РЕШЕНИЕ №
Гр.П. , 23.05.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
П.ски окръжен
съд , търговско отделение , в публично съдебно заседание
на четиринадесети май , през
две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря АЛЕКСАНДРА
СЕРГЕВА и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от
Съдията Данчев т.д.№ 60 / 2017
г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Делото е
образувано пред ПлОС след като производството по него е било прекратено при
Окръжен съд-Х.,поради направено от ответника по иска възражение за местна
подсъдност и е изпратено на местно компетентния с оглед седалището на
ответника ,Окръжен съд-П..
Исковата молба
е от Община *** с.*** ,обл.Х. представлявана от кмета на Общината М.И.
срещу „***“ ООД- гр.П., представлявано от управителя М.Б.Н. и с нея е предявен
иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 т. 3
от ЗЗД за връщане на сумата 260 335,06лв.,. представляващи платени авансови
средства на отпаднало основание – развален договор №270/ 23.07.2014г. за
обществена поръчка ,сключен между Община *** и „***“ ООД- гр.П., ведно
със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска до окончателното
и изплащане , както и иск по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД с цена 43 974,71 лв.,представляващи законна лихва за забава за
периода от 06.03.2015 г.до 01.11.2016 г.,както и искане за присъждане
на разноските, направени от ищеца в обезпечителното производство / по
обезпечаване на бъдещ иск/ в общ размер на 5160лв. по ч.т.д.№ 130/ 2016 г. на
ОС-Х.. Претендират се и деловодните разноски ,направени от ищеца в това исково
производство.
В исковата молба
се твърди ,че Община *** е сключила договор с Държавен фонд „*** „ София от
10.12.2013г. за отпускане на финансова помощ с предмет „подобряване на горски
път на територията на Община *** –местност “*** „ местност „*** „ и подобряване
на противопожарна инфраструктура на съществуващ водоизточник за борба с
пожарите в землището на с.*** и че в
рамките на този договор , Община *** е провела процедура по ЗОП за избор на
изпълнител на СМР ,предвидено в него, в резултат на която за изпълнител е било избрано „***“
ООД- гр.П. с което дружество е бил сключен договор № 270/ 23.07.2014 г. с обща
цена 553904,36 лв./ без ДДС / или 664685,23лв./с ДДС/,като при сключване на
договора „***“ ООД е внесла изискуемата
гаранция в размер на 3 % от цената на
договора - 16617,13лв. Твърди се също така ,че в изпълнение на договора Общината е превела на дружеството авансово 50
% от стойността на договора по две
фактури / по една фактура за всеки един подобект/ , а именно- сумата 89309,24
лв. , която сума е данъчната основа на фактура №962/ 05.09.2014 г. ,която
фактура е на стойност 107 171,09 лв./ с ДДС/ ,както и сумата 187 642,95лв., която сума е
данъчната основа по втората фактура № 963/ 05.09.2014 г. , която е на обща
стойност 225 171,54 лв./ с ДДС/ .
Твърди се ,че
непосредствено преди започване на СМР
било установено ,че „ ***“ ООД не е вписано в ЦПРС за извършване на строежи от първа
категория ,което било пречка за започване на строителството ,тъй като
водоизточникът упоменат в договора представлявал обект от първа категория,
съгласно ЗУТ. Твърди се ,че били проведени многократни преговори с изпълнителя
,като в отговор на изричната покана от 15.10.2015 г. изпълнителят уведомил
Общината , че управителят на дружеството не може да присъства поради отпуск по
болест. След това от възложителя била изпратена на изпълнителя друга покана с
която вече било отправено изявление за разваляне на договора , която е получена
от изпълнителя на 25.11.2015 г. В отговор на тази покана изпълнителят изпратил писмен отговор изх.№ 6690/ 16.12.2015
г. с който признал ,че няма да изпълни договора и че приема изявлението за
разваляне на договора, както и че се
задължава да възстанови получената авансово сума на Общината,но въпреки това ,
такова връщане не е сторено до момента.
Поради неизпълнението, Община *** сочи, че е задържала внесената от
изпълнителя по договора парична гаранция в размер на 16 617,13лв. , която била
приспадната от дължимите за възстановяване суми-предмет на иска.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска,свързан с искане за връщане на даденото поради
разваляне на договора за обществена поръчка, съдът приема, че се касае за търговски спор по
чл.365, т.2 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК.
Впрочем , още докато
делото е било висящо пред Хасковски окръжен съд, съдът е разпоредил да се
извърши размяна на книжа между страните по делото по реда на чл. 367 и следв. ГПК ,третирайки спора като търговски.
Такава размяна на
книжа е била извършена ,като ответникът по иска не само е подал писмен отговор
,но е предявил и насрещни искове за
съвместно разглеждане в същото производство.
Ответникът „***“ ООД- гр.П., представлявано от
управителя М.Б.Н. е подал писмен отговор в двуседмичния срок по чл.
367, ал.1 от ГПК,според който предявеният иск е допустим ,но неоснователен
,поради това ,че имало насрещни задължения на Община *** към „***“
ООД,свързани с процесния договор № 270/
23.07.2014 г. и издадените фактури № 962/ 05.09.2014 г. и № 963/ 05.09.2014 г.
,т.е. очевидно ответникът по първоначалния иск счита ,че има основание да се
извърши прихващане между насрещни вземания на двете страни по договора в
резултат на което да се погаси претенцията на ищеца.
Оспорва се
причината, поради която се е стигнало до развалянето на договора ,като се
твърди ,че при проведената обществена поръчка от Община *** не е имало
изискване към изпълнителя за представяне на вписване в Централния професионален
регистър на строителя за извършване на строежи от първа категория ,а е било
необходимо участника да има регистрация най-малко за пета категория,за каквото
било издаденото строително разрешение № 03/ 31.01.2013 г. на което изискване
той отговарял.
Оспорват се
твърденията в исковата молба ,че изпълнителят не бил предприел действия по
изпълнение на договора в срок от шест месеца от датата на писменото уведомяване
от възложителя за съгласуване на процедурата с ДФЗ, като се твърди ,че бил
командировал свои служители,считано от 06.09.2014г. и определил автомобилите
,необходими за осигуряване превоза на персонала,материалите и техническите
средства , започнал закупуване на необходими материали от доставчици от гр.Х. и предприел действия по ремонт на
горски път от с.*** ,м.“*** „ до м.“*** „ където е следвало да се осъществи
предмета на договора.
Твърди също така
,че отговора с който се прави изявление за съгласие за възстановяване на
получената авансово сума е изготвен по
време , когато са се водили преговори между страните за продължаване на
дейността при други условия,но не се е стигнало до подписване на такова
споразумение.
Оспорва се
съдържанието на представеното от ищеца разрешително за строеж № 03 /
31.03.2013г. по отношение на посоченото в него, че се касае за строеж първа
категория ,тъй като по –нататък в текста на самото разрешително ставало дума за строеж от пета категория ,като се
твърди ,че строителното разрешение , което е било част от документацията за
обществената поръчка е с различно съдържание в частта под заглавието разрешение
за строеж / с отбелязване пета категория / , макар и да носи същия номер и дата,като представеното от
ищеца.
Подадена е
допълнителна искова молба от Община ***,както и допълнителен отговор от ответника.
С писмения
отговор,подаден в срока по чл. 367 от ГПК , ответникът „***“ ООД е предявил насрещни искове ,които самият той в молбата си е квалифицирал
като искове с правно осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД / неоснователно обогатяване /
.Тези претенции са следните :
1. Иск за сумата 55
390,44лв. представляваща сбора от неплатеното от Община *** ДДС по двете фактури № 962/ 05.09.2014 г. и №
963/ 05.09.2014 г.,което според ответника е следвало да се заплати заедно с
плащането на данъчната основа по всяка от тези две фактури ,но не е било
сторено от възложителя ,който по този начин не бил изпълнил цялото си задължение
по чл. 3, ал.3 от договора за авансово плащане в размер на 50 % от
стойността на договора, а пък самият изпълнител бил включил сумата на ДДС в
дневника си за продажби за м.септември 2014 г. и внесъл посоченият ДДС с изходящ бюджетен превод от 13.10.2014г. /
2. Акцесорен иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата 12 270,38 лв. представляваща лихва за забава върху
горната главница за периода от 13.10.2014г.до 16.12.2016 г.
3. Иск за
сумата 149 478,65 лв. /с ДДС/ ,
представляващи стойността на изпълнени и установени с протокол от 10.10.2014г.
СМР по ремонтиране на горски път с дължина 3,2 км. от с.*** до местн.“ *** „
,който според изпълнителя бил извършен „ по уговорка с Кмета на Община *** „ ,
като кмета на общината бил възложил на геодезиста- инж.Х. Д. изготвянето на
проектна документация ,която била изпратена на дружеството по e-mail от 14.11.2015 г. с два прикрепени файла –
ситуация за изпълнени СМР ,количествено –стойностна сметка,които съвпадали в
протокола за извършени СМР към 30.11.2014 г. След уточнения на тази претенция ,направени в първото по делото с.з.
съдът възприе правна квалификация на този иск по чл. 61, ал.2 от ЗЗД във вр. с
чл. 59 от ЗЗД . Освен това в съдебно заседание на 26.06.2017 г. е
уточнено от страна на ищеца по насрещния иск,че тези претендирани работи са
извършени в участъка от с.*** до Водоема,което съдът приема само като уточнение на първоначално предявения иск
чрез посочване на крайните точки на участъка за който ищецът по насрещния иск
претендира да е извършвал горните СМР , а не като изменение на иска.
4. Акцесорен иск по
чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата 31 114,28 лв. представляваща мораторна лихва върху
горната главница за периода от 30.11.2014 г.- 16.12.2016 г.
5. Иск с правно
осн. чл. 92,ал.1 от ЗЗД за сумата 66 468 лв. –неустойка на осн. чл. 13 от
договора за неизпълнение на задължението на възложителя по договора за
заплащане на целия аванс в размер на 50%
от стойността на договора - за неизплатената част от 55 390, 44лв.
,която неустойка е определена в размер
на 10 % от стойността на договора.
6. Акцесорен иск по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 15 372,50
лв.- представляваща лихва за забавено плащане на неустойката за периода
от 08.09.2014 г.до 16.12.2016 г.
Претендира се и
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното
им заплащане.
По предявените от Община *** срещу „***“ООД
искове :
В исковата молба се очертава следната
фактическа обстановка ,която се твърди от ищеца
: сключен договор за възлагане на обществена поръчка,който впоследствие
е бил развален по вина на изпълнителя и преди да е започнало изпълнението по
него,поради което е възникнало задължение за изпълнителя да върне на
възложителя по договора полученото при отпаднало
правно основание.Заедно с това възложителят счита ,че изпълнителят му
дължи и мораторна лихва върху
неоснователно задържаната авансово получена сума за периода след изтичане на 6
месечния срок за изпълнение на СМР ,което е станало на 05.03.2015 г. до
предявяването на исковата молба- 02.11.2016 г.
