Протокол по дело №294/2022 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 123
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20221620100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 123
гр. гр. Лом, 22.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско
дело № 20221620100294 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Молителят ИС. С. Н., редовно призован чрез адв. Н.Д., не се явява.
Вместо него се явява представляващият го адв. Н.Д. – САК, редовно
упълномощена.
Ответникът В. ИВ. Н., редовно призована, се явява лично и с адв. А.Л. –
МАК, редовно упълномощена.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Лом,
редовно призовани, не изпращат представител. Постъпило е Становище с вх.
№ 1620/15.03.2022 г., ведно с приложения.
Явява се социалният работник, изготвил Становището, К. Р. Т..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Ответникът Н.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Производството е охранително. Образувано е по молба за защита по
реда на ЗЗДН, подадена от ИС. С. Н., представляван от адв. Н.Д., в която
молба се излагат конкретни данни за установено домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН по отношение на малолетното дете С. И. С. и е
1
поискано постановяване на мерки по ЗЗДН.
Съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора. Връчва
на пълномощника на молителя адв. Д. препис от отговор, ведно с
приложения, на подадената от нея Молба по ЗЗДН от пълномощника на
ответника адв. Л..
Адв. Д.: Поддържаме молбата по ЗЗДН.
Адв. Л.: Смятам, че молбата е недопустима и неоснователна.
Поддържам отговора.
Ответникът Н.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетеля: К. Р. Т., на
47 г., роден на 20.05.1974 г. в гр. Лом, ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, с висше образование, семеен, без родство със страните
по делото.
Съдът напомня на свидетеля отговорността по чл. 290 от НК, а именно,
че за лъжесвидетелстване или затаяване на истина, наказанието е лишаване от
свобода до пет години, и същият обеща да говори истината.
Съдът пристъпва към изслушване на социалния работник, изготвил
Становището, К. Т.: При получаване на сигнала, сигналът го получих от
бащата. Същият на мен ми предаде медицински документи от Болница –
Видин. След това проведох разговор с майката, изпратих майката с детето при
личния лекар, който е издал направление детето да бъде прегледано от
хирург. Така се сдобих със служебна информация и от личния лекар и от
хирурга, прегледал детето, след което посетих жилището на майката, да видя
условията, в които се отглежда детето и, на базата на събраната информация,
стигнах до заключението, че детето се отглежда в добри условия, осигурен му
е режим на хранене, на спане. Майката заявява начина, по който гледа детето
и какви са нуждите му и как тя, по какъв начин ги задоволява. По отношение
на сигнала имаме и стара информация, касаеща същото дете С. И. С.. През
миналата 2021 г. съм работил по случая на детето, във връзка с упражнено
домашно насилие от страна на бащата към майката. Случаят е отворен от
ДСП – Димово и е прехвърлен по компетенция на ДСП – Лом, тъй като детето
се отглежда на ломска територия. С цел превенция на въвличане на детето в
дейности неблагоприятни за неговото здравно, психическо, емоционално
развитие, майката е изпратена в ЦОП – Лом за изследване на връзката майка-
дете и за оценка на ситуацията в семейството. След изтичане на срока на
направлението, психологът и социалният работник, работещ със семейството
на майката, са се произнесели със становище, че, към настоящия момент, не е
необходимо продължаване на работата с това семейство и това дете. През
времето, през което съм наблюдавал семейството по чл. 23 от ЗЗД, не съм
установявал на детето да са му нарушавани правата. Не съм установявал също
да е ограничено по отношение на здравни услуги. Не съм установявал същото
да е ограничавано до достъпа до бащата чрез друг човек от семейството. По
отношение на поведението на майката, по отношение на събраната
информация съм излязъл със становище, че детето не е в риск в това
2
семейство или не съм установил достатъчно данни майката да е неглижирала
потребностите на детето. Не съм сезирал правоохранителните органи и
Прокуратура, тъй като, по данни на бащата, е имало образувана и преписка от
МВР, представена от материалите. МВР е изискало от нас доклада, който съм
изготвил, към момента на проучване на самия сигнал и документацията,
която ми е станала известна към онзи момент. От тая гледна точка не е
установен риск за детето в семейството на майката и считам, че по-скоро в
случая се касае за инцидент. Майката ми отговори, при директен въпрос:
„Как се е случило това нещо?” ми отговори, че при игра детето се е наранило,
след като се е плъзгало по закупената за него кола-играчка. Имам снимки, ако
желаете. Това е за онагледяване.
Свидетелят Т. предявява на съда и на страните ксерокопие на снимка.
Свидетелят Т.: Колата-играчка е около 1 м – 1,2 м, 30-40 см е висока.
Майката ми обясни, че детето се е качвало по предната част на автомобила, по
стъклото. След като е паднало детето, тя е била в другата стая в съседство,
където е готвела, чула го е, че то се е разплакало, отишла е. Колкото пъти съм
отишъл, вратите в къщата не се затварят. Детето е адаптирано към средата, то
свободно се движи навсякъде. След като тя е чула детето, отишла е при него,
гушнала го е, огледала го е, видяла е нараняванията, посочени в снимковия
материал на бащата, намазала го е с крем „Бочко” и детето се е успокоило и
започнало отново да си играе. Майката ми съобщава, че за това нещо не е
споделила с бащата, но бащата, към онзи момент, ми сподели, че си е
комуникирал с някой по „Messenger” и от там са му обяснили, че детето е
паднало. Майката е предприела действия, касаещи автомобила, като не се
зарежда батерията и детето вече не проявява такъв интерес към колата, която
е издавала звуци и т. н.
Адв. Д.: Когато бащата И. Ви сигнализира за този случай той каза ли
Ви, че го е водил на доктор детето?
Свидетелят Т.: Да, той ми представи медицински документи.
Адв. Д.: А, в такъв случай, като вече е имало изготвено становище от
лекар, защо сте напътили майката да направи същото, да го заведе при друг
доктор?
Свидетелят Т.: Такава ни е практиката. Такава е нашата практика – ние
веднага, при съмнения вземаме, изпращаме… Това е личният му лекар, затова
са проведени и последващи разговори с него. Забравих да спомена, че
личният лекар, към първоначалния момент, не е запознат с документите,
които бащата ме и представил. След това, в телефонен разговор с него, той
каза, че има охлузване, но това охлузване, според него, не е от насилие и
понеже има изготвен медицински документ отпред от хирург, той затова е дал
направление и хирург да си го прегледа. В последствие, когато получих
документите по досежното дело, отново се свързах с личния лекар, отидох на
място и поговорихме за това, след като го запознах с материалите по
досежното дело, дали има промяна в становището му по отношение на
конкретния казус и пред мен той сподели, че е прегледал всичко, но, според
него, това не е домашно насилие.
3
Адв. Д.: Понеже сте запознат, това работите и имате наблюдение за
възрастите на децата и играчките, с които си играят, понеже много подробно
разказахте за тази количка, тя предназначена ли е за играене на дете от
неговата възраст, т. е. от бебе, според Вас?
Свидетелят Т.: Тя е купена за него, той може да си я кара, тя е за деца
тази количка. Не съм я огледал. Майката не е видяла как е станало точно
падането, била е сама жената. Готвила си е, шетала си е. То си тича. Вратите
не се затварят, детенцето свободно си циркулира из къщата, специално в тази
част и в кухничката. Между другото, през месец януари е допуснато за
разглеждане и друго дело, бракоразводно, между родителите на детето. Исках
да вметна наблюдения по отношение на поведението на детето и към онзи
момент, защото чл. 23, като мярка за закрила, мярката е приключила през
месец септември. През месец януари, във връзка с бракоразводното дело, съм
ходил на адреса за изготвяне на социален доклад. После по отношение на
сигнала на бащата и, след това, по отношение на досежното дело. Детето се
държи свободно когато е в присъствието на майката. Тя е много търпелива
като родител. Например, последния път то кръжеше насам-натам, тя искаше
да му привлече вниманието, взе си телефона, вика: „Ела, седни сега тука.
Гледай тука.”, игричка на телефона му пусна, т. е. не съм установявал някакво
различно поведение от страна на детето в присъствието на майката.
Адв. Д.: Вие наблюдавали ли сте отношенията на бащата с детето и
връзката баща-дете?
Свидетеля Т.: Не. Като отидох там аз заварих съжителстващо лице на
майката. От скоро майката съжителства със неин съселянин, Д. се казва.
Когато влязох вътре – аз не съм предупреждавал, че ще отида, когато влязох
вътре, този човек си играеше с детето. Той беше седнал на едни като стълби и
детето кръжеше около него и се смееше и го закачаше. След това този човек
си тръгна от там и разказах по-горе какво е отношението на майката към
детето, как тя го прикани да дойде, да седне, та да можем ние да си проведем
разговора.
Адв. Д.: Нямам други въпроси.
Адв. Л.: Нямам въпроси към свидетеля. Смятам, че беше доста
изчерпателен.
С оглед заявеното от страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото Становище
на ДСП – Лом с вх. № 1620/15.03.2022 г., ведно с приложения, както и
представеното в днешното съдебно заседание от свидетеля К. Т. ксерокопие
на снимка.
Съдът освобождава от залата свидетеля Т. и запитва страните имат ли
други искания и ще сочат ли други доказателства.
Адв. Д.: Моля да допуснете при режим на довеждане, водим трима
4
свидетели. Те ще свидетелстват относно установеното насилие по отношение
на детето за периода 19-20.02. когато са го взели и какво са установили, какво
са предприели, какво са разбрали.
Адв. Л.: Искам да бъде направена справка относно това И.С. намира ли
се на територията на страната за периода от подаване на молбата, евентуално,
до днешното съдебно заседание, тъй като молбата е за издаване на мерки за
защита и той иска детето да бъде дадено за отглеждане на него. Ако той не е в
страната и Вие издадете заповед, с която дадете детето и родителските права
на него…
Съдът уточнява, че тази мярка не може да се приложи в настоящото
производство.
Адв. Л.: Господин съдия, предоставям на Вас да решите дали да бъдат
допуснати свидетелите, но смятам, че това, какво са предприели, е видно от
всички материали и не е необходимо да го доказваме с разпит на свидетели.
Това е моето становище.
Адв. Д.: Да, затова изброих различни факти и обстоятелства, които ще
установяват.
С оглед заявеното от страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА при режим на довеждане РАЗПИТ на двама свидетели от
страна на ищеца: Д. П. Н. и Д. В. В., относно въпросите, свързани с т. нар.
установяване на твърдяното от молителя домашно насилие.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетелите: Д. П. Н.,
родена на 09.07.1959 г. в с. Арчар, ЕГН **********, българка, с българско
гражданство, вдовица, с основно образование, неосъждана, баба на молителя
И.Н..
Д. В. В., роден на 30.12.1983 г. в гр. Видин, ЕГН **********, българин,
български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, без родство
със страните по делото.
Съдът напомня на свидетелите отговорността по чл. 290 от НК, а
именно, че за лъжесвидетелстване или затаяване на истина, наказанието е
лишаване от свобода до пет години, и същите обещаха да говорят истината.
На свидетелката Д. Н. съдът разяснява, че, като е в близки родствени
отношения със страна по делото, може да се възползва от правото,
предоставено й от закона, да откаже да свидетелства.
Свидетелката Н.: Желая да свидетелствам.
Съдът освобождава от залата свидетеля В. и пристъпва към разпит на
свидетелката Д. Н.: Живея с И. в една къща. Като взема детето аз също се
грижа за детето. Като взема детето в събота и неделя, съботата сутринта го
вземам в 10 ч. и го връщам в 16 ч., и в събота и в неделя. На 19.02. на 20.02.,
когато видяхме синините на ръчичката и на гърба, вземаме си го и го
5
занасяме вкъщи, и аз веднага го събличам да го изкъпя, това е принцип – все
кога го вземам да си го къпя. Видяхме тия наранявания, тия синили, веднага
И. отива и извика този по-младия свидетел, закара ни с колата у Видин на
„Бърза помощ” и жената там на Регистратурата гледа, че детето спи на
рамото, попита какво е станало с детето, аз й отговорих, че това дете е бито
дете. Тя попита как така е бито, аз й отговорих, че не знам. Бързо ни вкараха
вътре, съблякохме детето, дойдоха докторите и видяха синините. На главата
също имаше, точно средата, не на челото, а по средата – буца, зърно – нали
знаеш, като се удариш, то ти излезе нещо, бучка. Дойдоха докторки, и мъже и
жени, четирима са били. Прегледаха детето. Ние влизаме и докторите идват и
те влизат вътре. По време на прегледа не детето бяхме и аз и бащата. Дадоха
ни листове да го водим на рентген, после ни караха да му вземат кръв от
пръстчето и почакахме малко да станат готови изследванията и после са
дошли малко по-младички доктори. Стомах, ръце, крак, гърба, глава – всичко
са гледали хората и една от докторките казва че детето, като видяла
изследванията, нисък му е хемоглубинът на кръвта, каза че е негледано дете,
нехранено, изобщо няма грижи за това дете. Аз все кога го вземам, като го
къпя все едно, че е изчистил комината – черно, мръсно, драпа се детето,
защото е мръсно, голичко. Събота и неделя, десет часа – топло ли е за дете
навън или не? Тя го калява в тия грипове, в тия болести.
Съдът призовава свидетелката да излага факти, а не изводи.
Свидетелката Н.: Докторите, те докъде да прегледат детето, идват две
жени от „Закрила”-та и една полицейска кола – полиция. Дойдоха вътре и
разговарят с докторите. Аз през това време обличах детето. Взехме
изследванията, ходихме в „Закрила”-та ни казаха тия две момчета да идем,
там какво са писали, какво са правили те си знаят. И ето това е случаят за
малкия С., защото не е гледан от майката както трябва. Аз съм стар човек. Ето
това къде е бито. Детето като спи и като се събужда подавам си ръцете да го
взема и то се свива. Ето това е, господин Съдия.
Въпрос на съда към свидетелката Н. : Вие лично ли възприехте, че
спрямо лицето е нанесена телесна повреда под формата на наранявания на
гърба? Видяхте ли това нещо?
Свидетелката Н.: Е, как да не съм видяла?!
Въпрос на съда към свидетелката Н. : Видяхте ли акта на нанасяне на
телесната повреда?
Свидетелката Н.: Аз съм си вкъщи, детето е при майката – как може да
видя. Но като на гърба е наранено детето и е посиняло – тук има и снимки,
има и медицинско, има всички – това аз не съм го написала и не съм го
издала. Аз не съм чела медицинското, защото той го взема на сутринта и
направо идва тук, аз оставах с детето. Аз не мога да видя тя, у дома, как си го
гледа. Не може. Аз го виждам когато вземам детето – как яде, какво спи,
какво прави. Мои очи къде гледат, детето изобщо няма грижи, не е гледан,
изоставено дете. Това дете, според мен, е удряно. От това повече какво да
кажа.
6
Адв. Л.: Нямам въпроси.
Ответникът Н.: След като са правили изследвания на детето и
докторът, който им е казал, че на детето хемоглубинът е нисък, как точно
уточниха, че детето е гладно и не е гледано? Не Ви ли казаха, че това дете
има анемия и затова му е нисък хемоглубинът?
Свидетелката Н.: Да, да, защо не са казали, че има анемия?!
Ответникът Н.: Е, защо не са Ви го казали?!
Свидетелката Н.: Слушай сега, аз казвам на човека да ме разбере, а ти,
и до утре да ми кажеш, аз теб не те слушам, защото ти лъжеш дотолкова, че
нямам думи. Ти гледаш човек в очите и го лъжеш. Да, има алергия и затова
му паднал хемоглубинът на кръвта – това, човек колко да е… как ще го
разбере. Аз не съм лекар. Аз го водих при лекар и са казали какво е. Какво е
казал лекарят, това съм казала на нея.
Адв. Д.: Нямам въпроси.
Съдът освобождава от залата свидетелката Н. и пристъпва към разпит
на свидетеля Д. В.: Познавам се с И., съседи сме, живея малко по-надолу.
Знам за какво съм тук. На 19.02., събота беше, И. ме помоли, понеже се
познаваме с него, да ходим в Добри дол да вземем детето, понеже той няма
превоз и аз ходих у тях, ходихме в Добри дол да вземем детето и в неделя, на
20-ти, го караме обратно в Добри дол да го върнем при майката и И. ми
показва, фланелката вдига нагоре на детето, че гърба му е посинял. Вика:
„Виж, брат, как са го били, к`во са го направили…”, викам: „Не знам.”. Ето
това беше. И после ходихме, пак го карах, на Лом да изкарва медицинско.
Това е истината.
Адв. Д.: А когато го върнахте детето в неделя, И. говори ли с В. за
детето?
Свидетелят В.: Май не е говорил с нея, така мисля.
Адв. Д.: Като го давахте.
Свидетелят В.: Не, не, не е говорил с нея.
Адв. Д.: Не са разговаряли?
Свидетелят В.: Така мисля. Аз бях в колата. Така мисля, не мога са си
спомня дали са говорили.
Адв. Д.: А той казвал ли Ви е дали е говорил и по телефона с нея да я
пита защо има синини детето?
Свидетелят В.: Мисля, че да. По телефона са говорили и я е питал,
звънял е по телефона, той й звъни на нея и я пита за синините и тя нещо е
казала, че е паднало детето и се е ударило в колата ли, к`во ли, нещо такова. А
кога карахме в неделя детето не си спомням дали е говорил И. с нея, защото
аз бях в колата. Не съм ги карал аз до спешния център във Видин. Аз само в
събота съм го карал и взехме детето. И после аз имах работа, рязах дърва
вкъщи, и го кара един друг човек в събота пак, във Видин. А в неделя аз го
върнах. И тогава ми показа И. синините на гърба на детето.
7
Адв. Л.: Нямам въпроси, нищо ново.
Съдът освобождава от залата свидетеля В. и запитва страните имат ли
други искания и ще сочат ли други доказателства.
Адв. Д.: Нямам други искания и няма да соча други доказателства.
Адв. Л.: Няма да искам справката относно И., отказвам се. Ще приемем,
че е допустимо. Нямаме други искания.
С оглед заявеното от страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми господин Съдия, видно от събраните доказателства е
осъществено някакъв вид насилие по отношение на детето. Това се вижда от
представените снимки, от свидетелите, които казаха, че са видели синините.
Вследствие на какво са те могат само да кажат съответните компетентни
лица. Факт е, че върху детето е упражнено някакъв вид насилие, било то
физически да се упражни, чрез удари, или поради неглижиране на неговите
нужди и потребности и това, което дори самата майка е споделила със
социалния работник, че тя не е наблюдавала детето докато то само си играе.
Считам, че това може да се квалифицира като вид домашно насилие по един
от критериите, посочени в закона – описанията на видовете домашно насилие,
изброени в чл. 5. Поради всичко изложено моля да уважите молбата и да
приложите мярка за защита за детето С. С.. Оставям на съда да прецени каква
мярка да приложи.
Адв. Л.: Уважаеми господин Съдия, моля да отхвърлите изцяло като
неоснователна молбата. От събраните по делото доказателства е видно, че
спрямо детето С. И. С. не е приложено домашно насилие и няма данни за
извършено домашно насилие. В действителност се касае за малка травма,
получена вследствие игра с детски автомобил – камионче. В направените
изследвания, няколко дена след изследванията, направени от Видин, и
дадените заключения от компетентните лица, т. е. лекари, включително и от
личния лекар на детето, по никакъв начин не може да се стигне до извода, че
детето е било жертва на домашно насилие. По повод свидетелските показания
не бих желала да ги коментирам, защото, поне аз, от тях не разбрах и не
можаха да ме убедят, че майката В., по някакъв начин, е въздействала на
детето и е упражнила домашно насилие. По повод на това, че детето е било
оставено без надзор, казано от колегата, категорично не съм съгласна, тъй
като представителят на ДСП изрично заяви, че, при няколкократните
посещения в дома на майката, вратите между стаите са оставени отворени и
детето е под наблюдение на майката. В конкретния случай тя е била в
кухнята, детето се е подхлъзнало от колата и е паднало. Не можем да говорим
и нито една майка, включително и аз, не е гледала 24 часа непрекъснато в
детето си. Такъв случай в практиката няма. Нещо повече: В. един ден е в
полицията, вследствие на всичките тези писания, следващия ден е при мен да
8
пишем отговори на жалби, в следващия ден е на дела. При тая ситуация ние
не й помагаме. Напротив, колега, пречим й да си гледа детето, което е
недопустимо. Но да се върнем към делото: няма нито един документ, събран
по надлежния ред от представените доказателства, от който да е видно, че
майката е извършила насилие спрямо детето. Считам, че молбата трябва да
бъде отхвърлена като неоснователна и моля да ни бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Адв. Д.: Това, което прави бащата със своите действия, е с цел защита
на неговите лични права и интереси да си вижда детето и защита на самото
дете. Той бива ограничаван по отношение на личните си контакти, поради
което са образувани другите дела, и тези неща са провокирани от действия на
майката, така че, ако тя иска да не пише жалби и да виси при адвоката и т. н.,
може просто да съдейства за това да има едно нормално отношение между
бащата и детето. По отношение на гледането: считам, че това са субективни
въпроси кой как си гледа детето. Факт е, че това дете е имало наранявания по
тялото. Не считам, че това може да се квалифицира като добра грижа. И също
претендираме разноски, като представям договор за правна защита и
съдействие и Списък по чл. 80 от ГПК. Правя и възражение за прекомерност
на направените от ответника разноски, все пак имаше само едно заседание.
Адв. Л.: Може ли само да бъде конкретизирано: кога е осуетила
решението на съда. На дати, ако можете, да бъде записано в протокола.
Адв. Д.: Това касае друго дело, не настоящото.
Адв. Л.: Аз искам да влезе в протокола.
Адв. Д.: Редът е да са различни дела, ние просто следваме процесуалния
ред. Ако можеше всичко да е на един път и за нас щеше да е по-добре.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви,
че ще се произнесе с краен акт в законоустановения срок, за което страните
ще бъдат уведомени.

Съдебното заседание приключи в 13:49 ч., в което се изготви и
настоящият протокол.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
Секретар: _______________________
9