Протокол по гр. дело №2835/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2190
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20255220102835
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2190
гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220102835 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищеца В. П. Н., редовно призован, не се явява лично, както и не
изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба- становище
с вх. № 33178/28.11.2025 г. от ищеца В. П. Н., чрез адв. А., с която моли съда
да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Ответника „................“ ЕООД, редовно призован, не изпращат
процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
По делото е постъпила молба- становище с вх. № 33178/28.11.2025 г. от
ищеца В. П. Н., чрез адв. А., с която моли съда да даде ход на делото в негово
отсъствие. Сочи се, че настоящия спор е изцяло правен. Излага съображения
за нищожност на договора за възлагане на гаранция. Сочи, че договора за
предоставяне на поръчителство е нищожен, поради противоречие с добрите
нрави. Моли съда да постанови решение в тази насока, както и да присъди
1
съдебно- деловодни разноски и възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38,
ал.1, т.3, пр.2 от ЗА. Прилага списък на разноските към молбата.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилата молба- становище с вх.
№ 33178/28.11.2025 г. от ищеца В. П. Н., чрез адв. А., ведно с приложения
списък на разноските, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпилото молба- становище с вх. № 33178/28.11.2025 г. от
ищеца В. П. Н., чрез адв. А., ведно с приложения списък на разноските.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като страните не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал.2 пр.4 от ЗЗД с цена на
иска 394.10 лева от В. П. Н., чрез адв. А., в която се сочи, че доверителят му
сключва от разстояние договор за потребителски кредит № ********* от
17.05.2024 г. с .............. ЕАД, ЕИК ********** и договор за възлагане на
гаранция с ответника ................ ЕООД от 17.05.2024 г.. Като задължително
условие за отпускане на кредита се явявало договорното условие (чл. 1, ал. 2)
да се сключи договор за възлагане на гаранция с трето лице – ................ ЕООД.
Твърди се, че договора за потребителски кредит е бил обезпечен с
договора от ................ ЕООД, като не са включени разходите по договора за
потребителски кредит с това трето лице. Кредиторът не включва в договора за
потребителски кредит размера на възнаграждение за предоставяне на
гаранция от ................ ЕООД (явяващо се задължителен разход), поради което
Договора за потребителски кредит е недействителен поради неправилно
посочване на ГПР и обща дължима сума. Нищожността на договора за
потребителски кредит влече и нищожността на договора за възлагане на
гаранция. Ето защо се предявява установителен иск, който да внесе яснота в
отношенията си с ответника ................ ЕООД като се установи, с влязло в
законна сила решение, че между тях съществува или не съществува
определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно
2
решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).
Сочи се, че е сключен Договор за потребителски кредит № *********
от 17.05.2024 с .............. за сумата от 500 лева, като се задължава да върне на 5
равни месечни вноски сумата 545,90 лева – главница и лихва. ГПР по
договора е фиксиран в размер на 43,05 %, а ГЛП 36 %. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Договора за потребителски кредит, в срок от пет дни потребителя трябва да
осигури обезпечение двама поръчители-физически лица с минимален доход
1500 лева, гаранция от дружество-поръчител или банкова гаранция. Ищецът-
потребител, за да получи кредитните средства веднага, бил задължен да
избере ................ ЕООД като поръчител. Така сумата за връщане по договора
за кредит се била увеличило на 940 лева, но ГПР не се променил. На същата
дата – 17.05.2024 г. е сключен от В. Н. Договор за възлагане на гаранция с
ответника ................ ЕООД, чийто предмет (чл.1) е да осигури вземането на
.............. по Договор за потребителски кредит № ********* от 17.05.2024.
Съгласно чл. 2, ал.1 потребителят заплащал възнаграждение за услугата на
................ ЕООД в размер съобразно договора за кредит, като в погасителния
план към договора за възлагане на гаранция размерът на задължението на В.
Н. бил в размер на 394.10 лева или по 78.82 лева всеки месец за пет месеца
общо.
Твърди се, че .............. не е посочил правилно в договора за
потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил
задължителен разход, какъвто е възнаграждението на ответника ................
ЕООД. Разходът към ответника ................ ЕООД е задължителен и това може
да се извлече от самия договор за кредит. Изборът между обезпечение (чл.1,
ал.2 от договорите) е две физически лица при непосилни условия, банкова
гаранция, което е житейски нелогично, или да сключи договор с одобрено от
кредитора трето лице./ цитира се съдебна практика/.
Договорът за потребителски кредит е нищожен договор, поради
противоречие със закона, с което се губи и основанието на акцесорния
договор, чиято основна функция е да покрие задължението по договора за
потребителски кредит. Включването на подобна клауза за задължително
осигуряване на обезпечение (чл. 1, ал. 2 от ДПК) и заплащане на
възнаграждение на ответника ................ ЕООД е скрито възнаграждение и по
своята същност е задължителен разход. Самата клауза на чл. 1, ал.2 от ДПК е
3
неравноправна клауза, защото задължава кредитополучателя да осигури
обезпечение при ограничени и непосилни условия. Договора за възлагане на
гаранция е нищожен, защото противоречи на добрите нрави и липсва
основание да съществува, тъй като основния договор за потребителски кредит
не съществува в правния мир.
Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и да
постанови решение, с което да установи, че договор за възлагане на гаранция
от 17.05.2024 г. сключен между В. П. Н., с ЕГН: ********** и ................
ЕООД, ЕИК ********* е нищожен поради липса на основание или заради
противоречие с добрите нрави.
Моли съда да присъди разноски и да присъди възнаграждение за
осъществяване на процесуална защита и представителство по смисъла на чл.
38, ал. 1, т.3, предл. второ от ЗА.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„................“ ЕООД, чрез юрк. И., с който сочи, че иска е недопустим,
доколкото същият е предявен срещу „................ “ЕООД, а в него не са
изложени доводи за нищожност, касаещи процесния договор за възлагане на
поръчителство. Въпреки обявения предмет на иска, в исковата молба се
съдържат твърдения и правни доводи, които се отнасят до друг договор, а
именно договор сключен с друго дружество „..............“ ЕАД, със съвсем
различен предмет, страни и обстоятелства. Налице е пълно несъответствие
между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Така
изложените твърдения не обосновават нищожност на договора, спрямо който
се иска защита. От съдържанието на исковата молба не може да се направи
еднозначен извод какъв точно е предметът на спора - не е ясно кой договор се
атакува, на какво основание и в какъв обем.
В случай, че съда счете иска за допустим, то оспорва съшия като
неоснователен и недоказан, с оглед на следните съображения:
Процесуалните рамки на делото се определят от исковата молба, следва
да бъдат изложени фактическите обстоятелства, на които ищецът основава
иска си. Именно тези обстоятелства очертават предмета на делото и рамките
на съдебния процес. В исковата молба не се съдържат обстоятелства за, въз
основа на които ищцовата страна счита, че договорът за възлагане на
4
поръчителство е нищожен. Съдържат се единствено доводи за нищожност на
договора за кредит, основавайки се на Закона за потребителския кредит.
Следва да се обърна внимание, че съгласно чл. 1, т. 1 и сл. от ЗПК, последният
установява изискванията към договора за потребителски кредит и изначално
уговаря материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит.
Предвид всичко изложено моли съда да приеме, че искът е недопустим,
а в случай, че приеме същия за допустим, то същия да бъде отхвърлен като
неонсователен и недоказан.
Прави възражение за размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Моли съда да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В тежест на ищцеца е при
условията на пълно и главно доказване да установи по делото наличието на
облигационна връзка между страните по силата на процесния договор и
сочените основания за недействителност на целия договор, респективно на
отделните клаузи от договора за възлагане на гаранция, а в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
възраженията си, в това число наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за възлагане на гаранция, при
спазване на императивните изисквания на ЗПК и ЗПП.
СЪДЪТ с Определение № 3046/22.10.2025 г. е приел представените от
страните писмени доказателства.
СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради липсата на други доказателствени искания и невъзможността да се
сключи спогодба, поради което


О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
5

На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 28.12.2025 г.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13.20 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6