Р Е Ш Е Н И Е № 78
Гр. Разград, 26 май 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 47 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на И. М. Х. от с.Я. Г., обл.Р.
против Заповед №РД-14-241/19.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - Русе, с която са приложени принудителни
административна мерки (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвтП- временно
спиране от движение на посочения там лек автомобил марка „Шевролет Авео“ с рег.
№ ****** ** до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца и по чл.106а, ал.1, т.7, б.“б“ от
ЗАвтП - временно отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров
автомобил за срок от една година.
Жалбоподателят твърди, че тази
заповед е незаконосъобразна и моли съда да я отмени. По същество заявява, че по
време на проверката не е извършвал неправомерен таксиметров превоз, а услуга на
своята роднина и съседка С. М.
Ответникът по делото е
представил писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и
недоказана и предлага на съда да я отхвърли., ведно със следващите от това
законни последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат,
че на 19.01.2021г. около 09, 05 часа в с. Окорш, община Дулово служители на РД
„Автомобилна администрация” – Русе спрели за проверка жалбоподателя, който
управлявал собствения си лек автомобил „Шевролет Авео” с рег. № *********. При нея
констатирали, че той превозва три пътнички от с.Яким Груево до гр.Дулово, след
наемане от тях и предварителна уговорка за заплащане след завръщане и
приключване на превоза. При служебна справка установили, че няма действащо разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници от съответната община, а
издаденото му разрешение е било валидно до 31.12.2020г. При тези данни
проверяващите са приели, че се извършва неправомерен обществен превоз на пътници в нарушение на
чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници (Наредба №34) и срещу водача е
съставен АУАН №285614/ 19.01.2021г. Като доказателство към АУАН е приложено писмено
обяснение от пътничката С. А. М.
Въз основа на описаните факти с оспорената Заповед
№РД-14-241/19.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) – Русе са приложени принудителни административни мерки
(ПАМ) на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ от ЗАвтП- временно спиране от
движение на посочения лек автомобил марка „Шевролет Авео“ с рег. № ******** до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца и по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.“б“ от
ЗАвтП - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил за срок от една година. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Оспореният акт е валиден,
като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП и приложената Заповед №РД-01-43/123.01.2020г.,
с която директорите на РД „АА“ са
упълномощени да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП. Заповедта
е издадена в надлежна писмена форма, като в нея са
изложени фактическите и правни основания, обосновали административния орган да
приложи конкретните ПАМ. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да
съставляват самостоятелно основание за отмяна.
Съдът намира обаче, че заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. За да приложи
процесните ПАМ административният орган е приел, че се извършва неправомерен
таксиметров превоз без редовно издадено Разрешение за извършване на таксиметров
превоз от съответната община. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК в
негова тежест беше да установи по категоричен и безспорен начин възприетите
фактически основания. В този смисъл са дадени изрични указания в разпореждането
при насрочване на делото. В хода на производството не бяха ангажирани
доказателства, които еднозначно да установяват, че жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз.
Не всеки превоз на пътници е таксиметров превоз по
смисъла на закона. Легалното определение
на понятията „обществен превоз“, „обществен превоз на пътници“ и „таксиметров
превоз“ се съдържа в §1, т.1, т.3 и т.26 от ДР на ЗАвтП. При анализа на тези
разпоредби следва да се приеме, че обществен
превоз (таксиметров превоз) на пътници е дейност, с която се извършва
превоз на физически лица срещу заплащане по предварително уточнен маршрут. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 34, според която таксиметров
превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил
до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или
крайна точка на превоза. Следователно, за да бъде установен неправомерен
таксиметров превоз, административният орган е длъжен да докаже, че е извършено
плащане или има уговорка за плащане на превозната услуга. Категорични
доказателства в този смисъл не се представиха.
Разпитаната свидетелка С. М. обяснява, че са в близки
роднински отношения с И. Х. На 19.01.2021г. й се налагало да пътува до в
гр.Дулово за медицински преглед на нейната сватя. При посещение на магазина на
жалбоподателя случайно чула, че той ще пътува до града за да го зареди със
стока. Помолила го да ги вземе със себе си и той се съгласил. В колата се
качили тя, сватята й и нейната внучка. Уговорка за заплащане между тях не е
имало и не са му платили нищо. В обясненията, дадени пред проверяващите
служители, написала само това, което те й диктували.
С оглед на това съдът намира, че административният орган
не доказа, че процесният превоз е извършен срещу заплащане, с търговска или
друга стопанска цел. Анализът на събраните в хода на производството
доказателства обосновава извода, че в конкретния случай жалбоподателят е
помогнал и услужил на своя роднина.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и следва да
бъде отменена.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-14-241/19.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Русе, с която са приложени принудителни
административна мерки по чл.106а, ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за автомобилните
превози- временно спиране от движение на посочения там лек автомобил марка
„Шевролет Авео“ с рег. № ****** **, собственост на И. М. Х. от с.Я. Г., обл.Р. и по чл.106а, ал.1, т.7, б.“б“
от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на удостоверението му на
водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ :
/п/