РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.ва - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.ва - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204957 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като
Административен съд Варна е отменил Решение на ВРС, постановено по АНД
№5121/2021г. и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на съда.
Първоначалното производство е образувано по жалба на Х. А. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Народни Будители“ № 77, вх. В, ет. 1, ап. 3 срещу:
Наказателно постановление №21-0819-004932/23.11.2021г., издадено от началник
група към ОДМВР Варна, Сектор“ Пътна полиция“-Варна с което за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП са му били
наложени адм. наказания „глоба“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин / лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца.
С жалбата се моли да бъде отменено издаденото НП, като се сочат допуснати в хода
на АНП съществени процесуални нарушения. Сочи се , че уредът, с който е измерена
скоростта не бил надлежно тариран. Алтернативно се моли за изменение на НП, в
посока намаляване на наложеното наказание лишаване от право за управление МПС
до предвидения в закона размер.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява. По делото не са депозирани писмени бележки.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2021 г. в 12:13 часа в населено място- гр.Варна, "Аспарухов мост", Южен
пътен възел, с посока на движение изхода на града възз. управлявал лек автомобил
”Тойота” с рег.№ В 3473ВР, негова собственост. При движение в посочения ден, час и
участък, автоматизирано техническо средство № Cordon М-2 с № MD1194, измерило,
заснело и фиксирало движение на възз. със скорост 104 км./ч. , при разрешена скорост
50 км./ч.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна от св.К.
Л. било установено извършеното нарушение, преценено като такова по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.Х. В..
Последният бил установен и на 03.11.21г. попълнил изискуемата от ЗДвП декларация
по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че именно той е управлявал МПС на 20.10.21г. в
12:13ч. Поради това още на 03.11.2021г. св.Л. съставила срещу него АУАН бл.
№680166, в който описала допуснатото според нея нарушение на ЗДвП- чл.21, ал.1 ,
като посочила, че нарушението е извършено повторно , в едногодишен срок от влизане
в сила на ЕФ серия К №4336676/06.01.21г., влязъл в сила на 30.03.21г.
АУАН бил предявен и връчен на възз още на същата дата и той го подписал без
възражение.
Впоследствие, въз основа на АУАН, на 23.11.2021г. началник група към ОДМВР
Варна, Сектор“ Пътна полиция“-Варна издал НП срещу възз., с който на въззивника
В., като собственик на автомобила, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП наложенил адм. наказания „глоба“ в размер на 1400
/хиляда и четиристотин / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8
/осем/ месеца. .
НП било връчено на въззивника на 02.12.2021г., като на 06.12.2021г. той
депозирал жалба срещу НП пред РС-Варна.
По делото бе приобщена АНП, както писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна УРИ: 819000-57923 от 21.12.2022г. ведно със заверени за вярност копия
2
от: протокол от проверка № 7 – С – ИСИС/17.02.2021г., ръководство за работа на
потребителите /оператори/ със стационарно преносими уреди за осъществяване на
контрол на пътното движение CORDON-M2, писмо от Дирекция „Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения“ № 33913 от 09.07.2018г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 819р29435 от
21.10.2021г., справка за собственост на л.а. „Тойота РАВ4“ с рег. № В 34 73 ВР,
Електронен фиш Серия К № 4336676 от 06.01.2021г. и справка АИС АНД относно
датата на връчване и влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4336676.
В хода на съдебното следствие бе разпитан и актосъставителят-св. К. Л..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие. Като добросъвестни и логични бяха кредитирани и показанията
на св.Л.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
3
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Видно от
материалите по преписката възражения на възз. не са постъпили, поради което не са
били налични и спорни обстоятелства.
Съдът не споделя посоченото в жалбата, че НП не съдържа всички изискуеми
реквизити. Напротив от съдържанието на същото е видно, че в него се сочат както
времето, така и мястото на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
Като собственик на процесното МПС в НП е посочен възз.В.. Фактът, че се налага
глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи, че за процесното
извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на
въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал автомобила.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № № Cordon М2 с № MD1194, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, видно от приложените доказателства по АНП.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
4
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
последните са временно разположени на участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2, преминала метрологичен
контрол, удостоверено с представени по преписката Протокол от проверка на БИМ от
проверка на мобилна система за видеоконтрол и представените по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване ведно с приложение, вписано в
регистъра на БИМ под №В-46 със срок на валидност 10г. – до 13.07.27г. видно от
отразеното в регистъра на БИМ, общо достъпен за всички на адрес: https://e-
bim.bim.government.bg/. Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на
чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната
посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от
протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го
полицейският служител- С.Д., е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 20.10.2021г. във времеви интервал от 11:00ч. до 13:00 в гр.Варна,
„Аспарухов мост“ на Южен пътен възел при посока на движение на потока от
гр.Варна към гр.Бургас. От приложената към протокола снимка на АТСС, използвано
на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо
5
средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/.
Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на
всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 108км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като в АУАН и НП е отразена наказуема скорост
от 104 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния
участък-50 км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 104км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.6 от същия текст е предвидил за
превишаване над 50 км/ч- глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв..
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2 с идентификационен №
MD1194 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 104км./ч.
при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 54
км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалваното НП. От друга
страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че
това е заснетата скорост на процесния автомобил- на представеното снимково
изображение ясно се виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния
автомобил, тъй като маркерите на изображението се пресичат върху автомобила- над
рег.номер на същия. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита
не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
6
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-20.10.2021г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на
възз.В.. Въззивникът, като собственик на МПС не е ангажирал доказателства, че друго
лице е управлявало автомобила на посочената дата, напротив попълнил е декларация,
че той е управлявал автомобила. Затова правилно АНО е определил субектът на
нарушението. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е
управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да представи такива-ако
разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от собственика на МПС
друго лице управляващо автомобила на процесната дата.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 104км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.6 от същия текст е предвидил за превишаване
над 50 км/ч- глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лв. От друга страна в случая отговорността на възз. е ангажирана на
осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание
за повторно нарушение на разпоредбата на чл.182,, ал.1, т.6 от ЗДвП. Съгласно
параграф 6, т.33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е
7
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая по делото са
приложени доказателства, че възз. е санкциониран влязъл в сила ЕФ за нарушение от
същия вид в едногодишен срок от датата на настоящото нарушение, а именно ЕФ
Серия К № 4336676,влязъл в сила на 30.032021., с който възз. е санкциониран за
нарушения на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че повторните случаи не обхващат
само нарушения санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. След като
по силата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло
в сила наказателно постановление, липсва основание тази хипотеза да се изключи от
обхвата на случаите на повторност. Видно от приложената по преписката "Справка за
нарушител/водач", и от представения в с.з такъв, цитираният в НП фиш нарушения
по чл.21, ал.1 от ЗДвП /превишена скорост/ и с оглед датата на влизането му в сила -
обстоятелство, което не се оспорва от възз., правилно АНО е приел, че следва да се
приложи санкционната разпоредба на чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП. Ето защо в
случая е налице повторно нарушение, поради което и правилно е определена
санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер.Тази санкционна
разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по
смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 54 км/ч. и то в населено място, по
оживен участък в гр.Варна, по обяд, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Нещо повече, видно от
справката за нарушител /водач възз. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП, в
това число и за такива /извън съставомерните/ за нарушения на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Поради това и настоящото нарушение не следва да се толерира, а следва да се приложи
цялата строгост на закона за превъзпитание на конкретния водач към спазване на
закона. Нещо повече, последвалата законодателна промяна- разпоредбта на чл.
189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.), която предвижда, че за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, сочи голямата обществена нетърпимост към подобни деяния
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило при
спазване на установените процесуални правила в ЗАНН и подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
8
Въпреки горното съдът намира, че АНО неправилно е изчислил и определил
размера на административното наказание. Както бе споменато по-горе в разпоредбата
на чл. 182 от ЗДвП законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.6 от същия текст е
предвидил за превишаване над 50 км/ч- глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване
над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. За конкретното превишаване от 104км./ч.,
предвид превишението на разрешената скорост с 54 км./ч., ВРС приела, че правилно е
определен и размера на глобата - 700лв. х 2 = 1 400лв., поради наличието на
квалифициращия признак повторност. От друга страна , АНО е наложил адм.
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца, каквото
наказани не е предвидено за конкретното нарушение. Законът в разпоредбата на
чл.182, ал.4 вр. ал.1 , т.6 от ЗДвП предвижда адм. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца. Налице е неправилно приложение на закона
и НП, което има за последица налагането на административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ в по-висок размер от предвидения в разпоредбата на чл.182,
ал.4 вр. ал.1 , т.6 от ЗДвП . Горното настоящият съд, като въззивен съд, може да
преодолее, чрез изменение на НП по реда на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и
чл.63, ал.7 от ЗАНН. Последната гласи, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се
налага да: приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради което и НП следва
да бъде изменено като въззивният съд следва да приложи закон за същото наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и да намали
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 / осем /
месеца на 3 /три/ месеца, какъвто е предвиденият законов размер. Последният е
фиксиран и въпросът за неговата справедливост не следва да се обсъжда.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
9
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0819-004932/23.11.2021г., издадено от
началник група към ОДМВР Варна, Сектор“ Пътна полиция“-Варна с което на Х. А.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Народни Будители“ № 77,
вх. В, ет. 1, ап. 3 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр.
ал.1, т.6 от ЗДвП са му били наложени адм. наказания: „глоба“ в размер на 1 400
/хиляда и четиристотин / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8
/осем/ месеца, като НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ от 8 / осем / месеца/ на 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА Х. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Народни
Будители“ № 77, вх. В, ет. 1, ап. 3 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№4957/2022г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10