РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500606 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба вх. № 20543/16.05.2022 г. от М. М. С., ЕГН **********, с адрес:
***, с искане за отмяна действието на ЧСИ- С.Б. по изп. дело № 85/2022 г., изразяващо се
в насочване на изпълнението върху ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен
имот, находящ се на адрес: ***, целият с площ 1070 кв.м. в кв. ** по плана на гр. ***-***,
одобрен със Заповед № 2322/22.12.1978 г. на Кмета на община Перник, при граници по
скица: улица, имот пл. № ***, имот пл. № *** и имот пл. № *** и при граници по
нотариален акт: улица, П.И.К., В.Л.П., и К.И.К., заедно с построените в имота масивна
едноетажна жилищна сграда, изградена в лицето на парцела и полумасивна жилищна сграда,
построена на имотната граница между имот с пл. № *** и имот пл. № ***, построени през
1958 г., чрез извършване на опис на имота, за което й е връчена покана за доброволно
изпълнение от 05.05.2022 г.
Жалбоподателят излага, че правата по изпълнителен лист от 23.03.2015 г. не са
упражнени в продължение на повече от 7 години, поради което вземането е погасено по
давност. Твърди, че не е страна по изпълнителното дело и не е съпруг недлъжник по
смисъла на чл. 502 ГПК, тъй като бракът й с длъжника Т. С. е прекратен с решение на РС-
Костинброд през ***г. Сочи, че имотът е нейна изключителна собственост и е единственото
й жилище, поради което моли изпълнението спрямо него да бъде прекратено.
Представени са писмени обяснения на ЧСИ, който излага съображения за
неоснователност на жалбата.
1
Въззиваемата страна Г. Д. Ч., чрез пълномощника си адв. С., изразява становище, че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, поради което не е настъпила
перемпция и вземането не е погасено по давност. Сочи, че жалбоподателката притежава и
друго жилище – недвижим имот в гр. ***, жк. „***“, с идентификатор 68134.4354.375.1.225.
Навежда довод, че идеалните части от процесния имот са й прехвърлени след като върху
същия е била вписана възбрана. По изложените съображения моли жалбата да бъде
отхвърлена и да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на приложеното заверено копие на изпълнителното дело, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице.
Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител следва
пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е
определен в разпоредбата на чл. 436, ал. 1, изр. последно от ГПК, а именно: "За третите лица
срокът започва да тече от узнаване на действието." Предпоставка за съществуването на
право на жалба за третите лица е обстоятелството, че същите трябва да владеят вещта, към
която е насочено принудителното изпълнение.
С оглед наведените в жалбата твърдения, че жалбоподателката е изключителен
собственик на описания имот, срещу който е насочено изпълнението, съдът приема, че
същата се явява трето лице в изпълнителното производство с евентуални права съобразно
чл. 435, ал. 3 и 4 от ГПК и е легитимирана да обжалва действията на ЧСИ.
Жалбата е насочена срещу изпълнението върху имот, на който жалбоподателката
твърди, че е изключителен собственик, поради което съдът приема, че жалбата има за
предмет подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Срокът за подаване на жалба срещу действие на частния съдебен изпълнител, съгласно
чл. 436, ал. 1 ГПК е двуседмичен като според изр. последно за третите лица срокът започва
да тече от узнаване на действието. От приложената по изпълнителното дело разписка е
видно, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката на 05.05.2022
г., а жалбата е подадена на 16.05.2022 г., откъдето следва, че преклузивният срок за
подаването й е спазен.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе, от фактическа страна, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 85/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано след изпращане за
продължаване на изпълнителните действия по изп.д. № 414/2015 г. по описа на ЧСИ М.Ц. с
район на действие СГС, образувано по молба на Г. Д. Ч., чрез пълномощника му адв. С., на
основание изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.03.2015 г. по гр.д. № 14920/2015 г.
по описа на СРС, срещу длъжника Т. С. С. за заплащане на сумата 39507,77 лв. -
представляваща левова равностойност на 20200 евро, задължение по запис на заповед,
издаден на 07.01.2013 г. с падеж 30.12.2013 г., ведно със законната лихва за периода от
20.03.2015 г. ди изплащане на вземането, и 2925,60 лв. - разноски по делото.
С постановления на ЧСИ М.Ц. от 20.05.2015 г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от
недвижим имот, собственост на Т. С. С., а именно: поземлен имот, находящ се в ***, целият
с площ 1070 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 1300 кв.м., съставляваща имот пл.
№ *** в кв. ** по плана на гр. ***-***, заедно с построените в имота Масивна жилищна
едноетажна сграда, изградена в лицето на парцела и Полумасивна жилищна сграда,
построена на имотната граница между имот пл. № *** и имот пл. № ***, както и върху
2
имоти на длъжника в с.*** и в гр. ***.
На същата дата са изпратени писма до Съдията по вписванията – гр. Перник, гр.
Радомир и гр. София за вписване на наложените възбрани и покана за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена му на 31.05.2015 г.
Предвид подадено възражение от длъжника срещу заповедта по чл. 414 ГПК с
постановление от 03.06.2015 г. изпълнителното дело е спряно.
С решение № 16033/14.10.2016 г. по гр.д. № 67154/2015 г. на СРС, постановено при
условията на чл. 239 ГПК, е признато за установено, че Т. С. С. има задължения към Г. Д. Ч.
в размер на сумата 25000,00 лв. – главница по Запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със
законна лихва за периода от 20.03.2015 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на
3097,19 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 20.03.2015 г. и длъжникът е осъден да заплати на
кредитора сумата 562,00 лв. – държавна такса, 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение и
2461,94 лв. – разноски за заповедното производство.
С покана за доброволно изпълнение от 31.10.2018 г., връчена на 02.11.2018 г.,
длъжникът е уведомен, че съгласно изпълнителен лист от 23.11.2016 г., издаден по гр.д. №
67154/2015 г. на СРС, дължи на взискателя Г. Ч. сумата 4923,94 лв. – съдебно-деловодни
разноски, което вземане е присъединено за събиране към вземанията по изпълнителен лист
от 25.03.2015 г. и заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 14921/2015 г. на
СРС.
С молба от 28.11.2018 г. взискателят е представил изпълнителен лист от 12.10.2018 г.,
издадено по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС за сумата 6115,92 лв. – разноски в заповедното и
исковото производство, и решение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 9218/2015 г. на СГС, влязло в
сила на 11.09.2018 г., с което е признато за установено, че Т. С. дължи на Г. Ч. сумата 20200
евро по запис на заповед от 07.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2015
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК от 23.03.2015 г. по ч.гр.д. № 14920/2015 г. на СРС и Т. С. е осъден да заплати
на Г. Ч. сумата 6115,92 лв. – разноски. С молбата е направено искане делото да бъде
изпратено за събиране от ЧСИ Е.Д..
С Постановления от 31.10.2018 г. е възобновено изпълнителното производство за
събиране на вземането на взискателя, удостоверено с изпълнителен лист от 25.03.2015 г.
На 28.11.2018 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена
му на 01.12.2018 г., както и съобщение, че делото е възобновено.
Със съобщение от 28.11.2018 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Е. Д. за
продължаване на изпълнителните действия, преобразувано в изп.д. № 87/2019 г. с
разпореждане от 19.03.2019 г. на ЧСИ Е.Д..
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело №
226/2006 г. се установява, че на 13.12.2006 г. Е.Л. С. и Б.Л.И. са дарили на Т. С. С. ½ ид.ч. от
поземлен имот, находящ се в ***, целият с площ 1070 кв.м. по нотариален акт, а по скица с
площ от 1300 кв.м., съставляваща имот пл. № *** в кв. ** по плана на гр. ***-***, заедно с
построените в имота Масивна жилищна едноетажна сграда, изградена в лицето на парцела и
Полумасивна жилищна сграда, построена на имотната граница между имот пл. № *** и
имот пл. № ***.
Видно от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № **, том **, рег. № ***,
дело № 243/2019 г., че на 11.09.2019 г. Т. С. С. и М. М. С. са прехвърлили на Р. Г. И.-К. и Н.
Г.-Н. правото на собственост върху придобития по време на брака им в режим на СИО, а
към момена на прехвърлянето в режим на обикновена съсобственост, УПИ, съставляващ
парцел ***, в с. ***, в замяна на което Р. Г. И.-К. и Н. Г.-Н. прехвърлят на съсобственика си
Т. С. С. правото на собственост върху 2/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
55871.514.***, с адрес: ***, с площ от 1291 кв.м., заедно с попадащите върху поземления
3
имот сгради: 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 със застроена площ от
38 кв.м., и 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.5 със застроена площ от 23
кв.м., а на М. М. С. прехвърлят правото на собственост върху движима вещ – употребяван
телевизор Филипс.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***,
дело 282/2019 г. на 10.10.2019 г. Т. С. С. е продал на М. М. С. 7/8 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 55871.514.7834, с адрес: ***, с площ от 1291 кв.м., заедно с попадащите
върху поземления имот сгради: 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.3 със
застроена площ от 38 кв.м., и 3/4 ид.ч. от сграда с идентификатор № 55871.514.7834.5 със
застроена площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор № 55871.514.7834.1, сграда с
идентификатор № 55871.514.7834.2 и сграда с идентификатор № 55871.514.7834.6.
С молба от 06.02.2020 г. и 12.06.2020 г. взискателят чрез пълномощника си е поискал
спиране на изп.д. № 87/2019 г. с оглед предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД относно
прехвърлените от длъжника имоти, върху които е наложена възбрана.
По делото е приложено писмо от съдебния изпълнител от 11.02.2020 г. до взискателя за
спиране на изпълнителното производство за имота в кв. ***, без данни за връчването му.
С нова молба взискателят посочва, че предвид липсата на отговор от съдебния
изпълнител по отношение на изпълнението върху прехвърлените имоти в гр. ***, кв. ***, му
възлага да ги изнесе на публична продан.
С резолюция на съдебния изпълнител от 29.04.2021 г. е насрочен опис на имота в кв.
***, а с резолюция от 27.09.2021 г. е насрочен опис на земеделските имоти, за което са
изпратени съобщения до страните.
С писмо от 07.12.2021 г. съдебният изпълнител е уведомил взискателя да посочи на кой
ЧСИ да бъде препратено делото с оглед ползването на продължителен оптуск, и с молба
взискателят е отправил искане делото да бъде изпратено на ЧСИ С.Б. за продължаване на
изпълнителните действия.
На 10.02.2022 г. е изпратено съобщение от ЧСИ С.Б., че изп.д. № 87/2019 г. на ЧСИ
Е.Д. е прехвърлено за продължаване на изпълнението на ЧСИ С.Б. и на 19.01.2022 г. е
образувано изп.д. № 85/2022 г. по описа му.
С молба от 24.02.2022 г. взискателят е отправил искане да се извърши опис на имотите
на длъжника и да се изнесат на публична продан.
От приложената по изпълнителното дело справка от Служба по вписванията /л. 355 и
сл./ е видно, че по партидата на длъжника Т. С. С. на 29.05.2015 г. е вписана възбрана в
полза на кредитора Г. Ч. върху ½ ид.ч. от недвижим имот с пл. № *** с площ по документ
1070,00 кв.м. и построената на имотната граница полумасивна жилищна сграда и
изградената в лицето на парцела сграда, както и че на 10.10.2019 г. е вписано прехвърляне
чрез покупко-продажба от Т. С. С. на М. М. С. на 7/8 ид.ч. от недвижим имот с пл. № *** и
на ¾ ид.ч. от сграда с идентификатор 55871.514.7834.1, с идентификатор 55871.514.7834.2,
сграда с идентификатор 55871.514.7834.6, 2/4 ид.ч. от сграда с идентификатор
55871.514.7834.5 и идентификатор 55871.514.7834.3.
На 14.04.2022 г. е изпратено съобщение до М. М. С., че е насрочен опис на недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от недвижим имот с пл. № *** с площ по документ 1070,00
кв.м. и изградените в имота полумасивна жилищна сграда и сграда, връчено й на 03.05.2022
г., която е подала жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство на
16.05.2022 г.
Видно от решение № 90/05.04.2018 г. по гр.д. № 97/2018 г. на РС-Костинброд, че
бракът между Т. С. С. и М. М. С. е прекратен по реда на чл. 50 СК.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
4
страните, както и всички правно релевантни факти приема следното:
Съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със
запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо визскателя и
присъединилите се кредитори, освен ако третото лице – приобретател може да се позове на
чл. 78 от ЗС. Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие
само за извършените след вписването на възбраната разпореждания /чл. 452, ал. 2 ГПК/.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4 от 2017 г. на
ОСГТК на ВКС запорът и възбраната, наложени в изпълнителното производство /чл. 449 -
чл. 450а ГПК/, при насочено принудително изпълнение, имат за цел да препятстват
длъжника да извърши действия, с които да осуети или затрудни предприетото изпълнение от
взискателя. Съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника
разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо
взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако
третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС. Според чл. 452, ал. 2 ГПК
когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за
извършените след вписването на възбраната разпореждания. От логическото тълкуване на
посочените разпоредби следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са
непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. По силата
на процесуалния закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта на
наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за
обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател или качеството
присъединен кредитор в изпълнителното производство.
От приложения препис на изп.д. № 85/2022 г. на ЧСИ С.Б. се установява, че в полза на
кредитора Г. Ч. на 29.05.2015 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника Т. С., представляващ ½ ид.ч. от недвижим имот с пл. № *** с площ по документ
1070,00 кв.м. и изградените в имота полумасивна жилищна сграда и сграда, срещу които е
насочено принудителното изпълнение. С оглед изложеното, на основание чл. 452, ал. 1 и 2
ГПК прехвърлянето на вещните права, извършено от Т. С. на М. С. с договор за покупко-
продажба на 10.10.2019 г., е непротивопоставимо на взискателя. Поради тази
непротивопоставимост същият може да осъществи принудително изпълнение върху
възбранения имот независимо от извършеното прехвърляне. Предвид изложеното,
оплакването, че е недопустимо принудителното изпълнение върху имота, тъй като е лична
собственост на жалбоподателката, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност, тъй като на осн. чл. 116 б „в“ от ЗЗД давността е прекъсната с образуване на
изпълнителното дело за вземанията, с предприемането на изпълнителните действия по
налагане на възбрана върху имотите на длъжника и с влизането в сила на съдебните
решения за вземанията, от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност, на
осн. чл. 117 ЗЗД.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Предвид извода за неоснователност на жалбата, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените разноски в размер на 600,00 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение съобразно приложения на л. 455 от изпълнителното дело договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
действието на ЧСИ С.Б. по изп. дело № 85/2022 г., изразяващо се в насочване на
изпълнението върху ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се
на адрес: ***, целият с площ 1070 кв.м. в кв. ** по плана на гр. ***-***, одобрен със
Заповед № 2322/22.12.1978 г. на Кмета на община Перник, при граници по скица: улица,
имот пл. № ***, имот пл. № *** и имот пл. № *** и при граници по нотариален акт: улица,
П.И.К., В.Л.П., и К.И.К., заедно с построените в имота масивна едноетажна жилищна
сграда, изградена в лицето на парцела и полумасивна жилищна сграда, построена на
имотната граница между имот с пл. № *** и имот пл. № ***, построени през 1958 г.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6