№ 141
гр. Варна, 19.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500027 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът (той и въззиваема страна по насрещни въззивни жалби) Д.
С. Ф., редовно призован, явява се лично заедно с адвокат К. М. от АК-Варна,
редовно упълномощена и приета от първата инстанция.
Въззивниците (те и въззиваеми) И. Г. Д. и В. С. Д., редовно призовани,
от тях се явява В. Д.. За двамата като процесуален представител се явява
адвокат Г. А. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
АДВ. М.: Моля да дадете ход, няма пречки.
АДВ. А.: Не са налице пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да изразят становище по проекта за доклад, обективиран в
определение от разпоредително заседание № 267/25.04.2025г.
АДВ. М.: Нямам възражения по отношение на Вашия доклад.
АДВ. А.: Нямам възражения по отношение на доклада и поддържам
становището, което съм депозирал след него.
1
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад на предмета на въззивното производство,
съобразно съдържанието на определение от разпоредително заседание №
267/25.04.2025г.:
Производството по в.гр.д. 27/2025 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по три въззивни и две частни жалби на страните както
следва:
-По въззивна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К. М., против
решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му:
срещу И. Г. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г., с предмет
осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г.
по описа на СГС, в. т. д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до
претендираната от 95 624.65 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; срещу В. С. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален
договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г., с
предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. №
1537/2017г. по описа на СГС, в. т. д. № 2350/2022г. на САС и т.д. №
2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение №
1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на
Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. с
ДДС до претендираната от 18 740 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното
изплащане на задължението; и в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати разноски на насрещната страна, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част, за
уважаване на исковете до пълния претендиран размер и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответниците В. С. Д. и И. Г. Д., (последната чрез адв. А.), са подали,
обективирани в насрещните им въззивни жалби, отговори на въззивната
жалба на Д. Ф., с които са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й са молили за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.
-По насрещна въззивна жалба от В. С. Д., против решение №
914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
2
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: същият е осъден да заплати
на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г., с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в. т. д. № 2350/2022г.
на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; и въззивникът е осъден за заплащане на разноски.
Въззивникът е навел подробни оплаквания за неправилност на
решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради
допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, като е молил
за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените
по делото разноски. Молил е въззивният съд: да допусне до разглеждане
доказателствените искания на ответниците, представени по делото, които
първоинстанционния съд в нарушение на ГПК оставил без уважение; да
допусне до разглеждане преюдициалните въпроси, относно приложимостта на
Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите на адвокатски
услуги, които първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 5 ГПК, вр. чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, вр. чл. 5 от ДЕС, вр. чл. 267 и
чл. 288(3) от ДФЕС оставил без уважение, като отправи преюдициално
запитване до СЕС съобразно искането, представено в първоинстанционния
съд.
-По насрещна въззивна жалба от И. Г. Д., подадена чрез адв. А.,
против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: въззивницата е
осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС -
възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка от 01.10.2019г., с предмет осъществяване на
процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС,
в. т. д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение №
1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; и същата е осъдена за заплащане
на разноски.
Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по подробно развити
съображения за допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Молила е за отмяна на обжалваното решение в същата
част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Заявила е следните искания от въззивния съд: 1.да изготви нов доклад като на
страните се укажат изрично фактите, които следва да докажат или
3
опровергаят; 2.съдът да приеме за съвместно разглеждане направеното в
евентуалност възражение за прихващане от въззивниците за вреди от лошото
изпълнение на договора така, както са посочени в отговора на исковата молба
и уточнението, направено в изпълнение на указанията на съда с молба
14300/05.06.2024г.; 3. да допусне до разпит двама свидетели за установяване
на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба; 4. да отправи
преюдициално запитване до СЕС с поставените преюдициални въпроси
съобразно искането в нарочна молба, представена пред първоинстанционния
съд.
Д. С. Ф. е подал писмен отговор на двете насрещни въззивни жалби на
ответниците, с който е оспорил същите и по съображения за
неоснователността на оплакванията и по правилността на обжалваното
решение в осъдителната му част, е молил за оставяне на жалбите без уважение
и за потвърждаване на решението на окръжния съд в осъдителната част.
Противопоставил се е на заявените от ответниците искания по
доказателствата, както и на искането за отправяне на преюдициално питане до
СЕС. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд – недопускане на
относими към предмета на доказване доказателства, е молил за приемане на
приложените към отговора решение № 60155/14.12.2021 г., определение №
110/22.02.2021 г. на ВКС и договор за спогодба от 12.09.2023 г.
-По частна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К. М., против
определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд по реда на ч. 248 ГПК, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело В
ЧАСТТА, с която по молбата на В. С. Д. и И. Г. Д. е изменено решение № 914
от 06.08.2024 година, постановено по гр. дело № 400 по описа на Варненския
окръжен съд за 2024 година в частта за разноските и Д. С. Ф. е осъден да
заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от 617.91 лева с вкл. ДДС,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената
сума от 711.50 лева с ДДС, както и е осъден да заплати на В. Д. допълнително
сумата от 732.43 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение над присъдената му сума от 569.16 лева., на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
По оплаквания за недопустимост на обжалваното определение в
посочената част, евентуално – по такива за неговата неправилност –
незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят е молил за
обезсилването му, евентуално – за отмяната му в обжалваната част с
отхвърляне на молбата и присъждане на разноски.
В. С. Д. и И. Г. Д., чрез адв. А., са подали писмен отговор на частната
жалба, с която са оспорили същата и по съображения за неоснователността й,
са молили за отхвърлянето й и за потвърждаване на определението в
обжалваната от ищеца част.
- По частна жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. А., уточнена с
молба от 07.03.2025 г. (след приключване на производството по чл. 247
4
ГПК), против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. №
400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл.
247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело, в частта, с
която е оставена без уважение молбата й вх. № 23629/24.09.2024 г. за
изменение на решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г.
по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските: - чрез увеличаване
на присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение, в
частта за разликата над присъдената й сума в общ размер на 1 329.41 лв. до
претендираната такава от 7 356.45 лв.; - чрез намаляване на присъдените в
полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от нея, както следва: сумата от 50 лв.,
представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
148/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и сумата от 226.48 лв.,
представляваща разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във
връзка с налагане на обезпечителните мерки, дължими на основание чл. 78, ал.
1 ГПК; - чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима
от ответницата Д., а именно: сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство, от която 200 лв. в производството по ч.гр.д. №
148/2024г. на ВОС, 200 лв. за производството по в. ч. гр. д. № 109/2024г. на
ВАпС и 200 лв. по налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело №
20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното
определение в посочената му част, като е молила за отмяната му в същата и за
уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на
разноските чрез: - присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско
възнаграждение за горницата над 1 329.41 лв. до претендираните такива от 7
356.45 лв.; - за отмяна на осъждането й за заплащане на разноски на Д. С. Ф.
от 50 лв. за обезпечителното производство и 226.48 лв. – за налагане на
обезпечението по изп.дело; - за отмяна на осъждането й за заплащане на адв.
К. М. на адвокатско възнаграждение от 600 лв. за оказана безплатна правна
помощ под формата на процесуално представителство на ищеца в
обезпечителното производство и в производството по налагане на
обезпечителните мерки.
Д. С. Ф., чрез адв. К. М., е подал писмен отговор на частната жалба,
допълнен с молба от 01.04.2025 г. след уточнението на частната жалба, с който
е оспорил същата и по съображения за частичната й недопустимост,
евентуално по такива за неоснователността й е молил за оставяне без
разглеждане на недопустимите оплаквания в жалбата и по същество - без
уважение жалбата.
Въззивната жалба, насрещните въззивни жалби, частните въззивни
жалби и отговорите са в срок, редовни са и допустими.
С цитираното определение от разпоредително заседание №
267/25.04.2025г.:
5
- са допуснати като писмени доказателства по делото, приложените с
отговора на Д. С. Ф.: решение № 60155/14.12.2021 г. по т.д. № 2822/2017 г. на
ВКС, I т.о. и определение № 110/22.02.2021 г. по т.д. № 1503/2020 г. на ВКС,
II т.о. и договор за спогодба от 12.09.2023 г., сключен с В. Д.;
- са оставени без уважение исканията на въззивниците В. С. Д. и И. Г. Д.
за допускане до разпит в качеството на свидетели адвокат Д. Бл. Я. и адвокат
Н. Д. Т. за установяване на обстоятелствата: предмета, обхвата и
съдържанието, както и условията, договаряни от ответниците с адвокат Д. Я. и
адв. Н. Т. относно защитата им в делото по исковете на синдиците на КТБ
срещу „Авионамс“АД; - отказването на ответниците от услугите на адв. Д. Я.
и причините за това;
- са оставени без уважение исканията на въззивниците В. С. Д. и И. Г.
Д.: съдът да изготви нов доклад; да приеме за съвместно разглеждане
направеното в евентуалност възражение за прихващане от въззивниците за
вреди от лошото изпълнение на договора така, както са посочени в отговора на
исковата молба и уточнението, направено в изпълнение на указанията на съда
с молба 14300/05. 06. 2024г.;
- е оставено без уважение искането на въззивниците В. С. Д. и И. Г. Д. за
отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за
функциониране на Европейския съюз.
АДВ. А.: Запознат съм със становището на насрещната страна,
депозирано като отговор на моето становище.
СЪДЪТ докладва молба-становище, постъпила в съда на 09.06.2025г.,
от адвокат А., като процесуален представител на И. и В. Д.и. Със становището
на адв. А. се иска изменение и допълнение на определение от разпоредително
заседание на въззивния съд, в частта му досежно произнасяне по искането за
отправяне на преюдициално запитване и за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, посочени конкретно,
включително и за обстоятелствата, за които се иска техния разпит,
позовавайки се на това, че приложимо за настоящото дело е правото,
регламентирано с Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011г. относно правата на
потребителите, която е намерила израз в националното ни законодателство в
Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Страната поддържа, че отхвърлянето на исканията, формулирани във
въззивните им жалби, води до неправилност на съдебния акт, тъй като се
поддържа, че цитираната Директива определя защита на потребителите на
адвокатски услуги в случаите на нарушаване на задълженията на адвоката
като доставчик. В тази връзка се допълва, че първоинстанционният съд, в
доклада си по чл. 146 ГПК, не е дал отговор на този въпрос дали доставката на
адвокатски услуги попада в обхвата на цитираната Директива. Подробно са
изложени съображения защо страната счита, че доставката на адвокатски
услуги попада в обхвата на Директивата. След като са приведени съответните
аргументи и правни съображения е направено заключението, че
6
преюдициалните за делото положения от Директивата, на които стъпва и е
организирана защитата на ответниците в първата инстанция, са останали
извън разгледаните и разрешени в първоинстанционното решение въпроси,
което нарушава съществено нормите на чл. 5 ГПК и чл. 6, §1 ЕКПЧ. Поради
това искането е да бъде отменено определението на въззивния съд в частта му,
с която е отказано отправяне на преюдициално запитване по поставените
въпроси, при съобразяване на релевантността за делото на цитираната
Директива, като същата следва да бъде разгледана в контекста съобразно
критериите за „информиран избор на доставчик на адвокатски услуги.“ В тази
връзка се обосновава допълнително и необходимостта от събиране на гласните
доказателства, което не може да бъде ограничено с нормата на чл. 164 ГПК,
тъй като е допустимо с гласни доказателства да се установяват преюдициални
положения от Директивата, каквито са критериите за „информиран избор на
доставчик на адвокатски услуги“, за „сравними пазарни условия“ и за
„неинформирано съгласие на потребителя“, отделно и за забраната на
„нелоялната и заблуждаваща адвокатска практика.“ Поради това и искането е
за допускане до разпит като свидетели на посочените двама адвокати, с които
Д.и са имали преди това договаряне за процесуално представителство и
защита, от което са се отказали.
СЪДЪТ докладва становище, постъпило в съда на 16.06.2025г., от
адвокат М., като процесуален представител на въззивника Ф., в което се
поддържа, че позоваването в становището на насрещната страна на
тълкувателните постановки в произнесеното от Съда на Европейския съюз от
12.01.2023г. по дело С-395/21г., образувано по чл. 267 Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), по искане на Върховния съд на
Литва, е постановено по отделни разпоредби на цитираната Директива, която
ведно с предходна Директива 93/13/ЕИО на Съвета, е имплементирана в
българското законодателство чрез Закона за защита на потребителите.
Страната поддържа, че този закон изрично урежда правоотношения между
доставчиците на стоки и услуги – търговци, от една страна, и потребителите
на тези блага, от друга.
В съпоставка с този национален закон, Законът за адвокатурата в
Република България обаче изрично забранява на адвокатите да упражняват
търговска дейност.
В допълнение се цитира и чл. 16 от Преамбюла на Директива
2011/83/ЕС, в който се споменава, че директивата не следва да засяга
националното право относно правното представителство. Поради това се
счита, че сочената Директива, респективно решението на СЕС, не са станали
част от българския закон поради непълното транспониране на директивата
чрез промяна и на действащия специален Закон за адвокатурата в България.
Изложени са съображения и за неотносимост на цитираното решение на
СЕС към настоящия случай, сравнявайки предмета на решението с предмета
на настоящото производство, респективно с договорното съдържание на
правоотношението, създадено между страните по настоящото дело.
7
Изложени са съображения, основани на фактическата обстановка по
настоящото дело, като се поддържа, че въззиваемите Д.и са лица, които по
занятие упражняват търговска дейност и то в сфера, изискваща висока степен
на правни знания, каквато представлява пазарът на застрахователни услуги. В
тази връзка е посочено, че ответникът Д. е член на Управителния съвет на ЗК
„Армеец“ АД поне от 2008г. насам, за което свидетелстват записи по
партидите на дружеството, извлечени от ТР. Изложено е, че застрахователното
дружество, в което участва Д., сключва полици по застраховки за правни
разноски и професионална отговорност на адвоката.
Отделно се поддържа, че ответницата Д. е едноличен собственик на
капитала и управител на „Гала инс брокерс“ ЕООД и също поне от 2010г.
предлага самостоятелно и по занятие сключването на полици по застраховки
за правни разноски и професионална отговорност на адвокат, отново основано
на извлечения от документи от ТР на посоченото дружество. Поради това е
направен извод, че по настоящото дело не става реч за какъв да е потребител
на правни услуги, а за лица, чиито бизнеси предполагат сериозно познаване на
определени юридически теми и най-вече относно тези, свързани с размера на
адвокатските възнаграждения, защото полиците по застраховки за правни
разноски и професионална отговорност на адвоката, покриват именно
рисковете, свързани с дължимостта на адвокатското възнаграждение,
респективно с преценката за покриване на щети от събитие, предизвикано от
немарлива адвокатска дейност, която отговорност е също функция на
материалния интерес по съответното дело, водено от адвоката. Поради това се
поддържа, че ответниците са били запознати с размера на дължимото се
адвокатско възнаграждение. Позовават се на събрани по делото доказателства.
Направен е в тази връзка извод, че целта на търсеното от Д.и доказване,
а именно - предметът, обхватът, съдържанието и условията, договаряни от тях
с други адвокати преди упълномощаването на адв. Ф., нямат отношение към
предмета на настоящия спор и в тази връзка цитираното решение на СЕС в
становището им, с нищо не променя извода за неотносимост на свидетелските
показания, обективирани в молбата на адв. А..
По тези съображения е отправено искане да се остави без уважение като
неоснователна молбата им за допускане до разпит на посочените свидетели. С
цел улеснение на съда и за процесуална икономия, като доказателства в
подкрепа на изразеното понастоящем становище, се предлага да се приемат
като доказателства: удостоверение от 25.02.2008г., издадено от СГС по ф.д. №
6148/1996г., послужило за представянето в ТР на Заявление А5
№20080404094122, свързано с вписване по партидата на ЗК „Армеец“ АД;
разпечатка от сайта на ЗК „Армеец“ АД за предоставяните от него
застрахователни продукти; справка за актуално състояние на „Гала инс
брокерс“ ЕООД, ЕИК ********* и два бр. разпечатки от сайта на „Гала инс
брокерс“ ЕООД за предоставяните от това дружество застрахователни
продукти.
АДВ. А.: Първо, по отношение на приложението на Директива 2011/83
8
твърдя, че тя не изключва приложението й и по отношение на адвокатските
услуги, в какъвто смисъл е произнесеното решение № С-395/21г. на Съда на
Европейския съюз. Независимо че в него става въпрос за определяне на
адвокатско възнаграждение на час, решението се отнася по принцип до реда и
начина за определяне на адвокатски възнаграждения изобщо. Не съм запознат
със закона на Литва, но можем да предположим, че начинът на определяне на
адвокатските възнаграждения, както е на много места в Европа, е на час.
Заради това, доколкото става въпрос за определяне на размера на адвокатско
възнаграждение при конфронтация с разпоредбите на въпросната директива,
решението е напълно приложимо.
На второ място, посочвам, че правото на Европейския съюз по принцип
има „примат.“ Следователно, ако някой акт на Европейския съюз, който следва
да бъде транспониран, каквито са директивите, не е транспониран в
съответствие със смисъла и духа на директивата, тогава директно приложение
намира директивата. Това правно положение е постановено от Съда на
Европейския съюз още от 1963г., когато е произнесено решение С-26/62,
озаглавено „Ван Генд ен Лос“, в което Съда на Европейския съюз приема, че
по принцип нормите на европейското право сами по себе си могат да създават
права и задължения за физическите и юридическите лица, независимо дали те
са транспонирани или не са транспонирани в националното законодателство.
Този извод се извежда от факта и установения с това решение принцип за
„примат“ на европейското право, който е изведен от тогава действащия
договор, а в настоящия случай това се отнася конкретно до разпоредбата на
чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В същото
решение Съда на Европейския съюз приема, че никаква национална правна
уредба не може да изключи приложението на общите норми на Европейския
съюз, нито да поставя под въпрос правата и задълженията, които произтичат
за гражданите на държавите-членки от първичното право на Европейския
съюз, каквото представлява Договорът за функциониране на Европейския
съюз.
Що се отнася до посоченото в т.1.2 от становището, че предметът на
делото бил контрол на решението на Висшия адвокатски съвет. Това виждане
по принцип е невярно, защото Висшият адвокатски съвет не се намира в
облигационни отношения с доверителя ми. Предметът на настоящото
производство е дали претенцията е доказана по основание и размер.
Доводите, развити в т.1.4 от становището, само подкрепят
основателността на искането ни за допускане на гласни доказателства и
повече към това няма да добавя нищо.
По представените в днешното съдебно заседание доказателства считам,
че те са неотносими към предмета на спора, но доколкото са представени за да
се опонира на твърдения в насрещната въззивна жалба и депозираното
становище, няма пречка да бъдат приети, и обсъдени с решението по
същество.
В. Д.: Уважаеми апелативни съдии, причината да сме тук по това време
9
и да разискваме този въпрос ,е замислен, според мен, до този извод съм
стигнал, още от самото начало. И всички действия, които са водени от адвокат
Ф., навяват на мисълта, че е трябвало да се стигне до този момент. Защо мисля
така? Аз и съпругата ми имаме 2 цесии, едната е към „Черно море“, другата е
към „Авионамс“, които са заведени дела от „КТБ“ срещу тях, почти по едно и
също време. По делото на „Черно море“ аз не фигурирам по никакъв начин, в
смисъл нито като трето лице съм привличан, а към „Авионамс“, да, съм
привлечен като трето лице. Делата са водени и в началото, понеже такъв беше
законът, резултатът от водените дела на всички инстанции е един и същ. След
излизане на решението на Конституционния съд нещата се обърнаха тотално и
резултатът за всички отново, които бяха завели дела, е един и същ, независимо
от това от кой и как са водени.
На мен не ми беше обяснено, че като помагач-трето лице аз имам право
на правни разноски, ако съм ги осъществил и затова не съм ги предявявал към
„Авионамс.“
Сега, след приключване на всичко, понеже, естествено аз бяха доволен
от всичко това, което се случи, от крайния резултат, независимо че нямахме
договор, това също е важно, не ми беше предложен предварително договор.
Имахме една уговорка за 12 000 лв. да му платя на адвокат Ф., това беше в
самото начало. След като приключиха нещата, аз лично, без да иска
адвокатът, не ми е предявявал нищо, аз му казах, че съм доволен от крайния
резултат и ще му платя 60 000 лв. за всичко, което е правено, за което той беше
много доволен. В момента, в който, това става вече май месец 2023г., му
предложих да му ги платя, той каза, че са 72 000 лв., не са 60 000 лв., при което
попитах: „Защо са 72 000 лв., уговорката ни беше за 60 000 лв.“, не ми беше
даден някакъв смислен отговор, при което аз държах да му преведа 60 000 лв.
Той написа едно споразумение, аз го подписах, преведох му парите, разбира се
и смятах, че всичко е приключено.
С голяма изненада, на 4-ти декември разбирам, че всичките ми сметки са
блокирани, къщата ми е също запорирана, дяловете на жена ми във фирмата й
са запорирани и аз му се обадих да питам защо. Той каза: „Дължиш ми 120 000
лв., така присъди Висшият адвокатски съвет“, при което аз останах страшно
изненадан и тогава започнаха всички тези неща.
Въпреки всичко, сега, след като разговаряхме и обсъдихме със
съпругата ми, аз и тя решихме да предложим споразумение, въпреки че не сме
доволни от решението на Окръжния съд, но го приемаме, и решихме да
предложим споразумение да платим тази сума, която е отсъдил Окръжният
съд, но това не беше прието. Аз съм съгласен и в момента поддържам това
искане, ако адвокат Ф. е съгласен да ползваме Центъра за медиация към
Варненския съд, и да минем на такова споразумение като приемем за основа
това, което съм постигнал, да речем с адвокат Д. Я. като финансови условия,
преди да се свържа, и да говоря с адвокат Ф..
Д. Ф.: Няма да бъда толкова многословен, защото това, което каза моят
бивш приятел, В., понастоящем ответникът Д., е на принципа „една лъжа като
10
обиколи 100 пъти селото и ще стане истина“, тя не е истина. Аз водя това дело
не заради пари, а заради чест и достойнство и това е видно от нашата
кореспонденция, дори и само оттам, а телефонните разговори няма как да ги
пресъздам. Дори и това, което каза в момента господин Д., е толкова откровена
лъжа, че няма как човек да реагира по друг начин, освен емоционално, но
въпреки това ще се опитам да сдържа тона. И пак казвам в писмената ми
защита, знам, 24 страници - обемна е, но там е изложено всичко, уважаеми
дами и господа апелативни съдии, цялата структура, всичко в хронология,
съответните препратки и т.н. Моята гореща молба е, само я изчетете, нищо
повече, всичко останало го има между кориците на това дело и на останалото
дело!
Не приемам предложението за медиация. По конкретното дело е
хвърлена толкова много кал по мен. Имам над 31 години юридически стаж,
водил съм хиляди дела и накрая да запишат, че аз съм „най-нечестният“, какъв
беше там още, „невъзпитан“, „некоректен“ и какви ли не неща са написани по
мой адрес, няма да приема, а ще има развитие в съвсем други институции!
Пред Окръжния съд директно има твърдения за престъпление от страна на
съдията и това съм го акцентирал, пратете делото в Прокуратурата за
разследване, че „тя в някакви тъмни стаички“ и къде беше там записано,
всичко това съм го акцентирал в отговора на въззивната жалба. Това са
недопустими неща! Езикът, който е възприет срещу мен, дори и в настоящото
производство, е недопустим! Не приемам предложението на насрещната
страна за постигане на споразумение, включително и чрез ползването на
Медиационен център към съда. Аз бях човекът, който искаше споразумение,
написал съм го, то и в хронологията се вижда. Това, което го каза господин Д.
противоречи на собствените му имейли, но вие сами ще го зачетете като
проследите делото.
По отношение на правото, тук се цитират директивите и решения на
СЕС. Ще изразя становище извън становището на адвокат М., във връзка с
допълнително представеното сега становище, уважаеми апелативни съдии.
Генезисът на Директивите - и на тази от 1993г., и на тази от 2011г., касае
взаимоотношенията между търговци. Наистина има 3 на брой решения или 4,
ако не се лъжа, по отношение на доставките на адвокатски услуги, но там иде
реч единствено и само дали са за часова ставка, дали са за типови договори,
мога да ви ги цитирам, но те касаят единствено и само тези доставки, които не
са индивидуално уговорени. Т.е., иначе казано, двете директиви, 2011г.
продължава действието на тази от 1993г., двата европейски акта, имат за цел
да регулират взаимоотношенията, които са на бланкетна основа, на типова
база, а нашите взаимоотношения в момента нямат нищо общо с това.
Отделно от горното, по дело С-186/16г. изрично се казва, че
„националната юрисдикция трябвало да направи оценка на наличието на
евентуална значителна неравнопоставеност“ по смисъла, а ние не говорим тук
за неравнопоставеност, защото нямаме такава уговорка. Ние нямаме писмено
уговорен хонорар и затова сме тук. Това решение по т. 3 казва, че
11
„националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на
евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, §1 от
Директива 93“, но с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на
главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност
и познанията както на продавача, така и на купувача. Така че в конкретното
дело имаме следните факти, ако трябва да направим на всички обстоятелства
оглед, за да преценим дали е приложима Директивата.
На първо място, вие приложихте спогодбата, за което съм Ви
благодарен. Тази спогодба, вярно, че съм я изпратил аз, но както виждате тя е
подписана с цифри лично от ответната страна. Не съм определял аз този
хонорар, той беше преди това уговорен, но както и да е, няма значение, той
така определи. Но въпреки това дали са 72 000 лв. или 60 000 лв., както
виждате ние относително релативно се движим, съобразно предписанията на
Наредбата, съобразно материалния интерес по делата „КТБ.“ На „Черно море“
искам да кажа. Тук става една дълбока неистина, вие ще установите!
Практиката по делата „КТБ“, на „Черно море“ въззивното дело, което е по чл.
43, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност, ние обърнахме тази практика
преди изобщо да има решение на Конституционния съд и затова Ви моля,
вижте писмените ми бележки, защото съм направил подробна хронология на
съдебната практика. Ние имахме 2 конституционни дела. Там съм го написал,
да не го повтарям. Това е единият аргумент. Тази спогодба ясно показва, че
ответниците са наясно с предмета на хонорара, с материалния интерес,
именно защото бяхме приятели, затова уговорката ни беше, че няма да взема
никакви пари, ако загубим делата, но ако ги спечелим - минимумът по
Наредбата той е дължим. И те много добре знаят какъв е минимумът, защото
продават тези застраховки.
В решение С-186 по т. 3 ясно е казано, между другото то е обвързано и с
предходни решения С-226/12г., и С-537/13г., там по т. 18 и т. 19 има подобни
диспозитиви.
АДВ. М.: Изводът от всичките мотиви и доводи, които съм изложила в
становището е, че тук се касае за процесуално представителство, което не
може да бъде квалифицирано като доставка и предмет на всички тези
директиви и решения на СЕС, които бяха обсъждани досега.
След изслушване на становищата на двете страни, включително и
допълнително направените изявления от процесуалните представители,
включително и от ищеца в днешно съдебно заседание, както и от ответника Д.,
намира, че искането, отправено в молбата-становище на адв. А., за изменение
и допълнение на определението на съда, е неоснователно, тъй като съдът
остава на позицията, че отправянето на преюдициално запитване не е
необходимо, още повече, че настоящата инстанция не е последна инстанция и
не е задължена в тази хипотеза, а събирането на гласни доказателства остава и
неотносимо към предмета на въззивното производство. По тези съображения
съдът намира, че не следва да се изменя и допълва определението в частта му,
12
с която се е произнесъл, отказвайки да уважи исканията на ответниците Д.и в
насрещната им въззивна жалба, чрез отправяне преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз с посочения предмет на запитването и за събиране
на гласни доказателства за посочените обстоятелства.
По тези съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение и допълване на
определение от 25.04.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. М.: Поддържам подадените въззивна и частна жалби. Оспорвам
подадените писмени отговори. Оспорвам подадените 2 насрещни въззивни
жалби и частна жалба. Поддържам подадените писмени отговори по 2-те
насрещни въззивни жалби и частната жалба.
АДВ. А.: Оспорвам подадените въззивна и частна жалби. Поддържам
подадените писмени отговори. Поддържам подадените 2 насрещни въззивни
жалби и частна жалба. Оспорвам подадените писмени отговори по тях.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателства по делото, приложените
към становище на адвокат К. М. от 16.06.2025г. документи, представляващи
извлечения от публично достъпните данни в Търговския регистър, досежно
посочените 2 търговски дружества, а именно: удостоверение от 25.02.2008г.,
издадено от СГС по ф.д. № 6148/1996г., послужило за представянето в ТР на
Заявление А5 №20080404094122, свързано с вписване по партидата на ЗК
„Армеец“ АД; разпечатка от сайта на ЗК „Армеец“ АД за предоставяните от
него застрахователни продукти; справка за актуално състояние на „Гала инс
брокерс“ ЕООД, ЕИК *********; два броя разпечатки от сайта на „Гала инс
брокерс“ ЕООД за предоставяните от това дружество застрахователни
продукти.
АДВ. М.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям и моля да приемете списък на разноски, и договор за безплатна
правна помощ в полза на колега и приятел.
АДВ. А.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски с доказателства за извършването им.
Д. Ф.: По отношение на списъка на разноските на ответната страна,
както заявих и в заседанието пред ВОС, така и в настоящата инстанция,
13
никога през живота си не съм правил възражения за прекомерност, защото
смятам, че те трябва да бъдат реално обосновани с реални факти, такъв
какъвто е законът, който все още не е приет окончателно. Тъй като ответната
страна и по-точно техният процесуален представител, е написал толкова
неистини, толкова неверни неща, откровени лъжи и на практика те са
повтаряни многократно във всичките му писания! Т.е там няма правен
аргумент, там няма правен разум или почти няма, затова правя възражение за
прекомерност на неговия хонорар, дори и да отговаря на минимума на
Наредбата, дори и да отговаря на стандарта на Наредбата, положеният от него
труд не заслужава този хонорар! И за двата адвокатски хонорара на колегата
А. правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ УКАЗВА на въззивника Ф. да посочи колко е справедливият и
обоснован размер съобразно конкретиката на настоящото дело.
Д. Ф.: Господин Председател, уважаеми апелативни съдии, както казах
и за втори път ще повторя в днешно съдебно заседание, никога не съм правил
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. В конкретния случай,
обаче, всичките писания на колегата като започнем от това, че той реално
обижда съда, оставям на Вашата преценка, уважаеми господин Председател,
не съм съдия и не мога да преценя. Не мога да кажа какъв да бъде този
хонорар, за разлика от колегата А., който „щедро“ ми определи адвокатски
хонорар по делата на Д.и за 6 000 лв. за всички инстанции. Това не е в моята
дискреция, аз съм един обикновен адвокат, Вие сте съдии! Този хонорар е
недължим, той е завишен, защото няма нищо общо с фактически положения
труд по делото!
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските от всяка
от страните, ведно с доказателства за извършването на такива от въззивниците
Д.и.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Днес ви моля, уважаеми апелативни съдии, да постановите
решение, с което да разрешите справедливо правния спор, от години моята
пледоария започва винаги така. Това означава, според нас и нашето виждане с
колегата Ф., е да уважите въззивната му жалба по съображения, подробно
изложени в нея, да оставите без уважение въззивната жалба на ответниците по
14
съображения, подробно изложени в нашия отговор, и същото да направите по
отношение на частните жалби на двете страни – да уважите тази на адв. Ф., да
оставите без уважение частната жалба на ответниците.
Уважаеми апелативни съдии, аз не знам откъде да започна. По делото се
изрече много и по фактите, и по правото, написа се много, нямам какво да
допълня по отношение на тези 2 неща. Чухме и прочетохме обаче много
никому ненужни, още по-малко за правния спор, обидни, нелицеприятни
квалификации досежно личността на ищеца, за когото смело мога да кажа, че е
един изключително достоен колега. Да се твърди за един колега, че той „се е
възползвал от влиянието си в съдебната система“, „от своите познанства“,
това е изключително тежко обвинение, от което човек трябва да се въздържа,
освен ако няма убедителни аргументи, досега такива не са изложени от
насрещната страна. Така подхвърлени, създават усещането за
„нечистоплътност“, поне моето разбиране е такова за нещата. Намирам, че
защитата на ответниците беше основана на тези принципи, които коренно се
различават от моето разбиране и моята философия за правото в процеса, и за
добросъвестно упражняване на процесуалните права.
Акцентът днес на моята пледоария, както ви казах, искането ми е за
справедливост, и в тази връзка, моля да приемете възприетото от
първоинстанционния съд разбиране за това, че ищецът е изпълнил абсолютно
добросъвестно и в пълнота задълженията си към ответниците Д.и, по
отношение на процеса, воден от синдиците на „КТБ“ срещу „Авионамс“, и
срещу ответниците Д.и като трети лица-помагачи, както и от това, че писмен
договор между страните не е бил сключван.
Ако възприемете тази постановка, това разбиране, тогава, уважаеми
съдии, 3-те въпроса, които са обуславящи изхода на правния спор са следните.
Първо, справедливо ли и следва ли се на адвоката по делото, в което е водил
защита на ответниците, да получи възнаграждение за труда си пред 3
инстанции? Какъв е обоснованият и справедлив размер на това
възнаграждение предвид усилията, които той е положил, предвид материалния
интерес и предвид изхода на спора, което вече не е обусловено само и
единствено от решението на Конституционния съд? И третият въпрос,
уважаеми съдии, който се поставя, това е относно предмета на спора и
правомощията на настоящия съдебен състав, и въобще на съда по спора при
упражняване на контрол върху дейността на Адвокатския съвет и Висшия
адвокатски съвет, който е определил размера на следващото се на адв. Ф.
адвокатско възнаграждение. И ако първият въпрос е реторичен, тъй като няма
труд, който да не следва да бъде възнаграден, то вторият и третият въпрос
заслужават Вашето становище и Вашия отговор във Вашето съдебно решение.
Според нас, обоснованият и справедлив размер, предвид усилията на
адв. Ф., доказани с преписката по делото, която е приложена и обоснования
размер, и предвид неговите усилия, и материалния интерес, това е
минимумът, който се дължи, съобразно критериите, обективирани в Наредба
№ 1 на Висшия адвокатски съвет от 2004г. Тук решението на СЕС относно
15
тази Наредба, според нас е неприложимо и неотносимо, тъй като не се касае за
определено от решаващ дело съд адвокатско възнаграждение, от една страна.
От друга страна, това решение на СЕС не прогласява недействителност,
нищожност на Наредбата, нито я отменя, тя е действащ нормативен акт,
единствено и само неприложима по отношение принципа за забрана на
конкуренцията. Това е акцентът на това решение на СЕС. Следователно
критериите, обективирани в Наредба № 1 от 2004г., следва да бъдат взети
предвид и те са тази отправна точка, която дава възможност на съда да каже и
на Висшия адвокатски съвет да каже кой е справедливият и обоснован размер
на адвокатското възнаграждение. Висшият адвокатски съвет е действал
правомерно, определяйки адвокатско възнаграждение в размер на минимума.
И тук вече идва третият въпрос, в който почитаемият Апелативен съд би
следвало да каже, да провери, да контролира дейността на Висшия адвокатски
съвет и да каже дали той е действал правомерно, съобразно критериите в
Закона за адвокатурата, съобразно критериите в Наредба № 1, и дали той е
определил размер, който е съобразен с минимално дължимия, тъй като това е
норма на Закона за адвокатурата.
Опитът на насрещните страни да убедят съда, че адвокат Ф., видите ли
бил приел защитата „про боно“, тъй като били приятели, е много
неубедителна. Това е така, защото липсват доказателства в тази връзка, а са
налични обратни доказателства, опровергаващи тази теза. Ответникът Д. е
заплатил възнаграждение на адв. Ф. по дело, по което той е упражнявал
защитата по отношение на трето лице, по което ответникът Д. не е участвал,
но очевидно той е имал някакъв материален интерес от изхода на правния
спор. Т.е той е бил абсолютно наясно с това, че и по това дело ще се дължи
възнаграждение, което ще бъде платено едва, когато делото приключи за него
с успех.
Мисля че и по трите въпроса, които коментирах, изложих своите доводи.
Моля Ви, да постановите решение в смисъла, в който изложих. Моля, ако
уважите въззивната ни жалба, да ми определите следващия ми се обоснован и
справедлив размер за осъществената безплатна помощ в полза на колегата Ф.,
който наистина е изключително достоен човек, и всички опити да бъде
накърнена неговата репутация са обидни за този, който ги поддържа! И се
надявам днес колегата А. да изрази извинение пред колегата Ф., за да
приключи тази тема! Моля да ми дадете възможност да представя писмени
бележки.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на Д.
Ф., в едноседмичен срок от днес – до 25.06.2025г. включително, да депозира в
писмен вид становището по съществото на спора.
Д. Ф.: Първо, искам да се извиня за емоционалната реакция! Принципно
не съм такъв човек в зала, но това е първото ми и надявам се и последно лично
дело от хиляди други, които съм водил за 31 години стаж.
По отношение на фактите и на правото, за пореден път Ви моля,
16
акцентирам, прочетете внимателно писмената ми защита, към всяко едно
възражение на страните съм направил препратка и останалите отговори на
техните молби, отговора на въззивните жалби и т.н. Всички те са достатъчно
обосновани както по отношение на фактите, така и по отношение на правото.
„Съшита е с бели конци“ цялата защитна стратегия, което не прави чест
на ответната страна, но така или иначе освен факти и право, в това дело има
морал и неговите правила бяха продължително, и продължаващо може би
накърнявани, абсолютно безапелационно от ответната страна. Не говоря само
за „калта“, която се хвърли върху мен, защото тя така или иначе ще бъде
предмет на друго производство. Но не можеш ей така да пускаш на тази
възраст, защото аз не знам кой е творецът на тези неща, дали ответният
адвокат, дали моите бивши възложители, дали заедно са ги сътворявали! Но
не можеш ей така да пускаш в пространството и то многократно като
„лайтмотив“, да го надебеляваш!
Искам да кажа, че по фактите и правото по делото има достатъчно
написано и се надявам, и вярвам, че този съд е мъдър, и ще отсъди по
справедливост.
По отношение на морала би трябвало да се обърне внимание във Вашето
решение, че поне част от документите, които изхождат по това дело,
конкретно във въззивната инстанция, са недопустими, те противоречат на 2
основни норми в ГПК - не може да се използва такъв език и не можеш да
имаш чак такова тотално, недобросъвестно процесуално поведение! И 2-те
неща отричат техните действия, и аз смятам действително от сърцето си като
юрист, че те са недопустими, включително и техните жалби!
Не знам дали ще участвам в писането на писмените бележки, искам да
обърна внимание на два основни момента по това дело, включително за
разпита на свидетелите, които те искат. Колегата Я., който аз не познавам, е
депозирал една оферта, която определено е направена за нуждите на този
процес, но за тяхно „щастие“ са сложили дата март 2018г. Забележете, че по
основното дело, делото „Авионамс“, ответниците са конституирани като
страна едва май 2018г., няма как да са знаели, че изобщо ще бъдат повикани
там. Вие си направете сметка по отношение на тяхната оферта! Тогава, когато
те са дошли в моя офис, аз съм непрекъснато в чужбина и това са ноторно
известни факти. Когато са дошли в моя офис по повод на това заседание, което
така и не се е провело 2018г., мен ме няма, няма как да ме упълномощят, но
така или иначе делото беше отложено. Тогава те депозират тази молба, дошли
са с готова, написана от Варна с нея, от адвокат, който в момента не присъства
тук, но адвокат, с който непрекъснато спорят задочно, няма да спомена
неговото име, защото той е част от мислителя на тези неща, които в момента
се депозират! В тази молба пише, че аз съм „техният доверен семеен адвокат“,
не съм я писал аз, не съм я подписал аз. Свържете тази молба с момента, в
който те ме упълномощават. Значи аз вече водя дело, по възлагане на Д.,
където той не е страна, дори и трето лице-помагач не е и въпреки това водя
това дело, и накрая той ми плаща, не всичко, но така или иначе плаща! Има ли
17
логика да се търсят други адвокати на планетата, при условие че аз водя това
дело на втора инстанция и при това съм вторият в България, който е успял на
въззивен съд?! Нищо общо няма конституционното решение, ама нищо общо
няма! Ако направите хронологията, ако проследите, аз съм я направил, ще
видите, че именно този успех даде успех на много други колеги, а ние не сме и
много, защото не много хора искаха да водят такива дела по разбираеми
причини! Те бяха свързани с една много сериозна икономическа и
политическа, бих казал „турболентна среда“, защото ставаше въпрос за
милиардни интереси в нашата мила родина. Затова казвам, че всичко е
„съшито с бели конци“ и се вижда не от небето, от Космоса се вижда, защото
тази защита ми беше възложена по тяхно настояване, направих всичко
възможно, Бог ми е свидетел за това, и накрая те ме обиждат по този
арогантен начин! Благодаря Ви! Надявам се на справедливо решение!
АДВ. А.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни съдии,
докато слушах се чудих и аз с какво ще започна. Ще започна с един цитат от
Светото писание, което казва, че „По делата им ще ги познаете.“ Делата, не
съдебните, а тези, които са извършени интелектуално и физически са пред Вас
и аз няма да коментирам нищо по тези дела, находящите се в тях
доказателства, защото, както съм посочил, съм ги прочел още преди да реша
да защитавам семейство Д.и. Там ще видите какви „достойни дела“ е
извършил въззиваемият.
По отношение на допустимостта на тези искове съм изложил подробни
съображения както в отговора на исковата молба, така и в насрещната
въззивна жалба, която представлява и отговор на въззивната жалба на ищеца в
първоинстанционния съд. Всички съображения по въпроса за допустимостта
поддържам не заради нещо друго, а защото Законът за адвокатурата съдържа
специален процесуален ред в случаите когато, както твърди и ищецът, няма
писмен договор за правна помощ. Редът е заявление, заповед за изпълнение и
т.н. Този ред не е установен случайно, защото адвокатът в такава хипотеза не
може да установи вземането си по размер, особено когато то надвишава
сумата от 5 000 лв. Именно в такъв случай е оправомощен Адвокатският
съвет, впоследствие при контрола и Висшият адвокатски съвет да постанови
такова решение.
Абстрахираме се от тази обаче законова разпоредба и поставям първият
съществен процесуален проблем в настоящото производство, защото както се
твърди в пледоарията на колегата М., целта на въззивната проверка била да се
провери правилността на решението на Висшия адвокатски съвет. В тази зала
не виждам Висш адвокатски съвет, не виждам да е конституиран и Висш
адвокатски съвет! След като вие ще контролирате правилността на неговото
решение, той трябва да е обвързан с Вашето решение, а той не може да бъде
обвързан от Вашето решение, защото нито е посочен, нито е конституиран
като страна по делото. Следователно този довод е лишен от каквато и да е
правна логика. Вие не сте контролно-отменителна инстанция на Висшия
адвокатски съвет, в най-добрия случай съгласно Закона за адвокатурата в
18
определени хипотези такава се явява Върховният касационен съд. Така че
предметът на делото изобщо не е контрол на решението на Висшия адвокатски
съвет.
На второ място, този Висш адвокатски съвет е външен на
облигационната връзка. Това, което е твърдяно и това, което е разгледал
първоинстанционният съд, е наличие на облигационна връзка, основана на
договор за мандат. Следователно Висшият адвокатски съвет не е страна по
никакъв договор за никакъв мандат, защото страните по този договор са
евентуално семейство Д.и, И. и В. и адв. Д. Ф.. Висшият адвокатски съвет в
тази облигационна връзка не участва и заради това също няма как да
контролирате решението на Висшия адвокатски съвет, което между другото за
пръв път прочетох в становището на становището на колегата М., че това бил
предметът на делото и за това специално възразих.
Следващите проблеми в настоящото производство се породиха от
процесуалното поведение на първоинстанционния съд. Посочил съм и
поддържам, че по повод доклада по делото, разпределената на страните
доказателствена тежест и фактите, и обстоятелствата, които се твърдят, и за
които се сочат или не се сочат доказателства, са тотално неглижирани от
първоинстанционния съд. Още когато прочетох доклада по делото бях
изненадан от разбирането на съда и от фактите, които според него подлежат на
доказване, поради това и възразих. Въпреки това, да оставим настрана
свидетелите, несвидетелите и т.н., въпреки това имаме процесуалния закон,
имаме ясна норма по въпроса как се доказват договорите, които са на стойност
над 5 000 лв. Твърдението на ищеца е, че той бил сключил договор за поръчка,
който струвал 120 000 лв. Тук законът автоматично препятства възможността
му да установява този договор, „нежели“ с решение на някакви трети лица,
защото изискване на закона, за да може този договор да бъде приет като
доказан по размер, е да има писмен договор. Такъв писмен договор не
съществува, не е представен и дори не се твърди, че съществува. Дори само на
това основание този иск е следвало да бъде отхвърлен.
В първоинстанционния доклад е прието, че имало налице мандатно
правоотношение, основано на пълномощно. Действително пълномощното е
доказателство за наличието на мандат. Няма как пълномощното да се основава
на едностранна правна сделка, очевидно зад него трябва да стои договор за
мандат, който си има страни и предмет. В настоящия случай такъв договор и
това се твърди, не съществува. Законът за задълженията и договорите е ясен,
че възнаграждение на мандатаря се дължи само когато е договорено, и съм се
позовал на тази правна норма.
Действително Законът за адвокатурата посочва, че възнаграждение на
адвокат се дължи в размер, определен в Наредбата за адвокатските
възнаграждения, която тогава се наричаше „за минималните адвокатски
възнаграждения“, заради това значение има и решението на СЕС, на което съм
основал аргументите си, защото ако по някаква причина може да се приеме
въобще, че Висшият адвокатски съвет може да определя с обвързваща сила
19
задължения на семейство Д.и, то тогава решението следва да бъде
анализирано от гледна точка на противоречието с правото на Европейския
съюз, и това е задължение, Ваше, което Вие, като установите такова
приложение на тази Наредба в тогавашната й редакция, следва да откажете да
приложите, в какъвто смисъл е диспозитивът на решението на Съда на
Европейския съюз. Само въз основа на липсата на писмено доказателство
относно размера на възнаграждението, което да обвързва ответниците по иска,
той следва да бъде отхвърлен.
Позволете няколко думи за морала. Аз също моля, съдът да постанови
справедливо решение по този въпрос, базирано на фактите и доказателствата
по делото. Все пак се чувствам задължен да благодаря на колегата Ф., който
даже се обърна към мен също с „колега“, като е така не виждам защо той
отрича правото ми на мнение! Аз имам право да изразя мнение, дори лично аз,
да не говорим за моите доверители, които в случая се чувстват като
пострадали или жертви, това няма значение! Аз имам право на мнение и това
мое право не може да бъде отричано по абсолютно никакъв начин! Също така
съм способен да формирам оценка за юридическата работа, извършена от адв.
Д. Ф. и съм го направил. Това право също не може да ми се отрича,
независимо дали той се засяга или не се засяга от това обстоятелство, и
поддържам доводите си, че неговото поведение е недобросъвестно, защото
адв. Д. Ф. не може да не знае, че на третото лице-помагач не се присъждат и не
му се дължат разноски! Не следваше ли в този случай адв. Д. Ф. да каже на
господин Д.: „Вие, господин Д., се намирате в ето тази ситуация, на вас нищо
няма да ви се присъди, но ако вие ми платите сега, колкото се договорим, вие,
можете после да искате тези пари от „Черно море, защото са ви привлекли
неоснователно в този процес, или основателно“, няма значение, „причинили са
ви тези разноски“. Хипотезата можеше да бъде осъществена, и доказана?! А
сега какво излиза? Твърди се тук, че благодарение на огромните усилия и
невероятната професионална квалификация, били спечелени делата, бил
положен един изключителен труд, било свършено това и онова. Чудесно! А
колко струва този труд? А с какво ще бъде възмезден господин Д. и И. Д. за
това, че сега трябва да платят тези разноски?! Поддържам и сега казвам, че
такова поведение не съответства на нормите на Закона за адвокатурата и
Етичния кодекс на адвоката, защото този човек-адвокат дължи детайлно
разясняване на правата и задълженията, които могат да произтекат от
създалата се правна ситуация, и то е в негов интерес, той е бил длъжен да
охрани своя интерес, и така нямаше да злепостави интереса на своите
клиенти. Не може сега господин Д. да отиде в „Авионамс“ и да каже „Ами,
той мен ме осъди, аз тука имам да плащам едни разноски, платете ги, Вие.“
Защо?! Значи той го поставя също в едно много неизгодно положение, защото
той няма откъде да си компенсира разноските! Не мога да нарека такова
поведение етично. Добросъвестността произтича не само от етичните норми
на Закона за адвокатурата, тя произтича, първо от общия разум, второ,
произтича от нормите и на Закона за задълженията и договорите.
20
Не съм си позволил с нищо да обидя нито състава на съда, нито адв. Д.
Ф., нито адв. К. М.. Специално последната уважавам дълбоко и се възхищавам
от нейната професионална работа, така че инсинуациите, че съм обиждал
някого, са лишени от каквото и да е основание.
Моля да вземете предвид и останалите доводи, които съм изложил в
насрещната въззивна жалба, които поддържам изцяло. Поддържам частната
жалба, съответно оспорвам частната жалба на адв. Ф. по подробно изложените
съображения. Моля съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковете изцяло като неоснователни и недоказани, и да присъди на
доверителя ми направените по делото разноски.
По отношение на действията на първоинстанционния съд - той се
поставя в ролята на Висш адвокатски съвет, той реши някак си по
справедливост да определи някакво възнаграждение. Защо е определил такова
възнаграждение и въз основа на кои доказателства по делото, въобще не става
ясно. Такова нещо не е допустимо, защото искът трябва да бъде доказан по
основание и размер. Не е въпроса съдът да определи нещо, защото тук не сме
в хипотезата на чл. 78 от ГПК да си правим възражение за прекомерност, а тук
става въпрос за доказване на облигационна претенция, основана на договор за
мандат.
Д. Ф.: По отношение на това дали съм аз злоупотребил, няма да
пресъздавам, Вие го отразихте в протокола. Какво пречеше на ответната
страна сега, в този процес да привлече като помагачи „Авионамс“ и който си
иска, „Джайдън“, и какви бяха другите, и да предяви обратен иск срещу тях за
разноските, защо не са го направили в този процес?!
Второ, по отношение, че не съм ги бил запознал с размера на хонорара,
въобще, че не съм направил възраженията. Вие, ще видите, че по делото има
моя молба, мисля че беше от 16.10.2019г., това е между първото и второто
съдебно заседание, където изрично съм поискал от съда, това ми е второто
искане, да им спестя този процес и съм написал разноските, като грешката ми
е, че съм ги написал наполовина, защото не съм съобразил, че са два иска,
буквално бях за два дена в България, и това го има по делото. И тази молба е
изпратена на ответниците. Те знаят много добре, да не говорим, че
впоследствие пак съм им го обяснил, те знаеха какъв е размерът на хонорара!
Но да ми казват в момента, че той нямало как да отиде да си иска парите?!
Защо не ги поиска по време на този процес?! Защо не обяснят каква им е била
уговорката с „Джайдън“?! Защо „Джайдън“ не присъства в офертата на този
адвокат Я., защо го няма?!
Моля да запазите звукозаписа от заседанието до окончателното
приключване на делото.
АДВ. М.: Тъй като публично чух много висока оценка за личността ми и
професионалните ми качества от колегата А., лично му благодаря, колега,
когото аз наистина уважавам и той би бил прав във всичко, което казва дотук
само, ако беше започнал с това, че мнението му се гради на данните, получени
21
от неговия клиент Д.; че неговата лична оценка е съобразена само с тези
данни, би бил прав на мнение! Правото му на мнение не се отрича.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЗАПАЗИ изготвения звукозапис от днешно съдебно заседание
до окончателното приключване на делото.
Съдебното заседание приключи в 10.59 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22