Установени ли са
обстоятелствата от тази твърдяна фактическа обстановка след преценка на събраните
по делото доказателства ?
Между страните е
безспорно сключването на договор № 270/
23.07.2014 г. с обща цена 553904,36 лв./ без ДДС / или 664685,23лв./с ДДС/,както
и това ,че при сключване на
договора „***“ ООД е внесла изискуемата
гаранция в размер на 3 % от цената на
договора - 16617,13лв.Този договор е приложен към исковата молба и същият не е
бил оспорен от противната страна по делото .
Безспорно е също
така между страните ,че в изпълнение на договора Община *** е превела на дружеството авансово следните суми по две фактури / по една фактура за всеки един
подобект/ , а именно- сумата 89309,24 лв. , която сума е данъчната основа на
фактура №962/ 05.09.2014 г. ,която фактура е на стойност 107 171,09 лв./ с ДДС/
,както и сумата 187 642,95лв., която
сума е данъчната основа по втората фактура № 963/ 05.09.2014 г. , която е на
обща стойност 225 171,54 лв./ с ДДС/.
Няма спор между
страните по договора по отношение на срока за изпълнение на предмета на договора и че това е следвало да
стане до 05.03.2015 г. ,когато е изтекъл
6 –месечния срок след уведомяване на изпълнителя от страна на възложителя за
съгласуване на процедурата с ДФ *** ,което уведомяване е станало на 05.09.2014
г. / уведомление изх.№ 4990/05.09.2014 г. на Община *** /.
Няма спор и за това
,че предмета на договора не е изпълнен
нито до изтичане на посочения по –горе срок ,нито впоследствие, както и няма
спор между страните по договора ,че още преди подаване на исковата молба този
договор е развален.
В хода на процеса е
било необходимо да се изследва въпроса дали това разваляне на договора е
станало по вина на изпълнителя „***“ ООД
и кога точно е настъпило? В т.вр. следва да се обсъди разменената между
страните по договора кореспонденция /писмените доказателства,вложени на л. 41 –
50 от делото преди изпращането му по подсъдност на ПлОС / . С писмо изх.№ 6254/
24.11.2015 г. Община ***, като уведомява изпълнителя ,че до изтичане на
6-месечния срок за изпълнение на
предмета на договора това не е сторено,му дава 7 –дневен срок от получаване на
настоящата покана за изпълнение на поетото с договора задължение ,като в случай
на неизпълнение заявява ,че настоящата покана следва да се счита за изявление за разваляне на
договора съгласно разпоредбите на ЗЗД и на осн. чл. 18 ,ал.1 и ал.2 от договора
,поради виновно неизпълнение от страна на „***“ ООД. Тази покана е била
получена от ответника по иска „***“ ООД
на 24.11.2015 г. / доказателство на л. 47 / и изпълнителят е изпратил отговор изх.№ 43 / 14.12.2015 г. с който
изрично заявява ,че дружеството няма да изпълни договора ,че приема изявлението
на Община *** за развалянето на договора
и се задължава да възстанови получената от Общината сума общо в размер
на 276 952,19 лв. ,като заедно с това прави искане за разсрочване
плащането на това свое задължение ,както
и изявление за прихващане с платената от изпълнителя парична гаранция при
подписване на договора.
Като съобрази тези
писмени изявления на двете страни по договора,заедно с клаузите на самия
договор ,съдът намира ,че действително
договора е развален на осн. чл. 87, ал.1 от ЗЗД и на осн. чл. 18, ал. 2 във вр.
с ал. 1 и във вр. с чл. 17 , ал. 1 т. 4 от самия договор № 270/ 23.07.2014 г., които предвиждат
възможност за разваляне на договора с едностранно писмено изявление от
изправната страна поради виновно пълно неизпълнение на договора от страна на„***“
ООД ,което разваляне е настъпило след изтичане на даденият 7дневен срок за
изпълнение ,без такова изпълнение да е
било предприето от изпълнителя ,т.е. това разваляне
е станало на 01.12.2015 г.
Причината за
неизпълнение на договорните задължения на „***“ ООД в крайна сметка се намира в
поведението на самия ответник,доколкото по делото не се твърди наличието на
форсмажорни обстоятелства ,които да са попречили на изпълнението на
задълженията му и които да са основание за изключване на отговорността му за
неизпълнение. Действителната причина за това неизпълнение е в ответника ,който както се установява като
безспорно обстоятелство по делото , не
е вписан в Централния професионален регистър на строителя за извършване на
строежи от първа категория съгласно чл.
137 , ал.1 т.1 от ЗУТ,което от своя страна съставлява пречка за започване на
изпълнението на предмета на договора ,тъй като единият подобект / водоизточника
/ представлява обект от първа категория ,което пък се отразява
върху категоризирането на целия строеж .
Съдът приема ,че
това препятствие няма характер на непреодолима сила за изпълнителя по договора
,доколкото са били възможни различни варианти за неговото преодоляване –
предприемане от страна на изпълнителя на стъпки за получаване на необходимата
регистрация за извършване на строителство на обекти от първа категория или пък
наемане на подизпълнител ,който е регистриран в ЦПРС за извършване на строежи
на обекти от първа категория.
С оглед на тези
съображения ,съдът намира ,че е без съществено значение за изхода на спора
въпроса дали са били издадени две разрешения за строеж ,касаещи единият
подобект от предмета на договора , а именно – съществуващ водоизточник за борба
с пожарите № 1 в землището на с.***
,които са с един и същи номер и дата на издаване / №03 / 31.01.2013г./ ,
но с различно съдържание що се отнася до посочената в тях категоризация на
строежа – едното с посочена категория V , а другото с посочена категория І . За съда е категорично установено,че такива
строителни разрешения с различно съдържание по отношение категорията на строежа
са били издадени от главния архитект на Община *** .Оригинала на едното от тях
/ с посочена V категория / се намира на л. 213 от том І на делото / и той е бил
изпратен по искане от П.ски окръжен съд от Държавен фонд „*** „ , а оригинала
на другото разрешение за строеж / с посочена І категория на строежа / е вложен
на л. 268 от том І на делото / ,като освен посочената разлика относно
категорията на строежа ,другата разлика между двата документа е ,че върху този
с V категория няма печат на Община *** за влязло в сила разрешение , докато за
разрешението с посочена І категория на строежа е налице такъв печат ,според
който въпросното разрешение е влязло в
сила на 20.02.2013 г. Независимо дали
съдържа печат за влязло в сила или не , обаче ,разрешението с посочена
категория V на строежа очевидно е станало достояние както на изпълнителя с когото е сключен договора – „***“ ООД , което дружество го представя във вид на заверено копие с насрещния
си иск ,така е станало достояние и на ДФ
„*** „ с който е сключен
договора от 10.12.2013г. за отпускане на финансова
помощ с предмет „подобряване на горски път на територията на Община ***
–местност “*** „ местност „*** „ и подобряване на противопожарна инфраструктура
на съществуващ водоизточник за борба с пожарите
в землището на с.*** и който впоследствие е следил за изпълнението на
самия договор за № 270/ 23.07.2014 г.,сключен
след проведена процедура за възлагане на
обществена поръчка.
Нещо повече ,в
самата документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена
поръчка ,представена от Община *** с писменото и становище вх.№ 5977/11.05.2017
г. в отговор на изготвения от съда проект за доклад ,в раздел ІІІ.2.3 /
намиращо се на стр. 48 от том І на делото / е посочено ,че участникът следва да
има регистрация в ЦПРС не по –малка от V категория ,която да му позволява
извършването на строителните работи ,предмет на настоящата поръчка .
В т.см.има
основание да се приеме ,че при провеждане на процедурата за обществена поръчка и при
сключване на последващия договор за нейното изпълнение не е имало изрично
изискване към изпълнителя да притежава регистрация в Централния професионален
регистър на строителя за извършване на строежи от първа категория , а е било достатъчно да има регистрация
за строежи V категория . Този въпрос ,обаче, не е уреден изрично в
съдържанието на самия договор ,чието неизпълнение се обсъжда в процеса ,в т.ч.
не е посочен като задължение на
възложителя ,за да бъде разглеждан като неизпълнение на задължения от страна на
самия възложител и оттам да се стигне до изключване на отговорността за
неизпълнение на договора от изпълнител поради предхождащо неизпълнение на насрещно задължение на
възложителя.
Поради тези
съображения, съдът намира ,че договорът се явява развален при условията на чл.
87 , ал.1 от ЗЗД поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора
да изпълни договореният предмет ,което
неизпълнение е поради причина за която отговоря именно изпълнителят който не притежава регистрация в ЦПРС за
извършване на строеж І категория ,какъвто обективно се оказва ,че е единият от
двата подобекта –предмет на договора. При разваляне на процесния договор на това основание ,отпада основанието за
извършване на договорените с разваления договор престации ,поради което
извършеното от възложителя по договора авансово плащане на част от цената на
договорените СМР се явява получено от изпълнител при отпаднало основание и
следва да бъде върнато обратно на платилия го възложител. Между
страните по делото няма спор по размера на получената при отпаднало основание
сума и че тя е в размер на исковата претенция за главницата , а именно
260 335,06 лв. ,която се получава като разлика между общо преведената
данъчна основа по двете фактури – 276 952,19 лв. и задържаната от
възложителя парична гаранция ,платена от изпълнител при подписване на договора
,която е била в размер на 16 617,13 лв. Между страните по делото няма спор
,че тази сума и до приключване на съдебното дирене по делото пред първата
инстанция не е върната обратно на възложителя ,поради което тя остава дължима и
следва да бъде присъдена в пълния и размер,т.е.
искът с правно осн. чл. 55, ал.1 т. 3 от ЗЗД ,предявен от Община *** срещу „***“ООД
следва да бъде изцяло уважен.
По акцесорния иск с
правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД с цена 43 974,71 лв.,представляващи законна
лихва за забава върху горната главница за периода от 06.03.2015 г.до 01.11.2016 г.,ПлОС
приема следното от фактическа и правна страна :
Разрешаването на този въпрос изисква най-напред да се даде отговор на
въпроса при връщане на дадено при поради отпаднало основание ,от кой момент се дължи обезщетението за забава? Разрешаването на този въпрос следва да стане
на базата на общото правило на чл. 84 от ЗЗД ,уреждащо началния момент на
забавата .Според тази норма от значение е дали има определен ден за изпълнение
на задължението или не, като това определяне може да е извършено от закона или пък да е договорено от страните. В
хипотезата на чл. 55 от ЗЗД ,която предполага липсата на договорни отношения , очевидно
не може да става дума за такава договореност
кога да се върне даденото . В нормата на чл. 55,ал.1 от ЗЗД няма
законово определен срок за изпълнение на задължението за връщане на даденото
при начална липса на основание ,поради което следва да се приеме ,че по правилото на чл. 84, ал.2 от ЗЗД за
поставянето на длъжника в забава ще е необходима покана от страна на кредитора
. Единственото изключение от правилото
на чл. 84 ,ал. 2 от ЗЗД е предвидено в ал. 3 на чл. 84 от ЗЗД и то касае
изпадането на длъжника от непозволено увреждане в забава. По аргумент за
противното ,след като хипотезата на чл. 55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД не е предмет
на изрично изключително уреждане в чл.
84, както това се отнася до непозволеното увреждане , то следва ,че за чл. 55 от ЗЗД
важи общото правило на чл.
84,ал.2 от ЗЗД ,който изисква изрична покана от кредитора до длъжника за да
бъде поставен в забава.
Такава изрична
покана от възложителя до изпълнителя за връщане на даденото не се съдържа в самото изявление за разваляне
на договора с изх.№6254/24.11.2015 г. ,а заедно с това самото изявление за разваляне на
договора не може да замести нужната
изрична покана до длъжника да върне полученото на отпаднало основание.
Такава изрична покана от страна на кредитора –Община *** е
била отправена до длъжника –„***“ ООД едва през 2016 г., а именно това е покана
изх.№ 5860/ 25.10.2016 г. Макар самата покана да не е представена по делото
и заедно с това да няма представени изрични доказателства кога е била получена тя от длъжника ,то по делото е налице / на л. 50
от делото преди изпращането му по
подсъдност / изричен писмен отговор от „ *** „ ООД- гр.П. с който ответникът по
иска заявява ,че ще направи необходимото за осигуряване на дължимата сума в
срока посочен в поканата , а от цитираната в този отговор сума става ясно ,че
кредиторът е поискал изрично връщане на сума в общ размер на 307 109,73
лв. включваща както авансово платените
средства на отпаднало основание в размер на 260 308,06 лв. ,така и законна
лихва върху тази сума в размер на 41 651,67 лв. Този отговор е датиран от
26.10.2016 г. и съдът приема ,че именно на тази дата най –късно поканата за
връщане на получената на отпаднало основание сума е била връчена на длъжника –„***“
ООД и едва след тази дата нататък длъжникът би имало основание да се приеме ,че
длъжникът е изпаднал в забава да върне исканата главница – авансово преведената
сума по разваления договор.
В конкретния случай ,обаче, самият длъжник
още преди обсъжданата дотук изрична покана , е направил изрично писмено
изявление, което представлява извънсъдебно признание за дължимостта на авансово
преведените суми ,получени на отпаднало основание .Това изявление намира израз в
писмения му отговор изх.№ 43/ 14.12.2015 г.
с който се съгласява с развалянето на договора и се задължава да върне получената от Общината сума в общ размер 276 952,19 лв. ,като
заедно с това прави прихващане със сумата на внесената от него гаранция .Поради това в конкретния случай следва
да се приеме ,че длъжникът е изпаднал в забава да върне получената при
отпаднало основание сума още след 14.12.2015 г. откогато датира неговото
признание за съществуването на това негово парично задължение ,което е
следствие от развалянето на договора.
Поради тези
съображения ,съдът намира ,че обезщетението за забава на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от 260 335,06лв.,.
представляващи платени авансови средства на отпаднало основание ,следва да се
изчислява за периода от 15.12.2015 г. до
предявяване на исковата молба- 02.11.2016 г. , а не за претендирания от ищеца
период от 05.03.2015 г. до предявяване на исковата молба.Датата 05.03.2016 г. е датата
до която е следвало да бъде изпълнен предмета на договора, след която вече
длъжникът е изпаднал в забава да изпълни задължението си за извършване на
договорените СМР , но не е дата на изпадане в забава на длъжника да върне
получената на отпаднало основание сума.С оглед на това и като използва
общодостъпния електронен калкулатор ,съдът изчисли размера на законната лихва
върху 260 335,06лв.,.за периода от 15.12.2015 г. до 02.11.2016 г. на сумата 23 477
лв.За разликата до
претендираните 43 974,71 лв. искът с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът Община ***
претендира и присъждане на разноските, направени от нея в обезпечителното производство / по
обезпечаване на бъдещ иск/ в общ размер на 5160лв. по ч.т.д.№ 130/ 2016 г. на
ОС-Х..Като съобрази от една страна
доказателствата за направените в това обезпечително производство
разноски от молителя , а от друга като взе предвид т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС –ОСГТК,според която
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение ,с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход , П.ски окръжен съд
намира ,че в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски направени
в обезпечителното производство съразмерно с уважените размери на исковете
,което означава да се присъдят разноски за обезпечителното производство в
размер на 4849,88 лв. вместо
претендираните разноски в пълния им размер от 5160 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху сумата 260 335,06лв.,считано от предявяване на иска-
02.11.2016 г. до окончателното и изплащане от ответника „***“ООД- гр.П..
С оглед този изход
на делото по предявените от Община *** , ответникът „*** „ООД на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни разноски ,съразмерно с
уважената част на исковете .Размерът на дължимите деловодни разноски в полза на
Община *** е 25 312,77 лв.
По предявените от „***“ООД- гр.П.
насрещни искове срещу Община *** :
1.Първият иск е за сумата 55 390,44лв. представляваща сбора от неплатеното
от Община *** ДДС по двете фактури №
962/ 05.09.2014 г. и № 963/ 05.09.2014 г.,което според ответника е следвало да
се заплати заедно с плащането на данъчната основа по всяка от тези две фактури
,но не е било сторено от възложителя ,който по този начин не бил изпълнил
цялото си задължение по чл. 3, ал.3 от договора за авансово
плащане в размер на 50 % от стойността на договора, а пък самият изпълнител бил
включил сумата на ДДС в дневника си за продажби за м.септември 2014 г. и внесъл
посоченият ДДС с изходящ бюджетен превод
от 13.10.2014г. /.По този начин според ищеца по насрещния иск ,той е обеднял с
внасянето на ДДС в размер на 55 390,44лв., а пък ответникът по насрещния
иск-Община *** се е обогатила ,като е спестила плащането на дължимото ДДС на
изпълнителя.
По делото няма спор
между страните ,че с платежните нареждания от 05.09.2014г. Община *** е превела
по банкова сметка *** „***“ООД- гр.П.
сумите ,както следва : сумата 89309,24 лв. , която сума е само данъчната основа на фактура №962/ 05.09.2014
г. ,която фактура е на обща стойност 107 171,09 лв./ с включено ДДС/ ,както
и сумата 187 642,95лв., която сума е само данъчната основа по втората фактура № 963/
05.09.2014 г. , която пък е на обща стойност
225 171,54 лв./ с ДДС/ ,т.е няма спор ,че Общината не е превела на изпълнителя
и ДДС по двете фактури .Безспорно се установява от събраните доказателства по
делото ,че „***“ООД в качеството си на доставчик е осчетоводил двете посочени
по-горе фактури по дебита на сметка 411 „ Клиенти“ по партидата на Община *** в
дневниците си за продажби ,като заедно с това е внесъл по сметка на
Републиканския бюджет начисленият ДДС по всяка една от тези фактури –общо в
размер на 55 390,80 лв.
Преди всичко следва
да се посочи ,че отношенията между страните по делото във връзка с развалянето
на договора № 270/ 23.07.2014 г. и издадените във вр. с неговото
изпълнение фактури № 962/ 05.09.2014 г.
и № 963/ 05.09.2014 г. , следва да се уреждат по правилото на чл. 55, ал.1 т. 3
от ЗЗД ,съображения за което бяха изложени вече по първоначалния иск ,поради
което нормата на чл. 59 от ЗЗД на която се позовава ищецът по насрещния иск ,в
случая е неприложима.С оглед на това ,ако условно допуснем ,че Община *** беше превела на „***“ООД и начисленото ДДС по
двете фактури ,то съобразно чл. 55, ал.1
т.3 от ЗЗД за „***“ ООД щеше да възникне задължението за връщане и на тези суми / ДДС/ като част от стойността
на договорените СМР,тъй като те също така биха се явили получени при отпаднало
основание след развалянето на договора, а нямаше да останат като компенсация за
това ,че изпълнителят „***“ООД е внесъл дължимия ДДС в полза на
Републиканския бюджет. В т.см. няма как
да се обоснове нито обогатяване на Община *** ,нито пък непревеждането на ДДС
от нейна страна има причинна връзка с обедняването на „ ***“ ООД ,което е
следствие от валидно изпълнение на
публично задължение на последното дружество по ЗДДС към Републиканския
бюджет.Ако пък договора № 270/ 23.07.2014 г. не беше
развален , а беше все още действащ между страните по делото ,то изпълнителят „***“
ООД би имал основание да търси реално изпълнение на задължението на Община ***
за плащане на цялата договорена цена / в т.ч. и въпросните суми за ДДС като
част от нея /,но това пак нямаше да бъде на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а на договорно основание.Освен
това престацията на „***“ООД изразяваща
се във внасяне на въпросното ДДС по двете фактури в полза на Републиканския
бюджет не постъпва в имуществото на
Община *** ,че да се приеме ,че има някакво неоснователно разместване на
имуществени блага между страните по делото , а отива в полза на Републиканския
бюджет и именно оттам би следвало да се търси нейното връщане , ако се счита
,че е отпаднало основанието за превеждане на начисления ДДС.Във вр. с това по
изрично зададени от съда и страните въпроси към в.л.Т.И. в с.з. от 22.05.2017
г. става ясно ,че след като има разваляне на договора , то има основание
изпълнителят да издаде кредитно известие по двете фактури за сторниране на
операциите във вр. с тях ,както и да се
направи протокол към НАП за да се уведоми данъчната служба за развалянето на
сделката , за да има право „***“ ООД да получи дължимото ДДС от Републиканския
бюджет . По делото няма доказателства , а и няма твърдения „***“ООД да е
предприела такива действия за да си възстанови обратно внесения ДДС.
Поради тези
съображения ,П.ски окръжен съд намира ,че претенцията с правно осн. чл. 59,ал.1
от ЗЗД за сумата 55 390,44лв. представляваща сбора от
неплатеното от Община *** ДДС по двете
фактури № 962/ 05.09.2014 г. и № 963/ 05.09.2014 г.,следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед на това неоснователен се явява и
акцесорния иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
сумата 12 270,38 лв. представляваща лихва за забава върху горната
главница,която лихва се претендира за периода от 13.10.2014г.до 16.12.2016 г.
2.
По иска с правно осн. чл. 92,ал.1
от ЗЗД за сумата
66 468 лв. –неустойка на осн. чл. 13 от договора за неизпълнение на
задължението на възложителя по договора за заплащане на целия аванс в размер на
50% от стойността на договора - за
неизплатената част от 55 390, 44лв. ,която неустойка е определена в размер на 10 % от стойността на договора,П.ски
окръжен съд намира ,че и този насрещен
иск е неоснователен.Както беше посочено по –горе в мотивите на решението
по първоначалния иск , договора въз основа на който се търси процесната
неустойка е развален на осн. чл. 87,ал.1 от ЗЗД поради виновно неизпълнение на
задълженията по този договор от страна на „***“ООД- гр.П. . Поради това
неизправната страна по този договор няма
право да претендира неустойка от насрещната страна по договора ,след като
причината за неговото неизпълнение се намира в нейното поведение.
С оглед на това
неоснователен се явява и акцесорния иск
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 15
372,50 лв.- представляваща лихва за забавено плащане на неустойката за периода
от 08.09.2014 г.до 16.12.2016 г.
3. По
иска за сумата 149 478,65 лв. /с ДДС/ , представляващи
стойността на изпълнени и установени с протокол от 10.10.2014г. СМР по
ремонтиране на горски път с дължина 3,2 км. от с.*** до местн.“ *** „
,който според изпълнителя бил извършен „ по уговорка с Кмета на Община *** „ ,
като кмета на общината бил възложил на геодезиста- инж.Х. Д. изготвянето на
проектна документация ,която била изпратена на дружеството по e-mail от 14.11.2015 г. с два прикрепени файла –
ситуация за изпълнени СМР ,количествено –стойностна сметка,които съвпадали в
протокола за извършени СМР към 30.11.2014 г. След уточнения на тази
претенция ,направени в първото по делото с.з. съдът възприе правна квалификация
на този иск по чл. 61, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД ,тъй като ищецът по
насрещния иск твърди ,че тази работа е била предприета от него без да е предмет
на договор № 270/ 23.07.2014 г.,но заедно с това нейното извършване е било
необходимо за да се осигури достъп на тежки машини до самия обект на
строителните работи ,които са били предмет на процесния договор,т.е.тези работи
по друг пътен участък ,извън предмета на
договора са били извършени не само в интерес на Община *** ,която е собственик
на процесния пътен участък ,но и в интерес на самата „***“ ООД ,която по този
начин си обезпечава условия за изпълнение на
прекия предмет на договор № 270/ 23.07.2014 г. . Освен това в съдебно
заседание на 26.06.-2017 г. е уточнено от страна на ищеца по насрещния иск,че
тези претендирани работи са извършени в участъка от с.*** до водоема,което
съдът приема само като уточнение на
първоначално предявения иск чрез посочване на крайните точки на участъка за
който ищецът по насрещния иск претендира да е извършвал горните СМР , а не като
изменение на иска.
За изясняване на
въпроса извършил ли е ищеца по насрещния иск твърдените от него СМР бяха
събрани писмени доказателства ,бяха изслушани свидетелски показания , а така
също бяха приети и експертни заключения на единична и впоследствие тройна
съдебно-техническа експертиза .При изготвянето на тройната СТЕ ,обаче са
възникнали разногласия между вещите лица ,поради което на осн. чл. 203 от ГПК
всяка отделна група от вещите лица е изложила отделно своите мнения – вещите
лица инж.Т.М. и инж.М.Ч. са представили своето мнение в заключението вложено на
л. 27-31 от том ІІ на делото , а вещото лице инж.П.В. е изложил своето мнение в
заключението вложено на л. 23-26 от том ІІ на делото.Съдът приема като
меродавно заключението на вещите лица инж.Т.М. и инж.М.Ч. в неговия първи
вариант ,като следва да се отбележи ,че разликите между мнението на тази група
експерти и мнението на в.л. инж.В.
касаят обема работа по изкоп на
неподходящ повърхностен слой на отвал и
обема работа по разриване с булдозер на скални маси.Съдът не приема втория вариант на това заключение според който се изключва участъка от началото на гората до
разклона за м. Орлова скала за който има данни да са извършвани ремонтни
дейности и от друг изпълнител , а именно
„*** „ ЕООД за чиято работа има представени писмени доказатества по делото / те
са били приети с акт 15 от 21.07.2014 г. ,като част от видовете работи ,
извършени от този друг изпълнител съвпадат с претендираните да са извършени
само от „*** „ООД,тъй като извършването на ремонтни работи от „*** „ ЕООД в
един участък от пътя , не изключва извършването на такива работи и от „***“ ООД
на същия пътен участък ,който е част от
пътя от с.*** до водоема.В т.см. съдът съобрази показанията на
разпитаните по делото свидетели ,които установяват ,че пътни и земни работи са
били извършвани в целия претендиран от „*** „ООД участък от около три км. /в т.см. свидетелят Л.Г. и свидетелят Ц.М. /, а не само
в участък с възприетата при втория
вариант на заключението дължина .
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд намира ,че Община *** ,която се явява
заинтересована от предприетата от „***“ООД чужда работа без пълномощие ,но и в свой на изпълнителя
интерес , следва да отговаря на осн. чл.61,ал.2
от ЗЗД до размера на обогатяването си ,което според съда се равнява на
увеличената стойност на собствения на Общината имот в който „*** „ООД е
извършило описаните в експертизата земни и пътни работи.При това според съда
при определяне с колко се е повишила стойността на имота ,не следва да се
съобразява и начислено ДДС ,тъй като в случая не се касае до облагаема с ДДС
сделка /такава няма сключвана между
страните по делото за процесните ремонтни работи / , а и начисленото данъчно
задължение поначало няма как да увеличи стойността на имота. Поради това искът с правно осн. чл. 61 , ал.2
от ЗЗД следва да бъде уважен само до размер на 41134,10 лв. според посочения първи
вариант на експертното заключение на в.л. М.Ч. и Т.М. и то без да се
съобразява ДДС за тези видове и обеми работи.
За разликата до
претендираните 149 478,65 лв. /с ДДС/ , представляващи стойността на изпълнени
и посочени с протокол от 10.10.2014г. СМР по ремонтиране на горски път с
дължина 3,2 км. от с.*** до Водоема искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Колкото до акцесорния
иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 31 114,28 лв. представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 30.11.2014 г. - 16.12.2016
г.,то съдът намира ,че този иск е изцяло неоснователен ,тъй като при воденето
на чужда работа без пълномощие е необходимо отправеното на изрична писмена
покана от извършилия работата до
длъжника за да бъде поставен последния в забава. В случая по делото няма
представени доказателства „***“ ООД да е отправяло такава покана до Община ***
за заплащане на обезщетение ,преди предявяването на насрещния иск за това
,което е станало едва с отговора на исковата молба -на 20.12.2016 г.
С оглед този изход
на делото ищецът по насрещните искове има право на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на
деловодни разноски съразмерно с уважените части от исковете , а именно разноски
в размер на 3206,68 лв.
Поради изложеното , П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 т. 3 от ЗЗД „***“ООД, ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1
представлявано от управителя М.Б.Н. да заплати на Община *** –с.*** , обл.Х. ,
бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявано от кмета на общината М.А.И. сумата
260 335,06лв., представляващи
платени авансови средства на отпаднало основание – развален договор №270/
23.07.2014г. за обществена поръчка ,сключен между Община *** и „***“ ООД- гр.П.,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от предявяване на исковата
молба- 02.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД „***“ООД, ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1
представлявано от управителя М.Б.Н. да заплати на Община *** –с.*** , обл.Х. ,
бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявано от кмета на общината М.А.И. сумата
23 477 лв . представляваща
законна лихва върху главницата от
260 335,06лв. за периода от
15.12.2015 г. до 02.11.2016 г. ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 43
974,71 лв. и за периода от 06.03.2015г. до15.12.2015г.,ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „***“ООД, ЕИК-***,
гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. да заплати на Община ***
–с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявано от кмета на
общината М.А.И. сумата 4849,88 лв.представляваща
част от направените деловодни разноски по обезпечителното производство по
ч.т.д.№130/2016 г. на ОС-Х. ,като за разликата до претендираните разноски в пълния им размер от
5160 лв.ОТХВЪРЛЯ искането като неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „***“ООД, ЕИК-***,
гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. да заплати на Община ***
–с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявано от кмета на
общината М.А.И. сумата 25 312,77
лв.,представляваща част от направените от ищеца деловодни разноски ,съразмерно
с уважените части на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД Община *** –с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана от кмета на общината М.А.И. да заплати на „***“ООД, ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. 41134,10 лв./четиридесет и една хиляди , сто тридесет и четири лева , и десет ст./,представляваща сумата с която се е обогатила Община *** ,в резултат на извършените от „***“ООД без пълномощие ,но и без противопоставяне от Общината , земни и пътни работи в участъка от с.*** до водоема ,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска-20.12.2016 г. до окончателното и изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 149 478,65 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ООД, ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1
представлявано от управителя М.Б.Н. против Община *** –с.*** , обл.Х. ,
бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана
от кмета на общината М.А.И. иск по чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата 31 114,28 лв. представляваща мораторна лихва върху
горната главница за периода от 30.11.2014 г.- 16.12.2016 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ООД,
ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. против
Община *** –с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана от кмета на общината М.А.И. иск с правно осн.
чл. 59 от ЗЗД за сумата 55 390,44лв. ,представляваща сбора от
неплатеното от Община *** ДДС по двете фактури № 962/ 05.09.2014 г. и №
963/ 05.09.2014 г.,което „***“ООД пък внесло в Републиканския бюджет с изходящ бюджетен превод от 13.10.2014г. ,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ООД, ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. против Община *** –с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана от кмета на общината М.А.И. искс правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 12 270,38 лв. представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 13.10.2014г.до 16.12.2016 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ООД, ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1
представлявано от управителя М.Б.Н. против Община *** –с.*** , обл.Х. ,
бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана
от кмета на общината М.А.И. иск с правно осн. чл. 92,ал.1 от ЗЗД за сумата 66 468 лв. –неустойка на
осн. чл. 13 от договора за неизпълнение на задължението на възложителя по
договора за заплащане на целия аванс в размер на 50% от стойността на договора - за неизплатената
част от 55 390, 44лв. ,която неустойка е определена в размер на 10 % от стойността на договора,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ООД,
ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. против
Община *** –с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана от кмета на общината М.А.И. иск с правно осн.
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 15 372,50 лв.-
представляваща лихва за забавено плащане на неустойката за периода
от 08.09.2014 г.до 16.12.2016 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК Община *** –с.*** , обл.Х. , бул.“*** „ № 3 , Булстат -***,представлявана от кмета на общината М.А.И. да заплати на „***“ООД,
ЕИК-***, гр.П. ,ул.“*** „ №1 представлявано от управителя М.Б.Н. деловодни разноски, съразмерно с уважените
части от насрещните искове , а именно разноски в размер на 3206,68 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД :