РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Кюстендил, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520201288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на А. И. Б., с ЕГН – ********** от с. П. ч., обл.
Кюстендилска срещу електронен фиш /ЕФ/ с. К № 6435773/2022г. , издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 100 лева. Иска се отмяна на ЕФ като се
твърди неговата незаконосъобразност. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва въззивната жалба и моли ЕФ да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
А. И. Б. е водач на МПС със специален режим на движение, по смисъла на чл. 91 от
ЗДвП / линейка/, собственост на Министерство на здравеопазването. Местоработата му е
във филиал на ЦСМП гр. Кюстендил, находящ се в с. Невестино.
На 08.12.2022 г. Б. изпълнявал служебните си задължения, като във връзка с получен
сигнал в 20:15 ч. за лице , нуждаещо се от спешна помощ, е тръгнал с МПС със специален
режим на действие марка „ Данжел“, модел „Джъмпер“, с рег. № ********* за адреса в
с.Невестино с медицински екип, след което в 20:30 е тръгнал от адреса за МБАЛ в гр.
Кюстендил. Като час на пристигане на линейката в МБАЛ гр. Кюстендил е отразен 20:45 ч.
1
След този час линейката, управлявана от Б. е тръгнала по обратния маршрут – от гр.
Кюстендил за с. Невестино. В хода на това пътуване, в с. Багренци , в 21:04 ч., водачът на
специалния автомобил е извършил нарушение за скорост, като при максимално допустима
скорост от 50 км/ч. за населено място се е движел със скорост от 79 км/ч. / след приспаднат
толеранс от 3 % в полза на водача/. Превишаването на скоростта е установено и заснето със
стационарно техническо средство SITRAFFICLYNX ERS 400 и същото представлява
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.10.2022 г., след като е подадена
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от представител на собственика на превозното
средство със специален режим на действие, в която е посочено, че именно А. Б. е
управлявал процесната линейка в момента на заснемане на нарушението с техническото
средство.
Недоволен от издадения му ЕФ останал въззивният жалбоподателя, поради което и
същият е сезирал съда с искане ЕФ да бъде отменен. Жалбата е процесуално допустима , но
по същество е неоснователна.
Атакуваният пред съда електронен фиш за налагане на глоба съдържа всички
изискуеми реквизити, съобразно нормата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Безспорно е от представените от административно-наказващия орган документи,
приобщени към доказателствения материал по делото, че установяването на конкретното
нарушение-управление на МПС с превишена скорост за конкретния пътен участък-е
извършено с техническо средство, представляващо такова одобрено за измервателно
средство и отговарящо на всички метрологични изследвания.
Правният спор се свежда до това законосъобразно ли е ангажирана отговорността
на нарушителя, с оглед факта, че превозното средство, с което се твърди че е извършено
нарушението е такова със специален режим на действие / линейка/.
В разпоредбата на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗДвП е предвидено, че моторни превозни
средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при
движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена
светлина и специален звуков сигнал, като специалният режим на движение се ползва само
при необходимост. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗДвП моторно превозно средство със специален
режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена
светлина и специален звуков сигнал.
От така цитираните разпоредби следва извод, че предвидените в закона
2
изключения от правилата за движение по пътищата, включително превишаване на
разрешената скорост, както и предвиденото анулиране на ел. фиш, важат в хипотезата при
която, съответното МПС, за което е предвидено правото да ползва специален режим на
движение, е използвало такъв в случай на необходимост. Целта на законодателя е
осигуряване на безпрепятствено осъществяване на дейността на служителите на съответната
организация, с оглед естеството й, като предвидената специална сигнализация има за цел
обозначаване на възможността съответното МПС да не спазва определени правила за
движение, както и безопасност на останалите участници в движението. Цитираните от
жалбоподателя разпоредби на чл. 189, ал. 6, т. 2 ЗДвП, чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1,
т. 2 от Наредба №I141/18.09.2002 г., са приложими по отношение на МПС ползващо
специален режим на движение по смисъла на закона - чл. 91, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от ЗДвП –
които при движението си подават едновременно указаните в закона светлинен и звуков
сигнал. Но този факт, дори да е установен , сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове
законосъобразност на поведението на водача на превозното средство със специален режим
на движение, каквото е линейката. Както вече бе посочено, следва да е доказано по
несъмнен начин, че автомобилът е бил в такъв режим „по необходимост“ . Опитът на
жалбоподателя да докаже именно такава необходимост, чрез представените писмени
доказателствени средства – амбулаторен дневник за проведени прегледи на процесната
дата , остана неуспешен. Този факт не се потвърди от доказателствените средства.
Действително в амбулаторния дневник за 08.12.2022 г. е направено вписване на преглед на
един пациент. По отношение на часа на прегледа, обаче съдът констатира , че в дневника
няма практика да се вписва часа на извършване на прегледа. Час е вписан само по
отношение на този пациент, като след извършена констатация от представения в оригинал
журнал за прегледите , съдът установи, че часът на прегледа е изписан с различен химикал
и поредния номер на прегледа на следва хронологията на вписванията. Това
доказателствено средство не може да обоснове доказаност на твърдяната от жалбоподателя
„необходимост“ за бързо придвижване на линейката от гр. Кюстендил, където вече е бил
оставен пациент, обратно в здравния филиал в с. Невестино.
По изложените съображения, съдът прие, че към момента на осъществяване на
процесното нарушение не се установи по делото, автомобил „ Данжел“, модел „Джъмпер“, с
рег. № ********* да се е движил при необходимост със специален режим на движение, с
което да попада в категорията МПС по чл. 189, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП посредством обжалвания ел. фиш, като не са били налице основания за
неговото анулиране.
По изложените съображения съдът намира обжалваният електронен фиш за
правилно и законосъобразно издаден, което като правна последица обуславя и неговото
потвърждаване.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата
3
страна има право на разноски, включително и ако е защитавана от юрисконсулт. Такива са
претендирани и следва да се присъдят именно в посочения от процесуалния представител
на ОД на МВР гр. Кюстендил размер .
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш К № 6435773/2022г. , издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
на А. И. Б., с ЕГН – ********** от с. П. ч., обл. К. административно наказание „ глоба“ в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА А. И. Б., с ЕГН – ********** от с. П. ч. да заплати на ОД на МВР
гр.Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4