№ 62
гр. Сливница, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Д. Д., с ЕГН **********, от с. ............. чрез
адв. И. от САК срещу НП № 7379 от 30.08.2021 г., издадено от Началник на
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, от ЗП вр. чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание
чл. 53, ал. 1 вр. чл.26, ал.2 от ЗП и на основание чл.53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 2 000
лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаването на НП. Изтъква, че не са посочени индивидуализиращи белези
на посочения в АУАН свидетел и липсват доказателства за сертифицирането
и преминаването на периодична проверка на техническото средство, с което е
извършено измерването от контролните органи и съответно за валидността на
показанията му. Поддържа, че като работник на длъжност „шофьор“ е
1
изпълнил задълженията си и е преминал през контролна везна при излизане
от мястото на товарене и след уверение от съответния служител, че товарът е
в рамките на допустимото е предприел двежение по път отворен за
обществено ползване. Счита, че не следва да отговаря ако друг служител не е
изпълнил добросъвестно задълженията си. Изтъква, че нарушението е
маловажно. Посочва, че нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Наредба № 11
изисква кумулативното наличие превозваните товари да са тежки и
извънгабаритни, което в случая не е било налице, поради което не е следвало
да се ангажира отговорността му. На последно място смята, че размерът на
наложеното наказание глоба е прекомерен. При тези съображения
жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено,
евентуално изменено като бъде намален размерът на глобата към
минималния, предвиден в закона.
Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ - София,
чрез юрк. Николов, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква, че извършеното
от жалбоподателя административно нарушение е безспорно установено,
доколкото той като водач на тежкотоварно ППС не е представил на
контролните органи разрешение за превоз на извънгабаритен товар
(снабдяването с каквото е задължение на дружеството-превозвач), доколкото
управляваното от него ППС е извън нормативно установените в Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ максимални параметри на натоварването.
Поддържа доводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Счита, че наложеното
наказание глоба от 2 000 лева, което е в близост до минималния предвиден в
закона размер, съответства на тежестта на нарушението. При тези
съображения въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
допустима.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 30.07.2021 г. жалбоподателят П. Д. Д. управлявал ППС с четири оси,
от които 2 управляеми оси марка „Сканиа“, модел „Р 124 ЦБ х 3400“, с рег. №
............. като превозвал трошен камък (фракция). След него се движел друг
товарен автомобил, управляван от св. С.С.. Около 15.30 часа на път А 6,
км.18+800, в посока гр. София – гр. Драгоман, жалбоподателят бил спрян за
проверка от служители на Дирекция „АРОК“, АПИ гр. София – св. Б. К. П. и
АДР. М. АНГ.. Контролните органи от АПИ гр. София извършили замервания
с ролетка 1307/18 (5м.) и с електронна везна PW – 10 № К0200009,
верифицирана до 25.06.2022 г., при което при измерено разстояние между
осите 1, 36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос (3-та
и 4-та оси) на превозното средство била 22,700 т. при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т. При поискване водачът не представил надлежно
издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради
което контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ ЗП вр. чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и му
съставили АУАН № 0008029 от 30.07.2021 г., който той подписал без
възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление № 7379 от 30.08.2021 г., издадено от Началник на
отдел „КРПМ“, Дирекция “АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което АНО наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2 000
лева.
Така възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания
на свид. Б. К. П., АДР. М. АНГ. и С.Г.С. подкрепени от приобщените писмени
доказателства - пътен лист; протокол за измерване на ППС № 88 / 30.07.2021
г., разпечатка от електронна везна; копие от свидетелство за регистрация,
копие от СУМПС, декларация за съответствие, сертификат за проверка,
сертификат за съответствие, заповеди. Съдът дава вяра на свидетелските
показания, като добросъвестно дадени от лица, даващи показания за
непосредствено възприети от тях факти по време на изпълнение на
служебните им задължения. Събраните доказателства са единни и
непротиворечиви и не се оборват от други такива по делото, поради което
3
съдът ги кредитира изцяло.
Основната фактическа констатация за измерено при междуосово
разстояние 1.36 м., натоварване на двойната задвижваща ос на превозното
средство 22,700 т. на автомобила, управляван от жалбоподателя, съдът счита
за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите П. и
А., извлечението от електронната везна, както и от съдържанието на АУАН №
0008029 от 30.07.2021 г., подписан от нарушителя без възражения срещу
отразените в него стойности.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
- наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност
на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност, за да може да организира
защитата си по правилен начин.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тежки ППС или състав
от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от
стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.
7. Установените при проверката стойности на процесното ППС надвишават
максимално допустимите параметри за осово натоварване за конкретния вид
превозно средство, визирани в нормата на чл. 7, т.5, б.“в“ от Наредбата.
В настоящия случай правилно контролните органи са преценили, че
управляваното от въззивника ППС е тежко по смисъла на Наредбата, тъй като
разстоянието между осите му е 1, 36 м. и сумата от натоварването на
двойната задвижваща ос на превозното средство е 22, 700 т., при максимално
допустимо натоварване 19 т. по чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ.
Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП вр.чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Касае се
за нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимите
4
стойности на осовото натоварване.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР - чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно § 1 т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават
от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете
за съответните общини - за общинските пътища.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника
тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради което
правилно е прието, че е нарушена забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, за
което нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда
налагането на глоба от 1000 до 5000 лева.
Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен
случай на нарушение. Нарушението е формално. От събраните по делото
доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска
5
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС
с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на
ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, собственост на „КАБ
ТРАНС“ ООД, въззивникът е следвало да знае максимално допустимите
стойности по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки,
за да се увери, че не превозва товар над тези стойности. Разбира се,
отговорността, която се следва на основание на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за
лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително не
игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС
или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция
„Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно
основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват правилото на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя не е, че не е подал
заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил
необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има
издадено съответно разрешително. Т. е. обстоятелството, че водачът който не
е собственик на автомобила няма задължението по осигуряването на такова
разрешително, не прави деянието му несъставомерно. Ето защо заявеното от
св. Свиленов – водач на движещия се зад жалбоподателя товарен автомобил,
че при излизането си от кариерата товарните автомобили се измерват с
контролна везна, не освобождава жалбоподателя от задължението да се
увери, че превозваният от него товар е в рамките на установените законови
стойности.
6
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, са определени
допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните категории
пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват
опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по
смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г или „тежко“ по смисъла на чл.
3 от същата Наредба. За целта, следва да се установят поне един от размерите
на ППС или състав от ППС с или без товар, който да е по-голям от
стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимите му
параметри, които следва да са по- големи от тези, регламентирани в
посочените норми. В конкретния случай измереното разстояние между осите
е 1,36 м. и сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на
полуремаркето е 22, 700 т., при максимално допустимо 19 т. по чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е. те са по- големи от тези,
регламентирани в посочените норми.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. –„извънгабаритни ППС“ по смисъла на Наредбата са
извънгабаритните ППС по чл. 2 и /или тежките по чл. 3 от Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
ЗП.
Нарушението, установено от органите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ не представлява неизпълнение на задължението за
снабдяване с разрешително по реда на раздел четвърти от Наредба №
11/03.07.2001 г, което е в кръга на задълженията на собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, осъществяващи превоза. В
7
конкретиката на казуса е установено осъществяване на движение на
извънгабаритно ППС, което фактически се осъществява само и единствено от
водача на въпросното ППС. Нарушена е въведената от законодателя обща
забрана - без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя - чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Безспорно са установени обективните елементи от
състава на нарушението - управляваното от жалбоподателя ППС има
характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11 от 03.07.2001г. - съответно към релевантните дата и час -30.07.2021 г в 15,
30 часа, липсва разрешение за движението му по републиканските пътища и е
установено на път от републиканската мрежа.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени в жалбата- по арг.
чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП,
предвид заповед № РД-1267/17.10.2019 г. на председателя на Управителния
съвет на Агенцията „Пътна инфраструктура“, са издадени от местно и родово
компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от
заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на председателя на Управителния съвет
на Агенцията „Пътна инфраструктура“, тъй като същият попада в т. 8 от
изброените в заповедта длъжностни лица, като част от чиито задължения е и
съставянето АУАН при констатирани нарушения. Съгласно разпоредбата на
чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП, наказателните постановления се издават за
републиканските пътища от председателя на Управителния съвет на
Агенцията или упълномощено от председателя длъжностно лице от
Агенцията. Видно от представената по делото заповед № РД-11-
1266/17.10.2019 г. председателят на Управителния съвет на Агенцията „Пътна
инфраструктура“ определя Виолета Богданова Асенова да издава наказателни
постановления на физически и юридически лица по реда, предвиден в ЗП.
Съобразени са изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
8
изискуемите реквизити, като е налице точно и ясно описание в какво се
изразява нарушението, като е дадена съответстваща правна квалификация.
Обжалваното НП е издадено при наличието на съответните материални
предпоставки и при спазване на процесуалните правила. Съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на
основните права на жалбоподателя, включително и това на защита. АНО е
изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно
нарушението.
Съдът намира, че при определяне размера на глобата наказващият
орган е определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта на
нарушението и критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът
счита, че така определеното наказание е несправедливо и не съответства на
извършеното нарушение. За да достигне до този извод съдът взе предвид
обстоятелството, че същото се явява първо нарушение за въззивника (при
липса на данни за други такива) и че той не е извършвал превоза за собствена
сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско
дружество - превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на
зависимост, и който всъщност (а не въззивникът) е имал правомощията и
отговорността да набави липсващото разрешение. В чл. 53, ал. 1 т. 2 от ЗП е
предвидено, че за извършване на дейност по движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева.
Ето защо настоящия съдебен състав счита, че наложеното
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева не съответства на
тежестта на нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от
този вид от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя се наложи административно наказание „глоба” в минималния
размер, а именно 1 000 лева.
При този изход от делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съобразно чл.24 НЗПП. Доколкото жалбоподателят не е направил искане за
9
присъждане на разноски и няма доказателства за направени такива, то и не
слведва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7379 от 30.08.2021 г., издадено
от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция “Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с
което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, от ЗП вр. чл. 37, ал. 1 т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1 вр. чл.26, ал.2 от ЗП и на основание
чл.53 от ЗАНН на П. Д. Д., с ЕГН **********, от с. ............., представляван от
адв. И. от САК, е наложено административно наказание глоба в размер 2 000
лева като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба” на
1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН П. Д. Д., с ЕГН
**********, от с. ............. чрез адв. И. от САК, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет
чрез пълномощника юрк. Николов, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10