Решение по дело №13926/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260113
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100513926
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ …………

гр. София, 07.01.2021г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито заседание на        седми януари, две хиляди  двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

   мл.с. ЛОРА ДИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно  гр. дело №   13926  по описа за 2020г.  по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 435  и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

    Образувано е по жалба вх. № 31723/25.09.2020г. по входящия регистър на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, изплатена по пощата на 24.09.2020г. от  длъжника по изпълнението на З. „О.“АД, ЕИК ******с адрес: *** срещу  Разпореждане, съдържащо се в уведомление  по възражение № 28118/01.09.2020г. по изпълнително дело № 20208600400768  по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските за възнаграждение за адвокат на взискателя със 170лв. (горница над 200лв. до 370лв) и да не се начислява таксата по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ върху възнаграждението за адвокат, евентуално същата да бъде определена върху намаленото адвокатско възнаграждение. Посочило е, че сложността на делото в случая съответствало на възнаграждение за адвокат  от 200лв. за образуване на делото по чл. 10,т.1 от наредбата, но не и за водене на производството по чл. 10,т.2 от наредбата, хонорар бил прекомерен, такса по т. 26 от Тарифата не следвало да се начислява върху адвокатското възнаграждение.  Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претнецията на нсарещната страна за разноски за адвокат.

С отговор на жалбата  адвокат Н.А.Х., вписана в КАСК, личен № ******и служебен адрес гр. София, ул. „******, полуетаж 4, офис 6 , която е пълномощник на взискател по изпълнителното дело-  Н.Н.Д., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочил е, че представлявала безплатно взискателя по изпълнителното дело, приетото от ЧСИ възнаграждение било минималното по наредбата.  По изпълнителното дело извършила действия не само по образуването, но и по воденето му и затова й се дължало възнаграждение  по чл. 10,т.1 и по т.2 от Наредбата. Плащането на дълга по изпълнителния лист било направено след образуване на изпълнителното дело. Оспорил  е претенцията за разноски на жалбоподателя, като е посочил, че в това производство такива не се присъждат.

С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че жалба е неоснователна. Размер на адвокатско възнаграждение бил  минималния по Наредбата, сумата по изпълнителния лист била платена на 11.09.2020г. от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Адвокатът на взискателя освен да образува делото била подала и молби с искания за действия, поради което възнаграждение за водене на делото се дължало.  Таксата по т. 26 била  начислена  и върху адвокатско възнаграждение  и такава била дължима.

    Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело  изпълнително дело № 20208600400768  по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано  по молба от 25.08.2020г. на Н.Н.Д., ЕГН ********** срещу З. „О.“АД, ЕИК ******за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден  на  18.08.2020г. от ОС-Ловеч по дело № 120/2018г.  за сумата от  1579,50лв.., представляващи възнаграждение за адв.  Н.Д.на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., както и за разноските по изпълнително дело за адвокат и за такси и разноски, процесуалният му представител е претнедирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. От 370лв. С молбата не е посочен изпълнителен способ, а е оправомощен частния съдебен изпълнител на основани ена чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение.

С молбата е представено пълномощно и договор  за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят е възложил на адв. Н.Х.да образува и води изпълнителното дело , за което е уговорено да се води безплатно на основание на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1,т. 3 от закона за адвокатурата.

С разпореждане от 25.08.2020г. ЧСИ е приел за събиране разноските от 370лв.  за възнаграждение за адвокат и такса по т. 26 определена съобразно него, същото е възпроизведено в сметка за размер за дълга и поканата за доброволно изпълнение, която длъжникът е получил на 31.08.2020г.

С възражение от  01.09.2020г.  длъжникът е оспорил начисленото възнаграждение за адвокат над 200лв., както и таксата по т. 26 от Тарифата върху възнаграждението за адвокат .

С Постановление съдържащо се в уведомление изх.№ 43892/03.09.2020г. , съобщено на длъжника на 10.09.2020г. съдебният изпълнител е  отказал на намали разноските и таксите по делото.

С молба от 02.09.2020г. взискателят чрез адвокат Х.е поискал да се извърши справка за открити банкови сметки на длъжника и да бъде наложен запор върху тях.

С молба от 03.09.2020г. взискателят чрез адвокат Х.е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника.

На 11.09.2020г. длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата по изпълнително дело, посочена в поканата.

С протокол от 14.09.2020г. ЧСИ е разпределил сумата и с разпореждане от 15.09.2020г. ЧСИ е приключил делото поради пълното издължаване на сумата

    С оглед на така установената фактическа обстановка съдът  приема от правна страна следното:

Жалбата  е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е допустима.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите.  Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски,  подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в случая.

По разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат:

В случая по делото се установява от приети документи, че взискателят е възложил на адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е уговорил безплатно предоставяне на правна полощ и съдействие на основание на чл. 38, ал.1, т. 3 от закона за адвокатурата. С молбата претенцията на адвоката е била за сумата от 370лв.

Съдът приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат в размери над минималните такива по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този извод се налага с оглед на длъжника , на обстоятелството, че на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ е възложен да определя начина на изпълнението, тоест не е било нужно конкретно действие от адвоката на взискателя за да се постигне събиране на сумата, отделно и с оглед на факта, че в срока за доброволно изпълнение сумата е пратена без да се прилага изпълнителен способ.

Към момента на образуване на делото и сключване на договора за правна помощ и съдействие  действащите разпоредби на чл. 10 от Наредба №1/2004г. са сочели минимално възнаграждение за образуване на изпълнително делото от 200лв. , минимално възнаграждение за водене на делото от ½ от определеното  по чл. 7, ал.2 от наредбата  и правилно ЧСИ е приел, че те са приложими.  Това е така, защото нормата на Наредба № 1/2004г. е материално-правна  и по правилата на действие на нормите във времето от значение е разпоредбата в редакцията към образуване на делото и плащане на адвокатския хонорар.

По делото безспорно е установено, че образуването на делото е възложено и е извършено от адвокат, поради което и на адвоката, представлявал взискателя безплатно се дължат разноски за адвокат за образуване на делото в размер на 200лв.

Възнаграждение за адвокат за  водене на изпълнителното дело обаче съдът приема, че не следва да се поставя в тежест на длъжника. Взискателят  не е посочил изпълнителен способ с молбата за образуване на делото , а е упълномощил ЧСИ да го определи на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Едва след възражение от длъжника срещу размера на адвокатското възнаграждение и начисляване на такова за водене на делото адвокатът на взискателя е посочил изпълнителни способи. Те обаче не са приложени, сумата е платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, поради което и не може да се приеме, че адвокатът на взискателя е осъществил процесуално представителство по водене на делото, възнаграждение за което да се постави в тежест на длъжника.

При така установено, то на адвоката представляващ безплатно взискателя не се дължи възнаграждение за водене на изпълнителното дело.

При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника за  възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело следва да се намали до общо 200лв., тоест следва да се намали със 170лв.

По дължимостта на такса по т. 26 от Тарифата върху възнаграждението за адвокат:

 Съдът приема, че начислените от ЧСИ такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи на база сумата от 1779,50лв.  (главница по изпълнителния лист от  1579,50лв. + 200лв., представляващи направени разноски за адвокат в хода на изпълнителното дело), тоест  съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата - размер на тази такса е 194,83лв. с ДДС. Начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи на база главница по изпълнителния лист и възнаграждението за адвокат на взискателя в хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси по изпълнителното дело. Тоест следва да се съобрази възнаграждение за адвокат и други разноски на взискателя, ако такива са направени за нещо различно от такси по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с постановление на ЧСИ. Това постановление  е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им. Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така възприето се налага извода, че за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично.  В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело.  За прието възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г.  на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за адвокат. 

При така възприето начислената такса  по т. 26 от Тарифата следва да се намали със сумата от 16,32лв.

По отговорността за разноски:

Разноски съдът приема, че в настоящото производство се дължат, доколкото решението е окончателно и съобразно чл. 81 от ГПК се дължи произнасяне в частта за разноските. В случая  не се следват други действия, от които да зависи разпределяне на отговорността за разноски в това производство, поради което и това разпределяне следва да се извърши в настоящото производство.

При така възприето и доколкото жалбата е уважена, то съдът приема, че жалбоподателя има право на разноски за държавна такса от 25лв. и за възнаграждение за адвокат от 240лв.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Постановление, съдържащо се в уведомление изх.№ 43892/03.09.2020г. по изпълнително дело № 20208600400768  по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ , с което е отказал да   измени Разпореждане от 25.08.2020г. и Постановление за разноските, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение изх.№ 41349/25.08.2020г. като  намали възнаграждението   за адвокат на взискателя със 170лв. (горница над 200лв. до 370лв) таксата по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ със сумата от 16,32лв.  и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Разпореждане  от 25.08.2020г. и Постановление за разноските, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение изх.№ 41349/25.08.2020г. по изпълнително дело № 20208600400768  по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника З. „О.“АД, ЕИК ******с адрес: *** със: сумата от 170лв. , начислена като възнаграждение за адвокат  на взискателя по изпълнителното дело, представлявал го безплатно;  сумата от  16,32лв. с включен ДДС, начислена като пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ.

ОСЪЖДА Н.А.Х., адвокат вписан в КАК с личен № ******и служебен адрес гр. София, ул. „******, полуетаж 4, офис 6 да заплати на З. „О.“АД, ЕИК ******с адрес: *** на основание на чл. 81 и чл. 78 от ГПК сумата от  265лв., /двеста шестдесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                                                                           

                                                                                           2.

Особено мнение на съдия Р. Коджабашева по ч. гр. д. № 13926/ 2020 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: съдия Ст. Иванова/:

 

Не споделям съображенията и изводите на останалите членове на съдебния състав, че при определяне на попорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат взети предвид както събираемото вземане, така и вземането за разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнението.

Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.

Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението.

При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ би следвало да бъде отменено в частта относно определената върху признатото на взискателя адвокатско възнаграждение- като част от събраната сума, пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

 

                                                

                                                                             СЪДИЯ :