Р Е Ш
Е Н И Е № 135
гр.Кюстендил, 05.06.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 48 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.9б вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във
вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
„Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя К.И.З, оспорва Акт № АУ843-1/08.11.2016г. за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от С Т – главен специалист „МДТ“
при община Дупница, потвърден с решение, обективирано в
писмо № 26-00-2452-112/08.12.2016г. на Г.Г. - н. о. „М.и
АД“ п.О.Д. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на изискванията
за форма и мотиви, на административнопроизводствените правила, както и на материалния
закон. Сочи се неяснота при формиране на задължението за ТБО за всяка от
услугите по чл.62 от ЗМДТ, както и на задължението за лихва. Оспорва се дължимостта на начислената ТБО с
доводи за непредоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ
от община Дупница. Твърди се, че е
подадена декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ, която органът неоснователно не е
приел при определяне на задължението. Прави
се искане за отмяна на оспорения административен
акт.
Ответникът
– началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница, чрез
процесуалния си представител адв. Ч., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като твърди, че оспорения АУЗ е
законосъобразен. Съображенията са за това, че
ТБО е определена съобразно правилото по чл.67, ал.2 от ЗМТД, че същата е
дължима поради това, че общината
предоставя услугите по чл.62 от ЗМДТ,
което се счита за установено от събраните по делото писмени доказателства; че
задълженията за ТБО са определени за всяка
от услугите по чл.62 от ЗМТД в размерите, определени от Наредбата по чл.9
от ЗМДТ и в съответствие с одобрената план-сметка за
процесния период, а лихвата за забава е изчислена съобразно нормите на
ЗЛДТДПДВ. Прави се искане за отхвърляне
на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което е издаден оспорения АУЗД е започнало служебно на
основание чл.107, ал.3, изр. 3 от ДОПК.
С
Акт № АУ843-1/08.11.2016год. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от
ЗОПК, издаден на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ от
Станислав Терзийски – главен специалист „МДТ“ при община Дупница, търговско дружество „Е.“ ЕООД е задължено да заплати сума в размер на 936,59лв., от които
918,84лв. - такса битови отпадъци за 2016г. и 17,75лв. - лихва към 08.11.2016г. за недвижим имот в община Дупница по
декларации с вх.№ **********/28.06.2010г. Същата е с правно основание чл.14 от ЗМДТ - подадена е от търговското
дружество като собственик на следния недвижим имот с партиден № ********* 001:
земя с площ от 3000 кв.м. и пет сгради
с производствено предназначение с обща застроена площ 782 кв.м., находящи се в
гр.Дупница, ул. „Труд“ №10 с облагаема основа
общо 158 422,00лв., равняваща се на отчетната стойност на имота /данъчната оценка е
82 138,00лв./; като документ за собственост е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 103, том 1V, рег. № 9907, дело № 649/2008г. на
нотариус Л С с район на действие Районен
съд – гр. Дупница.
Видно
от издадения акт, задълженията на
дружеството са определени в таблици като
са посочени партидата на имота; общия размер
на задължението, съотв. размера на ТБО и на лихвите, определени по реда и на
основание ЗМДТ и ЗЛДТДПДВ.
Издаденият
АУЗД е съобщен на адресата на 24.11.2016г. чрез известие за доставяне, като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр.
с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е оспорен с жалба рег. № 26-00-2452/06.12.2016г. пред
началника на отдел “МДТ” при Общината, определен от
кмета на община Дупница за решаващ орган, видно от заповед № 1242/21.06.2012г.
Последният се е произнесъл с решение в писмо № 26-00-2452-112/08.12.2016г., с което потвърждава оспорения АУЗ. Приема се, че жалбоподателят е задължено лице по см. на чл.64, ал.1 вр. с чл.11,
ал.1 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ съобразно разпоредбите на чл.67, ал.2 ЗМДТ и на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от ОбС –
Дупница, при спазване на правилото по
чл.17, ал.1 от Наредбата и предвид Решение № 22/27.01.2011г. на Общински съвет
– Дупница, а именно: такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване – 2,55
промила върху данъчната оценка /отчетната стойност/ на имота; такса за ползване
на депо за битови отпадъци – 0,52 промила върху данъчната оценка /отчетната стойност/ на имота
и такса за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване - 2,73 промила върху данъчната оценка
/отчетната стойност/ на имота или общият размер на ТБО е 5,8 промила върху
основата, определена от общинския съвет, като е съобразена и заповед №2242/28.12.2015г.
на кмета на община Дупница по чл.63, ал.2 от ЗМДТ; че лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ към 08.11.2016г.
Видно
от соченото в жалбата, решението на решаващият орган е съобщено на дружеството по
пощата с известие за доставяне на 20.12.2016г.,
а жалбата срещу АУЗД е подадена на 29.12.2016г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Във
връзка с основата за определяне
на ТБО и с
размера на същата, относно районите за сметосъбиране и честотата на
извършването му, от ответната страна са представени писмени доказателства,
както следва:
Решение
№ 22/27.01.2011год. по Протокол №
1/27.01.2011г. на ОбС - Дупница, с което е определен годишния размер на таксата
за битови отпадъци, считано от 01.01.2011г., а именно: по т.2.2. - за нежилищни имоти на юридически лица – ТБО се
определя в общ размер на 5,8 промила върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, както следва: за събиране на
битовите отпадъци и транспортирането им до депо и/или други инсталации и
съоръжения за обезвреждането им в размер на 2,55 промила върху данъчната
оценка; за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци – в размер на
0,04 промила върху данъчната оценка; за отчисления по чл.71а от ЗУО и Наредба №
14/2010г. - в размер на 0,05 промила върху данъчната оценка; за отчисления по
чл.71е от ЗУО и ПМС № 207/2010г. – в размер на 0,35 промила върху данъчната
оценка; за проучване, проектиране, съфинансиране придобиването на съоръжения за
обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци и мониторинг на
процесите по управление на отпадъците – в размер на 0,08 промила върху
данъчната оценка; за почистване и поддържане на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и други територии на населените места, предназначени за
обществено ползване – в размер на 2,73 промила върху данъчната оценка. В
решението се съдържа и регламентация в точки 3 до 3.2, вкл., за определяне на
ТБО според декларираното количество битови отпадъци, която е обаче е неотносима към спора по делото.
Общинският съвет е предвидил възможност за освобождаване от задължението за ТБО
в т.5 от решението, при наличие на условията по чл.18, ал.4, 5, 6 и 7 от
Наредбата за определяне на местните
такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница.
План-сметка
за необходимите разходи за дейностите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, съдържаща размер
на разходите за всяка от дейностите, формиращи ТБО през процесния период /л. 33
и сл. от делото/.
Заповед
№ 2242/28.10.2015г. на кмета на Община Дупница, издадена на основание чл.63,
ал.2 от ЗМДТ, с която са определени границите на районите и вида на
предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., в които община
Дупница ще извършва следните услуги:
организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за
имотите, намиращи се в строителните граници и околовръстния полигон на
населените места, вкл. гр. Дупница; депониране на битови отпадъци за имотите, намиращи се на територията на
община Дупница с организирано сметосъбиране и поддържане на териториите за
обществено ползване за имотите, намиращи се на територията на община Дупница.
Със заповедта е определена честота на
сметоизвозване за гр. Дупница, както следва: за съдове тип „Бобър“ за централна
градска част и ж.к. Бистрица - 366 пъти годишно, а за останалата част на града
– 104 пъти годишно; за съдове тип „Мева“ – 52 пъти годишно.
Договор
№ V111-6/10.08.2012г.
на л. 13 и сл. от адм. д. № 8144/2017г. на ВАС, сключен между община Дупница,
представлявана от кмета в качеството на възложител и Консорциум Дупница Клинър
– гр.София в качеството на изпълнител, с предмет на договора : сметосъбиране и
сметоизвозване на битовите отпадъци от населените места с организирано
сметосъбиране в община Дупница, машинно метене и миене на територии за
обществено ползване в община Дупница, със срок на действие от 60 месеца,
считано от датата на подписване. Съгласно чл.10.1 от договора, изпълнителят се
задължава да предостави за своя сметка и разположи на територията на община
Дупница необходимите вид и брой съдове за ТБО съгласно приложената оферта.
Удостоверение
изх. № УД- 756/05.07.2017г. на кмета на община Дупница с данни относно
разположението на имот с идентификатор 68789.611.169 по КККР на гр.Дупница,
представляващ част от УПИ 1 в кв.13 по рег. план на града с административен
адрес гр.Дупница, ул. „Труд“ №10, в строителните граници на гр.Дупница. /л. 25
от адм. д. № 8144/2017г. на ВАС/.
С
решение № 101/ 19.04.2013г. по Протокол № 4/19.04.2013г. на Общински съвет –
Дупница е приета Наредба за определянето на местните такси и
цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница /наричана
Наредбата/. Същата е изменяна многократно, вкл. глава втора „Местни такси“,
раздел първи „Такса за битови отпадъци“, като за процесния период действащата
редакция е с оглед измененията и допълненията с решения №№ 102/27.06.2014г. и 37/ 27.02.2015г. на Общински съвет –
Дупница. Относими за спора са разпоредбите на чл.16, ал.1– ал.4, вкл. от Наредбата, съобразно които размерът на годишната такса за
битови отпадъци на предприятия се определя в размер и пропорционално върху
основа, определени от общински съвет – Дупница, като за определяне на таксата
според количеството на битовите отпадъци, предприятията подават декларация по
образец в срок до 31 декември на предходната година, в която посочват вида и броя на съдовете за битови
отпадъци, които ще ползват през годината, а когато предприятието не е подало
съответната декларация в установения срок, заплаща годишна такса за битови
отпадъци пропорционално върху данъчна основа,
определена по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ.
Извън горното, в чл.19, ал.4 от
Наредбата е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване
когато общината не предоставя услугата
или чрез подаване на декларация по образец от данъчнозадълженото лице в срок до 31 декември на предходната година,
че няма да ползва услугата, поради това, че имота няма да се ползва и/или е необитаем.
Във
връзка с оспорването от страна на жалбоподателя, на предоставянето на услугите по чл.62 от ЗМДТ, формиращи ТБО,
ответникът е представил писмени доказателства за установяване на горното обстоятелство, както
следва:
За
процесния период на 2016г., на л. 36 - л.168, вкл. са приложени пътни листове
за превоз на смет от районите, определени с цитираната по-горе заповед на кмета на общината до
сметището, като от същите се установява извършен
превоз на битови отпадъци с различни автомобили и с
различна периодичност на превоза през отделните месеци на 2016година.
Във
връзка с дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, от писмо №26-00-1516/13.09.2012г. на управителя на „Дупница Клинърс“
и приложения към него график, е видна периодичността на извършваните дейности,
съотв. по сметоизвозване с различни по вид съдове за битови отпадъци, по
машинно метете и машинно миене на териториите за обществено ползване.
Във
връзка с дейността по обезвреждане на отпадъци на Община Дупница, ответната
страна е представила Акт за публична общинска собственост № 586/12.03.2001г. за
имот пл. сн. № 261 в землището на гр.Дупница, местността „Злево“ с площ 21,921
дка с предназначение за градско сметище, ведно със скица №
*********/21.03.2005г., изд. от СГКК-Кюстендил
за имот с идентификатор 68789.27.518 по КККР на гр. Дупница със
собственик община Дупница и начин на трайно ползване – депо за битови отпадъци,
както и писмо изх. № 08-00-309-1 от 18.10.2016г. на РИОСВ –Перник с адресат
кмета на община Дупница с предписания относно извършваните дейности по
третиране на битови отпадъци / вж. л. 22, 23, 24 и 26-39 от адм. д. № 8144/2017г. на ВАС/.
Компетентността
на издателя на оспорения АУЗД се установява със заповед №
1243/21.06.2012г. на кмета на община
Дупница, с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4,
ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел
“МДТ” са определени да упражняват правата и задълженията на органи по приходите, вкл. С
Й Т – старши специалист „МДТ“. Компетентността на решаващия орган се установява
със заповеди №№ 324/15.08.2013г. и 1242/21.06.2-012г., двете на кмета на община
Дупница, с които е наредено на началника на отдел „МДТ“ Г Ф Г. за упражнява
правомощията на териториален директор на НАП в производствата по чл.4 от ЗМДТ.
При
първоначалното разглеждане на делото съдът е приел експертно заключение вх. №
1537/25.04.2017г. на вещото лице Н С С. Предмет на съдебно – икономическата експертиза е размера
на задължението за ТБО, определен съобразно основата, приложена с оспорения
АУЗ. Констатациите на вещото лице са за коректно и точно изчислени суми от
административния орган на задълженията
за ТБО и лихви при съобразяване на основата и размера, приети с решението на
общинския съвет и Наредбата по чл.9 от
ЗМТД, както и с декларацията на търговското дружество. Съдебният експерт
потвърждава изцяло установения от органа
размер на задължението на дружеството.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
Съдът,
като прецени събраните
доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, както и след
проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на
оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗ засяга
пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичното
задължение за ТБО и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен
представител на легитимиран от закона правен субект и в срока по 156, ал.1 от ДОПК пред
компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следното:
Предмет
на обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация, издаден от
административен орган с материална и териториална компетентност –главен
специалист МДТ, който по силата на оправомощаване от кмета на община Дупница, има качество на орган по приходите по см. на
чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по
установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл.107,
ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Страните не спорят по
компетентността.
АУЗ
е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР
на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му.
Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и
разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата. Действително липсва диференциране на ТБО за отделните услуги по
чл.62 от ЗМДТ и яснота за реда за изчисляването й с оглед правилата на чл.67,
ал.1 и 2 от ЗМДТ. Тези пропуски обаче не
са съществени, доколкото са отстранени в производството по оспорването на АУЗ
пред решаващия орган. В постановеното решение от 08.12.2016г., същият подробно
е обосновал правилността на акта от фактическа страна във връзка с вида на
услугите, за които се отнася задължението за ТБО и използвания метод за
изчисляването по чл.67, ал.2 от ЗМДТ, Наредбата на ОбС - Дупница по чл.9 от ЗМДТ, решението на ОбС-Дупница, както и декларацията на задължения субект по
чл.14 от ЗМДТ. Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва
- посочено е, че лихвата е изчислена на
основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че периодът от време е определен
съобразно сроковете за заплащане на ТБО в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, а крайният срок е вписан изрично до 08.11.2016г.
Следователно още в административното производство, до етапа на съдебното оспорване, задълженото лице е имало
яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват,
поради което няма ограничаване на процесуалните му права. С оглед на горното,
релевираните в жалбата доводи за нарушения относно формата и съдържанието на
оспорения акт, съдът счита за неоснователни.
При
издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл.107, ал.3, изр.3 от ДОПК
въз основа на данните от подадената от дружеството декларация по чл.14 от ЗМДТ,
доколкото задълженията за ТБО не са платени в сроковете, определени в Наредбата
по чл.9 от ЗМДТ. Актът е връчен на адресата, който е провел задължителното му
оспорване по административен ред пред началника на отдел “МДТ” при Община Дупница.
Последният като решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ във
вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, се е
произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от
ДОПК с решение за потвърждаване на акта.
Проверявайки
съответствието на АУЗД с материалния закон, както и възраженията на
жалбоподателя в тази им част, съдът
констатира следното:
Съгласно
чл.66, ал.1 от ЗМДТ в приложимата му редакция, съгл. ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 53/2012г., размерът на ТБО се определя в годишен размер
за всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена план-сметка за
всяка от дейностите, посочени в правната норма, като този размер се определя за
всяка от услугите поотделно. Услугите, формиращи общата стойност на ТБО са
визирани в чл.62 от ЗМДТ /ред. ДВ бр.153/1998г./ както следва: сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. За процесия период
на 2016г., размерът на таксата е определен съобразно приложеното по делото решение №
22/27.01.2011г. на Общински съвет - Дупница,
респ. на възприетата диференциация по отношение задължените
субекти, местонахождението на имотите, вида на предлаганата услуга и способа за
определяне на ТБО. Този начин за
определяне размера на таксата съответства на правилото на чл.66, ал.1 от ЗМДТ,
тъй като ставките са разделени по видове услуги и са във връзка с необходимите разходи за всяка
една от дейностите по одобрена план-сметка.
В
случая, органът по приходите е определил стойността на ТБО пропорционално върху
основа, съизмерена с декларираната отчетна стойност /данъчната основа/ на
притежавания от дружеството недвижим имот. Относно горното обстоятелство
няма спор между страните, а и същото е
видно от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице. Съдът
констатира правилност на приложените от органа
механизъм и основа за определяне
на ТБО. Спазена е установената с разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ поредност на способа за определяне
на таксата. Принципът е правилото на
ал.1, според което размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци. Изключение е редът по ал.2, който е приложим когато не
може да се установи количеството на битовите отпадъци. Според чл.67, ал.2 от ЗМДТ, размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, когато не може да се определи количеството на
битовите отпадъци. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. в ДВ
бр.101/2013г., в чл.67, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя: „която не
може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност
или пазарната им цена“, т.е. законодателят е изключил данъчната оценка,
балансовата стойност или пазарната цена на имотите като основа, върху която
пропорционално да се определя размера на таксата за битови отпадъци. От
анализа на измененията на ЗМДТ и в
частност на разпоредбата на чл.67, ал.2,
е видно, че законодателят е предвидил, че допълнението на правната норма влиза в сила
от 01.01.2015г., след което влизането в
сила е отлагано многократно, вкл. и към
момента на издаване на оспорения АУЗД, разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ с
посоченото допълнение не е действащо право.
Следват изводи, че органът при определяне на задължението за ТБО, както
и общинският съвет - при приемане на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и
на решението по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, са приложили правилно закона.
Видно
от Решение № 22/27.01.2011г. по Протокол № 1/27.01.2011г. на ОбС - Дупница,
считано от 01.01.2011г., годишният размер на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица, е
определен в общ размер на 5,8 промила
върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, когато предприятието не е
декларирало количество битови отпадъци. Същата поредност при определяне на
размера на ТБО е предвидена и в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от общинския
съвет. Както се посочи, в глава втора
„Местни такси“, раздел първи „Такса за битови отпадъци“ от същата, чл.16, ал.1 –
ал.4, е предвиден ред за определяне на размера на ТБО на предприятия според
количеството битови отпадъци, като
прилагането на този ред е обусловено от подаването от задълженото лице
на нарочна декларация по образец в срок до 31 декември на предходната година ,
а когато предприятието не е подало съответната декларация - заплаща годишна
такса за битови отпадъци в размер и пропорционално върху основа, определени от
общински съвет – Дупница.
Твърдения
и доказателства за подаване на декларация за количеството битови отпадъци от страна на задължения субект, по делото не
са предявени. С оглед на горното, правилно органът е определил ТБО по правилото на чл.67,
ал.2 от ЗМДТ за имота на дружеството, като е начислил таксата пропорционално
върху отчетната стойност на недвижимия имот. Изводите на съда са за
законосъобразност на АУЗ по горния
критерий.
По
отношение дължимостта на ТБО, преценена
съобразно изискването на чл. 62 от закона и по аргумент от чл.71 от
закона, оспореният АУЗ се приема за законосъобразен. Възраженията на жалбоподателя
за недължимост на таксата, основаващи се на чл.71, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ, са неоснователни. От анализа на събраните
писмени доказателства, съдът счита за доказано реалното предоставяне на
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на Община Дупница, чрез
изпълнителя по сключения договор № V111-6/10.08.2012г.
- „Дупница Клинър“. Имота на дружеството е разположен в строителните граници и
урбанизираната територия на гр.Дупница, т.е. сред районите за извършване на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване с приложената заповед на
кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. От друга страна, за процесната 2016 година, ответникът е представил пътни листове, в
които се съдържат данни за превоз на битови отпадъци /смет по използваната
терминология/ по маршрути, включващи части от градската зона до сметището.
Действително в рамките на
годишния период на начисленото задължение по оспорения АУЗ, не са приложени всички пътни листове, което
обаче е обяснимо предвид големия брой на
същите и отдалечеността във времето. Информацията в пътните листове, покриваща голяма
част от спорния период, е достатъчна за да се приеме, че автомобили на изпълнителя
по договора са осъществявали събиране и извозване на битови отпадъци, вкл. от територията, в която се намира имота на
дружеството. Без значение за дължимостта на ТБО е дали имота е ползван от
дружеството през процесния период. За да отпадне задължението, законодателят е
предвидил изискване за надлежно деклариране от страна на собственика или
ползвателя, че имота не се ползва. Такава декларация в случая не е подадена.
Неоснователно оспорващия квалифицира като декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ,
подадената такава с вх.№ **********/28.06.2010г. Видно от съдържанието и, същата е декларация по чл.14 от ЗМДТ.
По
отношение на услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, преценката на доказателства
сочи на реално предоставяне на същата през процесния период от общината чрез изпълнителя по
сключения договор № V111-6/10.08.2012г.
- „Дупница Клинър“. В предмета на
договора с възложител община Дупница, се включват и дейностите по машинно метене
и машинно миене на улици, площади и други територии за
обществено ползване, а от приложените по делото пътни листове и графици за
движение на почистващи автомобили, се доказва
предоставянето на услугата от общината, което пък изключва приложимостта
на чл.71, т.2 от ЗМДТ.
Идентични
са правните изводи и по отношение на
услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Таксата за
същата е дължима, тъй като по делото е установено, че депонирането на битовите отпадъци, генерирани
на територията на Община Дупница се осъществява в депо за битови отпадъци
/наричано сметище в приложените документи/. Същото, представляващо имот пл. сн.
№ 261 в землището на гр.Дупница, местността „Злево“ с площ 21,921 дка с
предназначение за градско сметище, е собственост на общината съгласно Акт за
публична общинска собственост № 586/12.03.2001г., а превози на битови отпадъци са
извършвани в рамките на процесния период
/вж. пътните листове/. Следва, че дейността по поддържане и експлоатация на
депо за битови отпадъци през процесния
период е извършвана от общината.
Предвид
горното, съдът счита, че административният орган законосъобразно е задължил оспорващото дружество да заплати ТБО за услугите по чл.62 от ЗМДТ за процесния период. Размерите на задълженията са
определени съобразно посочените нормативни правила, което е видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Предвид
характера на задължението като местна
такса, създадена с чл.6, ал.1, т.”а” от ЗМДТ, която съгласно чл.7, ал.2 от ЗМДТ се заплаща в сроковете и
по реда на същия закон и на наредбата, и
доколкото жалбоподателят не се е издължил
своевременно, то съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци
/и такси във вр. с препращането от чл.9б от закона/ се събират заедно с лихвите
по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за ТБО представляват публични вземания по см. на
чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните
срокове, задължения субект изпада в забава и дължи лихви. Същите са определени
правилно съгласно нормите в ЗМДТ и
ЗЛДТДПДВ, видно от заключението на вещото лице.
С
оглед на изложеното, оспореният АУЗ е законосъобразен като постановен в
съответствие със събраните доказателства
и приложимите материалноправни норми, поради което и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът ще
отхвърли оспорването.
Предвид изхода по делото и изричната претенция
на представителя на ответника, както и
на осн. чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК,
съдът присъжда адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение в размер на 300,00лв., определено съобразно чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което следва да плати жалбоподателят.
Поради неоснователността на жалбата, на последния не се дължат разноски.
Водим
от горното, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против Акт №
АУ843-1/08.11.2016г. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК,
издаден от главен специалист „МДТ“ при
община Дупница, потвърден с решение в писмо № 26-00-2452-112/08.12.2016г. на началника
на отдел
„МДТ“ при Община Дупница, с който е определено задължение за дружеството в общ
размер от 936,59лв., от които за такса за битови отпадъци за 2016 сумата
в размер на 918,84лв. и 17,75лв. - лихва към 08.11.2016г., за недвижим имот в община Дупница по
декларации с вх.№ **********/28.06.2010г.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Община Дупница възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300,00лв.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: