Р Е Ш Е Н И Е
15.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
08.04. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2171 2020
дело № по описа за година.
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район "Лозенец" „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, е
предявило срещу А.П.А., ЕГН: **********
с адрес: ***, обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.04.2019г. между страните е сключен Рамков договор № 0511290028732740 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“, съгласно който банката предоставила на А.П.А. кредитен лимит в размер на 12 000.00 лева, със срок на валидност на картата 3 /три/ години. Този рамков договор е продължение на преди това сключения между страните Рамков договор № 0511290028732740 от 01.06.2016г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“. Между страните е уговорена и възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Длъжникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не платил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати: 02.05.2020г., 02.06.2020г., 02.07.2020г., 02.08.2020Г. и 02.09.2020г.
Към момента задължението на ответника към Банката е както следва: изискуема главница 8 835.80 лева и законна лихва в размер на 103.08 лева. Банката предприела действия за принудително събиране на вземанията си-подала е заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1765 по описа за 2020г. на РС - Дупница, е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на 8835.80 лева, представляваща изискуема главница по Рамков договор № 0511290028732740 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“, сключен между страните на 18.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от 19.10.2020г. до изплащане на вземането, съгласно издадената Заповед за изпълнение от 19.10.2020г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1765 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница.
При условията на евентуалност (в случай, че бъде отхвърлен установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК), ищецът предявява осъдителен иск за същите суми срещу ответника. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът навежда възражение, че договорът за кредит не е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че не е могъл да обслужва кредитната си карта, поради обстоятелството, че във визирания в исковата молба период останал без работа поради мерките във връзка с пандемията от „Коронавирус“.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подал на 20.10.2020г. до РС-Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за дължими суми по договор № 0511290028732740 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“, сключен между страните на 18.04.2019г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1756/2020г. по описа на съда. В рамките на образуваното заповедно производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.10.2020г. против длъжника, срещу която той е възразил в законоустановения срок.
По делото е представен сключеният между страните на 18.04.2019г. Рамков
договор № 0511290028732740 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта „RaiCard Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“, съгласно който банката предоставила на
А.П.А. кредитен лимит в размер на 12 000.00 лева, със срок на валидност на
картата три години. Този рамков договор е продължение на преди това сключения
между страните Рамков договор № 0511290028732740 от 01.06.2016г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“
(също представен с исковата молба и приет като доказателство по делото).
По делото са представено и писмо с изх. № ИЗХ-001-47370/09.09.2020г., изпратено от кредитора - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД до длъжника А.П.А., за уведомяване на последния, че поради неизпълнение на задължения по сключения договор и просрочие в плащането на месечни вноски в периода от 20.04.2020г. до 09.09.20120г., цялото непогасено задължение е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложеното известие за доставяне, изпратеното до ответника писмо е върнато обратно, тъй като не е потърсено от получателя в срок.
По делото е представена и изготвена от банката - ищец справка за незаплатените суми по договора за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-20.10.2020г.,по процесния Рамковия договор № 0511290028732740 от 08.04.2019г. има просрочени задължения на обща стойност 8938.28 лв., от които: 8835.20 лв. - изискуема главница по револвиращ кредит и 103.08 лв. - обезщетение за забава на плащането.
С редовно настъпил падеж на погасителните вноски към датата на подаване на заявлението /20.10.2020г./ са пет погасителни вноски, за период от 02.05.2020г. до 20.10.2020г., на обща стойност 2200.00 лв.
Обезщетението за забава на плащането е начислено върху сумата за главница на падежиралите вноски в размер на 2200.00лв за периода от 02.05.2020г. до 20.10.2020г.
Няма постъпили плащания след датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера и основанието на претенциите на ищеца, в т. ч., че кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и че ответникът е бил уведомен за това.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството ù на кредитор и ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на сключените между тях Рамков договор № 0511290028732740 от 01.06.2016г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“ и Рамков договор № 0511290028732740 от 18.04.2019г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“. Договорите са обективирани в писмена форма и съдържат надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че кредитът в размер на 12000.00 лв. е усвоен изцяло на 18.04.2019г., с подписването на рамковия договор за издаване и ползване па кредитна карта.
С подписването на договора за издаване на безконтактна кредитна карта ответникът е заявил с подписа си, че е запознат и приема Общите условия, които са неделима част от него. Договорено е, че при надвишаване на кредитния лимит картотодържателят дължи такса за надвишаване на лимита в размер на 10 лв. /чл.37 от Договора/. При изцяло или частично неплащане на вноската на 7-ми и 38-ми ден след срока на плащане Банката извършва преразглеждане кредитоспособността на длъжника, за което събира такса в размер на 10.00 лв. /чл.49 от договора/. Договорена е и минимална погасителна вноска в размер на 5% от общо дължимата сума. Така общо дължимата сума представлява сбор от усвоения кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни, непогасени минимални погасителни вноски за минал период, сумата на надвишението на кредитния лимит плюс вноски за разсрочени операции. Срокът за плащане на вноската е 16-то число на месеца до 15-то число на следващия месец, или 02-ро число на месеца. Минималната погасителна вноска е в зависимост от размера на кредитния лимит, като в процесиия случай тя е определена на 400.00 лв. Между страните е договорен фиксиран годишен лихвен процент 18.9% върху усвоения размер на кредита по кредитната карта и годишен лихвен процент на разходите 20.63%. При изцяло или частично неплащане на погасителната вноска Банката начислява обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената сума /чл.47/. Договорена е и застрахователна премия в размер на 6.38 лв. месечна вноска.
От предоставените счетоводни документи, извлечението на Банката-кредитор и заключението на вещото лице е видно, че за определен период от време, считано от 18.04.2019г. до 20.02.2020г. /последно плащане по картата/ ответникът е погасявал регулярно месечните си погасителни вноски и е постъпила сума по сметката в размер на 4171.00 лв. С платената по кредита сума на стойност 4171.00 лв. са погасени: 2758.00лв.-главница, 1237.17 лв. – лихва, 1.33лв - наказателна лихва, 71.50 лв. - застрахователна премия и 103.00 лв. - годишна такса.
За периода от 18.04.2019г. до 20.02.2020г. ответникът е извършил транзакция „теглене” на 01.10.2019г. на сума в размер на 400.00 лв.
След направените банкови операции, на 20.02.2020г., когато е направена последната вноска по сметката, обслужваща кредитната карта е имало наличност 5469.42 лв. След направените преводи в размер на 4171.00лв, ответникът е успял да намали задължението си с 893.78 лв.
Позовавайки се на чл.61 от Рамковия договор от 18.04.2019г., Банката -кредитор служебно събира задълженията си за периода от 20.02.2020г. /последно плащане/ до м.05.2020г. ,като за периода е погасена сума размер на 2305.22 лв., от които: 1691.59лв – главница, 457.72 – лихва, 6.43 лв. - наказателна лихва, 113.00 лв. - годишна такса и 36.48 лв.-застрахователна премия. След направените банкови операции, на 02.07.2020г., когато е извършено последното служебно банкиране /частично/, при което е заплатена само сума за застрахователна премия в размер на 7.95лв., по сметката, обслужваща кредитната карта е имало наличност 3164.20 лв.
Съгласно чл. 60 от Рамков Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 18.04.2019г., при неплащане на четири поредни вноски в пълен размер и в дължимия срок, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимите обезщетения за забава и всички разноски за събиране на вземането.
Кредитополучателят е нарушил условията на Договора, спирайки плащането на погасителните вноски, съгласно погасителния план с падежирала вноска от 20.04.2020г., поради което е настъпило условие за предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Ответникът не е заплатил месечните погасителни вноски с падежни дати: 02.05.2020г., 02.06.2020г., 02.07.2020г., 02.08.2020г. и 02.09.2020г.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания.
В чл. 202 от сключения между тях договор от 18.04.2019 год. страните са уговорили, че посоченият адрес за кореспонденция на всяка от страните ще се счита за адрес за кореспонденция на съответната страна, на който насрещната страна по договора ще изпраща всички предвидени в него уведомления, съобщения и други документи. В случай, че страна по договора е променила адреса си, без да уведоми своевременно писмено насрещната страна за точния си нов адрес за кореспонденция, всички уведомления и съобщения до страната на стария й адрес ще се считат валидно получени с удостоверяването от страна на куриерската служба, пощата или друг връчител, че адресатът не е намерен на посочения адрес.
Според т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за да е налице предсрочна изискуемост, е необходимо банката да е отправила нарочно волеизявление до длъжника в този смисъл, без значение наличието на противна уговорка в договора за кредит. В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.
Поради това съдът приема, че предсрочна изискуемост, предвид наличието на такова уведомяване, е настъпила. Тъй като предметът на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл. 422 от ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен в момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство.
При извършване на преценката дали ответникът е бил редовно уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази изложеното в решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., според което начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презюмира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.
В процесния случай, страните по договора са уговорили такава клауза – чл. 202 от договора за издаване на кредитна карта, според която всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се смятат за получени от кредитополучателя/поръчителя, ако достигнат до адреса за кореспонденция, посочен в договора. С оглед изложеното дотук, съдът намира, че ищецът е положил необходимите усилия за уведомяването на длъжника, поради което и с оглед цитираната по-горе клауза, както и съобразявайки факта, че правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, уведомлението следва да се счита за редовно връчено на последния.
С оглед изложеното дотук и като съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер.
Предвид изложеното и след като бива уважава главната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск срещу ответника с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на направените в производството по делото разноски. Ищецът е доказал направени разноски за заплатена държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 353.43 лева (176.72 лв.-в исковото производство и 176.72 лв.-в заповедното) и 234.00 лева-депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“ искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, че А.П.А., ЕГН: ********** с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на 8835.80 лв. (осем хиляди осемстотин тридесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща изискуема главница по Рамков договор № 0511290028732740 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic“, сключен между страните на 18.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от 19.10.2020г. до изплащане на вземането, съгласно издадената Заповед за изпълнение от 19.10.2020г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1765 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.П.А., ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати с на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, сторените разноски по настоящото производство в размер на общо 410.72 лв. (четиристотин и десет лева и седемдесет и две стотинки), както и разноските по ч.гр.д. № 1765/2020г. по описа на ДРС в размер на 176.72 лв.(сто седемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: