№ 22
гр. София , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Атанаска Китипова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Мариян Любенов А. (СГП-София) Апелативна
прокуратура - София Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София) Ангел
Попколев
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000600951 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри
състав, в открито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и
1
двадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА КИТИПОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря Невена Богомилова и на прокурор Р.Михайлова,
като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 951 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 09.06.2020 г.на Софийски окръжен съд,НО,3 състав по
НОХД № 118/20 год.подс.И. Р. Г. е признат за виновен в това,че на 15.10.2018
год.,около 18.45 ч. ,в гр.***,на ул.”***”,на 100 м. след бензиностанция
„Лукойл”,на пешеходна пътека,при управление на МПС-л.а. „БМВ 320” с ДК
№ ЕО 10 KRV,с посока на движение от гр.Мездра към гр.София,нарушил
правилата за движение по пътищата:
-чл.21,ал.1 от ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч-пътно превозно средство от категория В -50 км/ч при
движение в населено място,
-чл.43,ал.1 от ЗДвП-„Изпреварването на моторни превозни средства,с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош,е забранено-т.5:пред
пешеходна пътека,когато изпреварваното превозно средство закрива
видимостта към пешеходната пътека и
2
-чл.119 от ЗДвП-„При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали
скоростта или спре и при управление на гореописаният лек автомобил със
скорост над разрешената за движение на този вид превозни средства в
населено място от 50 км/ч,а именно 65 км/ч ,предприел изпреварване на
движещия се преди него л.а. „Фолксваген” в зоната пред пешеходната
пътека,като изпреварваното превозно средство закривало видимостта към
последната, не изпълнил задължението си като водач на нерелсово пътно
превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне
преминаващия по същата пешеходец-Б. К. Х., не намалил скоростта си и не
спрял и по непредпазливост причинил смъртта му, който починал на
20.12.2018 год. в гр.София и деянието е извършено на пешеходна
пътека,поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно,б. ”б” във вр. с
ал. 1, б. ”в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и във вр. с чл. 58а, ал. 1
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години.
На основание чл. 343г от НК подс.Г. е лишен от правоуправление на
МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден е
да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1420.78 лв. в полза на
ОД на МВР-София.
Съдът е постановил веществените доказателства по делото, след влизане
в сила на присъдата, да бъдат унищожени по предвидения за това ред.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СОП и
допълнение към него с доводи, че същата е неправилна в частта на
постановеното отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода и по отношение на размера на наказанието лишаване от
правоуправление. Изложени са съображения, че установените в хода на
разследването факти и обстоятелства сочат, че не са налице визираните от
законодателя предпоставки за отлагане изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, тъй като, видно от приложената по делото
справка, спрямо него са били наложени 37 административни наказания за
извършени нарушения на правилата за движението по пътищата, което води
до извода, че те не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля и
едновременно с това го характеризират като водач с трайно утвърдени навици
за нарушаване на правилата за безопасност на транспорта. В тази връзка се
изтъква и обстоятелството, че причина за настъпване на настоящото ПТП са
3
извършени три груби нарушения на правилата за движение по пътищата-
превишена скорост, изпреварване пред пешеходна пътека и непропускане на
стъпил на последната пешеходец и в този смисъл внимателната оценка на
изложените фактически положения сочи, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия е наложително ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Сочат се и аргументи, че приложението на чл. 66 от
НК е необосновано и от гледна точка на постигане целите на генералната
превенция, тъй като престъплението е с висока степен на обществена
опасност, през последните години броят на този вид престъпления значително
е нараснал, като се наблюдава и изключително остра реакция на нетърпимост
на обществото спрямо тях. С оглед на това е засилена необходимостта от
полагане на усилия за ефективно постигане на целите на генералната
превенция спрямо останалите правни субекти и именно това не е отчетено от
решаващия съд.
По отношение на размера на лишаването от правоуправление, в
протеста се твърди, че същият е необосновано занижен, тъй като фактите по
делото сочат, че подсъдимият е рисков и недисциплиниран водач и следва да
има по-интензивно въздействие върху личността му.
С оглед на горното се прави искане за изменение на
първоинстанционната присъда, като се увеличи размера на наказанието
лишаване от правоуправление до такъв, съответстващ на целите на
наказанието, както и да бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея и от повереника на
частните обвинители по делото, с която също изразяват недоволството си от
наложеното наказание. Твърди се освен това, че постановената осъдителна
присъда е в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени
процесуални нарушения, тъй като фактическите положения по делото са
неправилно установени и не е разкрита обективната истина, което се дълги на
обстоятелството, че съдебният състав е уважил искането на защитата на
подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, което
възпрепятства разкриването на обективната истина и не е дадена възможност
да се получи ясен и категоричен отговор на всички, релевантни за процеса,
въпроси.
4
Досежно наложеното наказание лишаване от свобода при приложението
на чл. 66 от НК, повереникът изтъква, че то се явява крайно несправедливо и
не съответства на обществената опасност на деянието и дееца при
неоспоримия факт, че от престъпните действия на подс.Г. животът на един
млад човек, на 19 години, е приключил скоропостижно. Предвид наличието и
на многобройни отегчаващи вината обстоятелства и завишената обществена
опасност на дееца, постановеното в този размер наказание не е в състояние да
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Сочи в тази насока,
че Г. не е проявил каквато и да е заинтересованост относно състоянието на
прегазеното от него момче, няма данни да е позвънил на спешния телефон
112, за да потърси помощ за пострадалия, през времето на болничния престой
на пострадалия също не се интересувал от състоянието му-няма опит за
комуникация с близките му, не го е посещавал в лечебното заведение, не е
предприел действия да се подпомогне финансово семейството на Х. за
неговото лечение и впоследствие погребение. Насочва вниманието към
извършените от него преди това 48 бр.нарушения за 10 годишната му
практика като водач, които са били подценени от първостепенния съд, който
освен това не е извършил анализ и на цялостното процесуално поведение на
подсъдимия, в частност позицията му, че пострадалият е съпричинил
резултата, което не кореспондира с изразеното пред съда съжаление.
Поддържа, че приложението на чл. 66 от НК противоречи и на трайно
установената съдебна практика на ВКС по подобни дела и въз основа на
горното прави искане за увеличаване на наложеното наказание, алтернативно
за отмяна на условното осъждане.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста и
допълнението към него, като счита, че първоинстанционната присъда следва
да бъде изменена в санкционната си част, а в останалата-потвърдена като
правилна, обоснована и законосъобразна. Поддържа, че мотивите на съда са
обективни, изчерпателни и обосновани, кореспондират с установената
фактическа обстановка и събраните и проверени доказателства.
По отношение на наказанието заявява, че съдът неправилно и
необосновано е приложил института на условното осъждане, като се имат
предвид значимите за определяне на отговорността обстоятелства, тежестта
5
на обвинението, грубите нарушения на правилата за движение по пътищата,
наложените на подсъдимия административни наказания, които са десетки на
брой и поради това предлага наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпяно ефективно, като се увеличи и срока на лишаването от
правоуправление.
Повереникът на частните обвинители намира, че са налице
многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и наложеното
наказание не може да постигне целите, заложени в чл. 36 от НК. Продължава
да твърди липсата на каквато и да е заинтересованост от страна на
подсъдимия към загиналото момче, а представената от него бележка за 150
лв., дадени на бабата на последното, за да си купи дърва, за цинично. Отново
акцентира на допуснатите преди това многобройни нарушения на правилата
за движение по пътищата-управление на МПС без гражданска отговорност,
превишена скорост, отнемане на свидетелството за правоуправление и
спирането от движение на превозното средство. С оглед на това пледира за
отмяна на условното осъждане.
Частният обвинител С. изтъква, че през целия си живот е била до сина
си Б. и е осъществявала всички грижи за него и не знае защо баба му е приела
тези 150 лв. от убиеца на сина й, който е живял при нея в ***, а самата тя е
живяла в София, тъй като срещу нея е бил осъществяван тормоз от бащата на
Б.. Изтъква, че синът й е бил много умен, отличен ученик, изкарал е курсове
по биология и химия, щял е да кандидатства медицина, бил е прекрасно дете,
грижил се е за брат си, който е аутист, като я е посещавал от петък до неделя
в София, за да й помага. Счита това убийство за умишлено при положение, че
е видял спрелия автомобил на пешеходната пътека. Поддържа, че той трябва
да лежи в затвора.
Защитникът на подсъдимия намира за неоснователни протеста и
жалбата на частното обвинение. Анализира данните от справката за
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, от която
извежда, че от всички 13 наказателни постановления има само едно
нарушение за несъобразена скорост, а всички останали са за неносене на
свидетелство за правоуправление, контролен талон или свидетелство за
регистрация на МПС, за неползване на предпазен колан или без валидна
6
гражданска отговорност или винетка, за каквито нарушения са му били
съставяни и фишове, т.е. няма сериозни нарушения на правилата за движение
по пътищата.
На следващо място изтъква, че изборът на скорост е била близка до
допустимата за движение в населено място и поради това не може да се
приеме като драстично и грубо нарушение на правилата. Сочи също така, че
преди пешеходната пътека не е имало обозначителни знаци, маркировка,
забраняваща изпреварване или непрекъсната линия, което се вижда от
снимковия материал и от знаците, заснети на място.
Акцентира, че подсъдимият, след като е възприел пресичащия Х., е
предприел рязка маневра вдясно с цел да предотврати удара, след това е
спрял незабавно и е отишъл до пострадалия, за да окаже първа помощ, заедно
с Д. са тръгнали да звънят на тел.112, но е имало друг свидетел, който е
позвънил преди тях, помолил е св.М. да доведе помощ, тъй като линейката се
е забавила и през цялото време е бил неотлъчно до пострадалия, като му е
изваждал езика, държал го е за ръцете и краката, както и главата му, поискал е
помощ от приятели да извикат лекар-д-р А..
На следващо място изтъква, че майката на пострадалия Х. много добре
знае, че подсъдимият е ходел до болницата, за да се интересува за
здравословното състояние на пострадалия, но информация не му била давана
по заръка на майката, а медицинските лица, които все пак са му давали
такава, са били уволнени. По отношение на помощта от 150 лв., които е дал
на бабата на пострадалия заявява, че това е било поискано от него.
Досежно наказанието счита, че правилно са отчетени данните за
неговата личност и отсъствието на предпоставки за налагане на ефективно
наказание, в която насока са налице доказателства, че с поведението си след
осъществяване на деянието, подсъдимият е демонстрирал пълно осъзнаване
на вината, разкаяние и готовност за поправяне. В този смисъл намира, че
наказанието е напълно балансирано, тъй като се касае и за инцидентна проява
в живота на подсъдимия и не е налице престъпна нагласа у него, на която
може да се противодейства единствено с изолирането му от обществото.
Поддържа, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с условно
осъждане, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.
7
В своя защита подсъдимият отново изказва съболезнования и
съжаление за случилото се. Отрича да е имало гонка, карал е бавно-с 50-60
км/ч и дори не е видял стопове на колата, която е започнала да намалява, и в
който момент е направил маневрата. Заявява, че в последния момент е видял
момчето и даже се опитал да го избегне, но го е закачил.
В последната си дума казва, че се бори присъдата да не е ефективна, тъй
като има малко дете, за което да се грижи и съпругата му не би се справила
без него. Заявява, че дори и да влезе в затвора, не може да го върне и би
направил всичко за това.
Съдът, като обсъди доводите в протеста и жалбата и допълненията към
тях, както и изложеното в съдебно заседание от страните, и след като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Производството пред СОС е протекло по диференцираната процедура
на чл. 371,т. 2 от гл. 27 от НПК, като подсъдимият е признал фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти, а да се ползват тези от досъдебното
производство. Съдът е преценил, че направеното от Г. самопризнание се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Чрез надлежно събрани в предходната процесуална фаза доказателства
и доказателствени средства първостепенният съд е приел за установена
фактическа обстановка, която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е
следната:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категория „В”,
притежаващ свидетелство за правоуправление № *********, издадено на
24.04.2013 год., многократно санкциониран за допуснати различни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 15.10.2018 год. подс.Г. се срещнал с приятелите си Д. М. и А. А. в
гр.***. Първоначално пили кафе, а след това се уговорили да отидат с
8
личните си автомобили до кв. ”Дреново” на гр. ***. Св.М. управлявал л.а.
„Фолксваген Пасат”, а до него на предна дясна седалка бил св. А..
Подсъдимият се придвижвал с л.а. „БМВ 320 Д”, с английски регистрационен
номер-ЕО 10 KRV, с десен волан, закупен от С. Б..
Около 18:45 ч. двете превозни средства се движели по ул.”***” в посока
от гр. Мездра към гр.София. Преминали през района на бензиностанция
„Лукойл”, като първи се движел л.а. „Фолксваген Пасат”, управляван от М.,
следван от подсъдимия.
Пътното платно в посочения участък се състояло от две ленти за
движение в противоположни посоки, със сухо асфалтово покритие, отделени
със слабо видима единична, непрекъсната пътна маркировка тип М1. Пътният
участък бил прав, без наклон. Дясната пътна лента, с посока на движение от
гр.Мездра към гр.София, била с широчина 3.35 м., а лявата била в диапазона
5.75 м.-5.25 м. От двете страни на пътното платно били разположени
тротоарни площи.
На около 100 метра след бензиностанция „Лукойл”, с бяла боя била
очертана пешеходна пътека, тип М 8.1. От двете страни на пътя,
непосредствено срещу обозначената пешеходна пътека били поставени пътни
знаци Д-17 – „Пешеходна пътека”.
В същото време, по десния тротоар спрямо посоката на движение на
леките автомобили, към бензиностанция „Лукойл” се движел пострадалият Б.
Х., на 19 години. Същият бил облечен със сиви дрехи и обут с кафяви обувки.
На отстояние 56 метра от автомобила на Г., Х. стъпил на пътното платно, в
зоната на обозначената пешеходна пътека и със спокоен ход започнал
пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобилите.
Действията на пешеходеца били забелязани от водача на л.а.
„Фолксваген Пасат” М., който намалил скоростта си на движение и го
пропуснал. В същото време, в зоната непосредствено преди пешеходната
пътека, подс.Г., движейки се със скорост от около 65 км/ч,предприел маневра
по изпреварване на лекия автомобил на М., като за целта променил посоката
си на движение вляво спрямо първоначалната такава, пресичайки
непрекъснатата пътна маркировка М1 и навлизайки в лентата за насрещно
9
движение. В резултат на извършените действия, движещият се пред
превозното средство на подсъдимия л.а. „Фолксваген Пасат”, управляван от
М., закрил видимостта му към пешеходната пътека и намиращия се на нея
пешеходец.
На отстояние 28 метра от пешеходната пътека, подс.Г. забелязал
излизащия в лявата зона на л.а. „Фолксваген Пасат” пешеходец, но при
движение от 65 км/ч нямал техническа възможност да спре, поради което
последвал удар с предната лява част на управляваното от него превозно
средство в лявата част на тялото на пешеходеца. В резултат на удара, който
бил под масовия център на тежестта, тялото на пострадалия било повдигнато
нагоре, достигайки тавана на автомобила, над предната лява врата, където
оставило деформация, след което било отхвърлено напред и наляво и се
установило в метална мрежеста ограда, находяща се вляво на посоката на
движение на автомобила. Със задействане на спирачната уредба,
управляваното от подсъдимия МПС се установило на 46 метра от ориентира,
обозначен в огледния протокол, успоредно на разстояние 20 см. от
поставената на пътя еластична предпазна ограда.
Непосредствено след произшествието, подсъдимият и св. М., А.А. и Св.
А. се приближили до лежащия на пътя пострадал, като М. и А. подали сигнал
на тел.112. Същите забелязали и че на ушите на пострадалия имало поставени
слушалки.
Първи на мястото на инцидента се отзовали полицейските служители К.
Д. и П. И.. Същите изпробвали с техническо средство „Алкотест Дрегер”
подс.Г. за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. За периода от
20:00 ч. до 20:30 ч. на същата дата, непосредствено след инцидента, на подс.Г.
била извършена проверка и за употреба на наркотични вещества и такава не
била констатирана.
Тъй като линейката се забавила, св.М. се придвижил до находящото се
в града лечебно заведение, за да поиска незабавно изпращане на екип на
спешна медицинска помощ. От последното обаче го уведомили, че към
момента не разполагат със свободен такъв и следва да изчакат пристигането
му на място. Появилият се по-късно медицински екип транспортирал
пострадалия до „Пирогов”, където в 20:10 ч. бил настанен на лечение в
10
крайно тежко общо състояние. Х. бил лекуван в лечебното заведение от
15.10.2018 год. до 20.12.2018 год., когато починал.
От заключенията на СМЕ на труп и КМАТЕ са установени черепно-
мозъчна травма и гръдна травма при пострадалия, с усложнения-травматичен
оток, мозъчен оток, размекчение на мозъчното вещество, пробив от
вътремозъчен кръвоизлив, размекчение на вътрешната капсула вдясно,
хидром-набиране на ликвор вдясно, гноен трахеобронхит, двустранна
пневмония, като според експертното мнение, причина за смъртта е тежката
съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма и настъпилите от нея усложнения
при наличие на пряка причинно-следствена връзка между травмата и смъртта,
а установените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди,тъпи и тъпоръбести предмети, както и такива с висока кинетична
енергия и могат да се получат при ПТП-блъскане на пешеходец.
На 15.10.2018 год. бил извършен и оглед на местопроизшествие, в хода
на който били иззети като веществени доказателства две кафяви на цвят
обувки с бели подметки, сива част от странично огледало, черна на цвят част
от странично огледало, л.а. „БМВ”.
С протокол за доброволно предаване от същата дата Л. Б. предал на
водещия разследването цифров носител –СД с видео-запис от охранителна
камера на частен имот, находящ се в гр.***, ул.”***” № 6, за времето от 18:50
ч. до 19:00 ч. и била изготвена видео-техническа експертиза, отразяваща
последователно кадрите, имащи отношение на настъпилото ПТП.
Според КМАТЕ мястото на удара между управляваното от подсъдимия
превозно средство и пешеходеца, е на пешеходната пътека, на 5.0-5.5 м. вляво
от десния край на пътното платно за движение, считано по посока от гр.
Мездра към гр. София, а по дължина-на 1-2 метра след линията на ориентира,
указан в огледния протокол. Скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия, е определена от експертите в порядъка от 65 км/ч,
а тази на пешеходеца – на 5.8 км/ч, отговаряща на спокоен ход. Опасната зона
за спиране на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, при посочената
скорост на движение е определена на 38-39 метра, а при движение от 50 км/ч
на 26 метра. В момента на навлизане на пострадалия на пътното платно,
превозното средство се е намирало на отстояние 56 метра и водачът е имал
11
възможност да спре преди мястото на удара при скорост от 65 км/ч при
своевременно възприемане на пострадалия и адекватна реакция с аварийно
спиране.
Експертите са установили, че при тази скорост на движение от момента,
в който пострадалият е бил видим, излизайки вляво от лявата зона на л.а.
„Фолксваген”, подсъдимият не е имал техническата възможност да
предотврати удара, каквато би имал при скорост на движение от 50 км/ч.
Дали са заключение, че от техническа гледна точка причини за настъпване на
произшествието са действията на подс.Г., който е предприел изпреварване
пред пешеходна пътека, при положение, че изпреварваното превозно средство
закрива видимостта към пешеходната пътека. От техническа гледна точка,
произшествието е било предотвратимо в случай, че подсъдимият не е
предприел изпреварване преди пешеходната пътека при закрита видимост от
изпреварваното превозно средство, както и при движение на автомобила с
разрешената в населеното място скорост от 50 км/ч, своевременно
възприемане на излизащият вляво от лявата зона на л.а. „Фолксваген”
пешеходец и адекватна реакция с аварийно спиране.
Първоначалният контакт между автомобила, управляван от подсъдимия
и пешеходеца, вероятно е причинил на последния мекотъканни увреждания на
крайниците. При последвалия удар между лявата задна част на тялото на Х. в
лявото странично огледало и лявата предна колонка на превозното средство,
са получени травматични увреждания на лявата половина на гръдния кош и
счупвания на лявата ключица и лопатка. Главата на пострадалия е достигнала
до ръба на предната лява врата и покрива, като при удара Х. е получил
черепно-мозъчна травма със счупване на лявата слепоочна кост, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки и вътрешномозъчен кръвоизлив вдясно.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид
направеното от подсъдимия признание на фактите, показанията на
свидетелите от предходната процесуална фаза, които е оценил като
еднопосочни и безпротиворечиви, както и в синхрон със заключенията на
приетите по делото експертизи, протоколите за извършени процесуално-
следствени действия и приложените веществени доказателства.
Въззивният съд счита за правилни и обосновани фактическите изводи на
12
първостепенния съд, тъй като същите са в резултат на правдив анализ на
доказателствата, събрани в предходната процесуална фаза-показанията на
свидетелите, от които се установяват времето, мястото и механизма на
настъпване на произшествието, които се подкрепят от протоколите за
извършени процесуално-следствени действия и изготвените по делото
експертизи. Съпоставени с направеното от подсъдимия самопризнание,
същите са безпротиворечиви и от съдържанието им по еднопосочен начин
установяват фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Във въззивната жалба на частните обвинители се излагат твърдения, че
фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита
обективната истина, което се дължи на обстоятелството, че съдебният състав
е уважил искането на защитата на подсъдимия за провеждане на съкратено
съдебно следствие, което е препятствало разкриването на обективната истина
и не е дадена възможност да се получи ясен и категоричен отговор на всички
въпроси,релевантни за процеса.
Тези твърдения са неоснователни. Видно е от протокол за с.з. от
09.06.2020 год., че наследниците на пострадалия са били конституирани като
частни обвинители в процеса и след като защитникът на подсъдимия е
направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371,т.2 от НПК, съдът е изпълнил задълженията си, като е дал възможност
на повереника на частните обвинители да вземе становище, въпреки че то
няма обвързващ характер. Както повереникът, така и прокурорът не са
възразили срещу така направеното искане и след като съдът е преценил, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в предходната
процесуална фаза доказателства, е дал ход на делото по диференцираната
процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, като правилно приел наличието на
условията по гл. 27 от НПК-констатирал е, че изявлението на подсъдимия
отразява неговата валидно формирана воля и събраните на досъдебното
производство доказателства подкрепят в достатъчна степен самопризнанието.
Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения на частните
обвинители, че подс.Г. не е оказал каквато и да е помощ на пострадалия и е
бил напълно дезинтересиран след това от състоянието му, подсъдимият дава
обяснения пред настоящия съдебен състав, с които ги оспорва, като
поддържа, че веднага след удара е излязъл от автомобила, отишъл е при
пострадалия и не се е отделил от него. Помолил св.М. да се обади на тел.112
и след това да отиде до болницата, тъй като линейката се бавела, а св.А.
13
помолил да доведе фелдшера, който се отзовал и след като дошъл, му
премерил кръвното и пулса. Придържал ръцете и краката на пострадалия, за
да не се мести, завил го с одеяло, а след като дошла линейката, помогнал да го
качат в носилката и в самата линейка. Поискал да се качи и той, но получил
отказ, но майка му и баща му последвали линейката. Твърди също така, че
както на него, така и на родителите му е била отказвана всякаква информация
след това по настояване на майката на пострадалото момче, но са получавали
такава от медицинските сестри, за което една от тях след това е била
уволнена. Междувременно се срещнал с бабата на пострадалия, която
попитал дали има нужда от нещо и същата му показала тефтерче със
задължения, като му казала, че не й достигат пари за дърва. В резултат на това
й превел пари за дърва, в която насока представя операционна бележка за
сумата от 150 лв. от 14.11.2018 год. Поддържа, че е правил опити да получава
информация за състоянието на пострадалия чрез бабата и лелята на
пострадалия, но те са отказали, за да си нямат неприятности с майката на
последния.
В подкрепа на така дадените обяснения от страна на подсъдимия са
показанията на св.И. Н. и Б. А.. Първият от тях си спомня, че на
инкриминираната дата се прибирал от работа, когато видял, че има някакъв
инцидент. Спрял и се приближил до подсъдимия, който бил клекнал до
пострадалото момче и му държал главата. Същият го помолил да извика
лекар, което и сторил, като взел фелдшера Б. А. от дома му и го довел на
местопроизшествието. След като дошла линейката, подс.Г. помогнал да качат
пострадалия в нея. В този смисъл са и показанията на св.Б. А., който
установява, че по молба на И. Н. е отишъл на местопроизшествието.
Пострадалият бил жив, премерил му кръвното, успял да „хване” венозен път,
осигурил проходимост на дихателните пътища и изчакал идването на
линейката. Поддържа, че подс.Г. бил там през цялото време и помагал, като
му осигурил и ръкавици, за каквито го помолил.
Въззивният съд приема цитираните обяснения от подсъдимия за
достоверно доказателствено средство, тъй като същите са в корелация с
показанията на изслушаните от съда двама свидетели, които по еднопосочен и
правдив начин пресъздават личните си възприятия и собственото си участие
след настъпване на инкриминираното събитие по оказване помощ на
пострадалия. Едновременно с това те дават и значими сведения относно
действията на подсъдимия след настъпване на произшествието, които макар и
да нямат за последица промяна в правната квалификация на деянието, за
което Г. е предаден на съд, то са от значение за определяне на наказателната
му отговорност, поради което и съдът ще ги цени в този смисъл.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно първостепенният съд
е приел, че подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, пр. последно, б.”б” във вр. с ал. 1, б. ”в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал.
14
1, пр. 3 от НК, като на посочените дата и място, при управление на лек
автомобил, е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 21,
ал. 1, чл. 43, ал. 1, т. 5 и чл. 119 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца Б. Х..
Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
пътищата са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй
като превишавайки определената за населено място скорост от 50 км/ч и
управлявайки автомобила с 65 км/ч, предприемайки маневра изпреварване
пред пешеходна пътека при условие, че изпреварваното превозно средство е
закривало видимостта му и не пропускайки преминаващия пешеходец, подс.Г.
се е поставил в невъзможност да избегне произшествието, респ. резултата.
Няма спор, че към момента на настъпване на транспортното
произшествие, подс.Г. е допуснал посочените нарушения на правилата за
движението по пътищата, което се установява от показанията на свидетелите,
разпитани в предходната процесуална фаза, протоколите за извършени
процесуално-следствени действия и приетите по делото експертизи.
Установено е, че същият е управлявал с 65 км/ч, че е предприел изпреварване
на управлявания от св.М. автомобил, който е закривал видимостта му към
пешеходната пътека в момент, в който пострадалият е започнал пресичане,
вследствие на което е последвал удар с предната лява част на управляваното
от Г. моторно превозно средство в лявата част на тялото на пострадалия, като
в резултат на удара тялото на последния е било повдигнато нагоре,
достигайки тавана на автомобила, над предната лява врата, след което е било
отхвърлено напред и наляво и се е установило в метална мрежеста ограда,
находяща се вляво по посоката на движение на автомобила. Превишението на
скоростта, наред с предприетото изпреварване на автомобила на св.М., който
е закривал видимостта му към пешеходната пътека, му е отнело възможността
да осигури предимството на пресичащия по пешеходната пътека пешеходец .
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост в проявлението й на небрежност по смисъла на чл.11,ал.3 от
НК, тъй като подс.Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Така същият е
съзнавал, че се движи със скорост, надвишаваща ограничението от 50 км/ч за
населеното място, съзнавал е, че не трябва да предприема маневра
изпреварване пред пешеходна пътека, която е била обозначена като такава и е
съзнавал, че изпреварваното превозно средство закрива видимостта му, като е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че в този момент по същата би могло да
преминава пешеходец.
При индивидуализация на наказанието за престъплението,за което
подс.Г. е предаден на съд и за което се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от три до петнадесет години, съдът е взел предвид като
15
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, положителните му характеристични данни, социалната му и
семейна ангажираност и изразеното искрено разкаяние за случилото и като е
отчел като отегчаващо такова допуснатите от него и други нарушения на
правилата за движение по пътищата,за които е бил санкциониран по
административен ред, при превес на първите от тях е определил наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което е
редуцирал на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК на
три години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от пет години със съображения, че целите на
специалната и генералната превенция биха се постигнали и без да се налага
подс.Г. да изтърпява ефективно наложеното му наказание. В този смисъл
съдът е съобразил не само смекчаващите отговорността обстоятелства по
делото, но и конкретно предприетите от него действия веднага след
настъпване на произшествието, отразени в обясненията му.
Недоволството на прокурора и частното обвинение е насочено именно
върху така отмереното наказание лишаване от свобода и отлагането на
неговото изтърпяване, в която връзка и съобразявайки наличните по делото
данни, вкл. и събраните от тази инстанция, съдът счита следното:
Пред скоби следва да се изтъкнат принципните постановки, изводими от
теорията и константната съдебна практика и залегнали и в ТР №2/16 год.на
ВКС, че налагането на наказание е съществена част на правораздавателната
дейност по отношение на лицата, признати за виновни в извършването на
престъпление. В правната теория не е спорно, че при индивидуализацията на
наказание следва да се съобразяват обстоятелствата,които определят
конкретната тежест на извършеното престъпление и малка степен на
обществена опасност на извършеното и съответно нуждата от повече или по-
малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и
генералната превенция.
Приложението на чл. 66 от НК зависи от законовите предпоставки за
това-да е определено наказание до три години лишаване от свобода, деецът
да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
да не е наложително той да го изтърпи,като акцентът е поставен върху
поправянето на осъдения, което обстоятелство има приоритет при решаване
на въпроса за изтърпяване на наказанието и тази цел надделява над
останалите индивидуални и общи цели на наказанието.
За да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият да
изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, то трябва да се
отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко тази на
16
дееца,като общата превенция е значим фактор, но не следва да се надценява, а
следва да се обсъжда наред с възможността осъденият да се поправи без
изтърпяване на наложеното наказание.
На плоскостта на така изложеното въззивният съд счита, че така
отмереното наказание е правилно и законосъобразно,тъй като
първостепенният съд е отчел всички значими за индивидуализация на
наказанието обстоятелства.
Съобразени са както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като към първите от тях се отнасят необремененото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, семейната му
ангажираност-баща на малолетно дете, последователността му при изразяване
на разкаяние и съжаление за случилото се,интензивните му действия веднага
след настъпване на произшествието, насочени към осигуряване на по-бърза
медицинска помощ и оказване такава на пострадалия с придържане на
краката и ръцете му, така че да не се мести и съдействие на фелдшера,
осигурен на местопроизшествието от самия него, помощ при качване на
пострадалия в линейката. Следва да се цени в тази насока също така и
заинтересоваността му за състоянието на Б. Х., докато същият е бил на
лечение в болницата, данни за което се съдържат не само в неговите
обяснения, но и в показанията на свидетелите, както и готовността му да
подпомогне материално бабата на пострадалия, която се е грижела
преимуществено за него, в която насока се събраха доказателства, че по нейна
молба й е превел сумата от 150 лв. за дърва за огрев. В този смисъл
твърденията на частното обвинение, че е бил напълно дезинтересиран, съдът
счита за опровергани, а реакцията на майката на пострадалия, която е
забранила предоставянето на каквато и да е информация на подсъдимия за
състоянието на синът й, макар и напълно обяснима, не може да има за
последица игнорирането на положените от него усилия да окаже помощ както
непосредствено след произшествието, така и докато пострадалият е бил на
лечение.
Наред с изброените смекчаващи отговорността обстоятелства е налице и
отегчаващо такова, изводимо от справката за допуснати десетки нарушения
на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил
санкциониран по административен ред, но наложените му наказания не са
постигнали целеното превъзпитателно въздействие. Същите, преценени в
съвкупност с високата степен на обществена опасност на деянието,
обусловена от допуснатите три нарушения на пътните правила, но ниската
такава на дееца, за когото настоящото деяние се явява инцидентна проява в
неговия живот, дава основание на настоящия съдебен състав да сподели
разбирането на първостепенния съд, че наказанието от четири години и
половина лишаване от свобода, което е над минимума, но под средния
размер, определен от санкционната част на нормата, е справедливо на
17
конкретната тежест на извършеното престъпление и ниската обществена
опасност на подсъдимия. По-строга наказателноправна репресия би била
неоправдана с оглед изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства и
личностния профил на подсъдимия, който е и баща на малолетно дете.
Приложената редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК е законосъобразна предвид
проведената диференцирана процедура при разглеждане на делото.
Съдът счита,че в конкретния случай правилно е приложена и
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, на основание на която изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години е отложено
за срок от пет години и в този смисъл искането в протеста и въззивната жалба
за отмяна на присъдата в тази част е неоснователно.
При преценката дали да бъде отложено изтърпяването на наложеното
наказание съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, законодателят е
поставил акцент върху индивидуалната превенция-„поправянето на
осъдения”, като това обуславя отчитането на индивидуалните особености на
извършителя на престъпното деяние, данните за неговата личност, възрастта
му не само към момента на престъплението, но и към постановяване на
присъдата, предвид възможностите за корекция на поведението му в посока
съобразяване с установения от обществото правов ред. Поправянето,
превъзпитанието и възпирането на дееца да извърши други престъпни деяния
законодателят в разпоредбите на чл. 36 от НК и чл. 66 от с.к. е извел като
основна задача, без разбира се, да пренебрегва осъществяването на
предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху
останалите членове на обществото. В тази връзка следва да се отчитат
високата степен на обществена опасност на конкретната проява и
настъпилите от нея тежки последици за живота и здравето на гражданите и
отражението им върху обществото като цяло.
Несъмнено, обществената опасност на извършеното деяние е висока не
само предвид съставомерния резултат, но и с оглед неблагоприятните
последици за близките на загиналия, който е бил съвсем млад мъж, загубата
на който им се е отразила изключително тежко. Вярно е също така, че
подсъдимият е бил недисциплиниран водач на моторно превозно средство,
като системно е нарушавал правилата за движение по пътищата. В тази
насока обаче следва да се има предвид, че видно от приложената справка
подсъдимият преимуществено е наказван за неносене на свидетелство за
управление на МПС, на контролен талон, за липса на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” и винетка, за превишена скорост и др., т.е. не е бил
санкциониран за нарушения, които да го определят като опасен нарушител на
правилата за безопасност на пътя. Това, наред с оценката на обстоятелствата,
свързани с личността на подсъдимия, дават основание да се приеме, че за
постигане на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му
подсъдимия не е необходимо същият да бъде отделен от семейната си среда и
18
да му бъде отнета възможността да полага непосредствени грижи за
малолетното си дете, за да изтърпява ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода. Неговата ниска обществена опасност с оглед на чистото
му съдебно минало, критичното му отношение и семейното му положение,
оправдават отлагането на наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от пет години, което е достатъчно строго наказание при
конкретните обстоятелства по делото.
Недостатъчно строго обаче се явява наказанието по реда на чл. 343 г от
НК-лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което е
наложено от първоинстанционния съд за срок от три години. Макар и
подсъдимият да не може да бъде определен като опасен нарушител на
правилата за движение по пътя, допуснатите от него десетки нарушения, за
които е бил санкциониран по административен ред очевидно не са постигнали
своята цел, поради което лишаването му от правоуправление за един по-дълъг
период от време, а именно пет години, наред с наложеното му наказание
лишаване от свобода, в по-пълна степен би способствал за постигане целите
на наказанието, вкл. и за осъществяването на предупредителното и
възпиращото въздействие на санкцията върху останалите членове на
обществото.
По изложените съображения атакуваната присъда в частта,с която на
подс. И. Р. Г. е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от три години следва да бъде изменена, като този
срок се увеличи на пет години, а в останалата част като правилна и
законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде
потвърдена.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 09.06.2020 г. на Софийски окръжен съд, НО, 3
състав по НОХД № 118/20 год., в частта, с която на основание чл. 343г от НК
подс.И. Р. Г. е наказан с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години, като го УВЕЛИЧАВА на пет години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
19
1._______________________
2._______________________
20