МОТИВИ към НОХД №1427/2011 г.:

Обвинението е против подсъдимия Й.Т.Б. *** за престъпление по престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 22.01.2009 г. в гр.Пазарджик, в служба „КАТ-ПП”-Пазарджик, пред М.В., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-Свидетелство за основно образование серия Д №0054872, рег. №506/26.06.2002 г., издадено от 65 СОУ „Х.С.” гр.С., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Васил Кръстев не се явява. Назначеният слубен защитник поддържа становище, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.   

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 12.10.2009 г. подсъдимият В. К. посетил офиса на ЕТ „Авто Мото Клуб- Н. Н.” и се записал на курс за придобиване на СУМПС като представил и необходимите за това документи.

През м.юни 2008 г. подсъдимият Й.Т.Б. се записал  в ЕТ „Бори-Л.М.”***, за да  да завърши шофьорски курс и да се сдобие със свидетелство за управление на МПС, но нямал завършено основно образование. За тази цел, съгласно изискванията на чл.151 ал.2 от ЗДП и Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра на транспорта, при записване подсъдимият Б. представил комплект с  необходимите  документи, сред които имало и заверено копие на свидетелство за завършено основно  образование серия Д бланков № 0054872, рег. №506/26.06.2002 г., издадено от СОУ „Х. С” гр.С.

Записването в школата ЕТ „Б.–Л.М.”*** ставало в офиса. В регистъра на фирмата подсъдимият Й.Б. бил записан под №72/18.06.2008 г. за започване на курса. След завършване на курса копието на диплома за основно образование се предавало в ДАИ.

На 22.01.2009 г. подсъдимият Б. отишъл в Сектор „Пътна Полиция” КАТ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, пред свидетелката В., за да подаде документи за издаване на свидетелство за управление на МПС, където представил попълнено вече Заявление №А03274574-1-587/22.01.2009 г. за издаване на ДСБГ, декларация, че не притежава друго валидно СУМПС, карта за медицински преглед, удостоверение за завършен курс по теория и практика,издадено от ЕТ ”.-Л.М.”, удостоверение за завършен курс за долекарска помощ, копие от Свидетелство за основно образование серия Д бланков № 0054872, рег. №506/26.06.2002 г., издадено от СОУ „Х. С.” гр.С., с частна заверка „вярно с оригинала”, положена лично от подсъдимия. Заявлението свидетелката В. входирала с №1-587/22.01.2009 г.

При подаване на документите свидетелката В. се усъмнила в истинността на предоставеното свидетелство за основно образование, макар, че подсъдимият Б. представил и оригинал на дипломата за основно образование. Било отправено запитване до РИО-гр.София.

Впоследствие въз основа на подадените документи, на 30.01.2009 г. на подсъдимия Й.Б. били връчени СУМПС №*********/23.01.2009 г. и контролен талон №3399746/23.01.2009 г.

При направената справка в РИО София  било  установено, че в гр.София не е съществувало и не съществува 65 СОУ „Х. С.. В регистрационната книга за издадени свидетелства за завършено основно образование на 65 ОУ „Св.св.К. и М.” Бусманци няма рег. №506/26.06.2002 г. и няма записан ученик с името Й.Т.Б., както че и същият никога не се е обучавал в 65 ОУ „Св.св.К. и М.”. Името на 65 ОУ е „Св.св.К.и М.”, а не „Х..С.”. Няма съответствие  между печатите

По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на което е видно, че подписът върху ксерокс-копие на свидетелство за основно образование, с.Д №0054872 рег. №506 от 26.06.2002 г на името на Й.Т.Б. *** е положен от Й.Т.Б.. Ръкописния текст „Вярно с оригинала” в ксерокс-копие на Свидетелство за основно образование серия Д №0054872 рег. №506 от 26.06.2002 г. на името на Й.Т.Б. *** е положен от Й.Т.Б..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите  Л.М., М.В., заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

От показанията на свидетелката В. е видно, че подсъдимият Б. при подаването на заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС е представил  копие на Свидетелство за основно образование серия Д №0054872, рег. №506/26.06.2002 г., издадено от 65 СОУ „Х. С.” гр.С. издадено на негово име. Подсъдимият лично пред нея е заверил копието.

Последното се установи и от заключението на почерковата експетиза, което вещото лице поддържа в съдебно заседание.  

От изпратения отговор от РИО София е видно, че в гр.С. не е съществувало и не съществува 65 СОУ „Х. С.. В регистрационната книга за издадени свидетелства за завършено основно образование на 65 ОУ „Св.св.К. и М.” Бусманци няма рег. №506/26.06.2002 г. и няма записан ученик с името Й.Т.Б., както че и същият никога не се е обучавал в 65 ОУ „Св.св.К. и М.”. Името на 65 ОУ е „Св.св.К. и М.”, а не „Х..С.”. Няма съответствие  между печатите

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият Й.Т.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като че на 22.01.2009 г. в гр.П., в служба „КАТ-ПП”-П., пред М.В., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-Свидетелство за основно образование серия Д №0054872, рег. №506/26.06.2002 г., издадено от 65 СОУ „Х. С.” гр.С., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Безспорно е, че инкриминираното свидетелство за завършено основно образование представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и в опраделена форма. Но същият е неистински, тъй като не е издаден от лицето посочено, като негов автор. С представянето на документа по предназначение пред съответния служител е бил ползван от подсъдимия, за да удостовери наличието на завършено от него основно образование, което да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Й.Б. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, добрите характиристични данни, както мотивите за извършване.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Й.Т.Б. за извършеното престъпление от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимия Й.Б., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.  

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Й.Б. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 125 лева, платими в полза на държавата, от които 110 лева по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик и 15 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.   

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: