Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                           

                                                                №...........

 

                                            гр.ЛОВЕЧ , 1.03.2019 г.

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  граждански състав   в     публично съдебно заседание на  осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                     ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия  ПАВЛОВА

в.гр. дело № 159 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №21/27.01.2016 г. постановено по гр.д.№5945/15 г. ВКС е отменил влязлото в сила решение №117/28.04.2015 г. на ЛОС по гр.д.№14/15 г, с което е потвърдено решение №154/31.10.2014 г. на ТРС по гр.д.№134/14 г. на основание чл.304 от ГПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ТРС. В мотивите е посочено, че в производстовто по делото не е била конституирана като необходим другар на ответника Й.Н.Й. молителкта Д.Н.Й..

С решение № 70 от 25.05.2017 година, постановено по гр.дело № 49/2016 година, Тетевенският районен съд е определил на основание чл.64 от ЗС, прилежаща част от урегулиран поземлен имот парцел VІІ-194 в кв.21 по ПУП на с.Гложене,община Тетевен, област Ловеч, с площ от 615 кв.метра, собственост на Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и К.С.Л.,ЕГН ********** *** Д.Н.Й. с ЕГН ********** *** , за обслужване на построената в този имот масивна жилищна сграда с пл.№ 197 по ПУП на  с.Гложене, обл.Ловеч от 1965 г., състояща се  от етаж от 62 кв.м. и сутеренен етаж от 50 кв.м., собственост на Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и Ц.Н.Й., ЕГН ********** от с.с., а именно: линията/границите/ между двете сгради,  е разположена по следата на уличната регулационна линия с дължина по 3,25 м. и по средата между ъглите откъм дъното на имота с дължина по 2,70 кв.в. след което се чупи в североизточната посока с дължина 3,40 м. и се свързва с линията от север, което е на 3 метра от фасадата и с дължина 4,60 м прилежащият терен на сграда с пл. №197 е 46,31 кв.м., отхвърлен е предявеният насрещен иск от Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и К.С.Л.,ЕГН ********** *** Д.Н.Й. с ЕГН ********** *** против на Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и Ц.Н.Й., ЕГН ********** от с.с  за осъждане на Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и Ц.Н.Й., ЕГН ********** от с.с  да премахнат масивната си жилищна сграда с едноетажна конфигурация откъм уличната регулация със застроена площ на този етаж от 62 кв.м. и находящо се под нея мазе с площ от 50 кв.м. находящи се в с.Гложене, Лов. Област ул.”Нягол войвода” №23 построена върху УПИ съответстващ на п. VІІ пл.№194 в кв.21 по ПУП на с.Гложене от 1965 г. с площ от 615 кв.м. като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявения насрещен иск от Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и К.С.Л.,ЕГН ********** *** Д.Н.Й. с ЕГН ********** *** против на Й.Н.Й., ЕГН ********** *** и Ц.Н.Й., ЕГН ********** от с.с  за осъждане на отчетниците да заплатят сумата от 1000 лв. за период от 7.03.2011 г. до 8.03.2016 г., тъй като ответниците по насрещния иск и ищци по иска по чл.64 от ЗС били ползвали неправомерно 28 кв.м. без правно основание, като неоснователен и недоказан.

Срещу решението на ТРС е постъпила въззивна жалба от Й.Н.Й. ***  адрес за кореспонденция: гр.********адв. М.К. срещу: Решение от 25.05.2017г., постановено по гр.д. № 49/2016г., по описа на PC- Тетевен, с твърдения за необоснованост на решението, както и че то е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Твърди, че съдът при постановяване на решението не е изложил собствени мотиви, нито е обсъдил приложените по делото доказателства, възраженията и становището на ответниците по иска по чл.64 от ЗС, а именно Й.Н.Й. и Д.Н.Й., както и по насрещните искове по чл.79 от ЗС и чл.59 от ЗЗД и във връзка горното е допуснал съществено процесуално нарушение, като е нарушил принципите на законност, диспозитивно начало, състезателното начало, равенство на страните, установяване на истината и най-вече принципа на вътрешно убеждение/ чл. 12 от ГПК/ или съдът е постановил решението си при съществено нарушение на основните принципи, а именно чл.5,чл.6, чл.7, чл.8 ,чл.9, чл.10 и най-вече на чл.12 от ГПК.

Сочи, че съдът в решението си не е изложил нито един свой довод, освен посочване на текстове от решения на ВКС, които обаче решения касаят друга фактическа обстановка, както и предходното решение по гр.д. №136 от /2014г. по описа на РС-Тетевен без да съобрази, че не е спорно обстоятелството, че сградата е построена в чужд имот/, че ищците по иска по чл.64 от ЗС НЕ СА ПРЕДСТАВИЛИ годни доказателства за правото на собственост върху нея.

Смята, че изложените доводи са формални, хаотични, неясни и неразбираеми, тъй като в разглеждания случай съдът е следвало да установи откъде се осъществява достъпът на ищците по чл.64 до жилището, в което живеят и дали са налице основанията на иска.

С оглед изложеното счита, че следва да се приеме, че първоинстанционното решение е неправилно

Излага съображения относно незаконосъобразността на решението в частта по иска по чл.64 от ЗС, а именно, че обемът и видът на търсената защита се определят при предявяването на иска с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и посочения петитум.

В случая счита, че ищеца Й. Н. Й. и Ц.Н.Й. са предявили иск по чл.64 от ЗС, като са посочили, че са собственици на сграда на база спогодба за делба на наследствен имот и искането им е да се определи прилежаща част от УПИ VII-194 в кв.21 по ПУП на село Гложене за обслужване на построената в нашия имот м.ж.с, състоящ се от етаж 62 кв.м и сутеренен етаж от 50 кв.м.

Твърди, че е собственик на урегулирания поземлен имот, съответстващ на парцел VII-194 в кв.21, в югоизточната част на който се намира спорната жилищна сграда, като нейната източна и южна външни стени са разположени съответно по вътрешната регулационна линия и уличната регулация, като според него не е спорно обстоятелството, че сградата е построена в ЧУЖД ИМОТ/, че ищците по иска по чл.64 от ЗС не са представени годни доказателства за правото на собственост върху нея. Изтъква, че по делото ищците по чл.64 от ЗС са представили единствено спогодба от 16.02.2009г. и Удостоверение за търпимост на името на друго лице, като в исковата молба ищците се позовавет също на Разрешително №151/05.06.1951г., което разрешително обаче НЕ Е представено и е на името на друго лице.

Сочи, че горните доказателства са оспорени в законния срок, а именно още с отговора. Въпреки оспорването съдът не открил производство по чл.193 от ГПК, но в нарушение на процесуалния и материалния закон, постановил решението си именно върху същите и при постановяване на решението си съдът не е изложил собствени мотиви.

Излага, че съдът в решението си изцяло възпроизвежда изложените мотиви от решение постановено по гр.д. № 134/2014г. на РС-Тетевен./ стр. 2, абзац 3,ред 6 от решението/, както и в решение по гр.д. № 136 /2008г. по описа на PC- Тетевен / стр. 8, текста след „ По иска с правно основание чл.64 от ЗС/, като освен горното съдът в решението си цитира решения на ВКС, които обаче са неотносими по спора. Твърди, че на стр. 9 и 10 от решението, съдът разглежда въпрос за придобивна давност, въпрос по който ищеца не се е позовал, както за сградата, така и за правото на строеж.

Твърди, че освен горното е оспорена законността на сградата, от гледна точка липсата на разрешение/право/съгласие за строеж, както и че процесната жилищна сграда е построена в противоречие на установените с благоустройствените закони, строителните правила и норми.

Сочи, че на следващо място е оспорена законността на масивна жилищна сграда с пл. № 197, построена в УИП VII, пл. № 194 в кв. 21 по плана на с. Гложене. Счита, че тя не е построена въз основа на надлежно издадени строителни книжа - разрешение за строеж, протокол за дадена линия и ниво и договор за отстъпено право на строеж, каквито са минималните задължително необходими книжа за осъществявано на законно строителство.

Твърди, че ответниците по насрещния иск и ищци по чл.64 от ЗС, а именно Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. не са носители на ограничено вещно право на строеж върху УПИ VII, пл. № 194 в кв. 21 по плана на с. Гложене. Излага, че те не се легитимират като суперфициари, за да намери приложение разпоредбата на чл. 64 от ЗС, тъй като само носителят на ограничено вещно право на строеж има право да изисква ползване на земята доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение.

Сочи, че оспорен е и факта, че сградата построена в неговия имот му пречи, като ограничава и смущава притежаваното от него право на собственост върху старата къща, находяща се в задната част на двора, да упражнява в пълен обем правата си на собственик.

Излага, че с определянето от съда на ищците на основание чл.64 от ЗС, на 46.31 кв.м за обслужване на построената процесна жилищна сграда му се ограничаваизцяло входа към собствената му сграда/ старата къща/ намираща се във въвтрешната частна имота, ограничава му се достъпа до собствените му имоти, като след придаването на тези 46.31 кв.м , не може да влиза до имотите си с превозно средство.

Смята, че с предаването на 46.31 кв.м, като собственик на земята и сградите е в нарушение на закона за спазване на отстоянията между сградите, което прави и неговите сгради незаконни.

Сочи, че съдът не е съобразил и предпоставките на чл.64, а именно, че суперфициарният собственик има право да ползва земята, но само доколкото това е необходимо, за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено друго. Счита, че в случая ищеца Й.Н.Й. не е суперфициарен собственик, след като по делото не е представено доказателство, с което ищеца да докаже, че е такъв. Твърди, че посоченото само доказателствто,/тъй като такова не е представено/ разрешително №151/05.06.1951г., посочено в решението като разрешително № 151 от 05.06.2015 г. на стр. 4, ред 21 от решението/ е оспорена истиннността му, с твърдението, че същото не съществува или ако има такова, то не е свързано с процесния имот. В настоящия случай, видно от приложения по делото Протокол от 16.02.2009г., страните по договора, не са направили нарочни уговорки, с които да регламентират специфичен ред и изрични условия, касаещи ползването на поземления имот, в който е изградено собственото на ищците масивно жилище.

Сочи, че ищците не са носители на ограничено вещно право на строеж върху УПИ VII, пл. № 194 в кв. 21 по плана на с. Гложене и не се легитимират като суперфициари, за да намери приложение разпоредбата на чл. 64 от ЗС. Смята, че само носителят на ограничено вещно право на строеж има право да изисква ползване на земята доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение.

Излага, че незаконно построената Масивна жилищна сграда, находяща се в село Гложене, област Ловеч, на ул.„Нягол Войвода"№23, построена върху Урегулиран поземлен имот съответстващ на парцела VII, пл. № 194 в кв.21 по ПУП на село Гложене, правят ползването на част от дворното място невъзможно.

Излага още, че в приложения Протокол от 16.02.2009г. на РС-Тетевен по гр.д. № 136/2008 г. е посочено,че Й.Н.Й. получава в дял и изключителна собственост Масивна жилищна сграда, находяща се в село Гложене , област Ловеч, на ул. „ Нягол Войвода"№23, построена върху Урегулиран поземлен имот, съответстващ на парцела VII ,пл. № 194 в кв.21 по ПУП на село Гложене от 1965 година,с площ от 615 кв. метра, което масивно жилище е заснето по ПУП с пл. №197 и е изградено на един етаж откъм уличната регулация, а откъм дъното на имота на два етажа от които първият ползван за мазе, което жилище е записано на Н.Й.Д.на основание разрешително №151/05.06.1951г.

Изтъква, че така посоченото в тази спогодба не отговаря на твърдението на ищците, а именно, че ответниците като собственици на земята, върху която е разположена сградата създават пречка да ползват жилищната сграда в пълен обем, тъй като от известно време е преустановен достъпа им до сутеренния етаж, входът към който е откъм дворното място, но това не отговаря на истината,тъй като няма сутеренен етаж, а съгласно посочения по-горе Протокол за спогодба е видно, че е мазе.

Цитира, че според трайната съдебна практика на ВКС мазето в сутерена на сградата не може да бъде разглеждано като самостоятелен жилищен имот-Решение № 585 от 06.11.2003 г. по гражд. д. № 248/2003 г. на I г.о. на ВКС, в което се казва, че обслужващите помещения в сутеренния етаж на сградата, дори да е преустроен като жилище, не придобива статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище, а в случая ищците не са приложили документи за преустройство на мазето в жилище.

Имайки предвид горното, прави извода, че ищците не могат да претендират, че им е ограничен достъпа, тъй като за мазето не се изисква самостоятелен вход.

Твърди също, че не е нарушен достъпът на ищците до масивна жилищна сграда пл. № 197, тъй като същата има вход откъм улицата, който е достъпен за тях и никой не ограничава правото им на достъп до тази сграда.

Излага, че различно тълкуване на разпоредбата на чл.64 от ЗС от съда неминуемо ще доведе до ограничаване правото на собственика на земята да ползва свободно незастроената част от имота си, включително да добива плодове от същата / в този смисъл Решение № 268 от 25.V. 1988 г. по гр. д. № 131/88 г. на ВС; Решение № 737 от 8.VIII, 1985 г. по гр. д. № 459/ 85 г.на ВС; Определение № 200 от 17.03.2009 год. по гр.д. 4449/2008 год. на ВКС; Определение № 141 от 31.03.2014 год. по гр.д. 912/ 2014 год. на ВКС/.

С оглед на гореизложеното, намира решението на първата инстанция по чл.64 от ЗС, като незаконосъобразно и като такъв, въззивната инстанция следва да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска по чл.64 от ЗС.

Твърди, че посоченото в спогодбата разрешително №151/05.06.1951г. записано на Н.Й.Д.не съществува или ако има такова то не е дадено на Н.Й.Д.и няма как горното разрешително да е дадено на Н.Й.Д.през 1951 година, тъй като същият придобива собственстта на имота с нотариален акт за покупко-продажба с НА №22,том 1, дело №49 през 1958 година.

Излага, че въпреки липсата на приложени доказателства, са направили възражение за нищожност на съдебната спогодба, постигната между страните по гр.д. № 136/2008 г. по описа на Районен съд - Тетевен, тъй като в нея не са участвали всички съсобственици, на основание чл. 75. ал. 2 от ЗН. Сочат, че са собственици на УПИ V-177 в кв. 21 по регулационния план на с. Гложене, община Тетевен, по плана на селото от 1915 г., който е идентичен с УПИ VII-194, VI-194 и част от УПИ V-196 в кв.21 по действащия регулационен план на с. Гложене от 1965 г. - видно от удостеверение за идентичност изх. № 232/07.04.2014г., издадено от кметство с. Гложене, в което е изградена описаната сграда и ето защо, при условие, че предмет на съдебна делба е било разделянето на сграда, построена в собствения им УПИ, задължително е било конституирането им като собственици на УПИ. в който тази сграда е построена. Излага, че в случай, че се приеме, че ищците са собственици на сградата, то е налице възникнала хоризонтална съсобственост и на общо основание за нея се прилагат всички правила относно съсобствеността, а следователно, и правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗС, но въпреки техните възражения за нищожност на съдебна делба, обективирано в Протокол от 16.02.2009 г. по гр.д. № 136/2008г. на ТРС, съдът не ги е обсъдил, поради което е стигнал до незаконосъобразни изводи.

