Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
втори юли две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 468 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Д.И.С., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 20-1717-000068
от дата 16.03.2020 година на Началника на Сектор към ОД на МВР – Добрич.
С наказателното постановление за
извършено нарушение на чл.137А,ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.4 , т.7, пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лева.
С жалбата се моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се
оплаквания в насока, че наказателното постановление и Акта за установяване на
административно нарушение са издадени при неизяснена фактическа обстановка и съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита.
Редовно призована за съдебното
заседание жалбоподателката се явява лично и без процесуален представител. Поддържа
жалбата за отмяна на НП на посочените в нея правни основания.
Въззиваемата страна не взема становище по подадената жалба.
След
като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2020
год. свидетелите Л.В.Г. и М.П.М. /длъжностни лица на Първо РУ към ОД на
МВР-Добрич/ при изпълнение на поставените им задача във връзка с провеждана
специализирана полицейска операция, осъществявали контрол и проверка на
преминаващи автомобили на КПП на изхода на гр.Добрич е по -конкретно, в района
на бензиностанция „Луккойл”. Около 13.20 часа двамата спрели за рутинна проверка
управлявания от жалбоподателята Д.И.С. лек автомобил - марка „Фолксваген Голф”
, с рег.№ ***. При проверката длъжностните лица установили, че в действителност
обезопасителния колан на водача е бил закопчан в гнездото, но неправилно. Само горната
му част от него преминавала през гърдите и под мишницата на жалбоподателката, като долната част от
колана е била останала зад гърба на водача, и на практика не препасвала
коремната област. При тези обстоятелства проверяващите органи приели, че жалбоподателката
не използва обезопасителния колан в съответствие с нормативните изисквания на
чл.137Аал.1 от ЗДвП.
Мотивиран от фактическите обстоятелства на
проверката св.Л.В.Г., съобразно делегираните му властнически правомощия
съставил на място Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
„Д”, с бл. №904722/11.03.2020 г., с който привлякъл отговорността водача за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Към
момента на съставяне на АУАН и предявяването му жалбоподателката не е изложила писмени
възражения или обяснения, във връзка с вмененото й във вина административно
нарушение. Изложила устни такива пред проверяващите, с които изразила явното си
несъгласие със съставения АУАН и
описаното в него нарушение.
Въз основа на акта наказващият орган е издал
на 16.03.2020 год. атакуваното НП № 20-1717-000068,
с което анжажирал отговорността на жалбоподателката за нарушение на
чл.137А,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.4 ,т.7, пр.1-во от ЗДвП й наложил
наказание глоба в размер на 50 лв.
Жалбата срещу НП е подадена в
преклузивния срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирана страна с правен
интерес, при което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я намира за основателна на правни основания, различни от посочените в
жалбата.
/ От правна страна/
На първо място, съдът намира, че поднадзорното
НП е издадено при неизяснена и спорна фактическа обстановка, което е в
нарушение на разпоредбата на ч.52,ал.4 от ЗАНН. Съгласно цитирания законов текст,
преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган е длъжен да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, както и да прецени
възраженията и събраните доказателства по преписката, а при
необходимост да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. В конкретния случай, макар и извън законоустановения 3-дневен срок /на 16.03.2020
г., по арг. от разписка за доставка на пратка - л.17/ жалбоподателката е
изложила свои възражения пред наказващия орган по така съставения АУАН на дата
11.03.2020 г.. В тях тя е описала с подборности начина, по който е протекла
цялата проверката, както и факта, че към момента на спиране на автомобила, тя е
имала поставен закопчан обезопасителния колан. В този смисъл, доколкото е имало
спорни и неизяснени обстоятелства, от които да можем да се съди по категоричен
начин, че водачът е осъществил вмененото му във вина нарушение, отразено в
АУАН, това е задължавало наказващия орган да осъществи в пълен обем властническите
си правомощия по чл.52,ал.4 от ЗАНН, а не да издава НП на 16.03.2020 г.. Следва
да се отбележи още, че представените по делото докладни записки на полицейските
инспектори по случая са от дата 17.03.2020 г. /л.11 и л.12 / или с други думи,
те са изискани след като НП вече е било издадено и привлечена отговорността на дееца.
Действията по издаване на самото НП и то преди да бъдат изяснени спорните
обстоятелства по преписката сочат, че наказващият орган не е съобразил и е
игнорирал подадените възражения от жалбоподателката, като едновременно с това е
кредитирал безрезервно фактическите обстоятелства на нарушението, описани в
акта от актосъставителя. Действията му сочат за драстично нарушаване на
материалния закон, доколкото обвинителната теза и самата присъда не може да
почиват на предположения, както и обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин /по арг. на чл.303, ал.1
и ал.2 от НПК/.
В контекста на изложеното следва
да се отбележи, че в хода на проведения разпит пред съда актосъставителят Л.Г.
заяви конкретни обстоятелства, от които съдим, че при спирането на автомобила жалбоподателката
действително е имала поставен обезопасителен колан, който е бил закопчан и е минавал
през гърдите й. Свидетелят посочи обаче, че в долната част, която препасва
коремната област, коланът е бил поставен зад гърба на водача. Именно това
обстоятелство го е мотивирало да зададе въпрос към водача - защо така неправилно
си е поставил колана. В друга насока са показанията на св.М.М. сочи, който
твръди, че е бил видял, как водачът ...”при наближаване към тях си е прехвърлил
колана..” и е продължил да разговаря с другия пътник в автомобила.
Обстоятелство, което не се сочи от актосъставителя. Св.М. потвърждава също факта,
че при спиране на автомобила коланът на водача е бил закопчан, но не и в долната
хоризонтална част, която е минавала зад гърба. Изложеното налага за съда да
приеме, че в действителност обезопасителният колан е бил закопчан в гнездото,
минавал е през гърдите на жалбоподателката и се е спускал под мишницата й надолу.
Долната му част обаче не е препасвала коремната област на водача, а е била зад
гърба му, което очевидно е неправилно.
За обстоятелството, че
обезопасителният колан е бил закопчан към момента на спиране на автомобила за
проверка съдим и от показанията на свидетелката Й. И.С. /сочена от защитата
като очевидец на нарушението/. Същата сочи обаче, че при обръщане към задната
седалка, в стремежа си да представи на проверяващите исканите от нея документи,
вероятно жалбоподателката може да е избутала колана с едната си ръка, с което
не отрича ,че същият е бил зад гърба й. Съдът счита, че дори и да е извършено такова
действие на обръщане , същото не може да доведе до премятане на колана зад
гърба. Съобразени в тяхната доказателствена съвкупност, макар и с известни
несъществени разминавания, събраните гласни доказателства налагат еднозначен извод,
че обезопасителният колан в действителност е бил закопчан и поставен в гнездото
на закопчалката, както и че същият е преминавал през гърдите на водача и под
мишницата му. В долната си част, същият е бил останал зад гърба на водача,
което е неправилно и не обезопасява в нужната степен, при евентуален насрещен
или страничен удар.
Задължението за използване на
обезопасителен колан от водача и пътниците в МПС от категориите М1,М2,М3 и N2 и N3, които МПС са оборудвани с такива колани
е инкорпорирано в разпоредбата на чл.137,а, ал.1 от ЗДвП. Очевидно е, че в разглеждания случй наличието на закопчан обезопасителен
колан, който е преминавал с едната си част през гърдите на водача и е слизал под
мишницата и рамото му не налага като
краен извод, че същият въобще не е бил използван. Още повече, че коланът има две
части - вертикално преминаваща, спускаща се през гърдите и слизаща през рамото
под мишницата до закопчалката /гнездото, в което влиза/, както и друга част, опасваща
хоризонтално коремната област,която също стигаща до закопчалката. Именно тази
част, ако в действителност е била неправилно поставена зад гърба на водача не би
следвало да се приеме, че въобще няма поставен обезопасителен колан, а да се
направи забележка и укаже, че при повторно нарушение и неправилно използване на
колана, деецът ще бъде санкциониран с наказание „глоба”. Не следва да се
подминава и факта, че се касае за твърде млад водач, с малко или почти никакъв
опит зад волана,при което неправилното поставяне може да произтича от
невнимание.
Наказващият орган не е поставил
на преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което несъмнено се явява в нарушение на
чл.53,ал.1 от ЗАНН. Липсата на такава оценка, и въобще на изложени мотиви и
съображения от наказващия орган в НП защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН засяга пряко правото на защита на привлечения към отговорност субект,
независимо от това, че не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
ЗАНН не се съдържа легално дефиниране на понятието "маловажен случай"
и същото може да се изведе по аргумент от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН. Съгласно този текст
от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителност на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това
следва, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. В нашия случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че извършеното от нарушение
покрива белезите на "маловажен случай", доколкото представлява по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, тъй като регулираните
обществени отношения не са засегнати в такава дълбочина. Аргумент в подкрепа на
изложеното е факта, че обезопасителният колан е бил закопчан и на практика е
препасвал с едната си част / горната/ гърдите на водача. При това положение
може да се приеме, че се касае за изолиран случай в поведението на дееца, който
до момента не е санкциониран за други нарушения по ЗДвП. Ето защо, макар и
формално да е налице осъществен състава на адм.нарушение по чл.137А,ал.1 от ЗДвП, поради по-ниската му степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид, същото съставлява „маловажен случай” - по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено по тези съображения,
доколкото неправилно е бил приложен материалния закон от наказващия орган.
А колкото де наведените в жалбата
доводи, че правото на защита на жалбоподателката е била накърнено, тъй като е
била предупредена от проверяващите органи да не обжалва и не възразява така
съставяния АУАН, същите съдът намира за недоказани. В случая няма основание да
се приеме, че проверяващите органи са заплашили С., че ако възрази ще й бъде
съставен нов акт на друго правно основание - застраховка „ГО”. След като е положила подпис
под акта и не е възразила към момента на предявяването му, може да се счита, че
жалбоподателката е изразила съгласие с изложените в него фактически
обстоятелства. В никакъв случай не е било ограничено правото й на защита да
изложи допълнителни възражения пред наказващия орган по нарушението, каквито тя
е изложила, макар и извън законоустановения 3-дневен срок.
Съдът приема, че макар НП и АУАН
да са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им
длегираните им властнически правомощия / по арг. от Заповед
МЗ-№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/, при спазване на всички изискуеми
срокове и процедури на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при условие, че
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон и не е съобразил, че
нарушението съставлява „маложавен случай”, обжалваното НП следва да се отмени
като незаконосъобразно. При тези обстоятелства за съда не възниква задължение
да коментира относно размера на наложеното административно наказание „глоба”.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 20-1717-000068
от 16.03.2020 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – Добрич, с което на Д.И.С.,
с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от Закона за
движението по пътищата е наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ
: