О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-260206 Година 2020, 25 август гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и пети август година
две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
……………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1234 описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.248 и сл. от ГПК и е образувано
по молба
вх.№11969/15.07.2020 г., подадена от адв.К. в качеството му на
пълномощник на въззиваемия-ищец И.А.М., с която е поискано изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания,
че на първо място съдът не е изложил мотиви защо счита за основателно
възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение, и на второ място – че към присъдените разноски не е
начислен ДДС. Твърди се, че определеният (заплатеният) хонорар е в размер на 200
лв без ДДС (240 лв с ДДС), и е съобразен с
предвидения с Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимум. Претендира се съдът
да измени решението си в частта на разноските и да присъди на въззивамия пълния
размер от сторените от него разноски като не уважи възражението на въззивника
за прекомерност.
В срока по чл.248,
ал.2 ГПК въззивникът ГД ,,Гранична полиция“-МВР гр.София,
не е подал отговор на молбата по чл.248 ГПК.
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е
подадена в законовия срок по чл.248 ГПК, от легитимирано лице, страната е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК, поради което
съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С Решение № ІV-179 от 15.07.2020 г. по в.гр.д.1234/2020 г .по описа
на БОС, съдът е отменил частично решение № 725 от
25.02.2020 г. по гр.д.8289/2019 г. по описа на Районен съд гр.Бургас В ЧАСТТА,
с която ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, е осъдена да
заплати на И.А.М. от гр.Бургас, сумата над 1045,34 лв до присъдения размер от 1132,43
лв, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018 г. до
30.09.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 01.10.2019 г. до окончателното изплащане; над сумата от 332 лв до присъдения
размер от 360 лв – съдебни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която ГД „Гранична полиция“
гр.София е осъдена да заплати по сметката на Бургаски районен съд над сумата от 175 лв до присъдения размер от 190 лв - съдебни разноски за
възнаграждение за вещо лице, като вместо него е постановил отхвърляне на предявения от
И.А.М. срещу ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, иск за присъждане на сумата от 87,09 лв, представляваща разликата над сумата от 1045,34 лв до предявения
размер от 1132,43 лв, представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.01.2018 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2019 г. г. до окончателното изплащане; както и
претенцията за съдебни разноски над сумата
от 332 лв до претендирания размер от 360 лв. В останалата част обжалваното
решение е потвърдено. Със същото решение съдът е осъдил ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, да заплати на И.А.М., сумата от 189 лв,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. Съобразно отхвърлената част от иска, въззиваемият-ищец М. е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“
- МВР гр.София,
съдебно-деловодни разноски в размер общо на 30 лв - по 15 лв за
въззивното и за първоинстанционното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх.№ 11391/08.07.2020 г.,
процесуалният представител на въззиваемия - адв. К. е представил договор за
правна защита и съдействие от 08.07.2020 г., от който е видно, че договореното
възнаграждение за въззивната инстанция е платено е в размер на „240 лв с ДДС (200
лв без ДДС)“, което възнаграждение е платено в брой.
Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към 15.05.2020 г., при защита по граждански
дела възнагражденията при
интерес от 1000 до 5000 лв. са 200 лв + 6% за горницата над 1000 лв. Отнесено към настоящия случай при
материален интерес от 1132,43 лв лв адвокатското възнаграждение следва да се
определи в размер на 208 лв без ДДС.
Съобразно
постановения резултат и частичното уважаване на предявения иск – за сумата от 1045,34 лв, следва да се
намалят и присъдените на ищеца съдебни разноски, в случая – за заплатено
адв.възнаграждение.
По въпроса за
начисляване на ДДС към посочения минимален размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. в редакцията й от
15.05.2020 г. съдът намира за необходимо да разясни следното:
Размерите на минималните възнаграждения по Наредбата
за МРАВ, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която
се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в случая - процесуално
представителство, както и че доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС
доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, но при безспорност на факта, че предоставилият
услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. В случая по делото не
е представена фактура, която да установява, че е начислено и платено ДДС върху
услугата. Доколкото в производството се присъждат само сторените от страната
разноски, а липсват доказателства за заплатено ДДС в размер на 20% от
възнаграждението, то следва да се приеме, че страната е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв без ДДС, което се явява прекомерно по горните
съображения, като в този смисъл молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба
вх.№ 11969/15.07.2020 г., подадена от адв.К. в качеството му на пълномощник на
въззиваемия-ищец И.А.М., за изменение в частта за разноските на Решение № ІV-179/15.07.2020 г. по в.гр.д.1234/2020 по описа на БОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.