Освен това твърди, че съгласно принципа на приращението по чл. 92 от ЗС притежават правото на собственост върху масивната жилищна сграда, която е построена в собственото им УПИ.

Сочи, че по делото не се доказало, че сградата е посторена с надлежни строителни книжа и съобразно действащите благоустройствени правила и норми, поради което попада изцяло в хипотезата на чл.92 от ЗС.

Изтъква, че въпроса за притежаване правото на собственост върху масивната жилищна сграда, която е построена в собственото им УПИ на основание чл.92 от ЗС, изобщо не е обсъден освен, че е посочено изложеното от тях в отговора и писмените бележки.

Смята, че необсъждането на горепосочения въпрос е съществено нарушение и е основание за отмяна на решението и в тази част, тъй като вътрешното убеждение на председателя на състава е съобразено със субекта, а не с целта на закона, поради което постановеното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

По отношение на отхвърления иск по чл. 109 от ЗС излага, че за да отхвърли иска съдът е приел, че наличието на Удостоверение за търпимост е достатъчно за да се установи собствеността на ищците по чл.64 от ЗС, а именно Й.Н.Й. и Ц.Н.Й., като е приел също, че не са обжалвали процесното удостоверение за търпимост пред административния съд, което е абсурдно.

Сочи, че съгласно § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ/а и съгл. § 16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ/ удостоверението за търпимост се издава единствено и само с цел строежи, конкретно описани в посочения законов текст да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка и то не може да послужи за целите на никое друго производство и няма никакво друго правно значение, извън вече посоченото. Цитира, че съгл. практиката на ВАС /Определение № 2944 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2011 г., II о., докладчик съдията Г.А./ „Удостоверението по § 16, ал. 1 ЗУТ за търпимост на строежа създава право за прехвърлянето му за всеки, който е негов собственик и по тази причина никой няма интерес от отмяната или обявяването на нищожността му". Сочи, че при липсата на съгласие на всички съсобственици за разпореждането с незаконния строеж или наличието на спор за правото на собственост между тях по отношение на незаконния строеж, общият граждански съд е едиствено компетентен да разреши този спор по категоричен и окончателен начин и ето защо единствения начин за търсене на правото си е по този ред е този, който те са предприели - гражднскоправен.

В допълнение обяснява, че това, че органът, издаващ удостоверение за търпимост /този който одобрява инвестиционния проект/ е различен от органа, който провежда производство по премахване на незаконен строеж, тъй като последният прави самостоятелна проверка на различно правно основание, за това дали строежът е търпим, което да води до невъзможност да бъде премахнат. Сочи, че двата органа - Главният архитект на общината (респ. упълномощено то него дл. лице) и органът по премахването (определен съгл. категорията на строежа по чл. 225 ал.1 или чл. 225а ал.1 от ЗУТ) следва да направят самостоятелна преценка дали строежът е търпим и преценката на единия не обвързва другия по никакъв начин, тъй като се правят от различни органи в различни производства, като удостоверението за търпимост може да послужи единствено за прехвърляне на имота от собственика, респ. съсобствениците на трето лице.

Ето защо прави извода, че представеното удостоверението за търпимост не може да послужи като доказателство за собственост, така и за търпимост на сградата., а други доказателства ответниците по насрещния иск не са представили.

Цитира, че съгласно трайната съдебна практика на ВАС удостоверението за търпимост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, тъй като не е посочено изрично в разпоредбите на чл. 214 и с него не се засягат права и законни интереси на граждани и организации- в този смисъл са например Решение №7207 от 16.06.2008 г. на ВАС по адм. д. №3415/2008 г., II О.; Решение №49 от 01.03.2010 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. №868/2009 г., 1-ви състав; Определение №15108 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. №13623/2011 г., II О.

Прави извода, че от обстоятелството, че удостоверението за търпимост не представлява индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, а издаването му представлява административна услуга, следва, че издадено удостоверение не може да бъде обжалвано пред съд по реда на чл. 215. ал. 1 ЗУТ. нито пред ДНСК по реда на чл. 216.

Смята, че в производството по издаване на удостоверение участват само заявителят и административният орган, като на съдебно обжалване подлежи единствено отказът за издаване на документа и това е така, тъй като същият има само удостоверителен характер и то само при „прехвърлителна сделка", поради което не засяга права и законни интереси на трети лица- т.е. единственият „правен живот" на удостоверението за търпимост е да направи възможно прехвърляне на правото на собственост върху сграда, която е изградена без строителни книжа. Твърди, че в случая не са приложими нормите на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ за определяне на кръга на заинтересуваните лица при извършване на строителство в поземлени имоти. Прави извод, че това означава, че ако в един съсобствен имот или в сграда в режим на етажна собственост е извършено незаконно строителство, за което обаче общината е издала удостоверение за търпимост, пътят за защита на съсобствениците в имота или на етажните собственици срещу незаконното строителство не е чрез оспорване на удостоверението по съдебен ред, тъй като такава жалба ще бъде отхвърлена като недопустима.

Смята, че с факта на издаване на удостоверение за търпимост незаконно изграден строеж не се превръща в законен. Сочи, че в производството пред ДНСК по констатиране и премахване на незаконно строителство на органите на дирекцията не може да бъде противопоставяно такова удостоверение- в този смисъл са напр. Решение №9675 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. №4335/2009 г., II О.; Решение №49 от 01.03.2010 г. на АдмС - Велико Търново по адм.д.№868/2009 г., 1-ви състав, а освен това удостоверението за търпимост не се ползва с доказателствена сила в административно производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, а ако е издадено такова, органите на ДНСК не са обвързани от неговото съдържание.

Сочи, че съдът обаче не е обсъдил горните доводи, а безусловно е приел, че поради необжалваното, Удостоверение за търпимост по административен ред е влязло в сила и с него се доказва собственост.

Счита, че горното твърдение от съда е неоснователно, постановено в противоречие на практиката на ВКС и ВАС относно значението на Удостоверението за търпимост.

Във връзка изложеното прави извод, че насрещния иск по чл.109 от ЗС е основателен и решението в тази част също подлежи на отмяна.

Смята, че съдът няма изложени мотиви относно иска по чл.109 от ЗС, тъй като е преповторил техните възражения без обаче същите да бъдат обсъдени, в резултат на което да направи свои изводи за неоснователността на иска. Излага,че съдът е цитирал текстове от други решения на ВКС без да изложи каквито и да са мотиви защо е приел, че иска е неоснователен, като изложеното от съда и в по този иск е неразбираемо, несъобразено с изложените факти и обстоятелства по делото и не е ясно съдът защо изобщо е коментирал въпроса за необходимото другарство и е цитирал като ответница К.Л., която изобщо не е страна по делото / виж лист 20 от решението/.

Смята, че съдът явно е преписал доводи от друго решение, по което те не са страна. и формално цитира решения на ВКС, които обаче са с различен предмит и фактическа обстановка.

Сочи, че съдът в решението си хаотично и неразбираемо е посочвал текстове от решения, без обаче да изясни дали тази практика е свързана с настоящия иск по чл.64. Цитира, че съдът в решението си на л.9, обсъжда някакви решения, свързани с придобиването по давност, като посочва Разрешително № 151 от 05.06.1951 г. Излага, че съдът неоснователно обсъжда този въпрос, тъй като ищците по чл.64 от ЗС не са се позовали на придобивна давност и не става ясно съдът на какво основание е обсъждал този въпрос, тъй като няма право служебно да се произнася по въпроса за придобивна давност, ако не е изрично такова позоваване от ищеца и въпреки обсъждането на този въпрос цитирайки други решения, не става ясно от каква гледна точка обсъжда този въпрос и какво е приел, цитирайки този въпрос и позовавяйки се на други решения.

Сочи, че от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи било установено категорично, че процесната постройка не отговаря на благоустройствените изисквания, а оттам и да е търпима. Цитира, че в тази насока е и приетото в решение № 401/21.07.2009 г. по гр. дело № 2770/2008 г. П-ро ГО на ВКС, което съставлява трайна съдебна практика по смисъла на чл. 280 от ГПК. Счита, че представеното удостоверение за търпимост няма отношение към уважаването на предявения ревандикационен иск за премахването на постройката в случай че от обстоятелствата по делото се установи, че тя пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца по делото са нарушени отстоянията между сградите.

Излага, че за уважаването на предявения негаторен иск е съвсем достатъчно обстоятелството, че процесната постройка е изградена така, че да попада в имота им, а оттам да създава обективна пречка за свободното упражняване на правото им на собственост. Сочи, че с оглед на посоченото до тук, процесната постройка е незаконна и пречи да си упражнят правото на собственост върху дворното място, а оттук предявения негаторен иск за нейното премахване е основателен и следва да бъде уважен. Смята, че искът по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на един имот срещу всяко неоснователно действие или саздадено състояние, което не накърнява владението на собсвеника, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения му имот според неговото предназначение. Излага,че целта на този иск е да се установи неправомерността на действие или бездействие на трето лице, с което се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице да преустанови това свое неправомерно действие или да премахне последиците от него. Излага, че изграждането на незаконен строеж в чужд имот представлява такова неоснователно действие върху съседния имот, което би могло да пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост върху този чужд имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените с благоустройствени закони строителни правила и норми, като същото се отнася и когато строежа е търпим, който съгласно пар.16,ал. 1 от ПР на ЗУТ е строеж, който е изграден до 07.04.1987 г. без строително разрешение и в несъответствие към датата на изграждането и към настоящия момент строителни правила и норми, а в случая имота е построен при нарушение на закона.

Смята, че горното е неоснователно действие върху чуждия имот, в случая техният, поради което е основание за уважаване на иска и в тази насока е приетото и в решение №493 от 24.06.2010г. по гр.д. № 719 /2009г., I-во ГО, ВКС.

Прави възражения по иска на правно основание чл.59 от ЗЗД, като излага, че за да отхвърли иска, съдът е приел, че според заключение на тричленна техническа експертиза, оспорена от тях, която съдът приема, вариант 4, необходимата прилежаща площ към сградата е в размер на 46,31 кв.м -повече от претендираната с насрещният иск и горното е необосновано, поради което са ограничени във възраженията си за порочността на решението и в тази част.

Моли съда да се допусне следните доказателствени искания, поради допуснати процесуални нарушения на първата инстанция, а именно отказа да се открие производство по оспорване истинността на оспорените от тях доказателства, както и поради нарушение на чл.146, ал.1,т. 3,т.4 ,ал.2 от ГПК, а именно:.

1. Да се открие производство по оспорване истинността на Удостоверение за търпимост.

2. Да се изиска преписката с което е издадено цитираното по делото Удостоверение за търпимост.

3. Да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи какви са отстоянията между процесната и другите сгради, съответстват ли на изискванията за отстояние към момента на построяване и към настоящия момент, съответстват ли на благоустройствените закони към момента на извършването им или в съответствие с нормите на ЗУТ.

4. Да се изиска от техническа служба при Община Тетевен разрешително № 151 от 05.06.1951 г., като се посочи на кого е издадено, както и за кои сгради се отнася.

Моли да им се даде възможност за становище по отговора по въззивната жалба и се признаят направените по делото разноски/включително адвокатски хонорар.

              Подадена е била въззивна жалба и от Д.Н.Й., но тъй като същата е просрочена, то на основание чл.262 ал.2 от ГПК е била върната на подателя й.

              В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Й.Н.Й. и Ц.Н.Й.,***, чрез пълномощника им адвокат Т.Ц., в който застъпват становище, че тя следва да се  остави без уважение като неоснователна и да бъде оставено в сила като обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционното решение, като им се присъдят разноските за въззивната инстанция.

Сочат, че правилно районният съд е уважил исковата им претенция по чл.64 от ЗС, като е определил нормативно изискуемата прилежаща площ от поземления имот на ответната страна около жилищната им сграда, с оглед ползването й по предназначение и правилно и обосновано районният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените насрещни искове по чл.79 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.

Смятат, че наведените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение са абсолютно неоснователни и юридически несъстоятелни, тъй като са налице подробни мотиви на съдебния акт и позоваването му на поредица от решения в практиката на ВКС, поради което оплакванията за "липса на мотиви" са неоснователни.

Възразяват против уважаването на направените във въззивната жалба четири доказателствени искания и молят същите да бъдат оставени без уважение.  Твърдят, че искането за откриване производство по оспорване истинността на удостоверение за търпимост е просрочено, както е просрочено и искането за изискване на "преписката по издаването му". Смятат, че искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза е неоснователно, тъй като в първата инстанция били допуснати и изслушани единична и тройна съдебно-технически експертизи, които са дали отговор на поставените в жалбата въпроси, а искането за изискване на Разрешително № 151/05.06.1951 г. също е неоснователно, тъй като този въпрос е изследван и е получил отговор още в първата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Й.Н.Й. и въззиваемата Д.Н.Й. се представляват от адвокат М.К. от САК, която поддържа въззивната жалба и представя подробна писмена защита в подкрепа на съжденията си, че решението на ЛРС е неправилно и следва да бъде отмеН., като моли да бъдат присъдени и разноските по делото.

Въззиваемите Ц.Й., Й.Н.Й. и К.С.Л. редовно призовани не се явяват и не се представляват.  Адвокат Т.Ц. *** е представил по делото на л.73 писмена защита, с която поддържа становищата си по същесво, изразени в пода на производстовто пред първата инстанция и моли решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно.

От представените доказателства по гр.дело № 49/2016 година на Тетевенския районен съд, жалба вх.№2067/5.07.2018 г, възражение вх.№06-1666/26.02.2018 г., молба с вх.№382/29.05.2017 г. от Й.Н., становищата на страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установено:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, поради което настоящето производство е допустимо и валидно и съдът ще следва да се произнесе по същество.

От фактическа страна се установява следното :

В кориците на приетото и приложено гр.д.№ 136/2008 г. на РС-Тетевен се съдържа решение от 17.01.1983 година, постановено по гр.дело № 318 от 1982 г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен иска на  Д.Й.Б.и М.Й.Б.срещу Н.Й.Б.и Т.Н.Б., за делба на същия съсобствен недвижим имот и сградите в него. За да постанови това решение, съдът се е позовал на ППВС № 2/1982 г., след като е приел, че е налице съсобственост между страните по отношение на парцела,  но не е налице такава по отношение на построените в него сгради. В мотивите на решението е отразено, че сграда с пл.№ 198 е собственост на ищците, сградата означена с пл.№ 197 е собственост на Н.Й.Б.  и намиращата се в дъното на процесния парцел VІІ жилищна сграда е собственост на ответниците по силата на нот.акт № 22. Посочено е, че на брата на страните по делото- Н.Й.Б./наследодател на ищците/ е признато суперфициарно право по силата на съдебно решение и той е собственик на жилищната сграда, означена с пл.№ 197, като спорът по делото е бил по отношение на старата сграда, намираща се в дъното на парцела, но не и към сградата, означена с пл.№ 197. Това решение, постановено по спорен въпрос относно същия имот между наследодателите на страните обвързва със сила на пресъдено нещо и наследниците им, на основание чл.298,ал.2 ГПК. Впоследствие сградата с пл.№ 197 е предмет на делба между наследниците на Н.Й.Д.(Б.), роден на *** г. и починал на 05.08.1995 г.- М. Н.И.и Й.Н.Й. и това е предмета на гр.дело № 136/2008 г С влязло в сила решение № 66 от 25.08.2008 г постановено по гр.дело № 136/2008 г. на РС-Тетевен е допусната съдебна делба между М. Н.И.и Й.Н.Й. на съсобствения им недвижим имот, находящ се в село Гложене, обл.Ловеч, придобит  чрез наследяване от Н.Й.Д., починал на 05.08.1995 година, а именно: масивно  жилище, построено  върху урегулиран поземлен имот VІІ-194 в кв.21 по ПУП  на село Гложене, област  Ловеч от 1965 година, с площ от 615 кв. метра ,записан на Н.Й.Д.и К.С.Л., при граници/съседи/ на имота: Д.П.Х., Й.Н.Й., което масивно жилище е заснето по ПУП с пл.№ 197 и е изградено на един етаж откъм уличната регулация, а откъм дъното на  имота на два етажа, от които  първият ползван за мазе и което жилище е записано на Н.Й.Д., на основание  Разрешително № 151/05.06.1951 година , като от този имот са образувани два равни дяла, по един за всеки съделител.От мотивите на решението, съдът констатира, че ТРС е приел, че Разрешително № 151/05.06.1951 година, послужило като основание за записване на имота, е съставено преди влизане в сила на ЗТСУ /ДВ,,бр.29/10.04.1973 г./,т.е. преди влизане  в действие на нормата на чл.56,ал.2 ЗТСУ, както и, че то следва да се цени като доказателство за началото на  установено владение  от наследодателя на страните върху имота. Цитирал е практика на ВКС, според която собствеността върху постройката, отделно от собствеността върху мястото, върху което е изградена, може да се придобие, освен по способите, посочени  в чл.63 от ЗС, също така и по давност. По делото като свидетел е разпитан ответникът Й.Н.Й., който е заявил под страх от наказателна отговорност, че къщите в имота ги помни от 60 години, а от 57 години баща му е придобил собствеността на целия имот, като къщата, за която се води делото за делба е само тяхна /на съделителите/ и никой не може да им спори за това. Й.Н.Й. е подал възражение по делото на 26.01.2009 г. л.61 от делото, в което също изрично е заявил, че на праводателя на Й.Н.Й. и М. Н.И./техният баща/ Н.Й.Д.му е било отстъпено право на строеж върху чужда земя. Производството по делото за делба е приключило във втора фаза с постигнатата между страните съдебна спогодба, по силата на която недвижимият имот /сграда/ е останал в изключителна собственост на Й.Н.Й., който е изплатил на своята сестра М. Н.И.паричната равностойност на нейния дял.  

Урегулиран поземлен имот, съответстващ на парцел VІІ- пл.№ 194 в кв.21 по рег. план от 1965 г. на с.Гложене, община Тетевен, обл.Ловеч, е съсобствен между ответниците по делото- Й.Н.Й. и К.С.Л., като последната е собственик и на построеното в имота полумасивно жилище с пл.№ 198 по нот.акт № 27/91 г.(според отбелязването върху скица № 10/19.02.2009 г. на Кметството с.Гложене, община Тетевен). В същата скица като собственик на полумасивното жилище с пл.№ 197 е записан Н.Й.Д.и е посочено разрешителното му за строеж - № 151/6.6.1951 г. Това се установява и от предходната скица № 4/17.01.2008 г.

От приложеният нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22 том І, дело № 49/1958 г. на Тетевенския районен съд се установява, че Й. Д. Б. е продал на Н. Й. Д. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 1025 кв.м., заедно с построената в него стара паянтова къща и сламник, съставляващо по рег.план на с.Гложене парцел V, пл.№ 177 в кв.21. Представен е по делото нот.акт № 45 т.І дело № 73/1980 г, с който Н. Й. Д. Б. е продал на сина си Й.Н.Й. дворно място от 875 кв.м., урегулирано в парцел VІ-194 в кв.21. От приложения по делото нот.акт № 8 том 4 н.д.№ 281/2008 г. на Нотаруис Р.В.а, рег.№ 392 на НК съдът установява, че М. К.И.е дарила на своя брат Й.Н.Й. притежаваната от нея 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ: 320/468 ид.части от УПИ целият с площ от 468 кв.м., съответстващ на парцел VІІ- 194 в кв.21 по рег.план на с.Гложене, заедно с 1/8 ид.част от паянтова жилищна сграда, попадаща върху вътрешната североизточна гранична линия между УПИ VІІ-194 и УПИ VІ-194 в кв.21, описана в нот.акт № 22 ,т.І, дело № 49/1958 г.

Съгласно удостоверение № 232/07.04.2014 г. на Кметството с.Гложене, парцел V-177 в кв.21 по рег. план на с.Гложене от  1915 г./ по нот.акт  № 22 ,т.І, дело № 49/1958 г./ е идентичен с парцел VІІ-194, VІ-194 и част от V-196 в кв.21 по действащия рег.план на с.Гложене от 1965 г.

От удостоверение №321/25.02.2016 г. на Кметство с.Гложене съдът констатира, че архив на строителни книжа от 1951 г. не се съхранява в Кметство с.Гложене.

Представен по делото е нот.акт за дарение на недвижим имот №76 т.І рег.№359 д.№28/16 г. на нотариус Р.В.а с район на действие РС-Тетевен, съгласно който Д.Н.Й. дарява на племенницата си Н. Й.Н. придобитите по наслредство от Н. Й. Д. и от Д. Н.Й. *** идеални части от недвижим имот, намиращ се в с.Гложене, Лов.област, ул.”Нягол войвода” №23, а именно: 175/615 ид.части от УПИ VІІ-194 от кв.21 по ПУП на с.Гложене от 1965 г. с площ на целия имот 615 кв.м. при граници и съседи на имота по скица:улица, УПИ VІІІ 200 на Д.П.Х., УПИ VІ-194 на Й.Н.Й., ведно с 3/8 ид.части от паянтова жилищна сграда, попадаща върху вътрешната североизточна регулационна линия между УПИ VІІ-194 и УПИ VІ-194 от кв.21.

От представените по гр.д.№134/14 г. на ТРС писмени доказателства се установява, че по повод постъпила жалба от Й.Н.Й., Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)-Ловеч е издала заповед № ДК-21-Лч-06 от 21.04.2009 г., с която е наредила да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройка и разширение на стълбище на жилищна сграда”, реализиран от Й.Н.Й. в УПИ VІІ-194,кв.21 по плана на с.Гложене. Премахването на незаконния строеж се установява от съставения Констативен протокол № 290/04.11.2009 г.

По делото са назначени две и приети съдебно-технически експертиза, основна и допълнителна комплексна, които са изготвени компетентно и безпристрастно от вещите лица. От основната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Ц. К. се установява, че по действащия ПУП-ПР на с.Гложене в сила от 1965 г. процесната сграда попада в УПИ VІІ-194 кв.21. Разположена е в югоизточния ъгъл на имота, на калкан със страдата в съседния УПИ VІ-194 кв.21. Посочва се, че в кадастралния план сградата е нанесена като ½ мж, със самостоятелен планоснимачен №197, попадаща в имот пл.№194. Според вещото лице записът ½ означава, че сградата е полувкопана и откъм улицата е на един етаж, а откъм двора-на два етажа. Вещото лице е посочило, че за този строеж има издадено удостоверение за търпимост №ТСУ-04-20-25-1/7.04.2008 г., съгласно което стоителството на обекта от жилищен характер е съобразено с изискванията, действащи към момента на построяването му/1951-53 г., като сградата е отразена в регулационния и кадастралния план на с.Гложене. Посочено е в удостоверението, че условията за приложимост на §16 ал.1 от ЗУТ са налице за този обект ½ масивно жилище с пл.№197 и този търпим строеж не подлежи на премахване. Вещото лице е изследвало процедурата по заповед №ДК-02-Лч-06/21.04.2009 г. на РДНСК-Ловеч. Посочено е ,че с тази заповед е наредено да бъде премахнат незаконен стореж „Пристройка и разширение на стълбище към жилищна сграда” в УПИ VІІ-194 кв.21 с.Гложене, общ.Тетевен. Посочено е, че незаконият строеж е констатиран при проверка на РДНСК-Ловеч по жалба на Й.Н.Й. за извършено ново строителство на сградата на ищцита, като то се е състояло в следното: на височина 2 м. от прилежащия терен, върху три нови метални колони е излята стоманобетонна плоча със стоменобетони греди, върху която е изтрадена пристройка с размери 2,45/2,40 м, с тухлени стени, покрита със стоманобетонна плоча, предназначена за санитарен възел, като южно от пристройката е извършено разширение посредством изличането на стоманобетонна плоча върху две метални колони на съществуващото външно стълбище на сградата, като разширението е с размери 1,96/0,92 м. Вещото лице е констатирало, че с писмо изх.№ТН-ж/229/-00-636/6.11.2009 г. на РДНСК-Ловеч е уведомен ДНСК-София, Кмета на Община-Тетевен и Й.Н.Й., че заповед №ДК-02-Лч-06/21.04.2009 г. на РДНСК-Ловеч е изпълнена, тъй като незаконния строеж в УПИ VІІ-194 кв.21 с.Гложене, общ.Тетевен е разрушен до кота терен, за което е съставен констативен протокол №290/4.11.2009 г. Вещото лице е установило, че в протокола е посочено, че в доброволните срокове по изпълнение на заповедта строежът не е би премахнат, за което са съставени два протокола с №№ 255/30.09.2009 г и 280/23.10.2009 г, но при последната проверка на 4.11.2009 г. е установено, че той е премахнат до кота нула. Вещо лице К. е извършила оглед на място, като в заключението е описала, че сграда №197 в УПИ VІІ-194 кв.21 по плана на с.Гложене е изградена върху наклонен терен с денивелация в посока изток-запад и е разположена на улицната регулационна линия и на регулационната граница с УПИ VІ-194 вк.21. Установено е от вещото лице, че разстоянието между ограждащата стена на тази сграда и ограждащата стена на срещуположната сграда пл.№198 е 6,50 м при уличната регулационна линия и 5,20 м. в най-близката точка между тях. Посочено е в заключението, че поради характера на терена, сграда №197 е полувкопана откъм улицата и по смисъла на §5 т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ тя се състои от един полуподземен и един надземен етаж, като двата етажа са напълно самостоятелни с отделни входове, без вътрешна вертикална връзка между тях/вътрешна стълба/. Констатирано е, че в полуподземният етаж се влиза откъм западната страна на къщата, т.е. откъм дворното място на поземлен имот №194, като този етаж се състои от три помещения-едно по-голямо, което заема почти половината от етажа и от което се влиза в другите две по-малки помещения. Посочено е, че надземния етаж е достъпен по външно стълбище, изградено до западната фасада на къщата. Констатираното незаконно строителство от органите на РДНСК-Ловеч е било разположено според вещото лице в северозападния ъгъл на сградата на ниво надземен етаж, като понастоящем тази стоманобетонна плоча със стоманобетонни греди е премахната напълно. Вещото лице е констатирало, че от тухлените зидове на постройката са останали само две стени, долепени до стените на съществуващата сграда, като премахването им може да наруши здравината на съществуващите стени, тъй като новите стени са иззидани плътно до старите като при зидането е използван вороциментов разтвор, който ги е свързал допълнително и по тази причина, за да се не повреди конструкцията на съществуващата страда, тази стоманобетонна покривна плоча не е разрушена наравно  със стената, а на разстояние около 30 см от нея, като двете метални колони съществуват и до момента. Вещото лице твърди, че по време на огледа между страните отново е започнал спор за двете колони, тъй като ответниците претендират и те да бъдат премахнати.

Вещото лице твърди, че за сграда с пл.№197 по действащия план на с.Гложене досега не са намерени строителни книжа в т.ч. и одобрен технически проект, а по данни от техническата служба на Община-Тетевен същият не се съдържа в техническия архив на общината. Според вещото лице полуподземният етаж от сграда №197 е самостоятелен етаж, който не е жилищен, състоящ се от три помещения, като помещението откъм двора е на ниво терен, с голям прозорец, нормално освенето, годно за обитаване, а останалите две помещения са полувкопани откъм улицата и имат характер на складови помещения/мази/. Вещото лице заявава, че в момента етежът и цялата къща са необитаеми, но от обзавеждането в полуподземния етаж личи, че същият е използван за живеене без помещенията да са преустройвани за това специално. Според вещото лице сграда пл.№197 по действащия план на с.Гложене е еднофамилна жилищна сграда, състояща се от два самостоятелни етажа/подземен и надземен/, които са с отделни входове и без вътрешна връзка помежду си. В заключението е отбелязано, че жилището е разположено в надземния етаж и се състои от коридор, кухня, две стаи и обща баня-тоалетна, а складовите помещения са разположени извън жилището, в полуподземния етаж, чиито вход е откъм дворното място на имот пл.№194. Изрично е отбелязано в заключението, че ако до този вход няма достъп, полуподземният етаж става неизползваем..

Назначената тройна съдебно-техническа експертиза е изготвила четири варианта за определяне на площта, необходима за обслужване на собствената на ищците жилищна сграда с пл.№197, като при първи вариант прилежащият терен на сградата е 48,37 кв.м, при втория вариент площта е 47,85 кв.м., при третия вариант площта е 45,80 кв.м. и при четвърти вариант тя е 46,31 кв.м. Вещите лица са отбелязали, че и при трите варианта по отношение на сграда с пл.№197 е спазено изискването за минимално разстояние само от север. При изготвяне на различните варианта за определяне на необходимата прилежаща площ, вещите лица са посочили в заключението си, че правилата на приложение на чл.21 ал.2 от Наредба №7/2003 г. приложение 1 т.1 и т.2 не могат да бъдат спазени по отношение едновременно на двете сгради, попадащи в УПИ-194 от кв.21 по плана на с.Гложене, поради разположението им в имота. Според вещите лица разстоянието между срещу положните ограждащи стени на двете сгради при уличната регулационна линия е 6,50 м, а най-близката точка между тях е 5,20 м, следователно тези правила от Наредбата не могат да бъдат спазени едновременно и за двете сгради. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че след като тези правила от Наредбата не могат да бъдат спазени, то те са намалили разстоянието, но само по отношение на имот пл.№197. Категорично заявяват, че по отношение на имот с пл.№198 минималните отстояния са спазени т.е 3 метра отстояние.

ТРС е назначил и съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на средната пазарна наемна цена на ползваната земя за период от 7.03.2011 г. до 8.03.2016 г. Съгласно заключението на вещо лице Радослав Христов за 28 кв.м. земя в УПИ за процесния период справедливата пазарна стойност възлиза на 171,40 лв.

 При така изложените факти съдът прави следните правни изводи:

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.64 ОТ ЗС

 За да бъде уважен този иск ищците следва да докажат посредством пълно и главно доказаване, че те са собственици на постройката, на не и на земята, върху която тя е построена и, че на това основание имат право да  се ползват от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който им е отстъпено правото, е постановено друго.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на масивна жилищна сграда, находяща се в с.Гложене, обл.Ловеч,ул.”Нягол войвода” № 23, заснета с пл.№ 197, построена върху УПИ с площ от 615 кв.м., съставляващ парцел VІІ- пл.№ 194 в кв.21 по ПУП на селото от 1965 г, а като основание за придобиване на собствеността са посочили наследство и делба. Съдът приема от събраните по делото доказателства, че процесната сграда е построена от техния наследодател Н.Й.Д.през 1951 година, въз основа на издадено разрешително за строеж - № 151/6.6.1951 г. /вписано в скиците по делото/ и според служебна бележка изх.№ 475/28.07.2008 г. на Кметството с.Гложене, община Тетевен. Това се установява и от изложеното в мотивите на решение от 17.01.1983 година, постановено по гр.дело № 318 от 1982 г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен иска на  Д.Й.Б.и М.Й.Б.срещу Н.Й.Б.и Т.Н.Б., за делба на същия съсобствен недвижим имот и сградите в него. Изрично е посочено, че Н.Й.Б. е признато суперфициарно право по силата на съдебно решение и той е собственик на жилищната сграда, означена с пл.№ 197. Това решение, постановено по спорен въпрос относно същия имот между наследодателите на страните обвързва със сила на пресъдено нещо и наследниците им, на основание чл.298,ал.2 ГПК. Впоследствие сградата с пл.№ 197 е предмет на делба между наследниците на Н.Й.Д.(Б.), роден на *** г. и починал на 05.08.1995 г.- М. Н.И.и Й.Н.Й. по гр.дело № 136/2008 г. С оглед на това, съдът приема, че ищците са доказали твърдението си, че са придобили по наследство и съдебна делба процесния имот. Освен това фактът, че осъществяват владение по отношение на сградата се потвърждава от свидетелските показания, което дава основание на съда да приеме, предвид разпоредбата на чл. 69 от ЗС те държат вещта като своя и тази законова презумпция не е оборена. Поради това, съдът не приема възражението, че ответниците са придобили процесната сграда по приращение, на основание чл.92 от ЗС.

 Ответниците в отговора на исковата молба са направили възражения за нищожност на съдебната делба на основание чл.75 ал.2 от ЗН, тъй като считат, че не всички съсобственици, визирайки себе си, са взели участие в нея. Настоящата инстанция счита, че това възражение е неоснователно. Предмет на делба по гр.д.№136/08 г. по описа на ТРС е бил само имот с пл.№197, който както вече се установи е собственост на н-ци на Н.Й.Д./Б./ поч. на 5.08.1995 г. и това са участвалите като страни по делото М. Н.И.и Й.Н.Й.. Й.Н.Й. и неговата сестра Д.Н.Й. са собственици на дворното място и на другите построени в него сгради, но не и на имот с пл.№197. Налице е хоризонтална съсобственост, при която няколко лица са собственици на отделни сгради, построени в имот, собственост само на едни от тях. При това положение не е налице съсобственост по отношение на дворното място, а е налице индивидуална собственост по отношение само на сградите, което води до извода, че до делба на построената в дворното място сграда, собственост само на н-ци на Н.Й.Д.следва да се призоват само тези наследници, но не и собствениците на дворното място. В този смисъл се е произнесъл и ВКС и в определение №63/09 от 17.04.2009 г, по гр.д.№567/09 г., с което е върнал като недопустима молбата на Й.Н.Й. за отмяна на влязлото в сила решение на ТРС №66/25.08.2008 г. по гр.д.№136/08 г. по допускане на делбата.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че ищците не са доказали, че сградата е законно построена с редовни строителни книжа или че е търпима по смисъла на § 16 и §127 от ПЗР на ЗУТ, като твърдят, че липсва разрешително №151/5.06.1951 г. и оспорват удостоверението за търпимост №ТСУ-04-20-25-1/7.04.2008 г. на Гл.архитект на Община-Тетевен. В мотивите на решение от 17.01.1983 г. по гр.д.№318/82 г. на ТРС е посочено, че с влязло в сила решение №151/5.06.1961 г. по гр.д.№/не се чете/ от 1959 г. Н.Й.Б./наследодател на ответниците/ е осъдил Д.Й.Б.и брат си Н. Б. /наследодател на ищците/ да му отстъпят собствеността и владението върху дворното място икъщата, като със същото решение на тях им е признато суперфициарното право да владеят върху това място жилищните си сгради, означени съответно с №197 и №198 по плана на с.Гложене от 1965 г. Самият ответник Й. Г. Й. е заявил, както пред съда в качеството му на свидетел по гр.д.№136/18 г. по описа на ТРС под страх от наказателна отговорност, така и във възражението си от 26.01.2009 г. в което изрично е заявил, че на праводателя на Й.Н.Й. и М. Н.И./техният баща/ Н.Й.Д.му е било отстъпено право на строеж върху чужда земя. В този смисъл съдът приема, че той признава неизгодни за себе си факти пред орган на властта и сегашното му твърдениие в противния смисъл е неоснователно. Настоящата инстанция счита, че ответната страна не е оборила доказателствената сила на удостоверение за търпимост от 07.04.2008 г., издадено от Гл.архитект на Община- Тетевен. Касае се за официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, чието съдържание се потвърждава и от заключенията на съдебно-техническите експертизи, поради което следва да се приеме,  масивната жилищна сграда с пл.№ 197  е била допустима по действащите правила и нормативи към момента на изграждането и /1951 г./ и са били спазени  необходимите задължителни минимални отстояния между сгради № 197 и № 198 , изградени в УПИ VІІ-194 в кв.21 по ПУП на  село Гложене.

От свидетелските показания и заключенията на вещите лица се установява, че ищците не могат да ползват собствената си жилищна сграда по предназначение, тъй като входът за приземния етаж се намира откъм двора, а между двата- сутеренния и първия етаж няма вътрешна връзка. Съгласно чл.64 от ЗС собственика на постройката върху чужда земя има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването и според нейното предназначение и ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право, той може да предяви иск. Приема се, че ограничаването на правата на собственика на терена, може да бъде само до такъв обем, който да е достатъчен за осигуряване възможността на собственика  на построеното да го ползва.  След като се установява, че ищците са собственици на постройката, следва да им се признае и правото да ползват такава прилежаща част от имота на ответниците, която да им позволи да  използват своята постройка според нейното предназначение, а именно като жилище, като ползването на земята според предназначението на постройката се изразява в осигуряване на достъп до постройката и в ползване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди. Установява се по делото, че ищците нямат достъп до самостоятелния полуподземен етаж на сградата откъм двора и такъв следва да им бъде осигурен, както и да им бъде осигурена възможността да ползват пространството около сградата си. В тази връзка съдът следва да съобрази заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, която е изготвила четири варианта за определяне на прилежаща част, която  е необходима за ползване на сградата като жилищна. Тъй като правото на собственост на ответниците върху земята трябва да бъде ограничено в минимална степен, то настоящата инстанция също, както и ТРС, приема четвъртия вариант- прилежаща площ към жил сграда с пл.№197-46,31 кв.м., така, както това е показано на приложение №4 към заключението на л.259 от делото. По този начин ищците ще имат достъп до сградата си, а правото на собственост на ответниците ще бъде в минимален обем засегнато, още повече, че въззивниците не излагат твърдения във въззивната си жалба конкретно против възприетия от ТРС вариант на определяне на прилежащата площ. По тези съображения на основание чл.64 от ЗС следва да бъде определена прилежаща част от  УПИ , съответстващ на  парцел VІІ , пл.№ 194 в кв. 21 по ПУП на с.Гложене, област Ловеч от 1965 г., с площ от 615 кв. метра , собственост на  Й.Н.Й., Д.Н.Й. и К.С.Л., за обслужване, според предназначението й, на построената в имота масивна жилищна сграда с пл.№ 197, собственост на Й.Н.Й. и Ц.Н.Й., а именно: линията/границата/ между двете сгради е разположена по средата на уличната регулационна линия, с дължина по 3,25 м и по средата между ъглите откъм дъното на имота, с дългина по 2,70 м, след което чупи в североизточна посока с дължина 3,4 м и се свърза с линията от север, която е на 3 м. от фасадата й, с дългина 4,6 м, при който вариант прилежащият терен  на сграда пл.№197 е 46,31 кв.м.

Изложените във писмените бележки на адв.К. оплаквания, че въззиваемите не живеят в къщата, като предстои тя да бъде продадена не касаят съществото на спора. Не отговаря на истината твърдението, че се осигурява само достъп до мазето на къщата с пл.№197, тъй като от експертизата се установява, че това е етаж от къщата, където е видно, че едната от стаите се живее, а само две от стаите са ползват за съхранение на зимнина. Не отговаря на истината и твърдението, че до къщата на Й. Г. Й. в дъното на двора няма достъп, тъй като вещите лица са отговорили в съдебно заседание на въпросите на страните, като са заявили изрично, че няма намалени отстояния до останалите къщи, построени в дворното място, а такива има само до имот с пл.№197, собственост на ищците.

ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.109 ОТ ЗС

Й.Н.Й. и Д.Н.Й. *** предявили насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС против Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. *** с искане да бъде премахната масивна жилищна сграда, находяща се в с.Гложене, обл.Ловеч, ул.”Някол Войвода” №23 посторена върху УПИ съответстващ на п.VІІ пл.№194 в кв.21 по ПУП на с.Гложене от 1965 г. с площ от 615 кв.м. като тяхната масивна жилищна сграда е заснета по ПУП с пл.№197, като масивната жил.сграда е с едноетажна конфигурация откъм уличната регулация, със застроена площ на този етаж от 62 кв.м. и с находящо се под него мазе, с площ от 50 кв.м. Твърденията са, че тя е незаконно построена върху техния имот без съгласието им като собственици на дворното място, като им пречи да упражняват правото на собственост в пълен обем.

За да бъде уважен негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС ищците следва да докажат посредством пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот УПИ съответстващ на п.VІІ пл.№194 в кв.21 по ПУП на с.Гложене от 1965 г. с площ от 615 кв.м, както и, че ответниците със своите действия или бездействия им пречат да упражняват своето право в пълен обем. Безспорно с оглед събраните по делото доказателства се установява наличието на първата предпоставка, а именно собствеността на имота. Останалите предпоставки обаче не са налице, тъй като съдът установи, че процесната къща с пл.№197 е построена въз основа на дадено разрешително за строеж от 1951 г. и по силата на съдебно решение №151/1959 г. на наследодателя на Й.Н.Й. е било признато суперфициарното право на собственост върху тази сграда. За пълнота следва да се отбележи, че действително построената къща от наследодателя на ответниците по насрещния иск е търпим строеж, но сам по себе си този факт не води до основателност на иска по чл.109 от ЗС. Последователна е практиката на ВКС в решения №20/29.01.09 г. по гр.д.№6259/07 г. и р.№139/25.06.2019 г. по гр.д.№457/09 г. на ВКС, че незаконността на извършеното строителство не обосновава необходимостта от премахването му по реда на чл.109 от ЗС, стига да не пречи на упражняването на правото на собственост. Освен това трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника и ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права, то искът по чл.109 е неоснователен, тъй като липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение. С други думи в случая е налице дадено съгласие да се построи тази сграда, от наследодателя на ищеца по насрещния иск, а той дори е признал този неизгоден за него факт пред съда по гр.д.№136/08 г., поради което съдът счита, че насрещният иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен по тези съображения.

ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59 ОТ ЗЗД

Й.Н.Й. и Д.Н.Й. са предявили против Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. *** и втори насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването по отношение на 28 кв.м. неправомерно заета от тях площ за периода от 7.03.2011 г. до 7.03.2016 г. в размер на сумата 1 106 лв. Този иск е акцесорен и зависи от изхода на предявения насрещен негаторен иск. В случая, след като съдът приема, че искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и го отхвърля, то неоснователен и недоказан се явява и искът по чл.59 от ЗЗД. Не се установява наличието на предпоставките на чл.59 от ЗЗД, а именно разместване на имуществени блага, обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответника, тъй като съдът приема и, че предявеният от Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. против Й.Н.Й. иск с правно основание чл.64 от ЗС е основателен, т.е., че те като собственици на сграда с пл.№197 имат право да се ползват от земята, върху която тя е построена в размер на 46,31 кв.м. Следователно искът по чл.59 от ЗС за заплащане на сумата 1106 лв. обезщетение за лишаване от ползването по отношение на 28 кв.м. неправомерно заета от тях площ за периода от 7.03.2011 г. до 7.03.2016 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

Поради това, че изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на Тетевенския районен съд, решението му следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание чл.78,ал.1 ГПК Й.Н. следва да бъде осъден да заплати на Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лева – за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, съдът

                                                 

                                            Р   Е   Ш   И :

           

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно решение № 70 от 25.05.2017 година, постановено по гр.дело № 49 по описа за 2016 година на Тетевенския районен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Й.Н.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на Й.Н.Й., ЕГН ********** и Ц.Н.Й., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 300 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

 

                                                               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  

              

 

                                                                                             2.