Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр.София 04.03.2025г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение I-6 състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: Цветелина Г.
при секретаря Галина Х. и в присъствието на прокурора
.................. ................................., разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15251 по описа за 2017г на Софийски Градски съд и взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.274, ал.1,
т.1 от КЗ (отм.).
Предявен от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* против Държавата,
чрез Министъра на финансите, като правоприемник по чл.11 от ЗН на починалия в
хода на процеса първоначален ответник П.М.И., ЕГН **********,***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Държавата да му
заплати сумата от 117 000лв, ведно със законната лихва, начиная
от 29.12.2011г - датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща общият размер на изплатеното от ищеца на 15.03.2011г и на 16.03.2011г обезщетение на Н.И.К., Г. И.К.и Е.Г.К.за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.Н.К.настъпила при пътно-транспортно произшествие на 09.02.2008
год., причинено виновно от водача
П.М.И. на лек автомобил „Пежо” с ДК № СО****АК с концентрация
на алкохол в кръвта от 2.7 промила - над допустимата норма, установено със споразумение от 10.11.2010 год. по НОХД № 2626/2010 год. по описа
на СГС, 4 състав, за който лек автомобил е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ищеца. Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът Държавата, чрез Министъра на финансите,
оспорва иска, а ако бъде осъдена посочва, че отговорността й е ограничена до
размера на полученото под опис имущество, чиято стойност следва да намери израз
в диспозитива на съдебното решение. Претендира като разноска юрк. възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното като
съдебна разноска от ищеца адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по делото е било образувано на 29.12.2011г
по подадена пред СРС искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* с предявен регресен иск против П.М.И., след увеличение по размер на който спорът е изпратен по подсъдност на СГС
и било образувано гр.д.№10648/2014г по описа на
СГС.
Ищецът твърди, че с протоколно споразумение от 10.11.2010 год. по НОХД № 2626/10 год. по описа на
СГС, 4 състав, съдът е признал за виновен
П.М.И. в това, че на 09.02.2008 год., управлявайки лек автомобил „Пежо” с ДК №СО****АК в
пияно състояние, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, реализира ПТП, при което по
непредпазливост причинил смъртта на И.Н.К.и
причинил средна телесна повреда на Е.Г.К.Протоколът за химическа експертиза
№ 353/11.02.2008 год. на взетата
от Петър И. кръвна проба е установил наличието на етилов алкохол
в кръвта му от 2.7 промила и поради това той се е признал
за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4 вр.
ал.3, предл. първо, б. „б“ и б. „а“, предл. второ вр. ал.1, б. „в“ и
б. „б“, предл. второ вр. чл.342,
ал.1, предл. трето от НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода. Доколкото деянието и деецът са установени с влязло в сила споразумение, то
е задължително и обвързва гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието,
съгласно чл.300 от ГПК, а тъй като управлението в нетрезво състояние е съставомерна част на деянието, то също попада в пределите
на чл.300 от ГПК и като констатация обвързва съда в настоящото производство.
Ищецът представя сключена застрахователна полица № 2053746/20.01.2008г за лекия
автомобил „Пежо” с ДК № СО **** АК за периода от 21.01.2009г до 20.01.2009г, по която пред него е била образувана щета по заявени претенции за обезщетения от лицата Н.И.К.,
Г. И.К.и Е.Г.К.тримата като наследници на И.Н.К.а последната и на собствено основание за причинени й лични увреди. Застрахователят им е изплатил
обезщетение общо от 117000лв с преводни нареждания от 15.03.2011г и от 16.03.2011г въз основа на сключени
между тях споразумения от 11.03.2011г, всички приети и
неоспорени по делото
и с това са налице предпоставките по чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ (отм.) за
възникване за ищеца на право да търси регресна
отговорност от виновния водач Петър И., който му заплати същата сума, ведно със
законната лихва. Въз основа на тези писмени доказателства исковата претенция е доказана и по
основание и по размер, така, както е претендирана.
В хода на първоинстанионното
производство П.М.И. починал на 28.03.2012
год., установено от справка рег.№ П-В-799/2/14.11.2012 год. на Община Божурище, като съдът е установил и конституирал като негов наследник по
съребрена линия П.С.В.. Последният бил осъден да заплати на застрахователя исковата сума с
постановено и влязло в сила решение
№1145 от 18.02.2015г. по
гр.д.№10648/14г. по описа на СГС. Ответникът П.В. подал на 25.11.2016г молба по
чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1, т.1 и т.5 от
ГПК за отмяна на влязлото в сила
решение, поради допуснато
нарушение на процесуалните правила, препятствало ефективната му защита. С
постановено решение № 161 от 15.11.2017 г. по гр. д. №
345/2017 г. на ВКС, I т.о. решението било отменено и делото - върнато на СГС за ново разглеждане
от друг състав
при изпълнение на дадените указания по установяване
наследниците на починалия първоначален ответник П.М.И..
В изпълнение указанията по отменителното
решение съдът е изследвал и конституирал последователно наследниците на П.М.И., вкл. и посочените с молба от 08.12.2021г на Държавата, всички заявили отказ от наследство, последната
молба е постъпила по делото на 01.02.2023г, л.266 от делото и поради тяхното
изчерпване е конституирал като правоприемник на И. Държавата на основание чл.11
от ЗН с определение от 21.09.2021г, л.192 от делото, коригирано с протоколно
определение от 26.09.2023г, л.326 от делото.
Държавата е заявила становище, че оспорва предявения иск
и е предприела действия по приемане на наследството на починалото лице Петър И.
под опис, за което представя определение № 136
от 27.03.2023
г., л.365 от делото, допълнено с определение №
581 от 13.12.2023 г., допълнено с определение № 227 от 07.05.2024г, л.400 от делото, всички по ч.гр.д. № 50/20232 г. по описа на PC – Сливница. Установеното с тях наследствено имущество, оставено от П.М.И. е следното:
1. нива с площ от 2.970 дка,
Шеста категория, с идентификатор №
77400.74.12 по КККР, одобрени
със Заповед № РД -
18-31/28.03.2016 г. на ИД на
АГКК, номер по предходен план 074012, местност „Стара чешма“, в землището на село Храбърско,
общ. Божурище, при граници: имоти
с идентификатор № 77400.74.13, 77400.74.14,
77400.73.502, 77400.70.501 и 77400.73.503, от която П.М.И. притежавал 1/9 ид.ч. и с пазарна стойност на целия
имот 57 016 лева;
2. нива с площ от 10.000 дка, Пета категория,
е идентификатор № 77400.19.611 по
КККР, одобрени със Заповед № РД - 18-31/28.03.2016 г. на
ИД на АГКК, номер по предходен план
№ 019038 в местността „Оборите“,
в землището на село Храбърско, общ. Божурище, при граници: имоти с идентификатори № 77400.18.9002, 7400.19.9001, 77400.19.614, 77400.19.39, 77400.19.13
и 77400.18.606, от която П.М.И. е притежавал 1/9 ид.ч. и с пазарна стойност на целия
имот от 257 053 лева;
3. нива с площ от 5.100 дка,
Пета категория, в местността ,.Средно поле“, представляваща имот № 056046 /парцел № 46 от масив № 56/ по плана за
земеразделяне на село Храбърско, при граници: имоти
с № 056003, 012009 и 056045, от която
П.М.И. е притежавал 1/5 ид.ч.
и пазарна стойност на целия
имот от 128 545 лева;
4. нива с площ от 3.700 дка.
Пета категория, в местност „Оборите“, с идентификатор № 77400.19.10 по
КККР, одобрени със Заповед № РД — 18- 31/28.03.201 6 г. на
ИД на АГКК, номер по предходен план
№ 019010 /парцел № 10 от масив № 19/, по плана за земеразделяне
на село Храбърско.
при граници: имоти с идентификатори
№77400.19.12, 77400.19.11, 77400.19.608
и 77400.18.606, от която П.М.И. притежавал 1/2 ид.ч. и пазарна стойност на целия
имот от 88 817 лева;
5. нива с площ от 3.800 дка,
Четвърта категория, местност „Бърдо“, с идентификатор № 77400.141.7 по
КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 31/28.03.201 6 г. на
ИД на АГКК, номер по предходен план
№ 141007 /парцел № 7 от масив № 141/, по плана за земеразделяне
на село Храбърско,
при граници: имоти с идентификатори №
77400.141.501, 77400.12.107. 77400.141.8, 77400.141.6 и 77400.141.9. Ограничение при ползване на имота
- електропровод 400 kV с една
тройка на 30
м от двете страни до крайните
проводници или на 41 м от оста
на електропровода, не могат да
се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност, от която П.М.И. притежавал 1/2 ид.ч. и пазарна стойност на целия
имот от 91 217 лева;
6. Нива е площ от 6.350 дка,
Пета категория, в местността „Средно поле“, с идентификатор №
77400.56.4 по КККР, одобрени
със Заповед № РД - 18-
31/28.03.201 6 г. на ИД на
АГКК, с номер по предходен план № 056004 /парцел 4 от масив
№ 56/, по плана за земеразделяне на с. Храбърско, при граници: имоти
с идентификатори № 77400.56.70, 77400.56.11, 77400.12.9
и 77400.56.62, от която П.М.И. притежавал 1/2 ид.ч. и пазарна стойност на целия
имот от 160 000 лева.
7. Лек автомобил „Пежо 405“, с per. № СО
**** АК, рама: VF34BDHY271014214, двигател №
10FU5D6001315, цвят зелен, дата на регистрация
06.04.1443 г., с неизвестно местонахождение със средна пазарна стойност от 2133лв към м.09.2021г, съгласно приетата по
настоящото дело автотехническа експертиза, неоспорена
от страните, чийто извод се възприема изцяло и от съда.
При така установеното имущество ответникът прави искане
за постановяване на съдебно решение, в диспозитива на
което да е посочена изрично стойността
на приетото под опис наследствено имущество, до размера на което отговаря.
Съдът намира, че на първо място, ответникът се явява
универсален правоприемник на починалото в хода на процеса физическо лице, без
да разполага с възможността да се откаже от наследството и поради това именно
отговорността му винаги ще бъде ограничена до размера на оставеното наследствено
имущество и без този размер да е изрично установен и в този смисъл е налице и
съдебна практика като Определение № 458 от 30.09.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В., Определение № 60154 от 7.12.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4506/2021 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Т. Г., Определение № 1348 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 3142/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ф.В..
Различен е подходът на съда в Решение № 226 от 04.04.2018 г. на ВКС по т. д. №
1906/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., в което действително е изследван въпросът за конкретната парична
стойност на приетото под опис наследство на конституирания там наследник и тази
стойност е отнесена към размера на осъдителната претенция, като е прието, че я
надвишава и поради това искът е отхвърлен като неоснователен. Това действие на
съда е обусловено от въведеното в процеса възражение за погасяване от трето
лице на дължими суми към същия кредитор и по същото правоотношение, като
погасеният от третото лице общ размер е надхвърлял стойността на наследството,
поради което и е прието, че кредиторът вече е получил удовлетворение до размера
на приетото наследство. Следователно даденото от съда разрешение изключва възможността
от предприемане от кредитора на последващи действия
по удовлетворяване, тъй като той вече е получил такова удовлетворяване от третото
лице, в размер, какъвто би могъл да получи от размера на наследството, но
настоящата хипотеза е различна.
В настоящия случай,
установеното наследствено имущество, състоящо се от недвижими имоти –
земеделски земи и МПС, преминаващи в
собственост на Държавата няма да служат за удовлетворяване на кредитора
в момента в който е установена тахната стойност –
приключване на съдебните състезания пред настоящата инстнация,
производството пред която приключва с обжалваем
съдебен акт и то на триинстнационен контрол, до
приключване на който е възможно да настъпят съществени промени в
характеристиките на някои от обектите на собственост, вкл. промяна на
предназначението им. Ето защо е невъзможно с настоящото решение съдът да посочи
конкретна стойност на недвижими имоти от
наследството, която да отнесе към исковата претенция и двете да намерят израз в диспозитива на съдебното решение, още повече, че не е
възможно и законната лихва да бъде изчислена по размер – тя се дължи до момента
на погасяване на главницата, а този момент е неизвестен на настоящия етап от
производството. Ето защо в постановеното съдебно решение следва единствено изрично
да бъде посочено, че Държавата отговаря до размера на полученото под опис
наследство. При евентуално установено имущество, което е преминало или премине
в бъдеще в собственост на общината - имот, предназначен предимно за жилищно строителство, тя ще отговаря като трето задължено лице, при невъзможност за
удовлетворяване на кредитора от универсалния правоприемник - Държавата.
С оглед произнасянето на съда ищецът има право на
извършените съдебни разноски, претендирани от него в
общ размер от 34 731,90лева, конкретно посочени с негова:
молба от 13.02.2023г в общ размер от 23 911,90 лева -
12617,90 лева, присъдени при първоначалното разглеждане на гр.д.№ 10648/2014г
на СГС (сумата включва заплатена ДТ, възнаграждения за вещо лице и свидетели и адв. Възнаграждение от 6624лв с ДДС), 3290лв допълнително
присъдено възнаграждение за особен представител с Определение №
2249/17.08.2015г. по ч.гр.д. № 3250/2015г. по описа на, САС, ТО, 3 с-в,
2400лева с вкл. ДДС, заплатен от ищеца адвокатски хонорар за производството по
отмяна на влязло в сила решение, 3768лв (3140лв без ДДС) за процесуално представителство и защита по настоящото
дело, 876лв (730лв без ДДС) доплащане на адв. хонорар
за проц. представителство и защита по настоящото
дело, 960лв (800лв без ДДС) за проц. представителство и защита в производства по
прекратяване и спиране на настоящото дело;
молба от откритото съдебно заседание на 21.01.2025г
допълнително за сумите от 9320лева - допълнителен адв.
хонорар по настоящото дело след измененията в НМРАВ от 04.11.2022г, 1250лева -
допълнителен адв. хонорар съгл. чл.7, ал. 9 от НМРАВ
и 250лева – възнаграждение за вещо лице.
При така заявените разноски за адвокатско възнаграждение
съдът намира, че следва изцяло да се присъди претендираното
от 6624лв с ДДС при първоначалното разглеждане на делото, в което ищецът е
извършил всички процесуални действия по доказване на иска си, каквито действия
в настоящото производство не са били извършвани. Тук предприетите действия от
страна на пълномощника на ищеца са основно по установяване на наследствената
маса, за което действия са предприети и от Държавата като правоприемник, поради
което съдът намира за прекомерно претендираното адв. възнаграждение общо от 16 174лв и като съдебна разноска следва да се присъди сумата от 5000лв с ДДС,
предвид значителната продължителност във времето. Като адв.
възнаграждение следва да се присъди и сумата от 1500лв с ДДС за производството
по отмяна пред ВКС, приключило в едно съдебно заседание и по писмени
доказателства, събрани и служебно от съда. Така общият размер на съдебните
разноски възлиза на 22 657,90лв, дължим от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министъра на финансите, като
правоприемник на основание чл.11 от ЗН на починалия в хода на процеса П.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* сумата от сумата
от 117 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 29.12.2011г - датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща общият размер на изплатеното от застрахователното дружество
на 15.03.2011г и на 16.03.2011г обезщетение на Н.И.К., Г. И.К.и Е.Г.К.за причинени им неимуществени вреди, вследствие смъртта на И.Н.К.настъпила при пътно-транспортно произшествие на 09.02.2008
год., причинено виновно от водача
П.М.И. на лек автомобил „Пежо” с ДК № СО****АК с концентрация
на алкохол в кръвта от 2.7 промила - над допустимата норма, установено със споразумение от 10.11.2010 год. по НОХД № 2626/2010 год. по описа
на СГС, 4 състав, като Държавата отговаря до размера
на полученото от нея по опис наследство на П.М.И., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министъра на финансите, като
правоприемник на основание чл.11 от ЗН на починалия в хода на процеса П.М.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* сумата от сумата
от 22 657,90лв за съдебни
разноски, като Държавата отговаря до
размера на полученото от нея по опис наследство на П.М.И., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: