№ 13744
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110167407 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ
срещу Столична община за сумата от 356,61 лева – вземане за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ш*“, модел „С*“ с рег. № * АА,
обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са
настъпили при ПТП от 01.04.2017г. в гр. София, на бул.„Кн. Мария Луиза“ и ул. „Поп
Богомил“ поради попадане на автомобила на несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.11.2021г.) до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за ремонт на автомобил,
обект на сключен с него договор за имуществена застраховка, причинени при ПТП
вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на
улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за
поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на
пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана
неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и
бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на
необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание
за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и
ликвидационните разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Възразява, че не е доказано валидно застрахователно правоотношение към
датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие поради липса на доказателство
за влизане в сила на договора съгласно уговореното – след оглед и заснемане на автомобила.
Освен това не бил платен пълният размер на уговорената застрахователна премия, което
било предпоставка за автоматично прекратяване на договора съгласно чл.368, ал.2 КЗ. Не се
установявало наличие на покрит по застраховката риск поради непредставяне на Общи
условия към застрахователния договор. Не се доказвало настъпване на твърдяното ПТП при
1
твърдения механизъм, както и наличието на причинно – следствена връзка между
процесното събитие и настъпилите щети върху автомобила. Направено е възражение за
съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал
нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с
пътните условия скорост. Не било налице и противоправно бездействие от страна на
ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е поискал привличане на трето лице – помагач –
„Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК *74, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.
„Евлия Челеби“ № 58 и срещу него е предявен обратен иск по чл.82 ЗЗД. Ответникът се
позовава на сключен между него и „Пътища и съоръжения“ ЕАД договор от 27.04.2015г.,
въз основа на който последното дружество поело задължение за постигане на изискуемите
от възложителя (ответник) стандарти за изпълнението и качеството на състоянието на пътя.
Наличието на неравност на пътното платно сочело на неизпълнение на поетите с договора
задължения от страна на третото лице – помагач.
Привличането на третото лице - помагач – „Пътища и съоръжения“ ЕАД и
приемането за съвместно разглеждане на предявения срещу него обратен е иск е допуснато с
определение на съда от 13.09.2022г.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск - „Пътища и съоръжения“ ЕАД,
оспорва предявения иск. Възразява, че улиците и булевардите, предвидени за абонаментно
поддържане в сключения между страните договор, са били приведени в договореното ниво
на поддръжка и са поддържани постоянно в това състояние. Твърди, че непосредствено
преди и след процесното ПТП са извършени месечни инспекции на бул. „Кн. Мария Луиза“
и е установено, че пътното платно отговаря на изискванията на експлоатация и не са налице
дупки и/или неравности, като от страна на ответника многократно била приета
абонаментната поддръжка на булеварда. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, защото представената застрахователна полица не носила подпис на
застрахования. Нямало и доказателства за влизане в сила на застрахователния договор,
защото не били представени доказателства за изпълнение на изискването за представяне на
автомобила за оглед и заснемане. Евентуално, застрахователният договор бил прекратен
след изтичане на 15 дни от падежа на втората вноска по застрахователната премия съгласно
чл.368, ал.3 КЗ, защото не били представени доказателства за плащане на втората вноска.
Оспорва и твърденията за настъпване на ПТП при твърдения в исковата молба механизъм и
наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното събитие и щетите върху
автомобила. Оспорва претенцията като завишена по размер и възразява, че обезщетението
следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди,
които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил през необезопасена
и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, размер на причинените
вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, както и
действителния размер на вредите към датата на настъпване на събитието.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на
01.04.2017г. водачът на л.а. „Ш* С*“ с рег. № * АА се е движил в гр. София по бул.
„Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение към центъра на града. В района на
кръстовището с ул. „Поп Богомил“ автомобилът е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, което е станало причина за увреждане на
автомобила.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетия като доказателство
2
протокол за ПТП № 1677609/01.04.2017г., съставен след посещение на орган на МВР (чл.2,
ал.1, т.2 от Наредба № Iз – 41 от 12.01.2009г.), в който е посочено, че причина за
произшествието е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Макар този протокол да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно механизма на произшествието – чл.179, ал.1 ГПК, то отбелязваните в него други
обстоятелства от значение за установяване механизма на събитието се ползват с такава
обвързваща доказателствена сила, като в случая това са наличието на неравност на пътното
платно на посоченото в протокола място – на кръстовището между бул. „Кн. Мария Луиза“
и ул. „Поп Богомил“ в гр. София, и констатираните видими увреждания по автомобила –
десни гуми с джанти. В този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК. Посоченият по - горе механизъм на ПТП се потвърждава и от
приетото заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което съдът кредитира
съгласно чл.202 ГПК, и според което процесните увреждания по автомобила могат да се
получат при преминаването му през неравност на пътното платно. Различен извод относно
механизма на събитието не следва от представените от третото лице - помагач и приети като
доказателства по делото констативни протоколи от 28.03.2017г., 27.04.2017г., 28.04.2017г., в
които между страни по договор за пътно обслужване – ответника Столична община като
възложител и „Пътища и съоръжения“ ЕАД като изпълнител, е удостоверено, че на бул.
„Княгиня Мария Луиза“ не са налице дупки и пропадания. Посочените констативни
протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Достоверността на отразените в тях обстоятелства се
преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В случая удостовереното в
протокола от 28.03.2017г., съставен непосредствено преди процесното събитие на
01.04.2017г., за липса на неравности на пътното платно на бул. „Княгиня Мария Луиза“, по
което е възникнало произшествието, се опровергава от останалите събрани по делото
доказателства.
Недоказано (при доказателствена тежест на ответника) е възражението за
съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с
неосъобразена скорост. При изслушване на заключението по съдебно – автотехническата
експертиза вещото лице посочва, че автомобилът се е движил със скорост около 40 км/час,
съдейки от това, че уврежданията по автомобила са само вътрху елементи от джанта и гума
и не са с голям интензитет и дължина по окачването. От характера на уврежданията вещото
лице е направило извод, че водачът е управлявал автомобила със съобразена скорост.
Като доказателство по делото е приета сключена при ищеца застрахователна полица
№ **33/15.11.2016г. с обект л.а. „Ш* С*“ с рег. № * АА с период на застрахователно
покритие 16.11.2016г. – 15.11.2017г. Предвидено е разсрочено плащане на
застрахователната премия на 4 бр. вноски. Всички вноски от застрахователната премия са
платени, видно от представените от ищеца сметки, неоспорени от ответника и третото лице
– помагач, и приети като доказателства по делото. Застрахователната полицата не е
подписана от страните по застрахователния договор. От това следва, че не е спазена
изискуемата от закона писмена форма за действителност на застрахователния договор –
чл.344, ал.1 КЗ. При претендирано суброгационно право ответникът може да прави
възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е могъл да направи спрямо
застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е встъпил. В случая
застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице възражение за
недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“ поради
неспазване на изискуемата по закон писмена форма предвид плащането на
застрахователната премия, което се доказа по делото. Така с поведението си, приемайки
плащане на застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да оспори
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ при
предявяване на процесната щета. В случая неспазването на предписаната от закона форма за
3
действителност на застрахователния договор на основание чл.293, ал.3 ТЗ (приложима за
търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл.1, ал.1, т.6 ТЗ) не води до
недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на застрахователя може
да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението.
Неоснователно е и възражението, че застрахователният договор не е влязъл в сила
поради непредставяне на доказателства за предоставяне на автомобила за оглед и заснемане
съгласно предвиденото в застрахователния договор. Единственото предвидено в закона
условие за влизане в сила на застрахователния договор е плащането на застрахователната
премия или първата вноска по същата – арг. нормата на чл.351, ал.3 КЗ. Други изисквания,
обуславящи действието на застрахователния договор, не са предвидени в закона.
Предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед
и заснемане е свързано с установяването на състоянието на автомобила към датата на
сключване на договора и има за цел да отграничи момента на настъпване на щети в рамките
на периода на застрахователното покритие по сключения застрахователен договор. При това
спазването на изискването за оглед и заснемане няма отношение към валидното възникване
и действие на застрахователния договор, а е от значение за изплащане на застрахователното
обезщетение. В случая процесното ПТП е настъпило около 5 месеца след сключване на
застрахователния договор и процесните щети са върху гума и джанта. По делото няма
доказателства преди сключване на процесния договор тези щети да са били налице,
независимо дали при сключване на договора автомобилът е бил предоставен за оглед и
заснемане.
В застрахователната полица е посочено, че покритите рискове са последици от
злополука при ПТП. Като се има предвид характерът на процесното събитие –
пътнотранспортно произшествие, следва, че същото е покрит по застраховката риск.
От изложеното по – горе се установява, че плащането на застрахователното
обезщетение по процесната щета в размер на 346,61 лева (видно от платежно нареждане от
10.05.2017г. – л.16 от делото) е извършено на валидно правно основание.
От установеното от фактическа страна се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да
се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона
за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167,
ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в
София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в
случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
4
ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената
отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.,
ТК. От изложеното следва, че искът по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е установен по основание.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. възстановяването на вредите в
натура, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ. Обемът
на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не
може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на
вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В случая ответникът отговаря и за направените разходи за
репатриране на автомобила поради невъзможността след събитието същият да се придвижва
на собствен ход, защото тези разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и
дължимостта им на застрахования е уговорено в договора за застраховка „каско“.
Съгласно приетото заключение по основната съдебно - автотехническата експертиза
по средни пазарни цени към датата на процесното събитие стойността на труда и
авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП
щети, възлиза на 399,30 лева. При недоказано възражение за съпричиняване няма основание
за намаляване на размера на вземането на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Платеното от ищеца
застрахователно обезщетение е в по – нисък размер – 346,61 лева. При това в полза на
ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл.411 КЗ в размер на 356,61 лева –
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 10 лева, чийто
размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК. От изложеното следва, че
искът следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По обратния иск по чл.82, вр. чл.258 ЗЗД :
От приетия като доказателство договор от 27.04.2015г. се установява, че по възлагане
на ответника по делото – Столична община, третото лице – помагач „Пътища и съоръжения“
ЕАД се е задължило да извършва на територията на Столична община – IV зона „Райони
Оборище, Сердика, Подуяне и Нови Искър“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения. Така сключения между страните договор има
съществените характеристики на договора за изработка – чл.258 и сл. ГПК. В задълженията
на третото лице - помагач по текущо поддържане на уличната мрежа спада и ремонт на
отделни нарушения на пътното платното платно като дупки, напуквания, пропадания и др. –
клаузата на т.2.2.2 от договора. Въпреки че по делото се установи, че към датата на
процесното ПТП - 01.04.2017г. на бул. „Княгиня Мария Луиза“ при кръстовището с ул.
„Поп Богомил“ (който териториален участък е включен в обхвата на договора за пътна
поддръжка) е имало дупка на пътното платно, ответникът Столична община в качеството си
на възложител по договора е подписал констативен протокол от 28.03.2017г.
(непосредствено преди събитието), с който е приел обекта и е констатирано, че на бул.
5
„Княгиня Мария Луиза“ няма дупки и пропадания. По този начин изрично ответникът е
приел работата на изпълнителя съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД. Дори и да се касае за недостатъци
върху пътното платно, които не могат да бъдат открити при обикновен начин на приемане
предвид обширността на пътния участък, предмет на инспекцията, задължение на
възложителя е веднага след откриването им да уведоми за тях изпълнителя (чл.264, ал.2
ЗЗД), за каквото уведомяване няма данни по делото. При това съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД
работата се счита за приета от ответника и той губи правото да претендира обезщетение за
договорно неизпълнение в качествено отношение. При това обратният иск е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има ищцовото дружество, на което следва да
се присъдят такива в общ размер от 400 лева съгласно списък по чл.80 ГПК (държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева
поради невисоката правна и фактическа сложност на делото, определено от съда на
основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК). Неусвоеният депозит за свидетел подлежи
на връщане на основание чл.4б ЗДТ след подаване на писмена молба с посочване на банкова
сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ
сумата от 356,61 лева – вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за щети върху л.а. „Ш*“, модел „С*“ с рег. № * АА, обект на сключен при ищеца
договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили при ПТП от 01.04.2017г. в
гр. София, на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“ поради попадане на автомобила на
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (26.11.2021г.) до окончателното плащане, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 400 лева – разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск по чл.82 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД от Столична
община, адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК
*74, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Евлия Челеби“ № 58, за сумата от
356,61 лева – обезщетение за неизпълнение на задължение по сключен между страните
договор от 27.04.2015г. за извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК *74, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ул. „Евлия Челеби“ № 58.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6