№ 76
гр. гр.Велинград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200077 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на Пе-Ван ЕООД, ЕИК: ..........., срещу Наказателно
постановление № 36-0000910/21.12.2021 г. на и.д. Директор на РД
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което му е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв., на осн. чл. 96, ал. 1, т. 1, пр. последно ЗАвП, за
това че, като превозвач, притежаващ Лиценз на Общността № 2484/04.10.2012
г. за международен автомобилен превоз на товари, на 15.09.2021 г. е допуснал
извършването на международен превоз на товари, с превозно средство ДАФ с
рег. № РА7255КВ, без същото да е включено в списъка на отдел „Лицензи“
на ИА „Автомобилна администрация“, нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 1, пр.
последно ЗАвП.
Релевират се доводи за нарушение на материалния закон, поради
неправилната преценка на административнонаказващия орган за
приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Излага, че не се взети предвид
обстоятелствата, че превозното средство е закупено съвсем скоро преди
датата на извършване на превоза, че единствено управителят на дружеството
притежава Удостоверение за професионална компетентност и възможност да
следи изпълнението на закона, но дълго време е бил ангажиран с лечението на
болния си баща, който е починал на 11.08.2021 г. и неволно е пропуснал да
впише придобитото превозно средство в списъка за лиценз на Общността, че
не е налице умисъл за извършване на нарушение, че незабавно след
установяването му /в първия работен ден/ са предприети действия по
отстраняването му, че дружеството не е санкционирано за други нарушения,
налагащи извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
Не оспорва обективните обстоятелства от състава на нарушението и
1
констатациите на контролните органи, но иска от съда да приложи чл. 28
ЗАНН.
В съдебно заседание, чрез адв. К. АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Органът, издал обжалвания акт, чрез пълномощника инсп. С.С. /лице с
юридическо образование/, оспорва доводите за маловажност на случая и
счита че наказателното постановление следва да се потвърди. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН /препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 25.01.2022 г., а жалбата е подадена на
02.02.2022 г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази
представените по делото доказателства по отделно и в съвкупност, счита за
установено следното:
На 02.12.2021 г. била извършена комплексна проверка на дейността на
П.В. ЕООД за периода 01.12.2020 г.-31.10.2021 г., по писмо рег. № 12-00-00-
1366/2/24.11.2021 г., от служителите на РД АА Пловдив-свидетелите инсп.
И.П. и ст. инсп. Т.Г.. При проверката било констатирано, че три броя моторни
превозни средства не били вписани към издадения на дружеството лиценз на
Общността № 2484/04.10.2012 г. за международен превоз на товари, а именно
с рег. № РА8190КС, с рег. № РА7255КВ и с рег. № СВ0121КТ. Установено
било също, че на 15.09.2021 г. с едно от превозните средства ДАФ с рег. №
РА7255КВ, от категория N3 бил извършен международен превоз на товари от
Република България, гр. Раковски, до Кралство Великобритания, без да е
включено в списъка на отдел „Лицензи“ на ИА „Автомобилна
администрация“. За резултатите от проверката бил съставен Констативен
протокол.
На П.В. ЕООД бил съставен АУАН № 297035/03.12.2021 г., за това че на
15.09.2021 г., в гр. Ракитово, ул. „Александър Стамболийски“ № 11, като
превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 2448/04.10.2012 г. за
международен превоз на товари, е допуснал извършването на международен
превоз на товари, видно от международна товарителница /CMR/ от 15.09.2021
г., с МПС ДАФ, с рег. № РА7255КВ, категория N3, негова собственост, от
Република България, гр. Раковски, до Кралство Великобритания, без същото
да е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността
№ 2484/04.10.2012 г., с което е нарушил чл. 96, ал.1, т. 1, пр. последно ЗАвП.
Посочено е, че нарушението е установено на 02.12.2021 г. при извършена
комплексна проверка на дейността на дружеството за периода 01.12.2020 г.-
31.10.2021 г., след справка в информационната система на отдел „Лицензи“
на ИА „Автомобилна администрация“. Актът е съставен в присъствието на
упълномощен представител на жалбоподателя, подписан е от него без
възражения и препис му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали и в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /ред преди изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
2
23.12.2021 г./. Въз основа на съставения акт за установяване на нарушението,
е издадено обжалваното Наказателно постановление № 36-0000910/21.12.2021
г., в което обективните признаци от състава на нарушението са
възпроизведени по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената
правна квалификация на нарушението. С него на П.В. ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на осн. чл. 96, ал.1, т. 1, пр.
последно ЗАвП.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на служителите на
РД АА Пловдив-свидетелите И.П. и Т.Г., които кредитира като обективни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Не се установи свидетелите да се
намират с жалбоподателя в отношения, които да пораждат съмнения за
предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, уличавайки го в
нарушение, което не е извършил. Обстоятелството, че превозното средство, с
което е извършен международен превоз на товари не е включено в списъка на
превозните средства към издадения на дружеството Лиценз на Общността №
2484/04.10.2012 г., валиден към 15.09.2021 г., се подкрепя и от показанията на
разпитания свидетел Цветка Димитрова Начева, както и от приложената
справка от Регистър „Лицензи“ на ИА АА.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл.
92, ал. 1 ЗАвП и ал. 2, във вр. с т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на нарушението е в
необходимата и достатъчна степен, за да може жалбоподателя да узнае за
обвинението и да организира защитата си. Индивидуализиран е нарушителят.
Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, се наказва с глоба или с имуществена
санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с
моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е
включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. От
текста на тази норма е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и
санкция, поради което, ако АНО установи, че разписаното в нея правило за
поведение не е изпълнено, то следва да я посочи едновременно като нарушена
и санкционна, тъй като съдържа правните последици при неизпълнение на
3
диспозицията.
Установи се от приложените по делото доказателства, че жалбоподателят е
лицензиран превозвач да извършва международен превоз товари-притежава
Лиценз на Общността и че такъв превоз е извършен от него на 15.09.2021 г.
от Република България, гр. Раковски, до Кралство Великобритания, видно от
международна товарителница /CMR/ от 15.09.2021 г., с превозно средство
товарен автомобил ДАФ РА7255КВ. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
лицензираният превозвач може да осъществява международен превоз на
пътници и товари само с МПС, които са вписани в регистъра на ИА "АА" по
чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. Следователно негово е задължението да подаде
заявление за вписване моторните превозни средства към лиценза на
Общността, които са на негово разположение и за които е доказал финансова
стабилност по чл. 6 от ЗАвП, преди извършване на превоза, което не е
изпълнил. От обективна страна, по безспорен и категоричен начин се
установи, че превозното средство, с което е извършен превозът, не е
включено в издадения на превозвача Лиценз на Общността.
По изложените съображения, съдът намира за доказано осъществяване от
страна на дружеството-жалбоподател на фактическия състав на
разглежданото административно нарушение от обективна страна. С
бездействието си дружеството жалбоподател е допуснал на 15.09.2021 г. да
се извърши международен превоз на товари, с превозно средство, което не е
вписано в регистъра на ИА „АА“.
Неоснователно е възражението, че не е налице умисъл за извършване на
нарушението, поради наличието основателни причини, които са попречили на
управителя на дружеството да впише притежаваното от дружеството
превозно средство към лиценза на общността, свързани с грижи за болния му
от онкологично заболяване баща и неприятните изживявания от неговата
смърт. Следва да се посочи, че субект на нарушението е юридическото лице,
чиято отговорност е безвиновна, поради което тези причини са неотносими в
конкретния случай.
В допълнение, както сам жалбоподателя твърди, превозното средство е
закупено на 07.09.2021 г., а видно от приложения по делото Препис
извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на Акт за смърт №
0065/11.08.2021 г., бащата на управителя е починал близо един месец преди
закупуване, поради което доводите, че грижите за болния родител са
попречили на управителя да подаде заявление за вписване в регистъра са
също и неоснователни. Освен това, подаването на заявление за вписване в
регистъра, не е лично незаместимо действие. Законът не изисква същото да е
подадено единствено от законния представител на превозвача или от лице,
притежаващо професионална компетентност. Видно от приложеното по
делото пълномощно /л. 12/, с права да подава и получава пред Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ всякакви документи и заявления от
4
името на дружеството, е разполагал не само неговия управител, поради което
не са налице законови или други основателни причини за неизпълнение на
изискване да се впише превозното средство към лиценза на Общността.
Нарушението е извършено на 15.09.2021 г., датата на превоза, видно от
приложеното CMR от същата дата и е установено на 02.12.2021 г. при
извършената комплексна проверка, при която е установено качеството на
превозвач с лиценз на общността за обществен международен превоз на
товари на дружеството. Мястото на неговото извършване е седалището на
фирмата - превозвач, което следва от анализа на санкционната норма, респ. от
предвидените в същата форми на изпълнителното деяние. Това нарушение е
осъществявано през целия период на управление на МПС и в продължение на
целия маршрут, поради което точното място на извършването му не може да
бъде определено при извършената последваща документална проверка. С
оглед на това настоящата инстанция приема, че в случая е приложима
нормата на чл.48, ал. 4 от ЗАНН, относно компетентността на наказващия
орган - началникът на ОО „АА“- Пловдив. Нарушението се изразява в това,
че дружеството като лицензиран превозвач е допуснало извършване на превоз
с превозно средство за обществен превоз на товари, което не е включено към
лиценза на Общността. Посочените данни са достатъчни за описание на
деянието с признаците от обективна страна като нарушение на чл. 96, ал. 1, т.
1, пр. последно от закона. Субект на нарушението е П.В. ЕООД в качеството
на превозвач. Изпълнителното деяние е наказуемо по посочения санкционен
състав. Обвинението е ясно и безпротиворечиво със съставомерните елементи
от обективна страна по приложимия санкционен състав.
Неоснователно е възражението, че нарушението представлява маловажен
случай. Видно от приложения по делото констативен протокол от проверката,
контролните органи са констатирали, че това не е изолиран случай и че общо
три превозни средства, не са включени към притежавания от жалбоподателя
Лиценз на Общността. Освен това от извършване на превоза до проверката са
минали повече от два месеца, през които жалбоподателя е бездействал да
впише превозното средство във водения от ИА „Автомобилна
администрация“ регистър „Лицензи“. Както се твърди в жалбата и според
показанията на свидетелката Цветка Начева дружеството развива дейност от
десет години, поради което обосновано може да се приеме, че познава добре
нормативните изисквания в областта на автомобилните превози. Добре
запознат с тях е и управителят на дружеството, който притежава
професионална компетентност от 2017 г..
Обстоятелството, че при предходната проверка през месец юни 2021 г. не
са установени нарушения и че веднага след проверката са предприети
действия по вписване на товарния автомобил към издадения на П.В. ЕООД
Лиценз на Общността във водения от ИААА регистър, е отчетено при
индивидуализацията на наказанието, като същото е наложено в предвидения
от закона минимум.
5
По тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли, а Наказателно постановление № 36-0000910/21.12.2021 г., като
правилно и законосъобразно да се потвърди.
При този изход на делото, на въззиваемата страна се дължат разноски за
процесуално представителство, на осн. чл. 63д, ал. 3 ЗАНН.
Искането за заплащането им е заявено своевременно, в хода на съдебните
прения. В производството по делото жалбоподателят е представляван от лице
с юридическо образование, удостоверено с представеното пълномощно № 11-
54-1825/07.03.2022 г.. Съдът като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че са проведени две открити съдебни
заседания, като процесуалният представител се е явил на едно от тях, счита че
следва да се присъди възнаграждение в минималния предвиден в чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ от 80,00 лв..
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №-36-0000910 от 21.12.2021
г.. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация" Пловдив, с което на
П.В. ЕООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление гр. Ракитово,
ул. „Александър Стамболийски“ № 11, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. / три хиляди лева/, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, пр.
последно от ЗАвП, за нарушение на чл. 96, ал.1, т. 1, пр. последно от ЗАвП.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, П.В. ЕООД, ЕИК: ..........., със
седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Александър
Стамболийски“ № 11, да заплати на РД „Автомобилна администрация“
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в производството по а.н.дело №
77/2022 г. на Районен съд Велинград, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета
на Административно-процесуалния кодекс, пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от връчване на съобщението на страните по
делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6