Р Е
Ш Е Н И Е № 1
гр.Средец, 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, III наказателен
състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
При секретаря Костадинка Лапова, като
разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 209/2019г. по
описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на К.Т.К., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв.К.К.-***6.10.2019г., издадено от инж.С. Б.,
директор на РДГ Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
и чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 140.00 лева, тъй като на 08.10.2019г. в гр.Средец
съхранявала в двора на дома си 2 пр.кубика дърва за огрев от дървесен вид- дъб
и цер, нарязани на секции по 30см, без да са маркирани с контролна горска
марка, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована се явява лично заедно с адв.К.. Поддържа жалбата.Твърди, че
не е присъствала при извършване на проверката от РДГ Бургас и съставяне на
АУАН, както и че процесните дърва са на майката на мъжа, с когото
жалбоподателката живее на семейни начала-М. И., която живее на същия адрес.
Ответната страна чрез процесуалния си представител излага, че по делото
е доказано извършването на процесното нарушение. Сочи, че при съставяне на АУАН
и НП не са допуснати процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Средец, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2019 г. в РДГ Бургас бил
получен сигнал за незаконно докарани дърва с каруци на конкретен адрес в
гр.Средец. В тази връзка на следващия ден– 08.10.2019г. свид. О.Т.П.-главен
специалист „Горски инспектор“ при РДГ Бургас и свид.С. Д.-главен
специалист „Горски инспектор“ при РДГ Бургас, по нареждане на прекия си
ръководител, посетили адреса.
При пристигане на адреса в гр.Средец,
ул.“***“
№ *,
свидетелите установили, че там се намират три къщи с един общ вход. Посрещнали
ги две жени. Под един навес в общия двор на тези къщи свидетелите установили,
че има дърва. При измерването на същите
с ролетка свидетелите установили количеството им- 2 пр.кубика, а при огледа им
и вида им- цер и дъб. Дървата били без поставена контролна марка. Въпреки че на
адреса живеели няколко души, от които при извършване на проверката присъствали
няколко жени и възрастни хора, свид.О.П. съставил АУАН серия ЖОО бл.№
101925/08.10.2019г. именно на името на жалбоподателката, тъй като в сигнала по
тел.112 били подадени нейните имена. Това той сторил без да се увери в самоличността
на присъстващото лице, което считал, че е нарушителя К.К.. Самоличността на
това лице до момента не е установена по безспорен начин, тъй като от една
страна свид.О.П. твърди, че това е присъстващата в съдебно заседание жалбоподателка,
а от друга свид.Д. твърди, че не може да каже дали е тя и самата жалбоподателка
от своя страна отрича да е присъствала при извършване на проверката, както и дежурният
полицай при РУ Средец на 08.10.2019г.-свид.Г.М. отрича да е оказвал съдействие
на служителите на РДГ на процесната дата за установяване самоличността на
лицето К.К., както сочат самите те. Лицето в присъствието на което е съставен
АУАН е отказало да разпише акта и да получи препис от него и това обстоятелство
било удостоверено с подписа на свид.Д..
Административнонаказващият орган издал
въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което
на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ на жалбоподателката е наложено
административно наказание – глоба в размер на 140. 00 лева .
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания
на актосъставителя О.П., св. С.Д. и свид. Г.М., обясненията на самата
жалбоподателка, както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН серия ЖОО
с бл. № 1011925/08.10.2019г., Наказателно постановление № 600/16.10.2019г.,
рапорт вх.№ РДГ 03-5829/14.10.2019г. от инж.О.П..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – инж.С. Б. – Директор РДГ Бургас, оправомощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице – главен специалист „горски инспектор“,
който безспорно по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ вр. чл.2 от Устройствения
правилник на Регионалните дирекции по горите и чл.30 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. При издаването на АУАН и НП обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
За да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице следва да са
установени по несъмнен начин обективните
и субективните признаци на административното нарушение, вменено във вина
на дееца. В конкретния случай обективната страна на нарушението е
установена и описана по надлежния ред.
Установено е по несъмнен начин, че в деня на проверката на посочения адрес под
навес в двора са съхранявани 2 пр.кубика дърва за огрев от вида дъб и цер без
контролна марка. Описаното сочи на осъществен, от обективна страна, състав на административното нарушение по
чл.213 ал.1 т.1 ЗГ. За да бъде
законосъобразно ангажирана
отговорността на жалбоподателя
обаче следва да е налице и изискуемата
от закона форма на волево отношение /субективния елемент/ към деянието. Отговорността на дееца може да
бъде ангажирана само и единствено за
деяния, извършени с умисъл,
независимо дали става въпрос за пряк или
за евентуален такъв. На първо място не е установено по безспорен начин кое лице
е нарушителя. Без
изследване собствеността на имота, в който е открита дървесината, без
установяване броя на живущите в имота лица и установяване на самоличността им
на база представен документ за самоличност, проверяващите достигнали до извода,
че именно жалбоподателката е извършила
административно нарушение на правилата, възприети от Закона за горите и в
частност, че съхранява дърва, немаркирани с КГМ. Видно от показанията на разпитаните свидетели на
адреса са живеели множество лица. Изложеното от актосъставителя, че именно
жалбоподателката е нарушителя не се потвърди нито от свид.Д. и дежурния полицай
при управлението, нито от самата жалбоподателка. Липсата на подпис на акта също
препятства установяване по безспорен начин на лицето, присъствало при съставяне
на акта, за което актосъставителят твърди, че е именно жалбоподателката. На
второ място не се установи, в случай, че хипотетично жалбоподателката е
нарушителя, дали в нейно присъствие е съставен АУАН, с оглед различните
хипотези, предвидени в чл.43 ЗАНН, за да се прецени дали е законосъобразна
процедурата по съставяне на АУАН, който акт поставя началото на цялото
административнонаказателно производство. Това е така, тъй като по делото
липсват достатъчно доказателства, че именно К.К. е присъствала при извършване
на проверката.
С оглед
горепосоченото съдът счита, че извършването на твърдяното от
административнонаказващия орган административно нарушение е недоказано. Съгласно чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
преди да се произнесе по преписката наказващият орган е длъжен да провери акта
с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да преценява възраженията
и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая наказващият орган не е изпълнил тези си задължения,
като не е отчел липсата на доказателства относно връзката между
административнонаказаното лице и твърдяното за извършено от него нарушение на
закона. От събраните по делото доказателства не става ясно защо е определено
именно санкционираното лице за съхранител в двора на този дом на немаркираната
дървесина. Разпитаните актосъставител и свидетел по АУАН не допринасят за
изясняване на тези правнозначими факти и обстоятелства.
С оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса, административнонаказващият
орган е следвало да докаже по несъмнен и безспорен начин, че с деянието си
соченото за нарушител лице е осъществило всички обективни и субективни елементи
от състава на нарушението. Това свое задължение в случая той не е изпълнил. Когато констатациите в НП са оспорени, то
по силата на чл.14 ал.2 НПК, във вр. с чл.84 ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации следва да се подкрепят с други допустими доказателства. В
настоящото производство такива не са представени и въпреки усилията на съда не
са събрани.
Неоснователен би
бил извода, че след като наказаното лице живее на този адрес, то следва да
понесе отговорност за допуснатото нарушение най-малкото като съизвършител, тъй
като не намира подкрепа в съдържащото се в АУАН и НП описание на нарушението.
По отношение на
представения от процесуалния представител на жалбоподателката документ за
закупуване на дърва вид „благун“- 5 пр.кубика от лицето М. И.- майка на мъжа, с който
жалбоподателката живее на процесния адрес, съдът счита, че същият не е относим
към предмета на делото, поради обстоятелството, че процесните дърва, които са
съхранявани в двора са били от друг вид –дъб и цер.
Що се отнася до
твърдението на свид.Д., че АУАН е съставен на лицето, което е заявило, че
дървата са негови, въпреки че свидетелят по никакъв начин не се е уверил в
самоличността на това лице, съдът счита, че със съставяне на АУАН на лице,
отзовало се при
повикване от страна на проверяващите, без да е установено с категоричност, че
именно то е отговорното за съхраняване на немаркираната дървесина, е допуснато
съществено процесуално нарушение.
От всичко
гореизложено, настоящият състав счита, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неоснователно, защото липсват доказателства, че
именно жалбоподателката е нарушителя, което води до субективна несъставомерност
на дението по чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, както и поради горепосочените
допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 600/16.10.2019г. на административнонаказващия орган инж.С. И. Б.-директор на РДГ Бургас, с което на
жалбоподателката К.Т.К., ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 140.00
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен
съдия:........................