Решение по дело №265/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Образувано е по жалба от „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, с която за нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023—2025 г. (наричан по-нататък за краткост „НРД“) на лечебното заведение са наложени една санкция „финансова неустойка“ в размер на 350 лева на основание чл. 457, ал. 3 и четири санкции „финансова неустойка“ в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По-конкретно жалбоподателят счита, че първото нарушение, санкционирано по чл. 457, ал. 3 от НРД, не е извършено. За случаите, санкционирани по чл. 455, ал. 3 от НРД, посочва, че в случая се касае за заплащане на допълнително поискани услуги – подобрени битови условия, а не за нарушение на реда и условията за предоставяне на медицинска помощ. Счита, че тези допълнителни услуги не засягат медицинските дейности, свързани с лечението на пациентите, и не нарушават чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, тъй като лечебното заведение разполага със стаи с подобрени битови условия и е предоставило избор на пациентите, за което те са заплатили съответната такса. Таксата е била изрично въведена със заповед на управителя на лечебното заведение и включена в ценоразписа, който е представен на Министерство на здравеопазването и е публикуван на двата сайта (на МЦ и на болницата).

Моли заповедта да бъде отменена изцяло или в условията на евентуалност да бъде изменена по отношение на размера на наложените санкции, които да бъдат намалени до минимума от 200 лева предвид липсата на предходни санкции. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Районната здравно-осигурителна каса – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с административно-производствените правила и с материално-правната уредба. Посочва, че в производството е установено нарушение на условията и реда за работа с медицинска документация, както и незаконосъобразно изискано заплащане за престой на пациентките в предродилна зала с подобрени битови условия. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на обжалване е Заповед № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, с която на „СБАГАЛ Проф. д-р Димитър С. – Варна“ ЕООД са наложени следните санкции:

1. По т. 1 от заповедта финансова неустойка в размер на 350 лева на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД – нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация в НРД, а именно липса на подпис на пациента, удостоверяващ получаването на издадена епикриза по ИБР № 4747/11/2023.

2. По т. 2—5 от заповедта 4 финансови неустойки в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (по-нататък накратко „наредбата“) – получено нерегламентирано заплащане. Основание за тези санкции са констатациите, че от пациентките по ИБР № 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023, отчетени по КП № 5.1 „Нормално раждане“ и № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“, са получени заплащания в размер на 900 лева по включена в ценоразписа на болницата услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“, която не е регламентирана като допълнително поискана услуга в чл. 24а, ал. 1 от наредбата.

Обжалваната заповед е издадена в производство, образувано въз основа на Заповед № РД-11-1648/07.12.2023 г. на Директора на РЗОК – Варна, с която е възложено извършването на планова, тематична, първична, самостоятелна проверка на лечебното заведение за спазване на сключения договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД. Със заповедта са определени срок за извършване на проверката и проверяващи лица. Заповедта е връчена на пълномощник на лечебното заведение на 07.12.2023 г.

Проверката е завършила с Протокол № РД-11-1648/1/15.12.2023 г. В протокола са отразени установените факти, относими към нарушенията, както следва:

1. В ИБР № 4747/11/2023 г. е приложена издадената при дехоспитализацията на пациентката епикриза, в която липсва подпис на пациентката, удостоверяващ получаването на епикризата. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД.

2. В ИБР №№ 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023 е документирана медицинската помощ, отчетена съответно по КП № 5.1 „Нормално раждане“ за първите три ИБР и по № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“ за последната ИБР. Установено е, че пациентките, приети по спешност за раждане, са платили сумата 900 лева за включена в ценоразписа на болницата услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“, която не е регламентирана като допълнително поискана услуга в чл. 24а, ал. 1 от наредбата. Плащанията са обективирани в издадени от болницата фактури въз основа на заявление-декларация от съответната пациентка.

При проверката в лечебното заведение на проверяващите е показана „предродилна зала с подобрени битови условия“, представляваща болнична стая на ІV етаж с две легла, шкафчета и топка, и „предродилна зала с подобрени битови условия“ на VІІ етаж (VIP сектор), представляваща болнична стая с легло, хладилник и телевизор. Според Правилника за устройството, дейността и вътрешния трудов ред на болницата, утвърден със Заповед № 27/26.01.2023 г. в родилното отделение има предродилни зали, разположени само на ІІ етаж, две операционни зали на ІІ и VІІ етаж и 50 болнични легла на ІV, VІ и VІІ етаж.

Констатираните плащания са квалифицирани като нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от наредбата.

Протоколът е връчен на представител на лечебното заведение на 20.12.2023 г.

На 28.12.2023 г. (първия работен ден след изтичане на 7-дневния срок по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО) лечебното заведение е представило писмено становище по констатациите (по същество възражение), в което възразява срещу тях. Според становището, на пациентката по ИБР № 4747/11/2023 е предоставена епикриза в два екземпляра – за нея и за личния й лекар, които са подписани, поради което липсва нарушение. В условията на евентуалност е посочено, че ако нарушение все пак е допуснато, то е първо и представлява маловажен случай, поради което е направено искане да не се налага санкция, а да се направи предписание. По отношение на полученото заплащане за допълнително поискана услуга „престой в предродилна зала с подобрени битови условия“ лечебното заведение счита, че има право да предоставя такава услуга, която е предвидена в ценоразписа на лечебното заведение и се предоставя в две обособени за целта предродилни зали на ІІ и VІІ етаж, с подробно описано оборудване. Твърди, че предродилната зала по същество е болнична стая и услугата отговаря на изискванията на чл. 24а, ал. 1 от наредбата.

Възраженията на лечебното заведение са разгледани на 11.01.2024 г. от арбитражна комисия, определена със Заповед № РД-18-3/09.01.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна. По първото описано в протокола нарушение констатациите са потвърдени от арбитражната комисия с 6:0 гласа. Членовете на комисията са счели единодушно, че липсата на подпис е нарушение, което не попада сред маловажните случаи по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД, и възражението е прието за неоснователно. По останалите описани в протокола случаи арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове – представителите на РЗОК са потвърдили констатациите с мотиви, сходни с тези в протокола от проверката, а представителите на БЛС са ги отхвърлили, като са приели, че става въпрос за недобре формулирана в т. 2 от Заповед № 91/05.05.2023 г. на директора на лечебното заведение ВИП стая. Поради това са препоръчали на директора да приведе издадените за това заповеди в съответствие с Наредба № 9/27.04.2021 г. и наредбата.

На 19.01.2024 г. е издадена обжалваната заповед. Същата е връчена на лечебното заведение на 22.01.2024 г. Жалбата до съда е подадена на 31.01.2024 г.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя, в съдебното производство като доказателство в производството е приет Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в СБАГАЛ „Проф. Д-р Д. С. – Варна“ ЕООД, утвърден със Заповед № 92/05.05.2023 г., според който в Родилно отделение има Родилен блок – ІІ етаж, с две предродилни зали и една ВИП предродилна зала. На VІІ етаж е описано, че има родилна зала, зала за облекчаване на болката и контрол на хода на раждането и други помещения (без описана предродилна зала).

От пациентката по ИБР № 4747/2023 г. е изискано и прието копие от получената от нея епикриза, издадена от СБАГАЛ „Проф. Д-р Д.Стаматов – Варна“ ЕООД на 18.11.2023 г.

Назначена е и е изслушана съдебно–медицинска експертиза със задача след оглед в предродилна зала на 2-ри и на 7-ми надпартерен етаж и въз основа на приложимите медицински стандарти да отговори на въпросите:

• Представлява ли предзала/предродилна зала болнична стая (за болничен престой) или е помещение, в което се извършват медицински дейности?

• Какъв е периодът на престой на родилките в предзала/предродилна зала?

• Какви медицински дейности се извършват в предзала/предродилна зала?

• Представляват ли тези дейности част от предоставяната медицинска помощ от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК?

• Колко предродилни зали /“предзали“/ по смисъла на Наредба № 9 от 27.04.2021 г. за утвърждаване на МС „акушерство и гинекология“ т.А т.3.1.1, т.3.1.1.2, т.3.1.1.2.2, т.3.1.1.2.2.1.1 са обособени в сградата на болницата, на кои етажи същите са разположени и какви са битовите условия /в т.ч. брой легла, оборудване, обзавеждане и др./ във всяка една от тях?

Според представеното заключение, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, в лечебното заведение има три предродилни зали на ІІ етаж и една предродилна зала на VІІ етаж. От предродилните зали на ІІ етаж двете са с по две легла, с общ санитарен възел, съответно са оборудвани с кардиотокограф, пациентски монитор и инфузионна помпа. Третата предродилна зала на ІІ етаж е с едно легло и самостоятелен санитарен възел, оборудвана с идентична медицинска апаратура и допълнително с фитбол, нощна лампа и мек фотьойл. При престоя в тази предродилна зала може да се осигури възможност за придружител и ползване на безжичен интернет. В предродилната зала на VІІ етаж има едно легло и самостоятелен санитарен възел, с идентична медицинска апаратура и допълнително с фитбол, хладилник, телевизор, нощна лампа, мек фотьойл, шкаф-мивка. При престоя в тази предродилна зала може да се осигури възможност за придружител и ползване на безжичен интернет. Двете единични предродилни зали са предвидени за самостоятелно ползване, като само в тях има възможност за присъствие на придружител, но не и в залите с две легла. Според вещото лице предродилната зала (предзалата) е специализирано помещение за болничен престой по време на първия период на раждането, в което се извършват медицински дейности. Тези медицински дейности са част от предоставяната медицинска помощ от основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по КП № 5 „Раждане“.

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган, на когото с чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е възложено налагането на санкции за констатирани в хода на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО нарушения при изпълнение на договорите с НЗОК. Заповедта е в надлежна писмена форма, със законоустановените реквизити, и съдържа мотиви, които да позволят упражняването на съдебен контрол за законосъобразността й.

Твърденията за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила са общи и неподкрепени с конкретно изложени обстоятелства. При служебната проверка не се установяват допуснати в производството по издаване на обжалвания акт съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на лечебното заведение или водещи до неустановена фактическа обстановка и оттам до неправилни правни изводи. Констативният протокол е издаден от служители на РЗОК, на които изрично е възложено извършване на проверка, заповедта за възлагане на проверка и констативният протокол са надлежно връчени на представляващ болницата. Постъпилото възражение е разгледано съобразно правилата на чл. 75 от ЗЗО и е прието решение по една от констатациите. За останалите е обективирано наличие на равен брой гласове в хипотеза по чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. Спазени са предвидените в чл. 75 и 76 от ЗЗО срокове за представяне на спора пред арбитражната комисия и за издаване на решението. Предвид хипотезата на чл. 76, ал. 3, предл. второ от ЗЗО, а именно паритет между гласовете на членовете на арбитражната комисия, административният орган е изложил самостоятелни мотиви защо счита, че е извършено нарушение на чл. 30 от НРД.

По приложението на материалния закон съдът приема следното.

По отношение на санкцията, наложена на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 322, ал. 1, т. 1 от НРД, съдът намира, че от събраните при проверката доказателства безспорно се установява липсата на подпис на пациентката, удостоверяващ получаването на издадена епикриза по ИБР № 4747/11/2023. Макар събраното в съдебното производство копие от епикризата, представено от пациентката, да е подписано, от него не може да се установи кога е положен подписът. Чл. 322, ал. 1 от НРД изрично посочва, че след издаването си, епикризата се подписва от пациента и едва след подписването й третият екземпляр от нея се прилага към „История на заболяването“. Епикризата е част от медицинската документация, включваща изброените в чл. 428, ал. 1 от НРД документи. Липсата на подпис в приложения в ИЗ екземпляр от епикризата е нарушение на правилата за работа с медицинска документация, което не отговаря на критерия за маловажен случай по чл. 449, ал. 4 от НРД, доколкото маловажните случаи на нарушения на НРД в болничната помощ са изчерпателно изброени в § 1, т. 4.2 от Допълнителната разпоредба на НРД и липсата на подпис на пациента върху епикризата не е сред тях. Не се твърди и не се установява липсата на подпис да се дължи на явна фактическа грешка.

Основателни обаче са доводите на лечебното заведение за незаконосъобразно определен размер на наложената санкция. Чл. 457, ал. 3 от НРД предвижда налагане на санкция на изпълнители на болнична медицинска помощ за нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация в размер от 200 до 500 лева. Наложената санкция е 350 лева, тоест в средния за съответната норма размер. В заповедта не са изложени конкретни мотиви относно определянето на размера на санкцията. Описано е общо, че размерът е съобразен с тежестта на деянието, като е повторено описанието на деянието и е отразено, че неизпълнението не се дължи на обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали лечебното заведение да изпълни задълженията си, което „обуславя налагането на по-голяма санкция“. Мотиви какви смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са взети предвид при определяне на санкцията не могат да се изведат и от приложения към преписката „Доклад за определяне размера на санкциите“ от 12.01.2024 г., който съдържа единствено предложение за санкции в размер на 350 лева.

Съдът отбелязва, че в приложената санкционна разпоредба са определени минимум и максимум на санкцията за съответното нарушение. Индивидуализацията на санкцията следва да се извърши въз основа на обективирана в мотивите на заповедта преценка на административния орган какъв размер на санкцията съответства на тежестта на нарушението, основаваща се на конкретни факти и обстоятелства по случая. Съдът констатира, че изложените в обжалваната заповед мотиви не отговарят на тези изисквания и не обосновават наложената неустойка в размер над минимума. Съставомерността на нарушението е предпоставка за налагане на отговорността по НРД, но не и за индивидуализация на санкцията. Описанието на съставомерните белези на нарушението не е достатъчно за градиране на тежестта на нарушението и на санкцията. НРД очертава границите на санкцията, но не фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи в рамките на своята оперативна самостоятелност, за да индивидуализира санкцията. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно други факти и формираните въз основа на тях мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност за степенуване на административната принуда правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК. В случая такива обстоятелства не са изложени, поради което съдът приема, че отегчаващи такива не са констатирани и налагането на санкция над минимума е необосновано и незаконосъобразно, поради което обжалваната заповед следва да бъде изменена по отношение на размера на наложената санкция по т. 1 до минимума от 200 лева.

Във връзка с наложените с обжалваната заповед 4 финансови неустойки в размер на 350 лева всяка на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за нарушение на чл. 30 от НРД, вр. чл. 2, ал. 3 и чл. 24а, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (по-нататък накратко „наредбата“), съдът приема следното. Основание за тези санкции са констатациите, че пациентките по ИБР № № 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023 са заплатили по 900 лева за допълнително поискана услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“. Според административния орган, тези плащания са нерегламентирани, тъй като са извън обхвата на допустимите плащания за допълнително поискани услуги по чл. 24а, ал. 1 от наредбата.

Съгласно чл. 30 от НРД изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване. Наредбата установява определени задължения за изпълнителите на болнична помощ по отношение на допълнително поисканите услуги. По-конкретно в чл. 24а, ал. 1 са изчерпателно изброени допълнително поискани услуги, които здравноосигурените лица имат право да получат срещу заплащане, а в ал. 2—6 – условията, при които лечебните заведения имат право да предоставят такива услуги и случаите, при които изрично е забранено заплащането на услуги от съответния вид.

Спорът в случая е какво е естеството на платената услуга. Според лечебното заведение става въпрос за подобрени битови условия, които са допълнително поискани услуги, за които пациентките са направили избор, болницата е в състояние да ги осигури и са предвидени в ценоразписа на лечебното заведение. Лечебното заведение твърди още, че тези допълнителни услуги не засягат медицинските дейности. Според административния орган услуга „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“ не е предвидена в наредбата като допустима допълнително поискана услуга. Подобрените битови условия се отнасят към самостоятелната болнична стая, а не към каквито и да било други помещения в болничното заведение. В мотивите на обжалваната заповед административният орган е обсъдил и е отхвърлил доводите във възражението на лечебното заведение, че предродилна зала е обикновена болнична стая, като приема, че тя е част от родилната зала, в която протича част от процеса на раждане, докато в болничната стая пациентките престояват преди началото на раждането и в следродовия период. В протокола от обсъжданията на арбитражната комисия представителите на БЛС са отхвърлили констатациите при проверката с довода, че става въпрос за ВИП стая, не добре формулирана по т. 2 от Заповед № 91/05.05.2023 г.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя.

Както се установява от заключението на вещото лице, предродилната зала (предзалата) е специализирано помещение за болничен престой по време на първия период на раждането, в което се извършват медицински дейности, които са част от предоставяната медицинска помощ от основния пакет дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по КП № 5 „Раждане“. Съответно предродилната зала не представлява болнична стая за престой на пациентите, за които болнични стаи наредбата допуска различни битови условия и съответно възможност за избор на пациентите срещу допълнително заплащане да бъдат настанени при подобрени битови условия. Лечебното заведение е предвидило в ценоразписа си по т. 3 отделна услуга „самостоятелна стая в подобрени битови условия (ет. 4)“ на цена 80 лева на ден, без уточнение дали става въпрос за престой преди или след раждането. Услугата по т. 2 от ценоразписа „престой в предродилна зала в подобрени битови условия“ е друга еднократна услуга, необвързана с продължителност на престоя, а изводът, че не става въпрос за болнична стая, а за помещение, в което се провежда част от процеса на раждането, следва не само от наименованието, а и от описаното във възражението на лечебното заведение оборудване, намиращо се там „за подпомагане на процеса на разкритие при рационално водене на раждането“ и „за комфорт на раждащата“. В същото възражение е направено изрично разграничение между предродилни зали с подобрени битови условия и болнични стаи с подобрени битови условия, в които пациентките се привеждат „след раждане“. При това положение мотивите на представителите на БЛС в арбитражната комисия не съответстват на фактическите твърдения на самото лечебно заведение.

Предродилната зала е част от родилната зала в хипотеза на организация на лечебното заведение по т. 3.1.1.2.2.1 от Глава ІІІ на Наредба № 9/27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. В случая не става въпрос за вариант на организация на родилната зала по т. 3.1.1.2.2.2 от медицинския стандарт – „самостоятелна родилна стая“, доколкото според заключението на вещото лице в показаните му помещения е предвидено да се води единствено І период на раждането, а не и І-ІІІ период на раждането, и описаното от него оборудване не съответства на оборудването по т. 3.1.1.2.2.2 от стандарта. Ето защо в предродилната зала се извършва медицинска дейност – водене на І период от раждането, която е обхваната от НРД и е платена от касата. НРД предвижда санкция по чл. 455, ал. 3 за изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД. Сред клаузите на НРД относно условията и реда за оказване на медицинска помощ е тази на чл. 33, т. 4, която задължава изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК. Анализът на чл. 24а от наредбата сочи, че законодателят е предвидил възможност за подобрени битови условия за настаняване на пациентите или за допълнително обслужване във връзка с престоя, извън осигурените здравни и общи грижи, заплащани от касата. Не е предвидена обаче възможност за категоризиране на медицинската помощ според битовите условия, в които се оказва, и съответно възможност за доплащане за подобрени условия, в които се извършва договорена и платена от касата медицинска помощ. В случая с въвеждането на допълнителна услуга „подобрени битови условия“ за предродилна зала и с получаването на заплащане за „подобрени битови условия“ в помещение извън предвидените в чл. 24а, ал. 1, т. 1 от наредбата, лечебното заведение е получило доплащане за заплатена от касата медицинска дейност (раждане), с което е нарушило условията и реда за оказване на медицинската помощ по НРД. Съответно сумите, платени от пациентките по ИБР №№ 4645/11/2023, 4567/11/2023, 4538/11/2023 и 4614/11/2023, са неправомерно получени от лечебното заведение за платена от касата медицинска дейност. Ето защо изводите на административния орган за извършено нарушение по чл. 30 от НРД, вр. чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, са правилни и в съответствие с приложимите норми на НРД, ЗЗО и наредбата.

Предвид липсата на правно уредена възможност за лечебното заведение да получава доплащане за допълнителни услуги, свързани с подобрени битови условия в помещенията, използвани за оказване на медицинска помощ, извън изрично уредените хипотези на чл. 24а от наредбата, безпредметно е произнасянето по наведените твърдения за разлика между описаното в протокола от проверката и в експертизата оборудване на въпросните предродилни зали, липсата или наличието на предродилна зала на ІV и на VІІ етаж, и момента на издаване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилното отделение.

Що се отнася до размера на наложените санкции съдът счита, че санкциите в размер на 350 лева за всяко от нарушенията по т. 2-5 от заповедта са определени неправилно. Чл. 455, ал. 3 от НРД също предвижда диапазон на санкциите за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ от 200 до 500 лева. Размерът на наложените санкции в средния размер за съответното нарушение – 350 лева – е обоснован със същите мотиви на административния орган – с „тежестта на деянието“, без да е уточнена каква е тя и как се съпоставя с тежестта на останалите деяния от същия вид, както и с незаконосъобразността на получаване на заплащане от ЗОЛ за допълнително поискана услуга – тоест с факта, че извършеното от лечебното заведение е съставомерно по чл. 455, ал. 3 от НРД. Ето защо, по посочените по-горе във връзка с т. 1 от обжалваната заповед съображения, наложените санкции по т. 2—5 от заповедта следва да се намалят до минимума в посочената разпоредба, или 200 лева всяка.

При този изход от производството и предвид направените от двете страни искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, разпределението на отговорността за разноски следва да се извърши при съотношение 57,14 % за ответника и 42,86 % за жалбоподателя. Претендираните разноски на жалбоподателя са в размер на 1128,86 лева, юрисконсултското възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, е 100 лева. Съответно на жалбоподателя се следват 483,83 лева, а на ответника – 57,14 лева, като след прихващане ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 426,72 лева.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав

ИЗМЕНЯ по жалба от Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, Заповед № РД-11-1648/6/19.01.2024 г., издадена от Директора на Директора на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, както следва:

Намалява размера на наложената по т. 1 от заповедта финансова неустойка на основание чл. 457, ал. 3 от НРД от 350 (Триста и петдесет) на 200 (Двеста) лева.

Намалява размера на всяка от наложените по т. 2, 3, 4 и 5 от заповедта финансови неустойки на основание чл. 455, ал. 3 от НРД от 350 (Триста и петдесет) на 200 (Двеста) лева.

ОСЪЖДА Районната здравно осигурителна каса да заплати на „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Д. С. – Варна“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 426,72 (Четиристотин двадесет и шест цяло и седемдесет и две ст.) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.