РЕШЕНИЕ
№ 1525
Гр. ***, 13.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - ***, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Таня Костадинова и прокурор Георги Пенев, като разгледа докладваното
от съдия Вълчев административно дело №468
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „ЕН ЕНД ДЖИ КОРПОРЕЙШЪН“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.***, ул.“***“ №7, представлявано от управителя О.Н., подадена
чрез процесуален представител адв.Н.Х. *** за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 650.00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на
отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП 1007/22.07.2019г.,
издадено от Заместник-кмет „Транспорт” в община ***. Излагат се твърдения
относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната
сума за процесуално представителство пред Районен съд гр.*** по повод обжалване
на издаденият от Община-***
наказателно
постановление /НП/ НП № 1007/22.07.2019г. по АНД № 5519/2019г.,
който го е отменил и същото е влязло в сила. Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и
размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира и направените по настоящото производство
разноски.
Ответникът по иска – Община-***, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмен отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк. Д.П.оспорва исковата молба, като счита предявеният иск
за обезщетение за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – *** излага
становище за неоснователност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
На
13.06.2019г. около 00.40 часа била направена проверка в коктейл бар „Баба Яга”, находящ се на ул.“***“ №* в
гр.***. Било установено, че обекта работи и обслужва клиенти, и в заведението
има около 10 души. Обекта нямал специално разрешение да работи след 23 часа и
извършилия проверката служител в община *** приел, че е извършено нарушение на
НООР и поканил намиращия се в заведението управител на О.Н. на 14.06.2019г. в
инспектората към община *** да му бъде съставен АУАН. Поканата била отправена,
чрез приятеля на управителя, който също се намирал в заведението. На
14.06.2019г. Н. се явил в инспектората, където му бил съставен АУАН с бл. номер
5120 за нарушение на чл.11, ал.4 от НООР.
Наказателното
постановление е обжалвано по съдебен ред, за което е било образувано и водено
съдебно производство по АНД № 5519/2019 г.по опис на Районен съд – ***. В
материалите по него е било приложено копие на пълномощно без дата, от
нарушителя за неговия процесуален представител адв.Н.Х.,
към което липсвал приложен договор за правна защита и съдействие за уговореното
и евентуално заплатено възнаграждение. В хода на съдебното производство адв.Х. се е явил в проведеното едно съдебно заседание
/видно от протокол от 02.10.2019г. по АНД 5519/2019г. на ПРС/, не е ангажирал
доказателства и становище в подкрепа на подадената жалба.
С Решение №1783/03.10.2019г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.*** влязло в
законна сила на 26.10.2019г. От жалбоподателя била подадена молба за издаване
на препис от него, получено от адв.Х., за което е
заплатена държавна такса в размер на 5 лева.
В
последствие едва с исковата молба по настоящото дело е представен Договор за правна защита и
съдействие, сключен на 27.08.2019г. между „ЕН ЕНД ДЖИ КОРПОРЕЙШЪН“ с ЕИК
*********, представлявано
от О.Н. и адв.Н.Х., в който като основание и предмет е
посочено: „обжалване на наказателно
постановление № 1007/22.07.2019г. издадено от Община ***. Записано е, че е
договореното възнаграждение е в размер на 650.00 лева, дължимо както следва:
250 лева в брой при подписване на настоящия договор и 400 лева след влизане в
сила на решението на ПРС. Договорът е подписан от страните по него /л.10/.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното
следствие доказателства- материалите по АНД №5519/2019г. по опис на Районен
съд-*** – ХVI н.с., договор
за правна защита и съдействие от 27.08.2019г. с подписи на него, приложено по адм. дело 468/2020г. по опис на Административен съд-*** ХХVIII
състав.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално
допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен по
следните съображения :
Отмяната на
НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Прието е с него, че потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, е необходимо да е налице проявление на следните обективни предпоставки:
да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В случаят се
съобрази съдебната практика, обоснована в т.1 от Тълкувателно решение №6
от 6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съгласно която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В него се отбелязва
също, че в представеният договор за правна защита и съдействие следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане
в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Така
посоченото тълкувателно решение прави извод и относно обстоятелството, че когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото, като само тогава той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Ето
защо, съдът прецени, че следва от събраните доказателства да се установи по
безспорен начин наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство в
производството пред първоинстанционния съд. В настоящият
случай от приложените материали от производството по АНД 5519/2019 по описа на
Районен съд *** се установява, че в него не е наличен Договор за правна защита
и съдействие сключен на 27.08.2019г. между „ЕН ЕНД ДЖИ КОРПОРЕЙШЪН“ с ЕИК
*********, представлявано от О.Н. /клиент/ и адв.Н.Х.
за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на НП с № 1007/22.07.2019г.,
издадено от Община-***. По делото е представено единствено копие на пълномощно
от ищеца в настоящото производство за упълномощаване на адв.Н.Х.
за процесуално представителство при обжалване на процесното
НП. За първи път договорът за правна защита и съдействие сключен на 27.08.2019г.
е представен с исковата молба – повод за образуване на настоящото дело.
В хода на
настоящото производство ответникът е направил възражение, че ако договорът за правна защита
и съдействие не фигурира по приключилото пред Районен съд-*** АНД №5519/2019г.,
то претендираните вреди се явяват недоказани, а последващото представяне на договор в настоящото съдебно производство
няма доказателствена сила.
С
разпореждане от 11.03.2020г. съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест за
установяване на твърденията в исковата молба и за доказване на исковете по
основание и размер. В тази насока са представени преводно нареждане от
15.11.2019г. /л.11/ и банково извлечение от сметката на адв.Н.Х.
от които е видно, че е извършен банков превод за сумата от 400.00 лева на
основание „възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
27.08.2019г. по АНД №5511/2019г.“.
С оглед установеното настоящия съдебен
състав счита, че договорът за правна защита и съдействие, независимо от
посочената на него дата 27.08.2019г. не установява, че към посочената дата е
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева в брой при
подписване на договор за правна защита и съдействие и 400 лева след влизане в
сила на решението на ПРС и същият е съставен за целите на настоящото производство, още
повече, че цитирания Договор за правна защита и съдействие не е представен и
приложен в първоинстанционното съдебно производство.
Наличието
само на отменено НП не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е
заплатено адвокатско възнаграждение. Липсата
на доказателства за
реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка
и непосредствена причинна връзка с отмененото НП води до отхвърляне
на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора и съобразно претенциите на страните за
присъждане на разноски, такива се дължат на ответника на основание чл.10 ал.4
от ЗОДОВ за юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи на основание чл. 37, ал.1 от ЗПП съобразно вида и
количеството на извършената дейност. Като се съобрази
обстоятелството, че делото не е с фактическа и правна сложност, а предявения
иск е в нисък размер на 650.00 лева, следва на Община-*** да се присъди възнаграждение
за юрисконсулт в минимален размер от 100.00 /сто/ лева, определен по реда на чл. 25, ал.1 от НЗПП , която сума
следва да се осъди да заплати ищецът.
В предвид на
изложеното и на основание чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от „ЕН ЕНД ДЖИ КОРПОРЕЙШЪН“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“ №7, представлявано от управителя О.Н., чрез процесуален
представител адв.Н.Х. с искане да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 650 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски, платено
възнаграждение за адвокат по АНД 5519/2019 по описа на Районен съд ***.
ОСЪЖДА от „ЕН ЕНД ДЖИ КОРПОРЕЙШЪН“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ №7, представлявано от
управителя О.Н. да заплати в полза на Община-***
сумата от 100.00 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за един
юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/