МОТИВИ
към решение № 28 от
25.02.2020 г. по ВНАХД № 7 по описа за 2020 г. на Апелативен
съд – Пловдив.
Производството по делото е образувано във връзка с въззивен протест на
прокурор от Окръжна прокуратура – гр. С. срещу решение № 416 от 17.10.2019 г.
на ОС – *по НАХД № 49/2019 година. С атакуваното
решение обвиняемият И.И.Б. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Срещу съдебния
акт е бил подаден въззивен протест ведно с подробни допълнения от прокурор при
ОП, с който е било отправено искане за неговата отмяна и признаване на Б. за
виновен по обвинението. С протеста се релевира необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт, като са били изложени подробни аргументи в
подкрепа на заявените основания. От въззивната инстанция се иска да отмени
решението на първата инстанция, като постанови ново решение, с което да признае
обвиняемия за виновен по повдигнатото срещу него обвинение.
Представителят на АП – Пловдив
поддържа протеста, като прави подробен анализ на събраните по делото
доказателства, като моли да се отмени решението на първия като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това Б. да бъде признат за виновен по обвинението,
като спрямо него се приложи разпоредбата на чл. 78А от НК.
В хода на съдебните прения
защитникът и обвиняемият молят решението на първия съд да бъде потвърдено, като
намират протеста за неоснователен и молят да не бъде уважен. Сочат, че няма
достатъчно доказателства обвиняемият да е извършил състава на повдигнатото му
обвинение. Претендират, че не били отчетени особеностите на конкретното
деклариране, което не засягало вменените от прокурора факти.
В последната си дума обвиняемият
моли да бъде потвърдено оправдателното решение на първия съд.
ПАС, след като се запозна с
материалите по делото и становищата прие, че правилно и законосъобразно, след
преценка на събраните доказателствата, първостепенният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.И. Б. е роден на ***
***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование,
женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
В ОД на ДФ
„*“ – гр.*на 09.08.2016 г. било подадено заявление от И.И.Б. за кандидатстване
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малките стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанствата и предприятията“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. с УИН: * и УРН: *. Същото било прието
от свид. Т.Р.-Л. на длъжност *.
В
справка-декларация за дела на приходите от продажби от земеделска дейност,
производство на преработена земеделска продукция, директно свързани със
земеделската дейност спрямо общите приходи през предходната година, обвиняемият
декларирал приход от продажба на 1450 килограма орехи, произведени върху имоти *
и *с обща площ 5,353 дка. В таблица 1.1 от справката-декларация Б. декларирал
приходи от продадени орехи за 2015 година, като посочил количество реализирана
продукция в размер на 1450 килограма и приходи от доходи от тази продукция в
размер на 6020 лева. Отбелязал, че добивът, който е получил от продукцията е в
размер на 6020 лева, като има и приходи от финансова помощ, директно свързани с
извършените земеделски дейности, посочени в таблица 1.3 – 596,99 лева, както и
доходи от неземеделска дейност от трудови правоотношения, които посочил в таблица
1.5 общи приходи и доходи за предходната година в размер на 16 538,99
лева. В т. 1.6 декларирал, че процентите на приходите и разходите от земеделски
дейности са 40,01 процента. Накрая в справката-декларация посочил, че ако се
декларират неверни данни, се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК,
макар да бил наясно, че нито е добил, нито е реализирал подобна продукция и
доходи от дръвчетата в имотите, поради което процентният дял на приходите му от
земеделска дейност бил симулативен.
За да докаже,
че е получил доходи от продадени орехи, обаче, обвиняемият Б. приложил към
справката-декларация и приемо-предавателни протоколи за покупко-продажба на
орехи, в които твърдял, че през 2015 г. е продал определено количество орехи на
различни купувачи – свидетелите А., Г., Г., П., П., К..
При извършена административна
проверка за обследване на декларирания доход от орехи, се установило, че не
била извършена актуализация на регистрацията като земеделски стопанин по реда
на Наредба № 3 от 1999 г., тъй като обвиняемият бил собственик на търговско
дружество „*“ ЕООД, а в същото време
кандидатствал и като физическо лице по
програмата като малко стопанство. Освен това имотите, от които бил
декларирал дохода си от орехи, били описани като ливади и попадали в слоя
постоянно затревени площи през 2015 г. При извършена проверка на място от
служител на ДФ „*“ на 20.10.2016 г. продукция от орехови дървета и дръвчета не
била установена, като били направени снимки на имотите, с които кандидатствал
обвиняемият в заявлението си за подпомагане.
Проверката установила само новосъздадени насаждения от орехи и две, три,
единични по-големи дървета. Проверката извършила лично свид. С.А., която в
присъствието на обвиняемия посетила имот *, където установила, че половината
бил засят с черешови дръвчета, а останалата половина – с новозасадени през 2016
г. орехи. А. и обвиняемият посетили и имоти *, *** и *, представляващи един общ
блок, разделен със синори. Мястото било заградено с бодлива тел, като в имот *
имало две стари орехови дървета, а в останалата част от имотите се намирали
новосъздадени насаждения от орехови дръвчета – едните малко по-големи от
другите. Обвиняемият обяснил, че повечето фиданки измръзнали и през 2016 г.,
той засадил нови дръвчета, поради което едните били по-малки от другите. За
извършената проверка свидетелката издала контролен лист, който бил подписан от
обвиняемия, като към същия били приложени и снимките. Изпратено било
уведомително писмо № 58 с изх. № 01-21-6500/73 от 01.02.2017 г. за предоставяне
на допълнителни документи за отстраняване на констатираните пропуски. В отговор
на уведомителното писмо, което имало за цел да уточни възникнали непълноти и
неясноти, бил представен отговор на бенефициента от 15.02.2017 г. Кандидатът
приложил обяснение, в което твърдял, че от имот *** имал добив 750 кг. орехи, а
от имот *** - 700 кг. орехи от предходните години, като добивът съхранил и
реализирал през 2015 г. Били приложени и констативни протоколи от Общинска
служба гр. Ч., съгласно които към 19.04.2016 г. и 03.07.2015 г. гореспоменатите
имоти били с начин на трайно ползване овощни градини. Съгласно приложената по
делото графична експертиза подписите във всички документи на позициите, за
които се изисквал подпис на декларатор в справката – декларация за дела на
приходите от продажби от земеделска дейност са били изпълнени от обвиняемия И.И.Б..
Изписаните ръкописно имена и подписи в заявление за подпомагане и на
приложенията към него са били изпълнени също от обвиняемия.
Видно от заключението на
изготвената в досъдебното производство агротехническа експертиза, ореховите
дървета влизат в процес на плододаване, при който се очаква икономически
съществен добив след 8-10 вегетации. Средните добиви след тази възраст варират
от 100-200 кг на декар. При млади насаждения, каквито съществуват в имоти *** и
***, е възможно наличие само на единични плодове. От тях е невъзможно да се
получи такъв добив. Вещото лице е посочило, че във всеки имот има засадени по
едно старо орехово дърво. Към момента на изготвяне на експертизата и извършения
оглед на място от страна на експерта през 2018 г. се установило, че засадените
през 2016 г. на същото място орехови дръвчета са били в трета вегетация, като
сортът им следва да се установи по документи от разсадника – подавач на
посадъчен материал, който е задължителен реквизит при участие в програми за
подпомагане и следва да бъде представен от бенефициента. В процесните имоти е
имало единични възрастни дървета – три на брой. Поради високото си съдържание
на полинаситени мазнини орехите са изключително нетрайни и трябва да се внимава
при тяхното съхранение. Орехи с черупки трябва да се съхраняват в херметично
затворен контейнер в хладилник или фризер, където ще се запазят респективно в
продължение на шест месеца или една година. По отношение на старите орехови
дървета, които са били налични в района на процесните имоти, вещото лице устно
разяснило пред първия съд, че те давали около
25-30 килограма орехи годишно. Орехите плододавали в икономически значим обем
след 8-10 вегетации в зависимост от сорта, а заварените на место фиданки можели
да имат само единични плодове.
Следва да се има предвид, че
показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви по отношение на
обстоятелство брани ли са били орехи в процесната година от декларираните
имоти, евентуално реализирани. В случая са се очертали две групи
свидетели, първата от които близки,
приятели и съседи на обвиняемия. За тези свидетели най-общо ще се каже, че
поддържат защитната версия на Б.. От показанията на тези свидетели, обаче, не
могат да се изведат възприетите от първия съд позиции. Така например свидетелят
К. е съобщил, че през 2010-2011 г.
старите дървета имали „много орехи“, от които брали, както през въпросната
земеделска година все още не е имало млади насаждения в имотите. Видно от
показанията на свидетеля Ч. през 2012 г.
обвиняемият и баща му засадили орехови дръвчета, като през 2014 г. старите
дръвчета имали „много орехи“, а младите по около 5-10 ореха от дръвче. По
въпроса, обаче, какво може да се разбира обективно под много орехи следва да се
ползва експертното знание на вещото лице – доц. д-р Т. от катедрата по овощарство на * – *. Същият
изрично е уточнил, че видените от него при огледа три стари дървета в имотите
са могли да дадат добив от порядъка на 25-30 килограма годишно /л. 62 от делото
на ОС, устни разяснения на експерта/. Все по въпросите за добива следва да се
има предвид отново заключението на вещото лице – агроном и за споделеното от
свид. Ч. , че през 2015 г. от две дръвчета, според свидетеля, брали по една
торба орехи. Видно от устните разяснения на вещото лице–агроном /л. 62 от
делото на Окръжния съд/ при орехови дървета на 4-5-6 вегетации, отчетените
плододавания са с единични плодове. И показанията на свид. И.Б. – баща на
обвиняемия, могат да бъдат разглеждани само през призмата на специалното
експертно знание на вещото лице – агроном. Свидетелят също декларира, че през
2012 г. били насадени първите дръвчета до 2016 г., когато измръзнали и на тяхно
място се наложило да насадят нови. Според свидетеля, през 2014 г. от младите
фиданки имало единични плодове, но през 2015 г. са събирали по една кофа от две
дръвчета. Вещото лице, в своите устни разяснения пред първия съд, изрично е
посочило, че в принципен план, дърветата на около 7 вегетации, имат нормална
височина от порядъка на 5-6 метра, докато свид. Б. говори за височина на
дърветата преди измръзването им от порядъка на 2 метра. От друга страна, са
показанията на свидетеля А. - служител на земеделския фонд, както и на
свидетелите Т.С. и М.С., които следва да бъдат кредитирани като обективни,
последователни, корелиращи помежду си и намиращи опора в заключението на вещото
лице – агроном. Свидетелите С. са съседи на имотите на обвиняемия, като не са
го виждали да бере орехи в имотите си от наличните фиданки, нито от двата стари
ореха. Обвиняемият дал обяснения пред първия съд, че през 2015 г. продал 1450
килограма орехи, като реализирал приход, който отразил в справката –
декларация. Орехите, които продал тогава били събирани през предходните години
от двата стари ореха, като през 2015 г. набрал малко орехи и от младите
насаждения. По повод заявеното от обвиняемия за брането на „малко орехи“ от
младите фиданки през 2015 г., отново следва да се има предвид посоченото
по-горе относно показанията на К. , Ч. и
И. Б. за количествата орехи, които биха могли да се реализират от тях, а именно
единични бройки плодове. Прави впечатление, обаче, че самият обвиняем поставя
акцент върху набраното количество орехи от старите дървета. Именно липсата на
възможност да бъдат реализирани икономически изгодни количества орехи от новите
насаждения, е безспорно установено при преценка на свидетелските показания
заедно и по отделно и при съпоставянето им със заключението на вещото лице от
агротехническата експертиза. В показанията на свидетелите С. – съседи на
имотите на обвиняемия, изрично е било обявено, че от новозасадените орехови
дръвчета е невъзможно да се берат орехи, както и че не са виждали някой да бере
орехи от старите дървета, да кара орехи
в селото или пък обвиняемият да продава подобна продукция. От друга страна, в
разпитите си, свидетелите С.А., Н.Г., В.Г., Т.П., Н.П. и Б.К., които са
преимуществено от с. П. – познати и приятели на обвиняемия, са потвърдили
представените от Б. писмени договори за продажба на орехи. По отношение на
показанията на „купувачите“ на орехи може да се каже, че прави впечатление
тяхната конкретна памет за отминали назад във времето събития, а и оформянето
на договорите в писмена форма, което е изключително рядко срещано на практика,
особено при закупуването на стоките с търговска цел. Но дори да се приеме, че
тези свидетели действително са закупили някакви количества орехи от обвиняемия,
няма как покупките им да са били в големи обеми, в каквито са били обявени в
нарочните писмени договори, тъй като агротехническата експертиза е категорична
по отношение на значително по-малкият добив от процесните земи. Освен това липсва възможност за съхранение на подобна стока
повече от шест месеца или година и то в хладилник или фризер. Тук е мястото да
бъдат припомнени и показанията на свид. Р.-Л., които също се кредитират от
настоящия съд. Тя е категорична, че по отношение на имотите с № № *** и *** и
тяхната проверка, обвиняемият е заявил, че количеството орехи, което е продал
през 2015 г. е именно от двата стари ореха, държано на склад три години. Настоящият съд кредитира
показанията на свидетелите С., свид. А. и свид. Р.-Л. като подробни,
непротиворечиви, обективни и съответни на заключението на вещото лице по
назначените съдебно-агротехнически експертизи от досъдебното производство.
Въззивният съд изцяло дава вяра и на заключенията на агротехническите
експертизи от досъдебното производство, както и на устните разяснения на
експерта в съдебно заседание пред първия съд, тъй като са компетентно
изготвени, от лице с необходимия професионален ценз, изчерпателни и обосновани.
Освен това нещото лице е отговорило подробно и мотивирано и на всички въпроси,
поставени от страните при изслушването му в съдебно заседание пред първия съд.
В заключение следва да се каже, че в крайна сметка липсва и противоречие в
заявеното от всички разпитани по делото пред първия съд свидетели, че
насажденията от орехи в декларираните от обвиняемия имоти са били млади
фиданки, а старите орехови насаждения – само 2-3. Дори и да се съобрази
заявеното от обвиняемия пред свид. А., извънпроцесуално, по време на
извършваната от нея на място проверка, че обвиняемият бил брал 5 поредни години
старите дървета, а през 2015 г. – младите насаждения, следва да се има предвид
най-вече агротехническата експертиза при
проверката на доказателствата. Както се посочи и по-горе, ореховите насаждения
влизат в плододаване след 8-10 вегетации, като
заварените фиданки при проверката, извършена в годината, следваща
декларираната процесна година, са могли да дадат само единични плодове, като от
площта на двата заявени имота от общо 5,4 дка, е било невъзможно добиването на
процесните орехи. Както е посочило вещото лице, добивите от тях могат да бъдат
само единични плодове, а при насаждения на 8-10 вегетации, средните добиви
варират от 100 до 200 кг от декар. От засадените в имотите по едно орехово дърво,
при положение, че старите дървета дават около 25-30 килограма добив от орехи за
едно дърво годишно, за достигане на добив 1450 килограма, биха били необходими
около 24 години. Като се съобрази и заявеното от вещото лице за режима на
съхранение и сроковете за това при ореховите насаждения, следва да се приеме,
че събирането на декларираното количество орехи от посочените дървета и млади
насаждения е невъзможно, нито самостоятелно през 2015 г., нито дори за период
от пет или три години назад. При все защитата да оспорва идентичността на фиданките през 2015
г. и 2016 г., която действително е частична, поради презасаждане на фиданки, не
може да се приеме, че разликата между тя е била драстична като вегетация и нито
самият обвиняем, нито неговият баща са твърдели, на терена някога да е имало
растения, различни от фиданки.
С това не може да се приемат
доводите на обвиняемия, че първият съдът
е взел под внимание цялата доказателствена маса, тъй като не се констатира
всеобхватност при аналитичната дейност
на тази инстанция.
При
така установените от настоящия съд факти, от правна страна за съставомерността
на престъплението по чл. 248а, ал.
2 вр. ал. 1 от НК от обективна
страна се изисква да бъдат предоставени неверни сведения, в нарушение на
задължение за предоставянето им, които се отнасят до отпускане на средства от
фондове на Европейския съюз или от такива, предоставени на Българската държава
от ЕС.
Изпълнителното
деяние на престъплението може да се осъществи в една от двете му проявни форми
– действие, както с случая при предоставяне на правнозначими неверни сведения.
По повод доводите на защитата, че в случая не става въпрос за такива сведения,
защото от значение не били нито земеделските имоти, нито добивът от тях, а само
декларираният процент на реализиран доход от земеделско производство, който бил
наличен и след редукция с процесните орехи, ще бъде маркирано, че при
декларирането сведенията, които имат правно значение, се вземат предвид тези,
които имат отношение към преценката на компетентния орган за отпускането на
средствата по програмите. А в случая предоставянето на инкриминираните сведения
е изрично предвидено и в отделните позиции за деклариране, като те са били
детайлно изброени в декларацията и нейните приложения. Доводите на защитата
пред настоящия съд не могат да бъдат споделени и по причина, че престъплението
е в сферата на обществените отношения, които уреждат правилното формиране на
преценка у компетентните органи, които следва да решат дали са покрити
специфичните установени със закон изисквания за отпускане на средства от
фондове, принадлежащи на ЕС или от такива, предоставени на българската държава
от ЕС като непосредствен обект на престъплението.
По
повод останалите доводи на защитата, следва да се каже, че субект на
престъплението може да бъде всяко лице, което кандидатства като бенефициент по
определена програма, като престъплението е формално и последиците му настъпват
с предоставянето на сведенията. Ето защо, за неговата съставомерност е без
значение дали съответният орган е формирал неправилна преценка в резултат на
заблуждението за декларираните обстоятелства. Няма значение и това дали в
следствие на предоставената невярна информация средствата са били отпуснати.
В
случая обвиняемият е изпълнил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 248а, ал.
2,
вр., ал. 1 от НК. От обективна
страна, на инкриминираната дата, е представил неверни сведения - като заявил,
че приходите му растениевъдство за 2015 година са от земеделски имоти по
съответната програма, а именно от имот № *** и имот № *** с обща площ 5,353
декара в М., обл. Ч., от които е добил 1450 килограма орехи, а в действителност
към датата на подаване на заявлението в обектите изобщо не е имало условия за
добив на подобни количества орехи. Предоставянето на неверните сведения е реализирано
чрез попълването и подписването на справка-декларация за дела на приходите от
продажба на земеделска дейност, производство на продукция, като обвиняемият е
подал справката-декларация за дела на приходите от продажби на земеделска
дейност, производство на преработена земеделска продукция, директно свързани със земеделската дейност спрямо общите приходи през
предходната година, съгласно Приложение № 2 към чл.5, ал.12, т.1 от Наредба №
10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3.“Стартова помощ за развитие на
малки стопанства“ от мярка „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г., в която е вписал
неверни сведения в т. 1.1 от декларацията и приложената към точката таблица № 1
относно приходите от растениевъдство за 2015 г. спрямо годината на
кандидатстване - 2016 г., от имоти, отговарящи на изискванията на чл.5 ал.12 от
Наредба № 10/10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3., за да получи средства
от фондове, принадлежащи на Европейския съюз /от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони/.
От
субективна страна на престъплението е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал всички съставомерни елементи, като бил наясно с предвиденото
задължение за предоставяне на определен кръг сведения, които са по съществото
си такива, че са обуславяли формирането на правилна преценка на решаващия
орган. Обвиняемият е съзнавал, че дава неверни сведения, за да повлияе процеса
на формиране на решението в определена благоприятна за него посока. В представната сфера на дееца е била
налице представа, че с предоставянето на сведенията той дава неверни такива и
така въвежда в заблуждение компетентния орган, като това заблуждение е в пряка
връзка с последващия процес на формиране на решение. Обвиняемият е целял пряко
този резултат, като е действал със специална цел.
Специалната
цел е налице, защото неверните сведения са представени пред компетентните
държавни органи, за да може обвиняемият да получи средства от фондове,
предоставени от Европейския съюз на българската държава. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от
Наредба № 14/28.05.2015 г. подпомагането по подмярка 6.3 се съфинансира от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони 85 процента, и 15
процента – от бюджета на Република България.
Не
могат да бъдат споделени доводите на защитата да липса на умисъл на дееца по
отношение на декларираните обстоятелства,
тъй като имало разлика между вменените такива и подлежащите на деклариране. От
субективна обвиняемият е бил наясно с условията за финансово подпомагане, като
при подаване на заявлението е декларирал, че е запозната с правилата за
отпускане на финансовата помощ. Той е съзнавал, че следва да е реализирал срещу
приходи декларираните количества орехи след добива им процесните земеделски
имоти, но е съзнавал че изобщо не е добил 1450 килограма орехи от същите и
въпреки това предоставил неверните сведения, за да създаде привидност на предпоставки за получаване на помощта.
Изводът може да бъде обоснован и с попълненото в декларацията, че за
предоставени неверни сведения носи наказателна отговорност по чл. 248а и/или 313 от НК.
Всъщност той се налага и от хронологията на събитията, свързани с
поведението на обвиняемия, последвалите от негова страна допълнителни
уточнения, обяснения и проверки на място. Налице е и специалната цел - получаване на средства от фондовете,
принадлежащи от ЕС или предоставени от ЕС на Българската държава, а само по
себе си кандидатстването разкрива желанието на обвиняемия да получи средства от
фондове, принадлежащи на ЕС. Целта за получаване на средства се обективира чрез
подаването на съответните документи, с които се иска подпомагане по съответните
мерки и схеми.
В
случая са налице материално-правните предпоставки на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За конкретното престъпление се предвижда до три
години лишаване от свобода, когато е умишлено, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
от съда. Не са налице и вреди, които да подлежат на репарация.
При
мотивиране на размера на наложената глоба в законоустановения минимум,
настоящият съд отчита превес на смекчаващи вината на Б. обстоятелства - чистото
съдебно минало, трудова ангажираност, липсата на причинени имуществени вреди,
действително отглеждане на декларираните култури, макар и още фиданки без
съществен добив, поради което намира, че наказание "глоба" в
законоустановения минимум от 1000 лева е в състояние да окаже необходимото
превантивно и предупредително-възпиращо въздействие върху обвиняемия.
По изложените съображения
настоящият въззивен съд призна обвиняемия за виновен в извършване на
коментираното престъпление, като го освободи от наказателна отговорност и му е
наложи административно наказание глоба в минимален размер. С оглед изхода на делото, настоящият съд възложи за
заплащане в тежест на обвиняемия и направените по делото разноски в съдебното и
досъдебното производство.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 334, т. 2 във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК
въззивният съд отмени решение № 416/17.10.2019 г., постановено по НАХД №
49/2019 г. по описа на ОС - гр. С., като
вместо това постанови ново решение, с което призна обвиняемия И.И. Б. за
виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като го освободи от
наказателна отговорност за така извършеното престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК и му наложи административно наказание
глоба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: