РЕШЕНИЕ№81

 

гр. П., 09.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - П., гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов

          ЧЛЕНОВЕ: Д. Бозаджиев

                               Ели Каменова

 

при секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 18 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК отм.

С Решение № 403 от 27.03.2019 г, постановено по гр.д. № 154/2017 г. по описа на Районен съд – П. е отхвърлен иска за делба на недвижим имот №727 в кв.57  и кв. 56 по плана на с.И., общ. П.  с площ от общо 12360 кв.м., части от който попадат в УПИ І-общ., УПИ ІІ- общ , УПИ ІІІ – общ., УПИ ІV – общ, УПИ V-общ, УПИ VІ-общ, УПИ VІІ – общ., УПИ VІІІ-общ., УПИ ІХ-общ., УПИ ХVІІІ-общ., УПИ ХІХ-общ., УПИ ХХ-общ. и улици с о.т. 170-239, предявен от ищците М.Т.Д. с ЕГН **********, В.П.Л. с ЕГН **********, А.Н.Т. с ЕГН ********** и П.Н.П. с ЕГН ********** ПРОТИВ ответниците И.Г.И. с ЕГН **********, Д.Г.И. с ЕГН **********, П.И.Т. с ЕГН **********, З.И.Н. с ЕГН **********, Т.И.П. с ЕГН **********, В.Т.В. с ЕГН **********, П.П.В. с ЕГН **********,  Т.П.Л. с ЕГН **********, И.Л.Ш. с ЕГН **********, В.В.Ш. с ЕГН **********, М.М.В. с ЕГН **********, И.К.В. с ЕГН **********, Т.Н.В. с ЕГН **********, Т.А.В. с ЕГН **********, А.Г.К. с ЕГН **********, В.Х.М. с ЕГН **********, Х.Д.Ч. с ЕГН **********, А.Д.Ч. с ЕГН **********, М.А.Р. с ЕГН **********, В.А.Т. с ЕГН **********, Г. Л. Д. с ЕГН **********, В.Л.В. с ЕГН **********, Т.Н.Н. с ЕГН **********, Е.Н.И. с ЕГН **********, И.П.П. с ЕГН **********, М.П.М. с ЕГН **********, А.Й.И. с ЕГН **********, П.Й.Д. с ЕГН **********, Л.Г.И. с ЕГН **********, Т.Х.Г. с ЕГН **********, Е.Т.Г. с ЕГН **********, Т.Т.Г. с ЕГН **********, Н.К.И. с ЕГН **********, Н. К.А. с ЕГН **********, Л. А.И.-П. с ЕГН **********, И.А.И. с ЕГН **********,  П.И.В. с ЕГН **********, И.С.А. с ЕГН **********, А.Г.Т. с ЕГН **********, Т.И.Т. с ЕГН **********, Д.И.Ц. с ЕГН **********, П.А.Т. с ЕГН **********, Д. Н.К. с ЕГН **********, Д.С.М. с ЕГН **********, С.Д.М. с ЕГН **********, Н.Д.М. с ЕГН **********, Н.Й.А. с ЕГН **********, Г.Й.А. с ЕГН **********, Г.Б.С. с ЕГН **********, Л.Б.П. с ЕГН **********, В.Т.А. с ЕГН **********, Д.С.И. с ЕГН **********, Т.С.Т. с ЕГН **********, С.С.И. с ЕГН **********, Ф.Т.Т. с ЕГН **********, А.З.Д. с ЕГН **********, Д.З.Д. с ЕГН ********** и И.Г.Т. с ЕГН  **********.

Осъдени са М.Т.Д., В.П.Л., А.Н.Т. и П.Н.П. да заплатят по сметка на РС - П. държавна такса в размер на 100 лв.

В законоустановения срок против решението е подадена въззивна жалба от В.П.Л., А.Н.Т. и П.Н.П. чрез адв. Ц., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано.

Излагат се доводи, че изводът на първоинстанционния съд, че реституционният процес не бил завършен, поради това че решението за възстановяване на собствеността на жалбоподателите не било съпроводено със скица, а и че същото било недопустимо, поради това че е възстановена идеална част от имот, е в противоречие със закона. Сочи, че в случаите на възстановяване на собствеността по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ не е необходимо решението на поземлената комисия да е съпроводено със скица, което било изрично отбелязано в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Посочва практика на ВКС в този смисъл.

Намира за несъстоятелен и довода на съда за недопустимост на възстановяване в идеални части, като сочи, че след като праводателите на страните са били съсобственици на идеални части, то правото на собственост няма как да се възстанови в реални граници. Акцентира върху това, че поземлените комисии нямат правомощия да извършват делба на земеделски имоти посредством своите решения за възстановяване на правото на собственост и издадените решения на ПК, с които е признато право на възстановяване не в идеални части на част от страните, се явяват погрешни.

Във връзка с гореизложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се допусне делба на процесния недвижим имот.

Не се представят доказателства, не се правят нови доказателствени искания.

В срока по чл. 201 от ГПК отм. не са постъпили писмени възражения от страна на ответниците по жалбата.

Производството пред Районен съд – П. е образувано по иск за делба и е във фазата по допускането.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 24.04.2005 г., подадена от Н. П. А. ЕГН **********, Т.П.Д. ЕГН ********** и В.П.Л. ********** ПРОТИВ Й. Н.А. ЕГН **********, С.Т. Й. ЕГН **********, И.Г.И. ЕГН **********, Д.Г.И. ЕГН **********, П.И.Т. ЕГН **********, З.И.Н. /Л./ ЕГН **********, Т.И.П. ЕГН **********, Й. А.И. ЕГН **********, Г.А.И. ЕГН **********, Н.К.И. ЕГН **********, Н. К.А. ЕГН **********, Л. Г.И. ЕГН **********, П.И.В. ЕГН **********, И.А.И. ЕГН **********, Л.А.И. /П./ ЕГН **********, И.С.А. ЕГН **********, П.П.В. ЕГН **********, П.П. Т. ЕГН **********, Н. П.В. ЕГН **********, А. К. В. ЕГН **********, Х. К. В. ЕГН **********, М. Н.В. ЕГН **********, В.А.Т. ЕГН ********** М.А.Р. ЕГН **********, И.Г.Ш. ЕГН **********, Л.В. В. ЕГН **********, В.Л.В. ЕГН **********, Г.Л. Д. ЕГН **********, И.П.П. ЕГН **********, М.П.М. ЕГН **********, Г.Б.С. ЕГН **********, Л.Б.П. ЕГН **********, В.Т.А. ЕГН **********, Д.С.И. ЕГН **********, Т.С.Т. ЕГН **********, С.С.И. ЕГН **********, Г.Т. И. ЕГН **********, Ф.Т.Т. ЕГН **********, А.З.Д. ЕГН **********, Д.З.Г. /Д./ ЕГН **********,  П.А.Т. ЕГН **********, С. К.а А., ЕГН **********, Д.Н.К. ЕГН **********, Г.Н.М. ЕГН **********, Й. Н.А., ЕГН **********, И.Т. Т. ЕГН **********.

Ищците излагат твърдения, че в качеството им на наследници на П. А. Й.в, починал на 08.09.1977 г., с Решение № 1В026/27.01.2000 г. им е възстановена собствеността върху 2,700 дка от една нива, находяща се в строителните граници на с. И., представляваща част от имот пл. № 74 в кв.76 по обезсиления план на с. И. от 1921 г.

Сочат, че ответниците са наследници на други бивши съсобственици на този имот, на които с решения на ПК – П. са признати различни части от имота.

 С Решение № 49/16 от 20.12.1995 г. на наследниците на Г.И.Н. – Й.В било възстановено правото на собственост върху 3,000 дка от имота.

 С решение № 4А077/09.12.1996 г. на наследниците на В. К.А Х.ВА е възстановена собствеността върху 3,500 дка от имота.

 С решение № 5А078/26.02.1997 г. на наследниците на Й.КА А. П. е възстановено правото на собственост върху 1,200 дка от имота.

 С решение № 4А077/ 09.12.1996 г. на наследниците на А. И.Н. е била възстановена собствеността върху 2,000 дка от имота.

 С решение №3А056/22.08.1996 г. на ПК – П. на наследниците на А. Н.А. е признато правото на собственост върху 1,500 дка от имота.

 С решение № 6А040/10.04.1997 г. на ПК – П. на наследниците на Н. А.А. е било признато правото на собственост върху 1,500 дка от имота.

 С решение на ПК- П. било възстановено правото на собственост на наследниците на Г.С.Н. върху 0,650 дка от имота.

Твърдят, че по сега действащия план на селото този имот представлява имот № 727 в кв. 57 по плана на с. И. и попада в УПИ І-общ, УПИ ІІ- общ, УПИ ІІІ – общ, УПИ ІV – общ, УПИ V-общ, УПИ VІ-общ, УПИ VІІ – общ, УПИ VІІІ-общ, УПИ ІХ-общ, УПИ ХVІІІ-общ, УПИ ХІХ-общ, УПИ ХХ-общ, като части от имота попадат в улици с о.т.  239-170 и 170-171. Посочените УПИ-та са незастроени.

Поради това че имотът е съсобствен между страните и не може да бъда поделен доброволно, формулират искане до съда да допусне и впоследствие да извърши делба между съсобствениците.

С уточняваща молба ищците са изложили, че местоположението на идеалните части на съсобствениците вътре в имота не може да бъде посочено.

Не са изложени възражения по предявения иск от страна на ответниците.

За изясняване на спора от фактическата страна, по делото са ангажирани писмени доказателства, изискани са решенията на ПК – П., изготвена е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 188 от ГПК отм., намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 197 от ГПК отм. от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е процесуално недопустимо.

От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че ответницата М.П.М. е починала на 24.12.2018 г. и е оставила за наследник сина си П.Д.П., а ответницата Д. Н.К. е починала на 30.10.2019 г. и е оставила за наследници двете си дъщери – С.Н.П. и Г.Н.Д..

Видно от материалите по делото ответницата М.П.М. е починала в хода на производството пред първата инстанция и преди приключване на съдебното дирене, като съдът е постановил решението си по отношение на починала страна. Съдът не е конституирал наследникът й по закон -  П.Д.П., като по този начин го е лишил от право да участва в първоинстанционното производство. Ответницата Д. Н.К. е починала след постановяване на първоинстанционното решение.

Разпоредбата на чл. 120 от ГПК отм., аналогична на тази по чл. 227 от ГПК, предвижда, че при смърт на страната по време на висящ процес, починалата страна се замества от нейния правоприемник. Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона и не зависи от волята на съда или правоприемниците, поради което е ирелевантно обстоятелството дали това събитие е станало известно на съда, пред който делото е висящо. Процесуалната правоспособност е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. За тази предпоставка съдът следи служебно, като липсата й е пречка за постановяване на решение по същество на спора, но ако все пак такова бъде постановено, същото е недопустимо и подлежи на обезсилване от по-горната съдебна инстанция. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение № 181 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2016 г., Решение № 86 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., Решение № 83 от 03.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5846/2014 г., Решение № 166 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 306/2010 г., Решение № 9 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., Решение № 837 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 780/2008 г. Тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, когато страната е починала, респ. юридическото лице е престанало да съществува, след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, като съгласно изричната разпоредба на чл. 182, ал. 2 изр. второ от ГПК отм. /аналогична по съдържание на разпоредбата на чл. 229 ал. 2 изр. второ от ГПК/ решението на съда е процесуално допустимо, като съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това да спре производството по делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 183 от ГПК отм.

Отделно от това съдебната делба е особено исково производство, при което за да бъде валиднo и да породи предвиденото в закона и целено от страните действие решението, с което делбата се извършва, в съдебното производство трябва да бъдат призовани всички участници в общността, като съдът е длъжен да следи служебно за правилното конституиране на страните, като има предвид данните по делото в тази насока /арг. от чл.75, ал.2 ЗН съгласно който делбата, която е извършена без участието на някоя от сънаследниците, е изцяло нищожна/. Съдът следи служебно дали в делбеното производство участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от съсобствеността, доколкото същите имат и качеството задължителни необходими другари.

Изложеното налага извода, че първоинстанционното решение, като постановено по отношение на починала преди приключване на съдебното дирене страна, е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, като при новото разглеждане следва да вземат участие в процеса новоконституираните пред въззивната инстанция страни. От материалите по делото се установява, че след смъртта на ответницата – съделител М.П.М. са проведени две открити съдебни заседания, на които са приети като писмени доказателства решения на Поземлена комисия – П. и е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.В.. При новото разглеждане на делото следва да се повторят тези процесуални действия, които са извършени след смъртта на ответницата, вече с участието на процесуалния й правоприемник – П.Д.П..

С въззивното решение спорът не е разрешен по същество и на същия не е сложен окончателен край от настоящата инстанция, предвид връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по разноските.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при спазване на изискванията на чл. 280 от ГПК.

Така мотивиран, Окръжен съд – П.

 

 

                 РЕШИ:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 403 от 27.03.2019 г. постановено по гр.д. № 5154/2017 г. по описа на Районен съд - П..

ВРЪЩА делото на Районен съд - П. за ново разглеждане от друг съдебен състав съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

    

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 

 

                                                                                                                 2.