Решение по дело №89/2023 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 122
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20235630200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Харманли, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20235630200089 по описа за 2023 година
Производството е по Глава III Раздел V, чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания .

Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателя К. М. С. ЕГН ********** от гр. Харманли, обжалва
Наказателно постановление № 271-23-5 от 23.І.2023г. на ВПД Началник на РУ Харманли
при ОД МВР Хасково, като го счита за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
немотивирано. Оспорва се изложеното в постановлението фактическа обстановка.
Моли съда да постанови решение за отмяна изцяло на наказателното
постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява. Представлява
се от адв. Г. С. при АК Хасково, която поддържа изцяло депозираната жалба.
Административно наказващия орган- ВПД Началник РУ Харманли при ОД МВР
Хасково, редовно призован не се представлява. В писмо вх. № 271000-1374/ 20.ІІ.2023г. с
което административната преписка е депозирана пред Районен съд Харманли, е изразено
становище за потвърждаване на обжалваното постановление.
Районна прокуратура гр. Хасково ТО Харманли, редовно призована -не изпраща
представител и не вземат становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 271-23-5 от 23.І.2023г. на ВПД Началник на РУ
Харманли при ОД МВР Хасково, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер.АД № 271-23-5 бл. № 348978 от 09.І.2023г. на К. М. С.
ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. за това, че :
“На 02.І.2023г. около 10.25ч. в гр. Симеоновград е позвънил на тел.112 от
личния си телефон *****, като се представил с друго име Семко Радко Кънчев и подава
неверни данни.
с което е нарушил чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН.” .

1
В Акт за установяване на административно нарушение сер. АД № 271-23-5 бл.
№ 348978 от 09.І.2023г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство,в качеството на свидетел се разпита ха П.
И. Д. - актосъставител и П. А. М. - свидетел по акта - служител при ПУ Симеоновград РУ
Харманли.
От показанията на разпитаните свидетели се установяват обстоятелствата,
описани в съставения от св. Д. акт за установяване на административно нарушение.
По искане на процесуалния представител бе допусната и разпитана в качеството
на свидетел Емил М. С. – брат на жалбоподателя.
В хода на производството са изискани и приобщени писмени доказателства:
прокурорска преписка № 603/ 2023г. по описа на РП Хасково ТО Ивайловград ( заверени
като препис ксерокопия) и Становище на Дирекция „ Социално подпомагане“ Отдел
„Закрила на детето“ при Община Д.град ИРМ Симеоновград.

Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.ІІ.2023г.,
като жалбата е депозирана пред Районен съд Харманли на 10.ІІ.2023г., като е входирана под
№ 1392/ 10.ІІ.2023г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице,
жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
От представената и приобщена като доказателство по делото административно
наказателна преписка според съда може да се направил обоснован извод, че как-то
процесното Наказателно постановление, така и предхождащия го АУАН са съставени от
компетентни длъжности лица, за което не се спори по делото.
При установената фактическа обстановка , във връзка с изразените от страните
становище съдът достигна до следните правни изводи:
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързва-ща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е из-вършено
виновно от лицето, посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване.
Разпоредбата на чл.28 ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 въвежда изрична забрана за
определено поведение на гражданите при и повод използването на ЕЕН 112, диференцирано
в три различни и самостоятелни проявни форми, а именно: ползване на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на
предварително записани съобщения, както и предаване на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ. Нарушаването на тази забрана в първата от горе-посочените
хипотези, е изрично инкриминирано като самостоятелно административно нарушение в
разпоредбата на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 с предвидено наказание глоба в размер от 200лв.
до 1000лв. Нарушаването на забраната в третата от горепосочените хипотези, също е
изрично инкриминирано като самостоятелно административно нарушение, но в
разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, с предвидено наказание „Глоба“ в размер от
2000лв. до 5000лв., както и в чл.38 ал.2, когато са ангажирани органите на реда.
В конкретния случай, както е видно от съдържанието на обжалваното
наказателно постановление, при ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, както при
съставянето на АУАН, по смисъла на чл. 42 от ЗАНН, така и при съставянето на НП.
Несъобразяването с материалните норми при издаване на НП, обуславят
2
незаконосъобразност на последното и в процесуален аспект, доколкото са в разрез с
изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН за изчерпателно, точно и недвусмислено описание на
нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, надлежното им
описание.
С оглед изложеното настоящия състав на съда намира, че нито в акта, нито в
наказателното постановление са изложени фактически обстоятелства около констатираното
нарушение - в нарушение на изискването на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът счита, че дословно е възпроизведен текста на нарушената законова разпоредба, без
обаче да има конкретно описание в какво се състоят посочените като неверни данни,
предадени чрез телефонното обаждане, като релевантно е съдържанието на самото
съобщение, а не авторството на лицето, което ги подава, доколкото законът не поставя
изискване лицето да се идентифицира с имената си или с други индивидуализиращи
самоличността му белези. Липсата на описание на конкретните обстоятелства е съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй
като то не е в състояние да разбере срещу какво точно, визирано в наказателното
постановление, следва да се защитава.
Така изложеното съдържание на подадения сигнал за неверни данни не
възвежда конкретика в какво се изразяват неверния сигнали, а още повече при липса на
изрично посочени отправени думи - неверни данни, не би могло да се направи извод
доколко описаното нарушение е вярно. Тези неясноти ограничават преценката, която съдът
като въззивна инстанция следва да направи, а именно: дали подаденото съобщение съдържа
невярна и заблуждаваща информация, като на практика в случая я правят невъзможна или
АУАН и НП не притежават необходимото съдържание относно установеното деяние като
конкретно поведение на извършителя, индивидуализирано в изпълнителната си форма и с
конкретните си съставомерни елементи, съответстващи на фактическия състав на словесно
описаното деяние, чиято правна квалификация изпълва материално-правната норма на чл.28
ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Липсват конкретни твърдения за осъществени обективни елементи,
които са съставомерни признаци от обективната страна на състава на административната
норма, която е нарушена, а именно в този смисъл единствено се преценява законодателното
изискване за точно описание на нарушението.
Административно наказващия орган е посочил датата и мястото на извършване
на нарушението, но не е посочил конкретно и точно какво е извършил нарушителя, което да
бъде преценявано като подаване на неверни или заблуждаващи данни на тел. 112.
Непосочването на обективните белези на извършеното деяние, вменено като
административно нарушение, представлява съществено нарушение във формата на НП и е
достатъчно самостоятелно основание обжалваното постановление да бъде отменено. В този
смисъл, за да е наясно съдът какво точно следва да установява и да прецени доказателствата
по делото, следва да е ясно какво е приел за неверен и заблуждаващ сигнал АНО. Описание
в тази насока с нужната пълнота и яснота обаче липсва. В този смисъл е нарушено правото
на защита, а от друга страна се препятства и съдебната проверка на наказателното
постановление, доколкото съдът е ограничен във възможността да направи преценка за
какво нарушение е наложено наказанието, респ. дали е наложено законосъобразно.
Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението
не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, или от съб-раните
пред съда доказателства, а извеждането на обективните и субективни признаци на
нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в Акта
за установяване на административно нарушени и Наказателното постановление.
Според състава на съда, така констатираните нарушения на материалния закон
са от категорията на съществените, тъй като ограничават пряко правото на защита на
жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере колко на брой и какви конкретни
по вид нарушения са му вменени като извършени, съответно да организира и реализира
защитата си в пълен обем. От друга страна нарушенията правят невъзможна и съдебната
преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно подлежащите на
доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и достоверността на самите
доказателства. При така изложените съображения, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло, без разглеждане на спора по същество.

3
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН( ред. ДВ бр. 109
от 2020г.), жалбоподателя има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с депозираната
жалба, а в последствие потвърдена в хода на съдебните препия. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие,
в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400лв.

Водим от гореизложено и на основание чл. 63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 271-
23-5 от 23.І.2023г. на ВПД Началник на РУ Харманли при ОД МВР Хасково, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение сер.АД № 271-23-5 бл. №
348978 от 09.І.2023г., с което на К. М. С. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание
чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2
000лв. за това, че :
“На 02.І.2023г. около 10.25ч. в гр. Симеоновград е позвънил на тел.112 от
личния си телефон *****, като се представил с друго име Семко Радко Кънчев и подава
неверни данни.
с което е нарушил чл. 28 ал.1 от ЗНССПЕЕН.”

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково , да заплати на адв. Г. С. при АК Хасково за
осъществена по реда на чл. 38ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата правна помощ,
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съ-
общението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4