Р Е Ш Е Н И Е
№ 1273
гр. Пловдив, 03.07.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на единадесети май през две хиляди двадесетат
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 2782 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано по жалбата на П.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Експертно Решение по годността за военна служба /служба в
доброволния резерв/ № ВС - 807/19.04.2022 год. на Централната военномедицинска
комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия (ВМА) – София.
В жалбата се изтъкват доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен, постановен в противоречие на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения, и необоснован. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно оспореното експертно решение.
Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. В съдебно
заседание П.С.С. се явява лично и с пълномощник адв. Т., който поддържа
жалбата.
Ответникът – Централна военномедицинска комисия към
ВМА – София, чрез юрк. Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
На 25.03.2022г. е издадена здравно-производствена
характеристика от ЗА Командир на военно формирование 42000 – Карлово, с
рег.№3-520, от която е видно, че П.С.С. постъпва на служба през 2001г. Посочено
е, че С. изпълнява в пълнота професионалните си задължения и поставените му
задачи. Покрива изискванията за заеманата от него длъжност, психически и
физически здрав. Командването е запознато със заболяването му, но то не пречи С.
да изпълнява задълженията си в пълен обем.
В здравната част на здравно-производствена характеристика се посочва, че
П.С. е диагностициран със заболяването „сънна апнея“ в МБАЛ гр.Карлово през
2018г. Използва апарат за сънна апнея и от тогава е без оплаквания. Насочен е
към МБАЛ-Пловдив към ВМА София-вътрешна клиника. Пролежал 3 дни и изписан с препоръка към пулмология към
ВМА-София. С. е приет в клиника по пневмология и фтизиатрия при ВМА-София,
консултиран е с УНГ, опериран – увулопалатопластика. В тази връзка е представен
за изготвяне на протокол за експертно решение пред ЦВМК-София.
Издаден е протокол № 106/14.04.2022г. на ЛКК-клиника
по пневмология и фтизиатрия ВМА-София за представяне пред ЦВМК – ВМА – София за определяне годността за военна
служба, с диагноза „обструктивна сънна апнея, тежка степен“.
На 15.04.2022г. от ЗА „Командир на военно формирование
42000“ Карлово е изпратено писмо № 3-654/15.04.2022г. до Председателя на ЦВМК –
София, в което е посочено, че се изпраща военнослужещият П.С. от военно
формирование 42000 – Карлово, за освидетелстване за годност за военна служба.
На 19.04.2022г. е изготвен Протокол изх.№75 от
заседание на ЦВМК, подписан от всички членове на комисията, с което е
определено, че ефрейтор П.С.С. е негоден за военна служба по р. G 47.3, част I от Медицински стандарт МС/2018г.
С експертно решение по годността за военна служба №ВС-807/19.04.2022г.
/ л.20/ ЦВМК при ВМА с председател д-р Филипов, по отношение на
освидетелствания – ефрейтор П.С., е прието, че на основание Медицински
стандарти, приложение №1 от Наредбата за военномедицинската експертиза
освидетелстваният е „негоден за военна служба по р. G 47.3, част I от
Медицински стандарт МС/2018г.
Експертното решение е издадено поради общо заболяване.
За нуждите на съдебното производство е допусната и
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Експертът посочва, че при обструктивната
сънна апнея болният спира да диша, докато спи, защото мускулите в областта на
гърлото се отпускат и колабират, при което горните дихателни пътища се запушват
и притокът на въздух от устата и носа към белия дроб спира. Механизмът на апнея
в тези случаи е подобен на този, в който някой е хванал друг за гърлото и го
души. Спадането на кислорода в кръвта вследствие на това задушаване възбужда мозъка
и предизвиква едно кратко събуждане (микросъбуждане), което спящият не си
спомня и дори не осъзнава, че се е случило. Микросъбуждането служи на организма
да изпрати импулс до колабиралите мускули, да се повиши тонусът им и да се
отпушат горните дихателни пътища. Така дишането се възстановява и болният
продишва. Изпълняваните от С. трудови функции не способстват за развитието на обструктивната сънна
апнея. Лечението на сънната апнея не води
до пълно излекуване, а до поддържането на болестта в нормални граници.
Основният метод е така наречената РАР-терапия (от англ. „Positive Airway
Pressure” или “Позитивно въздушно налягане в дихателните пътища”). При нея
болният диша с маска докато спи. Тази маска се поставя на лицето и се свързва с
апарат, който подава стаен въздух под налягане, т.е. в по-голям обем.
Навлизайки в дихателните пътища в областта на гърлото, този въздух разделя
отпуснатите и колабирали мускули и създава нещо подобно на въздушна протеза,
благодарение на която болният от сънна апнея не хърка и диша нормално, докато
спи. Ако С. нощно време спи с автоматичен „СРАР“, сънят му ще бъде пълноценен и
заболяването му по никакъв начин няма да пречи същият да изпълнява служебните
си задължения.
Допълнително в съдебно заседание, вещото
лице потвърждава заключението си, като посочва, че П.С. спазва медицинските
препоръки и спи със специалния апарат, с помощта па който контролира
заболяването си. По време на прегледа, който е извършен на жалбоподателя,
същият е бил напълно адекватен, въпреки проточилия се във времето преглед и
частта на деня, в който е бил извършен, а именно на обед.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Експертно решение по годността
за военна служба № ВС-807/19.04.2022г. на Централната военномедицинска комисия
при Военномедицинска академия, т.е. акт от посочените в чл.16
от Наредба Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинската експертиза. Издаваните от ЦВМК актове по отношение
индивидуалната годност за военна служба разкриват белезите на индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК от вида на
констативните. Това е така, тъй като годността, която тези актове установяват е
факт, от значение за правото на съответното лице да полага труд на съответната
служба (в случая кадрова военна служба). Решението, с което се сочи
освидетелствания „негоден” за военна служба непосредствено засяга правото на
труд. В случая оспореното решение безспорно засяга пряко и непосредствено правата
на жалбоподателя, защото отрича годността му за военна служба, каквато
изпълнява.
Волеизявлението изхожда от орган, овластен от закона
да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на ЦВМК в
качеството ѝ на орган на военномедицинската експертиза по издаване на
актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба №Н-6 от
13.02.2018г. за военномедицинската експертиза, приета от МС въз основа заК.а
делегация. Според чл.3 от посочената Наредба, военномедицинската експертиза
(ВМЕ) е дейност, извършвана от военномедицинските експертни органи, въз основа
на медицински стандарти – МС, приложение №1 за медицинско освидетелстване на
изброените категории лица, вкл.военнослужещи. При освидетелстване на лица ЦВМК
действа като общ ТЕЛК за военнослужещи – чл.10 от Наредба №Н-6/2018г, чл.16
ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ). Актът подлежи на пряк съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК
(подобно на актовете на НЕЛК) не подлежат на обжалване по административен ред.
Следователно те
подлежат на оспорване направо по съдебен ред (чл.112, ал.1, т.4 от Закона за
здравето). Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок. Предвид изложеното, жалбата на П.С. срещу
Експертно решение по годността за военна служба № ВС-807/19.04.2022г. на ЦВМК
при ВМА е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че административния
акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон. Това е така, тъй
като от събраните по делото доказателства и приетата съдебно-медицинска
експертиза, която е изготвена от вещото лице д-р М.Б., която се кредитира от
настоящата съдебна инстанция като професионална и обективна и която не се
оспорва от страните по делото, не се установяват предпоставките на материалния
закон, които са мотивирали административния орган да приеме, че оспорващия е
негоден за военна служба по р. G 47.3, част I от Медицински стандарт МС/2018г.
Вземането на решения за индивидуална годност за военна
служба е регламентирано в чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-6. Според тази заК.а
разпоредба ЦВМК има право да вземе решение за индивидуална годност за военна
служба като се имат предвид следните предпоставки: заболяването следва да е
стабилизирано (по клинични и лабораторни данни към момента на
освидетелстването) и да не крие опасност от внезапна загуба на
работоспособност, заболяването следва да не изисква чести изследвания и лечебни
курсове, водещи до продължителни отсъствия от работа, като тези факти не са
взети предвид в процеса на взимане на решението.
За да мотивира издаването на оспореният
административен акт, административният орган е приел, че оспорващият негоден за
военна служба по р. G 47.3, част I от Наредба №Н-6/2018г., съгласно който
военнослужещи и резервисти, офицерски кандидати, сержанти (старшини от ВМС) и
войници (матроси), курсанти при нарушения на съня са негодни за военна служба.
Тази констатация е установена с Протокол за освидетелстване годност за военна
служба при промяна на здравословно състояние извън медицинските стандарти (след
заболяване) изх.№ВС 807/19.04.2022г. на ЦВМК (л.26 по делото), с който на
оспорващият е поставена диагноза „обструктивна сънна апнея, тежка степен“. Тази
констатация, обаче, не се установява да е надлежна, тъй като вещото лице, което
е извършило преглед на оспорващият и се е запознало с медицинската
документация, дава заключение, което не се оспорва от страните по делото, че
оспорващият спазва медицинските препоръки и спи със специалния апарат, с
помощта на който контролира заболяването си. При това положение сънят му е
пълноценен и заболяването му по никакъв начин няма да пречи т да изпълнява
служебните си задължения. По време на прегледа, който е извършен на
жалбоподателя, същият е бил напълно адекватен, въпреки проточилия се във
времето преглед и частта на деня, в който е бил извършен, а именно на обед.
При така посоченото съдът изгражда решаващите си
мотиви възприемайки приетото заключение по назначената СМЕ.
В случая р. G 47.3, част I от Наредба №Н-6/2018г. не
може да бъде приложена по отношение на оспорващият, тъй като безспорно неговото
обективно здравословно състояние не попада в описанието, което е посочено като
основание да се приеме, че оспорващият е негоден за военна служба.
При наличието на заболяване, което попада в р. G 47.3,
част I от Наредба №Н-6/2018г., административният орган е следвало да съобрази
обективното състояние на оспорващият. Следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състав, който както стана дума по-горе няма специализирани медицински
знания, изцяло споделя констатацията на вещото лице, че С. към момента
контролира заболяването си. В тази връзка по разбиране на настоящата съдебна
инстанция следва да се направи нова обективна преценка дали оспорващия е годен
за военна служба, като се прецени обективното му състояние след извършване на
повторно освидетелстване от компетентния административен орган.
Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че в здравно-производствена характеристика,
подписана ЗА Командир на военно формирование 42000 – Карлово, с рег.№3-520, изрично
е посочено, че П.С.С. изпълнява в пълнота професионалните си задължения и
поставените му задачи. П.С. покрива изискванията за заеманата от него длъжност,
психически и физически здрав е. Командването е запознато със заболяването му,
но то не му пречи да изпълнява задълженията си в пълен обем.
От фактите и материалите по делото категорично се
установява, че П.С. е напълно годен за военна служба и за освобождаването му от
такава няма налично годно правно основание.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че оспореното Експертно Решение по годността за военна служба /служба в
доброволния резерв /№ ВС-807/19.04.2022 год. на Централната военномедицинска
комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия (ВМА) – София е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски.
В хода на производството, по делото е представен
списък на разноските с посочен заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500
лева , депозит за вещо лице в размер на 250 лева, доплащане за повече от две
съдебни заседания в размер на 500 лева и 10 лева ДТ. В отделна молба са
допълнени разноски от 150 лв. за доплащане за вещо лице. Съгласно чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата ѝ редакция) при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
Доколкото по делото са проведени повече от две съдебни заседания, следва
ответника да бъде осъден да заплати на жалбоподателя и разноски за доплащане за
повече от две съдебни заседания в размер на 500 лева.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски за заплатено
възнаграждение за един адвокат. Що се отнася до възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
Аргументите на съда в тази насока са, че с оглед броя
на проведените съдебни заседания, събираните и представени доказателства,
уговореният и заплатен от жалбоподателя размер от 1500 лв. на адвокатското
възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован". На жалбоподателя следва да бъдат присъдени общо
разноски в размер на 2410 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на П.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, Експертно Решение по годността
за военна служба /служба в доброволния резерв/ № ВС - 807/19.04.2022 год. на
Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия (ВМА)
– София.
ОСЪЖДА
Военномедицинска академия София да заплати
на П.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2410 лв. /две
хиляди четиристотин и десет лева / разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страни
ПРЕДСЕДАТЕЛ: