№ 11991
гр. ***, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ** АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110137224 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
273000/03.10.2023 г. и молба с вх. № 35325/05.02.2024 г./ на „****“ ЕООД срещу „****“
ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове за сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9065/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав, както следва: за сумата от 5 943.46 лв. – неплатена цена за строителни и
транспортни услуги по Фактура № ****/02.10.2021 г.; за сумата от 201.42 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.10.2021 г. до 31.12.2022 г., както и осъдителна претенция за
законната лихва върху сумата от 5 943.46 лв. за периода от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в периода от 25.09.2021 г. до 02.10.2021 г. е извършил транспорт и
доставка на скална маса до хале на ответника, разтоварил я е и я е валирал, след което
преместил една част от нея до друго хале на ответника, както и е извършил работи с
верижен мини багер „***“, изразяващи се в разпределяне и разстилане на част от скалната
маса и направа на обратен насип на всяко хале, след което извършил валирането на
разстланата скална маса около халетата с валяк. Сочи, че извършените дейности са на обща
стойност 5 943.46 лв. /с ДДС/ и са подробно описани в съставени 6 бр. товарителници.
Излага, че ответникът е приел работата, като дори положил замазка върху обратния насип,
но отказал да заплати стойността на извършеното.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно
1
правоотношение с ищеца. Оспорва представената фактура да е получена и осчетоводена от
него, респ. твърди, че по нея не е ползван данъчен кредит. Сочи, че има качеството на
възложител/инвеститор само за един обект, поради което няма как да е възложител на
дейности за друго хале. Излага, че за цялостното изграждане на обекта, за който има
качеството възложител/инвеститор, е сключил Договор за изпълнение на строително-
монтажни работи от 28.04.2021 г. с „****“ ЕООД, като за предаване на завършеното е
подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /част, етап от
него/ - Приложение № 15 по смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а конкретно за дейностите,
които ищецът твърди, че е извършил, е сключен от ответника Договор за превоз, изкопни
дейности, насипни дейности и валиране от 06.09.2021 г. с „****“ ООД. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски за исковото и заповедното производства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9065/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК. Предявене е наред с тях
осъдителна претенция за законната лихва върху главното вземане, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. Предвид изложените в случая обстоятелства в исковата молба,
както и в заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано заповедното
производство, чието продължение се явява настоящото исково производство, съдът счита, че
е сезиран с главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, доколкото главната
претенция се основава на твърдения за неплатени от ответника задължения по издадена от
ищеца Фактура № ****/02.10.2021 г. за услуги, изпълнението на които е обективирано в 6
бр. товарителници и е прието без възражения от ответника. Тази правна квалификация е
възприета и в изготвения от съда проект за доклад, обявен за окончателен без възражения на
страните.
По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение с ответника на договор за
извършване на транспортни и строителни дейности и неговото съдържание, включително
вида и обема на възложените дейности и размера на уговореното възнаграждение; надлежно
2
изпълнение от ищеца на задълженията му по договора; приемане на изпълнението от
ответника. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за
себе си правни последици, включително при условията на насрещно доказване да установи,
че е възложил дейностите на трето лице и че те са извършени от третото лице.
В случая по делото не е представен писмен договор между страните, обективиращ
възникването и съдържанието на договорното правоотношение за извършване на услуги.
Вместо това са представени като писмени доказателства Фактура № ****/02.10.2021 г. с
издател „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД за сума в общ размер на 5 943.46 лв. /с
ДДС/ за извършени услуги с валя и с мини багер „***“ и транспортни услуги, както и
Дневник на продажбите на „****“ ЕООД за м. 10.2021 г. и Аналитичен регистър на „****“
ЕООД по сметка **** „****“ ЕООД за 2021 г., в които е отразена фактурата, а така също и 7
бр. неподписани за получател товарителници, три от които /Товарителница №
11619/26.09.2021 г., Товарителница № 11620/27.09.2021 г. и Товарителница №
11621/25.09.2021 г./ са с получател „****“ ЕООД, а останалите са с получател „****“ и
„***“.
Съдът намира, че посочените писмени доказателства сами по себе си не позволяват
формирането на извод за успешно проведено от ищеца пълно доказване на намиращото се в
негова доказателствена тежест обстоятелство за сключен с ответника договор за услуги и за
неговото съдържание. За да достигне до този извод, съдът съобрази, на първо място, че
фактурата, издадена от ищеца и надлежно осчетоводена от него според заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, на което съдът се доверява изцяло, не носи
подпис за получател. Същевременно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което следва да бъде изцяло кредитирано като обективно, компетентно и обосновано, е
видно, че тя не фигурира в счетоводните регистри на ответника, в които „****“ ЕООД не
фигурира по каквато и да е фактура в периода от м. 09.2021 г. до м. 10.2022 г. включително,
както и че данните в дневниците за покупките на „****“ ЕООД за периода от м. 09.2021 г.
до м. 12.2021 г. съответстват на данните в получените от НАП уведомления за приемане на
справки-декларации за ДДС за същия период. Следователно издадената и осчетоводена от
ищеца фактура не само не е подписана от представител на ответника, но и не е осчетоводена
от него, при положение че липсват данни за нередовно водене на счетоводството му. Нещо
повече дори – изяснява се по делото, че след като е получил на 23.11.2021 г. фактурата ведно
с Покана за доброволно изпълнение от 19.11.2021 г., в която му е даден от ищеца 2-
седмичен срок от получаването на поканата за плащане на задълженията по фактурата за
извършени и приети услуги, възложени от „****“ ЕООД на „****“ ЕООД, ответникът е
уведомил ищеца, че няма търговски взаимоотношения с него, по силата на които да му е
възлагал извършването на каквито и да е услуги. При тези данни съдът намира, че в случая
едностранно съставената от ищеца фактура изобщо не може да насочи към извод за
осъществено от ответника извънсъдебно признание за съществуването на задължението и в
частност – за възникнала между страните по делото договорна връзка. На следващо място,
част от представените товарителници нямат никакво отношение към евентуално възложена
от и извършена в полза на „****“ ЕООД работа, а другата част са едностранно съставени от
3
„****“ ЕООД, респ. те не установяват прието от ответника изпълнение на услуги, което
евентуално да послужи като аргумент за извеждане по косвен път, че изпълнените услуги са
били възложени от ответника на ищеца, при това – при конкретно уговорена между тях
цена.
От друга страна, при съпоставка на едностранно съставените от ищеца фактура и 3
бр. товарителници с другите доказателства по делото не се установи тези писмени
доказателства да намират опора в останалия доказателствен материал и в частност – в
показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на ищеца /доколкото показанията на
доведените от ответника свидетели са диаметрално противоположни/. Свид. Р. разказва, че е
монтьор в „****“, но управителят му предложил да изкара повече пари, поради което Р. се
съгласил и извършил работа с малък валяк в кв. „****“ – старото ТКЗС на ул. „***“, като
работата била свързана с направата на насип и вдигане на хале, но не разбрал на кого е
обектът, защото не го интересувало /на него работата му била възложена от неговия
началник/, не видял друг да идва на обекта и никой освен началника му не е приемал
работата. Свид. Иванов посочва, че управителят на „****“ му възложил да извърши
строителна работа с багер в кв. „****“, където работел заедно със свид. Р., но не разбрал чий
е обектът, защото не го интересувало. Видно е, че свидетелските показания, събрани по
инициатива на ищеца, не съдържат каквито и да е данни за това дали и от кого е била
възложена на „****“ ЕООД работа на обекта в кв. „****“, за който по делото е безспорно, че
е обект на ответника, а още по-малко – какви са били постигнатите уговорки относно вида и
обема на работата и нейната цена. Следователно дори и при съвкупната преценка на
представените от ищеца фактура и 3 бр. товарителници заедно с показанията на доведените
от него двама свидетели не може да се заключи, че между двете дружества – страни по
настоящото дело, е бил сключен договор за услуги през м. 09.2021 г.
Горният извод не се разколебава от представените Фактура № 124124/28.09.2021 г. за
закупуване от „****“ ЕООД на трошен камък и чакъл и 4 бр. кантарни бележки към нея,
нито от установеното в заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
обстоятелство, че в активите на ищцовото дружество има заведена пътно-строителна
машина и товарен автомобил, доколкото те нямат никакво отношение към преценката за
постигане на съгласие между страните по делото за възлагане от ответника на ищеца
извършването конкретни услуги срещу конкретно договорена цена.
От друга страна, с доклада е указано на ответника, че следва да проведе насрещно
доказване по въпроса дали е сключил договор с „****“ ЕООД, като докаже твърдението си,
че е възложил съответните дейности на трето лице и че те са извършени от третото лице.
За доказване на своето твърдение ответникът представя, на първо място, Договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 28.04.2021 г., сключен с „****“ ЕООД,
който обаче е неотносим, защото с него „****“ ЕООД е възложило на „****“ ЕООД да
извърши срещу заплащане строително-монтажни работи и услуги на обект, представляващ
автоцентър и изгребна яма – УПИ ІV-**** за производство, търговия, складове и офиси, кв.
51, м. „**** – стопански двор“, район „**“ гр. ***, съгласно количествено-стойностна
4
сметка, изразяващи се в кофражни работи, доставка и монтаж на армировка за фундаменти
труд, доставка и полагане на бетон В25 труд, т.е. услугите – предмет на този договор, са
различни от услугите, за които ищецът претендира заплащане на цена. Същевременно не са
представени писмени доказателства за възлагане по този договор от ответника на
допълнителни дейности. Такива данни липсват и в показанията на свид. Т. – управител на
„****“, в които единствено се сочи, че неговата фирма е била главен изпълнител на
строителството и е изпълнявала част от дейностите, а друга част са извършвани от
подизпълнител, какъвто е било „****“, но е уточнено от свидетеля, че отношенията с
подизпълнителя са уреждани от самия възложител „****“ ЕООД.
На следващо място, по делото е представен Договор за превоз, изкопни дейности,
насипни дейности и валиране от 06.09.2021 г., сключен между „****“ ЕООД и „****“ ООД,
по силата на който първото е възложило на второто срещу възнаграждение по изпратена и
одобрена оферта от 04.08.2021 г. извършването на следните дейности: дейности по доставка
на земни маси и скална маса /фракция от трошен камък/; изкопни дейности; дейности по
насипване; дейности по валиране; превоз на товари – земни маси, скална маса /фракция от
трошен камък/, бетон, тухли, плочки, керамика, керемиди; извозване от обекта му в гр. ***,
кв. „****“, ул. „***“ – стопански двор, УПИ ****, кв. 130, до площадката за третиране на
строителни отпадъци на „***“ ЕООД в гр. ***, кв. „***“. По искане на ищеца ответникът е
задължен на основание чл. 183, ал. 1 ГПК и е представил оригинал на документа, който е
приет като писмено доказателство по делото. Обстоятелството, че впоследствие оригиналът
е изчезнал от делото, за което са съставени надлежни доклади, не може да дискредитира
представения заверен препис като писмено доказателство, щом „****“ ЕООД надлежно е
изпълнило задължението си за представяне на оригинала и съдът не е констатирал разлики
между него и заверения препис, като възражения за наличието на такива разлики не са
наведени и от ищеца. Последният оспорва автентичността на документа, поради което с
протоколно определение от 07.03.2024 г. е открито производство на основание чл. 193 ГПК
за проверка на неговата автентичност в частта за положения подпис за изпълнител. Въпреки
указаната му доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства чрез
експертиза относно авторството на оспорения подпис, а служебно допускане на такава не е
било необходимо, защото косвени данни, че документът е подписан от лицето, чийто
подпис е оспорен – свид. С. /управител на „****“ ООД/, на практика се съдържат в неговите
показания, в които той потвърждава, че от „****“ ЕООД му е била възложена съответната
работа, с което косвено се потвърждава и сключването на оспорения договор. От друга
страна обаче, от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
изяснява, че в счетоводните регистри на „****“ ЕООД няма отразена фактура и счетоводни
операции с доставчик „****“ ООД и няма отчетени плащания по договор от 06.09.2021 г. с
това дружество, а в предоставената номенклатура на доставчиците на „****“ ЕООД също не
фигурира дружеството „****“ ООД. При така изяснените факти съдът приема, че
представеният Договор за превоз, изкопни дейности, насипни дейности и валиране от
06.09.2021 г., сключен между „****“ ЕООД и „****“ ООД, е автентичен документ, но няма
достоверна дата, защото не се установява по делото факт, сочещ по безсъмнен начин на
5
съставяне на документа, предхождащо представянето му по делото на 17.11.2023 г.
Независимо от горното, като съобрази характера на насрещното доказване, което за
разлика от главното доказване, не е необходимо да бъде пълно, а е достатъчно да внесе
съмнение относно осъществяването на фактите, които ищецът твърди, съдът намира, че в
случая при съвкупната преценка на Договор за превоз, изкопни дейности, насипни дейности
и валиране от 06.09.2021 г., сключен между „****“ ЕООД и „****“ ООД /въпреки липсата
на достоверна дата/ и показанията на свидетелите С. и Т. се налага извод, че в случая
ответникът е изпълнил надлежно задълженията си, произтичащи от носената от него
доказателствена тежест за насрещно доказване, защото е успял да внесе съмнение относно
твърденията на ищеца за сключен със „****“ ЕООД договор за услуги.
От своя страна, ищецът дължи да установи наличието на договорно правоотношение
с ответника и неговото съдържание при условията на пълно и главно доказване, като с
доклада изрично му е указано, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Съдът
намира, че въпреки предприетите от него действия по ангажиране на гласни
доказателствени средства наред с представените писмени доказателства в крайна сметка
доказателствената празнота не е преодоляна, за което по-горе бяха изложени съображения.
Това на фона на проведеното насрещно доказване от ответника, изключва формирането на
единствен възможен извод, че между страните по делото е сключен договор за услуги, при
това – с твърдяното в исковата молба съдържание /за извършване на услуги по транспорт,
доставка и разтоварване на скална маса до хале на ответника, преместване на една част от
нея до друго хале на ответника, разпределяне и разстилане на част от скалната маса,
валиране и направа на обратен насип на всяко хале, срещу уговорено възнаграждение за
изпълнителя в общ размер на 5 943.46 лв. /с ДДС//. За пълнота следва да се посочи, че дори
и ответникът да не бе провел никакво насрещно доказване по въпроса за сключването на
договор с „****“ ЕООД, ищецът не би бил освободен от необходимостта да проведе пълно и
главно доказване на това обстоятелство, представляващо елемент от фактическия състав на
спорното вземане за цената на извършени услуги.
След като по делото не е доказано възникването на договорно правоотношение
между страните по твърдяния от ищеца договор за услуги, а още по-малко – неговото
съдържание, съдът намира, че главният иск е неоснователен. При положение че цената на
услугите се претендира на договорно основание /а не поради неоснователно обогатяване на
ответника /както се сочи в писмените бележки на ищеца/, доколкото в нито един момент в
хода на делото не са наведени релевантни за такава правна квалификация фактически
твърдения/, е безпредметно обсъждането дали ищецът фактически е извършил в полза на
ответника твърдяните работи и дали изпълнението е било прието от „****“ ЕООД, защото
отговорът на тези въпроси не би рефлектирал върху изхода на делото по конкретно
предявената пред съда претенция. Независимо дали са изпълнени услугите от ищеца, щом
няма доказателства да са му били възложени от ответника, а още по-малко – за параметрите,
при които са му били възложени, искът за заплащане на цената по договор за услуги е
неоснователен.
6
Щом не е доказано наличието на главно вземане на ищеца, възникнало на твърдяното
от него основание, неоснователни са и акцесорните претенции – осъдителната претенция за
законна лихва върху главното вземане за периода от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане, както и установителният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатените от ответника адвокатски
възнаграждения е основателно, защото те надвишават значително установените в чл. 7, ал. 2,
т. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ минимални размери, а делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. При преценка на приложимия минимален размер на
адвокатското възнаграждение, дължимо за попълване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, съдът съобрази обстоятелството, че заповедното производство е
уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск и производство по
издаване на изпълнителен лист. На следващо място, съдът отчете, че възражението няма
самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника, поради което по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Съдът съобрази също така, че
към заповедта за изпълнение винаги е приложен образец на бланка за възражение с
подробни указания относно попълването му, който се връчва на длъжника, както и че
възражението не се нуждае от мотивиране. Ето защо съдът намира, че регламентираните в
чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение не
намират приложение в разглеждания случай, а дейността по попълване на бланката за
възражение следва да се отнесе към чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ – за изготвяне на други молби,
за което минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 200 лв. По изложените
съображения съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатските хонорари, които
ищецът следва да възстанови на ответника, подлежат на редуциране до минимално
установените размери от 914.49 лв. за исковото производство и 200 лв. за заповедното
производство.
Следователно на ответника се дължат разноски за исковото производство в общ
размер на 1 364.49 лв., както следва: 450 лв. – депозит за вещо лице; 914.49 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, а за заповедното производство му се дължат разноски в размер
на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, т. 1 ГПК искове от „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, срещу „****“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ****, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9065/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД сумата от 5 943.46 лв. – неплатена цена за
строителни и транспортни услуги по Фактура № ****/02.10.2021 г.; на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 201.42 лв. – мораторна лихва за периода от 02.10.2021 г. до 31.12.2022 г.,
както и искането за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху
сумата от 5 943.46 лв. за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
***, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 364.49 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 200 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8