РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Казанлък, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510102645 по описа за 2023 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. К.А.
твърди, че по силата на сключено между страните трудово правоотношение,
обективирано в Трудов договор № *** година, ответникът заемал длъжността
„***/***, като правоотношението е прекратено на *** година. На *** година и
с Разходен касов ордер от същата дата, ответникът получил сумата от 5 556
лева. Получаването на сумата било редовно удостоверено с подписа на Ж.. В
РКО като основание за изплащане на сумата било посочено „служебен аванс".
Към датата на получаване на сумата не била издавана Заповед или друг акт на
управителя на дружеството работодател за командироването на Ж. в страната
или чужбина. Липсват и служебни нужди, които от фактическа страна да
обосноват получаването на сумата от страна на ответника. Именно поради
това следва и извода, че въпросната сума била получена от Ж. без правно
основание. Както към датата на прекратяване на трудовото си
правоотношение, така и към настоящия момент, ответникът не е върнал
сумата, нито пък е представил доказателства за начина на разходването и.
Вменените на ответника задължения по трудовия договор и длъжностна
характеристика, не предполагат той да има качеството на отчетник, поради
което дружеството не може да претендира връщане на неоснователно
получената от него сума по реда на КТ. Ето защо сумата от 5 556 лева,
изплатена на ответника с РКО от *** година се явявала получена от него без
правно основание, поради което същия дължял връщането и на дружеството
ищец, доколкото последното обедняло с изплащането и на Ж..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
1
върне/заплати на „Н." ЕООД, сумата от 5 556 (пет хиляди петстотин петдесет
и шест) лева, равняваща се на това, с което ответникът при начална липса на
правно основание се е обогатил за сметка на дружеството ищец и равняващо
се на онова, с което ответникът е обеднял да сметка на реципрочното
обогатяване на ищеца, ведно със законната лихва върху претендирала сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното
изплащане на сумата. Претендират разноски.
На основание чл. 127, ал.4 от ГПК сумите могат да бъдат изплатени по
банкова сметка на ищеца, разкрита в О. ( К. ЕАД) АД, а именно: ***. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. А., който моли
съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан и да отхвърли
предявеният насрещен иск. Подробни съображения излага в писмена защита
по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника с което
заявява, неоснователност на иска. Действително, на *** г. М. Ж. бил получил
посочената в исковата молба сума от 5 556.00 лв. Това, обаче не бил
„служебен аванс“, а както много добре било известно на управителя на
ищцовото дружество, сумата била дължимо и заплатено на ответника трудово
възнаграждение. Това именно било правното основание, на което била
получена сумата. На М. Ж. бил поднесен за подпис разходен касов ордер, в
който била записана единствено сумата. Основанието-„служебен аванс“ било
дописано впоследствие, поради което оспорват касовия ордер относно
съдържанието. Твърди, че основанието за заплащане на сумата била дописано
допълнително. Между страните бил подписан трудов договор № 0*** г. за
основно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лв. месечно. След
сключване на трудовия договор, по възлагане от работодателя ответникът М.
Ж. извършвал международни превози с товарен автомобил в продължение на
262 дни. Поведението на работодателя в това трудово правоотношение било
изключително недобросъвестно. На доверителя му не било издадено и
заплатено командировъчно дори за един ден, въпреки, че бил 262 дни в
командировка в чужбина през времето на трудовото правоотношение, което
наложило завеждане на съдебно дело в PC Б./г.д.215/2021/ за заплащане на
дължимите суми за командировачни пари. Освен това между работодателя и
работника била постигната договорка за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 70 евро за всеки работен ден, което именно е
действително уговореното между страните трудово възнаграждение.
Независимо от така уговореното трудово възнаграждение, управителят на
ищцовото дружество С. К. заявил на ищеца, че 70 евро на ден било твърде
много и затова ще му заплати по 0.24 лв. на изминат километър. Лично С. К.
направил изчисления и установил дължимостта на въпросната сума от 5
556.00 лв., представляваща дължимо на ответника трудово възнаграждение,
изчислено на база 0.24 лв. на изминат километър. Сумата от 5 556.00 лв. била
получена от доверителя ми добросъвестно, същият имал съзнанието, че
получава именно трудовото си възнаграждение, поради което и на основание
чл. 271 КТ тази сума не подлежи на връщане на работодателя. Алтернативно,
ако съдът приеме, че се касае за сума, получена при начална липса на
основание, прави възражение за прихващане с дължима на М. Ж. сума в
размер на 5 556.00 лв. представляваща трудово възнаграждение, дължимо за
2
периода от ***-*** г.
Предявяват насрещен иск със следния петитум: Да се приеме за
установено по отношение на ответника „Н.“ЕООД, че действително
договореното възнаграждение между страните по трудов договор № 0*** г. Н.
ЕООД, ЕИК:*** и М. Ж. Ж. , ЕГН-********** е 70 евро на ден .
Правното основание на предявения иск е чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По този
иск в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба
обстоятелства, като докаже факта на плащането на сумата от 5 556 лева. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска, изложени в
писмения отговор, като докаже, че е налице основание за получаване на
сумата от 5 556, респ. основание за задържане на полученото. В съдебно
заседание пълномощника на ответника, адвокат П. Ю., моли съдъ да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага съображения в
писменни бележки по делото.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от
ответника М. Ж. Ж., чрез адв. П. Ю., с който заявява, че на *** г. в гр. Б. между
търговско дружество „Н.“ ЕООД и М. Ж. Ж. бил сключен трудов договор за
неопределено време за длъжност „*** /***/“ - НКП ***, НКИД ***. В
трудовия договор било посочено пълно работно време - 8 часа и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв. Заявява, че в
действителност М. Ж. не е работил на 8-часов работен ден. Постъпил е на
работа на *** г., като му било възложено да извършва превози в страни от
Европейския съюз, основно в Г., У. и И.. Работил е до *** г., при условията на
сумирано отчитане на работното време, въз основа на Заповед № *** г.,
издадена от управителя на дружеството г-н К., като е извършвал
международни превози в продължение на 262 дни. Именно предвид
възложената работа по извършване на международни превози в чужбина
между С. К., в качеството му на управител на дружеството и М. Ж. била
постигната договореност за трудово възнаграждение в размер на 70.00 евро на
ден, както и за заплащане на командировъчни пари.
Заявява, че на *** г. М. Ж. е получил от работодателя сума в размер на 5
556.00 лв., като тази сума е част от дължимото на Ж. трудово възнаграждение.
Видно от представените по делото три бр. справки, изписани лично от С. К.,
управителят е направил рекапитулация на дължимите на Ж. суми, като
изрично е посочил именно сумата от 5 556.00 лв. При това изчисление С. К. е
заявил на Ж., че трудово възнаграждение от 70 евро на ден му били много
пари, поради което щял да му плати по 0.24 лв. на изминат километър и
именно на тази база/ 0.24 лв. на изминат километър/ К. е направил
изчислението, в което е посочил сумата от 5 556.00 лв. Тази сума,
представляваща част от договореното трудово възнаграждение, М. Ж. е
получил с разходен касов ордер.
С оглед изложените по-горе обстоятелства счита, че за М. Ж. е налице
правен интерес от предявяване на настоящия насрещен иск при условията на
евентуалност и моли да бъде разгледан от съда в случай, че съдът не уважи
направените в отговора на исковата молба възражения по чл. 271 КТ за
добросъвестно получаване от Ж. на сумата от 5 556.00 лв. и възражението за
прихващане с дължима на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв.,
3
представляваща трудово възнаграждение, дължимо за периода от *** г. – *** г.
Моли да се приеме за установено по отношение на ответника „Н.“
ЕООД, че действително договореното възнаграждение между страните по
трудов договор № 0*** г. Н. ЕООД, ЕИК *** и М. Ж. Ж. , ЕГН ********** е
70 евро на ден .
С уточняваща молба вх. № 4497/26.03.2024 г. по описа на съда
пълномощникът на ищеца адв. Ю. моли съда да приеме за установено, че
заплатената с разходен касов ордер на *** г. от Н. ЕООД на М. Ж. сума в
размер на 5 556.00 лв. представлява дължимо към *** г. и заплатено от
работодателя трудово възнаграждение. Заявява, че цената на иска е 5556,00
лева.
С уточняваща молба вх. № 10136/16.07.2024 г. по описа на Районен съд
– Казанлък адв. Ю. уточнява, че сумата от 5 556.00 лв. е формирана не от
доверителя му М. Ж., а лично от управителя на ответното по насрещния иск
дружество С. К., който е заявил на ответника по насрещния иск, че формира
трудовото възнаграждение на база 24 стотинки на изминат километър за
времето от *** г. до *** г. Доверителят му е тръгнал на път на *** г. и се е
върнал на *** г. , видно от приложената по делото разпечатка от дигиталния
тахограф на автомобил, през който период е изминал 96 161 км. Изчисленото
на база 0.24 лв. на км трудово възнаграждение възлиза на 23 078.56 лв. В
изготвената от К. справка е посочена сума в размер на 22 771 лв., като на
доверителя му не е известно откъде произтича малката разлика в двете суми.
От сумата 22 771 лв. К. е приспаднал заплатени 14 215 лв.-трудово
възнаграждение и има остатък от неплатено трудово възнаграждение в размер
на 8 556 лв. 5 556 .00 лв. от тази сума са заплатени с приложения по делото
т.нар. „авансов отчет“ от *** г. и дължима остава сумата от 3000.00 лв.
Заявява, че сумата от 5 556.00 лв. не е цялото дължимо от работодателя
трудово възнаграждение за периода ***-*** г. Тази сума е част от 8 556.00 лв.,
представляващи неплатената към *** г. част от цялото трудово
възнаграждение в размер на 22 771.00 лв. Изрично заявява, че насрещният иск
касае единствено сумата от 5 556.00 лв., платени на *** г., като за неплатения
остатък от 3000 лв. доверителят му няма претенции.
Моли съда да приеме за установено, че заплатената с разходен касов
ордер на *** г. от Н. ЕООД на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв.
представлява дължимо към *** г. трудово възнаграждение – част от сумата 8
556.00 лв., представляваща дължим към *** г. неплатен остатък от трудово
възнаграждение в общ размер 22 771.00 лв. за периода от *** г. до *** г., през
който период ищецът е работил като „*** ***“ в ответното дружество.
Поддържа вече заявеното в исковата молба, с която е предявен
насрещния иск становище, че предявява насрещния иск при условията на
евентуалност и моли да бъде разгледан от съда в случай, че съдът не уважи
направените в отговора на исковата молба възражение по чл. 271 КТ за
добросъвестно получаване от Ж. на сумата от 5 556.00 лв. и възражението за
прихващане с дължима на М. Ж. сума в размер на 5 556.00 лв.,
представляваща трудово възнаграждение, дължимо за периода от ***-*** г.
Излага становище относно заявеното от ответника в отговора на
насрещния иск.
4
Ответникът по насрещния иск „Н.“ ЕООД, чрез пълномощника си
адв. К. А. представя отговор на насрещния иск в срока по чл. 131 ГПК, с който
излага становище по допустимостта и основателността на иска; становище по
обстоятелствата; излага подробни възражения срещу иска и обстоятелства, на
които се основава.
В обобщение на изложените доводи заявява, че управителят на „Н.“
ЕООД счита предявения иск за неоснователен. Заявява, че се ползва от така
оспорения касов ордер.
С допълнителна молба вх. № 10724/29.07.2024 г. по описа на Районен
съд – Казанлък адв. А., в качеството му на пълномощника на „Н.“ ЕООД
излага становище относно депозираната от ответника молба вх. №
10136/16.07.2024 г.
Заявява, че поддържа всички възражения и искания, направени от
доверителя му с депозирания от него отговор на насрещната искова молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, а това се установява и от представения
трудов договор №0***г., че са били в трудовоправни отношения. Съгласно
трудовият договор М. Ж. Ж. е заемал длъжността „*** /***“ с основно
месечно възнаграждение в размер на 560 лева на пълно работно време – 8 часа
/лист 7 от гр. дело № 2191/2023 г. по описа на Районен съд - Велико Търново/.
По делото е представен разходен касов ордер от ***г., от който се
установява, че М. Ж. Ж. е получил сума в размер на 5 556.00 лева от ищцовото
дружество. Като основание за получаване на сумата е посочено „служебен
аванс“ /лист 6 от гр. дело №2191/2023г. по описа на Районен съд - Велико
Търново/.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В.Л.К. и М.Г. К.а.
От показанията на свидетелката К. /*** се установява, че М. работил в
„Н.“ град Б. през 2020 г. около 7,8 месеца. Сочи, че М. работил като ***.
Твърди, че месеци наред бил извън страната като пътувал от една държава в
друга. През лятото на 2020г. придружила М. до град Б. „за да си получи
заплатата. „Там той ме заведе в офиса“. В офиса бил и управителят на
фирмата. Управителят на фирмата започнал да пише на едни листчета „едни
сметки - 5 500 лева и остава да му дава 3 000 и каза, чу ще му ги даде когато
тръгне на следващия курс. Мисля, че някакъв разходен ордер беше подписан
от М.“. Заявява, че на тази среща пари не са давани. След срещата М. бил
разочарован, тъй като с работодателя имали уговорка за 70 евро на ден,
защото караше вътрешно. Работодателят казал, че ще му плати на изминат
километър, а не както са се уговорили на 70 евро. Тогава М. казал „дайте тези
3 000 лева да си ги получа“, но това не се случи“. След това прекратили
срещата и си тръгнали. Ордера бил за тези 5 500 лева, които работодателят му
приспада. На място никакви пери не били давани. „За тази сума 5 500 му дава
да разпише ордера. Направи някакви справки и каза, че тези пари са дадени и
го накара да подпише ордера за тези пари“. Останали да му дават 3 000 лева.
5
На срещата в офиса присъствали и други хора, съпругата на управителя и
двама диспечери.
Свидетелката М. К.а /***/ работи във фира „Н.“ повече от 10 години,
като *** – организатор ***. Познавала М. Ж. „беше наш служител, колега“.
Заявява, че същия е работил като *** и е получавал пари в брой от фирмата.
Това били служебни пари. Спомняла си за такава сума „направи ми
впечатление, защото сумата наистина беше голяма – 5 556 лева, нещо такова“.
В офиса били управителят и М., които си говорели. „Аз си върших служебни
ангажименти и управителят ми каза да напиша бордеро за въпросната сума
5 556 лева и да донеса парите в офиса на служебната маса“. Заявява, че
живеели в къща като офиса на фирмата бил на приземният етаж. Те живеели
на първият етаж, където в сейф съхранявали определена сума. Оставила
парите на служебната маса и казала „проверете си нещата“ след което казала
на Ж. къде да се разпише, след като провери парите. Това се случило в края на
работния ден. В офиса останали Ж. и управителят, за да си продължат
разговора. „Той беше приятелски, спокоен, както винаги е било“. Твърди, че
тя е написала бордерото. „Да, това е моят почерк. Това е подписа на
управителя- долният, горният на г-н Ж.“. Други лица при подписването и
предявено на сумата не е имало. Познавала съпругата на М.. Била идвала в
офиса 4 – 5 пъти. Сочи, че В. винаги е идвала като съпруга на Ж., „в служебни
неще никога не е навлизала“. Твърди, че е оставила парите на служебната маса
с бордерото. „Абсолютно винаги се броят наново и се предават“.
От обясненията на С. Н. К., дадени по реда на чл.176 от ГПК се
установява, че малко преди да напусне фирмата на М. Ж. „тази сума 5 556
лева му беше дадена като аванс, мисля че беше преместване на някакво
жилище“. Дал му ги като служебен аванс с касов ордер. Когато е получил тези
пари не е имала свидетели. Преди да напусне поискал този аванс „да го
приспадаме от заплащанията, от командировките“. По отношение на сметките
заявява, че има километри, които са сметнати на 24 стотинки, има и други,
които са сметнати не 28 стотинки „това е когато въпросния камион тръгва с
гориво заредено от Б.“. Другите суми от по 70 евро било също печалба, когато
камиона зарежда гориво от Е..
Поради противоречие в показанията на свидетелите на основание чл.174
от ГПК съдът е поставил в очна ставка В. Л. К., С. Н. К. и М.Г. К.а.
По делото е назначена и изслушана съдебно-транспортна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че
трудовия договор сключен между Н. - *** ЕООД е БУЛСТАТ ***,
представлявано от С. Н. К. и М. Ж. Ж. е № 0*** г. Първият ден на управление
на товарния автомобил е на *** г. Последният ден на управление на товарния
автомобил посочен във въпроса е на *** г. Общо дните на управление и
престой на товарните автомобили с per, № *** и № *** с водач М. Ж., през
времето на трудовия договор с "Н." *** ЕООД, за периода от 11,11,2019 г, до
*** г. са 237 дни /двеста тридесет и седем дни/ от които: 204 /двеста и четири/
дни управление и /тридесет и три/ дни престой. Вещото лице уточнява, че за
дата 19.06.2020 г. отчетената информация в дигиталния тахограф монтиран на
товарен автомобил с рег. № ***, не се има в предвид като 1 ден престой,
поради това, че на същата дата 19.06.2020 г. е отчетен пробег на товарен
6
автомобил срег. № *** и за дата 29.06.2020 г. отчетената информация в
дигиталния тахограф монтиран на товарен автомобил с рег. № ***, не се има в
предвид като 1 ден престой, поради това, че на същата дата 29.06.2020 г. е
отчетен пробег на товарен автомобил с рег. № ***. Общо изминатите
километри от М. Ж. през времето на трудовия договор с "Н." *** ЕООД, при
управлението на двата автомобила с per. № *** и per. № *** за периода от ***
г. до *** г. са 93 863 км. /деветдесет и три хиляди осемстотин шестдесет и три
километра/.
По делото е назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение неоспоримо от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се
установява, че разходен касов ордер, издаден на *** година от „Н. - *** ЕООД
на лицето М. Ж., с основание „служебен аванс" за сумата 5 556,00 /пет хиляди
петстотин петдесет и шест/ лева е осчетоводен в електронната счетоводно
обслужваща система на дружеството, съобразно действащите счетоводни
правила. Посочено е, че в счетоводния архив на „Н. - *** ЕООД, процесният
РКО, издаден на *** година на лицето М. Ж. за сумата 5 556,00 /пет хиляди
петстотин петдесет и шест/ лева е осчетоводен по съответните счетоводни
сметки, като е използвана следната счетоводна статия:
Дт с/ка 4221 „ Подотчетни лица" 5 556,00 лева
Кт с/ка 501 0 „ Каса в лева" 5 556,00 лева
Вещото лице сочи, че в счетоводството на „Н. - *** ЕООД, РКО,
издаден на *** година на лицето М. Ж. за сумата 5 556,00 /пет хиляди
петстотин петдесет и шест/ лева е с основание „М. Ж./Предоставен служебен
аванс". Основанието е видно в поле „Обяснение" на реда на счетоводната
операция, в приложеното Извлечение - Касова книга за сметка 501 „Каса в
лева". В заключението е посочено, че от анализа на предоставените
счетоводни документи на „Н. *** ЕООД, експертизата констатира, че същите
отговарят на законовите норми. Изпълнени са основните принципи на Закона
за счетоводството, а именно: текущо начисляване, съпоставимост между
приходи и разходи, предпазливост, независимост на отделните отчетни
периоди и т.н. Счетоводната политика на дружеството е последователна,
документооборота се архивира съобразно законовите изисквания и
счетоводната дейност е организирана съобразно действащата нормативна
уредба. В този смисъл, може да се счита, че счетоводството на „Н. *** ЕООД е
водено редовно и съобразно нормативните изисквания в Република Б.. От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява още, че
общата стойност на изплатените суми за работна заплата, надвишаващи
размера на MP3 за срока на трудовия договор е 4 832,52 лв. Общата стойност
на изплатените на М. Ж. Ж. преводи по лична банкова сметка с IBAN:
************* през периода м.11.2019 г. - м.10.2020 година с основание
„работна заплата" и „аванс" е 11 695,20 / единадесет хиляди шестстотин
деветдесет и пет лева и 20 стотинки / лева. Калкулациите са извършени, като
са отчетени броя отработени дни през първия и последния месец на трудовия
договор, а именно:
Ноември 2019 г. - 15 отработени дни
Октомври 2020 г. - 2 отработени дни.
7
Суми за работни заплати, са изплащани и с разходни касови ордери - в
брой, както следва:
РКО от 20.12.2019 г. на стойност 2 570,00 лева и основание „заплата м.
ноември, м. декември, аванс";
РКО от *** г. на стойност 2000,00 лева и основание „Доплащане РЗ,
командировъчни м I - m. VIII 20";
РКО от 10.10.2020 г. на стойност 1250,00 лева и основание „доплащане
РЗ, командировъчни м. ІХ и X 2020".
В описаните РКО, както и в счетоводния архив на дружеството -
работодател, липсват данни, относно разпределение на изплатените суми по
отделни елементи, записани в основанието за плащане. Не е ясно каква част от
общата сума е платена за работни заплати и каква - с друго основание
/командировъчни и/или аванси/.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
првни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно ПП на ВС №1 от
28.05.1979г., по гр.дело №1/1979г. първият фактически състав на чл. чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД изисква предаване съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т.е.още когато при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите и когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случите на унищожаемост –
когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало без наличието на някакво
правоотношение или пък след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване е в тежест на ищеца да докаже
факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице правнозначимо
основание за получаването на сумата, респективно за нейното задържане.
Задължението произтича от един от основните принципи на действащото
гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Искът по чл.55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
само даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.първо от ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице предаване, съответно
получаване на парична престация, нейният размер и пряка
причинноследствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на
ответната страна е да установи наличието на валидно правоотношение, по
повод на което е осъществено имущественото разместване.
От представения и неоспорен от ответника разходен касов ордер издаден
на ***г. съдът приема, че М. Ж. Ж. е получил сумата от 5 556 лева. Като
основание за получаване на сумата е посочено „служебен аванс“. В този
смисъл са й показанията на свидетелката М. К.а, която заявява, че е оставила
8
процесната сума на служебната маса в офиса, в който са били управителят на
ищцовото дружество и ответника Ж.. Показанията на тази свидетелка съдът
обсъди, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка
със страна по делото и евентуална заинтересованост от нейна страна с оглед
изхода на делото. След тази преценка съдът намира, че следва да кредитира
показанията й изцяло, тъй като същите са непосредствени логични,
взаимнодопълващи се помежду си, както и с оглед извършената очна ставка
между тази свидетелка и свидетелката на насрещната страна В.Л.К.. В
подкрепа на този извод на съда е и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, от което се установява, че разходен касов ордер от ***г. е
осчетоводен в счетоводството на „Н. – ***г.“. Нещо повече от заключеното на
съдебно – счетоводната експертиза се установи, че от анализа на
предоставените счетоводни документи на „Н. *** ЕООД, експертизата е
констатирала, че същите отговарят на законовите норми. Изпълнени са
основните принципи на Закона за счетоводството, а именно: текущо
начисляване, съпоставимост между приходи и разходи, предпазливост,
независимост на отделните отчетни периоди и т.н. Счетоводната политика на
дружеството е последователна, документооборота се архивира съобразно
законовите изисквания и счетоводната дейност е организирана съобразно
действащата нормативна уредба. В този смисъл, може да се счита, че
счетоводството на „Н." ЕООД е водено редовно и съобразно нормативните
изисквания в Република Б..
На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че по делото не
се събраха доказателства, че страните по трудовото правоотношение са
договаряли размер на трудовото възнаграждение на ответника Ж. различен от
този посочен в трудовия договор и последвалото го допълнително
споразумение към трудовия договор. В тази връзка съдът намира твърдението
на ответника, че процесната сума представлява сума получена добросъвестно
от М. Ж. като част от трудовото му възнаграждение за неоснователно. По
настоящото гражданско дело №2645/2023г. по описа на Районен съд –
Казанлък e приложено гражданско дело №315/2021г. по описа на Районен съд
– Б.. От приложеното гражданско дело се установява, че същото е образувано
по искова молба от М. Ж. против „Н. – ***“ ЕООД, с която са предявени
искове с правно основание чл.215 от КТ и чл.262 от КТ за заплащане на
командировъчни и извънреден труд. Твърдението на ищеца в това
производство е, че същия получава по сключения трудов договор трудово
възнаграждение в размер на 560 лева месечно, а след изменение на трудовия
договор 610 лева месечно. В тази връзка твърдението на ответника М. Ж., че е
получил сумата в размер на 5 556 лева добросъвестно, тъй като същата
представлявала част от договореното и следващото му се трудово
възнаграждение е неоснователно. Писмени доказателства в този смисъл не
бяха представени. В този смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, от чието заключение не се установява наличието на първични
счетоводни документи, които да удостоверяват съществуването на такова
съглашение между страните в трудовото правоотношение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
размерът на имущественото благо, представляващо процесната сума от 5 556
лева. Налице е и втория елемент от фактическия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД
9
имущественото благо е преминало в патримониума на ответника.
Разместването на имущественото благо и преминаването му в патримониума
на ищеца е при липса на основание, което основание от правна страна да го
оправдае т.е. налице е и третия елемент от фактическия състав на чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД липса на основание. Налице е и причинна връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника със сумата от 5 556 лева.
Предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на предявения насрещен иск.
Ищецът по насрещния иск М. Ж. Ж. моли съда да признае за установено
по отношение на „Н.“, че сумата в размер на 5 556 лева заплатена с разходен
касов ордер от ***г. от „Н.“, представлява дължимо към ***г. трудово
възнаграждение – част от сумата 8 556.00 лева представляваща дължим към
***г. неплатен остатък от трудово възнаграждение в общ размер на 22 771.00
лева за периода ***г. до ***г., през който период ищецът е работил като „***
***“ в ответното дружество.
По делото няма представени писмени доказателства за съществуването
на договорка между страните, съгласно която на ищеца М. Ж. да се дължи
сумата в размер на 5 556 лева. Не е спорно между страните, а това се
установява и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че
съгласно трудов договор №0***г. сключен между страните основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 560 лева, на пълно работно
време – 8 часа. Не е спорно и, че с последващо изменение на трудовия
договор основното месечно възнаграждение е изменено на 610 лева. По
делото нито са ангажирани, нито са представени писмени доказателства, от
които да се налага извод, че на М. Ж.о се следва трудово възнаграждение в
размер на 5 556 лева. Писмената форма за такава уговорка между страните е
задължителна, тъй като писмената форма е условие за валидност на
уговорката между страните. Този извод на съда се налага с оглед разпоредбите
на на чл.62, ал.1 от КТ и чл.181 от КТ. Тези разпоредби предвиждат, че
трудовия договор, както и последващото му изменение се сключват в писмена
форма. В константната съдебна практика се приема, че писмената форма, като
условие за валидност на трудовия договор, се счита спазена при наличието на
документ обективиращ волята на страните по обстоятелствата по чл.66 от КТ.
/в този смисъл Решение 21 от 23.02.2012г. по гр.дело №595/2011г. на ВКС,
Решение №117 от 07.102020г. по гр. дело №4457/2019г., III г. о. на ВКС,
Решение №470/28.06.2020г. по гр. дело № 671/2009г., IV г. о. на ВКС и др./.
Такъв документ по делото липсва, от което се налага извода, че липсва
валидно договаряне за изменение на трудовото възнаграждение.
Съдът счита, че съществуването на подобна уговорка между страните по
делото е недопустимо да бъде установявана чрез свидетелски показания с
оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК. В този смисъл е и
практиката изразена в Решение №98 от 14.07.2022г. по гр.дело №2954/2021г.
на III г. о., на ВКС, Решение №612 от 22.03.2011 по гр.дело №1024/2009 на IV
г.о. на ВКС и Решение №907 от 02.05.2011г. по гр.дело №3725/2008г. на I г.о.
на ВКС и др./.
10
Ако се приеме, че за установяването на такава уговорка между страните
са допустими свидетелски показания в тази връзка е разпитана свидетелката
В. К.. От нейните показания се установява, че е присъствала на срещата
между М. и управителя на „Н.“. „На едни листчета започна да нахвърля едни
сметки – 5 500 лева и остава да му дава 3 000, и каза, чу ще му ги даде, когато
тръгне на следващ курс“. Показанията на свидетелката К. съдът прецени с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази преценка и като съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства и с оглед извършената
очна ставка със свидетелската К.а съдът не кредитира показанията им в частта
относно твърдението на свидетелката, че „тази среща пари не се дадоха
никакви“. В тази им част нейните показания се опровергават от показанията
на свидетелката К.а, която заяви, че почерка в разходен касов ордер от ***г. е
неин и че същият е бил подписан от М. Ж.. Нещо повече от показанията на
свидетелката К. не се установи уговорка между страните по трудовото
правоотношение, с която да са уговорели трудовото възнаграждение да бъде
формиран по начин различен от този посочен в трудовия договор т.е по делото
няма както писмени, така и гласни доказателства, които да доказват
съществуването на такава уговорка между страните. Претенцията на ищеца М.
Ж., че сумата от 5 556 лева му се дължи от ответника „Н.“, като част от
полагащото му се трудово възнаграждение е недоказана.
Направено е възражение от М. Ж. Ж. по чл.271 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.271 от КТ работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово
правоотношение, които е получил добросъвестно. В настоящия случай по
делото не се установи процесната сума в размер на 5 556 лева да е част от
договореното и полагащо се трудово възнаграждение на М. Ж.. От тук следва,
че не може да се приеме, че процесната сума е недължима поради това, че е
получена от работника или служителя за трудово възнаграждение или
обезщетение по трудово правоотношение.
В устните състезания пред настоящата съдебна инстанция
пълномощника на ищеца по насрещния иск адвокат П. Ю. излага съображения
за неприложимост на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като се касаело за
заем. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че тези доводи са
направени за първи път в хода на устните състезания и следователно са извън
преклузивните срокове по чл.131 и чл.143, ал.3 от ГПК поради което и по
аргумент на чл.64, ал.1 от ГПК процесуалните действия направени след
изтичане на законноустановените срокове не се вземат предвид от съда. Но
дори този довод да бъде разгледан по същество същият не води до
неоснователност на предявения иск. Съгласно решение №98 от 15.07.2015г. по
гр.дело №6959/2014г., III г.о. на ВКС отчитането на служебния аванс, след
като работникът не е изпълнил целта на аванса /командировка/, а също и не е
представил отчет, той не е придобил право да задържи сумата, следователно
тя подлежи на връщане по реда на чл.55 от ЗЗД. В заключение следва да се
отбележи, че от страна на ищцовото дружество няма твърдения, че процесната
сума е дадена на договорно основание. В този смисъл е и заключението на
съдебно – счетоводната експертиза от която се установява, че счетоводните
разчети сочат вземане на дружеството „Н.“ на база отпуснат на М. Ж. Ж.
служебен аванс. По изложените съображения предявеният насрещен иск се
11
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 1 312.25 лева, представляващи платена държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес град *** да заплати на
„Н. - ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Б., улица ***
представлявано от управителя С. Н. К. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД сумата от 5 556 лева, дадена от ищеца и получена от ответника, съгласно
разходен касов ордер от *** г., дадена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на подавана на исковата молба в съда -
27.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес град ***
против „Н. - ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Б., улица
*** представлявано от управителя С. Н. К. насрещен иск да се признае за
установено по отношение на „Н. - ***“, че сумата в размер на 5 556 лева,
заплатена с разходен касов ордер от *** г. от „Н.“, представлява дължимо към
*** г. трудово възнаграждение – част от сумата 8 556.00 лева, представляваща
дължим към *** г. неплатен остатък от трудово възнаграждение в общ размер
на 22 771.00 лева за периода *** г. до *** г., през който период ищецът е
работил като „*** ***“ в ответното дружество, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Н. -
***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Б., улица ***
представлявано от управителя С. Н. К. сумата от 1 312.25 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес град *** по
посочената от ищеца банкова сметка в О. ( К. ЕАД) АД, IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12