Р Е Ш Е Н И Е
№66
гр. Велико Търново, 11.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в открито заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря М.Н.и прокурора И.Б., като
разгледа докладваното от съдия Буюклиев адм. дело №737 по описа на
Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 191, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по протест на прокурор при
Великотърновската окръжна прокуратура срещу разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т.
15, чл. 18, т. 1, чл. 19, чл. 20 и чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Правилник за
организацията и дейността на Общински съвет Стражица, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация /Правилника/, приет с Решение
№44 по протокол №4/30.01.2020 г. на Общински съвет Стражица и изменен и
допълнен с Решение №171 по Протокол №16/10.11.2020 г. на ОС - Стражица.
Прокурорът счита, че протестираните
норми, които касаят създаването на Председателски съвет, състава и правомощията
на същия, са незаконосъобразни, тъй като в противоречие на чл. 76, ал. 3 от АПК
и чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ не съответстват на актове от
по-висока степен. Релевира, че въпросните разпоредби противоречат на
материалноправни норми от ЗМСМА, които изчерпателно уреждат ръководните органи
на общинския съвет, техните правомощия и структурите, които подпомагат, в това
число чл. 24, чл. 29а, чл. 25 и чл. 49 от ЗМСМА. ЗМСМА не предвижда създаване
на председателски съвет и поради недопустимостта му той не би могъл да упражнява
определени правомощия. Нещо повече, прокурорът подчертава, че така сформираният
съвет включва в състава си органи, които имат свои законово регламентирани
правомощия. По тези съображения протестиращият прокурор иска отмяната на
посочените разпоредби от Правилника.
В съдебно заседание ВТОП поддържа протеста по изложените в
него мотиви. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Претендира за присъждане
на разноските за обнародване на оспорването в ДВ.
Ответникът по протеста, Общински съвет – Стражица, чрез
процесуалния си представител, оспорва протеста като неоснователен и моли за
неговото отхвърляне. Подробни основания за това развива в представени по делото
писмени бележки. За да обоснове законосъобразното формиране на председателският
съвет като помощен, консултативен орган, ответникът се позовава на Конституцията
на Република България, на решения на Конституционния съд, на ЗМСМА, както и на
Европейската харта за местно самоуправление. Прави аналог с председателския
съвет на Народното събрание. Излага доводи, че съществуването на
председателския съвет има свои исторически традиции и е израз на местно
самоуправление.
Във връзка с изискванията на АПК, раздел ІІІ, гл. Х съдът е
съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 188 от АПК чрез
обявление в ДВ бр. 111/31.12.2021 г., чрез поставяне на копие от него на
определеното място в Административен съд – Велико Търново, като същото е
публикувано и на интернет страницата на ВАС.
Великотърновският административен съд в
настоящия си състав, като съобрази събраните доказателства, доводите на страните
и след проверка на обжалвания административен акт в оспорваните му части,
приема за установено следното от фактическа страна:
1/ С Протоколно решение №21/18.11.2019 г. от заседание на
Общински съвет – Стражица е определена комисия за изготвяне на Правилника.
Видно от Протокол от 16.12.2019 г. комисията е изготвила проект, а на заседание
от 14.01.2020 г. е направила промени по него. Разработеният проект и
допълнително внесените в него промени са приети от постоянно действащите комисии
към общинския съвет, видно от протоколите за проведените от тях заседания.
2/ Проектът е предложен за обществено обсъждане на жителите
на Община – Стражица чрез публикуването му на интернет сайта на общината на
19.11.2019 г. Видно от справка от 16.01.2020 г. в законовия 30-дневен срок не
са постъпили предложения и становища.
3/ С Предложение вх. №15/16.01.2020 г. от председателя на
Общински съвет – Стражица е предложено приемането на Правилника. Същото е
комплектовано с изготвения проект на подзаконовия нормативен акт и мотивите към
него.
4/.С Решение №44 по Протокол №4 от 30.01.2020 г. на основание
чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА Общински съвет – Стражица е приел Правилника с
мнозинство от 15 „за“, 1 „въздържал се“ и 0 „против“, при участието на 16
общински съветници в заседанието.
5/ Видно от Протокол от 15.10.2020 г. комисията, назначена за
изготвяне на Правилника, е обсъдила и изработила допълнения и изменения в
Правилника съобразно измененията в ЗМСМА с ДВ, бр. 70/2020 г. Проектът с промените е предложен за обществено обсъждане чрез
публикуване на интернет сайта на общината на 25.09.2020 г., като съгласно
Справка от 09.11.2020 г. предложения и становища не са регистрирани.
6/ Проектът е минал през постоянните комисии към Общинския
съвет на техни заседания, за които са съставени протоколи.
7/ Председателят на общинския съвет е отправил Предложение
№271/09.11.2020 г. за приемане на измененията и допълненията в Правилника, към
което е приложил и мотивите, налагащи промените.
8/ Измененията в Правилника са приети на основание чл. 21, ал.
3, вр. чл. 28а, ал. 6 от ЗМСМА с Решение №171 по Протокол №16 от 10.11.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство са конкретно изброени разпоредби на подзаконов нормативен
акт, какъвто е процесният Правилник по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй
като съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие. С Правилника се
регулира организацията на местния общински съвет и неговата дейност съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗНА и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно
изричната разпоредба на чл. 185 от АПК.
Протестът е допустим. Съгласно чл. 186,
ал. 2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта, като по делото
липсват данни оспорените разпоредби да са отменени или изменени след подаване
на протеста. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове
могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Не са налице отрицателните
процесуални предпоставки по чл. 187, ал.
2 от АПК – да има предходно оспорване на същите текстове на същото
основание. Протестът е подаден до компетентния да го разгледа съд съобразно
уреденото в чл. 191, ал. 2 от АПК.
Впрочем по повод финалните разсъждения в
писмения отговор на ответника относно необходимостта и смисъла от оспорването,
предприето от прокуратурата, е нужно да се укаже, че по презумпция всеки
незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес, поради което законово е
признато правото на прокурора по чл. 186, ал. 2 от АПК винаги да подаде протест
срещу акт от вида на процесния. Същевременно, разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.
1 от АПК вменява на прокурора да следи за спазване на законността в
административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове.
Разгледан по същество, протестът е
основателен,.
С нормата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК съдът е
задължен да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорените текстове от Правилника на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК.
Оспорените от прокурора разпоредби на чл. 16, ал. 1, т. 15,
чл. 18, т. 1, чл. 19, чл. 20 и чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Правилника са издадени
от компетентен по степен, територия и предмет орган. Впрочем следва да се посочи
изрично, че според чл.192а, изречение първо от АПК компетентността на органа за
издаване на нормативен акт се преценява към момента на издаването му.
Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла
на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА общинският съвет е овластен да издава нормативни
актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени
правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. От друга страна, според
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА Общинският съвет приема правилник за
организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация. Респективно именно общинският
съвет е компетентният орган да приеме Правилника, с който да уреди правила,
свързани с неговата организация и дейност по време на мандата си.
При приемането на Правилника не са допуснати съществени нарушения
в хода на административната процедура. Оповестена е покана за обществено
обсъждане на проекта по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, а самият проект на Правилника,
заедно с мотивите, по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗНА. Дадена е възможност на
заинтересованите лица за предложения и становища по проекта, каквито не са
регистрирани в законовия срок. Мотивите към проекта отговарят на изискванията
за съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Предложението на председателя на
общинския съвет е загледано на заседания на компетентния орган. Спазени са
изискванията на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА, според
съдържанието на които заседанията на общинския съвет са законни ако присъстват
повече от половината от общия брой на съветниците. При гласуването на първоначалния
вариант на процесния Правилник, който съдържа и протестираните разпоредби,
които не са предмет на последващо изменение или допълнение, за този вариант са
гласували 15 съветници от присъствалите 16 съветници. Тоест Правилникът е приет
от колективен орган на местно самоуправление, който е заседавал в законен
състав при наличие на кворум и е взел решение с мнозинство повече от половината
от присъстващите съветници.
Спазена е изискуемата от закона специална писмена форма.
Съобразени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК – посочен е видът на
акта, който се приема, органът, който го е приел, главният му предмет. Посочено
е правното основание за приемане, като е визирана нормата на чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Спазена е структурата, формата и обозначение на съдържанието, съгласно
изискванията на ЗНА. Актът съдържа всички съществени реквизити, липсата на
които би се отразила на неговата валидност.
В обобщение, оспорените разпоредби от Правилника са приети
при спазване на изискуемата от закона форма, без допускане на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила от компетентен орган. Извън
горното обаче съдът счита, че същите противоречат на закона.
Съгласно правилото на чл. 192а от АПК съответствието на
подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на
постановяване на съдебното решение.
Според чл. 16, ал. 1, т. 15 от Правилника председателят на
общинския съвет изготвя предложение до кмета на общината за бюджет на общинския
съвет, утвърдено от председателския съвет, утвърден по реда на чл. 20; следи и
дава отчет пред председателския съвет за разходването на средствата общинския
бюджет за издръжка на общинския съвет.
Нормата на чл. 18, т. 1 от Правилника регламентира, че
заместник-председателят на общинския съвет участва в Председателския съвет.
Съгласно чл. 19 от Правилника Председателският съвет
подпомага дейността на председателя на общинския съвет като: 1. разработва
проект за дневен ред на заседанията; 2. провежда политически консултации във
връзка с дейността на общинския съвет; 3. предлага състав на делегации за
международни контакти; 4. разглежда постъпили сигнали, жалби и предложения от
граждани и юридически лица по обществено значими въпроси на общината.
Текстът на чл. 20 от Правилника гласи, че Председателският
съвет се формира от: 1. Председателя на общинския съвет; 2.
Заместник-председател; 3. Председателите на постоянни комисии.
Според чл. 65, ал. 1 от Правилника председателят на общинския
съвет, подпомаган от Председателския съвет, подготвя проект за дневен ред
най-малко три дни преди заседанието.
Последната от протестираните норми – чл. 65, ал. 4 от
Правилника, нормира, че Председателският съвет разглежда по реда на
постъпването им в деловодството на общината исканията по предходната алинея и
включва в проекта за дневния ред онези от тях, които са по обществено значими
въпроси.
Същевременно, обществените отношения, свързани с местното
самоуправление и местната администрация, са уредени в ЗМСМА, като Глава трета
„Общински съвет“ /чл. 18 и сл./ регламентира съставът, функциите, правомощията,
дейността на органа на местно самоуправление, помощни органи на общинския
съвет, положение на общинския съветник и т.н. Основните правомощия на общинския
съвет са изброени в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, както и в чл. 21а, ал. 1 от същия
закон. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА е прието, че Общинският
съвет създава постоянни и временни комисии и определя техните членове, съставът
и функциите на които е уреден в чл. 48 и сл. от ЗМСМА, а чл. 24, ал. 1 и ал. 2
от с.з предвижда общинските съветници да изберат от своя състав председател и
заместник-председатели. От анализа на цитираните разпоредби следва, че законът
не предвижда в състава на общинските съвети да съществуват други органи, освен
изрично посочените, а с приемания на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА правилник
за организацията и дейността на общинските съвети, като подзаконов
административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, вр. чл. 7, ал. 1 от ЗНА не
може да се доразвива закона и да се създават допълнителни органи със
съответните правомощия. В конкретния случай, в противоречие със закона – ЗМСМА,
с протестираните от прокурора норми, и в частност тази на чл. 20 от Правилника,
е въведена фигурата на колективен орган, наречен Председателски съвет, със свои
собствени правомощия, какъвто не е предвиден в разпоредба на нормативен акт от
по-висока степен.
Този подход е недопустим, доколкото законът е нормативният
акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени
отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в
един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на
другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде
подзаконов акт. Правилникът като подзаконов административен акт се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен. Подзаконов нормативен акт би могъл впоследствие да
конкретизира и да уреди детайлно обществени отношенията, регламентирани със
закон, но не и да ги въвежда за първи път, както е сторено в настоящия случай.
Обратно на заявените от ответника възражения, които са в
смисъл, че сформирането на председателския съвет е израз на местното
самоуправление, следва д се направи препратка именно към цитираният в писмения
отговор чл. 6 от ЕХМС, които изрично прави отбелязване, че тази разпоредба не
може да изключва приложението на по-общи законови разпоредби, а в случая,
законът е определил правната рамка, в която общинският съвет може да уреди
вътрешната си административна структура, и в тази рамка не се включва
председателски съвет. Това е допълнителен аргумент за незаконосъобразността на
протестираните разпоредби и в частност чл. 20 от Правилника, регламентиращ
формирането на председателския съвет.
В продължение на горните разсъждения нелогично би било
създаването на структури без собствени правомощия, а генерално погледнато с
внедряването на председателския съвет като отделно звено се дублират или
изземват законово регламентирани правомощия. Това обезсмисля тяхното
съществуване. А да се приеме, че се касае за чисто помощен и консултативен
орган или структура е невъзможно, защото ЗМСМА изрично предвиждат, че в
структурата на общинската администрация се създава самостоятелно звено, което
да подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии и осъществява
организационно-техническото и административно обслужване на тяхната дейност,
като звеното е на пряко подчинение на председателя на общинския съвет /чл. 29а,
ал. 1 от ЗМСМА/ – т.е. очевидно се касае за структура с различни правомощия –
подпомагане, организационно-техническо и административно обслужване. Всъщност
именно защото няма такива чисто помощни и консултативни функции, процесният
правилник се е опитал да дефинира самостоятелни правомощия на председателския
съвет в разпоредбата на чл. 19, които да оправдаят съществуванието му. Голяма
част от тях обаче, изземват чужди такива, а други нямат изобщо правен характер
и не представляват „правомощия“ по смисъла на административното право и
АПК.
На първо място чл. 19, т. 1 от Правилника вменява на
председателския съвет разработването на проект за дневен ред на заседанията. За
прецизност трябва да се посочи, че не става ясно за кои заседания се касае – на
самия председателски съвет, на общинския съвет или на някоя от неговите
комисии. Дори да се приеме, че става дума за заседанията на общинския съвет,
следва да се държи сметка, че в ЗМСМА са регламентирани правомощия на
председателя и на заместник-председателите на общинския съвет, както и на комисиите
към него /чл. 23, ал. 4, чл. 24, чл. 25, чл. 48 и сл. от закона и др./.
Правомощията на председателя на общинския съвет са изчерпателно изброени в чл.
25, т. 1 – т. 6 от ЗМСМА, като според т. 2 на чл. 25 от закона председателят /а
не председателски съвет/ ръководи подготовката за заседанията на съвета, която
по определение включва и изготвяне на проект за дневен ред на това заседание.
Подготовката за всяко едно от заседанията на общинския съвет по принцип изисква
и изготвянето на проектоплан, в т.ч. и дневен ред за въпросите от местно
значение, които ще бъдат разгледани и решени на предстоящото заседание и с чл.
25, т. 2 от ЗМСМА това е възложено именно на председателя на съвета. В този
смисъл е и чл. 16, ал. 1, т. 1 от самия Правилник. В случай, че председателят
на Общински съвет – Стражица при осъществяване на правомощията си по чл. 25, т.
2 от ЗМСМА/чл. 16, ал. 1, т. 1 от Правилника се нуждае от съдействие по
организационни въпроси, служителите от създаденото на основание чл. 29а, ал. 1
от ЗМСМА самостоятелно звено в структурата на общинската администрация,
съгласно изричния текст на чл. 29а, ал. 3 от ЗМСМА могат да подпомагат
дейността му при подготовката, свикването и провеждането на заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии. Но това не може да е правомощие на
Председателския съвет.
Тук е мястото да се посочи пълното вътрешно противоречие,
допуснато в самия Правилник. Както вече подробно се коментира, чл. 19, т. 1 от
Правилника задължава председателския съвет да изготвя проект за дневен ред.
Същевременно, по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Правилника председателят на
общинския съвет, подпомаган от Председателския съвет, подготвя проект за дневен
ред най-малко три дни преди заседанието. Така остава загадка чие е задължението
за изготвяне на дневния ред според Правилника и какъв е смисълът на
предвиденото „подпомагане“. Предвид мотивите, изложени по-горе, дали се касае
за изготвяне, или за подпомагане, няма никакво значение, доколкото и двете
норми от подзаконовия нормативен акт се явяват незаконосъобразни, като
противоречащи на ЗМСМА.
Второто правомощие определено на председателския съвет с
Правилника е провеждането на политически консултации във връзка с дейността на
общинския съвет. Провеждането на политически консултации обаче
не е правомощие в същинския смисъл на думата, доколкото е ясно, че
политическите консултации предполагат аналогични политически решения, които
нямат правна стойност и в този смисъл никакво реално юридическо правомощие не
предоставя на Председателския съвет т. 2 от чл. 19, още по-малко осъществяващо
общата цел на съществуването на председателски съвет – да подпомага
председателя.
Възлагането на председателския съвет на правомощието да
предлага състав на делегации за международни контакти изземва или поне поставя
под съмнение правомощието на всеки отделен общински съветник /самостоятелно/ да
предлага всякакви въпроси от компетентността на общинския съвет за решение на
последния пряко и непосредствено. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА общинският
съветник има право да предлага включването в дневния ред на заседанията на
общинския съвет разглеждането на въпроси от компетентността на съвета и да
внася проекти за решения. След като това е така, не може отделният общински
съветник или група такива да се лишат от тези им лични правомощия и да се
делегира конкретно предложение за състава на международните делегации само на
председателския съвет.
На последно място, в чл. 19, т. 4 от Правилника е предвидено
председателският съвет да разглежда постъпили сигнали, жалби и предложения от
граждани и юридически лица по обществено значими въпроси на общината.
Разпоредбата е крайно непрецизна, доколкото касае „разглеждане“ на сигнали,
предложения и жалби, а правилото е, че всяко производство по разглеждане
приключва с акт, който произвежда правни последици. В случая не е предвидено
председателският съвет за взема решения по сигнали, предложения и жалби, а това
е и изключено по общите правила на АПК, доколкото същият не е компетентен орган
по тези въпроси. Съгласно чл. 117, ал. 1 от АПК предложенията се правят пред
органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси. Съгласно чл. 119, ал.
1 от АПК сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и
контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или
нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. Съгласно чл. 81 от АПК
жалби по административен ред се подават пред непосредствено по-горестоящия административен
орган. Очевидно е, че председателският съвет не е нито орган, компетентен да
реши въпрос от местно значение, нито ръководи и контролира такъв, още по-малко
е горестоящ на Общинския съвет или на своите членове. След като е така, е ясно,
че той не може да формира решения по нито едно от тези сезирания – сигнали,
предложения и жалби, поради което възниква въпросът защо и как ще „разглежда“
същите. А да се приеме, че в използваното понятие „разглеждам“ се включва и
приемане на акт е абсолютно неприемливо, защото както се каза, се касае за
чужди правомощия.
По тези мотиви, съдът намира, че и нормата на чл. 19 от
Правилника е незаконосъобразна в нейната цялост.
Напрактика останалите протестирани норми са във функционална
зависимост от съществуването на самия Председателски съвет и съответно от
съществуването на нормите на чл. 19 и чл. 20 от Правилника. Примерно чл. 18,
ал. 1 потвърждава предвиденото с чл. 20, т. 2 от Правилника участие на
заместник-председателя на Общинския съвет в Председателския съвет. Двукратното
споменаване, че заместник-председателя влиза в състава на спорния орган не
придава по-голяма тежест и законосъобразност на тези разпоредби. Текстът на чл.
65, ал. 4 от Правилника определя как ще се реализират правомощията на органа по
повод изготвяне на дневния ред /разглежда по реда на постъпването им в
деловодството на общината исканията за изказвания, питания, становища и
предложения на граждани/ и включва в проекта за дневния ред онези от тях, които
са по обществено значими въпроси/. Нормата на чл. 16, ал. 1, т. 15 от
Правилника на свой ред допълва палитрата на правомощията на председателския
съвет с контролни функции /които заслужават и допълнително внимание/. Обективно
погледнато тези норми нямат самостоятелно значение без вече обсъдените по-горе.
Ето защо при отмяна на горепосочените норми на чл. 19 и чл. 20 е наложителна
отмяната и на чл. 16, ал. 1, т. 15, чл. 18, т. 1, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от
Правилника.
В допълнение следва да се обърне внимание на текста на чл.
16, ал. 1, т. 15 от Правилника, според който председателят на общинския съвет
изготвя предложение до кмета на общината за бюджет на общинския съвет,
утвърдено от председателския съвет, утвърден по реда на чл. 20; следи и дава
отчет пред председателския съвет за разходването на средствата общинския бюджет
за издръжка на общинския съвет. На първо място, по смисъла на ЗМСМА Общински
съвет – Стражица е орган на местното самоуправление, който обаче не разполага
със самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице, то резонен е
въпросът за какъв бюджет става дума, защо предложението е насочено към кмета,
който предвид чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА организира изпълнението на общинския
бюджет, но няма отношение по приемане на други бюджети. По аргумент от чл. 21,
ал. 1, т. 6 от ЗМСМА годишният бюджет на общината се приема и изменя именно от
общинския съвет. Лишена от всякаква логика е другата предвидена функция на
председателския съвет – да контролира председателя на общинския съвет, като
получава от него отчет. Това е тотално несъответстващо дори на обяснението на
ответника, че председателският съвет е помощен и консултативен орган помощ на
председателя на общинския съвет /чл. 19 от Правилника/. Като цяло, изложеното
самостоятелно обосновава незаконосъобразност на протестираната норма.
В обобщение съдът намира, че със сформирания Председателски
съвет и дейността, която му е възложена да изпълнява, фактически се изземват
част от правомощията на законово регламентирани органи в ЗМСМА, без това да е
предвидено в нормативен акт от по-висока степен. Създаването на нов колективен
орган, било то и включващ в състава си органи със свои законови правомощия,
както и възлагането нему на функции, каквито не са предвидени в нормативен акт
от по-висок ранг, и при липса на законова делегация за това, е недопустимо.
Както вече се посочи, не може да се приеме, че се касае за помощен и
консултативен орган, а и по принцип няма забрана председателят на Общинския
съвет да осъществява консултации със заместниците си, но на тези консултации не
може да се придава нито институционално, нито самостоятелно функционално
значение.
Тъй като оспорените чрез протеста на прокурора разпоредби от
Правилника не съответстват на ЗМСМА към настоящия момент, то следва да се
констатира незаконосъобразността им поради
противоречие с материалноправни разпоредби от нормативен акт с по-висок ранг – отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК. Протестът е
основателен и следва да се уважи.
При това положение следва Общински съвет – Стражица да понесе
сторените от прокурора разноски, но както вече се посочи Общински съвет –
Стражица е орган на местното самоуправление, който обаче не разполага със
самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице, поради което
направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община Стражица,
съобразно нормата на §1, т. 6 от ДР на АПК.
Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК след влизане на
решението в сила същото следва да се обяви по начина, по който е обявена самата
Наредба.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Велико Търново:
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико
Търново нормите на чл. 16, ал. 1, т. 15, чл. 18, т. 1, чл. 19, чл. 20 и чл. 65,
ал. 1 и ал. 4 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет
Стражица, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация,
приет с Решение №44 по Протокол №4/30.01.2020 г. на Общински съвет Стражица и
изменен и допълнен с Решение №171 по Протокол №16/10.11.2020 г. на ОС -
Стражица.
ОСЪЖДА Община Стражица да плати на Прокуратурата на Република
България, по сметка на Окръжна прокуратура – Велико Търново, сторените разноски
по делото в размер на 20,00 (двадесет) лева за обнародване на оспорването.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
На основание чл. 194 от АПК настоящото решение ДА СЕ
ОБНАРОДВА след изтичане на срока за неговия касационен контрол или оставянето
му в сила от ВАС по реда, по който е обнародван самият Правилник, с оглед
влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.