№ 320
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900742 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът СТ. К. Д. , редовно призован за съдебно заседание, не се явява,
представлява се от неговия баща и законен представител К. СТ. Д., който се
явява лично и с адвокат Т.С. , редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Ответникът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД , редовно призован
за съдебно заседание, представлява се от адвокат П.О., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание.
Вещото лице Д.И.а Г., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице М. П. Т., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. О.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните въпроси
съобразно разпоредителното заседание съобщено на страните, ведно с
проекта за устен доклад.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 4876/28.02.2022 г. от адв. П.О.,
пълномощник на ответника, с която в изпълнение на дадените указания,
1
представя доказателство за момента на получаване на претенцията на
пострадало лице, въз основа на която застрахователят е образувал преписка
по щета № 43072952100205.
Адв. С.: Поддържам исковата молба. Запозната съм с проекто доклада,
нямам възражения, моля да се обяви за окончателен.
Адв. О.: Поддържам изложеното в отговора на исковата молба
становище. Оспорвам исковете по основание и размер. Нямам възражения по
проекто доклада и разпределената доказателствена тежест.
Моля да допълнете като обстоятелство в доклада, уведомяването ни, на
02.09.2021 г.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.
Процесуалните представители на страните заявиха, че не са готови да
постигнат споразумение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и невъзможността за
постигане на спогодба към настоящия момент, на основание чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД,
приложен към Определение № 300 от 23.02.2022 година, като допълва към
проекта безспорните факти по уведомяване на застрахователя, с писмената
претенция на пострадалия, получена и заведена като щета на 02.09.2021 г.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото ДП № 488/2017 г. по описа на
Сектор ПП-ОД-МВР-Варна, ведно със заверено копие от постановление от
01.03.2018 г. за прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира, че следва да бъдат приети по настоящото търговско дело
допуснатите с разпоредителното заседание писмени доказателства, както и
постъпилите по делото такива, като относими към предмета на спора.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с Определение № 300 от
23.02.2022 година писмени доказателства, заверени по реда на ЗАдв.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото: застрахователна
претенция вх. № 94-Т-194/02.09.2021 г., ДП № 488/2017 г. по описа на Сектор
ПП-ОД-МВР-Варна, постановление за прекратяване на досъдебно
2
производство от 01.03.2018 г.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна
свидетел, с оглед на което сне самоличността му, както следва:
Р. Д.а Н., ЕГН: **********; българка; български гражданин;
неосъждана, баба на СТ. К. Д..
Съдът разяснява на свидетеля Н. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, като в случай, че желае да
свидетелства предупреждава същата за отговорността по чл. 290 от НК.
Свид. Н.: Съгласна съм да свидетелствам. Обещавам да говоря истината
пред съда.
На въпроси на съда: Бях на мястото на произшествието. Спомням си за
произшествието. Вземах единия си внук от училище „Ангел Кънчев“,
излизаме от училището и тръгваме посока гимназията, защото живеем от
другата страна.
Блокът, в който живеем е на *****, трябва да се премине дерето и от
другата страна е. Посока към ул. „Подвис“. Излизаме от училище „Ангел
Кънчев“ и се движим по улицата, на която е гимназията, към ул. „Подвис“.
Докато се стигне до гимназията няма тротоар. Затова се движехме от
страната на бл. 33. Има две пешеходни пътеки. На първата пресякохме само
аз и внучката ми и ние продължихме от страната на гимназията, а момчетата,
които бяха малко след нас останаха от другата страна на улицата. Там беше
по-широко и те продължиха по тротоара, като бягаха. Преди следващата
пешеходна пътека решиха да се присъединят към нас и също да пресекат.
Нямаше паркирали коли на тротоара срещу училището.
Не можах да разбера от къде се появи този автомобил. Когато децата
започнаха да пресичат, тогава като се обърнахме видяхме автомобила.
Малкият се беше засилил, когато колата го застигна.
СЪДЪТ предявява на свидетелката албум във връзка с извършен оглед
на местопроизшествие, приложен на л. 11 от ДП № 488/2017 г. по описа на
Сектор ПП-ОД-МВР-Варна.
Свид. Н.: Когато настъпи произшествието, беше светло, иначе това е
мястото. Където има паркирали коли, там се движеха децата. Тези паркирали
коли спират късно вечер, а тогава нямаше коли. Има спрени от страната на
училище „Ангел Кънчев“, но не са до пешеходните пътеки, а напред. Когато
те вървяха, нямаше коли по тротоара.
На въпроси на адв. С.:
Свид. Н.: Аз съм им казала минавайте, защото няма коли и те са
тръгнали да пресичат. ПоС.но бях в контакт с тях, с тримата. И друг път съм
ги прибирала от училище. Огледах се за коли, това е първата ми работа, да
погледна дали идва нещо, за да пресекат. Не видях от къде дойде колата,
може и от уличката да е завила, може от горе, от блока.
3
Когато стана ударът С. беше изминал повече от половината от пътното
платно. Колата се движеше в дясната лента, в дясната част на пътя. Колата
минава покрай нас, ние още не бяхме на тротоара, защото там има парапети.
Светло беше, от училище ги вземах, пет и нещо, може и по-рано да е.
Когато С. започна да пресича, бягаше.
След инцидента, автомобилът спря, веднага ни оказаха помощ, качиха
децата в колата и ни откараха в болницата. Докато дойде родител, майка му,
веднага ни приеха, казаха, че крачето е счупено, гипсираха го. Изчакахме в
болницата. КАТ каза, че ще се заеме с шофьора. Изчакахме родителя,
докторът каза, че детето трябва да остане в болница за наблюдение.
След болничния престой участвах в грижите за детето. В болничен беше
единия родител, но трябваше и допълнително, повече дядо му помагаше,
защото не трябваше да стъпва на крака, и трябваше да го носи до тоалет, до
другата стая. Той учеше в къщи, трябваше да навакса, беше първи клас. От
учебни занятия отсъства два месеца, точно не си спомням. Аз не живея заедно
с тях. Понякога, ако родителите имат работа да свършат, водеха С. при нас,
да не е сам. И ние ходихме също. Дядо му ходеше в жилището на детето, и
при нас С. е идвал.
Детето имаше нужда от чужда помощ за тоалет, при хранене,
преобличане, преместване, ако иска да отиде до масата или нещо друго. При
всяко ставане имаше нужда от помощ, защото беше малък и казаха, че не
може да ползва патерици, няма да може да се овладява да не стъпва на крака.
Трябваше да не стъпва изобщо, ние да го контролираме.
Навън започна да излиза с количка, родителите бяха взели такава.
С. е по-мълчалив, по-притеснителен, може би и от уплахата, че стана
така, повече го упреквахме, че не е внимавал, много, много не казваше, не
споделяше за злополуката. Почувства се виновен за това. Той е и по-
мълчалив, по-затворен, характерът му е такъв. Не мисля, че се е променил
характерът му от злополуката.
Не съм забелязала да го е страх от автомобили след инцидента.
На въпроси на адв. О.:
Свид. Н.: Доста време отне възстановяването на С., около два месеца и
нещо. След това не играеше физическо. Ходеше преди на спортни занимания,
доста време след това не ходи. Предполагам около половин година, не мога да
кажа точно, но повече от 6 месеца.
Процесуалните представители на страните и заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ предявява на свидетелката схема, приложена към
заключението по САТЕ.
Свид. Н.: Схемата вярно отразява това, което се случи.
На въпроси на вещо лице Т.:
4
Свид. Н.: Пред гимназията нямаше никакви автомобили.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Съдът докладва депозирано с вх. № 8562 от 08.04.2022 година
заключение на вещото лице по допусната съдебно медицинска експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно
медицинска експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
д-р Д. ИВ. Г. - 71 год., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице Г.: Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК. Представил
съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. С.: Точно къде е получено увреждането.
Вещо лице Г.: В подбедрицата има две кости, които са разположени
между колянната и глезенната стави. Те вървят успоредно. Големият пищял е
тази кост, която е разположена от вътрешната страна, т.е. ако говорим за лява
подбедрица, тя е разположена от вътрешната страна на крака. По другата кост
и другия крайник нямаме увреждане. Ударът категорично е настъпил от
лявата страна. Няма как да стане от дясната и да получи единствено счупване
само там, а малкият пищял, който е значително по-тънък и уязвим, да остане
здрав. Затова считаме, че ударът е настъпил в крачка, когато крайникът е бил
изнесен и изложен на действието на МПС. По вероятно е да е в крачка, десния
крак е бил изнесен назад като носещ тежестта, затова не тежък удара на левия.
Десният крак не е ударен, защото е в крачка.
Вещо лице Т.: Посоката на удара е от дясно на ляво. Автомобилът идва
от дясната страна, левия крак е бил напред, когато бронята идва и го удря.
Вещо лице Г.: Във всяко друго положение, на долните крайници щеше
да има увреждане, или в десния крайник или в страничната повърхност на
левия долен крайник.
На въпроси на адв. С.: Сочите, че е имало остър период, с какво се
характеризира той.
Вещо лице Г.: Това е периодът, в който се образува така наречения
фиброзен съединително-тъканен калос, или спойка. Той продължава около 2
седмици, при което има макар и малко движение между фрагментите на
счупените кости. Те са микродвижения, но все пак ги има във връзка с
промяна на позицията на тялото и е съпроводено със значителни болки. След
като се образува тази съединително-тъканна спойка, това движение изчезва и
болката значително намалява. Намалява отокът, кръвоизливите, които са в
тази област в следствие на счупването се резорбират обратно и изчезват и
нещата придобиват друг характер, с отшумял болкови синдром, отшумял оток
и остава функционалната немощ във връзка със счупването.
Адв. С.: Нямам други въпроси.
5
Адв. О.: Нямам допълнителни въпроси.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно медицинската експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 300,00 лева от внесения от ищцовата страна за тази цел депозит.
(изд. РКО по вн. б. от 28.02.2022 г.- 300 лв.).
Съдът докладва депозирано с вх. № 8559 от 08.04.2022 година
заключение на вещите лица по допусната комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по
чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, с оглед на
което сне самоличността на вещите лица, както следва:
Вещо лице д-р Д. ИВ. Г., е със снета самоличност.
Вещо лице Г.: Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК. Представил
съм писмено заключение, което поддържам.
М. П. Т. - 55 год., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице Т.: Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК. Представил
съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на съда: Установявате счупването на тази кост, която е от
вътрешната страна, съответства ли на нисък интензитет на удара.
Вещо лице Г.: Можем да направим връзка между вида на счупването и
скоростта. Морфологията на счупването е следната: това е сравнително добро
счупване, линейно, при което няма разместване на значителни фрагменти, т.е.
от това можем да съдим, че ударът е бил относително лек и тежестта на
тялото не е била върху този крайник, което подчертава, че е било в крачка,
защото ако беше тежестта на тялото върху крайника, който е ударен,
счупването щеше да бъде друго, може би и двете кости, може би с
разместване.
На въпроси на адв. С.: Има ли обективни данни, от които се прави
извод за тази стойност от 20 км/ч. Ако ударът беше с 30 км/ч щеше ли да е
различен. Защо не е изведена по изчислителен път тази скорост.
6
Вещо лице Т.: Скоростта е посочена изборно, нямаме данни за някакво
изчисление, но характерът на удара, енергията на автомобила е достатъчно
голяма за да извърши това счупване. Дори 4 км/ч, 1 м/сек, това никак не е
малка скорост, която да извърши това счупване, предвид енергията, която
носи автомобилът, като цяло. Така, че дали е с 8 км/ч към момента на
счупването, на удара, това е много относителна скорост, много ниска скорост
за движение на автомобила. Примерно, 8 км/ч, това са 2.5 м/сек, което никак
не е малка скорост и когато мине през крачето на детето, не е малка енергия.
Затова не може да определим колко най-ниска може да скоростта за да има
увреждане. Със сигурност скороростта не е била обаче голяма. Защото при
по-голяма скорост ще има отхвърляне на самото тяло, завъртане. Затова
посочваме приблизително максималната скорост при която се нанася такъв
удар.
Към момента на удара автомобилът е бил в движение, но е с много
ниска скорост. От там в следствие, дали се е движил с 20 или 40, нямаме как
да го изчислим, но първо - мястото не предполага това, второ – времето за
реакция, времената съвпадат, всичко е в тези 2 сек в които момчето е
предприело пресичането, за да стигне до средата на платното или малко след
него. Времето за реакция, имайки предвид, че автомобилът вече е спирал, по
мое мнение, към момента на удара, т.е. за да реагира водача, да започне да
спира, скоростта на автомобила е била много ниска, от този порядъкът, не
повече от този порядък. Не мога да го кажа точно как е, затова съм цитирал,
че ако се е движил с 20 км/ч е имал време да го възприеме, да предприеме
спиране, ефективното спиране, което започва след 1.5 сек или малко повече,
т.е. автомобилът от 20 км/ч да започне да намалява до 10-8-4, при което е
станал ударът, визира такъв порядък на скоростта. Точно не можем да го
изчислим, няма спирачни следи.
Адв. С.: Нямам други въпроси.
Адв. О.: Нямам допълнителни въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, е от съществено значение за изясняване на спора и следва да
бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, ведно с приложените към него справки -
декларации на вещите лица.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещите лица в
размер на по 100,00 лева от внесения от ищцовата страна за тази цел депозит.
(изд. 2 бр. РКО по вн. б. от 28.02.2022 г.- по 100 лв.).
7
Съдът докладва депозирано с вх. № 8563 от 08.04.2022 година
заключение на вещото лице по допусната съдебно автотехническа експертиза
и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно
автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице М. П. Т., със снета
самоличност.
Вещо лице Т.: Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК. Представил
съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на съда: В случай, че действително е нямало никаква
пречка за видимостта, от спрели автомобили, възможно ли е този автомобил
да не бъде забелязан от лице, което предприема пресичане в тази посока.
Вещо лице Т.: Жената се е движила по посока на движение, на десен
тротоар. По нейни данни, нито в ляво, нито в дясно е имало спрели
автомобили, т.е. нямаме данни къде е била точно, когато се е огледала, но по
тази дължина, която е от порядъка на 20 и няколко метра от мястото на удара,
назад, към пешеходната пътека, ако няма други спрели автомобили няма
никакви пречки тя да не забележи автомобила, нито автомобилът да види
децата.
От улицата, която тя говори, голямо е разС.ието. Когато тя е идвала по
улицата от към училището, автомобилът още го е нямало там. РазС.ието от
ориентира, който е избран, е 22 м.
Ходил съм на оглед. Уличката е много по-малка в сравнение с това,
което изглежда на снимки. Ако е 6 м и визуално разделим платното на две, по
3 метра, платното, по което се е движил автомобила, дясното, автомобилът е
грубо почти 2 метра широк. Ако е бил позициониран в средата на пътната си
лента, остават по 50 см от двете страни. Не е голямо разС.ие, т.е. мястото,
което е изминало детето е около 3 м + най-много 50 см, ако трябва да сме
прецизни до точката. Но все пак мястото на удара трябва да се позиционира с
някаква по-голяма площ. Другото което е, водачът е посочил визуално точно
средата на платното, когато вечерта са ходили, визира къде е станал удара.
Реално уличката действително е малка и отговаря на това, което той казва.
Ако е нямало никакви други хора или автомобили, нормално е да се движиш
в дясната лента, но не чак на 50 см от бордюра. На метър да се е движил от
бордюра, лявата гума е към средата на пътната лента.
Това отС.ие от 22 м, не съм го мерил, но действително е толкова, и то не
е до пешеходната пътека, а до знака. Следващата пешеходна пътека е след
знака.
20 км/ч, 5 м и нещо в секунда, 3-4 секунди трябва да се е движил този
автомобил. Няма как да не бъде забелязан.
Според данните от протокола и разпита, той е спрял колата там, където
е бил удара, само че в конкретния случай е паркирана до бордюра.
На същото място е станал удара и човекът посочва с ръка къде е станал
удара. От посоката от която тръгват децата, ограждения няма. Към днешна
дата дали са там огражденията или не, не мога да кажа. Към мястото на удара
мисля, че няма ограждения.
8
Автомобилът е спрян там, където е станал удара, защото в огледния
протокол казват да постави водача автомобила там, където е мястото. 4-5
секунди, автомобилът, ако е бил с тази скорост, му трябват за да стигне до
мястото на удара, няма как да не бъде видян.
Другото, което е, жената е ходила в същата посока на движение на
автомобила, т.е. той трябва да идва зад гърба й. По негови показания, не
излиза от уличката, а по-назад, от блока. Там видимостта е още повече, може
би 50-60 м пряка видимост. Там има някакви казани, нещо друго имаше.
На въпроси на адв. С.: Сочите, че пресичането на пътното платно е
предприето изненадващо. Данни основно от ДП ли използвате.
Вещо лице Т.: Да, от всички материали по делото. Тези физически
данни, които една стандартна експертиза има, тук нямаме. Няма следи, не е
запазено ПТП към момента на удара.
Показанията на водача имаха значение, от тях сме се водили също като
информация.
На въпроси на съда: Ако махнем показанията на водача, събрани в
наказателното производство, може ли да дадете заключение.
Вещо лице Т.: Къде се е намирал автомобилът, няма как да се даде
заключение. Ако не се приема и данните от протокола с фотоалбума, който е
правен вечерта, в него пак са неговите показания. Той сочи директно къде е
било.
Използвал съм показанията на водача, доколкото са били фиксирани
при огледния протокол, като място на настъпване на удара. Показанията на
съпругата му нямат значение, те се дублират.
На въпроси на адв. С.: Съпругата му казва, че е видяла, когато детето
стъпва на тротоара. А тя е от дясната страна.
Вещо лице Т.: Видимостта им е била почти еднаква, те са един до друг.
Самият водач казва, че с периферното си зрение е забелязал пресичащото
дете, което значи, че не е било челно или странично от него, а отстрани, т.е.
на по-късен етап на преминаване на автомобила е започнало преминаването.
Не съм ползвал показанията на съпругата при изготвяне на
заключението.
На въпроси на адв. С.: По отношение на времето за реакция на водача
посочвате 1.2 сек, 1 сек време за реакция когато е налице обект, който създава
опасност, но е малко вероятно да го направи. Тъй като в случая става въпрос
за по-рисков обект, който е вероятно да излезе на пътя, същата величина ли
от 1 сек се използва.
Вещо лице Т.: Не знам по каква причина може да бъде определено
мястото като рисково. Няма пешеходна пътека наблизо, значи не се
предполага, че там се пресича. А като рисково, от знака нататък – да, преди
него не се различава с нищо от всяка една улица. Винаги има такова нещо,
това е среден показател за движение в градска среда. Писал съм
допълнително, че поради възрастта на водача може да се добави още 0.2 сек
към това време, но заключението, което съм дал, защото примерно само
време за реакция, ефективно спиране, те правят 2 сек. Посочил съм, че
9
минималното време е 1.8, но реалното време е 1.8 до 2.2 сек, може спокойно
да бъде прието до този толеранс. Това са стандартни коефициенти. Нямаме
данни, няма алкохол, приемат се нормалните времена.
На въпроси на адв. С.: Т.е., по ваша преценка детето е пресякло за 1.5-
2 сек, но няма някакви обективни данни за колко време е пресякло.
Вещо лице Т.: Моят извод е, че бягащо дете, тези 3 метра, даже 3.50, е
максимумът, ако говорим, че автомобилът се е движил в средата на неговата
си лента, тези 3-3.50, то няма и стандарт, примерно нормална скорост се дава
за дете от тази възраст, примерно 12 км/ч, които са 4 м/сек, т.е. би трябвало и
за 1 сек да го мине, но когато примерно тръгне да тича и вече се е ускорило, а
тук имаме елемент на ускорение. Ако приемем, че от момента на стъпване на
платното до удара започва ускорение и тичане, това време от 1.5 до 2 сек
максимум, е напълно достатъчно да преодолее това разС.ие.
На въпроси на адв. С.: Тъй като стойностите са много близки, в тази
връзка може ли да се направи категоричен извод, че не е било предотвратимо.
Вещо лице Т.: Тези действия, които е предприел водача, са
импулсивни, инстинктивни, и то с тази ниска скорост, за да може да спре.
Времената много точно се припокриват и смея да твърдя, предвид характера
на удара, че автомобилът е спрял на не повече от метър от мястото на удара.
По принцип водачът инстинктивно възприема, че от дясно има някакви
механични прегради, няма накъде да бяга. В ляво, нямам коментар, но в ляво
по принцип идва обект и той примерно не да е подминал целия автомобил и
да се опитва с някаква логика да го избегне, той пак е от ляво. И да се е
отклонил на ляво пак ще го удари, само че с челната си част.
Маневра на дясно, физически и психически аз си мисля, че, примерно
ако управлявате автомобил и трябва да предприемете нещо избягващо, когато
знаете, че от дясно има прегради, физически, нямате време да мислете да
избягам от детето или да се отклоня в дясно и да се ударя. А другото което е,
при обучението на любители-водачи, при няколко препятствия да се спира
направо. По принцип такива избягващи реакции са абсолютно забранени.
Това е за състезателите, които специално се обучават. В нормалния живот,
при възникване на каквато и да е ситуация, любителят водач се обучава да
спре направо. Тези отклонения, наляво, надясно, те са интуитивни, дори се
обучава човек да не им се поддава.
На въпроси на адв. С.: Ако водачът се беше движил с по-ниска
скорост, можеше ли да се избегне удара.
Вещо лице Т.: Пак е хипотеза. Скоростта, с която идва, това е
разС.ието, от което е възприел детето. Ако е бил с много по-ниска скорост, 2-
3 км/ч, може, но не мога да кажа. Технически, колкото е по-ниска скоростта,
толкова повече се дава време за реакция. Съчетава се времето на
предприемане на пресичането с отС.ието от автомобила, т.е. отС.ието на
автомобила само е функция на тази скорост. Ако е с много малка скорост или
в покой, действително може да се избегне. Математически няма как да се
изчисли.
На въпроси на адв. О.: Посетили сте мястото на инцидента, там има ли
знак за ограничение на скоростта.
10
Вещо лице Т.: В близост до ПТП, както и по данните от огледния
протокол, такъв знак няма. Посочил съм, няма означения. Коментирано е от
кръстовището, от пешеходната пътека по посока ул. „Подвис“, това са
знаците, които са там. Нищо специално, ограничаващо скоростта и т.н.
Следващото кръстовище, което е напред, има вход на гимназията, има „Т“
образно, което отива към ул. „Подвис“, чак там има знаци, но няма „внимание
деца“, ограничение на скоростта, само пешеходна пътека.
На въпроси на адв. О.: Скоростта на пресичане на детето, неговата
баба казва, че вече е тичало по другия тротоар.
Вещо лице Т.: За възрастта му се приема скорост на тичане 12-15 км/ч,
но тя е физически обусловена като стандарт. Примерно, тази скорост е от
покой с ускорение. Тя е с по-малки параметри. Ако вече е тичал, би трябвало
да е с по-висока скорост.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Оспорвам заключението на САТЕ, доколкото намирам същото
за необосновано. Възникват съмнения за неговата правилност. Ще направя
искане за повторно заключение, със същите задачи, доколкото вещото лице не
е извършило измерване на пътния участък, използвал е единствено
документи, съдържащи се в кориците на ДП и основно се базира на
предположения, поради което намирам, че възникват съмнения за правилност
на заключението. Моля да бъде назначена повторна САТЕ.
Адв. О.: Считам, че вещото лице е нямало за задача да извърши
измервания. Моля да се приеме експертизата.
Считам изготвената САТЕ за напълно обоснована, подкрепена с
аргументи, за съставянето й са използвани документи, предоставени от
органите на Пътна полиция, има съставен протокол, в който са описани
съответните измервания, описана е пътната обстановка, поради което считам,
че не е налице основание за назначаване на нова експертиза, която евентуално
ще ползва същите документи.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно автотехническата експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно автотехническа експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 300,00 лева от внесения от ищцовата страна за тази цел депозит.
11
(изд. РКО по вн. б. от 28.02.2022 г.- 300 лв.).
Адв. С.: Оспорвам констатациите на длъжностните лица, удостоверили
заварените факти на местопроизшествието. Считам, че посочените в скицата
към огледния протокол параметри, като разС.ие от ориентирите, към
настоящия момент съществуващи и непроменени, не са правилно посочени, а
замерванията са значими за изложените изводи на автоексперта. В тази
връзка моля, при новото изготвяне на заключението, вещото лице да извърши
контролни замервания за всички разС.ия, посочени в скицата към огледния
протокол.
СЪДЪТ, като прецени, че с материално доказателствена сила се ползват
само констатации лично възприети от длъжностните лица, а към настоящия
момент се оспорва тази констатация по отношение на измерените разС.ия,
отразени в скицата към огледния протокол и в измерванията, удостоверени в
констативната част на протокол за оглед, намира, че следва да допусне
повторна съдебно автотехническа експертиза, за проверка на изводите на
автоексперта, относно механизма на настъпване на произшествието.
По тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА повторна съдебно автотехническа експертиза, по задачите
на автоексперта, като допълнително задължава вещото лице да извърши
необходимите измервания на ориентирите и да ги отрази в новосъставена
скица.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на експерта в
размер на 300 лв., вносим от ищцовата страна.
Задължава ищеца, в едноседмичен срок от днес, да представи
доказателства за внесен депозит за изготвяне на експертизата по сметка
на Окръжен съд-Варна, IBAN: BG 32 CECB 9790 33C8 7843 00 в ЦКБ,
клон Варна.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след
представяне на доказателства по делото за внесен депозит.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна
свидетел, с оглед на което сне самоличността му, както следва:
М.Н.В., ЕГН: **********; българин; български гражданин; неосъждан,
без родство с ищеца, предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. В.: Обещавам да говоря истината пред съда.
На въпроси на адв. С.:
Свид. В.: Познавам С.. С баща му – К. сме израснали заедно, от деца
сме приятели, след това семейни приятели. Аз съм кръстник на дъщеря им, те
12
са ни кумове. Поддържаме контакти сравнително често, виждаме се по-често
от веднъж месечно.
От родителите на С. зная за инцидента с него. Ноември месец 2017 г. го
е блъснала кола.
Родителите на С. ходят на работа. В следствие на инцидента е трябвало
някой да обслужва детето, обгрижва. Доколкото знам, това е неговия дядо от
страна на майката. Имали са притеснения, блъснато е детето им. Декември
месец видях детето, беше с гипсиран крак. Имаше нужда от помощ,
използвали сме и инвалидна количка за придвижване. Доста често баща му го
е носил, когато е било необходимо.
Гипсиран е бил повече от месец, към два месеца. Когато са махнали
гипса, не знам подробности. Доколкото знам, вече кракът му е добре.
Доколкото знам родителите са водили С. при дядо му, да го гледа.
Родителите не са спирали работа, бащата на С. е помагал.
Виждал съм когато извеждат С. и се е налагало да го носят или да го
извеждат с количката.
С. е доста затворен и да е имал притеснения, не сме ние хората, на които
да сподели. Не е споделял своите притеснения, но той по принцип не споделя.
Беше доста малък, когато стана инцидента. Не бих казал, че има някакви
останали последици от него.
Родителите не са споделяли притеснения.
Не сме говорили за обучението на С.. Знам, че инцидентът беше, когато
той беше в първи клас. Не са споделяли за необходимост от допълнително
наваксване на учебния материал.
На въпроси на адв. О.:
Свид. В.: Със С. си говорим, но не сме си говорили за инцидента.
Мисля, че сме достатъчно близки. Не бих казал, че темата за инцидента се
избягва в семейството, но не е и била специално тема на разговор.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
За изготвяне на допуснатата по делото повторна САТЕ, СЪДЪТ
намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 26.05.2022 год. от 09:30 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
13
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14