№ 86286
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110147990 по описа за 2022 година
Претенцията на заявителя е за прехвърлено му с договор за цесия възнаграждение,
дължимо въз основа договор за поръчителство.
Видно от твърденията на заявителя, на „*********“ ЕАД и длъжтникът сключили
договор за потребителски кредит. „******** „ЕООД, избран от кредитора поръчител,
сключил с длъжника договор за поръчителство. Вземането за уговореното в последния
договор възнаграждение било прехвърлено от поръчителя на заявителя.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Със сключване на договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща
към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
1
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Видно от договора за гаранция, същият обезпечава точното изпълнение, от страна на
длъжника, на задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно касае се за
задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в следното. „********“ ЕООД следва
да заплати цялото неплатено от длъжника задължение. Видно от договора за поръчителство,
на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в договора твърд размер, дължим, според
разпоредбата на чл.3,1 от договора, независимо от обстоятелството дали длъжникът е
платил вземането си. Абсолютно неотносимо е впИ.ето в разпоредбата на чл.2, че договорът
влиза в сила, ако длъжникът не предостави някое от другите две, предвидени в договора за
кредит, обезпечения. Видно от разпоредбата на чл.3,1, възнаграждението се дължи за
поемане на задължението по чл.1, което означава – именно поръчителството. Видно от
договора, възнаграждението е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи,
съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. С оглед изложеното, съдът
намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за кредит, по смисъла на § 1,
т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“ потребителят дължи, през
целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на
задължението за плащане.
Нещо повече, предвид краткия срок, през който потребителят следва да предостави
обезпечение /тридневен, от сключването на договора/, на потребителя не е оставен реален,
информиран избор.
Същевременно, от справка от публичната страница на Агенция по вписванията –
Търговски регистър, е видно, че едноличен собственик на капитала на дружеството –
гарант, към датата на сключване на двата договора, е кредиторът - „*********“ ЕАД.
Съдът намира, че със сключването на договора за поръчителство се заобикаля
закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма
забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със
солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на
възнаграждение.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът по договора за
кредит дължи възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи
единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/.
Следователно, възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за
потребителя. Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит
пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит,
обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това
2
възнаграждение е включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са
платими на длъжника, а не на кредитора, следователно се налага извод, че ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. А
заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР / както се
посочи по – горе, неясно е какво включва ГПР по договора за кредит/, в размера, посочен в
чл. 19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на гаранта, а не на
кредитора.
Тук е моментът да се посочи, че поръчителят и кредиторът са „свързани лица“ по
смисъла на § 1 ДР ТЗ.
Поради изложеното, заявлението следва да се отхвърли изцяло – когато
прехвърлителят няма задължението, то и приобретателят по договора за цесия не може да го
получи.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ на РС – Бургас 27390/2022г.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3