Решение по дело №4674/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1446

 

гр.Бургас, 26.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                            

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4674 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – адв. И.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 374209-F309796/08.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Бургас, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1649/2019г., като с Решение № 636/22.05.2019г. НП е било отменено. По жалба на АНО е било образувано к.н.а.х.д. № 1597/2019г. на АдмС-Бургас, като с Решение № 1695/17.10.2019г. съдебният акт на въззивния съд е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Посочва се, че е допуснато нарушение на чл. 34, ал.3 ЗАНН, доколкото НП е било издадено 16 месеца след съставяне на АУАН. На следващо място се застъпва, че са допуснати нарушения на чл. 40, ал.1 ЗАНН, чл. 40, ал.3 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 4 ЗАНН. Като цяло не се оспорват фактическите констатации на АНО, но се застъпва, че дружеството не е допускало други нарушения и не е налице ощетяване на фиска, поради което и под евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Заявява, че въпросът за нарушение на чл. 34, ал.3 ЗАНН вече е бил решен от АдмС-Бургас, както и че за 2016г. дружеството е развивало дейност по смисъла на ЗСчЕ. Пледира, че в случая не е налице маловажност на деянието, като липсата на щета за фиска е ирелевантно, поради което и пледира за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.5-гръб от НАХД № 1649/2019г. на БРС, НП е връчено на представител на дружеството на 21.03.2019г., а жалбата е депозирана на 28.03.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена проверка от страна на св. М.Г.-С. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас и съпоставка на регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации през 2017г., същата установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено по ЗКПО лице, не е подало в законоустановения срок – до 31.03.2017г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2016г. За въпросната 2016г. дружеството извършвало дейност по смисъла на ЗСче.

В тази връзка свидетелката изпратила покана до дружеството за явяване на представител в ТД на НАП за съставяне на АУАН (л.14 от НАХД № 1649/2019г. на БРС ). Въпреки това представител на дружеството не се явил в ТД на НАП за съставяне на акт, поради което на 27.06.2017г. при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН св. Г.-С. съставила срещу дружеството АУАН с бл. № F306863, в който посочила, горните факти и ги квалифицирала като нарушение на разпоредбата на чл.  92, ал .1 и ал.2 ЗКПО.

След съставяне на АУАН свидетелката пристъпила към неговото връчване, като за целта посетила два пъти адресът на управление на дружеството, но не могла да намери лице, което да получи книжата. За посещенията били съставни надлежни протоколи (л.15 и л.16 от НАХД № 1649/2019г. на БРС). След като не успяла да намери на жалбоподателя на 20.09.2017г. свидетелката направила надлежно отбелязване, че спира производството (л.13 от НАХД № 1649/2019г. на БРС). В актът за спиране били посочени всички действия по установяване на дружеството.

В последствие на 04.09.2018г. жалбоподателят бил издирен, производството било възобновено и на представител на дружеството бил връчен екземпляр от АУАН. Възражения не били направени. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения по акта (л.17 от НАХД № 1649/2019г. на БРС), в които дружеството не оспорило фактически констатации на актосъставителя, но въвело твърдения за изтекла давност, нарушен материален закон и допуснати процесуални нарушения.

         Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на възраженията, а счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и на 08.11.2018г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата - жалбоподателят не оспорва нито факта, че е дължал подаването на декларацията, нито фактът, че не го е направил, но счита, че са налице други пороци, водещи до отпадане на отговорността му.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпросът за спазване на тези срокове вече е решен с влязло в сила решение на касационната инстанция, с което е било отменено предходното решение на РС-Бургас, поради което и съдът счита, че е безпредметно да излага подробни мотиви в тази насока.

Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми. Посочено е за коя година е следвало да се подаде декларация, както и крайният срок за това. Отразено е обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в срок – т.е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по чл. 92, ал.2 ЗКПО, за който е ангажирана отговорността на дружеството.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с посочването в АУАН само на един свидетел, без да са уточнени неговите ЕГН и адрес, както и че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави дори и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай, АУАН, с който е установено нарушението, е издаден именно въз основа на официална справка в съответните регистри. В този ред на мисли, въобще не е било нужно при съставянето му да се посочва свидетел, като вписването на такъв не може да се третира като съществено нарушение. Действително разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН регламентира посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и липсата на тези реквизити съставлява нарушение на посочената правна норма. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза това нарушение не е съществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на адрес и ЕГН на свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при евентуално оспорване и необходимост от установяване на фактите, за които са вписани. Адресът и ЕГН на свидетеля, сами по себе си нямат никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, те не са съществен елемент от съдържанието му, и тяхната липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

Дори хипотетично да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно по реквизити /което, както стана дума не се възприема от настоящия състав/, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за отмяна на НП, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на същия и при липса на установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН предпоставки. Дори да се допусне, че такова нарушение в случая е налично, то не е съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на жалбоподателя. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на последния, с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което е и сторено. Не е ограничено правото на защита на санкционираното юридическо лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. В тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение № 1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.

По съществото. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрацията на данъчно задълженото лице. В случая е установено, а и няма спор, че дружеството е данъчно задължено лице и като такова следвало да подаде годишна данъчна декларация за 2016г. в ТД на НАП – Бургас в срок до 31.03.2017г. От събраните по делото доказателства се установява, че декларацията не е била подадена нито в този срок, нито към настоящия момент. Разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда санкция за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Предвид изложеното по-горе, в случая безспорно е налице нарушение по чл. 261, ал. 1 от закона. Това обстоятелство обосновава отговорността на жалбоподателя за налагането на имуществена санкция в размер от 500 лева до 3 000 лева. Не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО /в сила от 01.01.2018г. / съгласно, която - годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. С посочената нова редакция отпада задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчен период, през който данъчно задълженото лице не е извършвало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Тук следва да се посочи, че в §1 т.30 от Закона за счетоводството е дадено легално определение на понятието  "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период", това са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. В конкретния случай тези предпоставки не с налице по отношение на дружеството. Видно от приобщените в съдебното следствие писмени доказателства, а и от заявеното от самия жалбоподател във възражението му по акта - за данъчния период дружеството е осъществявало дейност, като дори е генерирало загуби, поради което и за него не е било отпаднало задължението за подаване на декларация по чл. 92, ал.1 ЗКПО.

Съдът не споделя и изложения в жалбата довод, че е налице маловажен случай. Наистина нарушението е за първи път, което е отчетено от административнонаказващия орган. Въпреки това обаче настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗКПО лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната, като не се отличава от типичния случай на този вид нарушения. Съдът счита, че липсата на вредни последици не може да се приеме като достатъчно смекчаващо обстоятелство, което за обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е формално и настъпването на вреди не е елемент от състава му. Жалбоподателят е имал достатъчен срок за изпълнение на задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО да подаде декларацията за 2016 г., а именно три месеца /януари, февруари и март на 2017г./ и въпреки това декларацията не е била подадена – нито в срок, нито към настоящия момент. Следва да се посочи и че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си качествено и срочно. Ето защо съдът намира, че в случая деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не представлява маловажен случай. В този смисъл е и актуалната и константна практика на касационната инстанция по сходни казуси - Решение № 654 от 12.04.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 436/2017 г.; Решение № 705 от 20.04.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 261/2017 г.; Решение № 769 от 27.04.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 395/2017 г. и много други.

Фактът, че е налице извършено за пръв път нарушение, обосновава налагане на имуществена санкция в законовия минимум, т.е. 500 лева. Точно в този размер е наложената санкция, поради което съдът не може да я намали допълнително.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 374209-F309796/08.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Бургас, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.