Р Е Ш Е Н И Е
№
14.11.2019
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2558 по описа за
Производството
е образувано по искова молба на Ц.П.Ч., чрез адв. Д.М.
от ВТАК, срещу П.И.Б., с която се иска на ищцата да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното на
страните дете, при която да бъде и неговото местоживеене, да бъде определен
режим на лични отношения с бащата и последният да бъде осъден да заплаща издръжка
за детето – занапред и за минал период.
Ищцата
твърди, че с ответника са живели на съпружески начала, както и че от съвместното си съжителство
имат едно дете – малолетният И. П. Б.. Заявява, че от 19.7.
В законоустановения срок ответникът оспорва претенциите за предоставяне упражняването на родителските права на майката, местоживеенето на детето и режима на лични контакти с него, заявявайки че при ищцата детето ще живее в неспокойна и несигурна среда. Не оспорва претенцията за издръжка, като заявява, че не възразява да заплаща такава в претендирания размер, но оспорва претенцията за издръжка за минал период, заявявайки че в този период е поел разходите за почивка на детето и майката, дал е на последната сумата от 300.00 лева и на няколко пъти е закупувал лекарства за детето. Ответникът предявява насрещен иск, с който претендира упражняването на родителските права по отношение на детето, като моли да бъде определен режим на лични отношения с майката и последната да бъде осъдена да заплаща издръжка за сина си.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на ответника
оттегля предявения насрещен иск, като заявява, че не поддържа отговора на
исковата молба в частта относно предоставяне упражняването на родителските
права на майката, местоживеенето на детето и режима на лични отношения с бащата.
Потвърждава готовността си да заплаща издръжка за детето занапред, но оспорва дължимостта на такава за минал период.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се
установява, че страните са родители на малолетния И. П. Б., роден на *** г.
Не е спорно, а и се установява от изготвения
социален доклад, че след раздялата на родителите основните грижи за детето са
поети от майката, която адекватно задоволява неговите нужди, като по данни на
ответника от края на м. август
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК,
когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката им, този спор се разрешава от районния съд по настоящия
адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на родителските права
на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата,
както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия,
възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица,
както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща
семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от
изготвения социален доклад в интерес на детето е упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено и
местоживеенето му. За да достигне до този извод, съдът съобразява най-вече
установените от социалните работници родителски качества на майката, проявяващи
се чрез полаганите до момента грижи за детето, наличието на подкрепяща среда в
лицето на нейните родители, както и вече установеното фактическо положение, в
рамките на което за малолетния е осигурена сигурна и безопасна среда. Не следва
да бъде пренебрегвана и необходимостта от контакти с бащата с цел недопускане
на синдрома на родителското отчуждение, който неминуемо би се проявил при
трайно прекъсване на контактите на детето с неупражняващия
правата над него родител. Затова предвид извода за основателност на претенцията
за предоставяне упражняването на родителските права на майката, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със своя син.
Ето защо, като съобрази възрастта на детето и обстоятелството, че към момента
то живее в гр. Велико Търново, където живее и бащата, съдът намира за подходящ
следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, две седмици през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година на Коледните
празници за времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 25-ти
декември, всяка нечетна година на Новогодишните празници за времето от 10:00
часа на 31-ви декември до 17:00 часа на 1-ви януари, всяка четна година на
Великден за времето от 10:00 до 17:00 часа, на рождения ден на бащата за
времето от 10:00 до 17:00 часа, както и всяка нечетна година за рождения ден на
детето за времето от 10:00 часа на самия рожден ден до 10:00 часа на следващия
ден. Необходимо е да се отбележи, че в останалия период бащата би имал
възможност да вижда детето и да поддържа контакти с него след съответните
договорки с майката.
Относно дължимата издръжка, съдът намира
следното:
Нуждите
на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за
храна, облекло, такса за посещаваната от него детска ясла, здравеопазване,
както и такива, свързани със създаването на нормални битови условия за живот и
възпитание. От своя страна, майката на детето работи и получава възнаграждение
около минималното за страната, а бащата е безработен и разчита на финансовата
помощ на родителите си, като и двете страни нямат разходи за наем на ползваните
от тях жилища. Тук следва да се има в предвид, че бащата е лице в активна
трудоспособна възраст и може да полага труд, с доходите от който да посреща
част от издръжката на сина си. Освен това, по делото няма данни (и твърдения)
бащата да дължи издръжка на други свои низходящи, както и да има парични
задължения от друго естество. При тези констатации съдът намира, че бащата
следва да заплаща 150.00 лева за издръжка на детето, която сума е малко над
определения законов минимум, съобразявайки, че майката е пряко ангажирана с
ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано с допълнителни
ежедневни разходи.
Претенцията
за заплащане на издръжка за минал период също се явява основателна, тъй като
ответникът не ангажира доказателства за това, че е давал издръжка за сина си за
периода след фактическата раздяла на родителите и в частност за период от един месец
преди подаване на исковата молба. В този ред на мисли, твърденията на
ответника, че е дал на ищцата сумата от 300.00 лева и на няколко пъти е
закупувал лекарства за детето останаха недоказани. По повод твърдението, че в
този период ответникът е поел разходите за почивка на детето и на майката
следва да се има в предвид, че въпросните разходи очевидно са сторени по
инициатива на бащата и че същите не са дадени за издръжката на детето.
По разноските:
В
производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение пред първата съдебна
инстанция, като този извод следва от самия характер на производството като
спорна съдебна администрация, в което липсва типичното съдържание на
квалификацията на страните като ищец и ответник. Съдебното решение в настоящото
производство, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интереса на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Велико Търново държавна такса в размер от 216.00 лева върху размера на
определената издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетния И. П. Б., ЕГН ********** на майката Ц.П.Ч., ЕГН **********, при която
да бъде и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между П.И.Б., ЕГН ********** и малолетния
И. П. Б., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя;
- две седмици през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск;
- всяка четна година на Коледните празници за
времето от 10:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 25-ти декември;
- всяка нечетна година на Новогодишните
празници за времето от 10:00 часа на 31-ви декември до 17:00 часа на 1-ви
януари;
- всяка четна година на Великден за времето
от 10:00 до 17:00 часа;
- на рождения ден на бащата за времето от
10:00 до 17:00 часа;
- всяка нечетна година за рождения ден на
детето за времето от 10:00 часа на самия рожден ден до 10:00 часа на следващия
ден;
- както и по всяко друго време след
съответната договорка с майката.
ОСЪЖДА
П.И.Б.,
ЕГН ********** да заплаща на малолетния
И. П. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.П.Ч., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от 150.00 (сто и петдесет) лева за периода от подаване на
исковата молба - 19.8.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като издръжката е платима до 15-то число на текущия месец.
ОСЪЖДА П.И.Б.,
ЕГН ********** да заплати на малолетния И. П. Б., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител
Ц.П.Ч., ЕГН **********, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща издръжка за периода от 19.7.2019 г. до 19.8.2019 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта, с която исковете за
издръжка са уважени.
ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна
такса в размер от 216.00 лева (двеста и шестнадесет) лева, както и 5.00 (пет)
лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: