№ 43
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Ив. Л. Ил.
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100603734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура
срещу присъда № 20143393 от 21.06.2021 г., постановена по НОХД № 545 по описа на
Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 110-ти състав.
С присъда 20143393 от 21.06.2021 г., постановена по НОХД № 545 по описа на
Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 110-ти състав, подс. АК. Ф., с
ЛНЧ: **********, е признат за виновен, за това, че на 16.08.2018 г., около 14:00 ч., в гр.
София, на ул. "Зеленика", в участъка между бул. "Линкълн" и бул. "Житница", съзнателно се
ползвал – представил пред Н.Е.П. и Н.Ц.Н. – униформени полицейски служители, на
длъжност младши експерти при 06 РУ–СДВР, група ООР, 4-ти взвод – от неистински
официален документ, а именно: свидетелство за управление на МПС № *******, привидно
издадено от Република Турция на 18.11.2011 г. на името на АК. Ф. /A.F./, роден на *******
г. в Турция, което не е изработено съгласно изискванията при направата на такъв вид
документи – с разлепено по ъглите прозрачното фолио, на което при осветяване с UV
светлина не се наблюдават предвидените заложени защити при изработката на такъв вид
документ, с различна техника на отпечатването на серийния номер на свидетелството за
управление и поставена снимка на АК. Ф. /A.F./, която не е позиционирана правилно в
предназначеното за нея място, като от дееца за самото съставяне на документа не може да се
търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК,
във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 НК, го ОСЪЖДА на
наказание "пробация", със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. София, ж.к. "*******, за срок от шест
месеца при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично;
1
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
- и включване в курсове за професионална квалификация за срок от шест месеца.
Със същата присъда, на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК, съдът е отнел предмета на
престъплението – 1 брой неистински официален документ: свидетелство за управление на
МПС № *******, привидно издадено от Република Турция на 18.11.2011 г. на името на АК.
Ф. /A.F./, роден на ******* г. в Турция, запечатан в плик Серия А 0385716 от СДВР,
приложен на л. 17 от досъдебното производство, като след влизане на присъдата в законна
сила, да се предаде на компетентните органи /СДВР-МВР/ - за унищожаване.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. АК. Ф. е осъден, да заплати направените
деловодни разноски на досъдебното производство в общ размер на 69.41 лв., в полза на
СДВР.
Във въззивния протест са развити съображения за неправилност на присъдата от
прокурор при Софийска районна прокуратура, както и за незаконосъобразност на присъдата
и постановяването й при грубо противоречие с материалния закон и доказателствата по
делото. Прокурорът изразява несъгласието си с извода на съда за приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. "б" НК, предвид на обстоятелството, че дееца е осъден с влязла в сила присъда
на 22.05.2016 г. по НОХД № 9065 по описа на СРС за 2016 г., 130 с-в, а деянието за което е
предаден на съд е извършено на 16.08.2018 г., като същото се извършва по време на
изпитателния му срок.
Подадено е възражение срещу протеста от процесуалния представител на подсъдимия,
в който се развиват съображения, че присъдата е правилна и законосъобразно и се оспорват
подробно съображения в подадения протест и допълнение към него.
В проведеното разпоредително заседание на 24.09.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста. Изразява убеждението си, че присъдата следва да бъде изменена, по
отношение на наложеното наказание и размера му.
Подсъдимият чрез неговия защитник изразява становище, че присъдата следва да бъде
потвърдена.
В предоставената му последна дума подс. Ф. заявява, че разбира вината си за случая.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивния протеста и допълнението към него, вкл. и доводите на
страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество – въззивния протест
е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на
правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия, като в
2
съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека.
Пред районния съд делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и деецът е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като
са изложени мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, която възприема изцяло
фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Във въззивния протест се
спори единствено за размера на наложеното наказание и дали е определено правилно.
Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се
налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните
фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. АК. Ф., е роден на ******* г. в гр. Диарбекир, Република
Турция, турчин по произход, с турско гражданство, със статут на продължително
пребиваващ чужденец в Р България и с наложена му забрана за влизане в страната, включен
в списъка на нежеланите чужденци в Р България, съгласно чл. 21а ЗЧРБ, на 11.09.2018 г., с
настоящ адрес на територията на Р България: гр. София, ж.к. "*******, със завършено
средно образование, женен, без деца, осъждан, ЛНЧ: **********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила АК. Ф., в това, че:
че на 16.08.2018 г., около 14:00 ч., в гр. София, на ул. "Зеленика", в участъка между бул.
"Линкълн" и бул. "Житница", съзнателно се ползвал – представил пред Н.Е.П. и Н.Ц.Н. –
униформени полицейски служители, на длъжност младши експерти при 06 РУ–СДВР, група
ООР, 4-ти взвод – от неистински официален документ, а именно: свидетелство за
управление на МПС № *******, привидно издадено от Република Турция на 18.11.2011 г. на
името на АК. Ф. /A.F./, роден на ******* г. в Турция, което не е изработено съгласно
изискванията при направата на такъв вид документи – с разлепено по ъглите прозрачното
фолио, на което при осветяване с UV светлина не се наблюдават предвидените заложени
защити при изработката на такъв вид документ, с различна техника на отпечатването на
серийния номер на свидетелството за управление и поставена снимка на АК. Ф. /A.F./, която
не е позиционирана правилно в предназначеното за нея място, като от дееца за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК НК.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието описано в ОА, от страна на
подс. АК. Ф. е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната
жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на
Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение №
181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от
2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
Подсъдимият признава вината си и всички факти, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, изявява категорично съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и производството да протече при хипотезата на "съкратено съдебно следствие" по
реда на чл. 370 и сл. НК.
Така описаната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства. В
подкрепа на горната фактическа обстановка е и признанието на подсъдимия Ф., което се
3
подкрепя напълно от събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени по реда НПК
доказателства, обективизирани в писмените документи, приложени по досъдебно
производство.
Спорът е единствено по отношение размера на наложеното на дееца наказание от
първата инстанция.
С оглед факта, че настоящето съдебно производство е протекло по реда на глава ХХVІІ
от НПК, както и като са налице условията по чл. 58а, ал. 1 НК /виж. 373 ал. 2 НПК/ и чл. 55
НК, съдът е длъжен да приложи само и единствено разпоредбата на чл. 55 НК, ако е по-
благоприятен за дееца. Този състав, както и първата инстанция е приела, счита, че са налице
основанията за приложението на чл. 55 НК, който се явява по-благоприятен за дееца. При
направено самопризнание от дееца, то съдът е длъжен да се съобрази с императивните
разпоредби на глава XXVII от НПК, като замени предвиденото в състава на извършеното
престъпление наказание "лишаване от свобода" на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, с
наказание "пробация", при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които се споделят и от този съдебен състав. Не се споделят оплакванията на прокурора във
връзка с наложената забрана на дееца по чл. 21а ЗЧРБ, като същата е в сила след извършване
на деянието.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички
страни вкл. и прокурора за участие в производството въобще и които да са основание за
отмяна на така постановената присъда.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на
Софийски районен съд е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-
правна гледна точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а
протестът на прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20143393 от 21.06.2021 г., постановена по НОХД № 545
по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 110-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4