ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1091
гр. Варна, 22.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Р. Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900157 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: К. В. Д., ЕГН ********** действащ лично и със съгласието на своите
родители В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ.
Ветрино, с. Н. Р., действащи чрез адв. Р. М. от АК – София, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Цар Асен“ № 1, ет.4, тел: **********;
срещу
ОТВЕТНИК: Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, ул. „Г.М.
Димитров“ 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Тодор Тодорински –
изпълнителни директори, действащи чрез адв. Д. С. от АК – София, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1.
С разпореждане № 1749 / 29.03.2024г., съдът е приел, че спорът подлежи на
разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили
възражение, като е изтекъл и срокът, в който съдът служебно може да повдигне този въпрос.
Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с
оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил
писмена застрахователна претенция към ответника на 07.07.2022 г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Към настоящия момент е изтекъл предвидения в чл.
496, ал. 1 КЗ срок, в който застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради така
изложеното предявеният иск се явява допустим.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и
възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се
1
произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
По предварителните въпроси:
Доколкото страна в производството е непълнолетно лице /ищецът към датата на
подаване на исковата молба е на 16години/, то и на основание чл. 15 ал.6 от Закона за
закрила на детето, следва да бъде конституирана като контролираща в производството по
делото страна ДСП, гр. Ветрино.
В отговора на исковата молба е направено възражение за нередовност на исковата
молба на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, което е неоснователно. Съгласно чл. 129, ал. 2 от
ГПК исковата молба е нередовна само в случай, че не отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и чл. 128 от ГПК, като непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане, не
попада в обхвата на нормата, поради което и не следва да се квалифицира, като нередовност
на исковата молба.
Предвид липсата на посочена от ищеца с исковата и допълнителната искова молба
банкова сметка, доколкото се касае за осъдителен иск, на същия следва да се даде
възможност най-късно в срок до първото съдебно заседание да посочи банкова сметка или
друг начин на плащане, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е
депозирал отговор на исковата молба, препис от който е връчен на ищеца. В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, препис от която е връчен на
ответника, който е упражнил правото си на допълнителен отговор, поради което съдът
приема размяната на книжа за приключила и на основание чл.374, ал.2 от ГПК,
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Дирекция „Социално подпомагане” – Ветрино като контролираща
страна в производството, на основание чл.15, ал.6 ЗЗакрДет.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” - Ветрино възможността да изрази
писмено или устно становище чрез свой представител в съдебно заседание по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от исковата молба и отговорите на ДСП - Ветрино.
УКАЗВА на ИЩЕЦА, че в едноседмичен срок следва да изпълни задължението си по
чл. 127 ал.4 от ГПК, като посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това указание, съдът ще наложи глоба
2
за неизпълнение на разпореждане на съда.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2024г. от 09:40ч., за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 09.02.2021г. на главен път I-2, на км. 171, след разклона на
кариера „Каровча“, в посока гр. Русе, Д. Й. С. управлявал лек автомобил л.а. марка „П. ***“
с рама ************. Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като шофирал с
превишена скорост, загубил контрол върху управлението на МПС, влседствие на което
излязъл вдясно от пътното платно на посоката си на движение и се ударил в пътен знак и в
крайпътно дърво. При така настъпилото ПТП била причинена смъртта на Н. В. Т., ЕГН
**********, като пътник в същия лек автомобил.
Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 27/2021 год. по описа на РУ
Девня, което впоследствие приключило с влязла в сила на 29.04.2022г. Присъда No 22 /
13.04.2022г., постановена по НОХД № 226/2022г. по описа на ОС – Варна. С присъдата Д. Й.
С. е признат за виновен за това, че на 09.02.2021г., на главен път „1-2", между гр. Девня и с.
Н. Р., обл. Варненска, в близост до отбивката за кариера „Каровча", при управление на лек
автомобил марка и модел „П. ***", с рама ************, с прекратена регистрация №
*******, с поставени регистрационни табели ******** от друго МПС, нарушил правилата за
движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.", чл. 21, ал. I от ЗДвП - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 90
км/ч извън населено място", като се е движел със 119.59 км/ч, и по непредпазливост е
причинил смърт на Н. В. Т. и средни телесни повреди на Й. Д. Й., като деянието било
извършено в пияно състояние и деецът бил управлявал без да има необходимата
правоспособност. Извършеното съставлявало престъпление по смисъла на НК, като на
основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1 и пр. 8, б. „б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1
от НК, вр. чл. 54 от НК на виновния водач било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири години и шест месеца, което на основание чл. 58а от НК било намалено с 1/3
и било определено подсъдимият С. да изтърпи наказание три години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Ищецът е брат на починалия Н. Д.. Изключително тежко изживява загубата на брат си.
Двамата са израснали заедно, в едно домакинство, в добро и сплотено семейство. Обичали
са се, били са много близки и единни. Починалият държал много на малкия си брат и винаги
3
го подкрепял и закрилял, тъй като, когато бил на около 3 години починала сестра му, която
била на 20 дена. Това трагично преживяване накарало починалия да се привърже силно към
ищеца, за когото се притеснявал да не го изгуби. Пострадалият бил изключително грижовен
и всеотдаен, помагал на брат си за домашните и подготовка му за училище. Двамата редовно
прекарвали времето си заедно, имали общи интереси, като разговаряли и се забавлявали.
Ищецът имал пълно доверие на по-големия си брат и му споделял всичко, като съветите му
и мнението му били много важни за него. Виждал в него лице авторитет и пример за
подражание, като фигурата на покровител. Твърди, че починалият е бил много добър и
любвеобилен брат, който винаги се отзовавал, когато имал нужда. Знаел, че може да разчита
на него за всичко и че брат му никога нямало да го изостави в труден момент. Между тях
била изградена силна духовна и емоционална връзка. Твърди, че в пътния инцидент загубил
любим и много близък човек, който е бил негова опора и важна чат от живота му.
Внезапната му загуба, му се е отразила негативно. Сринал се психически, плачел
непрекъснато, нямал желание за нищо, чувствал се безпомощен и унил. Постоянно мислел за
случилото се и това силно го разстройвало. Твърди, че страдал от безсъние и безпокойство,
не излизал никъде и не се срещал с приятели, както преди. Изпитвал силна мъка и му било
трудно да преодолее загубата на брат си, което довело до продължително депресивно
състояние. Към настоящия момент ищецът продължавал да страда и да скърби по починалия
си брат. Липсвал му много и всеки път когато някой го спомене или нещо му напомни за
него, той се разстройвал. Загубата му дълбоко го травмирала и го променила завинаги.
Твърди, че ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си, провокиран от общи споени с
брат си.
Твърди, че към момента на ПТП, за л.а. „П. ***" с рама № ************ e била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с полица № BG/03/12000385683, валидна от
04.11.2020г. до 04.11.2021г. Застрахователят бил уведомен с претенция за изплащане на
застрахователно събитие на 07.07.2022г., обаче е отказал да определи и изплати обезщетение
за претърпените вреди.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
Н. Т., като сочи, че водачът Д. С. е бил неправоспособен и управлявал МПС след употребата
на алкохол, за което обстоятелство починалият е знаел. Тези обстоятелства били установени
с Решение № 237 от 31.05.2023 г. по т.д.№716/2021 г. на ВОС. С оглед знанието на
пострадалия за състоянието и невъзможността на водача да шофира, пострадалият се бил
поставил в рискова ситуация и допринесъл за собственото си увреждане. Излага, че от
събраните свидетелски показания по посоченото дело, образувано по искова молба на
родителите на ищеца и на починалия му брат, безспорно се установило, че на пострадалия
4
му е било известно обстоятелството, че водачът Д. С. е управлявал автомобила под
въздействието на алкохол, доколкото преди да потеглят с автомобила водачът и пътниците, в
това число и пострадалият са били в една обща компания и в късните часове на нощта са
употребили алкохол заедно.
На следващо място, ответникът въвежда и възражение за съпричиняване във вредите
от пострадалия, тъй като същият в нарушение на разпоредбите на чл. 137а ЗДвП не е
използвал предпазен колан, което допринесло за настъпилите телесни увреждания и
леталния изход. Твърди, че като последица от неизползвания колан при ПТП, той пострадал
от свободното движение на тялото си в купето на автомобила при преобръщането му и
понесените удари от тъпи интериорни части на автомобила. Евентуално твърди, че смъртта
настъпила вследствие на изпадане на тялото на пострадалия от купето на автомобила след
неговото преобръщане, което се дължало на липсата на поставен предпазен колан. Твърди,
че ако починалият е бил с предпазен колан, телесните увреждания щели да бъдат с по-малък
интензивност и обем и със сигурност нямало да доведат до смъртта му.
Предвид направените възражения, в заключение, в отговора на исковата молба се
изразява становище, че механизмът на увреждането в еднаква степен е провокиран от
субективните действия на водача на автомобила, както и от поведението на пострадалия – да
пътува при неправоспособен и пиян водач, без предпазен колан, като съпричиняването на
пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат се оценява в размер на 80 %
принос. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй
като не било съобразено със социално икономическите условия в страната, със социалния
статус на ищеца, с материалнобитовите му условия за живот и потребностите му като член
на обществото. Прави и общи оспорвания на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - причинно-следствената връзка между действията на водача на
автомобила и настъпилите вреди, описания в исковата молба механизъм на ПТП,
преживените болки и страдания от ищеца, както и наличието на дълбока емоционална
връзка между ищеца и починалия.
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа изведените в исковата молба фактически и правни твърдения. Оспорва
твърденията на ответника, относно основателността на иска и че произшествието е
настъпило поради действията/бездействията на пострадалия Н. Т., като твърди, че това
безспорно се установява от влязлата в законна сила присъда. В този смисъл оспорва
възражението за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, поради липса на поставен
предпазен колан. Относно възражението за знание у пострадалия, че водачът Д. С. е
управлявал лекия автомобил е без да притежавал правоспособност за управление на МПС и
под въздействието на алкохол, сочи че липсват доказателства. В условията на евентуалност
твърди, че дори и водачът на е употребил алкохол/наркотици, Т. не е бил длъжен и не би
могъл да предположи, че това лице е управлявало автомобила под въздействието на алкохол,
тъй като не се е отразило външно на състоянието му. Счита, че действията на водача Д. С. не
5
могат да бъдат поставени „в рамките на възражение за съпричиняване“. Оспорва и
възраженията на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, като моли
съда да вземе предвид обстоятелството, че починалият се явява негов брат и изхождайки от
близката родствена връзка, се дава основание да се смята, че са били изключително близки.
Противопоставя се на твърдението на насрещната страна, че размера на обезщетението
следва да бъде съобразен със социалния статус на ищеца с неговите материално-битови
условия, тъй като намира същото за дискриминационно.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в
него фактически и правни доводи и доказателствени искания. Изрично сочи, че в доколкото
присъдата обвързва гражданския съда на основание чл. 300 от ГПК, а в нея изрично е
посочено, че Д. С. е бил неправоспособен и в пияно състояния, то тези обстоятелства следва
да се приемат за установени. Отделно, твърди, че ищецът попадал в далечния кръг роднини,
на които само по изключение и само в случай на реално търпени извънредно интензивни,
надхвърлящи обичайните от подобно събитие емоционални вреди, се дължало обещетение.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: К. В. Д., ЕГН *********, действащ лично и със съгласието
на своите родители В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: обл.
Варна, общ. Ветрино, с. Неофит Рилски, срещу ОТВЕТНИКА: Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Дианабад, ул. „Г.М. Димитров“ 1, представлявано от Бисер
Георгиев Иванов и Тодор Тодорински – изпълнителни директори, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в емоционални болки, страдания и психически стрес от загубата на неговия брат Н. В. Т.,
починал на 09.02.2021г., в резултат на ПТП, настъпило на същата дата в обл. Варна, на
главен път I-2, между гр. Девня и с. Неофит Рилски, по вина на водача на автомобил „П.
***“ с рама №*********** – Д. Й. С., като отговорността на виновния водач към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна „Гражданска отговорност“, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на доброволната
претенция пред застрахователя – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се
твърди, че братът на ищеца е съпричинил настъпването на собствената си смърт, чрез
непоставянето на предпазен колан, пътуване с неправоспособен водач, който е управлявал
6
автомобил с прекратена регистрация и под въздействието на алкохол.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
Доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 226/2022 г. на ВОС, то на
основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, деянието
и настъпилите последици. В този смисъл и съдът ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и
ненуждаещо се от доказване между страните, че на 09.02.2021г. на главен път I-2 между гр.
Девня и с. Неофит Рилски, обл. Варненска в близост до отбивката за кариера Каровча, при
управление на л.а. марка „П. ***“ с прекратена регистрация ****, с поставени
регистрационни табели **** от друго МПС, нарушил правилата за движение – чл. 20 ал.1 от
ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, чл. 21 ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 90 км/ч извън населено място“, като се движел
със 119,59 км/ч и по непредпазливост причинил смърт на Н. В. Т. и средни телесни повреди
на Й. Д. Й., изразяващи се в счупване на лява ключица, което е обусловило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 месеца, счупване на
лонните кости вляво и дясно, което е обусловило трайно затруднение на движението на
долните крайници за период от около 2 месеца, като деянието е извършено в пияно
състояние и деецът е управлявал без да има необходима правоспособност.
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните че към
09.02.2021 г. лек автомобил с марка „П. ***“ с прекратена рег. № **** е бил застрахован от
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
ПРИЕМА за БЕЗПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че ищецът К. В. Д. е брат на
починалия в резултат на процесното ПТП Н. В. Т..
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи:
1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с
ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек автомобил „П. ***“, с
прекратена рег. № **** и настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на
застраховката - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване,
съобразно т. III по-горе;
2/ водачът на лек автомобил лек автомобил „П. ***“, с прекратена рег. № **** - Д. Й.
С. е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и
7
е предизвикал ПТП-то - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване,
съобразно т. III по-горе;
3/ именно в резултат на ПТП-то са настъпили вредите, т.е причинно -следствената
връзка и конкретния вид и размер на вредите, след като се съобрази, че съдът прие за
ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе настъпилото травматично
увреждане и причинно-следствената връзка между него и настъпилото ПТП; в тази връзка
на установяване подлежи конкретния вид, характер, интензитет и продължителност на
неимуществените вреди;
4/ във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване, –ищеца
следва да установи, че неговият брат е бил с поставен обезопасителен колан;
В тежест на ответника е да докаже конкретните факти и обстоятелства по
направеното от него възражение за съпричиняване, както и че именно с тези си действия
пострадалият Н. В. Т. е допринесъл за своето увреждане, а именно: че е знаел, че Д. С. е
употребил алкохол над допустимите количества, когато се е качвал в автомобила, както и
знанието, че Славов е неправоспособен водач и че автомобилът е бил дерегистриран; че Н.
Т. е бил без поставен предпазен колан.
V.УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът приема, че страните са ангажирали доказателства за установяване на всички
свои твърдения.
По отношение на възложените в тежест на ответника факти и обстоятелства във
връзка с направеното възражение за съпричиняване, съдът намира, че не следва да се дават
конкретни указания, доколкото страната е отправила общо искане – без уточнения за
допускане до разпит на свидетели за установяване на фактите по възражението за
съпричиняване, с което следва да се приеме на този етап, че искането засяга всички изрично
указани от съда факти.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от влязлата в сила присъда, ведно с мотивите,
постановени по НОХД № 20213100200486/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Окръжна Прокуратура – Варна заверени преписи на
документи, находящи се в ДП No 27 / 2021г. на РУ – Девня, съдържащи данни за кръвни
проби/химически експертизи на водача Д. С. / резултати за използване на наркотични
8
вещества/ амфетамини и др.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на водене /по искане на ищеца/ двама
свидетели, които да установят обстоятелства, свързани с претърпените от него
неимуществени вреди, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на още един
- трети свидетел при режим на водене за същите обстоятелства.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на призоваване /по искане на ответника/ за
установяване на обстоятелства, свързани с механизма на процесното ПТП и в частност
възраженията за съпричиняване, свидетелите:
1/ Т. М. Т. с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № **,
2/ Й. Д. Й. с адрес: гр. П., кв. Л. *, ап*, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане на още един – трети свидетел – Д. Й. С. при режим на призоваване за същите
обстоятелства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ И УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че в случай, че
тримата свидетели се искат за установяване на различни факти по така направеното
възражение за съпричиняване, то в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи всеки от
свидетелите за кои конкретни факти, разпределени в тежест на ответника ще
установява.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА, че при неизпълнение в предоставения срок и
в случай, че свидетелите се поискат впоследствие, с което се причини отлагане на
производството, съдът може да наложи глоба на страната.
УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от получаване на настоящото
определение следва да внесе по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на общо
80 лв. /осемдесет лева/ или по 40 лв. за призоваване на двамата свидетели Т. М. Т. и Й. Д.
Й., след което същите да бъдат призовани.
ДОПУСКА /по искане на ищеца/ ПРОВЕЖДАНЕ НА
СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице след запознаване с
характера на правния спор, ангажираните по делото доказателства и след като извърши
преглед на ищеца да даде заключение по следните въпроси: Какво е психичното състояние
на ищеца към момента на прегледа и по какъв начин изживява загубата на своя брат? По
какъв начин се е отразило събитието върху личността на ищеца и ще има ли трайно
отражение върху психиката му занапред?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 300 лв. /триста лева/ , платими от бюджета на
съда, на основание чл. 83, ал.1 т.4 от ГПК.
9
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставените задачи И. С. Т., което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата. УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с мотивиран
отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди
насроченото съдебно заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл.86 от ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на
окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си
справка – декларация, съгласно чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ДОПУСКА /по искане на ответника с допълнение по т.6 с въпрос поставен от
ищеца/ ПРОВЕЖДАНЕ на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКА и
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещите лица след запознаване с материалите
по делото, евентуално след оглед на мястото на местопроизшествието, да дадат заключение,
като отговорят на следните въпроси:
1/ В коя част на автомобила е настъпил удара и в коя част на лекия автомобил ударът
е бил най-силен ?
2/ В коя част на лекия автомобил и в каква степен интериорни части от автомобила
след удара са хлътнали и са навлезли в купето на лекия автомобил?
3/ Има ли данни при ПТП да са задействани въздушните възглавници в лекия
автомобил?
4/ Къде е седял в лекия автомобил пострадалият Н. Т. и има ли данни след удара
тялото му да е изпаднало извън купето на автомобила ?
5/ Къде е настъпила смъртта на пострадалия – в автомобила или извън него? Ако е в
лечебно заведение – кога и къде е станало?
6/ Какъв е механизмът на увреждане при пострадалия и какво е било движението на
тялото му след инициалния сблъсък? Автомобилът преобръщал ли се е и имало ли е рязко
завъртане около центъра на масата му?
7/ Каква е инерционната тежест понесена от тялото на пострадалия след
първоначалния сблъсък?
8/ С кои интериорни части от купето на автомобила най-вероятно е контактувал
пострадалият Н. Т.?
9/ Бил ли е фабрично оборудван с предпазен колан автомобила?
10/ Има ли данни за използван от пострадалия предпазен колан при ПТП като се има
предвид механизма на увреждането и кои част от тялото са увредени?
11/ Какво е значението на ефективността на предпазния колан за предотвратяване на
10
увреждания при пострадалия?
12/ Предвид травматичните увреждания на пострадалия, съответстват ли същите да са
получени в резултат на свободно движение на тялото в купето на автомобила и на сблъсък с
тъпи предмети от купето на автомобила, евентуално с предното стъкло в следствие на
неизползван предпазен колан?
13/ Има ли данни за типичната коланна травма при пострадалия?
14/ Съществувала ли е възможност да бъде избегнат леталният изход в случай, че
пострадалият е използвал предпазен колан / в случая, че такъв не е бил поставен/?
КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на останалите
задачи, формулирани в допълнителната исковата молба, доколкото същите касаят факти и
обстоятелства, които се считат за установени на основание чл. 300 от ГПК в една част, а в
друга се припокриват с поставените от ответника, както и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника за допускане на задачата, формулирана от него в отговора на исковата
молба под номер 17, доколкото е недопустим и ирелевантен.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, платими от ответника
в тридневен срок от получаване на настоящото определение, като в същия срок представи
доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещи лица по
изпълнение на поставената задача Й. М. и д-р Д. Д. , които да бъдът уведомени за изготвяне
на експертизата, след плащане на определения депозит. УКАЗВА на всяко от вещите
лица задължението да информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от
уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на
квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да
представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание,
на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на всяко от вещите лица, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка – декларация,
съгласно чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника, допълнено от ищеца, за
допускане на съдебно-токсикологична експертиза до постъпване по делото на нужните
писмени документи, които съдът е изискал служебно.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато е посочила електронен адрес за
11
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 ГПК, като на ищеца и препис от отговора на допълнителната исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12