РЕШЕНИЕ
№260383/17.3.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети
февруари
Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 110 по описа на съда за 2021г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Я.И.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
20-0442-000129/ 21.02.2020г. на Началника на сектор
в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с
което му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, като се твърди, че описаните в акта факти са неясни и
неточни, че акта и постановлението не отговарят на законовите изисквания, че
въз.И. не е бил уведомяван за прекратената регистрация на автомобила и др Поради това се
иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а в условията на евентуалност – приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание , въз. И., редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество
адв. Л.П. отново моли за отмяна на
постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото
няма доказателства за това въз.И. да е
знаел за прекратената регистрация. Направено е и искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са писмени
бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от
обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 22.01.2020г. около 18,20ч. въз.
И. управлявал собственият си л.а. „ Тойта Ланд Круизер“ с рег. № В 32 46
РА, като се движел по пътя от с.Круша за с.Китка. По същото време, на този пътен участък, в близост до местност „Осена“ се намирали
полицейски служители, един от които св.Д.Д..В
изпълнение на служебните си задължения те спрели въз.И. за проверка.При нея и
след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена от 13.03.2017г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това и св.Д. съставил против въз.И. акт за установяване на
нарушение за това, че е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
За извършеното нарушение било
образувано Бързо производство № 2031/ 2020г. по описа на ІV РУ-Варна. С
Постановление на ВРП от 29.01.2020г. наказателното производство било
прекратено, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил направен
анализ на действията на въз.И. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието, че
действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. До въз.И. било изпратено уведомление за това, но без обратна
разписка, като липсвали доказателства за това, че той го е получил. Поради това й било прието , че
деянието му не е съставомерно от субективна страна, тъй като нямало никакви
данни той да е знаел, че превозното средство е с
прекратена регистрация. С оглед на това
и било посочено, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. По тези съображения
производството по делото било прекратено , а материалите били изпратени в ІV РУ-Варна по компетентност за преценка за
налагане на административно наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП
и съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел, че въз. И. на 22.01.2020г. в
18.20ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация от 13.03.2017г. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него
на въз.И. на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДП било наложено наказание „Глоба“
в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Д.Д. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на
въз. И. е било установено след като е бил спрян за проверка на пътя и след
справка в съответната система на МВР.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление № 20-0442-000129/ 21.02.2020г е издадено от компетентен орган -
от Началника на сектор в ІV РУ
при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща м, да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е
направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в които да са
били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. И. е управлявал автомобил, който е бил с
прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се
прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява
собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е
бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е
видно още, че не са били събрани доказателства за това, че въз. И. е бил
уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за
служебното прекратяване на регистрацията от 13.03.2017г. Следвало е да бъде е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма
на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено
получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на
автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143
ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и
уведомяване на собственика за това.
В
този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. И. умишлено, то следва извода, че същото не е
съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид,
че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би
могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по
НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха
доказателства за това, че въз. И. виновно е управлявал служебно дерегистрирано
превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места
регистрационни табели. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията в тази насока в писмените
бележки на процесуалния представител на наказващия орган. Въз. И. не е
санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“,
каквото нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да
се изследва обстоятелството дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на
знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила като последица от липса на
валидна застраховка съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган
да уведоми собственика, което е визирано в
чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е
уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на въз.И. да се присъдят направените по делото
разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие , в който е
посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 400лв. Съдът намира
обаче, че на въз.И. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв., съобразно
посоченото в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер, извън случаите на ал.2.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № 20-0442-000129/ 21.02.2020г. на Началника
на сектор в ІV РУ при ОД-МВР-Варна, с което
на И.Я.И. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Варна да заплати на И.Я.И. – ЕГН
********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното
решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: