Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е

№312

Гр.Нови пазар,18.10.2017г.

                                

Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание проведено на двадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                  Секретар:БОЙКА  АНГЕЛОВА

                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.№5 по описа за 2017 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

    Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.121-127 от ЗЗД във вр.чл.9-15 от ЗПК, и предявен под условие на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 и сл.от ЗЗД във вр.чл.430-чл.432 и чл.342 -347 от ТЗ във вр.чл.121-127 от ЗЗД иск,предявени от „Обединена българска банка „АД гр.С.,чрез Адвокатско съдружие „Лекс консулт“,представлявано от адв.М.С.Д. при ГАК срещу Ж.М.К.,с постоянен адрес:***.

      Ищецът твърди в исковата молба,че на 03.09.2011г.между „Обединена Българска Банка“АД и ответниците е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.,с който на Б.Д.Б. ЕГН:**********-кредитополучател е предоставен банков кредит в размер на 27 380.00лв.,обезпечен с поръчителството на лицето Ж.м.К. ЕГН:**********.

      Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите погасителни вноски по реда и сроковете,визирани в Договора за кредит и на 08.02.2016г.поради неплащане на 8 броя погасителни вноски по кредита в общ размер на 2613-13лв.,дължими за периода от 04.07.2015г.до 08.02.2016г.,на основание чл.23 от Договора за кредит „ОББ“АД обявила кредита за предсрочно изискуем,като уведомила за това кредитополучателя с нотариална покана с рег.№5577/20.07.2016г.,рег.№6316/26.07.2016г.,връчена на 05.08.2016г..Поръчителят Ж.М.К. била уведомена с уведомление с изх.№ИД PS 5303 004EI9 1/08.02.2016г.,получено на 12.02.2016г.,с ицзх.от 08.02.2016г.,получено на 11.03.2016г. и с изх.№ от 08.02.2016г.,получено на 11.03.2016г.

      Поради настъпила предсрочна изискуемост ,за която длъжниците са уведомени, „ОББ“АД подала заявление до НПРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съдът е уважил искането и е издал заповед за незабавно изпълнение с правно основание чл.417 т.2 от ГПК,под №404/19.09.2016 г.по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС за изпълнение на парично задължение ,като е осъдил длъжниците  Б.Д.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***  и Ж.М.К. с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от адв. А.К. от АК-В., съд адрес: гр. Г., ул. „***“ № 8, ет. 3  СУМАТА от 17 443,06 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и шест ст.) - главница; 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от - 394,45 лв. (триста деветдесет и четири лева и четиридесет и пет лева/ държавна такса и адвокатско възнаграждение 1 035,97 /хиляда тридесет и пет лева и деветдесет и седем ст./

      Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите било образувано изп.дело №20167740400393 по описа на ЧСИ *** с рег.№774,с район на действие Ш.ски окръжен съд.С получаване на поканата за доброволно изпълнение по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС постъпило възражение от длъжника.

    Във връзка с постъпилото възражение от длъжника Ж.М.К.,на заявителя по заповедното производство било указано,че може да предяви иск в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на присъдените суми,което „ОББ“АД е изпълнил и е подадена искова молба,по повод на която е образувано настоящото гр.дело 05/2017г.по описа на НПРС.

      Ищецът твърди,че съгласно чл.10 от Договора за кредит,погасяването на усвоения кредит от кредитополучателя е уговорено да се извършва на 4-то число на месеца,считано от 04.10.2011г.на 103 месечни анюитетни вноски,всяка от които в размер на 368.06 лв.

       Договорът за кредит бил предоставен за покриване на потребителски нужди,а кредитът отчитан по банкова сметка №BG40UBBS80021056909113-водена на името на кредитополучателя Б.Д.Б. при ОББ АД.Съгласно чл.3 от договора,кредитът бил усвоен еднократно на 07.09.2011г.изцяло.

      Съгласно сключеният договор за кредит,кредитополучателят се задължил да осигурява необходимите средства за погасяване на анюитетните вноски на уговорените падежи –чл.12 ал.1 от Договора за кредит.Сдъгласно чл.4.1 от договора за кредит ,главницата по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент в размер на 7.5 годишно.При забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя ,включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва,включваща действащия лихвен процент съгласно договореното за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.

     Тъй като кредитополучателят не изпълнявал надлежно задълженията си по договора и към 08.02.2016г.не били заплатени 8 броя погасителни вноски в общ размер на 2613.13лв.,дължими за периода от 04.07.2015г.до 08.02.2016г.,на основание чл.23 от Договора за кредит, банката обявила кредита за предсрочно изискуем,за което уведомила кредитополучателя и поръчителя.

     На основание чл.417 ал.2 от ГПК по подадено заявление от „ОББ“АД,била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС.Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от поръчителя Ж.К.,като съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу нея.

     Предвид гореизложеното,ищецът счита,че за него е налице правен интерес за предявяване на положителен установителен иск,а под условие на евентуалност –осъдителен иск срещу Ж.М.К. и моли да бъдат призовани на съд с ответницата ,като след преценка на събраните по делото доказателства,съдът постанови решение,с което признае за установено съществуването на паричното вземане на „Обединена Българска Банка“АД срещу Ж.М.К. като поръчител по договор за потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.,както следва:  17 443,06 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и шест ст.) - главница; 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г.включително,поради неизпълнение на задълженията й като поръчител по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.09.2011г.Моли съдът да се произнесе по въпроса за дължимостта на разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№848/16г.по описа на НПРС и установи задълженията на ответника за същите в горепосочените размери.

      В случай,че съдът приеме,че установителния иск не следва да бъде уважен в пълния му размер и към датата на подаване на заповедта за изпълнение вземането на банката не е било изискуемо,ищецът моли съдът да уважи предявения установителен иск само за тази част от вземанията,които са били изискуеми към датата на подаване на заявлението.Към 13.09.2016г.кредитополучателят имал неплатени 8/осем/месечни погасителни вноски в размер на 2613.13лв.за периода от 04.07.2015г.до 08.02.2016г.

   Евентуално,ищецът моли,при отхвърляне на предявения установителен иск,съдът да постанови решение,с което да осъди ,считано от 13.09.2016г.до окончателно изплащане на вземането Ж.М.К. да заплати на ОББ АД : 17 443,06 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и шест ст.) - главница; 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г.включително,разноски в заповедното производство в размер на 394.45лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение -1035.97лв.с включен ДДС,поради неизпълнение на задълженията й като поръчител по  Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.09.2011г.

    Основанията,въз основа на които предявява осъдителния иск,ищецът черпи от следните факти:Договорът за кредит предвижда основания за отговорност и санкции на сключилите го страни.на основание чл.21 от Договора за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,кредитът става автоматично предсрочно изискуем.Длъжникът не изпълнил задълженията си за плащане на месечни вноски с падежи съответно на 04.07.2015г. и на 04.08.2015г.Затова,че длъжникът не е платил повече от две месечни вноски ,настъпила предрочна изискуемост на целия дълг и отпаднало предимството на срока,предвидено в договора.Ето защо,ищецът заявявява,че ако съдът приеме,че кредитът не е станал предсрочно изискуем на 02.09.2015г.,при условията на чл.21 от договора за кредит,поради неплащане на падежа на всички погасителни вноски с настъпил падеж в периода от 04.07.2015г.до предявяване на иска, „ОББ“АД обявявало за предсрочно изискуеми всички задължения на поръчителката по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.09.2011г.

     На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

     Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата Ж.М.К.,като в срока по чл.131 от ГПК същата е депозирала писмен отговор срещу предявените искове.

      Оспорва същите по допустимост,като заявява,че е недопустимо в производството по чл.422 от ГПК да се предявява едновременно и осъдителен иск,макар и предявен той евентуално.Изразява становище,че производството по един от тези два иска следва да бъде прекратено.

      Заявява,че екземплярът от исковата молба,който им е изпратен няма подпис и ако подпис нямала и исковата молба,която е  представена в съда,производството по делото следвало да бъде прекратено.,респ. исковата молба се остави без движение,като на ищеца се даде срок да подпише екземпляра,който да бъде връчен на ответника.

 

   Б.Д.Б. бил неин бивш зет,който в момента живеел в Испания.поръчител по банковия заем бил неговият баща.Накарали ответницата да го замести в поръчителството и в името на доброто на семейството,тя го направила.След това зет й заминал за чужбина и последвал развод между него и дъщеря й.Той спрял да плаща вноските по банковия заем.

     Ответницата счита,че не носи отговорност за неговите задължения ,като се аргументира с разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД ,а именно,доколкото кредиторът по едно обезпечено с поръчителство задължение не предяви иск против длъжника в шестмесечен срок от падежа на задължението,отговорността на поръчителя отпада.За спазването условие съдът следи и без искане на поръчителя.А в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение самият ищец твърдял,че длъжникът не е заплатил общо 8 месечни погасителни анюитетни вноски.

     Отделно ,ответницата прави възражение,че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и снабдяване с изпълнителен лист,вземането не било изискуемо изцяло,а само в размер на 8 вноски,поради което и прави такова възражение за липса на изискуемост на цялото вземане.Като евентуално възражение счита,че наказателна лихва не се дължи,защото на практика се получава плащане на два вида лихви –договорна и наказателна,което било недопустимо.

     С определение №228/19.04.2017г.,влязло в законна сила на 10.05.2017г.,съдът е прекратил частично производството по делото-САМО В ЧАСТТА МУ на предявения евентуален осъдителен иск  с правно основание чл.79 и сл.от ЗЗД във вр.чл.430-чл.432 и чл.342 -347 от ТЗ във вр.чл.121-127 от ЗЗД иск,предявени от „Обединена българска банка „АД гр.С.,чрез Адвокатско съдружие „Лекс консулт“,представлявано от адв.М.С.Д. при ГАК срещу Ж.М.К.,с постоянен адрес:***,с искане съдът да осъди ответницата Ж.М.К. да заплати на ОББ АД сумите в размер на: 17 443,06 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и шест ст.) - главница; 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г.включително,разноски в заповедното производство в размер на 394.45лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение -1035.97лв.с включен ДДС,поради неизпълнение на задълженията й като поръчител по  Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.09.2011г.

     С горецитираното определение           съдът е намерил за основателно възражението на ответник за недопустимо съединяване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПКвъв вр.чл.121-127 от ЗЗД във вр.чл.9-15 от ЗПК, и предявения под условие на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 и сл.от ЗЗД във вр.чл.430-чл.432 и чл.342 -347 от ТЗ във вр.чл.121-127 от ЗЗД иск.

    Позовал се е на  т.11б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.дело №4/2013г.-ОСГТК,имащо задължителен характер на съдилищата:“В производството по иска,предявен по реда на чл.422 ,респ.чл.415 ал.1 от ГПК,въвеждането на друго основание,от което произтича вземането,различно от това,въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.За разликата между размера на вземането ,предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,при условията на чл.210 ал.1 от ГПК ,може да се предяви осъдителен иск в това производство.

      Съпоставяйки обстоятелствата,въз основа на които ищецът черпи правата си по предявените главен установителен иск и евентуален осъдителен иск и размера на исковете,съдът е констатирал,че и при двата иска основанието е непогасяване на повече от две /8/ месечни погасителни вноски по Договора за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.     Основанията,въз основа на които ищецът черпи правата си по двата иска са едни и същи –предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит поради неплащане на повече от две месечни погасителни вноски,размерът на претендираните вземания е един и същ,поради което съдът е намерил,че в случая предявяването на осъдителен иск под условията на евентуалност се явява процесуално недопустимо,поради и което производството по отношение на него е частично прекратено.

     В съдебно заседание,ищецът,чрез процесуалния си представител адв.Митко Д. поддържа изцяло предявяния положителен установителен иск.Излага доводите си в подкрепа на исковата претенция.

     Ответникът,чрез пълномощника си адв.Даниела Русева оспорва изцяло иска.Излага съображения в тази насока.

     Съдът като прецени събраните  по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

       От приобщения като писмено доказателство по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г,сключен в гр.К. между „Обединена българска банка“АД /кредитор/от една страна  и от друга страна Б.Д.Б. /длъжник/ , кредиторът е отпуснал на длъжника кредит в размер на 27380лв.,който е следвало да се издължи на 103 месечни анюитетни вноски в размер на 368.06лв.,включващи главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване,считано от 04.10.2011г.на 04 число на месеца.Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е -04.04.2020г.Задължението по него е авалирано от поръчителя Ж.М.К.,която се е задължила пред кредитора в случай,че кредитополучателя не изпълни своите задължения.Поръчителят Ж.К. не оспорва авторството си на подписа ,положен от нейно име в договора,както и,че се е задължила в това си качество по същия.

   Съгласно чл.23 от договора „При пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,кредитът става автоматично предсрочно изискуем,без да е необходимо кредитополучателят и/или Поръчителите да бъдат уведомявани“.

    Поради несвоевременно заплащане на дължимите месечни вноски от страна на длъжника,кредиторът е подал до съда заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.Издадена е  заповед за незабавно изпълнение с правно основание чл.417 т.2 от ГПК,под №404/19.09.2016 г.по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС за изпълнение на парично задължение ,като длъжниците  Б.Д.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***  и Ж.М.К. с ЕГН **********,*** са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от адв. А.К. от АК-В., съд адрес: гр. Г., ул. „***“ № 8, ет. 3  СУМАТА от 17 443,06 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и шест ст.) - главница; 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от - 394,45 лв. (триста деветдесет и четири лева и четиридесет и пет лева/ държавна такса и адвокатско възнаграждение 1 035,97 /хиляда тридесет и пет лева и деветдесет и седем ст./.

     Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства –извлечение от счетоводни книги по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.-документ по чл.417 т.2 от ГПК.

    Със самото заявление кредиторът е посочил,че паричното вземане е за обща сума в размер на 19 722.54лв.,дължима към 12.09.2016г.,произтичаща от непогасяване в срок на задължение от банков кредит за покриване на потребителски нужди по Договор за предоставяне на  потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.

     От доказателствата,приложени по заповедното производство,същото служебно приложено,се установява,че „Ас Лекс консулт“-адв.М.Д. е изпратил  Ж.К. /връчено чрез Д.О.Б.-дъщеря/ уведомление за предсрочна изискуемост на договор за кредит.Пратката е връчена чрез куриер „МиБМ Експрес“ООД на 11.03.2016г.в 13.40ч./на л.13 в заповедното производство/.ОББ е уведомил поръчителя и длъжника,че обявява кредита за предсрочно изискуем,като общото задължение възлиза на 18 714.91лв.,от които: 17 656.70лв.-главница, 788.53лв.-дължими договорни лихви за периода от 04.07.2015г.до 07.02.2016г., 269.68лв.-дължима наказателна лихва/неустойка за периода от 04.07.2015г.до 07.02.2016г.

      С нотариална покана,връчена на 05.08.2016г.,кредотополучателят Б.Д.Б. е уведомен от кредитора си „ОББ „АД,че задължението му по процесния договор за кредит е обявено за предсрочно изискуемо,поради неплащане на повече от две погасителни вноски с настъпил падеж към 19.07.2016г./л.28-29 по делото/.

    Поръчителят Ж.М.К. е уведомена с уведомление,изпратено с писмо-известие с обратна разписка с изх.№ИД PS 5303 004EI9 1/08.02.2016г,връчено й лично на 12.02.2016г./в което е посочено,че съдържа уведомление за предср.изиск.на дог.за кредит/

    Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено на ответницата Ж.К. на 11.03.2016г.с писмо-известие с обратна разписка /на л.26/.,като и вписано,че уведомлението е с №R 5100016015416,който щемпел носи и самото уведомление.

     И двете уведомления са адресирани до Б.Д.Б.,с копие до Ж.М.К..

   Обстоятелството,че до ответницата Ж.К. е изпратено копие от това уведомление не променя факта на уведомяването й по надлежния ред от кредитора,че същият е обявил кредитът по който тя се е задължила солидарно с главния длъжник,за предсрочно изискуем.

   Във връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело №20167740400393 по описа на ЧСИ *** с рег.№774,Район на действие-Окръжен съд Ш..Заповедта за незабавно изпълнение,ведно с поканата да доброволно плащане е връчена на Ж.К. с писмо-известие с обратна разписка на 14.11.2016г.и в законоустановения срок тя е подала възражение срещу заповедта.

     На основание чл.415 ал.1 от ГПК,съдът е указал на заявителя,че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил и е образувано настоящото исково производство.

    По искане на ищеца,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза,със задача,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото и тези,находящи се при ищеца,даде заключение на следните въпроси:

   1/Какъв е общият размер на усвоените суми от кредитополучателя Б.Д.Б. въз основа на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.?

  2/ Какъв е размерът на дължимите ,но неизплатени суми по този договор /главница,договорна лихва за просрочена главница и наказателна лихва  за периода от 04.07.2015г.до 13.09.2016г./подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/, изчислени върху дължимите съгласно погасителния прав вноски за процесния период ?

    Вещото лице Е. К.,чието заключение съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено сочи,че според договора за кредит,кредитът се усвоява еднократно и се отчита по сметка №BG40UBBS80021056909113,при лихвен процент към датата на сключване на договора -7.5% годишно.Титуляр на посочената сметка е Б.Д.Б..По сключения договор за кредит от 03.09.2011г.са усвоени 27 380.00лв.на 07.09.2011г.,като с получената сума са изплатени  наказателни лихви,просрочени лихви и главница по друг кредит на Б. Б./рефинансиране на кредита/.

     След обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 08.02.2016г.и след направените плащания на 22.03.2016г.,към 13.09.2016г./подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/,дължимите и неизплатени суми по договора за кредит са: Главница- 17 443.06лв., Договорна лихва-776.61лв., Наказателна лихва -1397.53лв., Наказателна надбавка -100.64лв.

     На 18.11.2016г. е осчетоводен превод /плащане по кредита/ в размер на 6 913.38лв.,което е извън поставените задачи на ССЕ.

    Съдебният експерт сочи,че до 08.02.2016г.за погасяване на кредита са постъпили 16 723.81лв.,като от тях 161.28лв.са наказателни лихви за просрочени плащания,6 839.23лв.са договорни лихви по кредита, а 9 723.30лв.са платени главници по кредита.Към 08.02.2016г.платените договорни лихви и главници по кредита възлизат на 16565.53лв./6 839.23лв.+9723.30лв./,което представлява платени 45 анюитетни вноски по 368.06лв.всяка.

     За същия период от 04.10.2011г./първа погасителна вноска по кредита/до 08.02.2016г.,според погасителния план,кредитополучателят дължи 53 погасителни вноски по 368.06лв.всяка.Към 08.02.2016г.кредитополучателят  не е направил и дължи 8 анюитетни месечни вноскив общ размер на 2944.48лв.и „ОББ“АД е обявила кредита за предсрочно изискуем.

    С направените 45 анюитетни вноски до 08.02.2016г.,кредитополучателят е погасил главница в размер на 9 723.30лв./до 03.07.2015г.според погасителния план/,като остава неплатена главница в размер на 17 656.70лв./ 27380.00лв.–9 723.30лв./Неплатената договорна лихва до 04.07.2015г./падежната дата на неплатената 46-та вноска/до 08.02.2016г.според погасителния план възлиза на 894.32лв.

     На 22.03.2016г.са извършени плащания по кредита -350.00лв.,в т.ч.главница -213.64лв.,договорна лихва -117.71лв. и наказателна лихва -18.65лв.

     След обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след тези плащания,към 13.09.2016г./подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/дължимите и неизплатени суми по договора за кредит са:1/главница – 17 443.06лв. /17656.70лв.-213.64лв./, 2/ Договорна лихва -776.61лв./ 894.32лв.-117.71лв./, 3/Наказателна лихва -1397.53лв.-12.5%годишно или 0,03472222% на ден /чл.7 ал.1 от Договора-действащия лихвен процент съгласно договореното за редовна главница 7,5% годишно +наказателна надбавка-5 пункта/върху неплатената главница,включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, 4/ Наказателна надбавка -100.64лв.-12,5%годишно или 0, 03472222% на ден /12,5%:360 дни/чл.7 ал.2 от Договора –действащия лихвен процент съгласно договореното за редовна главница, 7,5% годишно плюс наказателна надбавка-5 пункта/върху друго неизпълнение на клаузите по договора.

    Вещото лице е посочило,че за процесния период :от 04.07.2015г.до 08.02.2016г.,няма заплащане на дължимите месечни вноски,като освен неплатените главница и договорна лихва за съответния месец, е изчислило и дължимата наказателна лихва на ден в 0,03472222 % на ден,изчислявайки просрочието за 215 календарни дни.

    На въпрос на повереника на ищеца ,на какво се дължат разликите в сумите за договорна лихва,наказателна лихва и наказателна надбавка в ССЕ и в извлечението от сметка,издадено от самия ищец,които сумирани дават общата претендирана стойност с разлика от 5 лева,вещото лице Констатинова заяви,че вероятно това се дължи на закръгляването/знака,до който е закръглено всяко от отделните задължения/,тя самата е закръгляла до 8 знака след десетичната запетая.

     Ищецът ,чрез пълномощника си адв.Д. ,не оспорва,че сумата от 6 913.38лв. е заплатена след образуване на изпълнителното дело и съдът прие за безспорен факта,че тази сума е платена за погасяване на кредита на 18.11.2016г./след образуване на заповедното производство и преди предявяване на установителния иск./04.01.2017г./.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

    Не се спори между страните по делото,че ответницата Ж.К. в качеството си на поръчител  е авалирала задължението на Б.Д.Б. ,по сключения между него и ищеца Обединена българска банка“АД  договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г,сключен в гр.К. ,по силата на който ,банката е отпуснала на длъжника  кредит в размер на 27380лв.,който е следвало да се издължи на 103 месечни анюитетни вноски в размер на 368.06лв.,включващи главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване,считано от 04.10.2011г.на 04 число на месеца.Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е -04.04.2020г.

    От заключението на назначената по делото ССЕ се установява,че кредитът е усвоен на  07.09.2011г.,като с получената сума са изплатени  наказателни лихви,просрочени лихви и главница по друг кредит на Б.Б./рефинансиране на кредита/.Установено е също,че в периода от 04.07.2015г.до 08.02.2016г.,няма заплащане на дължимите месечни вноски.Съгласно чл.23 от договора,задължението по кредита става „При пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,кредитът става автоматично предсрочно изискуем,без да е необходимо кредитополучателят и/или Поръчителите да бъдат уведомявани“.Страните не са уточнили дали става въпрос за две поредни погасителни вноски или не,но с оглед общите клаузи на договора,следва да се приеме,че същите са имали предвид именно неплащането на две поредни месечни анюитетни вноски.

    Действително,както сочи ответницата в представените писмени бележки,съгласно чл.20а от Закона за задълженията и договорите,договорът има силата на закон за страните,които са го сключили.Според чл.147 ал.1 изр.1 от ЗЗД „поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца“.

     Спорът  по настоящия казус е началният момент на изискуемостта на вземането,произтичащо от банков кредит с уговорка,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определения брой месечни вноски,а именно-дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски и от този момент започва да тече преклузивния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД или е необходимо изявление на банката-кредитор,отправено до длъжника,че прави вземането по договора за предсрочно изискуемо.

     Според чл.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк-дело №4/2013г.на ОСГТК и постановената в унисон с него задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК/Решение №58/15.04.2009г.на ВКС по т.д.№584/2008г.,II т.о.,ТК, Решение №81/08.07.2014г.на ВКС по т.д.№1705/2013г-,I т.о,ТК,Решение №40 /17.06.2015г.на ВКС по т.д.№601/2014г., Iт.о, ТК,“в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане,произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,че целият кредит става предсрочно изискуем  при неплащането на определен брой вноски или други обстоятелства,вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“

     Срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение,а се прекратява самото поръчителство.С оглед на дадените разрешения в цитираните съдебни решения,задължителни за съдилищата,моментът,в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита ,е датата,на която волеизявлението на банката ,че счита кредита за предсрочно изискуем ,е достигнало до длъжника –кредитополучател.В този момент ,целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем,както по отношение на кредитополучателя,така и по отношение на поръчителя.Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила,ако към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,срокът е изтекъл./решение №40/17.06.2015г.на ВКС по т.д.№601/2014г., I т.о, ТК/.

   От изложеното следва,че отговорността на поръчителя по договор за кредит,обезпечен с поръчителство,се погасява,ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК е изтекъл 6-месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД,чийто начален момент се определя от датата ,на която волеизявлението на банката,че счита кредита за предсрочно изискуем,е достигнало до длъжника –кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

   Волеизявлението на банката,че счита кредита за предсрочно изискуем,е достигнало до длъжника –кредитополучател Б.Б. на 19.07.2016г. и от този момент насетне тече преклузивния по чл.147 ал.1 от ЗЗД срок за отговорността на поръчителя/ 6 месечен/. Срокът за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК изтича на 19.01.2017г.,а заявлението е подадено на 13.09.2016г./пощенско клеймо/.Така,че към датата на подаване на заявлението,срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД не е изтекъл и поръчителят не може да се позове на него и на произтичащите от това правни последици –/твърдяното преклудиране на неговата отговорност на това основание/и остава задължен към кредитора за изплащане на главния дълг безусловно и безконечно..Отговорността му е еднопосочно зависима от отговорността на прекия длъжник и съществува дотолкова,доколкото е налице главното задължение.

   Поради условията,посочени в самия договор за банков кредит/неплащане на повече от две месечни вноски,в случая те са 8 –за периода от 04.07.2015г.до 08.02.2016г./,кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем/ и за него е възникнала възможността да насочи иск за принудително изпълнение за събиране на остатъка от задължението /вкл.главница,договорна лихва и наказателна надбавка,разноски, в сроковете и по реда,предвидени в самия договор/както спрямо длъжника,така и спрямо поръчителя.

      Размерът на неплатената главница по остатъка от дълга/сборът от дължимите месечни вноски /,вещото лице Констатинова ,определя на 17 443.06лв.

     Ищецът претендира заплащане на договорна лихва за просрочена главница ,считано от 04.07.2015г.до 08.02.2016г./т.е.върху главниците на неплатените осем месечни вноски,преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем//каквато му се дължи съгласно чл.4 от договора/ и ССЕ определя размера на дължимата договорна лихва към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.09.2016г./на 776.61лв.,поради което съдът намира,че задължените лица по този договор /в случая искът е насочен само срещу поръчителя,като право на кредитора е да прецени срещу кой да насочи принудителното си изпълнение –дали срещу кредитополучателя или солидарно ангажиралия се наред с него поръчител/ дължи на кредиторът за посочения период,договорна лихва в този размер.Доколкото с исковата молба се претендира заплащане на договорна лихва в размер на 670.82лв.,съдът намира,че претендираното вземане се дължи в този именно размер.

     На основание чл.7 ал.1 от договора ,доколкото кредитополучателят не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите анюитетни вноски /8бр.,дължими за периода от 04.07.2015г.до 08.02.2016г./,на основание чл.7 ал.1 от Договора,той дължи на кредитора обезщетение за забава/мораторна лихва за забава/ и на основание чл.7 ал.2 от договора -наказателна надбавка върху просрочените главници .Размерът на наказателната лихва за забава  върху дължимите според погасителния план вноски ,считано от 04.07.2015г.до 13.09.2016г.,вещото лице е определило в размер на 1397.53лв. и наказателна надбавка – 100.64лв.Доколкото със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е претендирана  само наказателна лихва за просрочени главници от 04.07.2015г.до 12.09.2016г.,но не и наказателна надбавка ,то съдът намира,че следва да се произнесе с решението си за уважаване на установителния иск само касателно претендираната наказателна лихва за просрочени главници от 04.07.2015г.до 12.09.2016г.и същият се уважи до размера,посочен от вещото лице - 1397.53лв.В останалата му част,за разликата до пълния му размер от 1 608.66лв.,искът за присъждане на наказателна лихва за просрочена главница се явява неоснователен и недоказан.

    Видно от заключението на вещото лице,а и от направеното признание на процесуалния представител на ищеца  е,че на 18.11.2016г. е осчетоводен превод/извършено е плащане по договора за кредит/ в размер на 6 913.38лв.,който факт следва да бъде съобразен ,предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК.Действително няма данни от кого е внесена посочената сума/дали от кредитополучател,поръчител или трето лице/,както и каква част от дълга се погасява с тази сума –главница,договорна или наказателна лихва,разноски,  доколкото претенцията за цялото вземане е насочена само срещу поръчителя и съдът е обвързан с този правен спор,то намира,че следва да прецени този правно релевантен факт като относим към настоящото исково производство и предвид разпоредбата на чл.10 ал.3 от договора,следва да се приеме,че погасяването на кредита следва да се извършва по предвидената в чл.76 ,ал.2 от ЗЗД поредност,а именно-разноски, лихви,главница.

    Доколкото размерът на договорната лихва и наказателната лихва възлиза общо на 2068.35лв.,и няма данни за размера на разноските ,направени по договора за банков кредит ,съдът намира,че следва да приспадне внесената сума изцяло от претендираната договорна и наказателна лихва /съответно договорната лихва –до размер на 670.82лв./,наказателната лихва/до размер на 1397.53лв./ и отчасти от размера на дължимата главница/в размер на  4 845.03лв./и се признае за установено,че ответницата Ж.К. в качеството си на поръчител дължи на ищеца „ОББ“АД сумата в размер на 12 598.03лв.,представляваща главница по обявения за предсрочно изискуем Д   Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.,сключен между „Обединена българска банка“АД и Б.Д.Б. ЕГН:**********-кредитополучател,по силата на който,на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 27 380.00лв.,обезпечен с поръчителството на лицето Ж.М.К. ЕГН:**********.Тази сума е включена в главницата,за която е издадена Ззаповед за незабавно изпълнение с правно основание чл.417 т.2 от ГПК,под №404/19.09.2016 г.по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС.

     В останалата му част, присъденото вземане по заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист се явява неоснователно,както следва: - главница-за разликата от 12598.03лв.до 17 443,06 лв,а за присъдените 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г.-изцяло.

     Доколкото с поведението си,поръчителят/солидарно отговорен наред с длъжника/ е дал повод за завеждане на заповедното производство ,то направените в същото съдебни и деловодни разноски следва да се присъдят в полза на заявителя изцяло-а именно,в размер на 394,45 лв. (триста деветдесет и четири лева и четиридесет и пет лева/ държавна такса и адвокатско възнаграждение 1 035,97 /хиляда тридесет и пет лева и деветдесет и седем ст./.

     С оглед изхода на делото в установителното исково производство и съразмерно частично уважения иск,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца ,направените от него по това производство разноски в размер на 1258лв./от направените такива в общ размер на 1965.44лв./съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК/.

     На основание чл.78 ал.2 от ГПК,съразмерно отхвърления иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата ,направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 362.00лв./от направените такива в размер на 1130.00лв.,заплатено адвокатско възнаграждение/.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                    Р     Е     Ш    И     :

     

    На основание чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответницата Ж.М.К. с ЕГН **********,***/ в качеството си поръчител по  Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.,сключен между „Обединена българска банка“АД и Б.Д.Б. ЕГН:**********-кредитополучател,по силата на който,на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 27 380.00лв.,обезпечен с поръчителството на лицето Ж.М.К. ЕГН:**********/ ДЪЛЖИ на ищеца “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от Гл.изпълнителен директор С.П.В. и Р.И.Т.-изп.директор,СУМАТА в размер на 12 598.03лв./дванадесет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и три стотинки –главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 13.09.2016г.до изплащане на вземането./за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК,с №404/19.09.2016 г.и изпълнителен лист по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС/.

       ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,предявен от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от Гл.изпълнителен директор С.П.В. и Р.И.Т.-изп.директор,чрез Адвокатско съдружие „Лекс консулт“,представлявано от адвокат М.С.Д. –АК Г. против Ж.М.К. с ЕГН **********,***, В ЧАСТТА МУ,в която се претендира да бъде признато за установено,че ответницата Ж.М.К. ,в качеството си поръчител по  Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 03.09.2011г.,сключен между „Обединена българска банка“АД и Б.Д.Б. ЕГН:**********-кредитополучател,по силата на който,на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 27 380.00лв.,обезпечен с поръчителството на лицето Ж.М.К. ЕГН:**********/ ДЪЛЖИ на ищеца “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от Гл.изпълнителен директор С.П.В. и Р.И.Т.-изп.директор,СУМАТА в размер на 4 865.03лв./четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и три стотинки-главница,представляваща разликата между претендирания размер от 17 443.06лв. и присъдения размер от 12 598.03лв./,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 13.09.2016г.до окончателното изплащане,както и за СУМИТЕ в размер на 670,82 лв. (шестстотин и седемдесет лева и осемдесет и две ст.) - договорна лихва за периода от 04.07.2015г. до 08.02.2016 г.; 1 608,66  лв.– наказателна лихва за периода от 04.07.2015г. до 12.09.2016 г./за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК,с №404/19.09.2016 г.и изпълнителен лист по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС/.

     ОСЪЖДА ответницата Ж.М.К. с ЕГН **********,*** да заплати на ищеца “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от Гл.изпълнителен директор С.П.В. и Р.И.Т.-изп.директор направените по ч.гр.д.№848/2016г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 394,45 лв. (триста деветдесет и четири лева и четиридесет и пет лева/ държавна такса и адвокатско възнаграждение 1 035,97 /хиляда тридесет и пет лева и деветдесет и седем ст./.

     ОСЪЖДА ответницата Ж.М.К. с ЕГН **********,*** да заплати на ищеца “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от Гл.изпълнителен директор С.П.В. и Р.И.Т.-изп.директор,с пълномощник по делото Адвокатско съдружие „Лекс консулт“,представлявано от адвокат М.С.Д. –АК Г.,направените в настоящото исково производство съдебни и деловодни разноски в размер на 1258.00лв./хиляда двеста петдесет и осем лева/.

     ОСЪЖДА ищеца “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район “***”, ул. “*** С.” № 5, представлявано от Гл.изпълнителен директор С.П.В. и Р.И.Т.-изп.директор,с пълномощник по делото Адвокатско съдружие „Лекс консулт“,представлявано от адвокат М.С.Д. –АК Г. да заплати на ответницата Ж.М.К. с ЕГН **********,*** направените в исковото производство разноски в размер на 362.00лв./триста шестдесет и два лева/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: