№ 562
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901306 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 вр. чл. 1 ал.1 т.13
ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от
„СТАНИЛОВ" ЕООД, ЕИК ********* (в открито производство по
несъстоятелност по т.д. № 1889/2020 г. по описа на СГС), със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, ул. „Майстор Алекси Рилец", №10,
представлявано от управител С.Х.В. и синдик Е. Г. Т., чрез адв. М. К.(ВАК)
със съдебен адрес: ****** срещу „ОДЕСОССТРОЙ" ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково 9154, ул. "Здравец", № 4,
представлявано от управителя А. И.У., чрез адв. В. (САК) със сл. адрес
****** за присъждане на следните суми:
• 250 677,58 лева, претендирана като сборно обезщетение за
некачествено изпълнение на превъзложени с договор от 03.08.2017г.
строително-монтажни работи на главен канализационен клон I и клон 120 от
обект: „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена
станция и довеждащ колектор до ПСОВ - етап 1 А", формирано от разходи,
направени за ремонти и необходими за отстраняване на скрити дефекти,
които не са били ремонтирани след обявяването им в периода 19.10.2018 г. -
18.01.2019 г.;
• 11 601,79 лева, представляваща лихва за забава върху част от това
обезщетение в размер на 111 675,02 лв., за която възложителят е поискал
плащане с покана, за период на забавата от 18.11.2019 г. до 25.11.2020 г.;
• законната лихва за забава върху цялата главница от 250 677,58, за
периода от завеждане на иска до окончателното плащане(в полза на масата на
1
несъстоятелността по сметка на неплатежоспособния търговец с IBAN: BG05
SOMB 9130 1069 2431 01 в „Общинска банка" АД).
Ищецът „СТАНИЛОВ" ЕООД , твърди, че като участник в
неперсонифицирано обединение „ВиК Тръстеник 2014" ДЗЗД поел
изпълнение на възложените на консорциума работи по изграждане и
реконструиране на водопроводната мрежа, дъждовна канализационна мрежа,
сградни отклонения, улични оттоци, канализационна помпена станция и
обслужващ път по договор с Община Долна Митрополия за изграждане на
проектирания инфраструктурен обект: „Канализационна и водопроводна
мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ -
етап I А". За да изпълни ангажимента към съдружниците си, ищецът
договорил с ответното дружество „Одесосстрой" ООД възлагането на
конкретни СМР, които били конкретизирани с описание на видове работи,
количества и единични стойности и точното им местонахождение по
участъци от трасето на канализацията в количествено-стойностни сметки
(КСС) в три приложения към рамковия Договор от 03.08.2017г., включващ и
специфични уговорки и стандартизирани общи условия за строителни услуги
на МФИК (FIDIC). След като ответникът изпълнил строителните дейности и
фактурирал предложеното на възложителя си изпълнение с три фактури, по
повод подготовката на предаването на цялостното изпълнение на главния
възложител се установили множество дефекти, които ищецът обявил, но
изпълнителят не отстранил и това наложило отстраняването им да бъде
извършено за негова сметка. Първоначално установените недостатъци на
изпълнените съоръжения били признати на 19.10.2018г. между представител
на консорциума – главен изпълнител (Обединение „ВиК Тръстеник 2014") и
подизпълнителя, но въпреки поканата за спешна поправка с писмо изх.№
248/06.12.2018г., ремонт не последвал, а превъзложителят започнал сам да
подменя лошо изпълнените работи, за да отговори на предписанията на
строителния надзор до насрочената дата за приемане на целия обект на
21.12.2018г., като уведомил с писмо от 13.12.2018г.(с приложен опис на
пропаднали участъци) бездействащата страна, че ремонтът остава за нейна
сметка. Въпреки заявената готовност да съдейства, потвърдена с писмо от
14.12.2018г., подизпълнителят не предприел очакваните ремонти и това
наложило ищецът да изпълни цялостно всички поправки и подмени на
пропаданията, като разходите му достигнали стойност от 53 399.76лв, която
префактурирал за сметка на изпълнителя. След началното ремонтиране и
предаването на обекта на главния възложител във вид, позволил въвеждане в
експлоатация, отново се проявили недостатъци, препятстващи ползването,
констатирани от главния възложител в протокол от 18.01.2019г., като след
обявяването им на подизпълнителя с писмо изх. № 23/07.02.2019г. не били
извършени никакви действия, затова възложителят наел друг строител да
извърши необходими ремонти, като договорил на 20.05.2019г. със
„Стройкомерс Плевен" ЕАД подмяна на повредени участъци и се задължил да
заплати строително-монтажни работи възлизащи ориентировъчно на общата
сума от 68 062,52 лв., а на 31.10.2019г. изпратил нотариална покана, с която
поканил допусналия некачествено изпълнение строител да му възстанови
сумата от 111 675,02 лв., представляваща разходи за отстраняване на
дефектите до този момент(вкл.и първоначалните ремонти остойностени и
2
префактурирани за сметка на изпълнителя). В последствие некачествено
изпълнение отново се проявило и било обявено от инвеститора, а след
разменени писма ответникът изрично отказал да ремонтира некачествените
участъци на своето изпълнение и това наложило претенцията на главния
възложител( подновена с писма изх.№ РД 15-1885/13.03.2020 г. и изх.№ РД
15-1885(1)/27.03.2020 г.) да бъде удовлетворена с ново възлагане на ремонти
на друг изпълнител „ИСА2000“ЕООД за поправка на лошо изпълнени от
ответното дружество строително-монтажни работи, за които ищецът се
задължил по проформа фактура №12/24.02.20г за обща цена 152 477,77лв. с
ДДС.
Като счита, че задържаните при фактуриране гаранционни суми
(предмет на друг спор между същите страни) не покриват цялата отговорност
на изпълнителя за дефекти, ищецът претендира за присъждане на
необходимите средства за ремонта на недостатъците без отчитане на вложени
материали до сбор от 250 677,58лв.(формиран от 51147,31 лв., стойност на
изпълнени от ищеца ремонти по първия протокол, 88 523,82 лв., стойност на
възложени за ремонт на първия нов изпълнител преди издаване целия обект и
111006,45 лв. стойност на възложения ремонт на втория нов изпълнител след
въвеждането в експлоатация).Тази сума се иска като обезщетение за
некачествена изработка на конкретните участъци, така както са
индивидуализирани в уточняващите молби, наред с обезщетение за забава
само върху сумата, която е била изрично поискана като компенсация в хода
на недовършените ремонти.
Ответникът „ОДЕСОССТРОЙ" ООД оспорва претенцията, като се
позовава на одобрено при приемане от възложителя изпълнение, оспорва
участието си в констатирането на каквито и да е дефекти и счита, че
изготвени от други лица документи не го обвързват, като именно неговото
изпълнение е било прието и от главния инвеститор при сертифициране на
обекта, като съответно на предвиденото проектиране. Твърди, че всички
посочени от ищеца дефекти се сочат след като е изтекъл фиксиран в договора
срок за обявяване на скрити недостатъци (365 дни от изтичането на 120
дневен срок за изпълнение, отчитан от 1.10.2017г.), а липсата на своевременна
рекламация изключва отговорността му за отклонения от качеството.
Насрещно сочи, че дори и да са се проявили дефекти в участъците, които той
е изработил, те не са причинени от лошо качество на изпълнените
строително-монтажни работи. Евентуално ответникът сочи като
предполагаема причина на периодично появяващи се и обявявани от главния
инвеститор дефекти на съоръжението лошото проектиране на иначе
добросъвестно изпълнена по предписания и спецификации на възложителя
услуга. Твърди че претендираните като недостатъци пропадания на тръби и
изплувания на шахти са резултат от пропуск на планиране на нужно
специфично укрепване в терен с високи нива на подпочвени води, които не са
били проучени предварително от главния изпълнител и проектант на цялото
съоръжение. Счита, че преценката на тази специфична характеристика не е от
компетентността на подизпълнител на конкретни технически работи по
одобрени строителни книжа, а без коригиране на основния проект всяко
ремонтиране, чрез ново изпълнение на същите работи няма да премахне
дефектите. Така оспорва пряката връзка на крайния негоден продукт на
3
изпълнението с каквото и да е извършено изпълнение, тъй като причината е
само изначално погрешно проектиране, за което обаче може да отговаря само
проектант, но не и технически подизпълнител, задължен да спази
проектирането. Евентуално твърди и небрежно възлагане на ремонтите за
негова сметка в размери, надхвърлящи пазарните разходи за такива дейности.
По същество процесуалният представител на ищеца пледира за
уважаване на исковете, като подробните си доводи излага в писмена защита.
Сочи като установени всички недостатъци и непълноти на възложените
работи, признати при протоколиране на рекламацията пред фактически
овластен представител на изпълнителя през 2018г., а в последствие
констатирани и като новооткрити дефекти в началото на 2019г. от
инвеститора и надзора, като се позовава както на потвърденото с нормативно
установен метод за обследване състояние на такъв вид съоръжения, така и на
показанията на разпитаните свидетели и двете заключения на експертите,
които са остойностили нужните ремонти по цените, договорени със самия
изпълнител и договорени с неговия заместник. Пълномощникът обосновава и
новите дефекти, проявили се по-късно през годината, които са открити от
главния инвеститор, и чието организирано отново от ищеца след отказа на
подизпълнителя ремонтиране е осуетено от усвояване на гаранцията по
главния договор и възлагане на нов главен изпълнител на ремонтните работи.
Излага и доводи по възраженията на ответника, като сочи установеното от
експертите причиняване на дефектите от неспазени технологични правила за
изработването на съответните видове работи и отклонение от проекта,
съответен на спецификата на овлажнената почва и обосновава отговорността
на прекия подизпълнител с поето от него задължение (в рамките на
специфичните клаузи и общите диспозитивни правила по FIDIC) да изпълни,
изпита и поддържа завършеното строителство, така че да не попречи на
цялостното изпълнение на обекта, като организира работата си под надзора на
опитен геодезист и конкретно задължението му за обявяване на нужда от
коригиране на проекта според условията на терена. Подробно са изложени и
доводи относно спазване на специалните уговорки на страните относно
сроковете за обявяване на проявили се скрити недостатъци, остойностяване
на необходимите ремонти и обезщетението за забава. Моли предявените
искове за бъдат уважени в цялост.
Пълномощникът на ответната страна също бланкетно поддържа
оспорването на претенцията и възражението си за точно изпълнение на
оферирания монтаж без избор на подходящи материали. В подробните
писмени бележки излага доводи срещу доказателствената стойност на
посочените от ищеца документи и категорично посочени от вещите лица
причини за повредите, установени при експлоатация на цялото съоръжение, а
не само на участъците, изпълнени от ответника в съответствие с възложените
му обеми, невключващи нито необходимите дренажи, нито водочерпене, нито
вида на специфичния материал за подложки в намокрена почва. Обосновава
се приемането на изпълнението без такива дейности, които не са предписани
нито от проектант, нито от надзорник, като ответникът счита, че спецификата
на превъзлагането само на конкретни, посочени в количествени сметки
работи изключва каквато и да е компетентност на подизпълнителя да
преценява избора на конкретните варианти на изпълнение, принципно
4
заложени в проектирането на съоръжението. С доводи за липса на доказано
каквото и да е задължение на изпълнителя да извършва невъзложено
укрепване, без което нито първоначално изпълненото, нито неудачно
ремонтираното съоръжение би могло да изпълни предназначението си, се
поддържа защитата срещу неоснователния иск. Допълнително ответникът е
изложил и подробни съображения относно задълженията на самия ищец като
основен изпълнител и участник в консорциума, натоварен с проектирането на
целия обект, които изискват именно от него да съобрази годността на проекта
и да дава предписания на строителя, както и относно разликата в последици
от евентуално неизпълнено задължение за информиране на възложителя и от
некачествено изпълнени работи. Отделно се обосновават възраженията за
пропуснат срок за обявяване на дефекти и за липса на подходящо извършени
разходи за ремонт, като се сочи заключението на вещите лица за извършване
на последната поправка по възлагане на главния инвеститор и то след
добавяне на допълнителните дейности, които ищецът не е предвидил нито
при началното възлагане, нито при излишните ремонти. Като се позовава и на
насрещните си вземания, надлежно приети в производството по
несъстоятелност на ищеца, счита че като изправна страна е имал право да
задържа каквото и да е свое изпълнение, дори и да е било породено някакво
задължение за отстраняване на недостатъци. Моли за отхвърляне на
неоснователните претенции в цялост.
Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото,
като ответникът е конкретизирал искането си по размер в списък по чл. 80
ГПК(л. 905), а пълномощникът на ищеца е допълнил бланкетното си искане в
писмените си бележки.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение № 426/20.03.2022г.(л.625). В първо
съдебно заседание (л.698) е утвърден устен доклад по проект(л.628-631),
съдържащ подробно изложение на твърденията на страните по фактите и
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите, както и изключването от предмета на делото на необосновано
отлагателно възражение, заявено от ответника като защита по чл. 90 ЗЗД.
Извън обсъдените при подготовката на делото обстоятелства съдът отчита и
новонастъпила промяна в статута на ищеца, чиято несъстоятелност е обявена
с решение от 28.09.2022г.по т.д. 1889/20г. на СГС, от който момент
правомощията на законния представител са отпаднали и занапред ищецът се
представяла само от синдика, който е препотвърдил и пълномощията на
адвоката по делото. Самостоятелно участие на синдика в настоящото
производство не се налага, тъй като макар и да е била обусловена от приемане
на насрещна претенция на ответника като кредитор в производството но
несъстоятелност, исков спор по нея не е очертан.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са безспорни фактите по съдържанието на сключени между
5
страните съглашения, така както са били удостоверени в съставени от
насрещните страни договори и отношенията, които ги предшестват: Община
Долна Митрополия възложила като обществена поръчка на
неперсонифицирано обединение „ВиК Тръстеник 2014" ДЗЗД, действало чрез
„Станилов" ЕООД, цялостно изпълнение на Инженерингова услуга по
изграждане на проектиран от изпълнителя инфраструктурен обект:
„Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и
довеждащ колектор до ПСОВ - етап I А", със споразумение № РД-12-
67/26.04.2017г., наричан „основен договор“ (л.18-130), включващ и
стандартизирани общи условия за технологично-оборудване, проектиране-
строителство на МФИК (FIDIC), както и специфични уговорки, между които
уговорка за сума за непредвидени разходи в клауза 13.5, необходими за
допълнителни работи за завършване на обекта наложени от писмени
предписания на инженера за преодоляване или намаляване на риска при
аварийни ситуации в към клауза 3.1(л.109) и специални клаузи 4.5 и 4.7за
контрол на геодезичните работи по отлагане на съоръжения върху терена и за
изключване на право за обявяване на подизпълнители извън посочените в
начална оферта на кандидата в конкурсната процедура (л.112).
Според вътрешно разпределение на функциите в консорциума(л.131-
148), ищецът „Станилов" ЕООД, като водещ участник в обединението поел,
заедно с друг участник, осъществяването на възложените на консорциума
работи включващи изграждане и реконструиране на водопроводната мрежа,
дъждовна канализационна мрежа, сградни отклонения, улични оттоци,
канализационна помпена станция и обслужващ път. Проектирането,
авторския надзор и техническите решения, както и доставката на материали,
машини и съоръжени също били разпределени между останалите участници.
За да изпълни своята част от споразумението на 03.08.2017г. като
главен изпълнител по основния договор, ищецът договорил с ответното
дружество „Одесосстрой" ООД (л.149-240) възлагането на конкретни СМР
като част от уговорените дейности, които били конкретизирани с описание на
видове работи, количества и единични стойности и точното им
местонахождение по участъци от трасето на канализацията в приложения-
количествено-стойностни сметки (КСС) за водопроводни клонове(прил. № 1),
битова канализация(прил. № 2) и земни и пътни работи (прил. 3) към
рамковия договор, включващ и специфични уговорки и стандартизирани
общи условия на МФИК (FIDIC). При това превъзлагане ответникът
недвусмислено е приел да се съобразява и с основния договор указан изрично
в раздел втори (л.151), както е поел задължение да предостави работна ръка,
строителна механизация и консумативи(„всички неща“ по см. на т. 7 от
първия раздел) и да изпълни действията по изработване на трасето и монтажа
на осигурените от възложителя(главен изпълнител) тръби, части и материали
с качество, съответно на спецификациите по основния договор, така че да
превъзлагащия работите възложител да бъде предпазен от каквато и да е
отговорност за изработеното(раздел 2). В раздел 7 е уговорено поетапно
приемане на изпълнение на всеки 7 дни след двустранно протоколиране на
фактически изработени количества(измервателни страници) и фактуриране по
договорените в КСС единични цени с удръжка на 10 % като гаранция за
добро изпълнение, която следва да се доизплаща на два транша при условие
6
на получено от главния изпълнител плащане – половината след получаване
на сертификата за приемане на обекта от главния инвеститор, а остатък след
изтичане и на срок за съобщаването на дефектите. Това договаряне също
включва специфични отклонения от типизираните общи условия на МФИК
(FIDIC), като конкретно превъзложителят е поел изцяло правата и
задълженията и на „инженер“( т.1.1.2.4 и т.3), изключено е обвързването на
сроковете за изпълнение от сроковете за плащане от възложителя(т.4.1),
превъзложен е ангажимента за геодезически контрол на изпълнението на
отлагане на терена (т.4.7) и е допълнен регламент за опосредствено
взаимодействие чрез инженера по главния договор с лица натоварени от
другите участници с правомощия за технически контрол и надзор за качество
и съответствие с проектите. Уговорено е поддържане на досие с отразени
писмено събития и обстоятелства, съответно на изисквания на закона, като в
случая според съда тази уговорка следва да се изтълкува като препращане
към ЗУТ, Наредба № 3 на МРРБ актове и протоколи по време на
строителството и НАРЕДБА № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на канализационни системи. Изрично в
отношенията между превъзложителя и подизпълнителя са изключени(л.159)
типизираните клаузи относно сертифициране на приетото изпълнение (като
те са заместени с уговорка в т.10 за двустранно протоколиране), клаузите
относно остойностяване на вреди поради повторно изпробване и неуспешни
проби, възможностите за промени и корекции по нареждане на проектанта,
договаряне на цени и плащания и оттегляне от договора на възложителя.
Няма спор, че ответникът е извършил строителни дейности, които са
предложени за приемане на три етапа. Първоначално са били документирани
с подписани от името на двете страни констативни протоколи без дати от
2017г. и 2018г. за част Канализация; и един за част Водопровод( л.242-
263),три протокола от 07.03.2018г. за дейности по трите приложения,
предадени до 12.01.2018г.(л.266-274). и три недатирани, но цитирани при
фактуриране с дати 05.06.2018г. протоколи за дейности по трите
приложения(л.277—286).
Така отчетените работи са остойностени от изпълнителя и фактурирани
с три данъчни фактури(№ ********** от 23.11.2017г., ********** от
08.03.2018 и № ********** от 06.06.2018г.), в които са приспаднати
уговорени удръжки от 10 % преди начисляване на ДДС. Няма спор, че
задълженията за заплащане на приетите работи по тези фактури не са
изплатени в цялост, но изискуемите остатъци са били приети като
неоспорими просрочени задължения на превъзложителя в одобрен от съд по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредиторите на вече
неплатежоспособния търговец, обявен с определение № 262307/22.04.2021г.
по т.д. 1889/19г. на СГС.
Същевременно, след фактурирането, доставчикът-изпълнител на
услугата е издал на 23.10.2018г. и кредитни известия (КИ№ ******, КИ №
********** и КИ N ******), с които са приспаднати включени във всяка от
трите фактури, но неизпълнени работи по 2бр. СКО, дезинфекция,
сигнализиране на изкопи и хидравлични проби на участъците от трасето и
съответно са коригирани стойности на приетото изпълнение и задържаните
суми(л. 269, 275,287).
7
Непосредствено преди тази промяна във фактурирането, на 19.10.2018г.
представители на ответника и на обединението, управлявано от ищеца, са
участвали в обстоен оглед(л.418), като са констатирани извършени от
„Станилов“ЕООД и от друго лице (Аква Темпус) работи по участъците,
възложени на „Одесосстрой“ООД, като изрично е било предвидено да се
премахнат от протоколираните вече дейности дезинфекцията на
водопроводите, хидравличното изпитване и сигнализирането с ленти.
Изявлението на ответника при това протоколиране е оспорено. Съдът е
разпитал като свидетел А. Л., който потвърждава пред съда, че е участвал в
този оглед като представител на консорциума по повод установяването на
дефекти по дейности, заложени в количествени сметки по договора за
превъзлагането, както и за работи, които подизпълнителят не бил извършил,
но били заложени за плащане. Свидетелят посочва, че самият той е бил
технически ръководител на обекта и е контактувал текущо със С.С.,
възприеман като негов колега за фактически действия по организацията на
работата от името на подизпълнителя(определяне на място на действията,
видовете технологични операции, работната ръка, приемане на материалите),
но нито той, нито С. участвали в документирането на приемане на работата,
извършвано от по- вишестоящ пълномощник - началник на обекта, назначен
от „Станилов“ЕООД. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Л., които
кореспондират и на признанието на работодателя на С.(л.666), като приема, че
документираните в протокола изявления на подизпълнителя са извършени от
лице, в рамките на обичайните за трудовите му функции действия по
организиране на фактическо изпълнение на строителни дейности за сметка на
ответното дружество. Явно е обаче, че предназначението на протокола е било
да се коригират стойностите, приети без резерви при предложеното по-рано
актуване, в което е участвал началника (подписал се за превъзложителя Б.Д.).
При съпоставката на съдържанието на двустранния протокол от 19.10.2018г.,
издадените по-рано протоколи за приемане на работи от края на 2017г. до
юни 2018г. (следващи точно спецификациите по сметките за възлагането към
договора) и кредитните известия към фактурите, се налага недвусмислено
извода, че споразумението за отпадане на част от протоколираните работи е
възприето от законния представител на изпълнителя, признал липсата на
основание за заплащане на работите, изрично посочени като неизпълнение
по т.6, т. 10, 11 и 13 от споразумителния протокол. Явно е, че дори и да не
бил овластен да представлява работодателя си, участникът в това
протоколиране се е погрижил съдържанието му да достигне до търговеца,
който с издаването на корекционните данъчни документи недвусмислено го е
възприел. Затова изразената в протокола воля от името на ответника е
потвърдена и съдът я съобразява като категорично признание, опровергаващо
верността на предходните протоколи, ползвани също за основание на
фактурирането за данъчни цели на изпълнението по сделката.
Признанията за ремонти и неизпълнението на част от вече приети като
изпълнени работи съдът съпоставя и с други, събрани по делото
доказателства. Видно от разпределението на участъците от ВиК системата
между обединилите се търговци, участващи в консорциума като главен
изпълнител, прието като неоспорен документ (л.735 и сл., л.765, л.805)
посочените в констативния протокол участъци по ул. Калиакра кл.97
8
действително са посочени като изпълнявани от Аква Темпус ООД, а към
първоначалното фактуриране не е било възможно да са проведени
приключващите дейности по дезинфекция и обезопасяване на участъците, тъй
като пробите са извършени през следващата година след изпитвания,
приключили едва през 2018г.(л.828), според прегледаната строителна
документация на обекта, представена за преценка на вещите лица на
електронен носител, приложена към заключението.
При това положение съдът не може да приеме за категорично одобрени
в момента на съставяне на първоначалните протоколи за предадени
остойностени количества („обр. 19“) удостоверените като приети без
възражения описани в тях работи, които възпроизвеждат превъзложени
работи по количествено-стойностни сметки, извлечени пряко от
количествените офертни сметки, предложени от главния изпълнител при
поемане на обществената поръчка. Сами по себе си документите от този вид
трайно се преценяват в съдебната практика като оспорими частни
свидетелстващи изявления( Решение № 178 от 13.10.2017 г. на ВКС по т. д. №
638/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
333/2011 г., II т. о., ТК Решение № 97 от 22.12.2020 г. на ВКС по т. д. №
1955/2019 г., II т. о., ТК), чиято достоверност се съпоставя с други данни, а в
случая тя несъмнено се опровергава от по-късното изявление на прекия
изпълнител, дадено според убедително депозираните гласни доказателства, по
повод удостоверен на място фактически резултат от действията по
изпълнение на конкретни технологични операции на обекта. За съда е
несъмнено, че съставянето на протоколите обр.19 е било предназначено не
толкова за документиране на изпълнението, колкото за обслужване на
усвояването на паричните средства и обосновка на паричните разплащания
както по веригата на подизпълнителите, така и на вътрешното разпределение
в рамките на обединението и това е наложило действително отчитане и
коригиране на стойностите на изработеното с кредитните известия към
момент, в който свързването на различните участъци (разпределени както
между участниците в консорциума, така и на различни техни
подизпълнители) вече е можело да се преценява и оценява като един обект. В
тази връзка вещите лица са издирили официалната документацията за
строителството, съставена от строителя- главен изпълнител, строителния
надзор, проектантите и възложителя, според които в периода 03.10.2017г. –
06.05.2018г.(съответен на периода на документирано изпълнение на
ответника преди признанието за отчасти неизпълнени и отчасти поправени
работи) са били проверени изкопите, линиите и основите на тръбите, за
съответствие с проектирането, положените съоръжения са одобрени за
закриване, тествана е водонепропускливост и водоплътност. Затова и
протокола от 19.10.2018г. явно е бил предназначен да фиксира окончателно
отношенията между превъзложителя и изпълнителя по вече използвани за
целите на отчет пред главен възложител работи непосредствено преди
финалното предаване на този етап и предстоящите проведени и изискуеми по
закон 72-часови проби и видеозаснемане на цялостно изпълнение, извършено
според официалната документация на 09-12.11.2018г.(л.828).
В подкрепа на достоверността именно на последващия протокол, съдът
отчита и поведението на двете насрещни страни, изявено в разменената
9
помежду им кореспонденция(л. 290-294), по повод резултати от това финално
приемане, приключило с акт обр. 15 по Наредба №3 и по-конкретно
видеозаснемането, за което по делото няма конкретни данни, но
недвусмислено е признато като извършено както в уведомлението от ищеца,
така и в отговора на ответника. Тази кореспонденция през декември 2018г.
следва вече съставения в предходния месец протокол, и затова съдът приема,
че в нея са визирани други обстоятелства, които не са били фиксирани в
споразумението, заместващо протоколите към фактурите и се отнасят до
проявили се при финалния тест недостатъци, от естество което не е осуетило
пробите, но явно е ангажирало вниманието на участниците в строителството,
тъй като са посочени от строителя пред подизпълнителите му като
потенциални пречки за приключвана на обекта(л.293 и л.420-423). Затова
съдът намира за установено не одобрението на възложителя, подписал
двустранните протоколи на всички изпълнени работи за които изпълнителя е
издал фактурите си, а само приемане на изпълнение до обем, намален с
посочените в протокола от 19.10.2018г. забележки за вече извършени от
ищеца вместо изпълнителя видове работа и резерви, произтичащи от
предстоящо установяване на експлоатационна годност на цялото съоръжение.
Очакваните конкретни дефекти са били и фактически обявени като
подлежащи на спешен ремонт работи в писмо изх.№ 248/06.12.18г. (л.290) и
конкретизирани с предупреждение изх.№ 249/13.12.2018г.(л. 293, 420) за
поета от превъзложителя заместваща подмяна на все още неремонтирани
участъци, като междувременно самият подизпълнител е приел да съдейства за
отстраняване на недостатъците, които са били документирани с
видеозаснемането по повод на пробите.
Тези изявления на страните съдът възприема като съвпадащи насрещни
признания за наличие на удостоверени с видеобследване дефекти, които са
били от естество, позволяващо отстраняването им до 21.12.2018г.(предстоящо
приемане на обекта с акт обр.16, извършено и фактически на тази дата). По
делото няма спор, че ремонтни работи не са извършвани от ответника, поради
което съдът следва да приеме, че или всички дефекти са били ремонтирани по
спешност от строителя или са от вид който не е бил толкова съществен, че да
бъде обявен от участниците в приемателната комисия като пречка за
експлоатация.
Извън тези начално обявени и признати подлежащи на ремонт
недостатъци обаче, само два месеца след удостоверяване на приключване на
строителството, въз основа на което съоръжението било и разрешено за
ползване, главният инвеститор е установил външни прояви на дефекти по
съоръжението, като в протокол от 18.01.2019г са описани затлачвания на
ревизионни шахти и инфилтриране на подпочвени води, налагащи ревизия на
трасето на главен канализационен клон и нови проби под надзора на
инженера на проекта(л.296-315). Достоверността на констатациите на
инвеститора са потвърдени при разпита на незаинтересования свидетел
В.ев(л.701) участвал в огледа на терена. Съдът кредитира показанията му
като последователно изложени и кореспондиращи на посочените от страните
писмени доказателства. Така протоколираните констатациите са били обявени
на главния изпълнител и надзорника на строежа с писмо от 01.02.2019г.
(л.295) и препратени на подизпълнителя с предупреждение за удръжка от
10
гаранционните суми на стойностите на ремонтите, които превъзложителя ще
направи за наложителни поправки, ако ответникът не предприеме незабавно
действия за отстраняване на дефектите. По делото няма данни такива
действия да са предлагани от подизпълнителя. Напротив, представена е
датирана на 09.04.2019г оферта от друг подизпълнител(„Стройкомерс
Плевен“ЕАД) за подмяна на част от канализацията в участък от ревизионна
шахта ДК5 до ревизионна шахта I-5 и сключен договор на 20.05.2019г. за
изпълнение в срок от 18 работни дни, от които 10 са подготвителни, като в
офертата е вписана изрична забележка, че в преговорите си страните са
обсъдили и вероятност за допълнителна дейност, невключена в оферта, по
намаляване на нивото на първата шахта ДК5( вече обявена като изпълнена от
ищеца в протокола от 2018г.) и включваща се в нея тръба от колектора(л.329-
332). По този договор е посочена и издадена фактура за авансово плащане на
31.05.2019г., както и протоколи без дата за приемане на изпълнение и
остойностени работи по конкретни ревизионни шахти по трасето на главния
клон (л.333-336).
Данни за конкретното изпълнение на така документирани дейности по
делото не са били предоставени на назначените от съда вещи лица(л.829). В
хода на производството по предварителното обезпечение на
доказателства(приложеното ч.гр.д. 1756/2020г. на ПлРС), вещото лице Б. е
обяснил, че изводите си за ремонтираните дефекти в този участък с вече
приключил ремонт към 31.05.20г. той е основал предимно на разговори, които
е провел с трето за делото лице, но такъв източник на значими за изводите на
експерта обстоятелства не е допустим (засвидетелствани от новия
подизпълнител факти следва да се събират като гласни показания по реда на
ГПК). Същевременно писмените документи, съставени между ищеца и
„Стройкомерс Плевен“ЕАД освен че нямат дати, явно се разминават с
останалите данни за фактическото състояние на този участък. На първо
място, според обявените във фактура № 4064/03.10.2019г от превъзложителя
стойности, кореспондиращи на протоколирани като вече изпълнени от
превъзложителя за сметка на подизпълнителя ремонти (л.321-323), подмяната
на участъка от РШ ДК-5 дo РШ I-5 е следвало да е приключила към тази дата.
Няколко седмици по-късно обаче, е извършено контролно обследване от
главния инвеститор Община Долна Митрополия по повод изпълнението на
предписания ремонт на цялото трасе и видеозаснемането на канализацията
категорично е показало като причина за проявилите се в началото на годината
есплоатационни дефекти именно все още съществуващи отклонения от
качеството на строителство. Данните от видеозаснемането са категорично
потвърдени и от незаинтересования свидетел В.ев(л.701), който като
представител на общината(главен експерт с инженерна специалност) има
непосредствени преки впечатления както от затлачването в началото на
експлоатацията, така и от развитието на работите по този строеж в
последствие. Свидетелят потвърждава, че след първоначалния външен оглед
на шахтите и тяхното почистване от задръстилите ги отпадъци било
извършено и ново видеозаснемане на вътрешната част на канализацията.
Свидетелят разпознава като резултат от това обследване изображенията от
инспекция на БИ ЕНД ДЖЕЙ ГРУП ЕООД, датирани на 15.10- 21.11. 2019г. ,
коментирани от вещото лице Б. в производството по обезпечаване на
11
доказателствата (приложеното ч.гр.д. 1756/2020г. на ПлРС). Явно е, че ако
протоколите за приети като изпълнени работи от Стройкомерс Плевен АД,
обосновали префактуриране на извършен от превъзложителя ремонт са
верни, то след изпълнението не биха се проявявали отново същите
пропадания, несъответствия на нивата на котите и кривини, които са били
обявени от превъзложителя като установени още преди предаването на обекта
за участъците, приети през 2018г. На второ място съдът отчита и
процесуалното поведение на ищеца, който не е предоставил на експертите,
назначени за допълнителна съпоставка на видове работи, възлагани
периодично на различни подизпълнители, нужните им за изследване
датирани протоколи за изпълнението на Стройкомерс Плевен АД. Затова
съдът приема за достоверни данните по документацията на инвеститора, а
изводите на в.л. Б. относно ремонтирането на участък от Стройкомерс Плевен
АД за необосновани.
Няма съмнение обаче, че ремонти на трасето са били изпълнявани през
2020г., като експертът е имал възможност при личния си оглед със
специалните си знания да констатира, че разкриваните поетапно участъци са
имали отклонения в качеството, които не е можело да бъдат поправени без
цялостната подмяна, неприключена към момента на огледа (л.198 от ч.гр.д.
1756/2020г. на ПлРС). Затова и в.л. Б., приел по недостоверните документи за
изпълнена услугата от Стройкомерс Плевен АД, е добавил към извършени
според него ремонти и недовършени през 2020г. дейности, остойностени като
необходими ремонтни работи съответни на фиксирани с обследването
недостатъци по участъци, приети като първоначално изпълнени от ответника
по позиции 25-34 и 246 от КСС към процесния договор.
Съдът преценява и допълнително посочените в хода на настоящия
процес документи, установяващи развитието на отношенията между
предприелия ремонта превъзложител и инвеститора по главния договор,
обусловили и обвързаните с тях отношения с подизпълнителя.
Още след като изображенията от контролното видеобследване са били
възпроизведени като обобщена таблица на дефекти(л.424), приложена към
техническия доклад на наетия от инвеститора специалист(л. 342) и липсата на
адекватно премахване на причините на експлоатационните затруднения както
от изпълнителя, така и от негови подизпълнители е обявена като претенция за
спешен ремонт в писма на инвеститора от 29.11.2019г.(л. 340),
превъзложителят е изискал с писмо от 02.12.2019г.(л.347) от своя начален
подизпълнител съответни действия по изработени от него участъци от главня
клон (от ревизионна шахта 30 до ДК-5) и отклонението по клон 120 (от РШ
120-2 до ДК-5). При размяна на кореспонденция до 16.12.2019г. относно
конкретните участъци(л. 348, 349 и 350) ищецът изрично е заявил, че вече е
ремонтирал участък от РШ I-5 до РШ I-1 с цялостна подмяна на тръби през
2019г. и изисква незабавен ремонт на участък от РШ5 до РШ 22, съобразен с
предупреждението на главния инвеститор за вече поставените крайни срокове
и надхвърлянето на задържаните като гаранции части от фактурирани
възнаграждения. Насрещно с отговора си от 17.12.2019г.(л.352) изпълнителят
категорично е оспорил отговорността си за променените качествени
характеристики на първоначално изработените по проекта на възложителя
дейности, и е посочил безполезност на повтарянето им.
12
Ищецът е посочил и проформа фактура със сметка и протокол за
изпълнени работи, съставени на 24.02.2020г. (л.404-406), от които е видно, че
след този отказ е потърсил заместващия авариен ремонт от друг
подизпълнител, но въпреки оформянето на тези документи съдът не
установява фактическо изпълнение. Напротив, при насрещната проверка по
повод изискване на предмет на изследване, необходим на експертите по
делото, издателят на документите категорично е заявил, че макар и да са били
оферирани, ремонтни дейности не са изпълнени(л.876). Това обстоятелство
изцяло съответства и на резултата от третото видеобследване на мрежата на
25-31.01.2020г., последвано от оглед на място на 26.02.2020г., удостоверени в
предписание на строителния надзор за поставен краен срок за ремонта на все
още неотстранените недостатъци, проявили се още в началото на 2019г. и
изискване на конкретни доказателства за вложените разходи за сметка на
строителя с ново видеозаснемане на резултата от ремонта (л.667).
Неизпълнението на ангажимента на главния изпълнител е обявено в
предупреждението на инвеститора с изх.№РД -15-1885/13.03.20г(л.353), с
което е дадена последна възможност за организиране поне на начало на
фактическо изпълнение по ремонта на несъмнено неремонтиран и вече
рекламиран участък. Последвалата претенция на инвеститора (л.355) за
поемане на ремонта за сметка на строителя до размер от поне 771 552,35 лв., е
съответна на стойността на приети като изпълнени, но оказали се дефектни
работи в три основни участъка, между които главния канализационен клон I
„покрай дере“ по участък 423-424 и 406-431; и клон 120 „ул. Македония“ по
участък 319(л.357), съвпадащи с вече уточнените като претенция към
ответния подизпълнител позиции по КСС от 22 до 34 и 246, без позициите от
началото на главния клон за участък 430 на вече подменени работи от РШ I-
5 до РШ I-1(л.349).Тази финална претенция за компенсиране на
некачественото изпълнение е „пренасочена“ към подизпълнителя с изх.№
59/31.03.20г.(л.359), но е категорично оспорена (л.360).
Междувременно, главният инвеститор е възложил с договор от
27.05.2020г.(л.685) срещу възнаграждение от 741 274,13 лв. на друг строител
(„ПЪТНИ СТРОЕЖИ“ ЕООД) авариен ремонт на дефектиралите участъци,
съвпадащи с посочените във финалния иск. Ремонтните работи са били
документирани в протокол от 21.07.2020г., ново видеообследване от
12.06.2020г. и протоколирани изпитвания, проби и сертифициране на
материали, като въз основа на тях новоизпълнени работи са приети като годен
за експлоатация ремонт(л.893). Тази документация е била предоставена на
назначените по делото експерти и електронния носител е приложен към
заключението (л. 896). Съдът съпоставя тези данни с констатациите на в.л. Б.,
който е бил на оглед именно в периода след оттеглянето на ищеца и преди
приключване на ремонта от „ПЪТНИ СТРОЕЖИ“ ЕООД, поради което и
намира, че възприетите в това предварително производство факти по
разкриване на вече извършени участъци и подмяна на съоръженията с нови са
съответни на нововъзложените от главния инвеститор работи. Затова и
дефектите, които в.л.Б. е описал като неотстранени към този момент
съответстват на тези, които са били фиксирани с видеообследванията веднага
след проявяне на дефектите на 18.01.2019г и останали без промяна към
контролния оглед на 26.02.2020г. преди замяната на главния строител. В тази
13
връзка вещите лица К. и А. са систематизирали подробно съвпаданията
(задачи 5, 6 и 7), като са извършили подробно съпоставяне на работите по
отделните участъци, последователно превъзлагани на ответника и избраните
от превъзложителя заместващи изпълнители и последния ефективно
извършен качествен ремонт. В заключението експертите обосновано са
констатирали(л.834), че от една страна първоначално признатите корекции на
предадени от подизпълнителя работи в протокол от 18.10.2018г. са идентични
с дейностите по ремонт на главен клон на места на РШ 1-11 и РШ 1-18,
обявени от в.л. Б. като отстранени от превъзложителя работи,
префактурирани на стойност 53 399,76 лв. вкл. материали и цени, равни на
заплатените на този подизпълнител дейности (л. 388), изцяло възприети по
протокола на л.322; като от друга страна в тези дейности попадат и отново
ремонтирани работи по позиция 29-30 в участъка покрай дере от РШ 1-11 до
РШ 1-13 (л.834 и 861), ремонтирани отново през 2020г. и посочени от същото
в.л. Б., като некачествено изпълнени и подлежащи на нов ремонт.
Същевременно дефектите, които са били договорени за изпълнение както от
първия, така и от втория заместник на подизпълнителя (Стройкомерс Плевен
ЕАД и ИСА 2000 ЕООД) отчасти съвпадат с тези, които според
категоричните твърдения на ищеца(л.410-411) са били ремонтирани след
установяването им от превъзложителя и потвърдени от подизпълнителя при
първото тестване преди предаване на главния инвеститор в протокола от
19.10.2018г. Така извън включените в изпълнени от ищеца дейности, в които
са посочени изрично шахта ДК5, няколко подменени участъка от трасето на
главния клон покрай дере и работи по различни улици, вещите лица са
намерили съвпадения в работите, подлежащи на ремонт поради дефекти,
проявяващи се последователно след приключване на изпълнението в цялост
(протокол от 19.10.2018г.), след първата проба(писмо 13.12.2018г.) след
успешно въвеждане в експлоатация(18.01.2019) и след пропуснатия срок за
ремонт (26.02.20г.), които в.л. Б. е заварило да се изпълняват от нов строител
през май 2020г. Такива са недостатъците по пунктове 7, 8, 15,16, 19-24 от
таблицата на л. 838, концентрирани участъците на главния клон между РШ 1-
4 до РШ 1-6, РШ 1-12 до РШ 1-15, и от РШ 1-17 до РШ 1-23. Оставащи
помежду им работи по т. 4-6 и 17 за участъци от РШ 1-1 до 1-4 и от РШ 1-14
до РШ1-15, отчетени от в.л. Б. като вече поправени, са били констатирани
като дефектно изпълнение във второто видеообследване. Клонът по ул.
Македония от РШ120-1 до РШ120-2 и връзките му с главния клон до РШ1-1 и
с колектора до шахтата на колектора РШ ДК5, изградена от превъзложителя,
са с посочени дефекти, проявени при втора и трета контролна проба, а за
един от участъците по т.18 от РШ1-15 до РШ1-16 не са намерени констатации
за дефекти. Допълнително двамата експерти подробно са съпоставили
ремонтните дейности, заявени като извършени от самия превъзложител(по
протоколираните работи, съответни на първите обявени недостатъци преди
издаване на обекта на главния възложител и ремонтите на дефектите,
проявили се след въвеждането на цялото съоръжение в експлоатация) и тези
които са констатирани като неремонтирани и все още са имали отклонения в
качеството към февруари 2020г и са били ефективно ремонтирани от „Пътни
строежи“ЕООД. В таблицата на л. 842 ясно е фиксирано съвпадение на
дейности, първоначално възложени по оферта на ответника в позиции 22-34 и
246, които са повторно изработени като авариен ремонт от новия строител, но
14
по възлагане на главния инвеститор за сметка на превъзложителя, като само
за два участъка има и застъпване с организирани ремонти от самия
превъзложител, като позиция 29 и 30 съвпада с признатата подмяна на
участъка от РШ1-11-до РШ1-18 в първия протокол от 19.10.18г, а позиция 33
съвпада с участъка РШ1-1 до РШ1-6, посочван от ищеца като ремонт на
признат дефект на непокрити с асфалт участъци в писмото от 13.12.18(л.420).
За останалите участъци с повтарящи се дефекти вл.л. К. и А. не са установили
убедителни обективни данни за ремонти преди поемането на работата от
новия строител, който е подменил през 2020г. трасето изцяло за да осигури
нужните експлоатационни качества на цялото съоръжение.
Между страните няма спор, че на 28.04.20г по иска на
инвеститора(възложител по основния договор), подкрепен със становището
на техническия надзор(инженер по FIDIC) след финалния контролен оглед на
26.02.20г., е била усвоена банкова гаранция до размер от 741 274,13 лв.(л.
763), послужила за покриване на аварийния ремонт, извършен ефективно от
„Пътни строежи“ООД. Не е спорно и че съответно така задължения строител
– превъзложител е отказал да изплати остатъчното възнаграждение на
подизпълнителя и да освободи задържани като гаранции суми, съответни на
10% от фактурираната цена на прието изпълнение. Претенции за неизплатено
възнаграждение като остатъчна цена на приетата от възложителя строителна
услуга, са били предявени, разгледани и установени като изискуем дълг над
гаранционните удръжки. Видно от неоспореното по исков ред определение №
262307/22.04.21г. по т.д. 1889/2019г на СГС(л.510-512) ответникът
подизпълнител е приет за кредитор с безспорно вече вземане в размер на
53 948,01 лв., което точно съвпада с остатъците от начално фактурираното по
процесния договор изпълнение по трите фактури, намалени след приспадане
на сумите по кредитните известия с отчитаните по всяка фактура задържани
10 % от данъчната основа. Така признатото за удовлетворяване от масата на
несъстоятелността вземане съдът приравнява на сурогат, заместващ
изпълнената престация за плащане на възнаграждение на възложителя,
поради което каквито и да са права, основани на неизпълнение на това
задължение на ищеца не могат да се установяват по настоящото дело.
Спорът относно правото на превъзложителя да усвои или да заплати и
гаранционните удръжки в размер на 49 485,20 лв. не е приключил е останал
открит до установяване на отговорността на подизпълнителя. Няма надлежно
предявено възражение за прихващане с тези спорни части от
възнаграждението (предмет на неприключило производството по чл. 694 ТЗ
по т.д. 807/21 на СГС) и вземанията за тази сума не могат да се преценяват.
В настоящия процес съдът е възложил на вещите лица да съпоставят
различните прояви на констатирани и ремонтирани дефекти по съоръжението
с конкретните действия на ответника по изпълнение на първоначално
възложените работи, следващи офертата към договора и проектираното като
цяло съоръжение, изпълнявано от сдружените търговци като цялостен
общински проект. Експертите са извършили самостоятелна преценка на
геоложките особености на трасето и категорично потвърждават, че наличният
в проектната документация хидрогеоложки доклад е отразявал точно
характеристиките терена на скалната подложка, акумулираща големи
количества подпочвени води и льосова почва с повишена инфилтрация на
15
повърхностни води, съчетано с различната пълноводност на близката река. В
доклада са били представени участъците по дерето на реката, където се е
очаквало покачване на нива на подпочвени води и е проектирана
необходимост от ползване на мобилни дренажни помпи или строителни
дренажи. Вещите лица са установили, че тези особености са отчетени в
цялостния инвестиционен проект, съдържащ отделен вариант на чертеж
именно за начин на полагане на каналите в дренирани участъци(л.831) със
специфичен вариант за нисконосими почви с пропадъчни свойства, където са
били предвидени и специални материали (дрениращ камък и подложен бетон)
за заздравяване на изкопа(л.879), според нормативни изисквания за
качествено изпълнение на такива съоръжения, зададени в Наредба№ РД -02-
20-15/17.05.2013г. Специално предписание на проектантите по отношение на
дренажите е било дадено и със заповед № 4/25.09.2017г. (л.878), вписано в
Заповедната книга на строежа, по повод невъзможността за съхранение на
заварени дренажни канали на дъждовната канализация по главния клон на
трасето. Според вещите лица, конкретни строителни дейности, които
индикират именно проектираното специално устойчиво полагане на тръбите в
рисковите нестабилни зони, са заложени само в договора със строителя,
извършил последния авариен ремонт (водочерпене от изкопа, подсушаване на
основа и полагане на заздравяващи подложки от бетон е несортиран чакъл),
но такива работи не са били описани нито в превъзложените работи по КСС
към процесния договор с ответника подизпълнител, нито в началната оферта
на строителя по главния договор. Вещото лице К. потвърждава в обясненията
си пред съда (л.911-гръб), че макар и проектирани, работите по дренаж и
подложки не са възлагани на подизпълнителя, чието начално изпълнение е
било прието и подложено на първите експлоатационни проби, преминали без
установени проблеми, но след проява на недостатъците при организираните
ремонти с други подизпълнители вече са възлагани допълнителни работи и
водочерпене, но изискуемата по проектен стандарт земновлажна бетонна
основа е била оферирана и изпълнена едва при заместващия авариен ремонт
от „Пътни строежи“. По повод на тази констатация вещото лице е потвърдило
възможността за проявяването на пропаданията и подмиването на основата,
водещи до изкривявания и затлачванията с инфилтрирани води като едни и
същи дефекти на изпълнените без подложка дейности, дори и първоначално
приетото изпълнение да е било повтаряно по същия начин от следващи
подизпълнители. Тези обяснения на вещото лице са дадени по повод на
съпоставителната таблица в отговор на задача 10, която експертите са
изготвили по позиции на възложените на ответника работи, повторени при
последния ремонт и посочените причини за констатирани до февруари 2020г.
неотстранени недостатъци. Съдът допълнително е изискал уточнение на
причините, указани като неспазване на технологични процеси при монтаж в
силно овлажнена почва, липса на допълнително укрепване на нисконосимия
льос, причинили пропадания, нарушения на наклони и връзки, инфилтриране
и задържане на вода в тръбите, като експертите са посочили, че именно
нужните според проекта дейности не са били възложени на подизпълнителя, а
само на ремонтиращия нов строител, който е обявил и нужда от преработка не
само на ниските пропаднали поради липса на основи и нарушени наклони на
тръбите участъци, но и на по-високите части от трасето за изравняване на
наклоните на цялото съоръжение. Макар, че в таблицата са указани като
16
дефекти и лошо обработени хидроизолационни връзки на входни и изходни
тръби в шахти на участък 424-425, 249-250, 428-429 попадащи в позиция
23,25, 31, като за последния участък е добавено и механично повреждане на
повърхността при монтаж, във всички констатирани от вещите лица случаи са
отбелязани като водещи причини начина на изработването на трасето без
допълнителното укрепване за предотвратяване на отмиването на основите от
високите подпочвени води в почви с ниска товароносимост.
Експертът посочва, че технологичните изисквания към изпълнението
включват и задължението на строителя, да следи за вида на почвата и да
изисква допълнително съгласуване с проектантите на вариант на полагане на
тръбите в различните участъци с проектираните различни ситуации (л.909-
911б) и нанасяне на съответните предписания в заповедна книга на строежа,
като конкретно представител на главния изпълнител, наред с пряко
изпълнявящ участъка подизпълнител, е следвало да присъства на всички
фактически действия и да следи за ситуацията в изкопа. В.л. К. потвърждава,
че първият подизпълнител е извършил работи, съответни само на описаните в
приложената към неговия договор КСС, като в съставените след неговото
изпълнение документи (както между него и превъзложителя, така и между
главния изпълнител, надзорника и главния възложител) липсват данни за
възникнала необходимост от допълнително укрепване и възлагане на
допълнителни дейности по проектирания вариант на трасе с високи
подпочвени води. Напротив, вещото лице е коментирало (л.912 -гръб), че
макар според него проблемът с оводняването на льосовата основа е следвало
да се появи още към момента на изграждането на изкопа за полагане на
тръбите и замерването на достигнатите долни проектни коти, той не е отразен
в официалната документация, съставена по нормативния ред(след
документирано отчитане на коти и предварителни проби преди закриване на
тръбите), а при суха льосова почва не е било необходимо да се изработва
опорната възглавница от подложния бетон. Експертът уточнява, че
проблемът с ниската товароносимост на льоса и оводняването му от
повишени подпочвени води е можело да се установи като проявено пропадане
от отмиването на основата най-късно при подготовката на съоръжението за
предаване на възложителя през 2018г. и своевременното видеозаснемане
преди първите експлоатационни проби(изискуемо по чл. 150 от Наредба№ РД
-02-20-15/17.05.2013г.), но главния изпълнител не е обявил в официалната си
документация такъв проблем, респективно данни от такова предварително
обследване(преди файловете с дефекти от 2019г.) не са предоставени на
вещите лица.
При така установените факти, съдът намира претенцията на ищеца
за частично основателна по следните съображения:
Отговорността на подизпълнител, поел задължение за изработка на
конкретно индивидуализирани по видове и количества работи, съдът
съобразява с уговорките за качество, фиксирани в индивидуалния договор,
които изискват от ответника да следва точно указанията на превъзложителя
относно технологията на изработваните участъци по предварително
изготвения проект за този обект, изпълняван от главен изпълнител под надзор
на инженер при стандартизирани условия на FIDIC. Като преимуществени
характеристики на дължимата престация на подизпълнителя съдът отчита
17
изричното изключване на прекия контакт между фактическия изпълнител и
надзорника, заместен в процесната сделка изцяло от преките нареждания на
началника на обекта – представляващ главния изпълнител, който от своя
страна е задължен да предаде качествено изпълнение на главния възложител.
За съда няма съмнение, че както уговорката за предоставяне на работна ръка,
строителна механизация и инструменти и консумативи, така и изискването
за съобразяване на спецификациите по основния договор за
строителство(който забранява превъзлагането) свеждат престацията на
подизпълнителя до проста техническа услуга по изработване на трасето по
конкретни указания на главния изпълнител и монтажа на осигурените от него
подходящи материали. Интересът на кредитора – възложител при престация
от този вид е по-близка до наема на труд за конкретно определено от
възложителя въздействие, отколкото до търсен краен резултат, постигнат при
прилагане на специфични знания и умения, с които възложителя не разполага.
Съответно на това ограничено от нарежданията на превъзложителя
въздействие е и обвързването на насрещната престация с възнаграждението,
което самия той би получил като плащане за предадените на главния
инвеститор дейности, изпълнени от подизпълнителя. Особено показателни са
приетите условия за изискуемост на частите от цената на приемането
поетапно изпълнение, които макар и да са признати като дължими за
изпълнени и одобрени от превъзложителя работи, ще бъдат изплащани само
ако бъдат приети като краен резултат и от главния възложител, респективно
при сертифицирането им според стандартите на общите условия на МФИК
(FIDIC), т.е. при успешно преминаване на тестове за годност за експлоатация,
потвърдени от инженера на проекта (когато са изискуеми половината от
удръжките) и след изтичане на определен срок на ползване, в който биха се
проявили скрити недостатъци. Явно е, че самото естество на изработване на
отделни елементи от общ проект от различни фактически
изпълнители(участници в консорциума или лицата, пренаети от тях)
изключва възможността за съхраняване на оперативна самостоятелност на
непосредствените изпълнителите и изисква обща координация и подчиненост
на нареждания на единствения строител. Затова и съдът възприема
задълженията на ответника като подизпълнител на „ишлеме“, изцяло
подчинен на технологичните указания, които са му били зададени с
изброяване на дейностите по участъци, възложени му с подробната КСС,
приложена към процесния договор. Съответно както съответствието на тази
сметка с проектната документация, така и съответствието на фактическото й
изпълнение на терена, са изцяло грижа на превъзложителя, като натоварен от
консорциума строител на тези участъци, ползващ се от крайния резултат при
предлагането му на инвеститора.
При това изходно положение, съдът намира, че диспозитивните
правила, уреждащи изпълнението на задълженията на изпълнител по договор
за изработка (чл. 264 ЗЗД) следва да се прилагат за процесните отношения
само съответно с отчитане на специфичното предлагане на изработеното само
по видове и количества, съответни на зададени по КСС параметри, но и с
изрично уговорено отлагане на задължението на превъзложителя за приемане
на работата за тези количества, изчерпващи се с отделен сегмент от целия
обект, и за одобрението им и като качество, до момента на цялостно
18
довършване на съоръжението.
В тази връзка не може да се приеме за основателно първото от
възраженията на ответника за погасяване на отговорността му за
некачествено изпълнение поради изрично одобрение на работата в
протоколите, съставени от 23.11.2017г. до 05.06.2018г. (цитирани в
безспорните фактури), тъй като до този момент все още не е било
приключено цялостното съоръжение и съдът категорично установи, че дори
протоколираните количества и видове работи не са били достоверни. За да се
позове на необоримата презумпция за липса на явни недостатъци по чл. 264
ал.2 ЗЗД ответникът следва да докаже именно одобрение на
качеството(Решение № 677 от 20.10.2008 г. по търг. д. № 300/2008 г., II т. о.
на ВКС; Решение № 419 от 25.04.2005 г. по търг. д. № 711/2004 г., II т. о. на
ВКС, Решение № 1100 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 1876/2002 г., V г. о. на
ВКС). Такова предназначение на изявленията в протоколите е изрично
опровергано с последвалия констативен протокол от 19.10.2018г. и
кореспонденцията по повод предварителното тестване на съоръжението след
свързването на всички участъци. Напротив, признанията за коригиране на
количества и видове вече протоколирани работи описани в нарочно
съставения нов протокол както като последващи ремонти работи по
изработените участъци (РШ ДК5, РШ11-РШ-18, РШ7 и 2 шахти на ул.
Искър), така и като начално неизпълнени от подизпълнителя, а от
превъзложителя или от негов партньор участъци, ясно демонстрират, че
действията на насрещните страни по фактическо одобрение на работата за
съответствие с възложените параметри като количества и качество,
освобождаващи ответника от отговорност за явните недостатъци са били
извършени едва при подготовката на вече довършеното съоръжение за
предаване като готов цялостен продукт. Затова за тези недостатъци на
изпълнението ответникът не само че не е освободен от отговорност, но и е
признал естеството им на отклонения от качеството или проекта, за които е
отговорен и които са били установени на място при огледа от комисията.
Последвалото обявяване с писмото от 13.12.2018г. и на недостатъци, които са
останали „скрити“ във вътрешността на вече свързаните и засипани участъци,
някои от които и с вече положена асфалтова настилка, предшества и
недвусмисленото конклудентно одобрение и на вече получена услуга при
фактическото й ползване от превъзложителя за предлагане на главния
инвеститор. Затова съдът намира, че и тези дефекти са били обявени
непосредствено в момента на тяхното установяване с видеобследването,
предоставено и на ответника, според признанието в писмото му от
14.12.2018г. Възражението на ответника за пропускане на запазване на
правата по чл. 264 ал.1 ЗЗД не е основателно. В случая, съдът не може да
приеме доводите за ограничаване на отговорност за такъв вид некачествено
изпълнение в рамките на уговорен между страните 365 дневен срок за
съобщаване на дефекти, чието начало обаче се поставя едва при приемане на
изпълнението(според значението на понятието в унифицираните стандарти на
FIDIC) и се подновява при всеки ремонт на дефект, обявен при проби преди
приемане.
Така обявените явни и скрити (в приложеното описание към писмото от
13.12.2018г.) недостатъци обаче са били отчасти ремонтирани от самия
19
възложител и нито предварително назначения експерт, нито преглеждащите
документацията вещите лица са могли да ги потвърдят на място като
проявление, въз основа на което да се идентифицират началните причини.
Затова съдът възприема като безспорно и категорично доказани като
наложителни поради явно недобро изпълнение на ответника само ремонти,
извършени текущо и признати в протокола от 19.10.2018г. Стойността на
разходите, които ищецът е извършил за тези ремонти е определена от в.л. Б.
като сбор от цената на същите дейности, уговорена с този подизпълнител и
повторно доставени материали от същия вид, което обаче не съответства на
установените в сравнителната таблица по 10 задача на комплексната
експертиза на в.л. К. и А. пазарни стойности общо на ремонт и на неправилно
протоколирани като изпълнени работи. Същевременно посочените
неизпълнени от ответника дейности съдът не установява да съвпадат с по-
рано актувани позиции, а проверилите видовете работи по участъци двама
експерти заявяват, че остойностените в насрещната фактура от 3.10.2019г.
едностранно обявени стойности са несъпоставими с кредитните известия на
признатите корекции. Това налага допълнително да се разграничат тези
признати несъответствия, като съдът възприема оценката по договорни цени,
но без материали, само за дейностите, които не посочени като „ремонти“ и за
които приемането им с актове „обр.19“ е било безспорно опровергано:
посочени в КИ
вид дейност (пункт по протокол) оценка
към ф-ри
Б.КТЕ
3удължаване на СКО по Стамболийски1023
62 СКО на гл.клон2046 5792,83
75 СКО на 110 клон Мургаш5115
85 СКО на Изгрев5115
9земни работи Калиакра1584
10гл.кл. 4 Македония В7419751,34
11гл.кл. 4 Македония В1174112,74
13дезинфекция, изпитване и сигнални ленти 988,94
Неизпълнени 4747,3
1РШ ДК5 763,59
2главен клон РШ1-11-РШ1-18 358,8
4РШ 7 515
52 тръби по Искър 358,8
Мобилизация и демобилизация 320
20
ремонтирани общо само за ремонта 2316,19без ДДС
Налага се извод, че приспаднатите с кредитни известия суми са
относими само към актуваните, но неизвършени работи и не могат да покрият
поне пазарна стойност на необходимия труд за извършения ремонт по
дефекти, които са били приети като явни недостатъци от двете страни в
момента на окончателното предаване на работата. Същевременно
неизпълнените, но и неактувани и нефактурирани от подизпълнителя
дейности не представляват некачествено изпълнение и остават извън
процесната претенция, тъй като не са били и уговорени за плащане и тяхната
стойност не може да се отчита като фактурирана дефектна работа. Затова
разходите, които ищецът понася за извършените ремонти, поради явните
недостатъци на приетото като дефектно и ползвано след поправка при
предаването на обекта изпълнение следва да се ограничат до доказания
размер на пазарна цени на такъв вид ремонт, достигаш с добавено ДДС до
2779,42 лв. Съдът не приема за относими стойностите за ремонта, изведени от
в.л. Б., доколкото те биха имали значение, само ако недостатъците на
предадената начална изработка на канализацията в посочените участъци са
били неотстраними и изключват каквото и да било ползване на предадения
резултат, тъй като само тогава отговорността на изпълнителя се съизмерва с
престацията на самия възложител като проява на пълно неизпълнение (
Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК).
Когато обаче ремонтът е възможен, изправната страна следва да го извърши
като положи и грижа за ограничаване на вредите си и избере с грижа за
собствения си интерес икономически целесъобразна заместваща
престация(чл. 83 ал.2 ЗЗД). В тази връзка съдът намира възражението на
ответника за основателно в тази част и приема за съответна на отговорността
за явните дефекти на приетото от превъзложителя изпълнение само пазарната
стойност на извършени ремонти. Допълнително съдът отчита, че по-късно
изпълнения от назначения от главния инвеститор нов строител не само е
подменил така ремонтираните от ищеца участъци, като е повторил
изпълнението, но е добавил и допълнителните дейности по укрепвания и
бетонови подложки, без да се повиши цената на строителната услуга. Явно е,
че договорените с първия строител стойности все пак са били по-високи от
наличните заместващи пазарни предложения. Така съдът намира за
основателна претенцията за некачествено изпълнение за признати в
протокола от 19.10.2018г. недостатъци до размер от само 2779,42 лв. Няма
основание да се присъжда претендирана горница до 51147,31 лв., формираща
първата част от сборния иск на превъзложителя.
Останалите дефекти по съоръжението обаче, съдът не намира за
резултат от лошо изпълнени работи. Макар да са установени от вещите лица
по резултати от видеозаснемане, извършено през 2019г., т.е. година след като
през декември 2018г. са били обявени първите пропадания на изработени в
края на 2017г. участъци от трасето, същите провисвания на тръбите са
останали неотстранени въпреки предприетите ремонти от превъзложителя на
непокрити с асфалт участъци, и са били премахнати едва след като е била
променена технологията на полагане на укрепена основа на изкопа по
специално проектирания вариант за льосови почви с високи нива на
21
подпочвени води. Изводите на вещите лица в тази насока са категорични,
както по отношение на повторяемостта на дефектите(таблица към задача 8),
така и по отношение на причините за тяхното проявление (таблица към задача
10), недвусмислено пояснени с потвърждението на в.л. К. за точно
изпълнение на възложените на подизпълнителя дейности, които обаче не са
били съобразени с предписания в проекта на обекта втори технологичен
укрепен вариант на ситуацията на трасето покрай дерето на реката в
нисконосимите почви, включващ допълнителни работи по водочерпене и
подлагане на земновлажен бетон.
Затова съдът не намира за доказано начално лошо изпълнение на
работите, изработени от подизпълнителя изцяло според изрично изчерпателно
изброени видове дейности, съответни на основния технологичен вариант на
изкоп и полагане на тръби в суха почва без нужда от подсилена подсушена и
дренирана основа(така както е указано в забележката към КСС приложена
към договора на л.206).
Съдът не установява и допуснати пропуски при първоначалното
изпълнение по „отлагане“ на подземното съоръжение на терена и спазването
на проектните коти по наклони. Ищецът не е опровергал по никакъв начин
собствените с изявления като строител, участващ в документирането на всеки
от етапите на строителството. В протоколите за приемане на изкопа до
проектираните нива, разкритата земна основа и съответствието на пробите от
почвата с геоложкия доклад, тестовете за непропускливост и
водоплътност(обр. 2а и 6 от 3.10.17 -03.05.2018г. и обр.12 от 3.10.2017-
04.05.2018г.), подробно коментирани от комплексната експертиза, като
представител на консорциума е посочен ръководителя на проекта Б. Д., който
е действал и като представител на превъзложителя в съставените по
процесния договор документи(л.242-286), а това е и лицето, идентифицирано
като пряк ръководител – началник на обект, чиито изявления са били
възприемани според свидетеля Л. като обвързващи ищеца нареждания и
одобрения на изпълнението на подизпълнителя. При това положение няма
основание да се изисква и някакво допълнително обявяване от страна на
подизпълнителя на спецификата на който и да е от участъците на терена,
която не е била известна на превъзложителя и е налагала допълнително
оповестяване на нужда от коригиране на началното задание и прилагането на
допълнителните работи по втория укрепен вариант на изкопа. Самото
естество на спецификата на превъзложените само фактически действия на
технологично подчинения подизпълнител изключва компетенцията му по
преценка на годността на почвата и геодезическите предписания, тъй като
участващият в съставяне на актовете по Наредба №3 строител е имал не само
достъп до лабораторните изследвания на почвите на терена, но и пряко
наблюдение, чрез своите представители на обекта на конкретното състояние
на овлажняването от подпочвени води и съответно още при предварителните
замервания на коти и съответствия на земната основа. При това положение
този представител е можел сам да констатира необходимост от сезиране на
инженера за даване на предписание за работа по втората ситуация и
съответно да възложи на подизпълнителя допълнителни дейности по
укрепване на шахтите. Затова и позоваването на неизпълнено задължение на
ответника по чл. 260 ал.1 ЗЗД принципно не е основателно за този вид
22
изработка, а и в случая предмет на делото е само некачествено начално
изпълнение, а не последиците от осъществяване на неподходящо избран от
клиент на специалиста проект.
Налага се краен извод за неположена грижа от самия превъзложител,
ограничил обема на възложените на подизпълнителя работи и приел като
полезно техническото изпълнение на ответника като изцяло съответно на
проектираното съоръжение. Съответно и скритите недостатъци, които не са
се проявили нито при проверката за спазване на коти и проектни нива на
изкопите, нито при технически проби преди закриване на съответните
участъци съдът приема за причинени именно от неуместно избрания от самия
превъзложител основен вариант на изпълнение на канала в участъци, в които
проектът е предвиждал подсилена основа. Тъй като именно този избор на
ищеца превъзложител е предопределил и липсата на устойчивост на вече
изградените участъци покрай дерето и в най-ниската точка на връзка с
разклона по ул. Македония към колектора, където една шахта е била вече
подменяна от самия превъзложител(РШ ДК5), съдът намира, че
преимуществено не поведението на подизпълнителя, а поведението на самия
превъзложител е основна причина за установените по-късно пропадания,
нарушения на нивата от отмитата нестабилна основа, изкривявания,
провисвания и нарушения на връзките между тръби и шахти и крайния
резултат като затлачвания, задържане на вода, инфилтрация, които са се
проявили като недостатъци при използването на предадено на инвеститора
съоръжение.
Този тип недостатъци не покриват характеристика на лошо изпълнение
по смисъла на чл. 265 ЗЗД, тъй като не представляват нарушение на
технологията, зададена от превъзложителя, а липса на съхраняване на
качествата на иначе правилно изпълнено от подизпълнителя задание.
Последици от такова несъответствие с експлоатационни характеристики се
уреждат на принципно друго основание(Решение № 60113 от 11.11.2021г. на
ВКС по т. д. № 1321/2020 г., II т. о., ТК), което е извън предмета на настоящия
спор според неоспорения доклад на съда(л.630- гръб).
В заключение съдът не намира за убедително доказано основанието на
отговорността на ответника за лошо изпълнение на възложените му работи
над стойността на безспорно явните недостатъци. Претенцията за
възстановяване на разходи от 199 530,27 лв. за необходими ремонти на
скритите недостатъци формираща втория и третия елемент от иска до
общия сбора от 250 677,58 лева е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед на доказаното вземане за обезщетение за некачествено
изпълнение и връчената на 12.11.2019г. (л.319) покана за изплащането
му(макар и в значително по-висок от установения в процеса размер), съдът
намира за доказана и забавата на ответника, считано от изтичането на
предоставения от кредитора тридневен срок за доброволно изпълнение.
Размерът на обезщетение за такъв вид забава е нормативно определен в чл. 86
ЗЗД и съдът установява размера му служебно, чрез общодостъпен лихвен
калкулатор за законна лихва по публично оповестени от БНБ лихвени
проценти. Върху главница от 2779,42 лв. за претендирания период на
забавата 18.11.2019г. – 25.11.2020г. обезщетението за неплащане на
паричната сума се изчислява, както следва:
23
ОТ ДАТА ДО ДАТАБРОЙ ДНИГОДИШЕН ЛП ЛИХВА
18.11.201931.12.20194410.00 %33.97
01.01.202030.06.*********.00 %140.52
01.07.202025.11.*********.00 %114.27
общо лихви: 288.76 лева
В този размер следва да се уважи съединения иск, като за
претендираната горница до 11 601,79 лв., начислена за недължим размер на
обезщетението искът следва да се отхвърли.
Съобразно паричния характер на задължението и направеното искане,
на осн. чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати дължимата присъдена
главница ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед крайния резултат от поизнасянето по съществото на спора,
следва да се разпредели и отговорността на насрещните страни за направени
от всяка от тях разноски. Разноските по обезпечаването на доказателствата се
присъждат като част от общо направените съдебни разноски при уважаване
на претенцията, тъй като подобно на обезпечаването на иска и това
предварително производство има акцесорен, обусловен от спора по същество
характер(т. 5 от ТРОСГТК № 6/12 ВКС).
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от
ГПК, ответникът следва да заплати разходите, направени от ищеца съобразно
представените по делото доказателства за депозирани суми, усвоени за
заплащане на възнаграждения на съдебните експерти, възлизащи на 500 лв.,
внесени по сметка на Плевенския съд и 300 лв. по сметка на настоящия
съд(л.638 и 807). Представен е договор за възлагане на адвокатска услуга и
банков превод от 14.02.22г. на сума от 8130 лв., изплатени на адвоката на
несъстоятелния ищец(въз основа на служебно известно разрешение на съда по
несъстоятелността от 10.02.2022г.) Съразмерна на основателната част от
исковете(3068.18/262279.37) е само част от 104,46 лв. от общата сборна сума
на всички направени разноски достигнали 8930 лв.
Ответникът също има право на компенсация за направените по своята
защита разходи съответни на представени по делото доказателства за
депозирани суми за изготвяне на експертизите (200 лв. по обезпечителното
производство и 2400 лв. по настоящото дело). Допълнително към тези
съдебни разходи, в списък по чл. 80 ГПК на ищеца е посочен и разход за
заплатен по банков път хонорар на адвоката в размер на 8130,71 лв. Искане за
допълнително компенсиране със задължението за довнясяне на разходите до
окончателен размер на хонорарите на вещите лица не следва да се уважава,
предвид липсата на изпълнение на възложеното от съда задължение за сума
от 150 лв. Така общия размер на разноски на ответника остава 10730,71 лв.,
като от тях на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе тежест до размер
24
от 10605,18 лв.
Съгласно чл. 620 ал. 5 ТЗ дължимата държавна такса по претенция,
предявена за събиране на вземане на несъстоятелен длъжник в полза на
масата на несъстоятелността не се събира предварително, но това налага
разпределението и на това задължение между участниците в спора,
съразмерно на основателната част от исковете. Така осъденият ответник
следва да поеме част, съразмерна на основателната претенция в размер на
122,73 лв., а остатъкът от 10368,44 лв. остава в тежест на масата на
несъстоятелността на неплатежоспособен ищец.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОДЕСОССТРОЙ" ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Аксаково 9154, ул. "Здравец", № 4, представлявано
от управителя А. И.У., да заплати на „СТАНИЛОВ" ЕООД, ЕИК
********* (в несъстоятелност по т.д. № 1889/2020 г. по описа на СГС), със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, ул. „Майстор Алекси
Рилец", №10, представлявано от синдик Е. Г. Т., следните суми, платими в
полза на масата на несъстоятелността по сметка на неплатежоспособния
търговец с IBAN: BG05 SOMB 9130 1069 2431 01 в „Общинска банка" АД:
2779,42 лв. (две хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за некачествено
изпълнение на превъзложени с договор от 03.08.2017г. строително-монтажни
работи, формирано от разходи, направени за ремонти на недостатъци,
обявени в протокол от 19.10.2018 г., на осн. чл. 265 ал.1 т.2 ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава върху тази главница за периода от завеждане на
иска на 26.11.2020г. до окончателното й изплащане;
288,76 лв. (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на това обезщетение, за
период на забавата, следващ връчена покана за изпълнение от 18.11.2019 г. до
25.11.2020 г., на осн. чл. 86 ЗЗД;
104,46 лв. (сто и четири лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща част, съразмерна на основателна част от исковете от всички
направени съдебно -деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СТАНИЛОВ" ЕООД, ЕИК *********
(в несъстоятелност по т.д. № 1889/2020 г. по описа на СГС), срещу
„ОДЕСОССТРОЙ" ООД , ЕИК ********* претенции за присъждане на
следните горници:
над 2779,42 лв. до сбор от 250 677,58 лева, претендирани обезщетение
за некачествено изпълнение по същия договор, формирано от разходи,
направени за ремонти и необходими за отстраняване на скрити дефекти,
които не са били ремонтирани след обявяването им в периода 19.10.2018 г. -
18.01.2019 г.;
над 288,76 лв. до 11 601,79 лева, претендирани като начислена лихва за
25
забава върху горница над 2779,42 лв. до част от поискано обезщетение в
размер на 111 675,02 лв. за период на забавата от 18.11.2019 г. до 25.11.2020 г.
ОСЪЖДА „СТАНИЛОВ" ЕООД , ЕИК ********* (в несъстоятелност
по т.д. № 1889/2020 г. по описа на СГС), със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1618, ул. „Майстор Алекси Рилец", №10, представлявано от
синдик Е. Г. Т. да заплати на „ОДЕСОССТРОЙ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Аксаково 9154, ул. "Здравец", № 4,
представлявано от управителя А. И.У. сумата 10605,18 лв. (десет хиляди
шестстотин и пет лева и осемнадесет стотинки) представляваща част,
съразмерна на неоснователна част от исковете, от всички направени съдебно-
деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ОДЕСОССТРОЙ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Аксаково 9154, ул. "Здравец", № 4, представлявано
от управителя А. И.У., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/
клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, сумата
122,73 лв. (сто двадесет и два лева и седемдесет и три стотинки)
представляваща дължима по делото държавна такса по основателните
размери на исковете, на основание чл.620 ал.5 ТЗ.
ОСЪЖДА „СТАНИЛОВ" ЕООД, ЕИК ********* (в несъстоятелност
по т.д. № 1889/2020 г. по описа на СГС), със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1618, ул. „Майстор Алекси Рилец", №10, представлявано от
синдик Е. Г. Т., да заплати от масата на несъстоятелността в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, сумата 10368,44 лв. (десет хиляди триста
шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) представляваща
дължима по делото държавна такса по неоснователните размери на исковете,
на основание чл.620 ал.5 ТЗ.
УКАЗВА на задължените в полза на бюджета страни, че следва да
представят на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на
бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
26