№ 13477
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110140884 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А - 98 ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. В.......... срещу „У. Е. А. Т. С.“ ЕООД, ЕИК: ****, адрес:
гр. С...... с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от сумата в
размер на 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща сума, получена на
отпаднало основание, във връзка с разваляне на договор за изработване на продуктов
каталог, сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на дължимата сума.
Ищецът твърди, че между него в качеството на възложител, и ответното дружество
„У. Е. А. Т. С.“ ЕООД като изпълнител е подписан договор за изработка на продуктов
каталог от 31.03.2022 г. с предмет изработка на интернет уебсайт по макет и конкретни
изисквания на възложителя. След сключване на договора, на основание т. 4.2. от същия и
издадени проформа фактури, Възложителят надлежно е заплатил авансово възнаграждение в
размер на 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лв. с включен ДДС, видно от платежно
нареждане с референтен номер **********/05.04.2022 г. Срокът за изпълнение на
възложената работа бил 60 (шестдесет) дни, като изпълнителят се задължава да изпълни
поръчката по изработка на сайта, като вложи разбиране и професионализъм. Въпреки
разменената кореспонденция между страните, многократните уточения и доуточнения,
изпълнителят не е предоставил на възложителя предмета на поръчката като по този начин не
е изпълнил основното си задължение по договора, а именно да изпълни поръчката спрямо
изискванията на Възложителя и в защита на интересите му. Ищецът сочи че въпреки
удължаването на сроковете ответникът не изпълнил възложената работа. Намира, че към
настоящия момент голямото забавяне обезсмисляло изпълнението на договора и за
възложителя същото представлява пълно неизпълнение на същия, водещо освен до загуба на
средства и до вреди и пропуснати ползи. Поради тази причина, с уведомителни писма от
03.04.2023 г. и 04.04.2023 г., отправено до „У. Е. А. Т. С.“ ЕООД на и-мейла, посочен в
договора, а именно: *********** и на и-мейла на г-жа В. В. служител в „У. Е. А. Т. С.“
ЕООД, а именно: *******, възложителят уведомил изпълнителя, че разваля договора поради
пълно неизпълнение и отправя искане за възстановяване на заплатената авансова сума в
1
размер на 2250 лв., с цел доброволно приключване на правоотношенията между двете
дружества. След връчванията нямало реакция на ответното дружество. Ето защо намира че
за него е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който
оспорва исковете по основание и размер. Сочи че възложителят не изпълнил свое
задължение по договора, а именно да представи изходни материали. Ищецът не дал на
ответника пълното и необходимо съдействие на ответника. Сочи че от ответното дружество
готовият сайт многократно е изпращан на ищеца, но последният необосновано отказвал да
приеме работата, като добавял нещо ново или изменял нещо уговорено. Ето защо счита, че е
налице забава на кредитора и не са налице предпоставките на чл. 87 за разваляне на
договора отстрана на ищеца. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168
състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна
намира следното:
Предявен е иск с правно чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на
основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г. неизчерпателно са
изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия
фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването
на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение
/когато то има ретроактивно действие/, при настъпване на прекратително условие, когато
сделката е сключена при такова условие, и др.
В константната практика на ВКС се приема, че само при надлежно упражнено право
за разваляне на договора, би могло да се иска реституция на даденото по него. Ето защо, по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно правоотношение между страните по делото с твърдяното съдържание; престиране в
изпълнение на същия в полза на ответника на претендираните за връщане суми предмет на
договора; основанието за получаване на престацията е отпаднало впоследствие с обратна
сила, обусловено с оглед конкретните твърдения от разваляне на договора.
При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже наличието
на основание за задържане на полученото – точно изпълнение на поетите с договора
задължения, или алтернативно – връщане на дадената сума по договора.
В разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно
преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по
причина, за която последният отговаря. С изявлението за извънсъдебно разваляне на
договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е необходимо
изявлението да достигне до неизправния длъжник. При сключен в писмена форма договор,
предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи писмено. То
може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата молба.
Ирелевантно е следователно дали изявлението за разваляне на договора е направено
преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл. и в случаите, когато предмет на
делото е реституция на даденото при сключване или по време на действие на договора, до
настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на договора. (В този
смисъл е константната съдебна практика, обективирана например в Решение № 269 от
22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1037/2016 г., I т. о., ТК и др.).
Не е спорно а и се установява, от представения по делото писмен договор от
2
31.03.2022г., че между страните били налице облигационни отношения по силата на които
ответникът се задължил да изработи интернет уеб сайт, а ищецът се задължил да му заплати
сумата от 4500 лева с ДДС. Бил уговорен срок за изпълнение на поръчката – 60 дни от
датата на подписване на договора и предоставяне на изходните материали. Било уговорено,
че възложителя се задължава да предостави на изработващия всички изходни материали в 14
дневен срок от подписването на договора.
От представеното по делото платежно нареждане се установява, че ищецът заплатил
на ответника сумата от 2250 лева във връзка с договора и издадената фактура.
По делото е представена покана от ищеца с която ответника е уведомен за
развалянето на договора и е поискано възстановяването на сумата от 2250 лева.
Спорът в настоящото производство се концентрира до обстоятелствата дали е налице
виновно неизпълнение на договора отстрана на ответника и дали това неизпълнение се
дължи на забава на кредитора.
При така определения спорен предмет следва да се изследва какви са били
задълженията на ответника по сключения договор.
В случая между страните е налице договор за изработка.
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258 -
чл. 269 от ЗЗД, е неформален и писмената му форма не е условие за неговата
действителност. Поради това неговото сключване, респективно възлагането на конкретна
работа, може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение.
В чл. 260 ЗЗД е предвидено, че изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата
страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното
изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне
на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже
от договора.
Във връзка с това задължение в договора било уговорено, че възложителят се
задължава да предостави на изработващия всички изходни материали в 14 дневен срок от
подписването на договора.
В договора не е дефинирано значението на употребеното понятие „изходни
материали“, но от представената електронна кореспонденция и от заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно и
съответно на останалия доказателствен материал, се установява, че това представляват,
снимки, текстове, графични изображения, схеми, таблици и връзки и т.н. които да бъдат
поместени на изработения сайт.
От заключението на вещото лице и от представената електронна кореспонденция се
установява, че ищецът не е изпратил навреме в уговорения 14 дневен срок по договора
изходните материали. Същите са изпращани хаотично в големи интервали от време.
Ето защо съдът намира, че не е налице виновно неизпълнение на ответника по
договора, тъй като същият е бил в невъзможност да изработи уеб сайта, предвид липсата на
оказано своевременно съдействие отстрана на ищеца.
На следващо място чл. 264, ал.2 ЗЗД установява, че при приемането поръчващият
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е
3
знаел недостатъците.
От представената електронна кореспонденция и от заключението на вещото лице се
установява, че ответникът изработил сайта, но били налице множество искания за корекции
на изготвения сайт. Вещото лице е заключило, че е налице изработен уеб сайт съгласно
параметрите в офертата, а корекциите са от различно естество, които не касаят определеното
с офертата съдържание.
При това положение съдът намира, че ответникът е изпълнил работата съгласно
предвиденото в договора, офертата и съгласно разпоредбата на чл. 261, ал.1 ЗЗД
Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение.
На следващо място следва да се държи сметка, че не са налице и предпоставките на
чл. 87, ал.2 ЗЗД, а именно въпреки забавата при изработката на сайта изпълнението не е
останало безполезно за ищеца, тъй като според вещото лице същият е наличен в интернет
пространството и е с адрес ******
При това положение съдът намира, че не са били налице предпоставките по чл. 87
ЗЗД отстрана на ищеца да иска разваляне на договора, доколкото не е налице неизпълнение
за което да отговаря ответника, а напротив изработеното е изпълнено съгласно уговореното
в договора. Действително налице е забава при изработката, но тази забава е по вина на
ищеца който не е оказал навременно и адекватно съдействие на изработващия, а освен това
забавеното изпълнение ползва ищеца доколкото е налице изготвен уеб сайт.
При това положение искът следва да се отхвърли.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът който
претендира разноски в размер на 1300 лева които следва да му бъдат заплатени.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд, 168 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А - 98 ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. В.......... СРЕЩУ „У. Е. А. Т. С.“ ЕООД, ЕИК: ****, адрес: гр. С...... иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от сумата в размер на 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева,
представляваща сума, получена на отпаднало основание, във връзка с разваляне на договор
за изработване на продуктов каталог от 31.03.2022 г., сключен между ищеца и ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на дължимата сума
ОСЪЖДА А-98” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
В.......... ДА ЗАПЛАТИ на „У. Е. А. Т. С.“ ЕООД, ЕИК: ****, адрес: гр. С...... на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1300 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4