Решение по дело №10321/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4884
Дата: 22 декември 2016 г. (в сила от 13 януари 2017 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20163110110321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             /22.12.2016г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.12.2016г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.

 

при участието на секретар Р.Ч., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10321 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за развод по чл.49, ал.1 от СК.

Образувано е въз основа на искова молба предявена от Б.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, против Н.Д.П., ЕГН ********** ***.

Ищцата твърди, че с ответника имат сключен граждански брак на 01.03.2001г. за което е съставен акт за брак №183/01.03.2001г. на Община Варна. От брака имали родено дете – Б. Н. П., ЕГН **********, род. на ***г. Твърди, че дълги години след сключване на брака заедно взимахме важни решения, съпругът й я подкрепял и се интересувал от нея и проблемите в семейството. Преди около година и половина ответникът променил своето поведение и своето отношение към нея, като спря да проявява взаимност и да участва пълноценно в съвместния им живот. След това започнали спорове и неразбирателства между тях, инициирани изключително от него. С времето той все повече и повече се отчуждавал, не я подкрепял в разрешаване на ежедневни житейски въпроси, и това довело до непреодолими пречки в общуването между тях. Ответникът често отсъствал от дома им, без да дава обяснение за това къде ходи и какво прави. Междувременно ищцата разбрала, че той е теглил множество заеми от фирми за бързи кредити без нейно знание и съгласие, поради което се наложило да даде съгласие за продажба и съответно да продадат семейното им жилище в гр. Варна, ж.к. „Вл. В.", бл. 21, вх. 16, ет. 1, ап. 3, което било негова лична собственост. Изтъква, че този факт допълнително влошил взаимоотношенията между тях. Били принудени да се преместят и да живеят на адрес гр. Варна, ж.к. Бриз, ул. „Д-р И. К." № 12, ет. 1, ап. 4. Твърди, че дълго време се опитвала да разговаря с него, да му покаже, че желае да заздравят брака си, но нещата се влошили. Ответникът станал още по-отчужден и незаинтересован от проблемите на семейството си. В резултат на това, през последните шест месеца всеки от тях живеел свой собствен живот. Напълно изчезнали проявите на съпружеска близост помежду им. Бракът им съществувал само формално, но напълно бил изпразнен от присъщото му съдържание. От месец май 2016г. били във фактическа раздяла, като роденото от брака им дете Б. Н. П. живеело с ищцата, а ответника напуснал семейното им жилище и се преместил да живее при майка си на адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. В.", бл. 403, вх. 11, ет. 1, an. 1. Заявява, че от момента на фактическата раздяла ответника не им е подпомагал финансово. Тя нямала никакви контакти с него, той не се е виждал с детето им. За цялостната издръжка на детето се грижела единствено ищцата. Изтъква, че към настоящия момент, детето Б. Н. П. е ученичка в четвърти клас в Първо ОУ „С. К. Б. I" гр. Варна. Твърди, че до момента на раздялата им, ответника работел като крановик в „П. В." ЕАД и реализирал трудово възнаграждение в размер от около 1200 лева. Самата тя работела като начален учител в ОУ „Д. Ч." – В. и получавала около 850лв. брутна работна заплата.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като с решението си прогласи, че вина за разстройството и прекратяването на брака има ответника Н.Д.П..

Претендира присъждане на направените от нея разноски, свързани с водене на настоящото дело.

Моли да бъдат приети за съвместно разглеждане с брачния иск и НЕБРАЧНИ ИСКОВЕ:

Моли, родителските права по отношение на роденото от брака дете Б. Н. П., ЕГН **********, род. на ***г. да бъдат предоставени на нея - Б.П.П..

Моли, с постановяване на решението да бъде определено местоживеенето на детето Б. Н. П., ЕГН **********, род. на ***г. при нея - Б.П.П. на адрес ***.

Моли, да бъде определен режим на лични отношения с бащата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в гр.Варна; всяка четна година - пет дни на Коледните празници, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома по местоживеене; всяка година - пет дни през пролетната ваканция; всяка нечетна година - на Великденски празници от петък до понеделник, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома по местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Моли съда да осъди бащата Н.Д.П., ЕГН ********** да заплаща издръжка в полза на роденото от брака дете Б. Н. П., ЕГН**********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител Б.П.П., в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно, платима на всяко пето число от месеца, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на падежа.

Моли съда да предостави правото на ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. Б., ул. „Д-р И. К." № 12, ет. 1, ап. 4 на нея, Б.П.П., в качеството й родител, на когото са предоставени родителските права.

Моли, предвид факта, че с оглед на професията си е известна в обществото с фамилното име, придобито при сключване на брака, след развода съда да постанови да продължи да носи фамилно име – П..

Моли, с решението си съда да определи, че след прекратяване на брака страните- Б.П.П. и Н.Д.П., не си дължат издръжка.

Дължимите по делото държавни такси,  моли да бъдат постановени съобразно изискванита на закона.

 

Ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител депозира писмен отговор, с който застъпва становище за допустимост и основателност на иска за развод предвид изложените в исковата молба факти, както и за основателност на всички небрачни искове, предявени с исковата молба. В съдебно заседание процесуалния му представител поддържа подадения отговор. Не оспорва иска за развод, както и небрачните искове.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение, издадено на 01.03.2001г. от Община Варна, ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 01.03.2001г. в гр.Варна, за което е бил издаден акт за гр.брак №183/01.03.2001г.

Видно от удостоверения за раждане, издадено от общ.Варна, въз основа на акт за раждане №ІV-373 от 16.08.2006г., от брака съпрузите имат родено дете – Б. Н. П., ЕГН **********, родена на ***г.

С писмена молба, представител на ДСП-Варна заявява, че не са налице противоречия между родителите относно упражняване на родителските права над детето им, поради което чситат че иска е основателен.

От приложено удостоверениеп за получени брутни месечни доходи, издадено от ОУ „Д. Ч.“ гр.Варна е видно, че средномесечния брутен доход на ищцата за периода м.02.2016г. – 07.2016г. възлиза на 850,53лв.

От приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от ищцата е видно, че тя и семейството й не притежават недвижими имоти и МПС.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото съдът намира за доказано, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата продължителна фактическа раздяла продължила близо четири години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

По въпроса за вината:

В настоящото производство се установи от събраните доказателства и от изричното признаване на исковите претенции от страна на ответника, включително и за вината за разстройството на брака, че вина за това носи изцяло ответника Н.Д.П.. С оглед изложеното съдът приема, че ищцата доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, който е причина за възникването на проблемите в семейството.

 

По иска с правно основание чл. 56, ал.1 от СК:

Съгласно чл.56, ал.1 и ал.5 от СК при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересите на детето са главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които детето ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство семейното жилище към момента се обитава от ищцата и детето им, а ответника понастоящем живее при майка си и е виновният за развода съпруг. Освен това между страните липсва спор по този въпрос. При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето е жилището да бъде предоставено за ползване на съпругата.

 

По иска с правно основание чл. 59 от СК:

Няма спор между страните по отношение предоставянето на родителските права на майката по отношение на роденото от брака малолетно дете Богдалина и определяне на неговото местоживеене при майката. С оглед липсата на спор, и доказаните обстоятелства, че майката е по-пригодният родител, който и до сега е поел грижите за отглеждането и възпитанието им, съдът предоставя родителските права на ищцата. Поради липсата на доказателства за родителския капацитет на бащата, признаването от негова страна на иска и становището на ДСП Варна, че е необходимо децата да запазят взаимоотношенията си с бащата, съдът определя следният режим за лични контакти с детето: да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в гр.Варна; всяка четна година - пет дни на Коледните празници, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома по местоживеене; всяка година - пет дни през пролетната ваканция; всяка нечетна година - на Великденски празници от петък до понеделник, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома по местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

 

По исковете с правно основание чл. 143 от СК:

Ищцата претендира присъждане на издръжка в полза на детето в размер на 150лв. месечно. Съдът като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставя на майката, както и че то ще продължи да живее с нея, то издръжката следва да се заплаща от бащата. При определяне на размера на дължимата издръжка, съдът съобрази нуждите на детето с оглед възрастта му, начина на живот, обстоятелството, че е ученик, както и това че майката изцяло се е ангажирала до сега с издържането и отглеждането му. От друга страна факта, че бащата признава иска за издръжка, както и неговия размер, поради което съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща за детето Богдалина Николаева П. 150,00лв. месечна издръжка, платима на всяко пето число от месеца, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на падежа.

 

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. С исковата молба съпругата депозира искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име. Ответникът не изразява становище по въпроса, но доколкото в случая ищцата е съпругът който е променил фамилията си при възникване на брачната връзка и понастоящем своевременно депозира волеизявление за неговото запазване, то на основание чл.326 ГПК, съдът следва да постанови, че след развода съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име П..

При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе по сметка на съда от ответника. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по исковете за издръжка по чл.143 СК в размер на 360,00 лева, както и 5,00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Б.П.П., ЕГН ********** *** и Н.Д.П., ЕГН ********** ***, сключен на 01.03.2001г. за което е съставен акт за брак №183/01.03.2001г. пред длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на съпруга.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Б. Н. П., ЕГН **********, родено на ***г. на майката Б.П.П., ЕГН ********** с адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ, че роденото от брака дете Б. Н. П., ЕГН **********, родено на ***г. ще живее на постоянния адрес на майката Б.П.П., ЕГН ********** с адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н.Д.П., ЕГН ********** ***, с детето Б. Н. П., ЕГН **********, да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в гр.Варна; всяка четна година - пет дни на Коледните празници, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома по местоживеене; всяка година - пет дни през пролетната ваканция; всяка нечетна година - на Великденски празници от петък до понеделник, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома по местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка в полза на детето Б. Н. П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.П.П., ЕГН ********** с адрес *** месечна издръжка в размер на 150,00 лева, платима на всяко пето число от месеца, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на падежа.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. Бриз, ул. „Д-р И. К." № 12, ет. 1, ап. 4, на майката Б.П.П., ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА след развода Б.П.П., ЕГН********** да продължи да носи брачното си фамилно име - П..

ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса за развод в размер на 50,00 лева и държавна такса върху определената издръжка в размер на 108,00 лева, и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на ВРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: