РЕШЕНИЕ
№ 4661
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20243110109292 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т „Е. М." №***, срещу Р. ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В. В." бл.**, партер , ЗА ОСЪЖДАНЕ
на ответника ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. А., м-т „Е. М." №***, представлявано от управителя Т.М.М., сума в размер
на 7 521.67лв. представляваща възнаграждение за извършени строително монтажни и
ремонтни дейности по Договор от 17.10.2020г., съгласно фактура № **********/27.10.2020г.
и Протокол /Акт обр. 19 за приемане на извършени СМР от 27.10.2020г., ведно с мораторно
обезщетение в размер на законната лихва върху главница в размер на 3 168.36 лева за
периода 06.11.2020г. до 23.07.2024г. както и законна лихва за забава върху непогасеното
задължението, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда -24.07.2024г. до
окончателното заплащане на задължението, на правно основание чл. 266, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.10.2020г., дружество „Р." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му
на възложител е сключило Договор за CMP с „Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на
изпълнител, с предмет: „пътна маркировка на територията на Община С.". Договореното
възнаграждение е в размер на 7 521,67лв. с ДДС. Към договорът е приложенa КСС
/количествено стойностна сметка/,представляващa Приложение № 1 за видове, количество и
цени на уговорените СМР, неразделна част от Договор от 17.10.2020г. на същата стойност в
размер на 7 521,67лв. с ДДС. За извършените дейности е издадена фактура №
**********/27.10.2020г. Съгласно чл. 2, ал. 4 и чл. 4 от Договора, възложителят е трябвало
да извърши плащане по процесната фактура № **********/27.10.2020г. в срок от 7 /седем /
работни дни след представяне на фактура и акт обр. 19. Срокът за изпълнение на
задължение е изтекъл на 05.11.2020г., а от следващата датата 06.11.2020г. ответникът е
изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение. Въз основа на изложеното се настоява
за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява
становище за основателност на предявените искове. Единствено по иска за мораторна лихва
1
за разликата над 2 627,28 лева до претендираните 3 168,36 лева и за периода от 06.11.2020г.
до 23.07.2021 г. се позовава на изтекла погасителна давност на основание чл.111 б. В от ЗЗД.
В съдебно заседание страните са заявили, че главницата е погасена изцяло в ход на
процеса.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД задължава поръчващият да заплати
възнаграждение за приетата работа. Следователно, за да възникне правото на изпълнителя за
възнаграждение, следва да са налице елементите от фактическия състав на цитираната
разпоредба, а именно валидно облигационно отношение по договор за изработка,
изпълнение на възложеното съобразно уговореното, приемане на работа от възложителя.
Евентуално в случай, че последният недобросъвестно отказва да приеме работата,
достатъчно е да се установи, че тя е подлежала на приемане, защото е съответствала на
договореното.
В случая по делото не са спорни факти, от които възниква правото на ищеца на
възнаграждение, а именно наличието на валидна облигационна връзка между страните,
възникнала с Договор от 17.10.2020г., както и действително приемане на възложената работа
с протокол за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове СМР от
27.10.2020г. С приемане на работата, за възложителя е възникнало задължението да заплати
договореното възнаграждение.
Извършеното в хода на исковия процес плащане в размер на исковата сума за
главница, следва да се съобрази от съда, като погасяващ спорното материално право факт на
осн чл. 235, ал. 3 ГПК. Съответно исковата претенция в тази част следва да се отхвърли.
По отношение вземането за лихва:
На осн. чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На свой ред забавата настъпва
при пропускане на падежа на дълга. В случая съгласно чл. 4 от договора възнаграждението
става изискуемо в срок от 7 работни дни от приемане на работата. Доколкото работата е
приета на 27.10.2020г., по правилата за броене на срокове съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗЗД,
седмодневният срок е изтекъл на 5.11.2020г. и следователно възложителят е изпаднал в
забава от следващата датата- 6.11.2020г., от когато дължи мораторно обезщетение.
Ответникът своевременно е възразил за давност. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността
тече от момента, в който вземането е изискуемо, тоест в случая от 6.11.2020г. По отношение
на вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна погасителна давност по
чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
С оглед на горното съдът приема, че вземанията за лихви са погасени за период 3
години назад, считано от датата на подаване исковата молба – 24.07.2024г., тоест погасени
по давност са вземанията за лихви от 6.11.2020г. до 24.07.2021г.
Ищецът, в отговор на възражението за изтекла давност, на свой ред се е позовал на
прекъсване на давността от страна на длъжника посредством потвърждаването на дълга с
нарочни писма. По делото е представено искане от „Е. Б.-И." ЕООД от 7.06.2022г.,
отправено до ответника „Р." ЕООД/л. 13/ за потвърждаване на вземанията на последното към
ищеца във връзка с извършването на финансов одит. В отговор, ответното дружество
действително е потвърдило задължения в общ размер на 224 436,49 лева, но без никаква
конкретика за вида на задълженията и основанието, от което то произтича.
На осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на задължението от
страна на длъжника. За да породи действие въпросното признание, е необходимо ако не
ясно, то въз основа поне на по-общи критерии да може да се индивидуализира признатото
задължение. В случая това не е така, поради което доводът за прекъсване давността се явява
недоказан.
В заключение следва да се уважи исковата претенция за мораторна лихва за периода
2
от 24.07.2021г. до 23.07.2024г., върху главницата от 7 521.67лв. или за сумата от 2625.14
лева, като се отхвърли за разликата до претендираните 3 168,36 лева. След 23.07.2024г. в
полза на ищеца се дължи законна лихва, като правоувеличаваща последица от предявяване
на иска.
По разноските:
Към момента на подаване на исковата молба, ответникът не е бил изпълнил носимото
си задължение за заплащане на претендираното възнаграждение, чиято изискуемост е
настъпила по силата на сключения договор. С обсъденото свое поведение ответникът е
станал повод за предявяване на иска, поради което независимо от отхвърлянето му в тази
част поради извършено плащане, в полза на ищеца се дължат разноски.
Ето защо, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за
уважения материален интерес за лихва, както и по отхвърления иск за главница. В полза на
страната следва да се присъдят обаче само разноски за исковия процес, но не и за изп.
производство, образувано по издадена по делото обезпечителна заповед. Трайно е
разбирането в практиката, че в исковото производство подлежат на присъждане само
разноски пред съд. Настоящият състав приема, че в полза на ищеца не се следват отделни
разноски за адв. възнаграждение по обезпечението, доколкото същото е допуснато по висящ
иск и защита в производството е обща.
С оглед изложеното в полза на ищеца се присъжда сумата от 1739,47 лева, за
разноски за адв. възнаграждение, държавна такса и такса за издаване на обезпечителна
заповед.
В полза на ответника се следват разноски за адв. възнаграждение в размер на
отхвърлената част от иска в размер на 69,10 лева.
Водим от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В.
В." бл.**, партер ДА ЗАПЛАТИ на Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. А., м-т „Е. М." №*** сумата от 2625.14 лева, представляваща мораторно
обезщетение за периода 24.07.2021г. до 23.07.2024г., в размер на законната лихва върху
възнаграждение за приета работа по Договор от 17.10.2020г. за извършени строително
монтажни и ремонтни дейности по съгласно фактура № **********/27.10.2020г., на осн. чл.
86,ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 3 168.36 лева за
периода 06.11.2020г. до 24.07.2021г., поради изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ на Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
А., м-т „Е. М." №***, срещу Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
В., бул. В. В." бл.**, партер за осъждане на за сумата от 7 521.67лв., представляваща
възнаграждение за извършени строително монтажни и ремонтни дейности по Договор от
17.10.2020г., съгласно фактура № **********/27.10.2020г. и Протокол /Акт обр. 19 за
приемане на извършени СМР от 27.10.2020г., поради извършено плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В., бул. В.
В." бл.**, партер ДА ЗАПЛАТИ на Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. А., м-т „Е. М." №*** сумата от 1739,47 лева, представляваща сторените по
делото разноски за адв. възнаграждение, държавна такса и такса за издаване на
обезпечителна заповед, на осн.чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Б.-И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., м-т
3
„Е. М." №*** ДА ЗАПЛАТИ на Р. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град В., бул. В. В." бл.**, партер сумата от 69,10 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство, на осн.чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от съобщението
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4