№ 283
гр. Враца, 20.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора С. В. М.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200370 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода Н. Г. П. изтърпяващ
наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по
чл.437 ал.2 НПК от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната
част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС, ТЕЛК решение и удостоверение за раждане на дете.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като
съответен по местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от
чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца,
упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото
заповед, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца
също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е
налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по
чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Служебният защитник адв.Цв.М. от АК-Враца поддържа молбата за
УПО. Акцентира върху участие на осъденото лице в курсове и образователни
програми, както и необходимост да се грижи за неговото малолетно дете и
болен баща, като се позовава на представеното удостоверение за раждане на
1
дете и ТЕЛК решение. По отношение наложените 10 бр. наказания на
осъденото лице-молител, посочва липса на данни за влизането им в села ,
което води до изключване от доказателствената съвкупност.
Лишеният от свобода поддържа заявеното от защитника.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
анализира представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице
по смисъла на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода"
при протичащо ефективно изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две
трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване
от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в
домашен отпуск.
Н. Г. П. търпи в Затвора-Враца общо най-тежко наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода по ЧНД №366/23 г. на РС-Лом при
"строг" режим с начало 28.12.2022 г. за извършени престъпления при условия
на "опасен рецидив".
Към момента е изтърпял ефективно 2 години 5 месеца и 22 дни и от
работа 3 месеца и 11 дни , или общо 2 години 9 месеца и 3 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 8 месеца и 27 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от
две трети от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като деянието не е при опасен рецидив. Следователно
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на
условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от
свобода е дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК
вр.чл.70 ал.1 НК . В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат оценката на осъденият от затворническата администрация по чл. 154
и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад за оценка на риска от рецидив
и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на присъдата по
чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява , че при лишеният от
свобода молител Н. П. при първоначалната оценка на рискът от рецидив се
отчита висок риск - 81 точки. В профила на криминогенни нужди като
дефицитни зони са очертани:
-Криминално минало - многократно реализирани користни
правонарушения, първи регистрирани прояви в непълнолетна възраст;
- Отношение към правонарушението - слабо критичен към
2
криминалното си поведение, липсва мотивация за поправяне, смята присъдата
за завишена и несправедливо наложена;
-Управление на доходите - липсват постоянни доходи, със слаби
умения да разпределя наличните средства, разчита на помощ от родителите си,
голяма част от средствата му са от нерегламентирани дейности;
-Начин на живот и обкръжение - интегриран в криминални среди;
-Умения за мислене - със слаби възможности за адекватно решаване
на проблемите, не се замисля за негативните последици от предприетите
действия, липсва самокритичност и целеполагане, повтаря многократно
допускани грешки от миналото.
Рискът от вреди е нисък за служителите и останалите лишени от
свобода. С толерантно отношение към длъжностните лица. Не демонстрира
дискриминационни настроения по отношение на малцинствените групи в
Затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък към момента. Няма
суицидни мисли и чувства, както и предишни автоагресивни прояви.
Рискът от бягство към настоящия момент е нисък. Няма история на
реализирани бягства от условията на охранявана среда и индикации за това
към момента.
Рискът от вреди е среден за обществото след изтърпяване на
наложеното наказание, УПО или прекъсване. Определя се от характера на
извършеното криминално престъпление. Рискът е потенциален, насочен към
широк кръг от обществото - всички участници в пътното движение.
В първоначалния план на присъдата е предвидена корекционна
работа по зоните - „Отношение към правонарушението“, „Трудова заетост“ и
„Умения за мислене“. Заложените цели са:
1. Формиране на самокритичност и осъзнаване на възможността за
нанасяне на вреди. Подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен
начин на живот.
2. Приучване към системно полагане на труд и формиране на трайни
трудови навици.
3.Подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на
проблемите и формиране на ясни и реалистични цели.
Междинните преоценки не само запазват риска от рецидив висок, но
се отбелязва и покачване на числовата стойност от 81 точки на 84 точки
спрямо първоначалната оценка. Повишението е в зоните „Трудова заетост“ и
„Начин на живот и обкръжение“. Промените са в резултат на факта, че е спрян
от работа, поради допуснати дисциплинарни нарушения и поради това, че
участието му в образователни курсове и програми е само формално, с цел
намаляване на остатъка от присъдата му.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода и
самият него се запазва нисък. Не е демонстрирал непристойно отношение към
служителите и останалите лишени от свобода. Не споделя мисли и чувства,
които могат да бъдат повод за автоагресивни прояви към този момент.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното
наказание е среден. Определя се от характера на извършените криминални
престъпления. Рискът е потенциален, насочен е към широк кръг от
3
обществото - всички участници в пътното движение.
Рискът от бягство към настоящия момент е нисък. Извежда се от
липсата на данни за бягство или опити за такова от условията на контролирана
среда.
Последната оценка е от 20.03.2025г. и е актуална към момента,
съгласно утвърдените от ГДИН „Правила за прилагане на системата за оценка
на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода в пенитенциарните заведения на ГДИН към МП.“
Рискът от рецидив се запазва висок. Числовата стойност е 83 точки.
Отчетено е минимално понижение от 1 точка, спрямо последната преоценка,
но стойностите остават по-високи от първоначалното оценяване.
Понижението се дължи на включването му в образователен процес и това, че
към момента на оценяване е посещавал редовно учебните занятия.
В профила на криминогенните нужди дефицитните зони се запазват,
а именно:
> криминално минало“ - с ранни девиантни прояви и реализирани
множество користни престъпления;
> „Отношение към правонарушението“ - слабо критичен към
криминалното си поведение. С лабилна мотивация за промяна на досегашния
начин на живот и трайно формирани криминални нагласи, смята присъдата за
завишена и несправедлива;
> „Управление на финансите и доходите“ - липсват постоянни
доходи, със слаби умения да разпределя наличните средства, разчита на
помощ от родителите си, голяма част от средствата му са от нерегламентирани
дейности;
> „Начин на живот и обкръжение“ — налице е склонност към
безразсъдно и рисково поведение. Податлив на негативното влияние на
средата. Има данни за участие в субкултурните процеси в затвора;
> „Умения за мислене“ - със слаби възможности за адекватно
решаване на проблемите, не се замисля за негативните последици от
предприетите действия, липсват самокритичност и целеполагане. С ригидно
мислене. Многократно повтаря допускани в миналото грешки.
Рискът от вреди се запазва нисък за служителите, останалите лишени
от свобода и самият него. Демонстрира толерантно отношение към
служителите и останалите лишени от свобода. Няма данни за физическа
саморазправа и прояви на обидно и / или грубо поведение.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното
наказание е среден. Определя от характера на извършените правонарушения.
Осъждан е за шофиране без СУМПС. Рискът от вреди е насочен към
участниците в пътното движение и е свързан с вероятността да извърши ПТП,
в резултат на което да бъдат причинени телесни повреди. Рискът е
потенциален, насочен към широк кръг от обществото - всички участници в
пътното движение.
Рискът от бягство е нисък. Обуславя се от липсата на данни за
бягство или опити за такова от условията на контролирана среда.
Отчитайки степента на поправяне на л.св. Н. Г. П. се проследява
цялостното му поведение от постъпването му в затвора досега, както и
4
желанието му за промяна.
Л.св. П. е за пореден път в затвора. Адаптирал се е към условията на
контролирана среда, не среща трудности при вграждането в затворническата
общност, където заема ниска позиция. Контактува с ограничен кръг лишени от
свобода, основно на землячески принцип, без да създава значими приятелства.
Не декларира дискриминационни нагласи. Поддържа редовно контакт с
близки и роднини, включително провежда скайп свиждане. Демонстрира
привидно толерантно отношение към пенитенциарните служители, но не е
склонен да съдейства.
След изявено желание за назначаване на работа, л.св. П. е полагал
безвъзмезден труд на основание чл.80 от ЗИНЗС в периода от 01.08.2022г. до
14.02.2023г. като „Хигиенист битова стая“, до 4ч. дневно. Спрян е от работа
във връзка с Докладна записка Per. № 2785/14.02.2023г. от инсп. Н. Ц., поради
извършени дисциплинарни нарушения, за които е наказан.
В последствие периодично е заявявал желание за назначаване на
работа по обяви за различни свободни работни позиции, но поради това, че не
отговаря на определените критериите молбите му са оставяни без уважение.
От описаното в тях недвусмислено става ясно, че настойчивостта му да бъде
назначен на работа е продиктувана от желанието да снижи по-бързо остатъка
от присъдата си и да излезе по-бързо от затвора.
Л.св. П. е участвал в следните образователните програми:
- „Избирам себе си“ - в периода от 04 до 27.05.2022г.;
- „Компютърна текстообработка“ - в периода от 01 до 24.06.2022г.:
- „Опознай родината“ - в периода от 04 до 27.07.2022г.
Участвал е и в специализираните групови програми както следва:
- „Умения за мислене“ - в периода от 19 до 29.09.2022г.
- „Толерантност в затвора - толерантност в живота“ - в периода от
17 до 28.10.2022г.;
- "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по
чл. 3436 от НК" - започнал на 22.02.2024г., но не я е завършил, поради липса
на мотивация.
В изпълнение плана на присъдата л.св. П. е мотивиран за включване
в образователен процес и от 10.09.2024г. е записан за ученик в 11 клас в
училището към затвора - СУ „Мито Орозов“. Първоначално се стреми да
посещава редовно учебните занятия, но през последния месец допуска
неизвинени отсъствия и трябва да бъде подканян да посещава училище. При
разговорите с него се разбира, че мотивацията му чувствително е намаляла.
Водещ мотив за включването му в образователен процес, не е повишаването
на образователното му ниво, а по-бързото снижаване на остатъка от присъдата
му.
Запознат е с плана на присъдата. Изразил е съгласие с включените в
него цели. За постигането им, в различните периоди са заложени задачи за
участие в специализирана групова програми „Умения за мислене“, която е
преминал през м.09.2022г. и „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в
мисленето“, за която е подал молба за включване, но не е бил одобрен за
участие.
Според затворническата администрация с поведението си л.св. П.,
5
обаче показва, че проявената активност за участие в корекционни програми,
курсове, образователни програми и мероприятия е формална и
демонстративна проява. Изразените от него нагласи за промяна са само на
думи. Наблюденията върху него показват, че въпреки провежданата
индивидуална корекционна работа и участията му в специализирани групови
програми с корекционно въздействие, л.св. е склонен да омаловажава
извършените от него нарушения, търси самооправдания и не е способен да
извлича поука от минали грешки.
Въпреки декларираните нагласи за безпроблемен престой в затвора,
към момента л. св. П. се е оформил като системен нарушител на правилата и
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Има 10 наказания, както следва:
Заповед № 1026 / 27.4.2022 г., Заповед № 2204 / 10.8.2022 г., Заповед № 3910 /
29.12.2022 г., № 290 / 26.1.2023 г., Заповед № 1987 / 23.6.2023 г., Заповед №
3445 / 2.11.2023 г., Заповед № 467 / 6.2.2024 г., Заповед № 538 / 12.2.2024 г.,
Заповед № 768 / 29.2.2024 г., Заповед № 1337 / 30.4.2025 г.
Наказанията са му наложени за нарушения с разнообразен характер.
От неспазване на правила до притежаване на неразрешени вещи - мобилни
телефони, сим карта, заготовка за алкохол; 12 ситно натрошени хапчета,
самоделно направена колона, радио с нарушена цялост и плик с резервни
части, собственост на друг л.св.
Отделно от тези нарушения има съставени докладни записки № №
19727/ 31.12.2024г. и 19699/31.12.2024г. за иззети от джоба му 19 бр. „сгъвки с
чай за пушене“ и торбичка със зелена листна маса и пликче със зелена листна
маса. Във връзка с тях са образувани досъдебни производства, за резултатите,
от които Затвора Враца няма информация към момента.
Застъпва се в доклада по чл.155 ЗИНЗС становище , че плана на
присъдата не е изпълнен напълно, а с поведението си л. св. П. не е дал
достатъчно доказателства за преосмисляне на криминалното поведение и
промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот в
обществото. Извършваните от него правонарушения през различни периоди от
време са показател за утвърдени криминални нагласи. Налице е формиран
модел на извършване на престъпления. Не без значение е и факта, че на
24.08.2020г. е пуснат УПО. Съгласно утвърдените от ГДИН Правила за
прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при
правонарушители, изтърпяващи наказания в пенитенциарните заведения, при
оценка вероятността от извършване на нови правонарушения се счита, че най-
добрият предсказател на бъдещото поведение е миналото поведение.
Допуснатите дисциплинарни нарушения в условията на ограничения
и контрол са показател за неспособността му да спазва правила и ограничения,
да контролира и ограничава собственото поведение в съответствие с нормите
на обществото.
В добавка, л.св. П. не е преминал през етапите на прогресивната
система, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1,
т.З от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в
открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените
от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две
денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до
по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Според пенетенциарните служители индивидуално - корекционната
6
работа с лишения от свобода П. следва да продължи в посока изпълнение на
договорените цели и задачи, наблягайки на работата по промяна в нагласите
му за водене на законосъобразен начин на живот, контролиране на
импулсивността и ограничаване на участието му в субкултурни дейности.В
този смисъл е и становището на Началник Затвор-Враца.
Предвид горното изложение и въз основа на доказателствената
съвкупност съдът намира , че на този етап от изтърпяване на наказанието
липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения , като е
необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора, за
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК. Налице е
висок риск от рецидив, покачен от 81 на 84 точки , като зоните със изразен
дефицит не са променени. Налице са 10 дисциплинарни наказания. Лишеният
от свобода П. не е преминал през етапите на прогресивната система, частично
залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т.З от ЗИНЗС,
изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и
последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се
възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по
право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и
успешен преход към живот на свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. В
случая наличните дефицити, най-вече в зоните "умения за мислене" и
"отношение към правонарушението", който следва да продължат да бъдат
обект на корекционно въздействие, и запазването на средни стойности на
риска от рецидив и на риска от сериозни вреди за обществото, обвързан с
обремененото съдебно минало, показват, че при лишеният от свобода молител
все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна във
формирането на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на
законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от
свобода. Факта , че е трудово ангажиран и е участвал в образователни
програми и курсове не е достатъчен да обоснове основания за УПО и да
игнорира факта на наложените 10 бр. административни наказания , наличните
дефицитни зони и повишените стойности на риска от рецидив
Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора
той да започне законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване
на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение
7
и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към
социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес,
а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е положението с
настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912
/09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение
№1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за
УПО , а факта за повишаващ се висок риск от рецидив, наложени множество
дисциплинарни наказания и установени дефицитни зони, също са в
потвърждение на виждането на затворническата администрация и съда за
нужда поправителният процес спрямо този лишен от свобода да продължи до
края на изтърпяване на наказанието . Разбира се не може да се даде гаранция
за превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на
наказанието, но фактите за доказано наличие на основания за продължаване
на действията в тази насока са значими и валидни до неговото финализиране и
винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани представляват
съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
Относно възраженията на защита за налични основания за УПО
съдът намира следното:
Към делото са приложени цитираните заповеди за наложени на
осъденото лице дисциплинарни наказания. Факта, че не е отбелязано върху
тях влизането им в сила не дава основание същите да бъдат игнорирани от
съда, след като по делото липсват доказателства за тяхното обжалване.
Наличието на отрицателен факт по обжалването не подлежи на доказване,
поради което съдът приема за влезли в сила съответните заповеди.
Документите относно представеното към молбата ТЕЛК решение
установяващо влошено здравословно състояние на бащата на осъденото лице
и посоченото удостоверение за раждане на дете представляват в своята
същност очертаване на проблеми от семейно естество, които не са сред
основанията за УПО в преценка за относимост към доказателствата по чл.439а
НПК за поправяне на осъденото лице по време на изтърпяване на
наказанието. Нуждата на подсъдимия да се грижи за тези лица е извън кръга
на доказване в настоящето производство.
Относно участие на подсъдимия в образователни програми и трудова
ангажираност вече бе отбелязано от съда, че тези положителни прояви не са
достатъчни да дадат основания за УПО при установен повишен риск от
рецидив, наличие на множество дисциплинарни наказания и запазване на
дефицитни зони.
При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от
законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на
чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две
трети от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка,
тъй като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал
достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
8
Съобразно горните съображения и на основание чл.440 НПК вр.
чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на
лишения от Н. Г. П., ЕГН: **********, изтърпяващ общо най-тежко наказание
"лишаване от свобода" в Затвора-Враца по НЧД №366/23 г. на РС-Лом, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието в размер на 8 /осем/ месеца и 27 /двадесет и седем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на
Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9