№ 600/12.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ административен
състав, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет
и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ КОЛЕВА 2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.н.а.х. дело № 461 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Мид Биотрейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“,
ж.к. „Бояна“, бул. „Ал. Пушкин“ № 59, представлявано от управителя М. И. М.,
срещу Решение № 44 от 08.03.2022 г. по АНД № 502 от 2021 г. на Районен съд
– Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2100042 от 12.10.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се
претендира отмяната му. В съдебно заседание, процесуалният представител на
дружеството адвокат П.Х., поддържа жалбата.
Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик, в представено писмено становище чрез процесуален представител
юрисконсулт Р. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, ХІ състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на съдебен
контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по
изложените в нея оплаквания. Съображенията за това са следните:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата
на „Мид Биотрейд“ ЕООД, срещу Наказателно постановление № 13-2100042 от 10.12.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което, на посочено
правно основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), във връзка с извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 2,
във вр. ал. 1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева. Съдът е приел за установено, че на дружеството е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2100042 от 05.10.2021
г., затова че на 08.07.2021 г., около 10:30 часа, в обект на контрол „Цех за
преработка на диворастящи гъби и плодове“, гр. Ракитово, м. „Гърбът“,
управителят е допуснал до работа като „общ работник“ лицето А. Г. К., без да ѝ
е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Нарушението е установено при извършена съвместна проверка от служители на
ДИТ, ОДМВР – Пазарджик, БАБХ и ЦУ на НАП, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол от 08.07.2021 г., към който е приложен списък на
установените на място лица, извършващи трудова дейност. От извършена на 04.10.2021
г. проверка на документи от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
е установено, че А. К. е допусната до работа, без работодателят да ѝ е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като договорът
на лицето е регистриран със справка на 08.07.2021 г. в 23:27:04 часа в ТД на
НАП. Актът за установеното нарушение е подписан без възражение от управителя на
дружеството, като въз основа на него е издадено обжалваното наказателно
постановление.
За изясняване на фактите по делото, районният съд е
събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на
свидетелите, вкл. актосъставителите и А. К.. За да потвърди наказателното
постановление, съдът е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган
в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство.
Инстанцията по същество също така е приела, че наказателното постановление съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в степен,
позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните признаци от неговия състав и
да организира защитата си.
В диспозитива на решението обаче съдът е потвърдил
наказателно постановление с друга дата, а именно: № 13-2100042/12.10.2022 г.
Доколкото по делото няма данни на дружеството да е
извършвана предхождаща проверка, настоящият състав не разполага с възможността
или правомощията служебно да провери дали действително е налично друго
наказателно постановление с номер № 13-2100042, но с дата 12.10.2021 г. Дори и
да е имало, същото не е предмет на настоящото дело. Касационната инстанция
единствено разполага с възможност при направената служебна проверка да
констатира, че съдът е сезиран с жалба срещу Наказателно постановление №
13-2100042/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик“,
но в диспозитива на решението е потвърдено Наказателно постановление №
13-2100042/12.10.2021 г. Касационната инстанция не може да заменя волята на
първоинстанционния съд или да прави тълкуване дали в съдържанието на мотивите
или в диспозитива на решението е изписан правилният акт, по който съдът се
произнася. В този смисъл следва да се изтъкне, че мотивите на съдебния акт
представляват формираната воля на съда, а диспозитивът – нейното външно
изразяване. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от
съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора, въз основа на
вече формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват
волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само
начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на
пресъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително
решението на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния акт
нямат задължителна сила, каквато притежава решението, докато диспозитивът,
който е и същинското решение по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява
изрично изразената воля.
Силата на прeсъдено нещо и доказателствената сила на
мотивите на решението се различават. Докато силата на пресъдено нещо важи само относно
спорното право между страните по делото и не може да се оборва инцидентно, то
доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с
мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва инцидентно.
Със силата на пресъдено нещо се ползва само решението, а с доказателствена сила
– мотивите. В този смисъл от съществено значение е точното и правилно
индивидуализиране на оспорения акт в диспозитива на решението, доколкото именно
с последния пряко се засягат правата на адресатите на акта.
Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в
сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на
ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под
правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се
ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл.
189, б. „г“ от ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява
източника на силата на пресъдено нещо (изводи, приложими и по отношение на чл.
172а, ал. 2 от АПК). Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 от ГПК
не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт
не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно,
т.е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица
констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са
обхванати от спорния предмет.
Нещо повече – дори посочването на грешна дата да е
техническа грешка на съда, тя няма как да бъде изправена, защото НПК не
предвижда такъв ред. Датата обаче има съществено значение за давностните
срокове по ЗАНН и НК. От друга страна, вземането по влязлото в сила наказателно
постановление е публично държавно или общинско вземане, съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 7 от ДОПК и годно изпълнително основание. Безспорно датата на
издаването му има съществено значение за правилното изчисляване на давностните
срокове, разписани в чл. 171 от ДОПК.
С оглед на тези факти се налага изводът, че
първостепенният съд се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран, което
обосновава недопустимост на решението му и то следва да се обезсили, а делото
следва да бъде върнато на инстанцията по същество за ново произнасяне от друг
съдебен състав на същия районен съд.
С оглед изхода на спора настоящата касационна инстанция
не следва да се произнася по разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Пазарджик, ХІ-и състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 44 от 08.03.2022 г., постановено по АНД
№ 502 от 2021 г. на Районен съд – Велинград.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)