РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223000600080 по описа за 2022 година
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №75/25.11.2021г. по
нохд №20/2021г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимата Й. СТ. СТ.
е била призната за виновна в това, че на 03.10.2020 г. в гр.Варна, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 320“
с peг. № В 0220 НВ нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2
изр. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинила смъртта на Д. Х. СТ. ЕГН **********, като след деянието
направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради
което и на основание чл. 343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б. „в“ от НК и чл.54
НК й наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 58а ал.1 от НК намалил с 1/3 до размера на една
година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК
било отложено за срок от три години, като я оправдал частично по
първоначално предявеното обвинение. На основание чл.343г НК съдът лишил
подс.С. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца,
считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимата са
1
възложени и разноските по делото, сторени от Държавата и частните
обвинители.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.М.Р. в
качеството му на защитник на подс.Й.С., в която се правят възражения за
нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените на
подсъдимата наказания. Иска се изменение на присъдата като подсъдимата
бъде призната за невинна по възведеното й обвинение за нарушение на чл.20
ал.2 изр.2 ЗДвП, както и намаляне на наложените наказания – на осем месеца
лишаване от свобода и осем месеца лишаване от правоуправление.
Постъпила е жалба и от адв.Н.В. в качеството му на повереник на
частните обвинители Г.С., Ю.Д. и В.Х., в която се твърди единствено явна
несправедливост на наложените наказания. Иска се тяхното увеличаване.
Впоследствие са изготвени допълнения и към двете жалби, в които
страните са развили пространно своите съображения.
В съдебно заседание страните поддържат жалбите си изцяло.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура счита жалбите за
неоснователни, а постановената присъда за правилна и законосъобразна,
поради което и настоява за нейното потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид
жалбите на защитата и частното обвинение, както и становищата на страните,
констатира :
Жалбата на защитата е частично основателна, а тази на частното
обвинение – неоснователна.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
На 03.10.2020 г. около 10:20 часа, подс.С. управлявала лек автомобил
„БМВ 320" с рег.№ В 0220 НВ, собственост на майка й М.С.Н. по Аспарухов
мост, посока Бургас. Движението по Аспарухов мост било двупосочно, с две
платна за движение, всяко с по две пътни ленти във всяка посока. Платната за
движение били разделени с поставени мантинели. Лентите за движение във
всяка посока били разделени с положена прекъсната бяла пътна маркировка.
Асфалтовата настилка била без неравности и пукнатини. Платното за
движение посока Бургас в района на местопроизшествието от ДРПП до
2
ЛРПП било с ширина 8,50м. Лентите за движение в посока Бургас - дясна с
ширина 5,00м. и лява с ширина 3,50м, били разделени помежду си с положена
прекъсната бяла пътна маркировка, като границата им била очертана от ляво
и дясно с бяла непрекъсната пътна маркировка. Дясната пътна лента посока
Бургас към края на моста се отклонявала вдясно с лек наклон в посока кв.
Аспарухово. Платното за движение в подхода за кв. Аспарухово било с
ширина 8,00м., без положена маркировка на ленти за движение. Лявата
граница на платното била начертан остров с маркировка М-15, а дясната -
бяла непрекъсната линия, на отстояние 30см. до ДРПП. Асфалтовата настилка
била равна без видими неравности /в подхода/. Времето било слънчево с
отлична видимост. Подс.С. се движела по Аспарухов мост посока град Бургас
в лявата лента с намерение да завие към подхода за кв. Аспарухово, където
живее. Трафикът бил интензивен и дясната лента била плътно заета от
автомобили, поради извършващ се ремонт по подмяна на осветлението по
Аспарухов мост. С. управлявала лекия автомобил със скорост от около 76,36
км/ч, при максимално разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч. Тя
търсела пролука за престрояване в дясната пътна лента, защото имала
намерение да завие за подхода в кв. Аспарухово. Автомобилите в дясната
пътна лента се движели плътно в колона, заради извършващите се ремонтни
дейности на пътя по подмяна на осветлението по Аспарухов мост. С.
продължавала да се движи в лява пътна лента, и виждайки точно преди
отклонението вдясно пролука зад тежкотоварен автомобил –бетоновоз,
решила да се пристрои и така да се отклони за кв. Аспарухово. В това време
Д. СТ., отговарящ за обезопасяването на платното за движение, тръгнал от
острова маркиран с коси успоредни линии /маркировка М-15/, по
продължението на маркировката, за да постави последния конус, като бил
ориентиран с дясната си половина на тялото към дясна пътна лента посока
Бургас. Подс.Ст. предприела маневра завиване надясно за подхода при липса
на видимост и с несъобразена за конкретната пътна обстановка скорост.
Възприемайки късно пострадалия като опасност на пътя, тя задействала
спирачната система на МПС, но ударът бил неизбежен. Той настъпил в
предната част на лекия автомобил, като тялото на пострадалия СТ. било
прехвърлено през предния капак с последващ удар в лявата половина на
предното панорамно стъкло, след което той паднал на лявата си страна върху
пътната настилка, пред превозното средство. След спиране на автомобила,
3
подс.С. веднага слязла и отишла при пострадалия, който лежал с отворени
очи. Проверила пулса му и след като се убедила, че той е жив се обадила на
телефон „112" и съобщила за случилото се, като поискала да бъде изпратена
линейка на място. Възприемайки тежкото състояние на пострадалия тя не
разрешила на други участници в движението, които се притекли на помощ, да
местят пострадалия. Пристигналият екип на Спешна помощ откарал СТ. в
спешния център в МБАЛ „Света Анна"АД-Варна, където въпреки оказаната
медицинска помощ в следствие на причинените травматични увреждания той
починал на 08.10.2020 г.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е
установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на
подсъдимата, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК.
Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по
делото е преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимата се
подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В
тази насока са :
1.Обясненията на подсъдимата С.;
2.Показанията на свидетелите ;
3.Протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и
фотоалбум към него;
4.Различни по своя характер експертизи :
- съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп № 141/ 2020г. ,
която е дала отговор на въпроса за причината за смъртта на Д. СТ. - тежка
черепно-мозъчна травма - остър десностранен субдурален хематом, контузия
на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход е имала и
двустранната бронхопневмония, развила се в причинно-следствена връзка с
черепно-мозъчната травма, последвалото продължително залежаване и
намалената вентилация на нисколежащите части на белите дробове.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош, горни и
долни крайници. Преценени в своята съвкупност същите отговарят да са
получени при удар от лек автомобил в посока от дясно наляво, последващо
4
прехвърляне през капака на лекия автомобил, падане и удар в подлежащата
настилка. Според вещото лице, изготвило заключението между
травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход е налице
причинно-следствена връзка. Не е установено наличие на етилов алкохол в
приживе взетата проба кръв.
- допълнителна СМЕ №41/2021г. - от заключението по нея се
установява, че към момента на получаване на травматичните увреждания СТ.
е бил ориентиран с дясната си половина на тялото към процесния автомобил,
при което се е реализирал удар с последващо прехвърляне през капака на
автомобила, падане и удар в подлежащата настилка. Според експерта към
момента на съприкосновението пострадалият е бил в процес на крачка.
- протоколи за химическа експертиза – установено е, че в кръвта както
на подсъдимата, така и на пострадалия не се съдържа етилов алкохол.
- автотехнически експертизи – в рамките на досъдебното производство
са назначени две – единична и последваща тройна. От заключението по
първата от тях се установява, че мястото на удара между пешеходеца и
процесния автомобил е било по дължина на пътното платно на около 6,49 м. в
ляво от десния край на пътното платно. Според в.л. скоростта на лекия
автомобил „БМВ 320" с рег.№ В 0220 НВ непосредствено преди
произшествието е била около 85 км/ч. Скоростта на лекия автомобил в
момента на удара е била около 61.07 км/ч. Изчислената от експерта дължина
на опасната зона на спиране на лекия автомобил при движение със скорост
около 85 км/ч.е 69,20 м., а при движение с позволената за участъка скорост от
50км/ч. - 31,96 м. Според експерта за водача на л.а. „БМВ 320" с peг. № В
0220 НВ С. при движение в лявата лента на моста се е открила видимост към
пешеходеца, когато автомобилът й е бил на около 57,83 м. от мястото на
удара. В този момент С. вече е била започнала отклоняване надясно за
преминаване през дясната лента и насочване към лявата лента на отбивката за
Аспарухово /дясната лента е била заета от колона автомобили/. Съгласно
заключението подс.С. е можела да възприеме пострадалия СТ. когато
отстоянието на автомобила й е било около 57,83м от мястото на удара.
Според експерта, ако С. се е движела в дясната пътна лента на моста, тогава
не би възникнало произшествието. Причината за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е движението на л.а. „БМВ 320" със скорост около
5
или над 85 км/ч, която е била значително по-висока от разрешената 50 км/ч и
се е оказала несъобразена с конкретната пътна ситуация в отбивката за
кв.Аспарухово. От заключението по изготвената тройна автотехническа
експертиза се установява, че най-вероятното разположение на мястото на
удара е било на около 7,55 м. преди ОР1, на 12,05 м. (4,50+7,55) преди
началото на маркировка M-15 и на около 6,02 м. в ляво от ДРПП, мерено
спрямо посоката на огледа. Според вещите лица скоростта на лекия
автомобил „БМВ 320" с рег.№ В 0220 НВ непосредствено преди водачът му
да го отклони в дясно е била 76,36 км/ч., а непосредствено преди удара на
пострадалия - 54 км/ч. Изчислената от експертите дължина на опасната зона
на спиране на л.а. „БМВ 320" с peг. № В 0220 НВ при движение със скорост
76,36 км/ч. е 59,52м., а при движение със скорост 50 км/ч. - 32,23м. Съгласно
това заключение от техническа гледна точка подсъдимата, движейки се със
скорост от около 76,36 км/ч, и дори с разрешената за този пътен участък - 50
км/ч., не е имала техническа възможност да възприеме и реагира
своевременно, и да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй
като дължините на опасните зони на спиране са по-големи от отстоянието и
от зоната на пряка видимост, на което се е намирал автомобилът преди
мястото на удара, когато е настъпила опасността (когато пешеходецът е
навлязъл в/у пътното платно). Т.е. пешеходецът е попадал в обхвата на
опасната зона на спиране на процесния автомобил. Според експертите
безопасната скорост на движение на лекия автомобил „БМВ 320" с рег.№ В
0220 НВ, при която той може да спре аварийно преди мястото на удара при
условия, че реагира с време не по[1]голямо от 0,6 сек е 42,75 км/ч. Според
тях причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е липсата на
постоянен визуален контрол от страна на подсъдимата в посока към
траекторията на движение на пешеходеца в следствие на ограничената
видимост, движейки се по лява пътна лента в посока към гр. Бургас. Липсата
на видимост е довела до закъсняла реакция и обективна невъзможност от
страна на С. да спре автомобила си преди мястото на удара.
- Съдебно-техническа експертиза – вещото лице е заключило, че са
спазени всички изисквания за безопасни условия на труд при извършване на
работно-монтажни работи на пътното платно. По отношение заключението по
тази експертиза настоящият съдебен състав проявява значителни резерви –
първо, защото не допринася за установяване на обективната истина по делото,
6
и второ – защото отчасти тези изводи са чисто правни. Т.е. явява се напълно
ненужна.
5.Писмени доказателства – свидетелство за съдимост, справка за
наложени административни наказания по ЗДвП. От тях се установява, че
подс.С. към момента на извършване на деянието не е осъждана, както и че не
е наказвана по административен ред за нарушение на правилата за движение
по пътищата. Към тях следва да се отнесат и доказателствата по отношение
личността на подсъдимата, представени в хода на съдебното производство.
Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанието на
подсъдимото лице/ и сторената им интерпретация от съответните
специалисти в изготвените експертни заключения, анализирани в тяхната
съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите , включени в предмета
на доказване като не оставят никакво съмнение по отношение както
наличието на престъпление, така и досежно неговото авторство. Затова и по
фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред
първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на
правото, а не на фактите – направените от защитата и частното обвинение
възражения са за частично нарушение на материалния закон, както и за явна
несправедливост на наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода.
На тях ще спре вниманието си и въззивният съдебен състав.
По възражението за нарушение на материалния закон – то се прави от
защитата и съдът го преценява като състоятелно. Твърди се, че подсъдимата
не следва да отговаря едновременно за нарушение на чл.20 ал.2 изр. 1 и 2 от
ЗДвП, тъй като тези текстове уреждат различни хипотези, чийто
едновременно приложение е немислимо. Това несъмнено е така. Разпоредбата
на чл.20 ал.2 ЗДвП гласи следното : “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ Очевидно е от възприетото законодателно решение , че
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр.1 ЗДвП задължава водачите на моторни
7
превозни средства да изберат скорост, съобразена с отрицателното влияние на
всички онези фактори, които усложняват конкретна пътна обстановка, за да
могат да спрат пред всяка предвидима опасност на пътя и предотвратят
настъпването на пътно-транспортно произшествие. От своя страна правилото
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за разлика от това на изр. 1, не визира
движение със съобразена с пътните условия скорост, а задължение за водача
за незабавно намаляване на скоростта или дори спиране на управляваното от
него МПС при възникване на опасност за движението, спазването на което
обаче би му позволило да преодолее причиняването на ПТП. Или както
практиката ги е определила –първата хипотеза е на предвидима опасност, а
втората – на непредвидима. Затова и права е защитата като твърди, че
подсъдимата не следва да отговаря и за двете хипотези. В конкретния случай
въззивният съд /също както и защитата/ съзира нарушение единствено на
правилото, залегнало в текста на чл.20 ал.2 изл.1 ЗДвП. Управлявайки
автомобила подс.С. не се съобразила с характера и интензивността на
движението, както и с конкретните условия на видимост. Установява се от
доказателствата по делото, че трафикът бил интензивен и дясната лента била
плътно заета от автомобили, поради извършващ се ремонт по подмяна на
осветлението по Аспарухов мост. Същевременно С. управлявала лекия
автомобил със скорост от около 76,36 км/ч, при максимално разрешена
скорост за пътния участък от 50 км/ч, и при липса на каквато и да било
видимост предприела маневра престрояване от най-лява лента, през дясна
лента, и до третата – подхода към кв.Аспарухово. При тази усложнена пътна
обстановка, включително и поради извършващия се ремонт, подсъдимата е
била в състояние да предвиди, че навлизайки в лентата за отклонение към
Аспарухово с висока скорост и без никаква видимост, пред нея е много
вероятно да възникне опасност. Но въпреки това не съобразила скоростта си с
наличните пътни условия, и именно това довело и до невъзможността да спре,
когато пред себе си видяла пострадалия. Именно това нарушение е в
причинна връзка с настъпилия резултат, но не и вмененото й във вина по
чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП. Поради което и следва присъдата в тази й част да бъде
изменена като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, и С.
бъде оправдана да е извършила нарушение и на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП.
Твърди се на второ място незаконосъобразност на присъдата, поради
отказа на съда да приеме наличието на съпричиняване от страна на
8
пострадалото лице. Съпричиняването предполага съвместен принос при
настъпване на общественоопасния резултат, т.е. в случая виновно поведение
от страна на пострадалото лице, което поведение да е в причинна връзка с
крайния резултат. Защитата твърди, че това неправомерно поведение на
пострадалия се е изразило в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и 2 ЗДвП и чл.114
т.2 ЗДвП, т.е. той в качеството си на пешеходец предприел неправилно
пресичане на пътното платно. Тук следва да се обърне внимание на две неща :
1. Според разпоредбата на чл.107 ЗДвП пешеходец е всеки участник в
движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не
извършва работа по пътя. В настоящия случай повече от очевидно е, че
пострадалият е извършвал работа по пътя – участвал е в екип по подмяна на
осветлението, и към момента на удара тъкмо е поставял последния конус на
платното. Т.е. не участва в движението в качеството на пешеходец, поради
което и предписанията на нормите, насочени към пешеходците, не го касаят.
2. Никъде в обвинителния акт /а и в мотивите към присъдата/ не се твърди, че
пострадалият е предприел пресичане на платното. Посочено е следното: „ В
това време пострадалият Д. С., отговарящ за обезопасяването на платното за
движение, тръгнал от острова с коси успоредни линии, маркировка М-15, по
продължението й за да постави последния конус, като бил в крачка и
ориентиран с дясната си половина на тялото към дясна пътна лента посока
Бургас“. Това се отбелязва дотолкова, доколкото производството е протекло
при условията на чл.371 т.2 НПК, поради което след признание от страна на
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и постановяване на определение по чл.372 ал.4 НПК, тези факти не
подлежат на оспорване. А приетите и признати от подсъдимото лице факти
изключват нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия.
Поради което и следва да се приеме, че подсъдимата се е съгласила с липсата
на съпричиняване / в тази насока Р № 100/23.05.2019 г. на ВКС по н. д. №
323/2019 г., II н. о., НК/. Затова и в крайна сметка въззивният съд не намира
да е налице съпричиняване – липсва виновно поведение от страна на
пострадалото лице.
Що се касае за твърденията на защитата за липса на временна
организация на движението при извършвания ремонт, то настоящият съд
също ги намира за неоснователни. Подмяната на осветлението от работници
на „Пеърс“ЕООД представлява подвижни работи по смисъла на §1 т.2 от
9
НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, а не краткотрайни както се твърди от защитата. Очевидно е от
бегъл анализ на нормите, залегнали в Глава четвърта от посочената наредба,
че краткотрайните и подвижните работи са подчинени на различни режими,
т.е. изискванията за поставяне на сигнализация при едните и другите са
различни. Относими към подвижните работи на пътя са изискванията на чл.55
и чл.64 от Наредбата. Съобразно чл.55 подвижните работи се сигнализират
чрез монтирана една или повече сигнални лампи с мигаща светлина върху
работния и сигнализиращия автомобил, като затварящата табела (С19) се
монтира върху работния и/или сигнализиращия автомобил или върху возима
стойка-платформа. Доколкото пътят по Аспарухов мост е четирилентов
двупосочен с разделителна ивица, то приложима в случая е и нормата на
чл.64 от Наредбата, според която подвижните работи по такива пътища се
сигнализират със затваряща табела (С19), монтирана на работния автомобил,
без използване на сигнализиращ автомобил. Видно е от доказателствата по
делото, че в случая тези изисквания са били изпълнени – ремонтният
автомобил е бил сигнализиран с аварийни светлини и жълта въртяща се
светлина върху покрива му. Не става ясно дали е бил оборудван със
затваряща табела С19, но това в случая е без значение – предвид вида и
характера на рисковата маневра, която подсъдимата е предприела. А
полагането на конусите по платното е било дори в повече от поставените към
този вид дейност изисквания.
По възражението за явна несправедливост – такива се навеждат и от
защитата, и от частното обвинение, но разбира се с обратен знак.
Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло
по реда на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е
определил наказанието на подсъдимата при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, и при отчетено едно отегчаващо. При това положение и при
предвиденото наказание лишаване от свобода до четири години, съдът е
отмерил наказание на подс.С. между минимума и средния размер /и повече
към средния размер/ - една година и шест месеца лишаване от свобода, което
е било редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на една
година лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от
приложението на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1
10
НК, и представлява елементарно аритметично действие, то тя няма как да
попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие за нейната
приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство
по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице.
Затова вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка
законосъобразността на оценъчната дейност на съда, извършвана в рамките на
Глава 5 от Общата част на НК/ в случая на чл.54 и чл.57 НК/. В конкретния
случай окръжният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимата, изразеното от нея съжаление, направеното
самопризнание /предвид застъпеното становище в т.7 на ТР №1/2009г. на
ВКС на РБ, ОСНК/ довело и до оказано съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, положителните й характеристични данни,
липсата на административни нарушения и наказания по ЗДвП, студентка и
активно спортуваща. Приел е като единствено отегчаващо поведението на
подсъдимата като водач непосредствено преди произшествието. Несъмнено
предприетата от подсъдимата маневра е крайно рискова, несъмнено и
скоростта й е била несъобразена с пътните условия, но именно поради се е
стигнало до произшествието, и в това в крайна сметка се изразява и
обвинението. Т.е. поведението на подсъдимата като водач е довело до
нарушение на правилата за движение по пътищата, но това нарушение е
елемент от обективната страна на престъплението, в което е призната за
виновна. Затова и не бива да се отчита втори път в тежест на дееца. При това
положение следва да се приеме, че в крайна сметка очевидно липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не се сочат и в жалбата на
частното обвинение. Искането за увеличаване на наказанието там се
обосновава с тежкия резултат – смърт на пострадалото лице, но това
естествено също е елемент от обективния състав на престъплението. Не е
налице и изключителност на обществената опасност – тя не е над средната за
този вид престъпления. Към приетите за смекчаващи вината обстоятелства от
първостепенния съд следва да се прибави и трудовата ангажираност на
подсъдимата – между семестрите работи като спасител в аквапарк, за което са
представени доказателства, както и младежката й възраст /вкл. и според
разпоредбата на §1 от ДР на Закона за младежта/.
С оглед изложеното то очевидно наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода се явява завишено, а като такова и явно
11
несправедливо. Наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства
и липсата на отегчаващи предполага определяне на наказание, ориентирано
към минимума, а не към средния размер – както е приел окръжният съд.
Затова и наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода следва
да бъде намалено – до размера на една година и три месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК да бъде редуцирано до десет
месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание следва разбира се
да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срока, определен от
окръжния съд – три години. Освен че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на условното осъждане, то повече от
очевидно в случая е, че за постигане целите на наказанието и поправянето на
подсъдимата не е наложително тя да изтърпи наказанието. Именно с неговото
отлагане тези цели биха били постигнати в максимална степен, и обратно –
ефективно изтърпяване на наказанието би несъмнено довело до обратен ефект
/предвид личностните качества и младата възраст на лицето/ включително и в
генерално-превантивен план.
Поради това и въззивният съдебен състав не намира основания за
уважаване жалбата на частното обвинение – констатираните многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, и пълната липса на отегчаващи не
предполага в случая увеличаване на наложеното наказание, напротив –
налице са основания за намалянето му.
Не се налага обаче намаляне на наказанието лишаване от
правоуправление за срок от една година и шест месеца, наложено в
изпълнение на императивната норма на чл.343г НК. В този размер определено
то : първо – е в законовите рамки; и второ – в съвкупност с наказанието
лишаване от свобода за срок от десет месеца напълно отговарят на
изискванията на чл.57 ал.2 НК, поради което пък са в състояние да изпълнят
целите на закона, предвидени в текста на чл.36 НК. Специално наказанието
лишаване от правоуправление би засилило и корекционния ефект – предвид
все още младата възраст на подсъдимата.
В този смисъл и присъдата следва да бъде изменена.
В останалата й част тя следва да се потвърди – по отношение
оправдателния диспозитив, наказанието лишаване от правоуправление, и
присъдените на Държавата и частните обвинители разноски.
12
При извършената служебна проверка не бяха установени процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 и 2 НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
І.ИЗМЕНЯ присъда №75/25.11.2021г. по нохд №20/2021г. на
Варненски окръжен съд като :
1.Прилага закон за по-леко наказуемо престъпление – признава
подсъдимата Й. СТ. СТ. за невинна да е извършила нарушение и на чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП, и я оправдава по така възведеното й обвинение в тази му част.
2.Намаля наложеното на подсъдимата Йонна Стефанова С.
наказание една година лишаване от свобода на десет месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК отлага за срок от три
години.
ІІ.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13