Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
02.06.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №15112 по описа за
2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр.чл.415
и чл.422 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът
„С.”ЕАД твърди в исковата си молба, че с договор за ипотечен кредит от 15.09.2006г. предоставил на кредитополучателя и ответник в
настоящото производство М.Т.М., кредит в размер на 360000 евро със срок на издължаване 20
години, който бил напълно усвоен. С анекс от
25.03.2010г. били предоговорени лихвените условия. Съгласно чл.3
от анекса, банката имала правото едностранно и без да дължи уведомление или
покана до длъжника, да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неизпълнение
на което и да е от задълженията по договора за кредит и при невнасяне частично
или пълно на която и да е погасителна вноска. Поради невнасяне от длъжника на
месечните погасителни вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 10.10.2011г.
На ищеца били
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника
за сумата от 100 000
евро, представляващи част от дължимата главница, ведно със законната лихва за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане и направените в заповедното производство разноски. В
законовоустановения срок ответницата подала възражение срещу издадената заповед
за изпълнение. Ищецът моли да бъде установено спрямо
ответницата съществуването на вземането му за сумата от 100000 евро, представляваща част
от дължимата по процесния договор за кредит главница, ведно със
законната лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане и направените в заповедното производство
разноски. Претендира
направените разноски по производството, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В
законния и указан от съда срок ответницата е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът,
като взе превид становищата на страните по делото, събраните в производството
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от представения по делото и неоспорен от ответника договор за ипотечен кредит от
15.09.2006г., ищецът е предоставил на кредитополучателя- ответник кредит за покупка
на недвижим имот в размер на 360000 евро със срок на погасяване 20 години. Съгласно
чл.5 от договора кредитът се погасява чрез равни анюитетни месечни вноски според
приложен към договора погасителен план.
С
представения по делото и неоспорен от ответницата анекс №1/25.03.2010г. към
договора за кредит страните са констатирали, че остатъкът от дълга по кредита е
в размер на 326659,65 евро. Предоговорени са лихвените проценти по договора.
Съгласно чл.3 банката има право едностранно, без да дължи уведомление или
покана до длъжника, да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако длъжникът не
издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е вноска по
главницата, или дължима месечна лихва, както и при неизпълнение на което и да е
от задълженията или условията по договора за кредит и анексите към него.
От
представеното по делото извлечение от счетоводните книги на ищеца е видно, че
към 01.11.2011г. общо задълженията по процесния договор за кредит са в размер
на 352437,40 евро, в това число 326659,65 евро главница, 18177,54 евро договорна
лихва за периода от 25.02.2011г. до 01.11.2011г., 7279,41 евро наказателна
лихва за периода от 25.05.2011г. до 01.11.2011г. и 320,80 евро такси за
управление от 25.08.2011г. до 01.11.2011г.
С
представената по делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 02.12.2011г., издадена по гр.д.№46748/2011г.
СРС, 36 състав е разпоредил М.Т.М.
да заплати на ищеца „С.”ЕАД сумата от
100000 евро, представляваща неплатени вноски от предсрочно изискуем кредит по
договор за ипотечен кредит от 15.09.2006г., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.11.2011г.- датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер 3911,70 лева. Срещу длъжника е
издаден на 02.12.2011г. изпълнителен лист за посочените в заповедта суми.
Ответницата е подала в срока по чл.414 от ГПК възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната
ССЕ, че към 02.11.2011г. размерът на дължимата от ответницата главница по
процесния договор за ипотечен кредит е 326659,65 евро.
Предвид така установената от събраните и обсъдени в
тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна,
се налагат следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск за съществуване на вземане е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява и основателен по следните съображения:
Ищецът основава вземанията си на договор за
банков кредит от 15.09.2006г. и анекс към него от 25.03.2010г. Съгласно разпоредбите на чл.430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а договорът за банков кредит се
сключва в писмена форма.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса- чл.154, ал.1
от ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията
си. В случая ищецът, в съответствие с изложеното в исковата молба, следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на действително сключен писмен договор за банков кредит,
усвояването на сумите по договора за кредит от кредитополучателя, поемането от страна на
ответницата на
задължение да погаси дължимите по договора суми, техния размер и
изискуемост.
В тежест на ответницата е да установи погасяването на дължимите по договора за кредит
суми.
От
събраните по делото и неоспорени по съответния ред писмени доказателства- договор за
кредит, анекс, извлечение от счетоводни книги, както и от неоспореното от
страните заключение на изслушаната ССЕ, което съдът възприема като
безпристрастно и компетентно дадено, безспорно се установи както наличието на
сключен писмен договор за банков кредит и усвояването на сумата по него от кредитополучателя,
така и размера на дължимите суми и тяхната изискуемост към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От
заключението на изслушаната ССЕ се установи и че размерът на неизплатената
главница по процесния договор за кредит съответства на посоченото в обстоятелствената
част на исковата молба, а издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е за част от тази главница.
Ответницата
не е представила каквито и да било доказателства за погасяване на дължимите по
процесния договор за кредит суми.
Предвид
изложеното предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и
следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски по
производството. В случая такива са заплатената държавна такса в размер на 3989,89 лева и внесеният депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 100
лева. Ищецът има право и на адвокатско възнаграждение за защита от
юрисконсулт в настоящото производство, което е в размер на 6397,50 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/09.07.04г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото обаче ищецът претендира сумата от 4439,89 лева за възнаграждение на юрисконсулт, само този размер
следва да се присъди с оглед диспозитивното начало в процеса.
Ищецът не е представил
списък на разноските по чл.80 от ГПК до приключване на последното по делото
заседание (такъв е представен едва с писмените бележки), поради което няма
право да обжалва решението в тази му част.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1
вр.чл.415 и чл.422 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, че М.Т.М. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, „С.Ц.”, офис 110, чрез адв.Р.А. от САК дължи на „С.”ЕАД с ЕИК:*******,
със съдебен адрес гр.С., ул.”Т.”№***, сумата
100000 евро (сто хиляди евро)- част от дължима главница по договор за
ипотечен кредит от 15.09.2006г., ведно със законната
лихва върху тази сума за
периода от 02.11.2011г. до окончателно изплащане и 3911,70 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, „С.Ц.”, офис 110, чрез адв.Р.А. от САК да заплати на „С.”ЕАД с ЕИК:*******,
със съдебен адрес гр.С., ул.”Т.”№***, на основание
чл.78, ал.1 и 8 от ГПК сумата от 8529,78лв. (осем хиляди петстотин двадесет
и девет лева и 78 стотинки), представляваща
направени по настоящото дело
разноски и адвокатско възнаграждение за защита от
юрисконсулт, съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: