Решение по дело №145/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20207090700145
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №61

гр. Габрово, 10.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети май  ......... през две хиляди и двадесета година  в състав :                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ         

при секретаря  …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 145 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.

Образувано по жалба от В.М.А. ***, против Решение №4/25.03.2020г. на Секретар на Община Медковец, с което на заявителката В.М.А. е отказан достъп до поисканата обществена информация по подадено от В.М.А. Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №94-00-26/10.02.2020г. на официалния електронен адрес на общината по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ.

Твърди се, че подаденото Заявление отговаряло на всички изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, а исканата информация била служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и не попадала в изключенията за предоставяне на свободен достъп, предвидени в закона. С писмо №94-00-26/1/20.02.2020г. секретаря на община Медковец, а не задължения по ЗДОИ субект бил поискал от заявителя да уточни предмета на Заявлението, въпреки че същото било достатъчно конкретизирано. Заявителят бил конкретизирал искането си на 11.03.2020г., като бил поискал да му бъде предоставена информация по т. 3, т. 4 и т. 5 от Заявлението.  

Било постановено решение с което бил отказан достъп до поисканата обществена информация, което според жалбоподателя било неправилно и незаконосъобразно. Следвало, при условие че се приеме, че Заявлението не е достатъчно конкретизирано, въпреки дадените указания, то да бъде оставено без разглеждане с изричен акт на задължения субект по ЗДОИ.

В подаденото Заявление В.А. била поискала да й бъде предоставена по реда на ЗДОИ намиращата се в архива на общината обществена информация, а именно: 1. Копия на сключените през периода 2017г.- 2019г. нетрудови договори /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и др./ за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на ЗОП, 2. Копия на съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договари, както и документите, доказващи вида и количеството на предоставените по договорите услуги, 3. В случай че предоставянето на копия от документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, заявителят е изискал информация относно това какъв е предметът на всеки от договорите, на какво правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е вида и количеството на предоставените по договорите услуги, 4. Да се предостави информация какви са конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях, 5. Да се предостави информация относно това припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължения на лице, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.

Искането било формулирано по такъв начин, че отговорите на поставените въпроси и предоставянето на исканата информация по никакъв начин не изисквало предоставяне на защитена от правото информация- лични данни, търговска или служебна тайна. Предоставянето на информацията по т. 3 от Заявлението изисквало единствено неперсонализирана информация, поради което същата информация не би могла да бъде квалифицирана като производствена или търговска тайна. Информацията по т. 5 от заявлението била налична и лесно достъпна за ответника по жалбата, а информацията по т. 4 била тясно свързана с предмета на съответния договор и до голяма степен се припокривала с него.

Заявено е искане за отмяна на оспореното Решение №4/25.03.2020г., постановено от Секретаря на Община Медковец, с което е отказан достъп до обществена информация и да бъде върната преписката на органа за ново произнасяне.

Претендира се присъждане на разноски.

Жалбоподателката В.А., редовно призована не се явява в съдебно заседение. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа подадената жалба и излложените в нея доводи и искания по същество.

Ответникът по жалба- секретар на Община Медковец редовно призован не се явява, не се представлява от упълномощен пр. представител по делото. В представено Становище оспорва подадената жалба, излага доводи за неоснователност на оспорването. Възразява против претендираните разноски- възнаграждение за адвокат, като прекомерни.

Настоящият съдебен състав на ГАС намира за установено следното.

В.М.А. е подала Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №94-00-26/10.02.2020г. на официалния електронен адрес на община Медковец по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ. В подаденото Заявление В.А. е поискала да й бъде предоставена по реда на ЗДОИ намиращата се в архива на общината обществена информация, а именно: 1. Копия на сключените през периода 2017г.- 2019г. нетрудови договори /граждански, консултантски, посреднически, преводачески и др. / за предоставяне на услуги на обща стойност над 1000 лева без ДДС, с изключение на тези, сключени по реда на ЗОП, 2. Копия на съответните документи, установяващи размера на заплатените от общината възнаграждения по посочените в т. 1 договари, както и документите, доказващи вида и количеството на предоставените по договорите услуги, 3. В случай че предоставянето на копия от документите по т. 1 и т. 2 би затруднило общинската администрация или съществуват законови пречки за предоставянето им, заявителят е изискал информация относно това какъв е предметът на всеки от договорите, на какво правно основание са сключени, какво е договореното и изплатено възнаграждение от общината по всеки договор, както и какъв е вида и количеството на предоставените по договорите услуги, 4. Да се предостави информация какви са конкретните причини, наложили сключването на тези договори и по какви критерии са избрани контрагентите на общината по тях, 5. Да се предостави информация относно това припокриват ли се задълженията на контрагентите по сключените нетрудови договори със задължения на лице, наети по трудови договори от общината, съгласно трудовите им характеристики.

С писмо №94-00-26/1/20.02.2020г. секретаря на община Медковец е поискал от заявителя да уточни предмета на Заявлението. Заявителят е конкретизирал искането си на 11.03.2020г., като бил поискал да му бъде предоставена информация по т. 3, т. 4 и т. 5 от Заявлението.

С Решение №4/25.03.2020г. на Секретар на Община Медковец на заявителката В.М.А. е отказан достъп до поисканата обществена информация по подадено от В.М.А. Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №94-00-26/10.02.2020г. на официалния електронен адрес на общината.

В цитираното Решение административния орган е изложил, че след като е изискано от заявителката да уточни коя сфера на дейност на Общинската администрация Медковец я интересува и за коя сфера на дейност тя иска информацията относно сключените нетрудови договори, с оглед допустимостта на искането и тя не е конкретизирала тези свои искания то на нея следва да й се откаже търсената информация.

Заявителката А. била уточнила единствено че оттегля искането си по пункт 1 и пункт 2 от Заявлението, а при това условие според административния орган не било възможно да се предостави информация по останалите от пункт 3 до пункт 5 включително, тъй като първите два пункта били взаимно свързани с останалите три.

При така установените факти, съдът приема следните изводи от правна страна:

Предмет на подадената жалба е Решение №4/25.03.2020г. на Секретар на Община Медковец, с което на заявителката В.М.А. е отказан достъп до поисканата обществена информация по подадено от В.М.А. Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация №94-00-26/10.02.2020г. на официалния електронен адрес на общината.

Разгледана по същество съдът, намира жалбата за неоснователна.

Искането до органа е депозирано като такова по реда на ЗДОИ. Задължени субекти по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са "органите", т. е. държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, които създават или съхраняват обществената информация, определена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Заявлението от В.А. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, е адресирано до Община Медковец, която се представлява от Кмет по аргумент от разпоредбата на чл. 38 и сл. от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ предвижда, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно, актът, който следва да се постанови въз основа на подаденото от А. Заявление по реда на ЗДОИ, следва да е издаден от Кмет на Община Медковец или изрично определено от него лице по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Приета като доказателство по делото е Заповед №1121/11.10.2012г. на Кмет на Община Медковец, с която същия определя Румяна Динчева, на длъжност секретар на Община Медковец за длъжностно лице, отговорно за предоставяне на достъп до обществена информация, свързана със статута и работата на община Медковец, поради което съдът приема, че оспорената Заповед №4/25.03.2020г. е издадено от компетентен орган.

Оспорената Заповед обективира изричен отказ на Секретаря на Община Медковец да предостави исканата обществена информация по подаденото заявление от В.А..

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона. В случая и с оглед поведението на жалбоподателя, а именно при направена справка в деловодството на ГАС е констатирано, че В.А. е подала Заявления до повече от 50 общини, на територията на Р България с идентични искания за предоставяне на информация по ЗДОИ. С оглед предоставените отговори по така подадените Заявления са депозирани жалби против постановените административни актове от заявителката, като са образувани повече от 50 дела, по които същата е представлявана от упълномощен от нея адвокат. Няма данни А. да се занимава с обществена дейност, да членува в сдружение или обществена организация, от името на които да е изискала търсената по реда на ЗДОИ обществена информация. Не са изложени никакви мотиви по какъв начин исканата информация ще спомогне на заявителката да формира своето възприятие за дейността на административния орган, от който се иска въпросната обществена информация. Търсената информация е свързана с дейността на субект, който е с различен адрес от този на заявителката като тя не посочва каква е връзката й с Община Медковец, от която търси обществена информация и по какъв начин исканата информация, свързана с обществения живот в Република България, в частност Община Медковец ще даде възможност на гражданите, в частност на самата нея да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

В чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ са посочени основните принципи при осъществяване на правото на достъп до обществена информация, а именно :

1. откритост, достоверност и пълнота на информацията;

2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;

3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;

4. защита на правото на информация;

5. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) защита на личните данни;

6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.

Правният принцип е утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което изпълнява ролята на решаващ аргумент (идея) при вземането на юридическо решение относно формулировката и действието на правните норми. Правните принципи се различават значително от правните норми. Правните принципи, за разлика от правните норми, не представляват правило за поведение. Правните принципи, както и правните норми, имат общ характер, но този общ характер е от принципно различно естество. Правният принцип изразява идея, а не норма. Ролята на тази идея не е да предпише конкретни действия, както е при нормите, а да обоснове търсенето и формулирането на норма в определена насока. От интелектуална и логическа гледна точка правният принцип е средство, ръководна идея за аргументация.

Принцип за забрана за злоупотреба с право – този принцип гласи, че субектите не могат да притежават свои материални или процесуални права, ако не ги притежават (nemo dat tot non habet). В противен случай трябва да им се откаже правна защита. Тази забрана според някои е самостоятелен принцип на гражданското право, а според други – на частното право въобще. Това е основен принцип и в процесуалното право (57, ал. 2 КРБ)  Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В случаите на достъп по реда на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, информацията е средството, чрез което се постига целта на търсещия - съставяне на собствено мнение за за дейността на задължения субект. В случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 ЗДОИ, целта е придобиване на самата информация като такава, за последващо използване. Средство за постигането на тази цел е търсенето от страна на заинтересованото лице или организация и задължението за предоставянето й от организацията от обществения сектор, която я събира и/или съхранява. Вярно е, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, в съответствие с прокламираното с чл. 41 КРБ право на достъп до обществена информация, е регламентирана законова възможност на всеки гражданин на Републиката да има достъп до обществена информация. Това право обаче не е абсолютно. В различни хипотези задължението на държавните органи за предоставяне на обществено значима информация не може да бъде отнесено до всяка информация. В този смисъл е и тълкуването, дадено с Решения № 3/25.09.2002 г. по конст. дело № 11/2002 г. и № 7/4.06.1996 г. по конст. дело № 1/96 г. на Конституционния съд. В мотивите към тези решения е възприето, че ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. С чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ изрично са изброени конкуриращите с правото да се търси и получава информация интереси, а с ал. 2 е прогласено, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че единствено законодателят е компетентен да прецени дали конкретна информация е общественозначима, съответно дали да осигури по законов ред достъп до нея. Ограничението при всички случаи изисква установяване по законодателен път на обстоятелства, които се отнасят до защита на конкуриращия интерес. В ЗДОИ има норми, които ограничават правото да се търси, получава и разпространява информация - аргумент: чл. 7, вр. с  чл. 5 от закона. Възпроизвеждайки предписанията на чл. 41, ал. 1, изр. 2-ро КРБ, в разпоредбата на  чл. 5 ЗДОИ изчерпателно са изброени интересите, които се защитават чрез ограниченията, а именно: националната сигурност, обществения ред, правата и доброто име на другите лица, народното здраве и моралът. Посредством разпоредбата на чл. 7 ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал ограниченията на правото на достъп до обществена информация - когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Следователно ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права, каквато е и хипотезата по настоящото дело.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Видно от процесуалното поведение на В.А. и нейния процесуален представител, искането за достъп до посочената информация не обслужва тази цел и неговото удовлетворяване не би спомогнало същият да си състави информирано мнение за дейността на публичноправния субект – Община Медковед. Правото да се получава обществена информация гарантира осведомеността на гражданите за протичащите обществени процеси, поради което е недопустимо да се упражнява за постигане на цел, извън посочената от закона. В случая предвид изложените по- горе факти, следва да се приеме, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като се касае за повече от 50 броя заявления, подадени от заявителката В.А. до различни общини за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на явен стремеж към злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване, при евентуално обжалване по съдебен ред на поставновени от задължените субекти административни актове, които заявителката счита, че накърняват нейните законни права. Изложените съждения налагат извод, че в случая правото на достъп по ЗДОИ се търси в противоречие на чл. 5 от ЗДОИ, съгласно който осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала. При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че начина по който В.А. търси достъп до обществена информация е в разрез с моралните норми, като при това е налице и противоречие със закона, изразяващо се в злоупотреба с права.

Правилно с оспореното Решение на Секретар на Община Медковец е отказан достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ по подаденото Заявление на В.А.. Налице са фактическите основанията за отказ, в случая отрицателни материалноправни предпоставки, обосноваващи пречка за предоставяне на достъп до посочената в заявлението информация.

С оглед на изложеното, съдът намира, че Решение №4/25.03.2020г. на Секретар на Община Медковец, с която е отказан достъп до обществена информация по Заявление за достъп до такава с рег. №94-00-26/10.02.2020г., подадено от В.М.А. е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие и с целта на закона.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването на В.А. и предвид факта, че ответника не е заявил своевременно искане за присъждане на разноски, то такива не следва да бъдат присъдени по настоящото дело.   

По изложените съображения Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване на В.М.А. *** против Решение №4/25.03.2020г. на Секретар на Община Медковец, с която е отказан достъп до обществена информация по Заявление за достъп до такава с рег. №94-00-26/10.02.2020г., подадено от В.М.А. като неоснователно и недоказано.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :