта
на С., на 26.04.2013 г., всеки от двамата ищци е получил сума в размер на 16800
лева, представляваща обезщетение за смъртта му. С отговора се претендират
разноски.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Исковете са предявени от и против
надлежна страна, поради което същите са допустими. Искът за обезщетяване на
вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията
изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на
злополуката смърт, е с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, уреждащ обективната
безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на
трудово правоотношение /така Решение № 111 от 27.05.2011 г. на
ВКС, ІV г.о./.
Между страните не се спори, че към 05.07.2012 г.
наследодателят на ищците и ответното дружество се намират в трудово
правоотношение, като С. С. е назначен на длъжността „шофьор“.
На посочената дата – 05.07.2012 г. по време на работа,
при управление на товарен автомобил „Камаз“, С. претърпява ПТП, като
управляваното от него превозно средство се преобръща на дясната си страна. Работникът
получава телесни увреждания – фрактура на ляв глезен и повърхностна рана на
дясна ръка. Злополуката е декларирана в ТП на НОИ гр. Д* от ответника, а с разпореждане
№ 33/16.07.2012 г. на РУ„СО” Д*, същата е приета за трудова, на осн. чл. 55,
ал.1 КСО, със следните мотиви: „Внезапното увреждане на пострадалия, изразяващо
се в закрита фрактура на лаява подбедрица и изкълчване на лява глезенна става,
е настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията,
чрез които тя се изпълнява. Увреждането се е получило в следствие на възникване
на пътно транспортно произшествие при управление на товарен автомобил”.
Пострадалият работник С. С. е приет за лечение в „***“ АД, където му е проведено
оперативно лечение за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фабула /видно от приложено по делото разпореждане №33/12.04.2013 г. на РУ
„СО“ гр. Д*. На 11.07.2012 г. наследодателят на ищците е изписан от лечебното
заведение с подобрение, но на 27.07.2012 г. той почива. Като причина за смъртта
му е посочена „белодробна тромбоемболия, довела до остра сърдечна и дихателна
недостатъчност“.
На 06.02.2013 г. ищцата В.С. депозира молба в ТП на
НОИ Д*, с която представя документи за промяна на резултатите от полученото
увреждане на пострадалия при трудова злополука, ведно с извлечение от акт за
смърт на С. и извършена СМЕ, от които се установява, че пострадалият е починал.
В резултат на извършеното разследване, с разпореждане № 33/12.04.2013 г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ Д*, злополуката със С. С., с последица смъртта на
лицето, е приета за трудова. Посоченото разпореждане е обжалвано от
работодателя – ответното дружество, като с решение №26/29.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ
гр. Д* същото е потвърдено.
Видно от приложените по делото писмени доказателства,
с решение № * г. на СПЕЦ ТЕЛК белодробни болести при МБАЛ „Св. Анна – В*“ АД е
приета причинна връзка между увреждането на здравето на С. С., признато за
трудова злополука с разпореждане № * г. на РУ „СО” Д* и настъпилото
впоследствие усложнение - внезапно увреждане белодробен тромбоемболизъм,
предизвикало смъртта на С. С.. ЕР№ г. на
СПЕЦ ТЕЛК белодробни болести при МБАЛ „Св. Анна – В*“ АД е потвърдено с ЕР № ***
г. на НЕЛК специализиран състав по белодробни болести. В същото се сочи: „НЕЛК
– разширен състав с участието на специализираните състави по белодробни,
хирургични, ортопедични болести и специалисти по трудова медицина, приема
причинно-следствена връзка между увреждането признато за трудова злополука с
разпореждане № 33/16.07.2012 г. на РУ „СО“ гр. Д* и настъпилото усложнение
Белодробен тромбоемболизъм причинило смъртта на С. С.С.“. Експертното решение
на НЕЛК е потвърдено с решение № 145/12.11.2015 г. на АС – Д* и решение
№7723/27.06.2016 г. по адм. д. № 99/2016 г. по описа на ВАС.
Видно от представени от ответното дружество писмени
доказателства – удостоверение изх. №21/10.06.2013 г., изд. от „ДЗИ - общо
застраховане” ЕАД, както и 2 бр. кредитен превод /л.39 - 41/, на всеки един от
двамата ищци, като наследници на С. С.С., ЕГН **********, по щета * за
„Задължителна застраховка Трудова злополука”, е изплатено обезщетение в размер
на 16800 лева /общо 33600 лева/.
По искане на страните са събрани гласни доказателства
чрез разпит на водените от ищеца свидетели Й.П.П. и П.П. Д*, както и на
водените от ответника свидетели Д.И.Д. и Ц.С.Ц..
В показанията си свидетелят Й.П.П. сочи, че познава В.
повече от 20 години, като двете са приятелки от времето преди всяка от тях да
се омъжи. Свидетелят познава втория ищец, както и починалия С. С.. От
показанията на П. се установява, че до смъртта на наследодателя на ищците, тримата
живеели в разбирателство, семейството им е било сплотено, описва го като
„прекрасно”. Свидетелят характеризира починалия като „млад, в трудоспособна възраст”,
„добър човек, приятел”. Сочи, че двамата ищци преживяват много тежко загубата
му. За финансовата обезпеченост на семейството се грижел основно С., тъй като
ищцата работела на сезонна работа. След смъртта му се налагало роднини и
приятели да помагат на ищците. Сочи, че загубата на С. е тежка и за неговите
приятели.
Показанията на свидетеля П.П. Д* - първа братовчедка
на ищцата, съдът цени с оглед всички други данни по делото, на осн. чл.172 ГПК.
Според Д*до смъртта на С., отношенията в семейството на ищците били прекрасни. Описва
починалия като „много хубав човек”. От показанията ѝ се установява, че след
смъртта на С., ищците изпитват финансови затруднения, тъй като ищцата работи на
минимална заплата, а вторият ищец е студент. Налага се роднини да помагат на
семейството. Сочи, че ищцата В.С. и синът ѝ понасят много трудно и тежко
смъртта на техния съпруг и баща – „...откакто го няма В. се срина.” Твърди, че
финансова помощ на семейството оказват вуйчото на ищцата В., братовчеди, сестра
ѝ, приятелката ѝ от ученическите години /първият свидетел Йорданка П./.
Показанията на свидетелите Д.И.Д. и Ц.С.Ц. съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, тъй като и двамата се намират в трудови
правоотношения с ответното дружество и е възможно наличие на заинтересованост
от изхода на делото.
Свидетелят Д. описва починалия С. като „хубаво момче,
малко затворено, но страхотен колега”. От показанията на свидетеля се
установява, че след натоварване на автомобила, който е управлявал, С. е поел по
път край нивата, която работници на ответника жънели. Сочи, че няма практика
шофьорите, които товарят продукция, да минават по този път, те минавали през
нивата, защото там било по-равно. Прави уточнение, че зависи какво се жъне, като
в случаите, когато се жънел слънчоглед, камионите не влизали в нивата, тъй като
имало пръти. От показанията на свидетеля на ответника може да се обоснове
извод, че когато се жъне слънчоглед и товарните автомобили не могат да влязат в
нивата, те биха използвали граничен на нивата път, като не може да се изключи
възможността да се използва и пътя, по който е поел С.. От показанията на
свидетеля може да се установи, че мястото, където се е преобърнал управляваният
от пострадалия товарен автомобил е път, а не произволно избран земен участък –
„...в началото на пътя е равно, но след това става много високо. Не знам защо е
тръгнал по този път. Този път завива наляво и по чакълестия път излиза на
асфалта за с. К*.”
От показанията на свидетеля Ц.С.Ц. се установява, че
товарният автомобил, управляван от С. се е преобърнал на „черния път до полето,
който е криволичещ, не е прав”. Твърди, че този път много рядко се използва и
то най-вече от каруци. Сочи, че не е практика натоварените автомобили да
излизат по този път, тъй като той бил много лош. Свидетелят също отбягвал да
минава оттам, тъй като според него пътят бил с наклон и опасен. Ц. сочи, че
блокът земеделска земя, който жънели имал обща граница с пътя, по който поел С.,
той очертавал полето. Между полето, което обработвали и пътя, на който станал
инцидента имало земеделска земя собственост на трето лице, но работниците на
ответника нямали право да влизат в този недвижим имот. Според свидетеля Ц.,
нямало указания от ръководството по кой път да се преминава, не бил установен
определен маршрут. Всеки от шофьорите преценявал сам.
По искане на ищеца е допусната съдебно-автотехническа
експертиза. Видно от заключението, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че товаренето на товарния
автомобил „Камаз”, управляван от пострадалия е станало в източната част на
нивата, като пътят, по който е щяло да мине превозното средство е най-краткият
за придвижване към склада в гр. Д*. Другата възможност била да се премине косо
през нивата и да се излезе на чакълестия път, което удължавало пътя с около 632
м. Според вещото лице, невъзможността пътят да е запазил характера си в
продължение на почти 5 години не дава възможност да се определи с каква скорост
може да се преминава по този път, какъв е наклонът, допустим ли е за
преминаване на товарен автомобил без да се обърне с нормален товар на първа
скорост.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55,
ал.1 КСО - всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ е обективна
и безвиновна.
Спорни между страните са въпросите дали инцидентът от
05.07.2012 г. представлява трудова злополука, дали злополуката е причина за
смъртта на С. С., както и дали предявените искове са погасени поради изтекла
погасителна давност.
На първия и втория въпрос отговорът е еднозначен и той
е даден с решение №7723/27.06.2016 г. по адм. д. № 99/2016 г. по описа на ВАС.
В мотивите на съдебния акт е установено, че смъртта на С. С.С. е настъпила като
усложнение от претърпяното травматично увреждане на 05.07.2012 г. и наложеното
от него лечение. Заявено е, че са налице всички характеристики на трудовата
злополука по чл. 55, ал.1 КСО: внезапно увреждане на здравето, станало по време
и по повод на извършваната работа, което е причинило временна
неработоспособност и последващо здравословно усложнение, довело до смъртта на
работника. Съгласно чл. 74, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/,
причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и
професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от
тях.
По отношение релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете по чл.200,
ал.1 КТ, с оглед разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ, съдът намира същото за
неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.358, ал.2 КТ, давностният срок
започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено. Квалифициране на злополуката като трудова става по реда и при
условията предвидени с разпоредбите на КСО. Същевременно, наличието на вече установена трудова
злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, което означава, че увреденият може да упражни това си право едва
след акта за установяване на трудовата злополука, поради което и от този момент
следва да се счита, че тече тригодишният давностен срок.
/така Решение № 336/2012г. по гр.д. № 303/2012г. III г.о.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Решение №7723/27.06.2016 г. по
адм.д. № 99/2016 г. на ВАС е окончателният акт, с което се приема, че смъртта
на С. С.С. е настъпила като усложнение от претърпяно травматично увреждане на
05.07.2012 г. и наложеното от него лечение, поради което настоящият съдебен
състав приема, че тригодишният давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ за
предявяване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, е започнал да тече на 27.06.2016 г., поради
което към 04.08.2016 г. същият не е изтекъл.
Неоснователно се явява възражението на ответното
дружество за съпричиняване от страна на починалия и съдът приема,
че не се доказа да е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ. Съображенията за
това са следните:
По делото не се установи на работниците на ответното
дружество – работодател, в т.ч. и на починалия С., да е проведен инструктаж или
по какъвто и да е начин да е указано по кои пътища могат или не могат да се
движат управляваните от тях товарни автомобили. На 05.07.2012 г., пострадалият
е поел по път, за който се твърди, че не бил използван често, но същевременно е
бил най-краткият до склада на дружеството в гр. Добрич. Установи, се още, че преминаване
по същия път е възможно. Така, свидетелят Ц. заявява - „отбягвам да минавам
оттам” /а не, че никога не е минавал по този път/. Възможно е С. да е
допринесъл в някаква степен за настъпването на неблагоприятния резултат, но
съдът счита, че не може да се приеме, наличие на допусната от работника груба
небрежност, чието доказване е поставено в тежест на ответника. Последният следваше да докаже, че трудовата злополука
е настъпила поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на
работата, че същият е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда,
но е и извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни правила за безопасност /така решение № 60 по гр. д. №
5074/2013 г., IV г. о., ВКС/. Според трайното разбиране, застъпено в
съдебната практика, работникът проявява груба небрежност в случай, че не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както,
и при случаите, в които работодателят не е осигурил безопасни условия на труд
или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа /решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1405/2016 г., IV г.о., ГК /. Груба небрежност би била налице, когато работникът
е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено е
смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го предотврати. От
ангажираните от ответното дружество доказателства не може да се направи извод,
че пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, като се
е надявал, че той няма да настъпи.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД на
обезщетяване подлежат всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение се дължи на всеки
от увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди,
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Всяко от
тези лица има право на обезщетение по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД,
възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени
вследствие на увреждането /ППВС №4 /1961 г./. При определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът се съобразява с принципа
за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория, като всеки случай
преценката следва да се основава на обективно съществуващите обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че между ищците и техния съпруг и баща е съществувала силна
емоционална връзка. Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите
са непротиворечиви и отразяват преки впечатления от живота на ищците, и починалия. Установи се, че тримата са имали
задружно и сплотено семейство, отношенията, в което се характеризират с
топлота, загриженост и разбирателство. Реализираните от починалия С. трудови
доходи са били основния източник на финансови средства за семейството. Към
датата на смъртта си наследодателят на ищците е трудоспособен млад човек, който
е осигурявал финансовата обезпеченост на семейството си. След загубата му,
ищцата С. поема изцяло грижите за себе си и за сина си – втория ищец.
Същевременно, от показанията на свидетелите на ищците се установи, че В.С.
реализира трудови доходи в минимален размер, а ищецът С. е студент. Свидетелите
П. и Димитрова описват починалия С. като добър и загрижен съпруг, баща и
приятел. Свидетелите на ответника също сочат, че починалият е бил добър човек и
колега. Внезапната и нелепа смърт на С. безспорно е тежка травма, която бележи
живота на ищците и емоционално, и в материален аспект. В лицето на
наследодателя, В.С. и С. С. са загубили морална опора, сигурност, загриженост, съпружеска
и бащина любов, финансова подкрепа, като
тази загуба неминуемо е оказала изключително негативно влияние върху живота им.
С оглед горното, съдът намира, че ищците са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, поради което предявените
искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ се явяват основателни. Безспорно,
смъртта на съпруг и баща не може да има паричен еквивалент, но съдът е длъжен
да определи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. Съгласно практиката, формирана в решение № 725 от
12.01.2011 г. по гр. дело № 403/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и в решение № 191 от
18.03.2010 г. по гр. дело № 824/2009 г. на ВКС, ІV г.о., при доказаност на
елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ, съдът трябва да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приспадне от него
платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение,
установено със съответните писмени доказателства. В последно съдебно заседание
по делото, процесуалният представител на ищците намалява размера на
претендираните суми от 65000 лева на 48200 лева, съобразявайки изплатените от
„ДЗИ – общо застраховане” ЕАД застрахователни обезщетения. В този смисъл,
настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди в полза на всеки един от
двамата ищци пълния размер на претендираните суми, след извършеното приспадане
на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение, а именно – по 48200
лева. В полза на ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главницата, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Вземането е изискуемо
от датата на смъртта на наследодателя на ищците – 27.07.2012 г., като работодателят,
отговарящ обективно е изпаднал в забава и без покана. Лихвата не следва да се
определя в конкретен размер, тъй като е обусловена от момента на плащането.
Затова съдът следва да определи само началната ѝ дата, а окончателният
размер ще бъде изчислен при изплащане на главницата. В този смисъл следва да се
присъди мораторна лихва на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД с начало 27.07.2012
г. до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът релевира възражение за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, във връзка с което съдът
съобрази следното: Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 вр. ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.04 г. се установява, че
минималния размер за адвокатско възнаграждение за всеки един от двата иска е
1976 лева или общо 3952 лева. Ищците представят доказателство, че са заплатили
адвокатското възнаграждение в размер на 4300 лева, като с оглед намаления размер
на предявените искове, претенцията за заплащане на същото следва да бъде уважена
до размера от 3188,60 лева. Съдът
намира, че заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от
предвидения с Наредбата, поради което не е налице основание за приложение на
чл.78, ал.5 ГПК. Така, с оглед изхода от
спора, в полза на ищците, на осн. чл.78, ал.1 ГПК се следват сторените разноски
за процесуално представителство в размер общо на 3188,60 лева.
В полза на ответника се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед частта, с която исковете са намалени. Когато
прекратяването на производството в хипотезата на чл.78,ал.4 ГПК е резултат на
пълен или частичен /в резултат на изменение чрез намаление на размера/ отказ
или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на
предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на
което той не е дал повод /аргумент от чл.78, ал.2 ГПК/. На присъждане подлежат
сторените до момента на прекратяване на производството разноски за адвокатско
възнаграждение, доказани по начина, посочен в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК. Така,
в полза на ответното дружество се следват разноски в размер на 827,08 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 3856 лева по сметка на ДРС, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. Д*, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С. ЕГН **********
*** сумата от 48200 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинена трудова злополука и
настъпила смърт на съпруга ѝ С. С.С., б. ж. на гр. В*, на осн. чл.
200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. Д*, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН ********** *** сумата от 48200 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинена трудова злополука и
настъпила смърт на неговия баща С. С.С., б. ж. на гр. В*, на осн. чл.
200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Д*, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С. ЕГН **********
***, мораторна лихва върху присъденото
обезщетение по чл.200, ал.1 КТ от 48200 лв., с начало 27.07.2012 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Д*, ул. „*” №* ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********
*** мораторна лихва върху присъденото обезщетение
по чл.200, ал.1 КТ от 48200 лв., с начало 27.07.2012 г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „* ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. Д*, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С. ЕГН **********
и С.С.С., ЕГН ********** *** сумата от 3188,60 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА В.И.С. ЕГН **********
и С.С.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕЛ-СИ-М” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Д*, ул. „* сумата от 827,08 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „*” ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление
на дейността: гр. Д*, ул. „* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Добрички районен съд държавна
такса в размер на 3856 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: