О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 08.01.2019 година
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 50/19 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „Чихан 999“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 304-ФК/28.12.2018 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин в гр. Шумен, ***и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни.
В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Жалбоподателят посочва, че към датата на издаване на заповедта не е налице надлежно установено административно нарушение, тъй като акт за установяване не е издаден, което е пречка за прекратяване на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Счита, че не са изложени мотиви за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 за допускане на предварително изпълнение, а освен това тези предпоставки не са налице. Оспорва констатациите за наличие на необслужвани публични задължения на дружеството и твърди, че същите са начислени в резултат от погрешно подадени декларации обр. 1 и обр. 6, за което представя доказателства, и счита, че дори и това да е било така, то не съставлява основание за допускане на предварително изпълнение. Също като ирелевантно за извода за предпоставки за предварително изпълнение сочи и наложена на свързано лице санкция за същото по вид нарушение. Твърди, че вследствие на предварителното изпълнение за дружеството биха настъпили вреди, несъразмерни с целта на акта. Моли за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка и за присъждане на направените в производството разноски.
Съдът констатира, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.01.2019 г., което се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително изпълнение е определено за 12.01.2019 г от 10,00 часа.
Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на обжалваната заповед за ПАМ е подадена на 08.01.2019 г., поради което е допустима като подадена в срока по чл. 60, ал. 4 от АПК от лице с правен интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било допуснато с включено в него разпореждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Уредените в АПК условия за
предварително изпълнение, когато такова не следва по силата на специалния
закон, се съдържат в чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на заповедта по
този текст от закона се допуска по
изключение, при наличие на материалните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес.
Обжалваната
в производството заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 27.12.2018 г. в гореописания обект. Съгласно мотивите на
заповедта, при извършени от органи по приходите контролни покупки на един чифт
мъжки чорапи на стойност 1,60 лева и 1 брой стикери за деца на стойност 1,50
лева е платено в брой, като при заплащането при двете покупки не е издаден фискален
касов бон от наличното в обекта фискално устройство, което е квалифицирано като
нарушение по чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Като
мотиви за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ в заповедта е
посочено, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен
интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и опасност от значителни или трудно поправими вреди за бюджета от
закъснението на изпълнението.
Мотивите
съдържат общи и неконкретизирани съображения за значението на издаването на
касова бележка. Твърди се, че издаването за извършена продажба на фискален бон
без задължителните реквизити показва засягане на важен държавен интерес –
задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да
заплащат определените данъци, както и нарушаване на еднаквите правни условия за
извършване на дейност от всички стопански субекти. Конкретните посочени
обстоятелства са, че контролните покупки са две, през достатъчно продължителен
времеви период, поради което е налице системност на нарушението, че дружеството
има необслужвани публични задължения, че има свързано лице, което експлоатира
същия търговски обект и на което през последните две календарни години са
налагани шест административни наказания за нарушения на Наредба № Н-18/2006 г.,
по четири от които е наложена принудителна административна мярка „запечатване“.
Поради
това органът счита, че търговецът има трайно поведение към неспазване на
установения правов ред в страната. Посочена е опасността от промяна на правната
форма на стопанисващия обекта, при което да не може да се приложи ПАМ. Органът
се позовава и на препятстването нормалната контролна дейност на приходната
администрация и проследяване на търговския оборот като цяло.
Съдът
намира, че всички тези общи и теоретични твърдения и изводи на административния
орган не са подкрепени с установените факти и с доказателства за тях. В
заповедта не са посочени по размер и основание необслужваните публични
задължения, което нарушава правото на защита на адресата на заповедта, тъй като
го лишава от възможност да узнае вменените му незаконосъобразни действия и да
ангажира доказателства в своя защита.
Съдът
счита, че непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваното
разпореждане представлява съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като не дава възможност и на съда да прецени дали са налице
предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на адресата на
разпореждането, който следва да е запознат с твърденията на органа по фактите,
за да ангажира доказателства в своя защита. Липсват мотиви по-специално каква е
твърдяната значителна и трудно поправима вреда, която би могла да настъпи при
изпълнение на ПАМ едва след влизането в сила на заповедта. Мотивите за възможна
промяна в правната форма на стопанисващия обекта са несъстоятелни, предвид
новата редакция на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2018 г., която
позволява прилагането на ПАМ дори когато след издаване на акта за налагане на
ПАМ обектът се стопанисва от трето лице. Наличието на предходни наложени мерки
по отношение на същия обект, но при стопанисването му от трето лице, макар и
свързано с жалбоподателя, няма отношение към предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Чл.
60 от АПК предвижда предварително изпълнение на административния акт да бъде
допуснато за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда. За да бъдат квалифицирани като особено важни,
държавните интереси от предотвратяване или преустановяване на нарушението,
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него, трябва да имат
превес спрямо обществения интерес от изпълнение само на законосъобразни
административни актове, чиято законосъобразност е установена след проведен
инстанционен контрол. Доказателства за такъв превес и за конкретно засегнатите
особено важни държавни и обществени интереси не са представени, като
твърденията са общи и неконкретизирани и по същество възпроизвеждат в свободен
текст хипотезата на правната норма.
Възможността за извършване на ново
нарушение е предвидена като предпоставка за налагане на принудителна
административна мярка, но не и за нейното предварително изпълнение, тъй като не
е включена в обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК, които подлежат на
преценка при допускане и обжалване на предварителното изпълнение. Общата и специалната превенция на нарушенията на реда
и начина за отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на
административнонаказателната отговорност, а не на принудителната
административна мярка с допуснато предварително изпълнение.
По
съображения за изчерпателност, съдът посочва, че с жалбата срещу разпореждането
са представени справка за задължения и справка за движение по банковата сметка,
от които се установява, че част от задълженията за ДОО, ЗО, ДЗПО и ДДФЛ,
относими към м. 11.2018 г. са били заплатени преди датата на проверката, а за
дължимите за периода 10.2018 г. се твърди, че са в резултат от погрешни
декларации. Тези твърдения не могат да бъдат съпоставени с твърденията на
органа в обжалваната заповед, които не са конкретизирани по никакъв начин като
основание, период и размер.
По
принцип обаче наличието на непогасени публични задължения не може да бъде
квалифицирано по нито едно от основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предварителното
изпълнение на принудителната мярка „запечатване“ не може да си поставя цели,
различни от тези, за които е въведена, а именно, обезпечаване на действителното
понасяне на санкцията, наложена за констатираното нарушение. Предварителното
изпълнение не може да обезпечава установени, но необслужени публични задължения
(тъй като това е от компетентността на органите по изпълнението в други
производства по ДОПК), нито да бъде прилагано като санкция за такова
необслужване (каквато е целта на дължимите за просрочие на публичните
задължения лихви).
Предварителното
изпълнение на запечатването, при липса на издаден акт за установяване на
административно нарушение и още повече, преди да е издадено наказателно
постановление, с което да е определен размер на административната санкция и да
бъде дадена възможност на привлеченото към отговорност лице да се възползва от
предвиденото в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяване на мярката, действително е несъразмерно
с целта на мярката, тъй като значително ограничава правата на лице, което не е
привлечено (и може да не бъде привлечено към административнонаказателна
отговорност), преди законосъобразността на наложената мярка да бъде установена
с влязъл в сила акт.
По
тези съображения, съдът счита разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на посочената заповед за незаконосъобразно и намира, че същото
следва да бъде отменено. При този изход от производството, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно
представен списък в размер на 350 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Чихан 999“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 304-ФК/28.12.2018 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, разпореждане за предварително изпълнение на наложената с посочената заповед принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин в гр. Шумен, ***и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. София да заплати на „Чихан 999“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, сумата 350 (Триста и петдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: