№ 374
гр.Я., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Т.С.Т.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20232330102858 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЗАД ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, срещу Щ. Б. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр.Я., ул. *** с правна квалификация чл. 500, ал.1, т.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.422 от
ГПК за сумата 399,70 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ , по щета № ***, ведно със законната
лихва върху главницата от 18.07.2023 год.до окончателното изплащане. Твърди, че на *** в гр.Я.,
по ул. „***“ и ул. „ ***“ се движи МПС „***, управлявано от ответника Д.. До № 34 на ул. ***
водачът Д. в следствие на употребата на алкохов , не упражнява достатъчен контрол върху
управляваното от него МПС и блъска паркирано МПС марка „***“ , модел „*** в резултат на
което са настъпили материалнти щети по „***“ , модел „*** . Виновният водач е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. По отношение на лек
автомобил „***“ , модел „*** ищецът е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица, валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие, поради което е заплатил обезщетение в размер на 399,70 лв. на
собственика на увредения автомобил. Подадено е заявление по чл.410 от ГПК и е обазувано ч.гр.д.
№ *** год. по което е издадена заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение. Срещу
издадената заповед, ответникът е възразил писмено по чл.414 от ГПК , че не дължи изпълнение. От
съда се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 399,70 лв.
главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка Гражданска отговорност по щета № ***. Ищецът претендира и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 18.07.2023 год. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока за отговор ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска, като
възразява, че заявеното обстоятелство, че ответника е управлявал МПС след употреба на алкохол
не се установява от представените доказателства. В протокол за ПТП № ***/*** год. е посочено че
ПТП е настъпило на ул. „*** , а в споразумението по НОХД № *** год. е посочено, че ПТП е
настъпило на ул.“***“ до № 25.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмено становище заявява, че поддържа иска и
1
се иска неговото уважаване и присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство и в заповедното производство
В с.з. ответникът се представлява от особен представител, чрез когото оспорва иска,моли
за неговото отхвърляне. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява
описаните в исковата молба фактически обстоятелства а именно, че ПТ П е станало на ул. „***“ , а
не на ул. „ ***“
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства на *** год. е
настъпило ПТП в гр.Я., ул. „***“ до № 34 между МПС управляваното от ответника МПС марка
„*** и паркираното МПС марка „***. Към датата на застрахователното събитие , МПС марка
„*** имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД,
полица BG/*** като в резултат на ПТП са причинени материални щети.
За настъпилото ПТП е съставен протокол № 1*** от сектор ПП при ОДМВР Ямбол, видно
от който виновен за ПТП е водачът на МПС марка „***.
На ответника е съставен АУАН сер.GA№ *** за това, че на *** год. в 08:20 часа в гр.Я. по
ул. „*** в посока къв ул. „***“ управлява л.а. „*** , като не упражнява достатъчно контрол върху
управляваното МПС , в следствие на което блъска паркиран в ляво л.а. „***с което реализира ПТП
с материални щети – нарушение на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 от ЗДвП.
На ответника е съставен и АУАН сер.GA№ *** за това, че на *** год. в 08:20 часа в гр.Я.
по ул. „***“ е след това по ул. „***“ управлява л.а. „*** с концентрация на алкохол в кръвта 1,72
промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 фабр. № *** – нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С Определение по НОХД № *** год. ЯРС е одобрил споразумение при което Щ. Б. Д. се
признава за виновен , за това, че на *** год. около 08:20 часа в гр.Я., по ул. „***“ управлявал л.а.
„*** с концентрация на алкохол в кръвта 1,94 промила, установено с протокол за физико-химична
експертиза № *** год. на НТЛ при ОДМВР Ямбол – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
По повод настъпилото ПТП, собственика на увреденото МПС, л.а. марка „*** , е подал
уведомление за щета вх.№ *** год. за заплащане на претърпените от ПТП имуществени вреди. По
повод уведомлението при застрахователя ищец била образувана щета № ***. На 04.04.2022 г.
експерти на ищцовото дружество извършили оглед на увредения лек автомобил, съставили Опис-
техническа експертиза по щетата, като описали увредените детайли. „ЗАД ОЗК – Застраховане“
АД определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 399,70 лв. С платежно
нареждане № *** год. сумата от 399,70 лв. е изплатена по сметка на собственика на автомобила –
С.И.К..
От приложената към исковата молба застрахователна полица № BG/***се установява, че
към датата на настъпването на ПТП автомобила управляван от ответника имал валидна сключена
застраховка „ГО“ на автомобилистите с ищцовото дружество. Също така страните не спорят, че
във връзка с настъпилото ПТП и установеното управление на МПС от ответника след употреба на
алкохол от органите на полицията 1,94 промила
От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява, че мястото на
настъпване на ПТП е гр.Я., ул. *** до дом № 34, като примчина за това е загуба на контрол над
управлението на л.а. Волво от страна на водача му., като изплатеното застрахователно
обезщетение е в рамките на средните пазарни цени към момента на ПТП.
От разпита на свидетеля П. Х. се установява, че той е управлявал автомобила си зад този ,
управляван от ответника и е възприел как автомобила на ответника кривва настрани и удря друга
кола – ***, кото е била паркирана. След ПТП ответника не спира, а продължава двигжението си ,
последван от свидетеля, който мегждувеменно се е обадил на служители на полицията, които
пристигнали на място и спрели автомобила на тветника на ул. „***“
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е по чл. 500,ал.1,т. КЗ. Съгласно този текст освен в
случаите по чл. 433, т. 1 , застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
2
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества или да е
напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е
задължително по закон. Твърдението на ищеца в исковата молба е, че ответника освен,че е
извършил нарушение на ЗДвП, виновно се е отклонила от проверка за алкохол,което обосновава с
факта на напускане на мястото на ПТП, както и че е напуснал мястото на настъпване на ПТП-то
преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, като е напуснал същото, като
посещаването на местопроизшествието е задължително по закон.
В процесния случай не се спори между страните , че към релевантния момент на ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между ищеца и собственикът на управляваното от ответника МПС. Не
се спори, че и по образуваната в резултат на ПТП щета на собственика на увреденото МПС е
изплатена сумата от 399,70 лв. Също така страните не спорят и по механизма на настъпването на
ПТП-то.
Съдът не споделя доводите на особения представител на ответника, че ответника не е
управлявал МПС след употреба на алкохол и че ПТП е настъпило на ул.“***“ до № 25, а не на ул.
„***.
Управлението на МПС след употреба на алкохол се доказва както от съставения АУАН
GA№ ***, от *** год., талон за изследване № ***/*** год. и споразумение по НОХД № *** год. по
описа на ЯРС.
Безспорно е установено и мястото на настъпване на ПТП – гр.Я., ул. *** до № 34. Това е
видно както от АУАН GA№ ***, от *** год, от заключението на съдебно автотехническата
експертиза и от показанията на разпитания по делото свидетел.
На ответника са съставени два АУАН - GA№ *** за допуснатото ПТП на ул. *** до № 34 и
АУАН сер.GA№ *** за това , че е управлявал МПС след употреба на алкохол по улиците „***“ и
„***“. От заключението на автотехническата експертиза се установява и причинно следствена
връзка между механизма нанъстапване на ПТП и щетите по л.а. „***“ с рег.№ ***
По отношение размерът на дължимото обезщетение е меродавна стойността на вредите към
момента на настъпването им, като видно от АТЕ същите са на стойност 447,80 лв., като ищеца
претендира по-малка сума в размер на 399,70 лв. Така исковата претенция в размер на 399,70 лв.
следва да се уважи в пълния й размер, поради липса на доказателства за направено плащане от
ответника към ищцовото дружество, в едно със законната лихва, считано от датата подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 18.07.2023 год. до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски в пълен размер. В настоящия
случай са представени доказателства за направени разноски за оказаната на ищеца правна защита и
съдействие в размер на 1460 лв. в исковото производство и 505 лв. в заповедното производство.
Предвид изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Щ. Б. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр.Я., ул. *** че същият дължи на „ЗАД ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ***, с адрес:
гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, сумата от 399,70 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ , по щета №
***, ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2023 год.до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед № *** год.за изпълнение на парично задължение по по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Щ. Б. Д., ЕГН: ********** да заплати на „ЗАД ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ***, с адрес: гр. София , сумата от 505 лв. – разноски, направени по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, както и сумата от 1460 лв. – разноски в настоящото
3
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4